№ 8207
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110128200 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
07.05.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 28200/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу М. И. М., В. П. П., П. В. П. и Д. В. В., в
която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. ......................., аб. 55225, като била доставена топлинна енергия, по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 4091,89 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но
ответнците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 508,04 лева за периода от
15.09.2021 г. до 25.04.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово
разпределение, поради което ответниците му дължали сумата от 55,72 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до
1
30.04.2022 г., както и сумата от 10,69 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г. Иска ответниците да бъдат осъдени
да заплатят разделно претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника П. П. е подала отговор на исковата молба,
като твърди, че е налице отказ от наследство. Прави искане за извършване служебно на
справка от книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН. Иска отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците М.,
П., П. и В., чрез особения представител, като претенциите се оспорват. Поддържат, че са
имат вещни права върху имота, поради което са потребители на топлинна енергия, като не
били заплатени дължимите суми. Излагат съображения по отношение на това при какви
квоти следвало се определи дължимостта на вземането. Прави отвод за нередовност на
исковата молба. Иска да се постанови решение, съобразно изложеното в исковата молба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е подало молба, с която е представило
писмени доказателствени средства, като е посочено, че за процесния период е доставяна
топлинна енергия, а дяловото разпределение е извършвано, съобразно нормативните
изисквания.
С протоколно определение от 15.04.2024 г., съдът е допуснал уточнение на исковата
молба, съобразно молби от 22.02.2024 г., 23.02.2024 г. и 25.03.2024 г.
С протоколно определение от 15.04.2024 г., съдът на основание чл. 232 ГПК е
прекратил производството гр. д. № 28200/2023 г. в частта по предявените искове по
отношение ответницата П. В. П.. Определението не е било обжалвано, поради което на
23.04.2024 г. е влязло в сила.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. да установи наличието
на наследствено правоприемство по отношение на ответниците, доколкото твърди, че
вземането се основава на наследствена сукцесия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
2
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
От Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти (л. 10-11 в кориците на делото) се установява, че В. П. П. и М Г. П. са
придобили собствеността по отношение на следния недвижим имот, находящ се в гр.
........................
Приложено е Удостоверение за наследници от 22.01.2020 г., като се установява, че М
Г. Д е починала на 17.01.2020 г., като е оставила за наследници по закон Д. В. В. (дъщеря –
арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), П. В. П. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), М. И. М. (син – арг. чл. 5, ал. 1
ЗН).
От Удостоверение от книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН (л. 14 в кориците на делото) се
изяснява, че ответника М. М. е вписал приемане на наследството на М Г. Д по опис. А по
отношение ответницата Д. В. няма данни за вписан отказ или приемане на наследството.
Настоящият съдебен състав при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства намира, че по отношение на ответницата Д. В. В. не са ангажирани никакви
доказателства за наличието на облигационно правоотношение по индивидуален договор за
покупко-продажба на топлинна енергия или такъв сключен по реда на чл. 153 ЗЕ, като не са
представени никакви доказателства, че същата е приела наследството на М Г. Д, респ. че е
3
собственик или вещен ползвател на имота на друго основание.
С открИ.е на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При открИ.е на наследството
за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Тоест,
наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с факта на открИ.е на
наследството, а единствено открива правната възможност на последните да заявят дали
приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН
наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен
акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят
отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в
имуществени отношения с наследодателя. Приемането на наследството е изрично или
мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по
местооткрИ.е на наследството. То се вписва в особена за това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр.2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което
не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът
за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
В случая нито са сочени, нито са представени доказателства за извършена креция (т.е.
приемане на наследството), нито ищецът е поискал определянето на срок по реда на чл. 51
ЗН. Следователно, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът
намира, че трябва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, тъй като не е налице първата
материална предпоставка за уважаване на предявения иск е безпредметно обсъждането на
останалите материални предпоставки на главният иск, който е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. В тази насока – след като е неоснователен главния иск, то такива са явяват
и обусловените и акцесорни искове, който също следва да бъдат отхвърлени.
По отношение ответниците В. П. П. и М. И. М., съдът счита, че с оглед ангажираните
по делото доказателства са налице данни, че същите са собственици на процесния недвижим
имот, поради което по отношение на тях се установява наличието на облигационно
отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
4
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесният период е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, БГВ
и сградна инсталация. Експертът е посочил, че за процесния период отчитането е
извършвано на базата на реален отчет. Изяснено е, че за процесния периода стойността на
потребената топлинна енергия е в размер на 4175,95 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащания с които дължимите суми да са погасени.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани
от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед гореизложеното, предвид правата на ответниците по отношение на
процесния имот и при спазване на основният принцип в българският граждански процес (за
5
диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът намира, че по отношение ответниците
В. П. и М. М. исковете за главницата следва да бъдат уважени в цялост.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно
чл. 33, ал.4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел
„Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответницата е изпълнили надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая с оглед обаче обстоятелството, че претенцията
за мораторната лихва е акцесорна, то същата при приложение на правилото на чл. 162 ГПК и
при аритметическо пресмятане в съотношение на дължимата лихва – съобразно уважената
част от главницата и предвид кредитираното заключение на ССчЕ, то исковете за мораторни
лихви върху главниците също следва да бъдат уважени в цялост по отношение ответниците
П. и М..
На следващо място досежно претенцията за припадащата се част от цената на
услугата дялово разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и
представените от третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е
установено, че цената на услугата се дължи. Следователно претенциите в тази част също
следва да бъдат уважени в цялост по отношение ответниците П. и М..
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че процесните вземания са
погасени чрез плащане, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са доводите на ответниците по отношение на реда за отчитане, тъй
като същият е спазен, а от заключението на СТЕ и представените писмени доказателствени
средства от третото лице-помагач се установява, че в случая е налице реален отчет, а не
„служебен отчет“, т.е. отчетът е не само въз основа на уредите в имота, но и при осигурен
достъп.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
6
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно уважената част от претенциите и на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
следва да му се присъди сумата от 1207,49 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, като ответника П.
следва да заплати сумата от 804,99 лева, а ответника М. сумата от 402,50 лева.
Ответниците не са поискали присъждането на деловодни разноски и не са доказали,
че действително са сторили такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК такива не
следва да им се присъждат съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..................... да заплати на „ТС“
ЕАД, ЕИК: ......................., със седалище и адрес на управление: гр. ..........................., на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
2045,95 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
за недвижим имот, находящ се в гр. ......................., аб. 55225, ведно със законната лихва от
25.05.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 254,02 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до
25.04.2023 г., както и сумата от 27,86 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 25.05.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за сумата от 5,35 лева и за
периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..................... да заплати на „ТС“
ЕАД, ЕИК: ......................., със седалище и адрес на управление: гр. ..........................., на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
1022,97 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
за недвижим имот, находящ се в гр. ......................., аб. 55225, ведно със законната лихва от
25.05.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 127,01 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до
25.04.2023 г., както и сумата от 13,93 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 25.05.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за сумата от 2,67 лева и за
периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................., със седалище
и адрес на управление: гр. ........................... срещу Д. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
....................., за присъждане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата от 1022,97 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ......................., аб. 55225,
както и сумата от 127,01 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2023 г., както и сумата от 13,93
7
лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 2,67 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
25.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП В. П. П., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
......................., сумата от 804,99 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП М. И. М., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
......................., сумата от 402,50 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „н“ ЕАД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8