№ 274
гр. Кърджали, 01.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
в присъствието на прокурора Г. П. К.
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20235140100049 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът К. П. К., от гр.Кърджали е предявил против Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ищеца - болки, страдания, притеснения, тревоги и влошено общо здравословно
състояние и психически статус, вследствие на извършени от Прокуратурата незаконни
действия изразяващи се в незаконно образуване и водене на наказателно производство и
повдигане на незаконно обвинение за умишлено престъпление по чл. 296, ал.1 предл. 2 от
НК, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 27.04.2018г. - датата на
повдигане на обвинение до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че през 2018г. на ищеца му е повдигнато обвинение и е
предаден на съд по обвинение, за престъпление по чл. 296, ал.1 предл. 2 НК, за това, че на
04.07.2017г. в гр. Кърджали не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед
за незабавна защита от 20.06.2017г. на Районен съд - Кърджали по гр.д. № 747/2017г. на
Районен съд- Кърджали, като е приближил на разстояние по-малко от 100 метра от Д. Г. К..
Сочи се, че на основание чл.78А от НК прокуратурата изготвила постановление с
предложение да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание. Твърди, че в PC - Кърджали било образувано АНД №
1197/2018г., като с Решение от 03.10.2018 г., постановено по АНД № 1197/2018 г. по описа
на PC - Кърджали ищеца е признат за виновен в това, че на 04.07.2017г. в гр. Кърджали не е
изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед за незабавна защита от
20.06.2017г. на Районен съд-Кърджали по гр.д. № 747/2017г. на Районен съд - Кърджали,
като се приближил на разстояние по-малко от 100 метра от Д. Г. К., поради което и на
основание чл. 296, ал.1 предл. 2 вр. чл.78а от НК му било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. Твърди, че обжалвал горепосоченото решение пред
ОС – Кърджали, като с Решение № 51/04.07.2019г.постановено по ВНАД № 109/2019г. на
ОС - Кърджали е признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.
Сочи, че процесът срещу него е продължи повече от две години, тъй като производството е
1
образувано на 02.08.2017г. и е приключило окончателно с оправдаването му на 04.07.2019г.
Твърди, че повдигнатото незаконно обвинение, проведеното разследване в досъдебната фаза
и съдебната фаза на наказателният процес кардинално променили животът му. Сочи, че
непълнолетните му децата Г. К.а К. и Д. К. К. се отчуждили от ищеца, престанали да
контактуват с него след като им станало известно, че му е повдигнато обвинение. Заявили,
че е престъпник и трябва да лежи в затвора. Твърди, че репутацията му като човек и треньор
в Кърджали била разрушена, като си изкарвал прехраната като треньор по плуване и водна
топка на деца и след като му било повдигнато обвинение станало невъзможно да работи в
Кърджали. Сочи, че се принудил да напусне града и да се премести възможно най-далеч, в
гр. Русе, докато трае процесът и невинността му бъде доказана. Сочи, че преди да му бъде
повдигнато обвинение бил известен в обществото като успешен спортист, национален
състезател по водна топка с множество успехи на национално и международно ниво, баща и
гражданин с авторитет. След като повдигането на обвинението станало известно на
обществеността авторитета му бил сринат. Сочи, че познатите му започнали да го избягват,
да коментират в негативен за него план фактът, че е обвиняем и предаден на съд. Сочи, че по
характер е открит, весел и общителен човек, но в тази ситуация станал мрачен, очаквал във
всеки разговор да бъде засегната темата за неговото положение и воденото наказателно
производство. Бил принуден да обяснява на всеки с когото разговаря, че е невинен и не е
направил нищо лошо. Твърди, че всичко това довело до изпадането му в изолация, хората
започнали да го избягват и странят от него. Твърди, че дори и преместването му в гр. Русе
не подобрило нещата. Тъй като бил търсен многократно от органите на полицията за
връчване на призовки и справки новите му познати и работодатели научили за воденото
дело и за обвиненията и това се отрази на отношението им към ищеца. Заявява, че в крайна
сметка загубил и работата си в гр. Русе и изпаднал до положение да се прехранва със
случайно намерена тежка физическа работа за ден или два. Твърди, че дори и оправдаването
му от съда не подобрило нещата, тъй като репутацията му вече била съсипана. Децата му
трайно отказвали да се виждат и контактуват с ищеца, познатите му го избягвали и не можел
да си намери постоянна работа по специалността. Твърди, че се е принудил да напусне
България и да живее и работи в чужбина, като и до ден днешен продължава да търпи
негативите от случилото се. В съдебно заседание уточнява, че вредите и влошеното
здравословно състояние на ищеца, съставляват промени в емоционалния му статус,
мрачност, затвореност, интровертност. Моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя се
допълнително и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска,
като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание поддържа подадения отговор, като
излага допълнителни съображения с писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 26.04.2018г. на
ищеца му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 296, ал.1 предл. 2 НК, за това, че
на 04.07.2017г. в гр. Кърджали не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие -
Заповед за незабавна защита от 20.06.2017г. на Районен съд - Кърджали по гр.д. №
747/2017г. на Районен съд- Кърджали, като се е приближил на разстояние по-малко от 100
метра от Д. Г. К.. Установява се, че с Решение от 09.04.2019 г., постановено по АНД №
1197/2018 г. по описа на PC - Кърджали ищеца е признат за виновен в повдигнатото
обвинение, поради което и на основание чл. 296, ал.1 предл. 2 вр. чл.78а от НК му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., като с Решение №
51/04.07.2019г., постановено по ВНАД № 109/2019г. на ОС – Кърджали, ищеца е признат за
невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.
2
Установява се, че досъдебното производство е образувано на дата 02.08.2017 г., като
първото съобщение до ищеца във връзка с образуваното досъдебно производство му е
връчено на дата 08.03.2018 г. /л.81 от досъдебното производство/. Установява се, че ищеца е
привлечен като обвиняем на дата 26.04.2018 г., когато е и разпитан в това качество.
Решението на ОС-Кърджали, с което ищеца е оправдан окончателно е постановено на дата
04.07.2019 г. или общо досъдебното и съдебно производство спрямо ищеца е продължило
почти 2 години / 1 година и 11 месеца/.
Установява се, че по молба на Д. Г. К. в Районен съд-Кърджали било образувано
гражданско дело № 747/2017г., по описа на РС-Кърджали по реда на ЗЗДН. По посоченото
дело на 20.06.2017г. била издадена Заповед за незабавна защита в полза на Д. К. от
гр.Кърджали, **************** срещу К. П. К. от гр.Кърджали, като съдът е наложил
мерки за защита спрямо пострадалото лице, като е отстранил ищеца от съвместно
обитаваното с молителката жилище, находящо се в гр.Кърджали, **************** и му е
забранил да приближава Д. К., както и жилището й, намиращо се в гр.Кърджали,
****************, на разстояние по-малко от 100 метра. Заповедта била връчена на К. К. на
27.06.2017г. /съобщение на стр.9 от досъдебното производство/.
В настоящото прозводство са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
св. Петко Д., св. Г. Т. и св. Д. К..
При разпита св. Д. заявява, че познава К. К. от 15 години. Не знае да е имал проблеми
с прокуратурата или със съда. Известно му е, че не е съден, не знае дали е имало процес.
Сочи, че той работел на басейна като треньор до 2017г., след това останал без работа, като
свидетелят няма информация защо. Сочи, че трудно е преживявал, ходил да работи в
гр.Русе, след това заминал за Германия, а сега е в града. Свидетелства, че докато е бил без
работа, не е разполагал със средства, спял в БТС-то и в заведението. Когато останал без
работа К. започнал да спи в БТС-то и при Г.. Сочи, че е бил много сполучлив треньор на
басейна, но не може да каже защо е останал без работа.
При разпита св. Т. заявява, че познава К. К. от много години, като дисциплиниран и
отговорен гражданин, тъй като били състезатели по водна топка. Сочи, че К. е популярна
личност, бил е треньор по водна топка, като водил две, три групи деца по водна топка.
Свидетелства, че познава и бившата му съпруга, като ги познавал като семейство за пример.
Сочи, че за него било много изненадващо, когато към 2017г. К. му споделил, че има
семейни проблеми, а още по шокиран бил, кагато К. му споделил, че има наказателно дело
за домашно насилие, ограничителна заповед. Сочи, че до 2017г. се изхранвал като треньор
на клуба по водна топка, който се казвал „А.“. Сочи, че наказателното преследване срещу
него било повратна точка в неговия живот, като живототът му претърпял главоломна
промяна. Сочи, че буквално бил изхвърлен на улицата от дома, от жилището, което е на
покойния му баща, буквално останал с един чифт панталони и едно яке на гърба си,
всякакви лични документи и всичко остана в апартамента му. Сочи, че физически и
психически преживял несгоди, буквално останал на улицата. Свидетелства, че стопанисва
едно заведение и на първо време подал ръка на К., като доста време спял на сепаретата в
неговото заведение, а впоследствие друг човек го приютил в барчето на БТС. Сочи, че лека-
полека се разчуло в града, че има наказателно дело и ограничителна заповед за домашно
насилие спрямо него, като родителите започнали да спират децата си от тренировки и К.
нямал възможност да се развива като треньор. Свидетелства, че получил предложение за
работа в гр.Русе като треньор. Заминал за град Русе и там неволите не спряли да го
преследват, като още първата вечер, в която се настанявал в хотел, в ранни зори около 3-4 ч.
го извели с белезници, т.к. бил пуснат за издирване, много пъти бил викан за разпити в
полицията, бил принуден да пътува често от Русе до Кърджали и обратно. Свидетелства, че
по това време започнала и Ковид пандемията, което също го ограничило да се труди там.
Свидетелства, че бил принуден да се изхранва с каквото намери, да събира билки, гъби и в
крайна сметка се принудил да потърси своята прехрана в Германия. Свидетелства, че в
началото, а и все още приоритет са му децата, като никога не е спирал да поддържа контакт
с децата си. Свидетелства, че когато е бил в неговото кафе, децата винаги идвали при него, а
той винаги е идвал с подаръци. Сочи, че на два, три пъти на свои разноски идвал от Русе и
ги водел при него, но в един момент децата силно започнали да се дистанцират от него,
отношенията им охладняли и връзката между него и децата се прекрати. Свидетелства, че
коренната промяна в живота му започнала след 2017г., когато възникнали семейните му
проблеми. Сочи, че ограничителната заповед по делото за домашно насилие е причината той
да остане на улицата, като след като се образувало наказателното дело срещу него това се
разчуло, стигнало до родителите на децата и започнало отлив на деца през 2017г., 2018г.
3
Заявява, че причината да остане без работа в Русе били сигнали до работодателите му, че той
трябва да се връща за разпити, като настъпила и пандемията от Ковид, поради което се
събрали два, три фактора. Свидетелства, че под „сигнали до работодателите“ имал предвид,
че го викат на разпити за неплатени издръжки към децата, което впоследствие се оказало, че
е абсолютна лъжа.
При разпита св. Д. К., заявява, че отношенията й с бившия й съпруг започнали да се
влошават много преди 2017г., когато подала молба за развод и през 2019г. бил
окончателният развод. Свидетелства, че в началото, през 2017г. К. поддържал редовно
контакти с децата, като същите през 2019г. категорично отказали да се виждат с него.
Свидетелства, че това, което знае от тях и по-конкретно от дъщеря им е, че причината
връзката между бащата и децата да бъде прекъсната е, че когато последния път те отказали
през 2019 г. за Нова година срещу 2020 г. да отидат при него в Русе, той им е казал, че ако
сега не отидат при него, повече няма да имат баща. Сочи, че след това не са имали никакви
контакти, но пак Г. й споделилала, че след развода есента той я е срещнал случайно на
Рилите и е започнал да я обижда с грозни думи, ненормални от баща към дъщеря.
Свидетелства, че децата са знаели, че е пуснала жалба срещу баща им за нарушена
ограничителна заповед и за образувано наказателно производство за нарушаване на
ограничителната заповед, но това по никакъв начин не е повлияло на отношенията им с
баща им. Заявява, че това, което знае от тях е, че причината, поради която прекъснали
отношенията е, че децата не са се чувствали комфортно с него. Свидетелства, че преди
развода двамата имали регистриран спортен клуб и работили като треньори, като това бил
основния източник на доход.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като преки, логични и
взаимно допълващи се.
По делото е приобщена и справка от ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, от която
не се установява да са регистрирани граждански или трудови договори за лицето К. К. за
периода от 2017 г. до 2020 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че Д.ието не е
извършено от лицето или, пък че извършеното Д.ие не е престъпление.
В настоящия случай е налице първата хипотеза от гореизложените, като от събраните
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 296, ал.1 предл. 2 НК, по което е оправдан. При това
положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността
на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в
лицето на нейн орган - Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има
обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване
на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие
с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Съдът намира, че принципно винаги едно висящо наказателно производство води до
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното
обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този
смисъл претенцията се явява основателна и без да са ангажирани доказателства за тях, тъй
като е нормално такива вреди да са търпени /в този см. Решение № 427 от 16.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1506/2009 г., IV г. о., ГК/.
В тази насока следва да се обсъди размера на дължимото обезщетение и доказаността
на останалите претърпени неимуществени вреди, доколкото ищеца твърди множество
несгоди настъпили в живота му, като отлив на близки, познати, разрушване на връзката с
децата му и невъзможност да упражнява професията си, които да са в пряка причинна
връзка с незаконно повдиганатото обвинение в извършване на престъпление.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
4
се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на
този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение
към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В този
случай според т. 3 на TP № 3/22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. следва да се изследва
доколко поведението на пострадалия е в причинно - следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава
от отговорност. /Решение № 237 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1258/2010 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Олга Керелска/.
Съдът намира, че ищеца не доказа в условията на пълно и главно доказване всички
претърпени неимуществени вреди от настъпите несгоди в живота на ищеца /извън
обичайните такива от повдигане на обвинение/, да са пряка и непосредствена връзка от
незаконното обвинение.
Напротив от събраните гласни доказателства, в това число и от разпита на св.Д. се
установява, че същия като приятел на ищеца от повече от 15 години не знае да е имал
проблеми с прокуратурата или съда, не знае да е имало процес срещу него. Свидетелят Д.
свидетелства, че К. е работил като треньор на басейна до 2017 г., като след това е останал
без работа и трудно е преживявал. От своя страна св. Т. свидетелства, че коренната промяна
в живота му започнала след 2017г., когато възникнали семейните му проблеми, като
ограничителната заповед по делото за домашно насилие е причината той да остане на
улицата. Свидетелства, че К. му споделил, че има наказателно дело за домашно насилие,
ограничителна заповед, като наказателното преследване срещу него било повратна точка в
неговия живот, като живототът му претърпял главоломна промяна, тъй като буквално бил
изхвърлен на улицата.
Очевидно св. Т. говори за образуваното производство по ЗЗДН, като неправилно
използва терминологията "наказателно дело за домашно насилие" , доколкото няма и
специални правни знания. Показанията на свидетелят се подкрепят и от събраните писмени
доказателства, от които се установява, че по молба на Д. Г. К. в Районен съд-Кърджали е
образувано гражданско дело № 747/2017г., по описа на РС-Кърджали по реда на ЗЗДН, като
на 20.06.2017г. е издадена Заповед за незабавна защита в полза на Д. К. от гр.Кърджали,
като съдът е наложил мерки за защита спрямо пострадалото лице, в това число като е
отстранил ищеца от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се в
гр.Кърджали, **************** и му е забранил да приближава Д. К., както и жилището й,
на разстояние по-малко от 100 метра. Установява се, че заповедта е връчена на К. К. на
27.06.2017г. , а по образуваното досъдебно производство за неспазване на заповедта за
незабавна защита, К. е бил привлечен като обвиняем едва на 26.04.2018 г., като първото
съобщение във връзка с това производство му е връчено на дата 08.03.2018 г.
Не се установи през 2017 г. образуваното наказателно производство да е станало
достояние на обществеността, доколкото и ищецът не е знаел за образуването му, а и не се
доказа ответникът Прокуратурата на Република България да е разпространил медийно
подобна информция. По делото са приети доказателства, от които се установява по
категоричен начин, че Прокуратурата на Република България не е разпространявала
информация за делото, водено за нарушена заповед за защита от домашно насилие по
конкретния случай. Това се установява и показанията на св. св.Д., който като близък
приятел на ищеца не знае за такова производство.
Действително и от разпита на св. К., се установява, че отношенията й с бившия й
съпруг К. започнали да се влошават много преди 2017г., когато подала молба за развод и
същия приключил през 2019г.
В този смисъл, съдът намира, че ищеца не установи наведените от него твърдения, че
незаконно повдигнотото обвинение е причината ищеца да не може да уражнява професията
си в гр.Кърджали. В тази насока по делото, ищеца не ангажира каквито и да било писмени
доказателства от които да се установи къде е работил ищеца, на каква длъжност, както и
каква е причината за напускането на работата му.
Недоказани са и твърденията на ищеца, че образуваното наказателно производство е
довело до разрив в отношенията му с децата и отчуждение на същите от него. Тези
твърдения категорично се опровергават от показанията на св.К., която е имала най-преки
5
впечатления за връзката между баща и деца. Свидетелката заявява, че децата са знаели, че е
пуснала жалба срещу баща им за нарушена ограничителна заповед и за образувано
наказателно производство за нарушаване на ограничителната заповед, но това по никакъв
начин не е повлияло на отношенията им с баща им. Свидетелката детайлно описва
ситиуация, която е провокирала отчуждението между децата и бащата и която няма връзка с
образуваното наказателно производство. Тези показания на св. К. се потвърждават и от
показанията на св.Т., който свидетелства, че когато е бил в неговото кафе, децата винаги
идвали при К., а той винаги е идвал с подаръци, както и идвал от Русе и ги водел при него.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че ищецът е
преживял много сътресения в семеен план, влошени отношения със съпругата му,
бракоразводен процес, наложени мерки по ЗЗДН, от които е претърпял значителни
неимуществени вреди, които обаче не могат да стават повод за неоснователно обогатяване и
възлагането им в тежест на ответника, доколкото същите не са пряка и непосредствена
последица от воденото досъдебно и съдебно производство срещу него.
По делото не са събрани и доказателства за влошаване на здравословното състояние
на ищеца, извън обичайните страдания, свързани със стрес и притеснения, които е преживял,
и които не са били нито толкова продължителни, нито пък с толкора голям и силен
интензитет, че да мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението. Относими към
размера на обезщетението обстоятелства се явяват сравнително кратката продължителността
на воденото наказателно производство, липсата на наложени мерки за неотклонение, факта,
че ищецът не е бил привлечен за тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и най-
тежката санкция, която го е заплашвала, е била глоба по реда на чл. 78а НК.
Самото разследване в досъдебната фаза е приключило в съвсем разумен срок от
около една година и три месеца, като продължителността на процеса не се е дължала на
неоснователното бездействие на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини,
свързани със събиране на доказателства. Следва да вземе предвид, че досъдебното
производство е било спряно за срок от 3 месеца поради отсъствието на К. (от 22.01.2018г. до
26.04.2018г.), а съдебното производство се е развило в изключително кратки срокове при
спазване на принципите за своевременно насрочване, разглеждане и решаване на делото от
двете съдебни инстанции. Установява се, че в четири от проведените открити съдебни
заседание пред първоинстанционния съд /о.с.з. на дати 20.11.2018 г., 11.12.2018 г.,
15.01.2019 г. и 19.02.2019 г./не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на
обвиняемия или същото се е отложило за друга дата поради искане на обвиняемия или
защитата за запознаване с материалите по делото и организиране на защитата.
Макар и обвинението да не е било повдигнато за тежко умишлено престъпление, не
се установява в конкретният случай да е придобило какъвто и да е отзвук (чрез публикации
в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или
дискредитиран.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен,
защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки
вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните
и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението,
преживените стрес и притеснения, несигурност от изхода на делото, трябва да бъдат
овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за
справедливост, икономическите условия на живот и на база анализа на събраните
доказателства, както и при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни дела не може
да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване, като съдът намира, че
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 2
000 лева, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. В случая обаче началният момент на законната лихва следва да
бъде присъден от датата на влизане в сила на решението на въззивния съд /04.07.2019 г./,
защото до този момент не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй
като до окончателното приключване на съдебното производство няма хипотеза на незаконно
обвинение.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на
ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично
се претендират, а за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Така по съразмерност
следва да му се присъдят разноски в размер на 270 лв., от общо направени разноски в размер
6
на 1310 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 1300 лв. за адвокатско възнаграждение. В
случая, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, държавната такса се присъжда в пълен размер, а
претендираното адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Не е
направено възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, поради
което съда не следва да се произнся в тази насока.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София 1000,
бул. “ Витоша “ № 2, да заплати на К. П. К., с ЕГН **********, от гр. Кърджали,
**************, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, притеснения, тревоги и влошено
поради това общо здравословно състояние и психически статус в резултат на незаконно
повдигнато му обвинение по ДП № 472/2017 г. по описа на РУ Кърджали, образувано по пр.
пр. № 1042/2017 г. по описа на РП-Кърджали, преобразувано в ДП № 32/2017 г. по описа на
Окръжен следствен отдел Кърджали, за извършено престъпление по чл. 296, ал.1 предл. 2 от
НК, по което е оправдан с влязло в сила на 04.07.2019 г. Решение № 51/04.07.2019г.,
постановено по ВНАД № 109/2019г., по описа на ОС – Кърджали, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на въззивния съд-
04.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 2 000 лева до
пълния й предявен размер от 10 000 лева, както и искането за присъждане на законна
лихва, считано от 27.04.2018г. - датата на повдигане на обвинение, като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София 1000,
бул. “ Витоша “ № 2, да заплати К. П. К., с ЕГН **********, от гр. Кърджали,
************** сумата 270 лв. - разноски по делото, изчислени по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7