О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ І-260828 17.11.2020 г
град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, на седемнадесети
ноември, две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание, в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова частно гражданско дело номер 2407 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по чл.274, ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба, подадена от Ц.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.
Иванова- Кривошиева от АК-Ловеч против
Определение № 260005/07.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4406/2020 г. по описа на БРС, с
което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК,
поради наличие на друго висящо пред БРС /гр.д.№4057 по описа за 2020г./,
образувано между същите страни, на същото основание и за същото искане.
В
жалбата се оспорва изводът на съда за наличие на обективен идентитет между
гр.д. №4057/2020 г. и гр.д. №4406/2020
г. и двете по описа на БРС, тъй като макар страните по двете дела да са едни и
същи, то спорното право, предмет на делата, произтичало от различни
правоотношения. В тази връзка жалбоподателят излага, че обстоятелствата, на
които се основават претенциите му, предмет на двете дела, произтичат от
различни договорни отношения за отдаване под наем на недвижими имоти, от които
той като наемател черпи противопоставими права, искайки спиране на осъществени
от ЧСИ Илко Бакалов различни изпълнителни действия спрямо наетите имоти. Посочва,
че по гр.д. №4057/2020 г. се иска спиране на действия по принудително
изпълнение, обективирани в Протокол от 21.07.2020 г., докато с молбата, по
повод на която е образувано настоящото гр.д. №4406/2020 г. се иска спиране на
принудителни действия, за които е съставен Протокол от 04.08.2020 г. за
доброволно предаване на имотите. На следващо място, по двете дела ищецът
противопоставя права от различни договори за наем, единият сключен с „Джи енд
Джи-90“ ЕООД от 04.09.2017 г., а вторият, сключен с „Хелио Турс-С“АД на
06.04.2016 г. и нотариално заверен на 07.11.2017 .
Съдът
намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо
право да обжалва определението на БРС, което подлежи на съдебен контрол на
основание чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид материалите по делото, както и изложените доводи
в частната жалба, като съобрази закона и постановките на ТР №6/15.01.2019 г по
т.д. №6/2017 г на ОСГТК на ВКС, съгласно
които в производството по частна жалба, съдът действа при условията на пълен
въззив, намира за установено следното:
Пред
Бургаския районен съд е подадена молба от Ц.Б.Ц., с която се прави искане за
спиране на изпълнението по изп. дело № 20207050400241 по описа на ЧСИ Илко
Бакалов, рег. № 705 на КЧСИ, на основание чл. 524, във връзка с чл. 523, ал. 2
от ГПК.
Молителят
излага, че е наемател на имотите, предмет на изпълнението по образуваното пред
ЧСИ Илко Бакалов изп. дело №241/2020 г., разположени на територията на къмпинг
„Каваците“, находящ се в землището на гр.Созопол, местността „Каваците“,
включващ: Сграда с идентификатор №67800.54.4.1 със застроена площ от 1445
кв.м., с предназначение сграда за обществено хранене; Сграда с идентификатор
№67800.54.4.3 със застроена площ от 67 кв.м., с предназначение: складова база,
склад; Сграда с идентификатор №67800.54.23.1 с площ от 353 кв.м., с
предназначение сграда за обществено хранене; ПИ с идентификатор 67800.54.246 с
площ от 30 092 кв. м., с трайно предназначение: за къмпинг, който имот е
идентичен с имот със стар идентификатор 67800.54.4, заедно с построените в
поземления имот мотел с площ от 763 кв.м. и административна сграда към
него с площ от 116 кв. м., санитарен възел с площ от 77.5 кв. м. и
санитарен възел с площ от 38.5 кв. м., 28 броя бунгала с площ от по 11.2 кв.
м., 24 броя с площ от по 12.20 кв. м., 6 броя бунгала с площ от по 15 кв. м. и
11 броя бунгала с площ от по 28.5 кв. м., и бистро (заведение за бързо хранене)
със застроена площ от 29.40 кв.м. и
покрита веранда – 69 кв.м. и ресторант
на два етажа, граничещ на плажната ивица.
Твърди,
че първоначално бил сключил договор за наем на описаните имоти с „Хелио –Тур-С“
АД от 06.04.2016г., а впоследствие на 04.09.2017 г. сключил друг договор за
наем за същите имоти с „Джи енд джи – 90“ ЕООД, ЕИК *********.
По
силата на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 9467/2017 г. по описа на БРС и
въз основа, на който било образувано изп. дело № 241/2020 г. по описа на ЧСИ
Илко Бакалов, дружествата „Джи едн джи – 90“ ЕООД и „Делта гард“ ООД, в
качеството си на длъжници били осъдени да предадат на „ТХ Русалка Холидейз“
ЕООД държането на недвижими имоти, част от които били и наетите от молителя Ц.
имоти.
Молителят твърди, че се намира във
владение на имотите, предмет на изпълнението, по силата на посочените договори
за наем, считано от момента на сключване на същите, съответно от 06.04.2016 г.
и от 04.09.2017г, които дати били преди 19.12.2017г., на която дата било
образувано гр.д. № 9467/2017 г. по описа на БРС. Заявява, че на 21.07.2020 г.,
ЧСИ Илко Бакалов конституирал по изп. дело № 271/2020 г. молителя Ц. като
„трето лице – наемател“. При провеждане на принудителните действия, молителят Ц.
неколкократно е искал отлагане на изпълнението с оглед реализиране на правото
му да поиска спиране на изпълнението по реда на чл. 523 от ГПК. Сочи, че с протокола от последното
проведено изпълнително действие от 04.08.2020 г, съдебният изпълнител отложил
изпълнението и предоставил на Ц. тридневен срок , в който да поиска спиране на
изпълнението на основание чл. 524, във връзка с чл. 523 от ГПК. Молителят
заявява, че като наемател има противопоставими права на взискателя по делото,
които възпрепятстват продължаването на изпълнителните действия по отношение на
отдадените му под наем имоти. Сочи, че в противен случай за него биха настъпили
значителни по стойност вреди.
За да прекрати производството по
делото, Бургаският районен съд, след извършена служебна справка е констатирал,
че предмета на гр.д. № 4057/2020 г. по описа на БРС съвпада с този по
настоящото дело, поради което и на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК е приел, че
е налице процесуална пречка за разглеждане на по – късно образуваното ч.гр.д. №
4406/2020 г. по описа на
БРС.
С Разпореждане № 260546 от
13.10.2020 г., Бургаският окръжен съд е изискал ч.гр.д. № 4057/2020 г. по описа
на БРС за извършване на преценка относно наличие, съответно липса на пълен
обективен и субективен идентитет между двете образувани дела. След извършената
проверка, съдът констатира, че в молбата, по повод на която е образувано по –
късно заведеното, освен общи и за двете молби твърдения, са изложени и различни
фактически обстоятелства, които обосновават извод за липса на пълен предметен
идентитет между двете дела.
В молбата от 22.07.2020 г., въз
основа на която е образувано гр.д. №4057/2020 г. по описа на БРС, молителят Ц.
също твърди, че е наемател на имотите, по отношение, на които е било насрочено
действие по принудително изпълнение за 22.07.2020 г. по изп. дело № 241/2020 г.
на ЧСИ Илко Бакалов. Към тази молба не е представен цитирания в нея договор за
наем от 04.09.2017г., както впрочем липсват и всички останали приложения.
В по – късно заведената молба от
06.08.2020 г., молителят Ц.Ц. прави аналогични твърдения, че е наемател на
имотите, предмет на изпълнението по изп.
дело № 241/2020 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов, но за разлика от първоначално
подадената молба, основава твърденията си за упражнявана от него фактическа
власт върху имотите освен на договора за наем от 04.09.2017 г., сключен с „Джи
енд Джи- 90“ ЕООД, и на друг договор за
наем от 06.04.2016 г. сключен с „Хелио –Тур-С“ АД, ЕИК *********. Заявява, че в
качеството си на наемател има противопоставими права на взискателя по делото,
които черпи от посочените два договора за наем, въз основа на които се намира
във фактическа власт на имотите, без да конкретизира в какво съотношение се
намират двата договора.
Наред с това, в молбата от
06.08.2020 г., молителят излага и следните различни фактически твърдения, а
именно, че на 04.08.2020 г. при провеждане на последното действие по
изпълнението – „предаване на държане на имоти по чл. 525 от ГПК“, ЧСИ Илко
Бакалов е отложил изпълнението и е предоставил на Ц. тридневен срок, в който
същият да поиска спиране на изпълнението на основание чл. 524 от ГПК. В
изпълнение на това разпореждане, обективирано в Протокол за предаване на
държането на недвижими имоти от 04.08.2020 г., приложен като доказателство по
делото, молителят Ц. е подал молба до БРС, по повод на която е образувано гр.д.
№ 4406/2020 г. по описа на БРС. Т.е. установява се, че в молбата от 06.08.2020
г. са изложени и новонастъпили обстоятелства, в срока след подаване на
първоначалната молба, и които са от значение за надлежното провеждане на
процедурата по чл. 524 ГПК, във връзка чл. 523, ал. 2 от ГПК. В протокола от
04.08.2020 г., съдебният изпълнител е
отразил становището си, че представените от Ц. договори за наем следва да бъдат
подложени на преценка от съда, каквато компетентност му е възложена съобразно
нормата на чл. 524 от ГПК.
Изложените нови обстоятелства в
молбата от 06.08.2020 г., както относно съществуващите два договора за наем, на
които молителят основава противопоставимите си спрямо взискателя по изп. дело
права, така и относно разпореждането на
съдебния изпълнител от 04.08.2020 г., с което е определен срока по чл. 523, ал.
2 от ГПК, обуславят извод, че в предмета по второто дело са включени и нови
основания /факти/, а следователно и за липса на пълен обективен идентитет между
двете дела.
В
допълнение следва да се посочи, че след справка с книжата по ч.гр.д.№ 4057/2020
г. по описа на БРС, се установява, че поради неотстраняване на нередовности по
сезиращата съда молба, същата с Разпореждане №260155/14.08.2020 г. е върната на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, а производството по това дело е прекратено. Липсват данни дали към настоящият момент
цитираното разпореждане е влязло в сила, но дори да се окаже, че първоначално
образуваното дело е все още висящо, то на основание изложените по – горе
съображения, съдът намира, че липсва основание за т.нар. отвод за висящ процес, който съставлява отрицателна
процесуална предпоставка по чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Не
на последно място, от разрешението,
възприето в т. 7 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г., постановено по
тълк. дело № 6/2013 на ОСГТК на ВКС, следва, че производството по чл. 524 ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск - спирането
на принудителното изпълнение обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо
права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка, а
определението по чл. 524 ГПК има привременен характер, тъй като действието му е до приключване
на производството по иска на третото лице, като целта му е да съхрани
статуквото предвид претендираното от третото лице право върху имота. Ето защо и
доколкото се касае до обезпечително производство, съдът намира, че заинтересованото
лице е легитимирано да иска спиране на принудителното изпълнение, при всяко
предприето действие, с което се засягат нейни права и законни интереси. В
случая, в подадената на 06.08.2020 г. молба, молителят Ц. обосновава правния си
интерес от производството по чл. 524 от ГПК с предприети в периода от 21.07.2020
г. до 04.08.2020 г. действия по принудително изпълнение, т.е. такива, които са се
осъществили след подаване на първоначалната молба от 22.07.2020 г. и поради
това не биха могли да служат като фактически основания на същата.
По
изложените съображения, въззивният съд намира подадената частна жалба за основателна,
с оглед на което обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно.
Настоящото
определение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от т. 7 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г.,
постановено по тълк. дело № 6/2013 на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ
Определение
№ 260005/07.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4406/2020 г. по описа на БРС, с което е
прекратено производството по делото и връща същото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.