Присъда по дело №2781/2017 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А   

№

София, 21.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 23 състав, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНДРЕЙ А.

                                    ЧЛЕН- СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:З.З.

                                                            В.А.

                                                            Д.К.

при секретаря…Д. Генчева  и  присъствието на прокурора К.Д., като разгледа докладваното от председателя  НОХД № 2781/2017г. по описа на съда  и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П РИ С Ъ Д И:

          ПРИЗНАВА подсъдимият С.Г.Ж. - роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, разведен, неосъждан, работи в строителството на свободна практика като шпакловчик, адресно регистриран в гр. София, ж.к. „*********и живущ ***,  ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на  10.10.2015г. за времето от 21,00ч. до 22,00ч.  в гр.София,  ж.к.“*********, в апартамент № 11, умишлено умъртвилГ.Д.И., ЕГН **********, чрез нанасяне на множество удари с ръце  по главата и тялото на И., причинил на пострадалия:  лицева травма - кръвонасядане в дясна скулова област, дясна челна изпъкналост, дълбоки кръвонасядания в дясна скулова област и лявата орбита, , стигаща до челната кост;  закрита черепно-мозъчна травма  - кръвонасядания по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в лявата слепоочно-теменна област, кръвонасядане на левия слепоочен мускул, подлежащо линейно счупване на лявата слепоочна и лявата част на тилната кост, травматичен субарахноидален кръвоизлив около левия слепоочен мозъчен дял, оток на мозъка; счупване на дясното рогче на подезичната кост с двустранни противостоящи кръвонасядания; светлочервен цвят на кръвта в белодробния паренхим;  кръвонасядания по гърба и дясната задна хълбочна част; кръвонасядания по коленете; анемия на трупа и вътрешните органи;  мастна дистрофия на черния дроб, варици на хранопровода, като основна причина за смъртта е закритата черепно-

мозъчна травма с добре изразени морфологични промени на главния мозък, а обезкървяването /анемията/ на трупа и вътрешните органи се дължало на кървене от разкъсно-контузната рана над дясната вежда и представлявало фактор, подпомогнал настъпването на смъртта, като убийството е извършено с особена жестокост, , поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.4,  вр. чл.115, вр. чл. 54 от НК  ГО ОСЪЖДА на 17 /СЕДЕМНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ  лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим  на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, като го  ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН  за това да е извършил деянието в съучастие като съизвършител със С.А.А., както и да е нанесъл удари с крака и стъклена бутилка и да е причинил разкъсно – контузна рана над дясната вежда на пострадалия, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението за връзката с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На основание чл.59,ал.1 от НК ЗАЧИТА И ПРИСПАДА при изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” времето от 11.10.2015г. до 14.06.2016г., през което подсъдимият С.Г.Ж. е бил задържан и времето от 15.06.2016г. до 28.04.2017г., през което е бил с мярка за неотклонение „ домашен арест“ по делото.

ПРИЗНАВА подсъдимият С.А.А. - роден на *** г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, средно специално образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ:***, партер,  адресно регистриран в гр. София, ул. ***№ 12,  ЕГН **********  ЗА НЕВИНОВЕН  в това, че на 10.10.2015г. за времето от 21,00ч. до 22,00ч. в гр.София, ж.к.“*********, в апартамент № 11, в съучастие като извършител със С.Г.Ж., умишлено да е умъртвилГ.Д.И., ЕГН **********, чрез нанасяне на множество удари с ръце, крака и стъклена бутилка по главата и тялото на И., причинили на пострадалия:  лицева травма - кръвонасядане в дясна скулова област, дясна челна изпъкналост, дълбоки кръвонасядания в дясна скулова област и лявата орбита, разкъсно-контузна рана над дясна вежда, стигаща до челната кост;  закрита черепно-мозъчна травма /ЧМТ/ - кръвонасядания по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в лявата слепоочно-теменна област, кръвонасядане на левия слепоочен мускул, подлежащо линейно счупване на лявата слепоочна и лявата част на тилната кост, травматичен субарахноидален кръвоизлив около левия слепоочен мозъчен дял, оток на мозъка;  счупване на дясното рогче на подезичната кост с двустранни противостоящи кръвонасядания;

 светлочервен цвят на кръвта в белодробния паренхим;  кръвонасядания по гърба и дясната задна хълбочна част;  кръвонасядания по коленете;  анемия на трупа и вътрешните органи;

 мастна дистрофия на черния дроб, варици на хранопровода, като основна причина за смъртта е закритата черепно- мозъчна травма с добре изразени морфологични промени на главния мозък, а обезкървяването /анемията/ на трупа и вътрешните органи се дължало на кървене от разкъсно-контузната рана над дясната вежда и представлявало фактор, подпомогнал настъпването на смъртта, като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.4,  вр. чл.115, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1  от НК

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.Г.Ж., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 6 942.83 лв. /шест хиляди деветстотин четиридесет и два лева и 87 стотинки/ – разноски по делото в д.п., сумата от 2 150 / две хиляди сто и петдесет лева/  - направени разноски в съдебното производство по сметка на ВСС..

          ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ В 15-ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.      

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                              ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                                                                         2.

 

 

                                                                                          3.

 

М О Т И В И

 

на СГС, НО, 23 с-в по НОХД № 2 781/2017г.

 

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимите С.Г.Ж. и С.А.А. за това, че на  10.10.2015г. за времето от 21,00ч. до 22,00ч.  в гр.София,  ж.к.“*********, в апартамент № 11, в съучастие като извършители умишлено умъртвилиГ.Д.И., ЕГН **********, чрез нанасяне на множество удари с ръце, крака и стъклена бутилка  по главата и тялото на И., причинили на пострадалия:  лицева травма - кръвонасядане в дясна скулова област, дясна челна изпъкналост, дълбоки кръвонасядания в дясна скулова област и лявата орбита, разкъсно-контузна рана над дясна вежда, стигаща до челната кост;  закрита черепно-мозъчна травма  - кръвонасядания по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в лявата слепоочно-теменна област, кръвонасядане на левия слепоочен мускул, подлежащо линейно счупване на лявата слепоочна и лявата част на тилната кост, травматичен субарахноидален кръвоизлив около левия слепоочен мозъчен дял, оток на мозъка; счупване на дясното рогче на подезичната кост с двустранни противостоящи кръвонасядания; светлочервен цвят на кръвта в белодробния паренхим;  кръвонасядания по гърба и дясната задна хълбочна част; кръвонасядания по коленете; анемия на трупа и вътрешните органи;  мастна дистрофия на черния дроб, варици на хранопровода, като основна причина за смъртта е закритата черепно- мозъчна травма с добре изразени морфологични промени на главния мозък, а обезкървяването /анемията/ на трупа и вътрешните органи се дължало на кървене от разкъсно-контузната рана над дясната вежда и представлявало фактор, подпомогнал настъпването на смъртта, като убийството е извършено с особена жестокост – престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.4, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

 

            В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа обвинението срещу двамата подсъдими, като застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, описана в обвинителния акт,  видно от която подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.4, вр. чл. 115,  вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.  Позовавайки се на показанията на очевидеца на престъплението св. И.Д., протоколите за извършени огледи и заключенията на съдебномедицинските експертизи / СМЕ/  и тези за ДНК анализ на веществени доказателства, прокурорът прави извод за доказаност на обвинението и спрямо двамата подсъдими по категоричен и несъмнен начин. Намира на следващо място, че постигането на целите на наказанието налага определянето на наказание за всеки от подсъдимите в размер на по 20 ( двадесет ) години „лишаване от свобода“, като в тази насока поставя акцент върху косвения умисъл при извършване на убийството.

                Упълномощеният защитник на подс. С.А. – адв.Й.А., в хода на съдебните прения пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният й бъде оправдан по повдигнатото  обвинение. В подкрепа на тезата си застъпва становище за недоказаност на обвинението спрямо подс. А.. Резюмирани основанията за достигане до този извод на защитника се коренят в липсата на мотив на подзащитния й да убие жертватаГ.И., наличието единствено на косвени доказателства за участието му, които обаче не водят до еднозначни изводи и изграждане на обвинителната теза на предположения. Прави искане за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния й.

            Служебно назначеният защитник на подс. С.Ж. – адв. К.К. пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният му бъде оправдан по повдигнатото обвинение поради неговата недоказаност. Защитникът акцентира в пледоарията си относно субективната страна на деянието, намирайки че липсват доказателства подс. Ж. да е искал, целял или допускал настъпване на вредоносния резултат, предвид на силното му алкохолно опиване и дългогодишното пребиваване с жертвата. Оспорва наличието на квалифициращия признак „особена жестокост“, считайки че не се установява от събраните по делото доказателства – жертвата също е била алкохолно повлияна, при което възприятията й са били неадекватни, реакциите забавени, а чувствителността за болка е била намалена; изразява становище за тенденциозност на показанията на св. Д. и липса на други доказателства за участието на подзащитния му в извършването на деянието. Прави искане за оправдаването на подс. Ж., алтернативно – за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление.

 

Подсъдимият С.А.  се ползва от правото си да даде обяснение по повдигнатото му обвинение, като твърди, че на инкриминираната дата заедно с другия подсъдим, жертвата и св. Д. започнали да консумират алкохол ( спирт) от сутринта; пострадалият И. се прибрал в дома си към обяд, а останалите трима продължили да употребяват алкохол до около 14.00 – 15.00ч. когато и те се върнали в апартамента; там отново продължили да пият четиримата в „малката“ стая на жилището, когато станал скандал по повод твърдението на И., че е имал сексуален контакт със св. Д. и отправеният  към подс. Ж. въпрос: „Тая мърша, защо я държиш още“; тогава св.  Д. ударила шамар на И. , подс. Ж. също го ударил; тогава И., Ж. и Д. станали и започнали да се бият, като Ж. удрял И. с ръце ( с юмруци) , а Д. – и с крака;  самият А. нанесъл на И. 2-3 ( впоследствие заявява 5-6) шамара, като в резултат на понесените удари И. паднал на земята и двамата подсъдими го занесли в стаята му, като тогава И. нямал видими наранявания; след това подс. А. излязъл от апартамента, купувайки още 2 бутилки водка и връщайки се, заварил подс. Ж. в „малката“ стая, а св. Д. – в стаята на жертвата; подс. А. възприел, че И.   имал кръв по главата, а така също кръв имало  по матрака и по пода;  той заедно с Ж. и Д. продължили да консумират алкохол, след което заспали; на сутринта подс.А. се събудил и без да знае, че И. е починал, отишъл до навън, където употребявал алкохол с познати, когато около 14.00ч. бил задържан.

          Подсъдимият С.Ж.  се ползва от правото си да даде обяснение по повдигнатото му обвинение, като заявява, че на инкриминираната дата четиримата ( той, жертвата, подс.А. и св. Д.) консумирали алкохол, когато възникнало пререкание между И. и св.Д. във връзка с твърденията на И., че е имал полови контакти с Д. и отричането от нейна страна; сочи, че той е реагирал бурно на тази информация, но не е удрял И., в жилището на който живеел от 3 години и половина; не бил ревнив; заявява,че процесната вечер консумирали алкохол до около 22.30ч. в стаята, където спели той, Д. и А., след което той си легнал, а останалите трима продължили да пият в стаята на И.; докато били заедно не е имало скандали, слушали музика ( радио „Веселина“) и си говорели; сутринта – около 08.00ч. – 08.30ч. - на другия ден, Д. го събудила с думите, че И. е умрял и самият Ж. се уверил в това, след което двамата отишли при св. Р.Т., откъдето се обидили на тел.112 и той бил задържан; твърди, че  удари и ритници на И. не е нанасял, а само са се карали относно Д.; счита, че ребрата на И.  са счупени от ритниците на Д., която редовно го е била, когато е бил пиян и в невъзможност да се защитава, за което Д. му е разказвала, а самият И. нямал спомен за случилото се; твърди, че самият И. му споделил, че е имал интимни отношения с Д., но подс. Ж. приел спокойно тази новина  

В последна дума  подсъдимият А. заявява, че не е виновен.

В последна дума подсъдимият Ж. заявява, че няма никаква вина.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,приема за установено следното

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият С.Г.Ж. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, разведен,  работи в строителството на свободна практика като шпакловчик, адресно регистриран в гр. София, ж.к. „*********и живущ ***,  ЕГН ********** .

