Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
гр. Кюстендил, 19.06.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия , в
ОТКРИТО съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Радев гр.д.№ 412/2019 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:
„ТЕКСИМ
БАНК“АД,ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София,район „Възраждане“,бул.“Тодор
Александров“№ 117, е предявила
против Е.М.К.,ЕГН ********** ***,
искове да бъде признато за установено по отношение на ответникът,че на
основание Договор за потребителски кредит-овърдрафт № ECL-000000004V1/24.09.2013
год. дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.д.№ 937/2018 г.КРС заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,подробно описани в ИМ.
В срока за отговор ответникът не взима становище по
иска и обстоятелствата,на които се основава,а в съдебно заседание признава
основателността на исковата претенция.
КРС,след като обсъди доказателствата при усл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
На 24.09.2013 год.в гр.Кюстендил между страните бил
сключен в писмена форма договор за потребителски кредит-овърдрафт № ECL-000000004V1/л.7-,
по силата на който било договорено,че ищцовата банка като кредитор ще
предостави в заем на ответницата като кредитополучател,сумата от 3000.00-три
хиляди лева, която последната се задължила да върне при условията на договорът
на-късно на 24.09.2014 год. Между страните няма спор,че кредиторът е изпълнил
задължението си да предаде реално в заем уговорената сума.Ответникът не
спори,че не е изпълнил точно договорните си задължения и дължи исковите суми в
претендираните размери.От приложеното в цялост ч.гр.д.№ 937/2019 г.КРС се
установява,че на 09.05.2018 год.ищцовата банка депозирала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за за исковите суми,били издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
427/11.05.2018 год. и изп.лист,като исковете се предявяват при хипотезата на
чл.415,ал.1,т.2 ГПК. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателства.
Съдът ,като съобрази доказателствата по делото и
възприетата фактическа обстановка счита,че предявените искове са напълно
основателни, поради което ще се уважат за посочените по-долу размери. Мотивите
на съда са следните:
Представения по делото като доказателство договор за
потребителски кредит-овърдрафт № ECL-000000004V1/24.09.2013 год. безспорно установи твърдяната в исковата
молба договорна връзка между страните –вид потребителски кредит.Не се спори
между страните по изпълнението на договорните задължения на ищцовата банка в
качеството й на заемодател-тя е предоставила уговорената сума по уговореният
начин,с което е изпълнила точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД
във връзка с чл. 288 от ТЗ
договорните си задължения и се явява изправна по спора страна.По това
обстоятелство не се спори,както и по неизпълнението на задълженията на
ответникът да връща полученото в заем и конкретно по размерът на дълга в цялост
и по компоненти.
В качеството си на заемател, ответникът е усвоил предоставения й кредит, но
не е изпълнила договорните си задължения да плати полученото,ведно с
договорените лихви в съответните срокове и по начина,уговорен в договора.
При положение ,че за вземането банката е образувала заповедно производство
по чл.417 ГПК на 09.05.2018 год.,по което са издадени и ЗИПЗВД,както и ИЛ и в
срок се предявяват искове за установяване на вземания идентични по основание и
размер с тези от заповедното производство исковете са допустими,а по същество и
основателни.
С оглед
уважаването на исковете съдът ще разпредели разноските от заповедното и настоящи
производства.В заповедното производство ищецът е платил държавна такса от 65.34
лв. и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв.В настоящото
производство е платена държавна такса от 103.50 лв.В настоящото производство
ищцовата банка е представлявана от юрисконсулт,комуто съдът определя
възнаграждение от 100.00 лв.,съобразено с ниската степен на сложност на делото
и конкретното участие на представителя,свеждащо се до изготвяне на искова молба
и становище,без участие в проведените две открити съдебни заседания по делото.
Водим от горното и на осн.чл.415,ал.1,т.2 ГПК
във вр. с чл.9 ЗПК във вр. с чл.240 ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ТЕКСИМ БАНК“АД,ЕИК № *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София,район „Възраждане“,бул.“Тодор Александров“№ 117 и Е.М.К.,ЕГН ********** ***, искове да бъде
признато за установено по отношение на ответникът,че последната на основание
Договор за потребителски кредит-овърдрафт № ECL-000000004V1/24.09.2013
год. дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.д.№ 937/2018 г.КРС заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, а именно: 2 971.22/две
хиляди деветстотин седемдесет и един и двадесет и два/ лв.,представляваща
просрочена главница по Договор за потребителски кредит-овърдрафт № ECL-000000004V1/24.09.2013
год.,наказаталена лихва за забава в размер на 211.57 /двеста и единадесет и
петдесет и седем/лева за периода от 07.06.2016 год. до 08.05.2018 год., ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 09.05.2018 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.М.К.,ЕГН **********
*** ,ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕКСИМ БАНК“АД,ЕИК № *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София,район „Възраждане“,бул.“Тодор Александров“№ 117,сумата
от 115.34 /сто и петнадесет и тридесет и четири/ лева,представляваща разноски
по ч.гр.д.№ 937/2018 г.КРС,както и сумата от 203.50/двеста и три и
петдесет/лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски,съобразно уважената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: