№ 408
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330202871 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4208339 на ОДМВР
Пловдив, с който на Х. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП.
Жалбоподателят Т. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Редовно
призован, в съдебно заседание, не се явява лично, а се представлява от
процесуалния си представител – адв. Т., който поддържа жалбата и прави
същото искане. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда писмено становище, чрез ст. юрк.
Б., моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и
законосъобразен. Претендира разноските по делото за юрисконсултско
възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за
намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения законов срок, изхожда от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ серия К № 4208339 е издаден срещу жалбоподателя Т.
за това, че на 20.11.2020г. в 10:06 ч. на реп. път I-8 км 232+200 посока запад, е
управлявал личния си лек автомобил „БМВ 320 Д”, с рег. № ***, с установена
скорост от 89 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 км/ч на измерената
скорост в полза на водача, при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В26 от 60 км/ч за извън населено място, с което превишил разрешената
скорост с 29 км/ч.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал. 2 вр. ал.1
от ЗДП и с обжалвания ЕФ, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от
ЗДП, на жалбоподателя Т. е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв.
Към издадения ЕФ в административнонаказателната преписка са
приложени снимково изображение от 20.11.2020г. на заснето нарушение с
АТСС /клип № 0401707/, Протокол за използване на АТСС с дата на
използване 20.11.2020г., Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.512б/07.09.2017г., списък с
намерени фишове от КАТ, справка за собственост на МПС, снимка на
разположението на АТСС. По делото е събрано като доказателство и писмо от
Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление – Пловдив с
вх. № 45429/06.06.2022г.
Съдът счита, че от представените по делото доказателства не се
установява да е извършено вмененото на жалбоподателя Т. нарушение по
чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намира, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189
ал.4 от ЗДП реквизити - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението (превишение на разрешената
скорост), нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДП
не е предвидено в ЕФ да е посочена датата на издаване.
Установява се процесното АТСС да е от одобрен тип, видно от
приложените по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.512б/07.09.2017г., валидно до 07.09.2027г., както и
Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г., обективирал премината последваща
проверка на АТСС, със срок на валидност една година, т.е. в действие и към
момента на нарушението.
В протокола по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са
2
отразени данни за използвания вид АТСС, процесните време и място,
посоката на контрол, режим за задействане, начало и край на работно време и
начално и крайно статично изображение, които действително съответстват с
данните, обективирани в ЕФ. Доказателствената сила на протокола по чл.10
от наредбата обаче се разколебава относно обстоятелството дали мястото на
нарушението е подлежало на контрол за ограничение движението на МПС до
60 км/ч, доколкото по делото са налични писмени доказателства в обратната
посока. В същия е отразена информация за ограничението на скоростта от 60
км/ч пътен знак за извън населено място, касаещо реп. път I-8 км 232+200,
където всъщност се установява, че към дата 20.11.2020г. е важало единствено
общото ограничение за извън населено място от 90 км/ч.
Във връзка с горното, от събраното по делото доказателство - писмо на
Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление – Пловдив с
вх. № 45429/ 06.06.2022г. се изяснява, че отклонението на републикански път
I-8 /София-Пловдив-Свиленград/, при км 232+375, представлява кръстовище
със селско стопански път ПИ 87240.12.82-с.с.път. Установява се още, че км
232+200 /от републикански път I-8 км в посока запад/ се намира след
горекоментираното кръстовище на км 232+375 и доколкото е служебно
известно, че обозначените километри в посока запад намаляват, то съдът
формира безспорния извод, че ограничението на пътния знак В26 не е важал
за мястото на нарушението. В тази връзка, съгласно чл.50 ал.1 от Правилника
за прилагане на ЗДП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26,
В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. По делото няма
данни, не се установява и не се твърди за наличието на допълнителна табела
Т2, която да удължава действието на пътен знак В26 и след кръстовището.
При това положение, щом поведението на водача на МПС на посочения
като място на извършване на нарушението участък от пътя не е било
регулирано от пътен знак, който да определя максимално допустимата
скорост, то няма как деянието да се квалифицира като нарушение по чл.21 ал.
2 вр. ал.1 от ЗДП. Налага се извод, че в случая режимът на максимално
допустимата скорост за водачите на ППС от конкретната категория за извън
населено място се е определял според общото правило на чл.21 ал.1 от ЗДП.
В този смисъл на процесното място и време е действало общото такова
ограничение, предвидено в закона, а именно 90 км/ч. Превишение на
разрешената скорост в случая не е имало, доколкото установената скорост, с
която жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д”, с рег. №
***, е 89 км/ч., т.е. съобразена с разрешената по закон скорост.
Така съдът формира извод, че неоснователно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбодателя, тъй като
деянието му е несъставомерно.
Горното налага извода за отмяна на атакувания ЕФ, като
незаконосъобразен и неправилен.
По разноските:
3
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в
производствата пред районния и административен съд, както и в
касационното производство по реда на АПК. В това право е жалбоподателят,
предвид отмяната на процесния ЕФ и реализираното процесуално
представителство на адв. Т.. В тази връзка, направени са своевременни
искания и са представени писмени доказателства - договори за правна защита
и съдействие, съответно от дати 30.11.2022г.,19.01.2022г., 08.06.2021г., и
трите на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закон за адвокатурата /ЗА/,
приложени са и списъци за разноски. Възнаграждението е уговорено,
съгласно правилото на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, а именно оказване на правна
помощ и съдействие на близък. Затова и разноски следва да бъдат присъдени
на основание чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
жалбоподателя, а именно на адв. Т., съобразно правилото на чл.18 ал.2 вр.
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т. е. в минимално предвидения в наредбата размер,
съобразно с обжалваемия интерес до 1000 лв., който в случая е 100 лв., и
съобразно датите на съставяне на договорите за правна защита и съдействие –
преди или след измененията на разпоредбата с ДВ, бр. 88 от 2022г. Така
следва да се присъдят в полза на адв. Т., както следва: сумата в размер от 400
лв. по АНД № 2871/2022г. по описа на Районен съд -Пловдив, IV н.с.; сумата
в размер от 300 лв. по КАНД № 458/2022г. по описа на Административен съд
- Пловдив, XXI н.с.; сумата в размер от 300 лв. по АНД 4133/2021г. по описа
на Районен съд - Пловдив, VIII н.с., респ. общо 1000 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение в трите съдебни производства. Тази
сума следва да бъде присъдена в тежест на ОДМВР -Пловдив, съгласно
изричното правило на чл.38 ал.2 изр.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4208339 на ОДМВР Пловдив, с
който на Х. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.
182 ал.2 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т. В. Т. от АК гр.
Пловдив, с адрес на кантора: ......, както следва: сумата в размер на 400 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
2871/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV н.с.; сумата в размер на
300 лв., представляваща разноски по КАНД № 458/2022г. по описа на
Административен съд-Пловдив, XXI н.с.; сумата в размер на 300 лв.,
представляваща разноски по АНД № 4133/2021г. по описа на Районен съд -
Пловдив, VIII н.с.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
4
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5