Същият е осъждан както следва:

1. с определение по НОХД № 16 372/06г. на СРС, влязло в сила на 20.04.2007г., за извършено на 03.09.2006г. престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК на наказания „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца;

2. с определение по НОХД № 6 099/11г. на СРС, влязло в сила на 19.09.2012г., за извършено на 16.12.2008г. престъпление по чл. 194, ал.1 от НК на наказание „пробация“ за срок от 6 месеца.

Подсъдимият С.А.А. е роден на *** г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, средно специално образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ:***, партер,  адресно регистриран в гр. София, ул. ***№**,  ЕГН **********.

ПострадалиятГ.Д.И., роден на ***г., живеел във ведомствено жилище, находящо се в гр.София, ж.к. „*********. Същият страдал от алкохолна зависимост, като ежедневно употребявал алкохол. След смъртта на неговата майка през 2012г.,Г.И. спорадично бил посещаван от двамата си сина – св. Р.Г.И. и св. Д.Г.И., като приютявал в апартамента свои приятели, с  които съвместно консумирали алкохол. Поради   алкохолната си зависимост, пострадалият И. ежемесечно след получаването й предавал на св.Р.Т. своята пенсия, а последният от своя страна му давал ежедневно част от нея ( по около 10.00 лв.  на ден). Св. Т. продавал вестници и списания на спирка на автобус № 111 до 90 -то СОУ „Генерал Хосе де Сан М.“*** и двамата всекидневно се виждали, тъй като отдавна поддържали приятелски отношения.

Пострадалият И. приютил в горепосочения апартамент подс. С.Ж. след смъртта на неговата майка, като двамата съвместно употребявали алкохол. Интимна приятелка на подс. Ж. била св. И.Д., която пребивавала както в жилището на И., така и на други места; подс. Ж. и св. Д. не работели ( св. Д. проституирала), като пострадалият И. с парите от пенсията си осигурявал наличие на алкохол, който всекидневно консумирали. И подс. Ж., и св. Д. също страдали от алкохолна зависимост.

На неустановена по делото дата, около края на м. 08 – началото на м. 09.2015г., в жилището на пострадалия И. се нанесъл и подс. С.А., който също страдал от алкохолна зависимост и не бил трудово ангажиран. В момента, в който той започнал да обитава апартамента заедно с пострадалия и подс. Ж., св. Д. не   живеела там, като няколко дни преди инкриминираната по делото дата - 10.10.2015г., тя се върнала. Тримата – св.Д., подс. Ж. и подс. А. – обитавали и спели в една от стаите на апартамента, а именно разположената до килера /мокрото помещение/ в коридора – т.нар. „малка стая“. Ж. и Д. спели върху юргани и завивки на пода, постлани вдясно от вратата към тази спалня, а до тях на пода се намирал матрак с дюшек и завивка, върху които спял подс. А.. ПострадалиятГ.И. обитавал всекидневната стая /хола/ на апартамента,  врата на която била разположена вляво на коридора на жилището, гледано от входната врата; там спял върху два матрака, сложени плътно един до друг върху пода, успоредни на външната стена с врата към балкона и прозореца на всекидневната стая /хола/. Във втората спалня, разположена отляво на банята в коридора, четиримата съхранявали мъжки и женски дрехи, които оставяли върху пода покрай стените на тази стая.

На инкриминираната дата 10.10.2015г. пострадалият И., двамата подсъдими и св. Д. след събуждането си отишли при св. Т., който дал на пострадалия дневната му „издръжка“, с която сума И. закупил 5 шишета спирт - 95 градуса в разфасовки от 0.5 литра. Четиримата отишли в междублоково пространство в ж.к. „Люлин“, където започнали да пият и изпили спирта, разреждайки го с вода. Около 11.00ч. – 11.30ч. пострадалият И. се прибрал опиянен в жилището, а останалите трима ( след като върнали вторични отпадъци за пари) закупили  1 литър спирт – 95 градуса, кутия цигари, три домата, глава лук и една краставица, след което обядвали супа в заведение и също се прибрали в ж.к. „*********, където И. спял. След като направили салата от продуктите, около 14 – 15ч., тримата продължили да пият разредения с вода спирт, като по някое време св. Д. събудила И., който се присъединил към компанията. Те били в стаята, обитавана обичайно от двамата подсъдими и св. Д., като подс. А. седял на одеяло на пода, срещу него били пострадалия, подс. Ж. и св. Д., а помежду им било разположена ниска масичка. Вечерта на 10.10.1015г., след консумация на алкохол ( 1.8 %о в кръвта и 2.4%о в урината), пострадалият И. започнал да се заяжда с подс. Ж. и св. Д., твърдейки, че е имал сексуален контакт с последната по време, когато Ж. е изпълнявал пробационна мярка и е отсъствал от жилището. Тази тема пострадалият И. редовно повдигал в нетрезво състояние, като знаел, че  Д. и Ж. се засягат – Д. отричала да имала сексуална близост с И., а Ж. ревнувал Д. от И., въпреки че същата проституирала. И четиримата се намирали в средна степен на обикновено /просто/ алкохолно опиване. В конкретната вечер, след като коментирал интимната си близост със св.Д., пострадалият се обърнал към подс. Ж. с думите „ Тая мърша, този боклук, защо я държиш още?“, имайки предвид взаимоотношенията му със св. Д.. Тази реплика провокирала св.Д., която се обърнала и в седнало положение ударила шамар по лицето на И.; намесил се и подс. Ж., който също ударил шамар на И., като и тримата станали прави, подс. А. – също. Двамата подсъдими и св. Д. удряли с ръце алкохолно повлияния И., а св.Д. – и го ритала в областта на краката, като в резултат на опиянението и ударите, И. паднал на земята, имайки кръвотечение. Тогава подс. А. и подс. Ж. го вдигнали и придържайки го, го завели в обитаваната от него стая, като го поставили на матрака в легнало положение. След това подс. А. излязъл от апартамента и закупил от заведение наблизо 2 бутилки водка в разфасовки от  0.5 л. и след около 20 минути се върнал. В този времеви интервал подс. Ж. с юмруци нанесъл по главата и тялото на пострадалия И. множество удари и  осъществил натиск с ръката си в областта на гърлото му, в резултат на които на пострадалия били причинени следните травматични увреждания:  лицева травма -  кръвонасядане в дясна скулова област, дясна челна изпъкналост, дълбоки кръвонасядания в дясна скулова област и лявата орбита;  закрита черепно-мозъчна травма  - кръвонасядания по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в лявата слепоочно-теменна област, кръвонасядане на левия слепоочен мускул, подлежащо линейно счупване на лявата слепоочна и лявата част на тилната кост, травматичен субарахноидален кръвоизлив около левия слепоочен мозъчен дял, оток на мозъка; счупване на дясното рогче на подезичната кост с двустранни противостоящи кръвонасядания; светлочервен цвят на кръвта в белодробния паренхим;  кръвонасядания по гърба и дясната задна хълбочна част; кръвонасядания по коленете; анемия на трупа и вътрешните органи;  мастна дистрофия на черния дроб, варици на хранопровода. Неустановено по делото лице измежду двамата подсъдими и св. Д.  с помощта на зелена стъклена бутилка за вино с надписи по етикетите „WINTERTRAUM Christkindles Bluhwein” нанесло удар в главата на И., следствие на който същият получил разкъсно-контузна рана над дясна вежда, стигаща до челната кост, която обилно кървяла, а бутилката се счупила. Способностите на пострадалия И. да извършва активни и координирани движения била затруднена, но не и напълно отнета; възприятията му били неадекватни, реакциите забавени, а чувствителността за болка намалена. Същият се намирал се в съзнание по време на побоя  и бил способен да се отбранява, макар и неефективно. След нанасянето на побой, същият останал в безпомощно състояние и обилно кървящ. Пострадалият И. бил облечен  с риза със синьо – бели райета, черна фланелка, бял потник, черни чорапи и сиви слипове.

          След връщането на подс. А. в жилището, той,  подс. Ж. и св. Д. изпили закупения от първия алкохол и заспали.  През това време, в интервал от няколко часа от нанесения му от подс. Ж. побой, пострадалиятГ.И. починал; основната причина за леталния изход на пострадалия била закритата черепно-мозъчна травма с добре изразени морфологични промени на главния мозък; допълнителен фактор, подпомогнал настъпването на смъртта, е обезкървяването /анемията/ на тялото и вътрешните органи, дължащо се на кървене от разкъсно -контузната рана над дясната вежда.

Смъртта на И. била констатирана от св.Д. и подс.Ж. в 08,30ч. - 09,00ч. на 11.10.2015г., а подс.  А. излязъл от апартамента по-рано сутринта. Около 10,30ч. на същата сутрин св.Д. и подс.Ж. отишли до павилиона за вестници и списания, където работел св.Т.  и го уведомили, че приятелят муГ.И. е мъртъв. Съобщили на тел.“112“ за смъртния случай от мобифона на Д. марка „Нокия“, модел „1100“, IMEI № 353753007526590, с инсталирана SIM-карта “Vivacom” № 89359033203007724680. След подаване на сигнала до тел.“112“ св. Д. и подс. Ж. не се върнали при бл.223 в ж.к.“Люлин“, за да изчакат органите на реда и спешна помощ, се разделили, като на същия ден били задържани в 16,00ч. от органите на реда. Подс. А., който от сутринта бил в неизвестност, също бил арестуван в 18,10ч. на 11.10.2015г. от служители на 09 РУ-СДВР.

Подс. А. бил облечен  с черно яке с качулка с етикети с надпис „YZZY“, сива блуза с дълги ръкави с един джоб с цип отпред с етикет с надпис „ВІС ВОYS“, оранжева тениска с къси ръкави, сини дънки, чифт челни обувки с връзки и чифт черни чорапи.

Св. И. Д. била облечена с розово яке, бяла блуза, кафеникава блуза с надпис „REPLAY“, сини дънки, къси зелени чорапи, маратонки марка „ATLANTA“ с лилави връзки.

Подс. Ж. бил облечен с черно кожено яке, черна фанела с дълги ръкави, кафяво – жълта фанела с къс ръкав с копчета отпред, син дънков панталон, чифт черни обувки с връзки и ципове отред и чифт тъмни на цвят чорапи.

                На 11.10.2015г. бил извършен оглед на местопроизшествие на жилището в бл.223 в ж.к.“Люлин“, при което били фиксирани  обстановката, местоположението на трупа и предметите в жилището и иззети веществени доказателства  и изготвен фотоалбум. На същата дата били извършени и освидетелствания на задържаните подсъдими и св. Д., при които също били изготвени фотоснимки. Св. Д. предала за нуждите на разследването мобилния телефон марка „Нокия“, като спрямо двамата подсъдими с определение на СГС от 14.10.2015г. била взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“.  С определение на СГС от 02.06.2016г., потвърдено с определение на САС от 14.06.2016г. мярката им за неотклонение е променена на „ Домашен арест“, отменена с постановление на СГП от 28.04.2017г.

СППЕ, касаеща освидетелстването на подс. С.А., дава заключение, че същият не боледува от психично заболяване; няма интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението му и да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране; в резултат на дългогодишна употреба на алкохол е развил психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол – синдром на зависимост. По време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, бил е в състояние на обикновено ( просто) алкохолно опиване от средна степен; липсва основание за бъде прието наличие на патологичен или физиологичен ефект. Същият може да участва в наказателното производство и е в състояние да дава достоверни обяснения по обстоятелства и факти от значение за делото.

СППЕ, касаеща освидетелстването на подс. С.Ж., дава заключение, че при същия са налице  психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол; интелектът му е в границите на нормата; по време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, бил е в състояние на обикновено ( просто) алкохолно опиване от средна степен; липсва основание за бъде прието наличие на патологичен или физиологичен ефект, въпреки че е бил ядосан и раздразнен от споделеното от пострадалия за него и приятелката му, като неговата раздразнителност е била потенцирана от приетото количество алкохол и е бил с разтормозени волеви задръжки, което го е улеснило при извършване на деянието. Същият може да участва в наказателното производство и е в състояние да дава достоверни обяснения по обстоятелства и факти от значение за делото, но съществуващата алкохолна зависимост представлява психичен недостатък, ограничаващ възможността му да организира своята защита.

СППЕ, касаеща освидетелстването на св. И.Д., дава заключение, че при същата са налице  психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол; интелектът й е в границите на нормата; към момента на  деянието била в състояние на обикновено ( просто) алкохолно опиване от средна степен; тя е с нормален интелект, няма проблеми с паметта, поради което е със съхранена базисна свидетелска годност и може да участва във всички фази на наказателното производство, като може да възпроизведе онова, което е възприела; притежава психичните годности правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от действителността, които вярно да отразяват обективната действителност, ако желае това.

СППЕ, касаеща освидетелстването на пострадалияГ.И., дава заключение, че същият не е боледувал от психично заболяване , не е имал интелектуален дефицит; вследствие на дългогодишната употреба на алкохол се е развил психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост.

СМЕ на труп по протокол № 722/15г. дава заключение, че при съдебномедицинското изследване на трупа наГ.И.Д., са установени: лицева травма -  кръвонасядане в дясна скулова област, дясна челна изпъкналост, дълбоки кръвонасядания в дясна скулова област и лявата орбита, разкъсно-контузна рана над дясна вежда, стигаща до челната кост;  закрита черепно-мозъчна травма  - кръвонасядания по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в лявата слепоочно - тилно - теменна област, кръвонасядане на левия слепоочен мускул, подлежащо линейно счупване на лявата слепоочна и лявата част на тилната кост, травматичен субарахноидален кръвоизлив около левия слепоочен мозъчен дял, оток на мозъка; счупване на дясното рогче на подезичната кост с двустранни противостоящи кръвонасядания; светлочервен цвят на кръвта в белодробния паренхим;  кръвонасядания по гърба и дясната задна хълбочна част; кръвонасядания по коленете; анемия на трупа и вътрешните органи;  мастна дистрофия на черния дроб, варици на хранопровода. Основната причина за леталния изход на пострадалия била закритата черепно-мозъчна травма с добре изразени морфологични промени на главния мозък; като фактор, подпомогнал настъпването на смъртта, е обезкървяването трупа, дължащо се на кървене от разкъсно-контузната рана над дясната вежда.

СМЕ по писмени данни по протокол № 35/16г. дава заключение, че дъговидната разкъсно – контузна рана над вътрешната половина на дясната вежда се дължи на еднократно ударно въздействие с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност; петнистите кръвонасядания в дясната скулова област, дясна челна изпъкналост, в левите слепоочна и теменна области, както и кръвононасядане по вътрешна повърхност на меката черепна покривка в лявата слепоочна, тилно – слепоочна и теменно слепоочна области и в дебелината на левия слепоочен мускул също се дължат на отделни или наслагващи се ударни въздействия в тези области; предвид липсата на охлузвания, съчетаващи се с кръвонасяданията , въздействалите предмети са били  със сравнително „омекотени“ контактуващи повърхности, което насочва към извода на удари, нанесени с „юмруци“; подлежащата линейна фрактура по люспата на слепоочната и лявата част на тилна кост и кръвоизливът под менингите в левия слепоочен дял, са причинени от същите удари; кръвонасяданията в областта на дясната половина на гърба и дясната задна хълбочна област са получени при подобен механизъм – от отделни и наслагващи се удари с или върху твърди тъпи предмети с необширни контактуващи повърхности – такива характеристики имат човешките ръце и крака; счупването на дясното голямо рогче на подезичната кост и срещуположно разположените кръвонасядания в меките тъкани от двете страни на ларинкса се дължат на двустранно притискане в тази анатомична област, осъществено най- вероятно с ръка, при което палеца противостои на останалите пръсти; кръвононасяданията по предните повърхности на двете коленни област и в горната част на дясната подбедрица се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети – тези кръвонасядания са с давност от порядъка на около седмица преди настъпване на смъртта ; старите фрактура на ребрата са с давност не по-малка от няколко месеца преди смъртта и се дължат на механични въздействия върху гръдния кош.  Експертът подчертава, че обсъждането на отделните увреждания изолирано, извън контекста на общото състояние на пострадалия, е без съществена практическа стойност – установените наранявания съществуват едновременно, в един и същи организъм е взаимно потенцират ефектите си, като водят до развитие на фатални усложнения  в крайна сметка до смъртта наГ.И. .  Основна причина за смъртта е  била закритата черепно-мозъчна травма с добре изразени морфологични промени на главния мозък; като допълнителен фактор, подпомогнал настъпването на смъртта, е обезкървяването трупа, дължащо се на кървене от разкъсно - контузната рана над дясната вежда; горните два патогенни фактора, заедно и поотделно, водят до изтощение на терморегулаторните резерви на организма и постепенно спадане на телесната температура. Настъпилото преохлаждане на тялото също се явява допълнителен фактор за настъпване на смъртта. Смъртта не е настъпила с бърз темп. Установените морфологични находки дават основание да се прецени, че развитието на патогенетичната верига довела до смъртта е отнело време от порядъка на няколко часа. В началото на този времеви период жертвата би могла да извършва активни движения, със затихващ интензитет. Смъртта наГ.И.Д. е с травматична генеза – тя е пряк резултат от причинените травматични увреждания.  Установените травматични увреждания добре отговарят да са причинени от удари с ръце и с крака, единствено раната над дясната вежда не може да се получи по този начин – тя се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, различен от части от човешкото тяло, възможно е този предмет да е счупена бутилка ( преди да се счупи) или да е друг предмет с подобна характеристика.

СМЕ по писмени данни по протокол № 75/16г. дава заключение, че  установените  при Д. концентрации на алкохол 1.8%о в кръвта и 2.4 %о в урината дават основание да се прецени, че към времето на извършване на деянието той е бил сигурно алкохолно повлиян; способностите му да извършва активни и координирани движения, както и да разбира свойството и значението на случващото се, са били безспорно затруднени, но не и отнети; той е бил способен да се отбранява, макар и неефективно, както и да се опита да напусне местопроизшествието;  черепно – мозъчната травма е била достатъчна да причини смъртта и без наслагващите се фактори, като в теоретичен аспект не може да се изключи възможността за избягване на смъртния изход при своевременно оказана медицинска помощ;  при нанасянето на побоя, предвид средностепенното алкохолно опиянение, възприятията му са били неадекватни, реакциите – забавени, а чувствителността за болка – намалена; той не е изпитвал изключителни силни болки и страдания; при реализирането на черепно – мозъчната травма, с фрактура на черепа и подлежащо мозъчно увреждане, вероятно съзнанието му е било нарушени, което допълнително е влошило способността му за пълноценни сетивни възприятия или напълно го е лишило от тази възможност; аутопсионната  находка показва данни за многократни удари в областта на туловището, главата и лицето, притискане в предната част на шията; лаически известно е , че механични въздействия в тези анатомични области са опасни за живота и здравето на потърпевшия, като видът, тежестта и локализацията на уврежданията по тялото на И. дават основание да се прецени, че са налице активни и целенасочени действия, извършени многократно, в повтарящ се порядък.

СМЕ по протокол № 279/15г., касаеща освидетелстването на св. И. Д., дава заключение, че при прегледа й, извършен на 12.10.2015г. в 11.10ч., са установени охлузване в областта до левия устен ъгъл, охлузване в областта на десния долночелюстен ъгъл, кръвонасядане на дясната гърда, охлузване на гърба, охлузване на лявата китка, кръвонасядания и охлузване на дясното бедро, кръвонасядане на лявото бедро. Тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на удари с или върху такива. Кръвонасядането на дясната гърда добре отговаря да е получено при натиск през дреха, а охлузването и кръвонасядането на границата на вътрешна и задна повърхност на дясно бедро добре отговаря ва е получено от тангенциално действие на свободния ръб на човешки нокът. Охлузванията по гърба, лявата китка и дясна долночелюстна област са с давност по –голяма от 48 часа. Всички останали травматични увреждания отговарят да са получени преди между 24 и 36 часа от момента на прегледа.

СМЕ по протокол № 280/15г., касаеща освидетелстването на подс. С.А., дава заключение, че при прегледа му, извършен на 12.10.2015г. в 11.45ч., са установени травматични увреждания и охлузвания на лявата предмишница. Травматичното увреждане на предмишницата добре отговаря да е получено от действието на висока температура. Охлузванията на лявата предмишница са причинени от тангенциалното действие на твърди тъпи или тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат и човешките нокти. Тези увреждания отговарят да бъдат получени преди между 24 и 36 часа от момента на прегледа.

СМЕ по протокол № 281/15г., касаеща освидетелстването на подс. С.Ж., дава заключение, че при прегледа му, извършен на 12.10.2015г. в 12.15ч., са установени охлузвания по лицето, охлузвания и разкъсно контузни рани по двете ръце и по пръстите на двете ръце, охлузване по дясната предмишница, охлузване и кръвонасядане в лява поясна област. Тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат черепните кости на главата на човек, както и ноктите на човек, по механизма на удари с или върху такива и добре отговарят да бъдат получени преди между 24 и 36 часа от момента на прегледа.

Дактилоскопната експертиза по протокол № 416-Д/2015 дава заключение, че по празна стъклена бутилка с надпис „Флирт“, намерена на пода на 1.80м. от вратата на спалнята, се проявява дактилоскопна следа, идентична с безименния пръст на лявата ръка на подс. С.А.. По останалите обекти – прозрачна стъклена чаша, намерена от вътрешната южна страна на маса в спалнята, прозрачна чаша, намерена в среда на маса в спалня, прозрачна стъклена чаша с нарушена цялост на ръба и липсващи парчета, намерена в средата на маса в спалнята, картонена смачкана чаша, бяла на цвят, намерена на маса в спалнята не са проявени дактилоскопни следи.

Дактилоскопната експертиза по протокол № 417-Д/2015 дава заключение, че от 18 бр. дактилоскопни следи, иззети при огледа на апартамент 11 в ж.к. „*******са годни за сравнително изследване и идентификация, като следи с №№ 1,6,7,8,9,11 и 14 са идентични с дактилоскопните отпечатъци на подс. С.Ж.; следи с №№ 2,5, 10, 12 и 13 са идентични с тези на подс. С.А.; следи с №№ 3 и 18 са идентични с тези на св. И. Д., а дактилоскопна следа № 15 не съответства на никой от тях.

Дактилоскопната експертиза по протокол № 16/ДТК-229  дава заключение, че по 17 бр. стъклени парчета, наподобяващи бутилка с етикет „WINTERTRAUM Christkindles Bluhwein”върху парче стъкло, представляващо гърловина от бутилка е проявена една годна пръстова дактилоскопна следа, идентична с безименния пръст на дясната ръка на св. И.Д..

Биологичната експертиза по протокол № 302-Б/2015  дава заключение, че по парчета, наподобяващи бутилка с етикет „WINTERTRAUM Christkindles Bluhwein”  ( обект №1) се доказа кръв;  по копче от дреха ( обект №2) ориентировъчната реакция, указваща наличие а кръв е положителна.  Не се извърши изследване по метода на Ухтерлони за доказване на видовата принадлежност и изследване за определяне на кръвногрупова принадлежност на кръвта по обект №1, а за обект №2 и изследване по тънкослойно-хроматографски метод за доказване на кръв, поради недостатъчното количество материал, който е иззет за работа и с цел запазване на същия за последващо идентификационно (ДНК) изследване.

Биологичната експертиза по протокол № 298-Б/2015  дава заключение, че по чифт обувки, сиви на цвят с бял кант, се доказа кръв. Не се извърши изследване по метода на Ухтерлони за доказване на видовата принадлежност и изследване за определяне на кръвногрупова принадлежност на кръвта поради недостатъчното количество материал, който е иззет за работа и с цел запазване на същия за последващо идентификационно (ДНК) изследване.

            Биологичната експертиза по протокол № 299-Б/2015  дава заключение, че по яке от шушлякова материя, черно на цвят ( обект №1), по блуза с дълги ръкави, от текстилна материя, сива на цвят ( обект №2) и джинсов панталон ( обект № 4) се доказа кръв от човешки произход. В човешката кръв по обектите не се доказаха а и б- аглутинини и се установи А и В- антигени . Липсата или недоказването на аглутинини в изследването на човешката кръв по обектите не дава възможност конкретизацията на кръвногруповата принадлежност на същата.По тениска с къси ръкави, от текстилна материя, оранжева на цвят  обект № 3), черни късни чорапи ( обект № 5) и чифт обувки, черни на цвят ( обект № 6) не се доказа кръв и други видими биологични следи.

Биологичната експертиза по протокол № 300-Б/2015  дава заключение, че по  блуза с дълги ръкави, от текстилна материя, бяла на цвят ( обект №3), джинсов панталон с надпис „jeans Vero Moda“ ( обект № 4) и чифт чорапи, зелени на цвят ( обект № 5 ) се доказа кръв от човешки произход. В човешката кръв по обектите не се доказаха а и б- аглутинини и се установи А и В- антигени. Липсата или недоказването на аглутинини в изследването на човешката кръв по обектите не дава възможност конкретизацията на кръвногруповата принадлежност на същата. По обект № 6 ( чифт обувки тип маратонки с № 38, с надпис „ATLANTA“) ориентировъчната реакция, указваща наличието на кръв е положителна. По обекти №№1 (яке от текстилна материя, розово на цвят) и 2 ( пуловер кафяво – черен на цвят с надпис „REPLEY“) не се доказа кръв и други видими биологични следи.

Биологичната експертиза по протокол № 301-Б/2015  дава заключение, че по обекти №№ 2 ( черен пуловер ), 4 ( син джинсов панталон с надпис „ TAKESHY KUROSAWA“) и 6 ( чифт кожени обувки, черни с надпис „VЕSTINO“) се доказа кръв. Кръвта по обекти №№2 и 4 е с човешки произход. В човешката кръв по обект № 2 се доказа а и б- аглутинини и се установи  В- антиген, характеризиращи кръвна група В/а/; в човешката кръв по обект №4 не се доказаха аглутинини и се установи В- антиген . Липсата или недоказването на аглутинини  не дава възможност за конкретизацията на кръвногруповата принадлежност на същата; кръвта по обект № 6 не  е изследвана; по обекти №№ 1 ( черно яке от материя, сходна на кожа с надпис „DIESEL“),  3 ( тениска с къси ръкави, оцветени в жълто и оранжево) и 5 ( чифт кафяви чорапи) не се доказа кръв.

Биологичната експертиза по протокол № 295-Б/2015  дава заключение, че по обект №№1 ( жълто-кафява хавлиена кърпа), 2 ( парче дунапрен) и 3 ( одеяло) се доказа кръв с човешки произход.В човешката кръв по обектите не се доказаха а и б- аглутинини и се установи А и В- антигени . Липсата или недоказването на аглутинини в изследването на човешката кръв по обектите не дава възможност конкретизацията на кръвногруповата принадлежност на същата.

Биологичната експертиза по протокол № 296-Б/2015  дава заключение, че обект №1 ( бяла хавлиена кърпа) се доказа кръв с човешки произход.В човешката кръв по обекта не се доказаха а и б- аглутинини и се установи А и В- антигени. Липсата или недоказването на аглутинини в изследването на човешката кръв по обектите не дава възможност конкретизацията на кръвногруповата принадлежност на същата.

Биологичната експертиза по протокол № 303-Б/2015  дава заключение, че обект №1 ( джинсов панталон  син на цвят с надпис  „LEVI STRAUSS & CO“) се доказа кръв с човешки произход.В човешката кръв по обекта не се доказаха а и б- аглутинини и се установи А и В- антигени . Липсата или недоказването на аглутинини в изследването на човешката кръв по обектите не дава възможност конкретизацията на кръвногруповата принадлежност на същата.

Биологичната експертиза по протокол № 306-Б/2015  дава заключение, че по обекти №№ 1 ( риза с дълги ръкави от текстилна материя, оцветена на карета в синьо, черно и сиво), 2 ( тениска с къси ръкави, тъмносива), 3 ( потник – жълтеникавокафяв), 4 ( слип, сив ) и 5 (чифт черни чорапи)  се доказа кръв с човешки произход.В човешката кръв по обектите не се доказаха а и б- аглутинини и се установи А и В- антигени . Липсата или недоказването на аглутинини в изследването на човешката кръв по обектите не дава възможност конкретизацията на кръвногруповата принадлежност на същата.

Биологичната експертиза по протокол № 297-Б/2015  дава заключение, че по обект № 1 ( парче дърво) не се доказа кръв и не се установи наличие на други  видими биологични следи.

Биологичната експертиза по протокол № 304-Б/2015  дава заключение, че по обекти №№ 1, 2, 3, 4, 5 и 6 (марлени тампони и парче текстилна материя) се доказа кръв с човешки произход.В човешката кръв по обектите с №№ 2,3 и 4 не се доказаха а и б- аглутинини и се установи А и В- антигени . Липсата или недоказването на аглутинини в изследването на човешката кръв по обектите не дава възможност конкретизацията на кръвногруповата принадлежност на същата. Не се извърши изследване по метода на Ухтерлони за доказване на видовата принадлежност и изследване за определяне на кръвногрупова принадлежност на кръвта по обекти № 1,5 и 6 поради недостатъчното количество материал, който е иззет за работа и с цел запазване на същия за последващо идентификационно (ДНК) изследване.

Биологичната експертиза по протокол № 305-Б/2015  дава заключение, че по обекти №№ 1 и 2 ( марлени тампони) се доказа кръв с човешки произход.В човешката кръв по обектите  не се доказаха а и б- аглутинини и се установи А и В- антигени . Липсата или недоказването на аглутинини в изследването на човешката кръв по обектите не дава възможност конкретизацията на кръвногруповата принадлежност на същата.

 Биологичната експертиза по протокол № 16/2016г.  дава заключение, че

кръвната група на подс. С.А.  е А/бета/, а на подс. С.Ж. е О /алфа, бета/.

            СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол № 16/ДНК-46 дава заключение, че за изследваната отривка от нокти на лява ръка на подс. С.А. се установи смес на клетъчен материал от две лица, като по-голямото количество биологичен материал произхожда от С.А., а останалото отГ.Д.И.; ДНК профилът, определен за изследваните отривки от ноктите на дясна и лява ръка на трупа наГ.Д.И. произхожда от него самия; ДНК профилът, определен за изследваните отривки от ноктите на дясна и лява ръка на св. И.Д. произхожда от нея самата; ДНК профилът, определен за изследваните отривки от ноктите на дясна и лява ръка на С.А.произхожда от него самия; ДНК профилът, определен за изследваните отривки от ноктите на дясна и лява ръка на подс. С.Ж. произхожда от него самия.

СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол № 16/ДНК-268 дава заключение, че ДНК профилът, определен за изследвания клетъчен материал върху чифт обувки, сиви на цвят ( обект №1 от експертиза №298-Б/15), блуза от текстилна материя, сива на цвят ( обект №2 от експертиза №299-Б/2015), блуза от текстилна материя, бяла на цвят ( обект №  3 в експертиза № 300-Б/2015),  съвпада с ДНК профила наГ.Д.И.; ДНК профилът, определен за изследвания клетъчен материал върху блуза от текстилна материя, сива на цвят, блуза от текстилна материя, бяла на цвят  и черен пуловер ( обект №2 в експертиза № 301-Б/15г.), напълно съвпада с профила на подс. С.А.;  ДНК профилът, определен за изследвания клетъчен материал върху черен пуловер напълно съвпада  с ДНК профила на подс. С.Ж.; биологичният материал по връзки на сиви обувки  се наблюдава смес от клетъчен материал от 4 или повече лица, която не може да се интерпретира; отривката на чифт черни кожени обувки ( обект № 6  в експертиза № 301-Б/2015г.) не се определи ДНК профил поради минималното количество на изследвания биологичен материал и/или влиянието на замърсители.

СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол № 16/ДНК-360 дава заключение, че ДНК профилът за изследваната кръв по парчета стъкло  напълно съвпада с ДНК профила наГ.Д.И.; изследваният биологичен материал по черно копче в отделните локуси се наблюдават между 2-6 алела в различно съотношение – смес от клетъчен материал на 3 или повече лица, която не може да се интерпретира и от която не може да се дефинира ДНК профил.

СХЕ по протокол № 551/15г. дава заключение, че в пробата кръв, взета от трупа наГ.И. не се доказа наличието на алкалоиди /синтетични и опиеви наркотични вещества/, барбитурати, салицилати, фенотиазинови, бензодиазепинови, имипраминови лекарствени средства.

СХЕ по протокол № А-622/2015г. дава заключение, че в пробите кръв и урина, взети от трупа наГ.И. се доказа наличие на етилов алкохол както следва: в проба кръв 1.8%о, в проба урина – 2.4%о. Не се доказа наличие на ацетон и метанол.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

            Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подс. Ж., дадени в хода на съдебното следствие, обясненията на подс. А., дадени в хода на съдебното следствие и от д.п., депозирани на 22.07.2016г. ( л.л. 21-22 от т. ІV на д.п.), приобщени на осн. чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, показанията на свидетеля И.Д., дадени в хода на съдебното следствие ( двукратно) и депозираните от нея на 11.10.2015г. на досъдебната фаза на производството (л.л. 90 - 91   от т.І на д.п.), приобщени на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т. 2, пр.2 от НПК, проведените в о.с.з. от 21.02.2018г. очни ставки между св. И. Д. и подс. Ж. и между св. И.Д. и подс. А., показанията на свидетеля Р.И., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. Д.И., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. Р.Т., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. М. Г., депозирани на д.п. ( л.л. 86-87 от т. І на д.п.), приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, показанията на св. А.З., депозирани на д.п. ( л.л. 84-85 от т. І на д.п.), приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, показанията на св. М.К., депозирани на д.п. ( л.л. 88-89 от т. І на д.п.), приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, заключение на СМЕ на труп № 722/2015 г. ( л.л. 33-37 от т.ІV на д.п.),  потвърдено при разпита на експерта в с.з., заключение на СМЕ по писмени данни № 35/2016 г. ( л.л. 39 – 43 от т.ІV на д.п.),  потвърдено при разпита на експерта в с.з., заключение на СМЕ по писмени данни № 75/2016 г.( л.45-50 от т.ІV на д.п.), потвърдено при разпита на експерта в с.з., СМЕ № 279/2015 ( л.171 от т.ІІ на д.п.),потвърдено при разпита на експерта в с.з., СМЕ № 280/2015 ( л.173 от т.ІІ на д.п.),потвърдено при разпита на експерта в с.з., СМЕ № 281/2015 ( л.175 от т.ІІ на д.п.), потвърдено при разпита на експерта в с.з., СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-46 ( л.л.185 - 192 от т.ІІ на д.п.),потвърдено при разпита на експерта в с.з., СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-268 ( л.л.198 - 205 от т.ІІ на д.п.),потвърдено при разпита на експерта в с.з., СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-360 ( л.л.210 - 212 от т.ІІ на д.п.),потвърдено при разпита на експерта в с.з., СХЕ № 551/15 г. ( л. 36 от т.ІV на д.п.), потвърдено при разпита на експерта в с.з., СХЕ по протокол № А-622/2015г. ( л. 35 от т.ІV на д.п.) , прието по реда на чл. 282, ал.3, вр. ал.1 от НПК,  протокол за оглед на местопроизшествие от 11.10.2015г. /л.л. 5-9 от т.І на д.п./ с приложен фотоалбум със снимки /л.л. 10 – 27 от т.І на д.п./ , протокол за оглед на труп от 12.10.2015г. /л.л. 29 -30 от т. І на д.п./  с приложен фотоалбум със снимки / л.л. 31- 35 от т. І на д.п./, 3 бр. протокола за освидетелстване на лица от 11.10.2015г. с приложени фотоалбуми /л.л. 66-75 от т.І на д.п./, 3 бр. заповеди за полицейско задържане от 11.10.2015г. ( л.л. 124 – 134 от т. І на д.п.), протокол за доброволно предаване от 11.10.2015г. ( л. 136 от т. І на д.п.),  фиш за СМП ( л.л. 137-139 от т.І на д.п.), 3 бр. протоколи за вземане на образци за сравнително изследване ( л.л. 140 – 142 от т. І на д.п.), препис извлечение от акт за смърт на Г.И. /л.79 от т.ІІІ на д.п./, удостоверение за наследници на Г.И. /л.78 от т.ІІІ на д.п./, определения на СГС и САС /л.л. 81-83 от т.І на д.п., л.л 7-14 от т.ІІІ на д.п., л.л.7-22 от т.ІV на д.п./, удостоверения от Център за психично здраве, ДПБ „Св. И.Рилски“, ДПБ „ЛНА“, ДПБ „ Св.Наум“ ( л.л. 79 – 85 от т.ІV на д.п.),  свидетелства за съдимост на подс. А. /л.л. 46-47 от т.І на д.п. и л.л. 33- 34 от съд.дело/, свидетелство за съдимост на подс. Ж. / л. 49-54 от т.І на д.п. и л.л. 43 – 48 от съд.дело/, акт за смърт на св. М. Г. ( л. 84 от съд. дело), постановление на СГП от 28.04.2017г. за отмяна на мерки за неотклонение ( л.л. 98 – 99 от съд. дело), както и веществени доказателства. 

