№ 4094
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110115110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД от Ю.
С. Т. срещу ЗАД „А Б“ АД за заплащане на сума в размер от 10 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
18.11.2021г., в гр. София в близост до кръстовището с ул. „Цар Асен“, ведно със
законната лихва, считано от изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя по предявената претенция – 18.03.2022г., до окончателното плащане.
Ищцата - Ю. С. Т. (58г. към датата на инцидента), твърди, че на 18.11.2021г.,
около 15:15ч., в гр. София при движение на товарен автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит“, peг. № СВ6828АС, по ул. „Цар Асен“ в посока бул. „Хр. Ботев“ в близост до
кръстовището с ул. „Цар Асен“, водачът на последния, при извършване на маневра
движение на заден ход и без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
няма да създаде опасност за останалите участници в движението, в нарушение на чл.
40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, блъснал ищцата. Вследствие на удара на последната били
причинени травматични увреждания, изразяващи се в контузия на глава и мозъчно
сътресение. След инцидента ищцата посетила и Център за спешна помощ в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“, където при ищцата била установена и повърхностна травма на носа и
са и предписани режим на покои и прием на медикаменти. Непосредствено след
произшествието и в първата седмица след него ищцата търпяла интензивни болки и
страдания, които били със значителен интензитет през първите 14 дни след инцидента,
1
като обшият възстановителен период е продължил около един месец. Ищцата следвало
да спазва щадящ режим на покои без натоварване. След произшествието изпитвала
силни болки, трудно повлияващи се от обезболяващи медикаменти, като била в отпуск
по болест за периода 19.11.2021г. - 02.12.2021г., което довело до промяна в нормалното
протичане на ежедневието и, до насилствено ограничаване на социалната, семеината и
трудовата и ангажираност. Вследствие на инцидента станала неспокоина, тревожна,
потисната, загубила здравия си сън, започнала да изпитва страх от силни шумове и
автомобили. Ищцата предявила претенция при ответника в качеството на последния на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач със
заявление за настъпилото застрахователно събитие вх. № 101-4101-8255/17.12.2021г.,
по което нямало произнасяне в тримесечния срок, съобразно разпоредбата на чл. 496 от
КЗ. Претендира се осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени
вреди от 10000 лв., както и лихва за забава, считано от изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя по предявената претенция – 18.03.2022г., до
окончателното плащане.
Ответникът - ЗАД „А Б“ АД, в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на
исковата молба, в които оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ със собственика на процесния товарен автомобил. Твърди, че процесното
събитие е настъпило изключително поради деиствията на ищцата и неправилното
пресичане на пътното платно на необозначено за това място. Прави се и възражение за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, поради деиствия, съставляващи
груба небрежност, изразяващи се в неспазване на правилата за пресичане по ЗДвП,
като прави искане обезщетението да бъде намалено, поради наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат. Оспорва да са причинени вреди за ищцата, като се поддържа
единствената причина за настъпване на травматичното увреждане да е било
поведението на същата. Оспорва се причинната връзка между ПТП и причинените
вреди. Оспорва иска за заплащане на лихва за забава с довод, че от страна на ищцата не
са представени изисканите от застрахователя допълнителни документи.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е бил застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" на товарен автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит“, peг. № СВ6828АС към датата на процесното ПТП, както и че със заявление
2
за настъпилото застрахователно събитие вх. № 101-4101- 8255/17.12.2021г. по описа на
ответника ищцата е отправила претенция до ответника за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
От служебна бележка от СДВР № 433200-128888 от 10.10.2021 г. се установява, че
ищцата е участвала като пешеходец в ПТП с л.а. Форд Транзит Конект с рег.№ СВ
6828 АС на 18.11.2021 г. около 15:15 ч в гр. София, до кръстовището на ул. „Хан
Аспарух“ и ул. „Цар Асен“.
Приети по делото са медицински документи, от които се установява, че ищцата е
участвала в инцидент на 18.11.2021г. Приет е фиш за спешна медицинска помощ от
18.11.2021 г. с пациент Ю. Т. във връзка с претърпяно ПТП с описание „блъсната
пешеходка“ , така и е приет лист за преглед на пациента от 20.11.2021 г. УМБАЛСМ
Н.И. Пирогов ЕАД и болнични листове № Е 2021 2101235 и № Е 2021 3257662.
Прието по делото е писмо с рег. № 10581р-3596/20.09.2022 г. от МВР, Дирекция
„Национална система 112“, съгласно което на дата 18.11.2021г. за ПТП в гр.София, ул.
Цар Асен и ул. Хан Аспарух са постъпили обаждания към телефон за спешни
повиквания 112 от три различни номера, сред които в 14,59, 15,16, 18,48 и 19.08ч. от
лице, представящо се като М. Г..
Приета по делото е заверено копие на схема с пътни знаци на кръстовището
между ул. Хан Аспарух и ул. Цар Асен.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната СМЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно. От него се установява, че на
18.11.2021г., непосредствено след претърпяно ПТП, като пешеходец, ищцата била
прегледана от екип на БМП, била е поставена диагноза – контузия на главата. Obs.com
– съмнение за сътресение на мозъка. На 19.01.2021 г. е издаден болничен лист за
временна нетрудоспособност с диагноза МКБ – S01.1 Открита рана на клепача и
околоочната област. При преглед на пострадалата на 20.11.2021 г. и след проведени
изследвания е поставена диагноза повърхностна травма на носа. Не били описани
отклонения от нормален общ и неврологичен статус. Вещото лице дава извод, че на
пострадалата били причинени само мекотъканни увреждания в областта на лицето и
главата, като първоначално изказаните съмнения за мозъчно сътресение не били
потвърдени, като уврежданията не са довели до значими функционални нарушения и
същите принадлежали към медико-биологичният признак болки и страдания. Липсвало
назначено лечение, при подобни увреждания на меки тъкани при хора с по-нисък праг
на болева чувствителност се прилагат локални или общи болкоуспокояващи.
Последиците от ограничени по площ мекотъканни контузии отшумяват напълно до 7-
10 дни, а при по-обширни травматични увреждания до около 3 седмици след
инцидента. Такива травми по механизъм могат да се причинят от ПТП и могат да са в
причинна връзка с твърдяното ПТП на 18.11.2021 г. Последиците от такива травми
3
следва да са отшумели до около 10 дена след инцидента. Не се установяват налични
психически травми, претърпени в резултат от процесното ПТП, както и за наследствена
обремененост на ищцата.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно. От него се установява
механизмът на ПТП, при който на 18.11.2021 г. около 15:15 часа, водачът на товарен
автомобил „Форд Транзит Конект“, с рег. № СВ6828АС, предприема маневра за
движение на заден ход по ул. „Хан Аспарух“, с посока от бул. „Витоша“ към ул. „Цар
Асен“, при която реализира ПТП с намиращата се зад него пешеходка Ю. С. Т.. В
момента на удара, пешеходката се е намирала с гръб към товарния автомобил.
Установяват се причините за настъпване на процесното ПТП, а именно, поведението
на водача на товарния автомобил, който е предприел маневра за движение на заден ход
без да се увери, че платното за движение зад него е свободно, както и поведението на
пешеходката, която се е движила по пътното платно. Установява се приблизителна
скорост на движение на заден ход на т.а. „Форд Транзит Конект“ преди настъпване на
произшествието не повече от 7-10 км/ч, както и опасната зона на автомобила от 3,36 м.
Установява се скоростта на движение на пешеходката – 4,5 км/ч. От заключението се
установява, че ударът е настъпил със задната част на автомобила, както и че ищцата се
е намирала с гръб към него, поради което не е имала възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Установява се и че в района на настъпване на процесното ПТП
не се наблюдава обозначена пешеходна пътека или светофарна уредба. От двете страни
на платното на движение се наблюдават поставени ограждения, ограничаващи
паркирането на автомобили върху тротоара, но не и ограждения, ограничаващи
преминаването на пешеходци.
По делото е разпитана св. Миряна Петрова, която дава показания, че познава
ищцата от 2003 г. Описва случката като ищцата е вървяла по ул. „Хан Аспарух“ преди
ул. „Цар Асен“. Колата е давала бързо назад, за да излезе на ул. „Цар Асен“, при което е
блъснала ищцата в гръб и последната е паднала по очи. Веждата се подула и била в
кръв. Обадила се е на полицията и бърза помощ, които дошли на място. Тротоарът по
улицата бил зает, понеже там имало ресторант с изнесени столове.
По делото е разпитан св. Стоян Момчилков, син на ищцата. Дава показания, че
видял майка си след инцидента, която му се оплакала, че я боли главата и е лошо.
Завел я в Пирогов с градския транспорт. Посещавал я вкъщи след инцидента, където
била настанена, за да носи храна и да я вижда около 10 дена. Била с охлузвания и с
болки в главата, след което се възстановила напълно за месец, без да знае да е приемала
медикаменти. Била в болничен две седмици, след което се е върнала на работа, като се
възстановила напълно най-много месец след това, като понастоящем се притеснявала
като пресича.
4
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Петрова и
Момчилков, като показанията на същите са последователни и непротиворечиви,
кореспондиращи с приетите доказателства по делото (писмо с рег. № 10581р-
3596/20.09.2022 г., служебна бележка от СДВР № 433200-128888 от 10.10.2021 г.,
медицинските документи и заключението по СМЕ).
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът, ищецът следва да докаже: 1. наличието на
действително застрахователно правоотношение между ответника и виновния водач; 2.
за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е.
противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл.
размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а
в тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача. С оглед въведеното възражение за съпричиняване – тежестта за
доказване е на ответника, който следва да го докаже при условията на пълно и главно
доказване.
Предвид заявената позиция на страните, спорът по делото се концентрира в
механизма на ПТП, претърпените неимуществени вреди, размерът на същите и
съпричинила ли е ищцата резултата.
Съдът приема за доказан механизма на ПТП съвкупно от приетото по делото
заключение по САТЕ, показанията на св. Петрова, писмо с рег. № 10581р-
3596/20.09.2022 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“ и служебна бележка от
СДВР № 433200-128888 от 10.10.2021 г., при който на 18.11.2021 г. около 15:15 часа,
водачът на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“, с рег. № СВ6828АС,
предприема маневра за движение на заден ход по ул. „Хан Аспарух“, с посока от бул.
„Витоша“ към ул. „Цар Асен“, при която реализира ПТП с намиращата се зад него
пешеходка Ю. С. Т.. В момента на удара, пешеходката се е намирала с гръб към
товарния автомобил. Установяват се причините за настъпване на процесното ПТП, а
именно, поведението на водача на товарния автомобил, който е предприел маневра за
движение на заден ход без да се увери, че платното за движение зад него е свободно,
както и поведението на пешеходката, която се е движила по пътното платно. Оттук
5
съдът приема, че причина за произшествието е поведението на водача на т.а „Форд
Транзит Конект“, който предприемайки маневра движейки се назад, без да съобрази
намиращата се зад него пешеходка, реализира ПТП, с което е нарушил правилата на
ЗДвП, по-конкретно чл. 40, ал. 1 и ал. 2. Следователно поведението на водача се явява
противоправно.
Съвкупно от приетите медицински документи, показанията на разпитаните по
делото свидетели и заключението на вещото лице по СТЕ и СМЕ, съдът приема за
установена причинна връзка между процесното ПТП и причинените вреди, изразяващи
се в мекотъканни увреждания в областта на лицето и главата, довели до болки и
страдания. Въз основа на заключението по СМЕ и свидетелските показания на
св.Момчилков, съдът приема, че на ищцата били причинени мекотъканни увреждания
в областта на лицето и главата, които отшумели за около две седмици, без назначени
лечение, същите не са довели до значими функционални нарушения и същите
принадлежали към медико-биологичният признак болки и страдания, като ищцата се
възстановила напълно най-много до месец след процесното ПТП.
Несъмнено болките и страданията се явяват преживяване от такова естество,
което обективно да засегнат правният мир на човека. С оглед на изложеното е доказан
фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД и искът на ищцата следва да бъде уважен, като
съдът следва да определи обезщетение за неимуществените вреди по справедливост
съгласно чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение - по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта (58г. към датата на ПТП), видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В
тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума
на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, интензитета на
претърпените болки и страдания (мекотъканни увреждания в областта на лицето и
6
главата), кратката продължителност на пълния възстановителен период, възрастта на
ищцата към датата на ПТП, начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на
ищеца, доколкото има данни, че имала притеснения при пресичане (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 2500лева.
По възражението за съпричиняване:
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика - т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ВКС последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.
51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения. Дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на
пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като
вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е.
във всички случаи на предявен иск срещу делинквента или срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
7
този начин и самите вреди.
Съдът взема предвид поведението на ищцата, с оглед възражението на ответника
за съпричиняване на вредите, като от заключението на в.л. по приетата САТЕ се
установява, че ищцата при пресичане се е намирала на пътното платно, с гръб към т.а.
„Форд Транзит Конект“, т.е перпендикулярно на тротоара. В ТР 2 от 22.12.2016 г. по
тълк. д. 2/2016 на ОСНК на ВКС е прието кога правото на пешеходеца е абсолютно в
зависимост от мястото на пресичането му. По делото от копие на схема с пътни знаци
на кръстовището между ул. Хан Аспарух и ул. Цар Асен и заключението по приетата
САТЕ, съвкупно с показанията на очевидеца - св.Петрова се установява, че ищцата е
пресичала пътното платно на нерегламентирано за тази цел място. При така
установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия пешеходец. В случая, пострадалият не е спазил
задълженията, установени в разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП,
предвиждащи, че при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение,
са длъжни да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да спазват
светлинните сигнали. Ако пострадалият пешеходец беше спазил правилата за
движение на пешеходците, вредоносният резултат със сигурност е нямало да настъпи.
Въпреки това, независимо от това негово нарушение на правилата за движение по
пътищата, ако водачът на застрахования автомобил беше изпълнил задълженията си по
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, пътно-транспортното произшествие също е щяло да бъде
предотвратено.
Така въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че приносът
на пострадалият за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определен на 30
%.
С оглед разясненията в ТР 1 от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело №1/2021 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на дължимото обезщетение от делинквента следва да се
намали съобразно размера, за които искът би бил основателен, ако не би се наложило
намаляването му поради принос на пострадалия. Съдът е намерил претенцията на
ищцата за частично основателна в размер на 2500 лв. от първоначално претендираните
10 000 лв. Поради доказаното възражение за съпричиняване на вредите от страна на
ищцата в размер на 30%, пропорционално дължимото парично обезщетение за
неимуществени вреди се явява в размер на 1750 лв.
По искането за присъждане на законна лихва:
С оглед чл.497, ал.1, т.2, пр.1 КЗ вр. чл.496, ал.1 КЗ следва да се присъди законна
лихва, считано от 18.03.2022г. до изплащане на вземането. Възражението на ответника
по чл.497, ал.1, т.2 пр.2 КЗ остана недоказано.
По разноските:
8
С право на разноски разполагат и двете страни.
Ищцата претендира разноски за д.т. в размер на 100лв., 500 лв. депозити за САТЕ
и СМЕ, за което представя списък по чл. 80 ГПК. С оглед уважената част от иска има
право на разноски в размер на: 17,50лв. за д.т. и 87,5лв. за депозити или общо 105лв.
Ищцата е била представлявана от адвокат Я. Д. по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ (ред. ДВ, бр. 68 от 2020 г.) с оглед
датата на подаване на исковата молба 23.03.2022 г. и интереса по делото от 10 000лв.,
възнаграждението следва да се определи в размер на 830 лв., като съобразно уважената
част от иска следва да се присъди възнаграждение в размер на 145,25лв.
Ответникът претендира разноски за депозити за САТЕ и СМЕ в размер на 500 лв.,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лв., за което представя списък по
чл. 80 ГПК. С оглед възражението на ищцата, съдът намира адвокатското
възнаграждение за прекомерно, като същото следва да се редуцира до минималния
размер от 830 лв., определен по НМРАВ. С оглед отхвърлената част от иска има право
на разноски в размер на 412,5лв. за депозити и 684,75лв. за адв. възнаграждение или
общо 1097,25лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС разноски за държавна такса съразмерно уважената част от иска
(доколкото с определение № 7782/28.03.2022г. ищцата е била частично освободен от
д.т. за сумата над 100лв. до пълния размер от д.т. в размер на 400лв.) в размер на
52,5лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД ЗАД „А Б“, ЕИК: **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, **** да заплати на Ю. С. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. *** сумата от 1750 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.11.2021г., около
15:15ч., при което водачът на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“, с рег. №
СВ6828АС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, при
маневра за движение на заден ход по ул. „Хан Аспарух“, с посока от бул. „Витоша“
към ул. „Цар Асен“, реализира ПТП с намиращия се зад него ищец – пешеходец, ведно
със законната лихва от 18.03.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважената част от 1750 лв. до пълния претендиран размер от 10000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „А Б“, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, **** да заплати на Ю. С. Т., ЕГН: **********, с адрес:
9
гр. София, ул. *** сумата от 105лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ЗАД „А Б“, ЕИК:
**** със седалище и адрес на управление: гр. София, *** да заплати на адв. Я. Д. –
САК, със съдебен адрес: гр. София, у*** сумата от 145,25лв. представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ю. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. *** да заплати на ЗАД „А Б“, ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, **** сумата от 1097,25лв.. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „А Б“, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ***, да заплати по сметка на Софийския районен съд
разноски за държавна такса в размер на 52,5лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10