Р А З П О Р Е Ж
Д А Н Е № 4
гр. Габрово, 02.01.2024 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в закрито разпоредително
заседание на втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия
КОСЕВ
Ч.адм. дело №1 по
описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото административно производство е по реда на чл. 250 АПК.
Образувано е
по Искане за прекратяване на
неоснователни действия от Т.Л.Г. ***, изразяващи се в поставяне на изкуствена
неравност на ул. „***“ в гр. С. с координати по географската координатна
система : 43 градуса, 02 минути, 17 секунди северна ширина и 25 градуса, 06
минути, 15.78 секунди източна дължина.
В искането
се твърди, че били налице неоснователни действия от страна на Община С., изразяващи се в поставяне на изкуствена неравност на ул. „***“ в гр. С. с
координати по географската координатна система : 43 градуса, 02 минути, 17
секунди северна ширина и 25 градуса, 06 минути, 15.78 секунди източна дължина.
От приложените писмени доказателства от страна на Община С. се установява, на основание постъпила молба и подписка вх. №РД-04-03.194/18.04.2023г. от И. М. и други граждани, живущи в района на ул. „***“ гр. С. и направено публично обсъждане на проекта за бюджет на Община С., проведено на 22.08.2023г. е разгледано искането за поставяне и е определено местоположението на изкуствена неравност на посочената улица от постоянната комисия по безопасност на движението по пътищата към Община С., назначена със Заповед №315/30.03.2023г. на Кмет на Община С.
Административен съд Габрово, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с наведените в искането основания, намира същото за процесуално допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. Съображенията за това са следните:
Защитата срещу неоснователни действия е визирана в нормата на чл. 250 от АПК, според която всеки, който има правен интерес, може да поиска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или закона. Член 56 от Конституцията на РБ прогласява правото на всеки гражданин на защита, на когото са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и съответно на това право на правните субекти, законодателят е възложил на съда задължението да извършва контрол за законност на актовете и действията на административните органи и за да обезпечи упражняването на конституционното право на защита и да осигури изпълнението на задължението на съда, законодателят е създал различни процесуални средства за защита на правата на гражданите и на юридическите лица от актове и действия на административни органи, както и съдебни производства за контрол на тези актове и действия от съда. Едно от тези средства е защита срещу неоснователни действия и бездействия, регламентирани в Глава Петнадесета на АПК. Субект на правото по чл. 250 от АПК е всеки, който има правен интерес, а такъв има този, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от определения в хипотезата на правната норма юридически факт. В условията на чл. 250 от АПК, специфичният източник на засягане правата и интересите на търсещия защита налага преди да се определи субектът на правото да се определи източникът на засягане. Законодателят е дефинирал за целите на раздела съдържанието на понятието" неоснователни действия"- и това са действия, които не се основават на административен акт или на закона и защитата е от неюридически действия на административен орган или на длъжностни лица и това е защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определението от закона правомощия на органа и функции на длъжностното лице, защото юридическите действия на органа, извършени извън закона са нищожни и защитата срещу тях е по реда на Глава десета- Оспорване на административни актове пред първа инстанция. Тъй като защитата, която законодателят предоставя по реда на чл. 250, ал. 1 от АПК не е защита срещу действие, което е и в изпълнение на закона, а това означава, че тя не е срещу направено въз основа на закона волеизявление и приравнените на него чрез законова фикция, не е и срещу действие, което закон изрично предвижда да бъде административен акт, издаден чрез конклудентни действия/ чл. 59, ал. 3 от АПК, не е и срещу действие, което е в изпълнение на заместими задължения по смисъла на чл. 268 от АПК, не е и срещу действие, което е административнопроизводствено, тъй като то е част от предвидено в закона производство, тя не е и въз основа на действие извършено на основание административен акт. За да е допустима защитата по чл. 250 от АПК, е необходимо фактическото действие да не е прекратено, то трябва да е налично към момента на търсене на защитата, тъй като исканото от съда е да се прекрати действието и предоставената съдебна защита се изразява в разпореждането да бъдат прекратени безусловно действията. Самото установяване в хода на съдебното производство по чл. 250 от АПК на характера на фактическото действие доказва правния интерес от търсената защита и затова при подаване на искането по чл. 250 от АПК не е необходимо подателят на искането да доказва наличието на пряк личен правен интерес по смисъла на чл. 147 от АПК, а е достатъчно да твърди такъв и това твърдение да е установимо. В случая липсват твърдения по какъв начин са засегнати правата на искателя и кое определя действията цитирани от него като неправомерни, засягащи правата и интересите му. Не се установява Г. да притежава лек автомобил и по какъв начин поставената неравност накърнява правата му като водач. Правото по чл. 250 от АПК е публично субективно потестативно право, което два възможност на подателя му чрез съда да предизвика едностранна промяна в поведението на лицето, което извършва посочените фактически действия от името на административния орган или в поведението на длъжностното лице, което ги извършва и то по начин да удовлетвори правата, които законът му е предоставил интересите, които е гарантирал. За да е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1 от АПК е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки- действие, което се извършва от името на административен орган или от длъжностно лице в администрацията, това действие да не се основава на административен акт или на закона, действието да е започнало и да не е приключило, т. е да се осъществява и към момента на подаване на искането и към момента на разглеждането му от съда и наличие на правен интерес от прекратяване на действието.