 

Преди да приеме гореописаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в доказателствените средства.

Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл.102, т.т.1-3 от НПК и значими за правилния изход на делото, съдът констатира съществени противоречия относно непосредствено предхождащите посегателството срещуГ.И. събития, авторството на деянието и конкретният механизъм  на причиняване на уврежданията на жертватаГ.И., като противоречията са  налице в гласните доказателствени средства – показанията на св. И. Д., обясненията на подс. Ж. и обясненията на подс. А. – и обективните находки, установени по тялото и дрехите на жертвата, на подсъдимите и на св. И. Д. и тяхното научно интерпретиране в заключенията на СМЕ, СБЕ и СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране .

Относно останалите включени в предмета на делото и правнорелевантни обстоятелства, противоречие между доказателствените материали, събрани по делото не съществува.

Датата и мястото на деянието, присъствалите през инкриминираната вечер в жилището лица, тяхното състояние и настъпилите общественоопасни последици от престъплението се установяват по категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства и експертните заключения.

Датата и мястото на деянието се установи по делото по несъмнен начин от съпоставката на обясненията на подсъдимите, показанията на св. И. Д.,  показанията на съседа – св. А.З., констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие и заключенията на СМЕ на труп, биологичните експертизи и по метода на ДНК анализ, съпоставката на които води до категоричния извод, че смъртта наГ.И. е настъпила през нощта на 10-ти срещу 11.10.2015г.  в неговия дом в гр. София и няколко часа след нанесен му побой; приблизителният час на посегателството се установява както от заключението на СМЕ, така и от показанията на св. З. / за която по делото липсват каквито и да било данни за предубеденост или заинтересуваност от изхода на делото/, която сочи именно такъв ( между 21.00ч. и 22.00ч. на 10.10.2015г. ) период, през който е възприела словесна препирня ( каране, псуване), последвана от силен  удар.

Съставомерният резултат – смъртта наГ.И., както и насилствения характер за настъпването й, са установени по делото по несъмнен начин от заключенията на СМЕ на труп № 722/2015г., на СМЕ по писмени данни № № 35/2016г. и 75/2016г. Експертът М.Г. в посочените заключения е категоричен, че смъртта на И. е с травматична генеза – тя е пряк резултат от причинените му травматични увреждания, които  добре отговарят да са причинени от удари с ръце и с крака, единствено раната над дясната вежда не може да се получи по този начин – тя се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, различен от части от човешкото тяло, като е възможно е този предмет да е счупена бутилка ( преди да се счупи) или да е друг предмет с подобна характеристика; от заключението на СМЕ по писмени данни по протокол № 35/16г.  се установява и обстоятелството, че смъртта на И. не е настъпила мигновено или в много кратък период от време, а темпът й е бил с по-протрахиран характер, като през този период той е могъл да извършва активни действия, но със  затихваща интензивност, т.е.  развитието на патогенетичната верига довела до смъртта е отнело време от порядъка на няколко часа. През този период поради  въздействието на употребения алкохол ( концентрации на алкохол 1.8%о в кръвта и 2.4 %о в урината ) и  средностепенното алкохолно опиянение, в което се е намирал, възприятията му са били неадекватни, а чувствителността за болка – намалена; той не е изпитвал изключителни силни болки и страдания.

            Оръдието ( начинът, средството за извършване) на престъплението се установява от обективните находки по тялото на жертвата / травматичните увреждания/ и тяхното научно интерпретиране в посочените по-горе медицински експертизи и най – вече в СМЕ по писмени данни по протокол № 35/16г. според която дъговидната разкъсно – контузна рана над вътрешната половина на дясната вежда се дължи на еднократно ударно въздействие с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност; петнистите кръвонанасяния в дясната скулова област, дясна челна изпъкналост, в левите слепоочна и теменна области, както и кръвононасядане по вътрешна повърхност на меката черепна покривка в лявата слепоочна, тилно – слепоочна и теменно слепоочна области и в дебелината на левия слепоочен мускул също се дължат на отделни или наслагващи се ударни въздействия в тези области; предвид липсата на охлузвания, съчетаващи се с кръвонасяданията , въздействалите предмети са били  със сравнително „омекотени“ контактуващи повърхности, което насочва към извода на удари, нанесени с „юмруци“; подлежащата линейна фрактура по люспата на слепоочната и лявата част на тилна кост и кръвоизливът под менингите в левия слепоочен дял, са причинени от същите удари; кръвонасяданията в областта на дясната половина на гърба и дясната задна хълбочна област са получени при подобен механизъм – от отделни и наслагващи се удари с или върху твърди тъпи предмети с необширни контактуващи повърхности – такива характеристики имат човешките ръце и крака; счупването на дясното голямо рогче на подезичната кост и срещуположно разположените кръвонасядания в меките тъкани от двете страни на ларинкса се дължат на двустранно притискане в тази анатомична област, осъществено най- вероятно с ръка, при което палеца противостои на останалите пръсти. Комплексният анализ на заключенията на СМЕ  по писмени данни по протокол № 35/16г. и  СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол № 16/ДНК-360 ( според последното заключение ДНК профилът на изследваната кръв по парчета стъкло  напълно съвпада с ДНК профила наГ.Д.И.) води до категоричния извод, че дъговидната разкъсно – контузна рана над вътрешната половина на дясната вежда на жертвата е нанесена именно с установената с нарушена цялост до тялото му бутилка с надпис „WINTERTRAUM Christkindles Bluhwein”, която именно в резултат на удара се е счупила .

От 3-те протокола за освидетелстване на лица от 11.10.2015г. и съответстващите им заключения на СМЕ №№ 279, 280 и 281/2015г. по делото са установени наличието на травматични увреди на св. И. Д. и двамата подсъдими, като медицинска интерпретация на уврежданията и периодът на получаването им са както следва:

1.св. И.Д. - охлузване в областта до левия устен ъгъл, охлузване в областта на десния долночелюстен ъгъл, кръвонасядане на дясната гърда, охлузване на гърба, охлузване на лявата китка, кръвонасядания и охлузване на дясното бедро, кръвонасядане на лявото бедро, дължащи се на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на удари с или върху такива; кръвонасядането на дясната гърда добре отговаря да е получено при натиск през дреха, а охлузването и кръвонасядането на границата на вътрешна и задна повърхност на дясно бедро добре отговаря да е получено от тангенциално действие на свободния ръб на човешки нокът; охлузванията по гърба, лявата китка и дясна долночелюстна област са с давност по –голяма от 48 часа., а всички останали травматични увреждания отговарят да са получени преди между 24 и 36 часа от момента на прегледа ( 12.10.2015г. в 11.10ч.);

2.  подс. С.А. - травматични увреждания и охлузвания на лявата предмишница; травматичното увреждане на предмишницата добре отговаря да е получено от действието на висока температура; охлузванията на лявата предмишница са причинени от тангенциалното действие на твърди тъпи или тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат и човешките нокти; тези увреждания отговарят да бъдат получени преди между 24 и 36 часа от момента на прегледа (12.10.2015г. в 11.45ч.);

3. подс. С.Ж. – охлузвания по лицето, охлузвания и разкъсно контузни рани по двете ръце и по пръстите на двете ръце, охлузване по дясната предмишница, охлузване и кръвонасядане в лява поясна област; тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат черепните кости на главата на човек, както и ноктите на човек, по механизма на удари с или върху такива и добре отговарят да бъдат получени преди между 24 и 36 часа от момента на прегледа (  12.10.2015г. в 12.15ч.).

Заключенията на СППЕ, касаещи освидетелстването на подсъдимите Ж. и А., на св. И.Д. и жертватаГ.И. са еднозначни, че през процесната вечер и четиримата  са се намирали в обикновено алкохолно опиване  - средна степен ( единствено жертвата И. е изследвана по метода на газовата хроматография, като резултатите са обективирани в заключението на СХЕ по протокол № А-622/2015г. – 1.8%о в кръвта и 2.4 %о в урината); и четиримата в резултат на дългогодишна употреба на алкохол са развили психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол – синдром на зависимост, като по време на инкриминираното деяние са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

От протоколите за освидетелстване се установя облеклото и обувките на св. Д., подс. Ж. и подс. А., като те са били обект на биологичен и по метода на ДНК анализ, установяващ наличието на наслоения по тях и тяхното естество.

            Въз основа на заключенията на дактилоскопните, биологичните и СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК анализ експертизи съдът прие за несъмнено установени по делото обстоятелствата, че подс. Ж., подс. А. и св. Д. на инкриминираната дата са били в жилището на жертвата / което обстоятелство се подкрепя в пълна степен и от гласните доказателства/, както и че по изследваните предмети е установен биологичен материал, неговото естество / кръв/ и от кои лица произхожда, т.е. кои лица са имали досег с конкретния предмет.

            Фактът на съдебно минало двамата подсъдими се установява от приложените по делото свидетелства за съдимост.

 От съвпадащите показания на св. И.Д. с обясненията на подс. Ж. / частично/ и на подс. А. съдът прие за установено по делото поведението им и това на жертватаГ.И. през светлата част на деня на 10.10.2015г. – употребата на алкохол ( разреден с вода спирт) след събуждането им в места за обществено ползване в ж.к. „Люлин“, прибирането на пострадалия в дома му около обяд и последващата консумация на алкохол от двамата подсъдими и св. Д. до около 14.00 - 15.00ч. , след което продължили употребата му в жилището на пострадалия, към което се включил и той, като  констатациите в огледния протокол относно местоположението на четиримата в „малката“ стоя на жилището подкрепят заявеното от подс. А. и св. Д., тъй като именно в това помещение са установени маса, бутилка от водка „Флирт“, чаши, угарки от цигари, което сочи, че именно там четиримата са консумирали заедно алкохол. Противостоят на тази информация обясненията на подс. Ж., който твърди, че пръв е напуснал компанията, отивайки в „малката“ стая, където заспал, а останалите трима се преместили в хола на апартамента, но освен на информацията в гласните доказателствени източници /показанията на Д. и обясненията на А./, в тази им част констатациите в огледния протокол и установените именно в стаята маса, угарки от цигари, бутилка и чаши оборват обясненията на Ж. в тази им част, поради което и съдът не ги цени.  

Времето на задържането на подс. Ж., на подс. А. и св. Д. на 11.10.2015г. и периодът на процесуалната обвързаност на двамата подсъдими и нейният интензитет се установява от протоколите за полицейското им задържане, съдебните протоколи от протеклите производства по реда на чл. 64 и чл. 65 от НПК и постановлението на СГП за отмяна мерките за неотклонение; действията на св. Д. и подс. Ж. след събуждането им на сутринта на 11.1.2015г.  се подкрепят и от заявеното от св. Р.Т., който сочи че пред него двамата са информирали на тел.112 за смъртта на И., след което са напуснали работното място на Т..

От показанията на св. Р.Т., който възпроизвежда дългогодишните си впечатления от битието на жертвата Г. И., отчасти от  показанията на синовете му Р.Иванови и Д.И., от тези на св. И. Д. и от обясненията и на двамата подсъдими се установява еднопосочно и категорично, че жертватаГ.И. е бил алкохолно зависим от дълги години, употребявал е алкохол ежедневно, като в състояние на алкохолно опиянение се е държал заядливо с околните, подчертавайки собствената си значимост и опитвайки се да принизи достойнството на другите ( т.е. имал т.нар. „лошо пиянство“).

Относно обстоятелствата ( непосредствено предхождащите посегателството срещу И. събития, авторството на деянието  и конкретният механизъм  на причиняване на уврежданията ), за които съдът констатира съществени противоречия в доказателствените средства, са налице три ( условно обозначени с оглед информационната им насоченост) версии в гласните източници на интересуващи делото данни, съдържащи се  в обясненията на подс. Ж.; в обясненията на подс. А. и в показанията на св. И.Д.. Тук пред скоби съдът намира за нужно да отбележи следното:

Предвид обстоятелството, че и двамата подсъдими се възползваха от правото си дадат обяснения по повдигнатото им обвинение, в които сочат като основен участник в нанесения на жертвата побой св. И.Д., като освен това са налице и обективни данни за участието на св. И.Д. в осъществяването му ( единствено неин дактилоскопен отпечатък е открит върху парче от стъклената бутилка с надпис „WINTERTRAUM Christkindles Bluhwein”, с която е нанесен ударът в главата на пострадалия, довел до разкъсно - контузна рана над дясна вежда, наличието на кръв от пострадалия по дрехите й и охлузвания по тялото й) относно безпристрастността  този свидетел са налице съмнения, изводими както от възможната негова съпричастност към деянието, така и от несъмнено установеното /вкл. и чрез показанията му/ обстоятелство за наличие на близки ( интимни) отношения с подс. Ж., както и несъвместимите позиции на свидетеля в д.п. ( където описва конкретни действия на всеки от подсъдимите в нанасянето на побоя) и в съдебната фаза на производството ( където заявява липса на спомен за този отрязък от време), т.е. противоречивостта на показанията й. Изложените обстоятелства относно качествената характеристика на информационния източник наложиха особено внимателна преценка на достоверността на показанията на Д. и съпоставката им с останалия  събран по делото доказателствен материал;  показанията й относно участниците в нанесения наГ.И. побой следва да бъдат третирани на плоскостта на наказателната й неотговорност по силата на чл. 292, ал.1, т.1 от НК и съответно анализирани с данните от другите доказателствени средства. В тази насока (  правомощие единствено на прокуратурата е повдигането на обвинение на дадено лице за конкретно престъпление, като на съда не са присъщи обвинителни функции, нито е възможно съда да указва на прокуратурата спрямо кое лице да повдигне обвинение) по настоящото наказателно производство И.Д.  е в процесуалното положение на свидетел и  съдът не е в състояние да промени това нейно процесуално качество, като възможната нейна предубеденост и заинтересуваност, както бе посочено по –горе, се отчита от съдебния състав и рефлектира при оценката на достоверността на изнесената от нея информация за обстоятелствата, за които съществува съмнение в нейната добросъвестност при възпроизвеждане на интересуващите делото събития.

Първата версия за непосредствено предхождащите побоя събития, авторството на деянието и механизмът на причиняване на увредите се съдържа в обясненията на подс. Ж. . Същият твърди, че през инкриминираната вечер е имало скандал между св. Д. и жертвата по повод твърдението на И., че е имал сексуални контакти със свидетелката, на което твърдение и самият Ж. е реагирал „буйно“, но не го е удрял, тъй като не бил ревнив; не е възприемал удари от никой от другите двама ( А. и Д.),  докато си е легнал около 22.30ч.; на сутринта св.Д. му е споделила, че е нанесла много удари на жертвата, с които го е убила  ( срв. обясненията му, депозирани в хода на съдебното следствие на 17.01.2018г. : „ ..Г.и Д. си имаха пречканица, защото Д. е спала с Георги.  Пречканията са им заради това, че тя си държи нейното, че не е спала, ноГ.е спал с нея….Аз буйно съм реагирал на тази ситуация, чеГ.е спал с И., но не съм го удрял. Може да сме викали, да сме се карали, но не съм го убил. Аз не съм го убил. Аз не съм ревнив….Аз си легнах около 22,30 ч. в моята стая ….Оставих И. и С. иГ.в хола…..И. ми каза сутринта: „Ставай, чеГ.е умрял“ , че много го е ритала. И. каза, че тя много го е ритала и че е починал…“). Анализът на обясненията му води до извод, че подс. Ж. твърди като основен участник в нанесения на пострадалия побой св. Д..

Втората версия за спорните по делото обстоятелства се съдържа в обясненията на подс. А. ( в  дадените в nода на съдебното следствие и тези от д.п.). Същият твърди в хода на съдебното следствие ( в о.с.з., проведено на 17.01.2018г.), че при възникнал скандал по повод твърдението на жертвата за наличие на полов контакт със св. И.Д., последната му е ударила шамар, след това подс. Ж. също му е нанесъл шамар или юмрук, след това тримата се сбили, като подс. А. се включил във физическото стълкновение, удряйки няколко ( 5- 6 ) шамара по лицето на пострадалия, а св.Д. го е ритала по краката, докато той паднал на земята; тогава той и подс.Ж. занесли И. в стаята, където той спял и го оставили на матрака, като по него нямало кръв; подс. А. излязъл от жилището, за да закупи още алкохол, като след връщането си възприел св.Д. в стаята на пострадалия, където вече възприел наличието на кръв както по главата на жертвата, така и по дрехите му и по пода ( „…Стана скандала и по този поводЖ.казва на С.: „Какво правиш с тая мърша, с тоя боклук, и аз съм спал с нея, тя си е…“.  И тогава И. се обърна и му удари шамар, Светло се обърна и стана скандала….И. първа удари Ж..Ж.казва на С.: „Остави тоя боклук, остави тая мърша, знаеш каква е, какво се занимаваш с нея, и аз съм спал с нея“.  И както каза С., той директно му каза и пред мен, че е имал полови контакти с нея, когато С. е отсъствал от вкъщи, когато е ходил на тая подписка…   След тези думи на Георги, И. му удари един шамар, после С. му удари един шамар. Станахме, почнаха да се бутат. Първият и вторият шамар бяха докато бяха седнали….След това те се сбиха – И., С. иЖ.се сбиха. И. и С. бяха на едната страна, аЖ.на другата. И.  удряшеЖ.с шамари  по лицето и го риташе. Риташе с нейните крака  по неговите крака., а С. беше по - назад от тях и Георги, като падна вече, тогава го изправихме и го закарахме в неговата стая. Най - близо до него беше И., която го риташе с нейните крака по неговите крака и му удряше шамари….След като паднаГ.на земята, ние двамата със С. го вдигнахме и го закарахме в неговата стая. Като падна, спряхме да бием. Всички го удряхме докато беше прав. В мелето не видях как С. удряГ.и с какво…..Аз да съм  ударилГ.5-6 шамара по лицето….Когато прикрепяхмеГ.да се придвижи до стаята, той нямаше следи от кръв, не съм видял кръв, беше само зачервен, но кръв нямаше…..Прибирам се, влизам в апартамента, С. беше в малката стая, а Ивилина беше в стаята на Ж., той беше легнал на първия матрак, в стаята имаше два матрака, и беше с кръв…Когато се върнах с водката вече,Г.имаше кръв по главата и по матрака и по пода. Сигурен съм в това. Вече аз се върнах с двете бутилки водка и тогава видях кръв по главата, и по пода, и по дрехите….). Анализът на обясненията му води до извод, че подс. А. твърди като основен участник в нанесения на пострадалия побой св. Д..

Третата версия за непосредствено предхождащите побоя събития, авторството на деянието и механизмът на причиняване на увредите се съдържа в показанията на св. И.Д., дадени в хода на д.п. ( на 11.10.2015г.), приобщени  на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т. 2, пр.2 от НПК. Следва да бъде изрично посочено, че в хода на съдебното производство и при двата си разпита ( вкл. и при проведените очни ставки с нейно участие)  св. И.Д. заяви липса на какъвто и да е спомен от инцидента, като твърди единствено наличие на скандал по повод твърдението на пострадалия, че е имал сексуални контакти с нея ( „….скарахме се  и от там аз се преместих в стаята, където спяхме. Ние се бяхме събрали първоначално в стаята до неговата, където спеше той, а след това аз си отидох в стаята, където спях със С. и С., а те тримата останаха. Не си спомням, те се скараха тримата и аз отидох в стаята , където  спяхме. От момента, в който отидох в стаята, където спахме до сутринта не помня нищо. Сигурна съм……Когато се бяхме събрали вечерта,Г.каза, че съм имала интимни отношения с него, той по - скоро се похвали. Не помня конкретните му думи. Каза нещо от рода, че е имал интимни контакти с мен. С. чу тези думи, той ги е чувал и друг път. Не помня какво направи С., когато чу тези думи. Аз само направих забележка на Георги, в смисъл казах: „Стига“. Казах му да не говори, че е имал интимни контакти с мен.  Това е последното нещо, което помня…..Първият ми спомен след това беше,  когато станах сутринта в 8,00 ч.). В д.п.  И. Д. обаче свидетелства, че след твърдението на пострадалия за осъществен полов контакт с нея, същият е се е прибрал в стаята си, а подс. Ж. й вдигнал скандал, искайки обяснения от нея за верността на твърденията  на И.; тогава св. Д. отишла в стаята на И., упрекнала го за възникналото напрежение и му ударила шамар; след това в стаята влезли подс. А. и подс. Ж., които започнали да ритат и удрят „с голи ръце“ И., на които действия И. не се съпротивлявал, а повтарял „Оставете ме, оставете ме“; св. Д. напуснала стаята, изгонена от подс.Ж., като въпреки това слухово възприемала, че двамата подсъдими продължавали да бият пострадалия, докато съседи започнали да тропат по стените, след което двамата подсъдими преустановили побоя ( стр. 91 от т.ІV на д.п.).

При така изложените противоположни по насоченост версии в гласните доказателствени средства, съобразявайки качествената характеристика на източниците на информация, за всеки от които съществуват данни за предубеденост и заинтересуваност от изхода на делото ( както подсъдимите са най – заинтересувани от благоприятен за тях изход на наказателното производство, така   съмнения за предубеденост и заинтересуваност са налични и спрямо св. И.Д. по изтъкнатите по –горе пред скоби съображения), съдът възприе за установени фактите, за които е налице съвпадение в гласните способи – наличието на скандал между пострадалия и св. Д., поводът за скарването – твърдението наГ.И., че е имал сексуални отношения със св. Д. и негативната реакция на подс. Ж. във връзка с това твърдение, като разказът на подс. А. е най – хронологично подробен,  житейски издържан и детайлен, поради което и именно въз основа на него съдът прие за установени последователността на думите и действията, довели до конфликта, прераснал и във физическо стълкновение.

По отношение на обстоятелствата, за които всеки от подсъдимите и св. Д. се разминават в дадените обяснения/показания, съдът основа изводите си по фактите въз основа на установените в хода на разследването обективните находки по делото и тяхната медицинска / биологична / по метода на ДНК профилирането интерпретация. Именно въз основа  на обективните находки по делото съдът формира основните си изводи по правнозначимите факти за авторството на деянието и механизмът на причиняване на увредите на жертвата, отдавайки приоритет на тях, отколкото на субективните възприятия на конкретно лице и желанието му или не правдиво да възпроизведе събитията, довели до посегателството срещу живота на Г. И.. Отново следва да се подчертае, че липсва присъстващ по време и  място на извършване на престъплението, който обективно и непредубедено, единствено с цел разкриване на обективната истина по делото, правдиво да разказва възприятията си от случилото се.

Приемайки за отправни при изграждането на тези спорни фактически положения по делото горепосочените общи положения, съдът прие за категорично установено по делото нанасянето на побой на  жертвата посредством употребата на удари със свити ръце ( юмруци) от страна на подс. Ж..  Основание за този доказателствен извод са установените по жертвата травматични увреди, съпоставени с находките при освидетелстването на подс. Ж.. Така заключението на СМЕ по писмени данни по протокол № 35/16г. е еднозначно, че уврежданията наГ.И., изразени в петнисти кръвонанасяния в дясната скулова област, дясна челна изпъкналост, в левите слепоочна и теменна области, както и кръвононасядане по вътрешна повърхност на меката черепна покривка в лявата слепоочна, тилно – слепоочна и теменно слепоочна области и в дебелината на левия слепоочен мускул се дължат на отделни или наслагващи се ударни въздействия в тези области, като предвид липсата на охлузвания, съчетаващи се с кръвонасяданията , въздействалите предмети са били  със сравнително „омекотени“ контактуващи повърхности, което насочва към извода на удари, нанесени с „юмруци“.  Тези експерти изводи са в взаимовръзка със заключението на СМЕ по протокол № 281/15г., касаеща освидетелстването на подс. С.Ж., според което при прегледа му, извършен на 12.10.2015г. в 12.15ч., са установени охлузвания по лицето, охлузвания и разкъсно контузни рани по двете ръце и по пръстите на двете ръце, охлузване по дясната предмишница, охлузване и кръвонасядане в лява поясна област, които  увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат черепните кости на главата на човек, както и ноктите на човек, по механизма на удари с или върху такива и добре отговарят да бъдат получени преди между 24 и 36 часа от момента на прегледа. Обсъдени в своята взаимовръзка двете експертни заключения водят до еднозначен и категоричен извод, че подс. С.Ж. е нанесъл побой на пострадалияГ.И. с ръце, свити в юмруци, в резултат на който са причинени гореописаните увреждания на жертвата. Освидетелстването на другите две присъствали по време  и мястото на престъплението лица – подс. А. и св. Д. – не установява нанасянето на удари с ръце ( с нужната кинетична сила, за да доведат до уврежданията, т.е. свити в юмруци) от тях на пострадалия, поради което правилата на формалната логика ( по метода на изключването) налагат извода, че единствено подс. Ж. е нанесъл травматичните увреди на жертватаГ.И., основната причина за смъртта на който е именно  закритата черепно-мозъчна травма с добре изразени морфологични промени на главния мозък. Логично продължение на агресията на подсъдимия Ж. се явява и счупването на дясното голямо рогче на подезичната кост и срещуположно разположените кръвонасядания в меките тъкани от двете страни на ларинкса наГ.И., причинени чрез двустранно притискане в тази анатомична област, осъществено с ръка от подс. Ж., при което палеца противостои на останалите пръсти. В този смисъл обясненията на подс. Ж., в който същият отрича нанасянето на удари на жертвата, несъмнено се оборват от обективните находки по делото, поради което и съдът ги прие за недостоверни и израз единствено на правото му на защита.

            Съдът прие за недоказано по делото, че подс. Ж. и/или подс. А. са ритали ( т.е. нанасяли удари с крак на) жертвата, тъй като обективни данни за подобно поведение липсват – биологичното и по метода на ДНК профилиране изследвания на обувките на подсъдимите не установява наличие на кръв от жертвата.  Така биологичната експертиза по протокол № 301-Б/2015 дава заключение, че по чифт кожени обувки, черни с връзки и с цип с надпис „VЕSTINO“ – носени от подс. Ж. – е доказана кръв от човешки произход, но СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол № 16/ДНК-268 дава е категорична, че изследването на отривката на чифта  обувки не позволява определянето на ДНК профил поради минималното количество на изследвания биологичен материал и/или влиянието на замърсители; по обувките, носени от подс. А. ( срв. заключение на биологичната експертиза по протокол № 298-Б/2015) не е доказано въобще наличието на кръв.  Кръв на пострадалия И. е установена единствено по чифт обувки, сиви на цвят с бял кант ( заключение на СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол № 16/ДНК-268 ), но тяхното ползване от подсъдимите не се доказа – обясненията им, че са принадлежали на жертвата не се оборват от друго събрано по делото доказателство. В този смисъл и съдът не цени показанията на св. Д. от д.п. за това обстоятелство, тъй като не се подкрепя от други събрани по делото доказателства,  самият свидетел заема различна позиция в хода на проведеното съдебно следствие, а са налични и данни за негова съпричастност към побоя, т.е.  в тази им част показанията на св. Д. са изолирани и е възможно да представляват средство за собственото й оневиняване в извършеното посегателство.

            Съдът прие за недоказано по делото, че подс. Ж. и/или подс. А. са причинили на жертватаГ.И. дъговидната разкъсно – контузна рана над вътрешната половина на дясната вежда, тъй като според заключението на СМЕ по писмени данни по протокол № 35/16г. това травматично увреждане се дължи на еднократно ударно въздействие с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, каквато може да бъде счупената бутилка , установено до тялото на жертвата с етикет „WINTERTRAUM Christkindles Bluhwein”, което съпоставено с доказаното наличие на кръв от пострадалия по парчетата стъкло ( СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол № 16/ДНК-360 ) води до извода, че именно с нея ( преди счупването) е нанесено това травматично увреждане. Единственото доказателство, свързващо държането на тази бутилка от конкретно лице, се съдържа в заключението на дактилоскопната експертиза по протокол № 16/ДТК-229, според която върху парче стъкло, представляващо гърловина от бутилка е проявена една годна пръстова дактилоскопна следа, идентична с безименния пръст на дясната ръка на св. И.Д..

            Съдът прие, че събраните по делото доказателства не установяват авторството на деянието от страна на подс. А. по изискуемия от чл. 302, ал.3 от НПК начин. По делото има улики, че същият с лявата си ръка е имал съприкосновение с пострадалия - СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол № 16/ДНК-46 дава заключение за наличие на клетъчен материал наГ.И. на отривка от нокти на лявата ръка на подсъдимия А., но този факт кореспондира с обясненията му в частта, в която сочи, че е нанесъл 5-6 шамара по лицето на жертвата и не се оборва от друго събрано по делото доказателство; друга улика за съпричастност на подс. А. в нанесения на жертвата побой е установеното наличие на кръв на пострадалияГ.И. по дреха на подсъдимия А. ( сива блуза) според заключението на СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол № 16/ДНК-46, но това обстоятелство е индикатор за близостта на подсъдимия до пострадалия в момент, в който същият е имал кръвотечение. Такива данни са налице и за св. И.Д., тъй като по носената от нея бяла блуза също е установено наличие на кръв на пострадалия И. ( СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол № 16/ДНК-46), но те очевидно са били недостатъчни за обосноваване авторството на деянието. От друга страна освидетелстването на подс. А. не установява обективни находки по тялото му, които да го свързват с нанесения побой на И., тъй като единствено са доказани  травматични увреждания и охлузвания на лявата предмишница, като травматичното увреждане на предмишницата добре отговаря да е получено от действието на висока температура, а  охлузванията на лявата предмишница са причинени от тангенциалното действие на твърди тъпи или тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат и човешките нокти ( СМЕ по протокол № 280/15г.). В този аспект  съдът не кредитира обясненията на подс. А. в частта, в която същият твърди, че пострадалият И. не е имал кръвотечение при удрянето на шамари от негова страна, тъй като се оборват от обективните находки по делото, поради което и съдът прие, че са израз единствено на правото му на защита и не са достоверни. Други улики, свързващи подс. А. с нанесения побой на жертвата, не са събрани по делото, като твърденията на св. Д. в разпита й от д.п. за удари от негова страна  „ с голи ръце“  и ритане на пострадалия обективно се оборват от липсата на увреждания по ръцете на подс. А. и липсата на кръв по обувките му, поради което съдът прие показанията на св. Д. в тази част за изолирани, самият свидетел заема различна позиция в хода на проведеното съдебно следствие, а са налични и данни за негова съпричастност към побоя, т.е.  в тази им част показанията на св. Д. е възможно да представляват средство за собственото й оневиняване в извършеното посегателство.

            В този смисъл и както бе посочено по-горе съдът при изграждането на изводите си по фактите отдава приоритет на обективните находки, при които субективния момент е изключен и и научното (медицинското, биологичното и по метода на ДНК профилиране ) им интерпретиране , и въз основа на тях прие, че подс. Ж. посредством свити в юмрук ръце е нанесъл побой  и е душил жертватаГ.И., в резултат на който е настъпила смъртта на последния.

Въз основа на този анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът прие за установено по категоричен и несъмнен начин приетата по-горе фактическа обстановка, като цени в тяхната цялост приетите по делото заключения на СМЕ, СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране, СХЕ, СППЕ и биологични експертизи, писмените доказателствени средства и доказателства по делото, а при гласните – обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетеля Д.  с изключение на посочените по-горе части, за които прие, че не съответстват на обективната действителност, както и в цялост показанията на останалите разпитани по делото свидетели.

                По настоящото дело не се събраха преки доказателства относно авторството на деянието от подс. Ж. – т.е. такива, установяващи пряко извършването на деянието от страна на подсъдимия, но според преценката на съда събраните по делото многобройни  косвени доказателства водят до несъмнения и категоричен извод за участието му в убийството на Г. И..

На първо място от показанията на св. Д., обясненията на подс. А. и обясненията на самия Ж. се установи наличието на мотив у подс. Ж. за извършването на престъплението, а именно -  свързан с чувство на ревност по повод твърденията на пострадалия за сексуална близост със св. Д..

На второ място от заключението на дактилоскопната експертиза № 417-Д/2015 , от заключението на описаните ДНК експертизите на веществени доказателства, обясненията на подсъдимите и  показанията на св. Д. се установи присъствието на подс. Ж. на инкриминираните място и време.

На трето място от заключенията на СМЕ  се установи, че смъртта на Г.И. е осъществена нанасяне на побой, като част от нараняванията му ( вкл. и основната причина за смъртта ) се дължат на отделни или наслагващи се ударни въздействия в тези области, като предвид липсата на охлузвания, съчетаващи се с кръвонасяданията , въздействалите предмети са били  със сравнително „омекотени“ контактуващи повърхности, което насочва към извода на удари, нанесени с „юмруци.“

На четвърто място от освидетелстването на подс. Ж. и заключението на СМЕ на подс. Ж. се установяват травматични увреждания - охлузвания и разкъсно контузни рани по двете ръце и по пръстите на двете ръце, които  увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат черепните кости на главата на човек, както и ноктите на човек, по механизма на удари с или върху такива.

На пето място от заключението на СМЕ на подс. Ж. се установява, че тези уврежданията са получени в период от време, съответстващ на периода на инкриминираното посегателство.

На шесто място от заключенията на СМЕ, касаещи останалите лица ( подс. А. и св. Д.), присъствали на местопрестъплението, се установява, че по нито едно от тях не са установени увреждания, характерни за установения механизъм на травмите на жертвата.

Съпоставката между така посочените обстоятелствата води до единствено възможният извод, че подс. Ж. е нанесъл с ръце, свити в юмруци побой наГ.И. ( включващ и причиняването на закритата черепно-мозъчна травма с добре изразени морфологични промени на главния мозък – основна причина за смъртта му) и е притискал с ръка гърлото му. Така посочените косвени доказателства съгласно константната практика на ВКС са от такова естество, че да послужат като основание за постановяване на осъдителна присъда, тъй като изключват друг възможен извод освен възприетия от съда, а именно, че подс. Ж. по описания начин ( чрез удари с юмруци) е причинил уврежданията на жертвата, вследствие от които е настъпила смъртта. На първо място уликите са няколко, а не една. На следващо място направените въз основа на тях изводи са единствено възможните. Всяко косвено доказателство е свързано с основния факт на делото и е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички останали,  съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят категорични изводи относно основния факт. Поради изложените съображения и доводът  на защитника на подсъдимия Ж. за недоказаност на обвинението не е основателен, а съдът прие за категорично установено, че подсъдимият Ж. е автор на инкриминираното деяние.

Въз основа на този анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът прие, че авторството на подс. А. в извършване на инкриминираното деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Единственото доказателство, изводимо от показанията на св. Д.,  обясненията на самия подсъдим А. и заключението на СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилирането № 16/ДНК-46 ( последното  установява наличие на клетъчен материал наГ.И. на отривка от нокти на лявата ръка на подсъдимия А. и наличие на кръв наГ.И. по сива блуза, носена от  подсъдимия А. ), е съприкосновението  между лявата му ръка и жертвата, както и близостта му до жертвата в момент, в който същата е имала кръвотечение. На този факт противостои обаче неустановяването на увреждания по ръцете и обувките на подс. А., които да го свързват с нанасянето на удари с юмруци или ритници наГ.И.. В този смисъл уликата води до единствен извод за наличие на възможност той да е осъществил деянието, но не изключва и други версии – както твърди и самият подсъдим единствено да е нанесъл няколко шамара по лицето на жертвата; от друга страна конкретният механизъм на деянието и обективните находки по ръцете на другия деец не изключват възможността убийството да е извършено от едно лице.

 

При така установените факти съдът приема следното от

 

ПРАВНА СТРАНА:

 

І. по отношение на подс. С.Ж.:

Подсъдимият С.Г.Ж. е осъществил състава на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.4, вр. чл.115 от НК от обективна и субективна страна.

На първо място, подсъдимият Ж. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на престъплението и въпреки състоянието на обикновено алкохолно опиване  - средна степен, в което се е намирал, както наличното психично и поведенческо разстройство, дължащо се на употреба на алкохол – синдром на зависимост в резултат на дългогодишна употреба на алкохол, не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава, така и понастоящем е бил и е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От обективна страна на инкриминираната дата – 10.10.2015г. – подсъдимият е причинил смъртта наГ.Д.И. с ЕГН **********.

Подсъдимият Ж. е осъществил изпълнителното деяние „умъртвил” спрямо Г. И.  чрез нанасяне на множество удари със свити в юмрук ръце в областта на лицето и торса на И., причинили му множество травматични увреждания /подробно посочени по-горе в изложението/, довели до смъртта на Г. И. / основна причина за настъпването на която е закритата черепно-мозъчна травма с добре изразени морфологични промени на главния мозък/, както и чрез притискане с ръка на гърлото на жертвата . Налице е пряка причинно следствена връзка между осъществените от подсъдимия активни действия срещу телесната неприкосновеност на жертвата и настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият е изпълнил докрай изпълнителното деяние като е нанесъл  смъртоносни по вид наранявания на жертвата и като неизбежно следствие от него са настъпили   общественоопасните последици, предвидени в закона.

Обективно настъпилият резултат, засягащ живота на пострадалия, не е единствения критерий, който да детерминира наказателната отговорност на дееца, като от значение са и обстоятелствата, свързани с механизма /картината/ на престъплението и обективираното поведение на дееца във връзка с извършеното посегателство. Комплексният анализ на посочените обстоятелства води до еднозначен извод, че посегателството е било насочено именно към живота на Г. И., а не към засягане на здравето му. В настоящия случай подс. Ж. чрез нанасянето на множество удари с юмруци по жизненоважни анатомични области на жертвата и душенето й / вж. заключение на СМЕ по писмени данни по протокол № 75/16г., според което е лаически известно, че механични въздействия в тези анатомични области са опасни за живота и здравето на потърпевшия, като видът, тежестта и локализацията на уврежданията по тялото на И. дават основание да се прецени, че са налице активни и целенасочени действия, извършени многократно, в повтарящ се порядък/, с интензитет и сила, в състояние  да доведат включително и до нарушаване целостта на черепната обвивка на жертвата, водят до извод за липса на каквато и да било грешка в предмета или причинния процес на посегателството. Така описаният установен по делото механизъм на деянието, броят и силата на ударите, тяхната насоченост и въобще целенасочеността на нападението, сочат на несъмнена установеност за осъществено въздействие на подс. Ж. срещу живота на пострадалия Г. И., а не срещу неговото здраве.

Налице е квалифициращият деянието признак, визиран в чл. чл.116, ал.1, т.6, пр.4 от НК  - убийството е извършено  с особена жестокост, произтичаща от проявената от дееца упоритост, следваща от множеството наранявания и тяхната групираност, като стереотипността на нанесените удари и тяхната резултантна морфологична преценка, които обстоятелства сочат за проявено безчовечно отношение на дееца при причиняването на смъртта  на Г. И. с оглед начина на извършването на деянието, а и предвид съществуващите взаимоотношения между деец и жертва на приятелство, проявено от пострадалия спрямо дееца гостоприемство и на доверие.

            От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината косвен /евентуален/ умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на друго лице и отражението му върху действителността (общественоопасните последици), с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент - подсъдимият не е искал / пряко не е целял настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид/, като при преследване на пряката си цел да накаже И. за твърдението  му за осъществени сексуални контакти със св. Д. и предизвиканото от него чувство на ревност у подс. Ж., се е отнасял безразлично към възможното им настъпване.  Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко не е целял настъпването на вредоносния резултат, а се е отнасял безразлично към него, като в тази връзка съобразява обективно механизма на деянието – броят и групираността на ударите, използваното средство за нанасянето им /юмруци/ и продължителният период от няколко часа, през който жертвата е агонизирала от нанесения й побой преди да умре, от което следва изводът, че съдбата - животът - наГ.И., въпреки обективните индикации /възраст, алкохолно опиване, състояние на постепенно затихване на жизнените му функции, силно кръвотечение/ за възможен летален изход са били оставени на стечението на обстоятелствата – единствено на съпротивителните сили на организма му, без оказване на елементарна първа /или повикване на специализирана/ медицинска помощ. Предвид изложеното съдът намира за установено, че деянието на подсъдимия разкрива косвената насоченост на умисъла, с който е осъществено. В съзнанието на дееца са съществували и представи, че смъртта на И. не е настъпила веднага или в кратък период, а с по-забавен темп и в резултата на множество му нанесени в жизненоважни области удари.

 

Предвид изложеното съдът призна подс. С.Ж. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.4,  вр. чл.115 от НК, като с оглед признаването на подс. А. за невиновен по повдигнатото му обвинение – го призна за невиновен в това е извършил убийството в съучастие като съизвършител с подс. А. и го оправда по повдигнатото му обвинение за връзката с чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Съдът призна за невиновен подс. Ж. и по инкриминираните факти на обвинението, че е нанесъл удари с крака и стъклена бутилка на жертватаГ.И., както и да му е причинил разкъсно-контузна рана над дясна вежда поради недоказаността им, видно от изложеното по –горе във фактическата част на настоящите мотиви, като отново следва да се подчертае, че от анализа на събраните по делото доказателства се установи, че разкъсно-контузната рана над дясна вежда на пострадалия е причинена именно чрез удар с установената до тялото му счупена стъклена бутилка с етикет „WINTERTRAUM Christkindles Bluhwein”, като обективните находки / дактилоскопен отпечатък/ свързват държането, съответно използването й единствено със св. И.Д..

 

ІІ. по отношение на подс. С.А.:

Съдът прие, че обвинението, за което подс. А.  е предаден на съд – за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.4, вр. чл. 115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК – че на инкриминираната дата и място в условията на съизвършителство с подс. Ж. умишлено да е умъртвил Г. И. с особена жестокост  - е недоказано.

Както бе посочено по-горе, от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не се установи, че с поведението си подс. А. е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат. Несъмнено доказаното по делото негово присъствие в дома на жертвата в периода на нанесения на жертвата побой, както и съприкосновението между лявата му ръка и жертвата в момент, в който последната е имала кръвотечение, не може да бъде интерпретирано по начин, че увреждащото телесния интегритет наГ.И. поведение на подс.  А. е необходимото условие за настъпването на смъртта. Възможно най – утежняващ положението на подс. А. е изводът, че същият е нанесъл удар с лявата си ръка по тялото/главата на жертвата, на който обаче се противопоставят обективните данни от неговото освидетелстване, че същият не е бил със сила и интензивност /със свита в юмрук ръка/, в състояние да нанесе сериозни травматични увреждания на жертвата, тъй като по ръцете на подс. А. не са установени травми, съпътстващи неминуемо силните удари със свити ръце по твърди места на тялото/главата на жертвата. В този смисъл единствено възможността за съпричиняване на смъртта наГ.И. се явява недостатъчно основание за ангажиране на наказателната му отговорност, тъй като липсват установени конкретни негови действия или бездействия, стоящи в причинно-следствена връзка с уврежданията на И. - по тялото на подс. А. не са констатирани травматични увреди, които да бъдат свързани с установения механизъм на престъплението, а последният не изключва нараняванията на И. да бъдат извършени от едно лице / т.е. по делото не са налице данни за т.нар. необходимо съучастие в убийството/.

Освен че по делото не са налице доказателства за съизвършителство в убийството от страна на подс. А., липсват и такива, които да обосноват останалите форми на съучастие в  престъплението от страна на подсъдимия – подбудителство или помагачество.

Гореизложеното налага извод, че събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на  обвинителния акт спрямо подс. А. по категоричен и безспорен начин. Не се установи в хода на съдебното следствие авторството на подсъдимия А. в извършването на изпълнителното деяние  на престъплението убийство, т.е. налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото – участието на подсъдимия във вмененото му деяние. От събраните по делото писмени, гласни,  веществени доказателства и научното им интерпретиране чрез способите за тяхното събиране и проверка не е възможно да бъде направен единствен и категоричен извод, че е осъществен състава на престъпление от привлечения към наказателна отговорност А..

Съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства не мотивира настоящия съдебен състав да направи извод за доказаност по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК начин на обвинението срещу подс. А. по настоящото дело.

            Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.4, вр. чл. 115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК следва да бъде приложени  последиците, визирани в чл.304 от НПК Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство  бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303, ал.2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК. Несъствомерността на деянието от обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимия А. е безпредметно.

Предвид изложеното и на основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия С.А. по повдигнатото му обвинение по  чл.116, ал.1, т.6, пр.4, вр. чл. 115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

За извършеното от подсъдимия Ж. престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.4, вр. чл. 115  от НК са предвидени наказания „лишаване от свобода“ от петнадесет  до двадесет години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“.

При индивидуализацията на наказанието по вид и размер съдът съобрази като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства съдебното му минало / настъпилата реабилитация по отношение на предходните му осъждания/, алкохолното му опиване към момента на деянието, изиграло ролята на улесняващ фактор, провокативното поведение на жертвата, изиграло роля на отключващ агресията на подсъдимия фактор и косвеният умисъл при извършването на престъплението.

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете липсата на поправяне и превъзпитание от предходните му наложени наказания, недобрите характеристични данни / алкохолно зависимост, начин на живот/ и степента на обществена опасност на конкретното деяние, изразена в качеството на жертвата, която е приютила в дома си дееца и съществуващите отношения на доверие и приятелство помежду им.

Съобразявайки броят и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. Ж. обстоятелства, съдът счете, че следва да индивидуализира наказанието по вид и размер при превес на смекчаващите такива, но при условията на чл.54 от НК, тъй като липсват както изключително, така и многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Ето защо и съдът определи от алтернативно посочените по вид наказания най-лекото такова – „лишаване от свобода“, което счете за справедливо и достатъчно, за да постигне целите по чл. 36 НК и да защити пълноценно и генералната, и индивидуалната превенции, като при преценката за неговия размер намери за съответно на извършеното налагането на 17 /седемнадесет/ години „лишаване от свобода“.

Разрешението за определяне на наказанието в такъв размер бе продиктувано и от съзряната от съдебния състав необходимост върху личността на подсъдимия да се оказва по - интензивно поправително, възпитателно и предупредително въздействие и при зачитане на целите на генералната превенция, съдът намери за невъзможно определянето на наказанието в по-малък размер. Съдът прие, че именно така наложеното наказание ще е годно да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото, възпирайки ги да извършват подобни престъпни прояви.

При определяне на първоначалния режим за изтърпяването на наказанието, съдебният състав прие, че подсъдимият следва да понесе наказанието при строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС .

При изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ съдът зачете и приспадна на основание чл.59, ал.1 от НК времето от 11.10.2015г. до 14.06.2016г., през което е бил задържан в д.п. и от 15.06.2016г. до 28.04.2017г., през който период е бил с мярка за неотклонение „ Домашен арест“.

 

  ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Ж.  бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски / като общия им размер бе намален със сумата на разноските, направени единствено за подс. А., които съгласно правилото на чл. 190, ал.1 от НПК следва да останат за сметка на Държавата/ -  по сметка на СДВР сумата от 6 942.83 лв. /шест хиляди деветстотин четиридесет и два лева и 87 стотинки/ – разноски по делото в д.п. и  сумата от 2 150 / две хиляди сто и петдесет лева/  - направени разноски в съдебното производство по сметка на ВСС.

Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                             ЧЛЕН – СЪДИЯ: