Решение по дело №2778/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 654
Дата: 31 май 2024 г. (в сила от 31 май 2024 г.)
Съдия: Ралица Димитрова
Дело: 20231000502778
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 654
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а

Нина Стойчева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20231000502778 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. М. Й. срещу
решение № 88/08.08.2023г. на СОС, IV първоинстанционен търговски състав,
постановено по т.д. № 228/21г. в частта, в която е отхвърлен искът му с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 30 000 лв. до пълния
размер от 70 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд правилно е
приел за доказани всички предпоставки за уважаване на иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ. Правилно е прието, че не е налице
съпричиняване от негова страна на вредите. Съдът е нарушил принципа за
справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Определеното обезщетение
не е достатъчно за репариране на претърпените от него неимуществени вреди,
установени от заключението на медицинската експертиза. Не са взети
предвид и показанията на разпитания свидетел.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения
иск.
1
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва. В
исковата молба ищецът А. Й. твърди, че на 23.04.2021г. е пострадал при
ПТП, настъпило на територията на община Самоков. На ул. „Рилска малина“
водачът на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № ********,
управляван от Ц. Ц. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата като се
е движел с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, не е бил
внимателен към останалите участници в движението, не е намалил скоростта
и не е спрял при наличието на препятствие на пътя. Ищецът е бил лице,
работещо на пътното платно. В следствие на това е настъпил удар между
автомобила и А. Й., който го миел. От силния удар е получил счупване на
дясната подбедрица- тибия и фабула, съпроводено с деформация на крайника,
паталогична подвижност и силни остри болки. Бил е приет в МБАЛ -
Самоков, където са назначени изследвания. Предприето е било оперативно
лечение за открито наместване на фрактурата с поставяне на интрамедуларен
пирон, застопорен с 4бр. кортикални винтове. След 14 дневен болничен
престой е бил изписан. На 21.06.2021г. е бил приет повторно за изваждане на
динамичен винт. Причината за екстракцията му е забавено калусообразуване.
Травмата е причинила на ищеца изключително високи по интензитет болки и
страдания. Продължително време е бил на легло, не е можел да се изправя и
да се движи свободно. Бил е зависим изцяло от грижите на близките си. Бил
е неработоспособен. Към настоящият момент изпитва силни болки и ще ги
търпи продължително време. Във връзка с ПТП е образувано досъдебно
производство по описа на РУ- Самоков и РП- Самоков. За лекия автомобил е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, която е била валидна към момента на ПТП. С молба вх. №
8919/20.07.2021г. е отправил застрахователна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. Такова не е определено и не му е изплатено.
Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
2
неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., в едно със законната лихва от
20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срок заявява, че оспорва иска
по основание и размер. Оспорва описания механизъм в исковата молба,
вината на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ********. Прави
възражение за съпричиняване на ПТП от страна на ищеца, тъй като е
нарушил чл.108, ал.1, чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Оспорва, че има причина връзка между поведението на водача на МПС и
вредите, както и че те се възникнали от произшествието. Оспорва
предявения акцесорен иск за законна лихва. Счита, че тя се дължи не преди
11.08.2021г.
Безспорно е, че на 23.04.2021г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
63/23.04.2021г., протокол за оглед от същата дата и фотоалбум.
Прието е за безспорно, че за лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. №
******** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, валидна към датата на произшествието.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 20.07.2021г. като не
му е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът Р. Г. е представила
медицински документи- История на заболяването от МБАЛ- Самоков ЕООД
за престоя му от 23.04.2021г. до 05.05.2021г. и История на заболяване от
същото лечебно заведение за престоя му от 21.06.2021г. до 24.06.2021г.,
амбулаторни листа за платен преглед от 18.08.2022г., медицинско
направление от 18.08.2022г., резултат от образно изследване от 18.08.2022г.,
рецепта.
Не се спори, че с решение № 5/ 23.01.2023г. на РС- Самоков Ц. Б. е
признат за виновен за ПТП, настъпило на 23.04.2021г. като на основание
чл.78а от НК му е наложено административно наказание глоба. Съдебният
акт е влязъл в сила на 08.02.2023г.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар, в която са описани травматичните увреждания,
3
получени от ищеца: счупване на костите на дясната подбедрица в средната
им трета. Това е наложило оперативно лечение по спешност. То е протекло на
два етапа, но престои и трета операция за отстраняване на остеосинтезния
материал от дясната голямопищялна кост. Травмата е довела до затруднение
на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца. През
този период ищецът е бил с намалена работоспособност. През първите 2-3
месеца е бил силно затруднен в процеса на самообслужване и се е налагало да
ползва чужда помощ. След раздвижването му постепенно възможността за
самообслужване се е възстановила. Уврежданията са в причинна връзка с
ПТП. Налице е възстановяване на функциите на крайника в полен обем като
за в бъдеще пострадалият ще изпитва болки при промяна на времето и при
физическо натоварване. Възстановяването му е настъпило за 7-8 месеца.
Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца на 25.01.2023г., при който
е установило, че сегашното съС.ие на ищеца е на контактен и адвекватен,
ориентиран за време, място и собствена личност. Походката е с накуцване без
помощни средства. В областта на глезенната и коленната стави има поС.ни
ръбци, които са без данни за колоидно зарастване и белезникав цвят.
Мускулатурата на двете подбедрици е симетрична. Личи лека деформация в
средната трета на голямопищялната кост. Обемът на движенията е запазен. В
съдебно заседание експертът е допълнил заключението си, а именно, че
фрактурата е зараснала Ищецът куца и има промяна в механиката на
походката. Имал е наложена имобилизация поне за 30дни. Тогава е имал
най- силно затруднение.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно. То е изготвено въз основа на писмените доказателства,
приети по делото и след преглед на ищеца. Експертът е дал заключение въз
основа на науката и професионалния опит.
В хода на съдебното дирене е прието заключение на автотехническа
експертиза, която е установила механизма на ПТП, скоростта на движение на
автомобила преди и в момента на удара, предотвратимостта на
произшествието и причините за настъпването му.
Съдът кредитира заключението като основаващо се на доказателствата
по делото. То е компетентно, безпристрастно и обективно.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
4
Свидетелят Й. е съпруга на ищеца и желае да свидетелства. Тя
заявява, че съпругът й е претърпял ПТП, когато е работил. В болницата в
Самоков са установили, че десният му крак е счупен и са го оперирали.
Свидетелят му е била придружител. След изписването е бил в дома си. Три-
четири месеца е имал болки, придвижвал се е с патерици, но при ставане му е
помагала. Три месеца му е помагала във всичко. След шест месеца е започнал
да се оправя. Бил е с гипс преди операцията. Около 6-7 месеца е ходел с
патерици. На 7-8 месец е започнал да ходи без тях. След операцията не е
работил. Били са на прегледи при д-р П., който го е оперирал.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Преценява ги при
условията на чл.172 от ГПК поради близките отношения между нея и ищеца,
а именно съпрузи, но ги счита за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.
Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, в която
е уважен предявеният иск.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
Процесуалният представител на ответника е заявил, че на ищеца
заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 30000лв. заедно със
законната лихва на 01.12.2023г. Това обстоятелство е признато от
процесуалния представител на въззивника.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
и чл.429, ал.3 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
5
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят не му е определил и
изплатил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това следва да
се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е
допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Ищецът извежда своето субективно материално право като пострадало
лице от ПТП, за което вина има застрахования при ответника деликвент. Това
го легитимира да предяви прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
6
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„Тойота Рав 4“ е била застрахована при ответника. Застраховката е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. Пред въззивния
съд не се оспорва механизма на настъпилото ПТП. Влязлото в сила решение
на наказателен съд, постановено по реда на чл.78а от НК има характер на
присъда и на основание чл.300 от ГПК е задължително за съда, разглеждащ
гражнаскоправните последици от деянието. Следва да се считат за
установени виновността на дееца, деянието, което е извършил и
противоправността му. По отношение на него, както и относно наличието на
предпоставките на чл.45 от ЗЗД е формирана сила на пресъдено нещо, поради
което застрахователят е пасивно материално и процесуално легитимиран да
отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливоС. Ч..52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно съС.ие на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му съС.ие, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната медицинска експертиза е посочила получената от
ищеца травма: счупване на костите на дясната подбедрица в средната им
трета. Лечението е било оперативно като е поставена метална остеосинтеза.
Получената травма е довела до трайно затруднение на движението на долния
десен крайник за период от около 7-8 месеца. Тя е наложила ищецът да се
придвижва с помощни средства- патерици/ св. Й./ за продължителен период
от време. От заключението на вещото лице се установява, че А. Й. е бил с
7
имобилизация на пострадалия крайник поне 30 дни. През първите два- три
месеца той е бил силно затруднен в процеса на самообслужване и се е
налагало да получи чужда помощ. Свидетелят Й. установява, че тя е полагала
грижи за А. Й. както при болничния му престой, така и след изписването му
за около три месеца. Вещото лице е установило към момента на прегледа на
25.01.2023г., че локалната травматична увреда е зараснала, но ищецът има
накуцваща походка и промяна на механиката й и стойката му./амбулаторен
лист от 18.08.2022г./ В областта на глезенната става и коленната става има
постоперативни ръбци без данни за келоидно разрастване и белезникав цвят.
Установило е деформация в средната трета на голямопищялната кост.
Обемът на движенията на крайника е запазен. Възстановителният период
след оперативна интервенция на долния десен крайник е 7-8 месеца, какъвто
е бил при ищеца. Като взе предвид обективното съС.ие на А. Й.
непосредствено след инцидента, болките и страданията, които е изпитвал и
които са продължили общо около 7-8 месеца, дискомфортът, който е
изпитвал в ежедневието и нуждата от чужда помощ за всички битови нужди,
както и че към момента на прегледа от експерта възстановителният период
е приключил, проведеното оперативно лечение- две операции и
предстояща трета за отстраняване на останалия остеосинтезен материал,
наличието на трайни последици от травмата- накуцваща походка с
променена механика и стойка, загрозяващи белези, общото добро
здравословно съС.ие, запазеният пълен обем на движението и мускулатура
долния десен крайник, липсата на нужда от чужда помощ за обслужването в
ежедневието, както и възрастта му към момента на ПТП- 44 години, съдът
счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 50 000лв.
Или следва да се присъдят още 20 000лв.
Върху обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.429,
ал.3 от КЗ следва да се присъди законна лихва, считано от 20.07.2021г.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2021г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р №
8
60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о /. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
на ищеца от 50 000 лв. представлява 76 минимални работни заплати за
страната за 2021г./650 лв. МРЗ за 2021г./ Определеното обезщетение е
съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СОС следва да се отмени в частта, в
която искът е отхвърлен над 30 000лв. до 50 000лв. като в останалата част, в
която той е отхвърлен до пълния предявен размер се потвърди.
Решението трябва да се отмени в частта, в която в полза на ЗК „Лев
Инс“ АД са присъдени разноски по делото над 155,92лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
производството пред САС .
На адв. Ч. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на още 1697,
15лв. с ДДС за първа инстанция. За въззивната инстанция адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в размерна 1320 лв. с ДДС.
На застрахователното дружество се дължат разноски за САС от 100лв.
за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
В тежест на ответното дружество е да заплати по сметка на СОС
държавна такса в размер на 800лв., а на САС -400лв.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 88/08.08.2023г. на СОС, IV първоинстанционен
търговски състав, постановено по т.д. № 228/21г. в частта, в която е
отхвърлен искът на А. М. Й. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
сумата над 30 000 лв. до 50 000лв., както и в частта, в която са присъдени
разноски на ЗК „Лев Инс“ АД за СОС над 155, 92 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК121130788, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 167А да заплати на А. М. Й., ЕГН **********, гр.
***, ул. „ ***“ № *** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „ Три уши“ № 8,
етаж 4 чрез адв. С. Ч. сумата от 20 000лв. / двадесет хиляди лева/ обезщетение
за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 от КЗ, в едно със законната
лихва, считано от 20.07.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК121130788, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 167А да заплати по сметка на СОС държавна такса
от 800 лв. и държавна такса от 400 лв. по сметка на САС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК121130788, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 167А да заплати на адв. С. С. Ч., ЕГН **********,
гр. София, „ Три уши“ № 8, етаж 4 сумата от 1697,15 лв. с ДДС/ хиляда
шестстотин деветдесет и седем лева и петнадесет стотинки/ адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. за производството пред
СОС и 1320лв./ хиляда триста и двадесет лева/ с ДДС за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА А. М. Й., ЕГН **********, гр. ***, ул. „ ***“ № *** и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „ Три уши“ № 8, етаж 4 чрез адв. С. Ч. да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК121130788, гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 167А сумата от 100 лв. / сто лева / юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът с правно
основание 432, ал.1 от КЗ е отхвърлен над 50000лв. до пълния предявен
размер от 70 000лв.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 30 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11