В конкретния случай, на първо място, от доказателствата по делото е видно, че не се сочи конкретно засягане правата на искателя Г.. Освен това поставянето на посочената неравност на пътя /процесната улица/ е на основание постъпила молба и подписка вх. №РД-04-03.194/18.04.2023г. от И. М. и други граждани, живущи в района на ул. „***“ гр. С. и направено публично обсъждане на проекта за бюджет на Община С., проведено на 22.08.2023г. е разгледано искането за поставяне и е определено местоположението на изкуствена неравност на посочената улица от постоянната комисия по безопасност на движението по пътищата към Община С., назначена със Заповед №315/30.03.2023г. на Кмет на Община С.. По този начин са налице посочените като нарушени в Искането условия за поставяне на описаната неравност. По този начин не може да се приеме, че не е спазена процедурата, както и че осъществените действия по поставяне на неравността са неоснователни.
Наличието на започнало и продължаващо действие, което не се основава на закона или на административен акт е задължителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на искането, за която съдът е длъжен да следи служебно, а такава предпоставка в конкретния случай липсва. След като няма твърдяно фактическо действие и то неоснователно, то искането е лишено от предмет и не е налице и каквото и да било засягане на правата на Т.Г. от страна на ответника по искането. В случая твърдяните действия от страна на ответника са осъществени, като описаната изкуствена неравност на улицата е вече поставена, като това е станало преди подаване на искането на Т.Г. до съда, т.е. действието по монтирането й е вече осъществено.
В случая липсват данни Г. да притежава автомобил, още повече същия като водач да е засегнат от твърдяните за неправомерни действия на ответника по делото. Евентуалното засягане на правата на други граждани, преминаващи през посочената улица не определя правния интерес на искателя. Наличието на "засягане" на права и законни интереси на лицето, което обжалва действието и липсата на такова неоснователно фактическо действие, е задължително конституционно условие за възникване на процесуален правен интерес от обжалване и от търсената съдебна защита по реда на чл. 250 от АПК. Недопустимо е съдебно обжалване на действието от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени/Решение № 21/26.10.1995 г. на КС на РБ по конст. дело № 18/1995 г. /От така посоченото е безспорно, че за да се приложи общата клауза за обжалваемост, визирана в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ е необходимо с акта/ действието/ да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон, но това право не е неограничено и за да възникне то, е необходимо да са налице всички елементи, характеризиращи едно волеизявление като властническо, израз на субординационни отношения, издадено от орган на изпълнителната власт или друг овластен за това орган, в изпълнение на осъществяваната от него изпълнително-разпоредителна дейност, създаващо права или задължения или засягащо (нарушаващо или застрашаващо) правната сфера на конкретен адресат или на определен кръг правни субекти. Анализирайки така цитираната норма на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, следва да бъде посочено още, че "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно на това-в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт, а негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, или към-предотвратяването им, или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на оспорващия на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.
Всичко изложено по- горе като мотиви предпоставя отхвърляне на искането на Т.Г. като неоснователно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 253, ал. 2 АПК, Административен съд Габрово
Р А З П
О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Т.Л.Г. *** за прекратяване на неоснователни
действия, изразяващи се в поставяне на изкуствена неравност на ул. „***“ в гр.
С. с координати по географската координатна система : 43 градуса, 02 минути, 17
секунди северна ширина и 25 градуса, 06 минути, 15.78 секунди източна дължина.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 3 дневен срок от получаване на препис от същото, съгласно разпоредбата на чл. 254 АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :