№ 1198
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110136936 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на АРБ. ЕФР.
Х., ЕГН ********** срещу „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ****, с
която е предявен иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от
9870,68 лв., представляваща главница по договор за кредит, сумата от 26,87
лв., представляваща договорна лихва върху редовно падежирала главница за
периода от 27.07.2009 г. до 10.08.2009 г., сумата от 1034,77 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 11.08.2009 г. до 22.03.2010
г., както и сумата от 552,97 лв. – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 22.04.2010 г. по ч.гр.д. № 13695/2010 г. на СРС, 43
състав.
Ищецът твърди, че срещу него бил издаден изпълнителен лист на
22.04.2010 г. по ч.гр.д. № 13695/2010 г. на СРС, 43 състав за процесните суми,
като по сила на издадения изпълнителен лист срещу него било образувано
изп. дело № 20108380402378 на ЧСИ М.Б.. Поддържа, че с молбата за
образуване на изп. дело давността била прекъсната, а на 10.05.2010 г. били
изпратени запорни съобщения до различни търговски банки, като това е и
последното валидно извършено изпълнително действие. Ищецът сочи, че
впоследствие не били извършвани никакви същински изпълнителни действия,
поради което и давността не е била прекъсвана отново. Твърди, че
приложимата давност е петгодишна и е изтекла на 10.05.2015 г., а самото изп.
дело се е прекратило на основание чл.433,ал.1 ГПК на 10.05.2012 г. по силата
на закона. Ищецът навежда, че към момента на образуване на изп.д. №
20218440400880 на ЧСИ С.Я. давността за вземанията е била изтекла.
Ответникът в законоустановения срок не е депозирал отговор на
1
исковата молба. В о.с.з. изразява становище, с което оспорва исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По предявения иск правно основание чл.439, ал.1 ГПК в тежест
ответника е да докаже, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение са
се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване теченето на давностния
срок.
От приложеното по делото ч.гр.д.13695/2010 г. на СРС, 43 състав се
установява, че на 08.04.2010 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, с която „Н.“ ЕООД и АРБ. ЕФР. Х., са осъдени да заплатят солидарно
на „К.Т.Б.“ АД сумата от 9870,68 лв., представляваща главница по договор за
кредит, сумата от 26,87 лв., представляваща договорна лихва върху редовно
падежирала главница за периода от 27.07.2009 г. до 10.08.2009 г., сумата от
1034,77 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 11.08.2009 г. до
22.03.2010 г., както и сумата от 552,97 лв. – разноски. На 22.04.2010 г. е
издаден и изпълнителен лист за сумите.
От изисканото изп. дело № 20108380402378 на ЧСИ М.Б. се установява,
че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителен лист от
22.04.2010 г. по молба на кредитора „К.Т.Б.“ АД. От разписка към покана за
доброволно изпълнение /л.100 от изп. дело/ се установява, че поканата е
връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, като на 26.05.2010 г. е залепено
уведомление. Срокът за депозиране на възражение е изтекъл на 23.06.2010 г.,
като заповедта за изпълнение е влязла в сила на 24.06.2010 г.
Съдът намира, че при осъществяването на принудително изпълнение въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на
срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение –
чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет
години.
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на 24.06.2010 г. /с
изтичането на двуседмичния срок, считано от връчване на поканата на
заповедта за изпълнение/ е започнала да тече нова петгодишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
2
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи (в този смисъл и Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
От приетото по делото изпълнително № 20108380402378 на ЧСИ М.Б. се
установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 04.05.2010
г. взискателят „К.Т.Б.“ АД поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия – запор на сметки и публична продан на имоти. На 17.05.2010 г. са
изпратени запорни съобщения за запор на банкови сметки на длъжника в
различни банки. Запорът се счита наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл.
507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като
законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този
смисъл Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 5). В случай, че по сметките на длъжника няма наличност
запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде
удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки.
Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено,
изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изпълнителното производство бъде прекратено. Запорът има действие върху
разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен
в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното
съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите
постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в
запорното съобщение размер (в този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д.
3129/2015 г. на ВКС-ІІ т.о.). В процесния случай запорните съобщения са
получени от всички банки, но няма данни в някоя от тях да е имало открити
сметки на длъжника. Извършените изпълнителни действия не са прекъснали
давността, защото заповедта за изпълнение е влязла в сила на по–късна дата -
24.06.2010 г. /от когато е започнала да тече новият петгодишен давностен
срок/.
Съгласно чл.433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години,с изключени на делата за издръжка.
3
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя
извършване на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен
способ.
След наложените запори от 17.05.2010 г., взискателят не е поискал
извършването на изп. действия повече от 2 години, а и съдебният изпълнител
не е извършвал същински изпълнителни действия в този период, поради
което и изп. дело се е прекратило по право на 17.05.2012 г. /без значение е
липсата на постановяване на формален акт от съдебния изпълнител/. На
03.12.2015 г. /т.е. след прекратяване на изп. дело/ взискателят е поискал
извършването на нови изпълнителни действия, а на 06.01.2016 г. е подадена
молба за спиране на изпълнителното дело и прехвърлянето му към ЧСИ С.Я.
Извършените действия след прекратяване на изпълнителното
производство не могат да произведат никакъв правен ефект, доколкото
прекратеното изпълнително дело не може да се възобнови впоследствие с
извършването на определени действия от взискателя или съдебния
изпълнител /взискателят е следвало да поиска бъде образувано ново
изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист/.
По изложените съображения съдът намира, че по изп. дело №
20108380402378 на ЧСИ М.Б., давността относно процесните вземания не е
бил прекъсвана. До изтичане на петгодишната погасителна давност за сумите
/на 24.06.2015 г./, не се констатира настъпването на факти, довели до
спиране/прекъсване теченето на давностния срок. Изпълнително дело №
20218440400880 на ЧСИ С.Я. е образувано по молба на ответника след
погасяване по давност на процесните вземания, поради което и
предприемането на изпълнителни действия по него не пораждат последиците
на чл. 116 ЗЗД.
Ето защо към настоящия момент правото на кредитора за принудително
удовлетворение на оспорените вземания е погасено, поради което
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер от общо 1289,41
лв. за заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АРБ. ЕФР. Х., ЕГН
********** срещу „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ****, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че АРБ. ЕФР. Х.,
ЕГН **********, не дължи „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ****,
сумата от 9870,68 лв., представляваща главница по договор за кредит, сумата
от 26,87 лв., представляваща договорна лихва върху редовно падежирала
главница за периода от 27.07.2009 г. до 10.08.2009 г., сумата от 1034,77 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 11.08.2009 г. до 22.03.2010
г., както и сумата от 552,97 лв. – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 22.04.2010 г. по ч.гр.д. № 13695/2010 г. на СРС, 43
състав..
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ****, да заплати на
АРБ. ЕФР. Х., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в
размер от 1289,41 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5