Решение по дело №2425/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3774
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20191100102425
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 26.06.2020г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2524/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Т.“ ЕООД срещу К.К.К., с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 230, ал. 3 ЗЗД за сумата от 64872 лв., представляваща обезщетение за вреди от недостатъци на наета вещ, довели до възникване на пожар и унищожаване на имуществото на наемателя.

Ищецът твърди, че на основание договор за наем от 01.04.2012 г. е ползвал възмездно собствения на ответника недвижим имот, представляващ офис сграда на два етажа, намираща се в гр. София, ул. „*****и прилежащ двор. Имотът се е ползвал от наемателя като склад и офис. Първоначално договорът за наем е сключен за срок от три години, но впоследствие с два анекса (наречени приложения) срокът е удължен до 31.03.2017 г. През нощта на 23.11.2016 г. срещу 24.11.2016 г. в складовото помещение към имота е възникнал пожар, според ищеца - поради техническа неизправност на електрическата система, в следствие на което са унищожени стоки и продукция, собствени на ищеца, на стойност 64872 лв. Твърди, че отговорността за настъпилите вреди следва да се понесе от наемодателя, който е предоставил под наем недвижимия имот с неизправна електроинсталация. Претендира обезщетение за понесените имуществени вреди в размер на стойността на унищожените стоки и продукция.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че имотът е предаден за ползване в добро и в изправно състояние на 01.04.2012 г., след което в продължение на повече от пет години всички действия по експлоатацията, включително на електрическите съоръжения са извършвани от наемателя като в този период нито веднъж не е възниквал авариен режим на работа на електрическо съоръжение. Твърди, че имотът е бил изцяло под надзора на наемателя, което изключвало отговорността на ответника, както и че ищецът не е ползвал локалната отоплителна система „БУДЕРОС“, с която е предаден за ползване имотът, а е монтирал свои мощни електрически климатици за отопление, несъвместими с изградената електрическа инсталация, което е довело до натоварване и е предизвикало пожара. Позовава се на чл. 3.4 от договора за наем, съгласно който наемателят се е задължил да извършва текуща профилактика на електрически съоръжения, които е ползвал всяка година. През целия период на ползване на имота от наемателя наемодателят не е бил уведомяван за необходимостта от поддръжка на имота. Твърди, че електрическите уреди в търговския обект не са изключвани през нощта, с което наемателят пряко е допринесъл за настъпилите вреди. Оспорва размера на иска и претендираната стойност на повредената стока.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че по сключен договор за наем наемодателят е предоставил вещ с недостатъци, в причинна връзка с които за наемателя са настъпили имуществени вреди. Недостатъците следва да са такива, за които наемателят не знае или дори и при обикновено внимание не е могъл да узнае при сключването на договора. Вземането се основава на неизпълнение на договорното задължение на наемодателя да предостави за ползване изправна вещ, в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета.

Безспорно е между страните, че по силата на договор за наем от 01.04.2012 г. ответникът е предоставил на ищеца за временно възмездно ползване собствения си имот: двуетажна офис сграда, намираща се в гр. София, ул. „*****и прилежащ двор. Имотът е предаден за ползване от наемодателя на наемателя на датата на сключване на договора – 01.04.2012 г.

Съгласно Разрешението за ползване № 804/06.06.2001 г. отдадения под наем имот представлява офис сграда с магазин за промишлени стоки, а съгласно чл.1.2. от договора страните са постигнали съгласие имотът да се ползва като магазин за промишлени стоки и офис. От тук следва, че процесният имот е отдаден под наем за ползване за използване по предназначение, съответстващо на предназначението на сградата съгласно строителната документация.

По делото е приложен и Протокол на приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на ел. съоръжение на офис-сградата и магазина и Разрешение за ел. мощност от 11.12.2000 г., от което следва, че към 2012 г. ответникът е изпълнил задължението си да предаде на наемателя наетия имот с инсталация, пригодена за ползването му като магазин и офис.

Спорен по делото е въпросът налице ли са били скрити недостатъци в електрическата инсталация, довели до възникване на процесния пожар.

Установява се от Удостоверение от 05.12.2016 г.., издадено от МВР – ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, че на 24.11.2016 г. в 00:37 ч. е получено съобщение за пожар, ликвидиран от СДПБЗН във фирма за мебелен обков на адрес: гр. София, ул. ******. Според заключението на вещото лице по двете пожаротехнически експертизи (основна и допълнителна) огнището на пожара е в ляво от входа в помещението, ползвано като склад. В основното заключение на пожаротехническата експертиза вещото лице разглежда четири възможни източници на запалване, с оглед установеното на извършения от него оглед на имота на 02.08.2017 г.: луминесцентно осветително тяло, което се намира над зоната, където е възникнало горенето; разклонителна кутия на стената, разделяща склада от приемната под междинния прозорец; разклонителна кутия на същата стена над междинния прозорец; електрически контакт на външната стена между първи и втори прозорец и евентуално включен в него консуматор (стр. 2 на л. 92, стр. 1 на л. 93 по гр.д. № 10146/17 г. на СРС). Според заключението двете разклонителни кутии не са били източници на запалване, тъй като електрическите проводници и връзки в тях са със запазена цялост, а следите от температурно въздействие се изразяват в повърхностно овъгляване на изолацията и разтопяване на пластмасовите елементи. Контактът също не е бил източник на запалване, тъй като при огледа от вещото лице е установено, че тялото на контакта се намира навън от гнездото в стената и виси на проводниците. Това според вещото лице означава, че или контактът се е намирал извън гнездото преди възникване на пожара, или е изтръгнат от гнездото след пожара по време на разчистването при опит да се извадят остатъците от щепсел на евентуално включен електрически консуматор, но огледът на контактните гнезда показва, че те са равномерно опушени и следователно – не е бил включен електрически консуматор в тях, т.е. контактът не е бил източник на запалване. Ето защо вещото лице приема, че пожарът най-вероятно е в резултат на авариен режим, възникнал в луминесцентното осветително тяло на тавана над зоната на горенето (л. 93 по приложеното гр.д. № 10146/17г. на СРС). Според допълнителната пожаротехническа експертиза този авариен режим е довел до запалването на тялото като горенето се е разпространило върху намиращите се в непосредствена близост под него складирани горими материали – стелажи, достигащи непосредствено до луминисцентното тяло с разположени върху тях леснозапалими стоки (стр. 2 на л. 42). В процесният случай е възникнал пожар в затворено пространство на горими материали, подредени на стелажи. В този случай решаващо влияние върху разпространението на горенето са оказали тези три фактора (л.43 от заключението). Вещото лице при огледа си е установило още, че луминисцентното тяло е с напълно унищожени от огъня горими елементи: пластмасов капак, изолация на проводниците от вътрешната компановка на осветителното тяло, силно овъглен стартер и дросел, липсва кондензатор (стр. 2 на л. 43), което в сравнение с описания вид на другите възможни източници на горене, допълнително обосновава извод, че именно луминисцентното тяло е източник на горенето. Проводниците са видими и без следи от късо съединение (л. 44). Съгласно допълнителната пожаротехническа експертиза процесното луминесцентно тяло е било със степен на защита от пожар, съответстваща на процесното складово помещение, в което е възникнал пожара (л. 44). Единственото нарушение, констатирано от вещото лице, е, че складираните материали върху рафтовете, които са били подредени, са в горивни опаковки, или самите те са горивни и се намират в непосредствена близост до осветителните тела – точно под тях или близо до тях, като вещото лице дори допуска възможността да са контактували с тях (стр. 2, лист 76). Този извод на вещото лице се потвърждава и от снимковия материал по делото (папка „snimki_predostaveni” на приложения по гр.д. № 10146/17г. диск). От снимковия материал, предоставен на вещото лице от ищеца и изготвен след изгасяването на пожара се вижда, че в складовото помещение са разположени стелажи с височина, стигаща почти до тавана на помещението с опиращи до тавана кашони и пластмасови опаковки. Луминисцентната лампа е била включена, тъй като при изключена лампа няма как да възникна пожар от нея и там да се локализира огнището на огъня, като вещото лице изказва предположение, че лампата е оставена включена през нощта (л. 77).

От приетата по делото електро-техническата експертиза се установява, че електроинсталацията е съответствала на нормативните изисквания към датата на пускането на сградата в експлоатация, като не се установява към датата на процесния пожар да е имало несъответствие на ел. инсталацията с нормативните изисквания (л. 93-94). Съдът не кредитира електро-техническата експертиза в частта относно извода на вещото лице – електроинженер,че причина за възникване на пожара е „неизваден пирон в мостовия кабел и нараняване на изолацията му, некачествена връзка в клеморода, лоша връзка в разклонителната кутия, пробив в кондензатор и др.“ (л. 98) – на първо място защото отговора на този въпрос не е в професионалната компетентност на това вещо лице и експертизата, изготвена от него, не е допусната по въпроси относно начин на възникване и причина за пожара, а на следващо място – защото вещото лице изрично сочи, че това не негова догадка, предположение, а не извод, обоснован на събрани доказателства, извършен оглед и т.н. В електро-техническата експертиза и в откритото съдебно заседание вещото лице прави уговорката, че е направил оглед на имота го след извършен ремонт в имота, вкл. на ел.табло, вътрешни ел.инсталации и контакти, поради което може само да предполага за причините за пожара. Ето защо електро-техническата експертиза в частта й относно разсъжденията и предположенията на вещото лице – електроинженер относно начина на възникване на пожара, няма да бъде обсъждана.

При така събраните доказателства съдът приема, че причина за възникване на пожара е включена луминисцентна лампа и намиращите се в непосредствена близост под нея складирани горими материали – стелажи, достигащи непосредствено до луминисцентното тяло с разположени върху тях леснозапалими стоки, като възпламеняването е настъпило след авариен режим, възникнал в луминесцентното осветително тяло.

По делото са събрани гласни доказателства – разпитан е свидетелят Е.Б., син на управителя на ищеца, който последен е напуснал процесния имот вечерта, преди възникване на пожара. В показанията си свидетелят сочи, че преди да напусне имота лично е изключил всички лампи. Съдът обаче не кредитира показанията на свидетеля в тази им част. От една страна близкото родство с управителя и едноличен собственик на капитала на ищеца сочи на висока степен на заинтересованост от изхода на делото. От друга страна показанията противоречат на приетата по делото пожаро-техническа експертиза, която след цялостно изследване на доказателствата и извършен оглед от вещото лице на мястото, в това число в огнището на пожара преди отстраняване на следите от него, дава единствената възможност на възникване на огъня – възпламеняване на луминесцентното осветително тяло, което технически няма как да стане ако е било изключено. Съдът не кредитира и показанията, в частта в която преразказва впечатления на друго лице – очевидец, служител на СОТ, който бил на мястото и който според показанията на Божинов видял нещо като бенгалски огън да излиза от стената. В тази част показанията от една страна не могат да се позлват с висока степен на достоверност, доколкото препредават чужди впечатления, а от друга - не кореспондират с пожаро-техническата експертиза, съгласно в огнището на пожара електрическите проводници и връзките в тях са със запазена цялост, а следите от температурно въздействие се изразяват в повърхностно овъгляване на изолацията и разтопяване на пластмасовите елементи – т.е. въздействието върху електрическата инсталация е външно, а не да произтича от самата нея. В останалата си част показанията на свидетеля са относно обстоятелства, които не са относими и няма да бъдат обсъждани.

По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява наличие на скрит недостатък в наетата вещ, който да е довел до настъпване на вредите. Както бе посочено, причина за пожара са включена луминисцентна лампа и намиращите се в непосредствена близост под нея складирани горими материали – стелажи, достигащи непосредствено до луминисцентното тяло с разположени върху тях леснозапалими стоки, като възпламеняването е настъпило след авариен режим, възникнал в луминесцентното осветително тяло. Не се установява по делото дефект в електрическата инсталация на имота, който да е довел до възникване на пожара. Отделно от това следва да се посочи, че както съгласно пожаро-техническата експертиза, така и съгласно електро-техническата експертиза, евентуален технически проблем в електрическата инсталация на сградата може да се установи при извършване на профилактични измервания в същата. Отговорността за извършването на периодична проверка и профилактика на електрическата инсталация в конкретния случай е вменена по обща воля на страните в тежест на наемателя - съгласно чл. 3.4. от договора за наем, наемателят е длъжен да извършва за своя сметка необходимите текущи ремонти на сградата, както и периодичните профилактики за инсталациите и съоръженията. Според вещите лица такива проверки трябва да се извършват не по-рядко от веднъж годишно (стр. 2 на л. 42). По делото няма доказателства ищецът, в съответствие с договореното, да е извършвал проверки и профилактики на инсталациите в имота, включително електрическата. От тук следва, че дори и да е била налична неизправност на електрическата инсталация, неустановяването й се дължи на договорно неизпълнение от страна на ищеца и не може да се вмени във вина на наемодателя.

Поради липсата на първия елемент от фактическия състав на вземането – наличие на договорно неизпълнение на задължението на наемодателя да представи за ползване на наемателя изправна вещ, безпредметно е да се обсъждат останалите обстоятелства, от които произтича вземането.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен – ищецът в съответствие с доказателствената си тежест, не установи наличие на недостатък на отдадената под наем вещ, който не е могъл да бъде установен при обикновено внимание и за съществуването на който не е могъл да се узнае при сключването на договора, в причинно-следствена връзка с който недостатък да са настъпили заявените имуществени вреди. Поради това претендираното вземане за договорна отговорност на ответника не е възникнало и предявеният иск следва да се отхвърли.

 

По разноските:

На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

 

Поради което, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕООД, ЕИК *****,  срещу К.К.К., ЕГН **********, иск с правно основани чл. 79, ал. 1, вр. чл. 230, ал. 3 ЗЗД за сумата от 64872 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от  недостатъци на нает недвижим имот: офис сграда на два етажа, намираща се в гр. София, ул. „Сребърна“ №21А, в следствие на които е възникнал пожар в имота.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на К.К.К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1200 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: