№ 1341
гр. Варна, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20223100501198 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Въззивникът Р. Р. Р. , редовно призован, тъй като съдебният състав е
служебно известен за обстоятелството, че адв. Мерджанов е колега по
кантора на адв. Б., адв. П. Б. се явява като представител на въззивника,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемият ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, редовно призован, не изпраща
представител.
СЪДЪТ докладва постъпила писмена молба, изходяща от въззиваемото
дружество с вх. № 21764/21.09.2022 г.
В молбата е изразено становище да бъде даден ход на делото в
отсъствието на представител на въззиваемото дружество.
Поддържа се подадения отговор на въззивната жалба.
Оспорва се въззивната жалба.
Не се релевират доказателствени искания.
Противопоставя се на допускане на други доказателства, които
евентуално биха били представени от страна на въззивника.
Изразено е становище по съществото на спора.
Отправено е искане за присъждане на разноски пред въззивната
1
инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Адв. Б.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2249 от 15.06.2022 година.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 19918/24.03.2022г., подадена от Р. Р. Р., ЕГН
**********, чрез адв. П. Б., срещу Решение №563/05.03.2022г., постановено
по гр.д. № 7035/2021г. на ВРС, 48 състав, с което е прието за установено в
отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ
(отм.), че Р. Р. Р., ЕГН ********** дължи на ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК
********* вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч. гр. д. № 847/202 1 г. на ВРС сумата от 11500,00 лв. (единадесет
хиляди и петстотин лева), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на К. Х. Х.,
пострадала при ПТП на 11.02.2015г. в гр.Варна по вина на водача Р. Р. Р. на
л.а. **** с ДК № *****, сумата от 3504,31 лв. (три хиляди петстотин и четири
лева и тридесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата 11500 лв., дължима за периода от 22.01.2018 г. до 22.01.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
847/2021 г. по описа на Районен съд - Варна.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е
неправилно, явно несправедливо, тъй като ищецът по никакъв начин не е
доказал основателността на претенцията и нейния размер. Счита се, че
решението е недопустимо поради изтичане на абсолютна давност. Настоява
се, че искът е крайно завишен по размер и не отговаря на степента и характера
на получените увреждания. В евентуалност, предвид че пострадалата е била
2
без колан, се претендира редуциране на иска с 90%. Сочи се, че от
приложеното по делото платежно нареждане не става ясно дали сумата
действително е постъпила в сметката на пострадалата. Моли се за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза с поставени от ответника задачи, която е
била допусната от първоинстанционния съд, впоследствие определението
отменено. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск, в евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от
ВРС.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна, с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Заявява се, че ответникът не е провел насрещно доказване
в процеса. Обръща се внимание, че искът не би могъл да бъде недопустим,
дори и давностен срок да е изтекъл. Счита се за неоснователно оплакването,
че искът е „завишен“. Излага се, че обстоятелството за поставен, или не,
колан се сочи изненадващо за първи път във въззивната жалба, както и че
обезщетението е получено от адв. В.Н., като пълномощник на К. Х., поради
което се моли доказателственото искане да бъде оставено без уважение. Моли
се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Адв. Б.: Поддържам въззивната жалба. Нямам искания. Не претендирам
разноски. Не възразявам по отправеното искане за отсъждането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Б.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми окръжни съдии, моля
да отмените обжалваното решение на Варненския районен съд, като
постановите ново, с което да отхвърлите предявения срещу нас иск.
Съображенията си подробно сме изложили в жалбата, както и съображенията
си защо считаме, че в условията на евентуалност следва делото да бъде
върнато за ново разглеждане от Варненския районен съд. Моля за решение в
този смисъл.
3
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:44
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4