Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.05.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
т.д. №676/2020г., по описа на ВОС, ТО
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Б. А. Ш.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ №260, кумулативно обективно съединени искове,
както следва:
-искове
с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП
да бъдат прогласени за нищожни като неравноправни клаузите на чл.2, ал.1 и
ал.3, чл.3, ал.5, изр.1, чл.6, ал.2, изр.1 и чл.22, ал.1 и ал.2 от сключен
между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
34447/02.04.2008г.;
-искове
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 30
537.15лв. /след предприетото изменение в размера на иска чрез неговото
увеличаване/, представляваща платена без основание сума по кредита за периода 07.02.2015г.
до 23.02.2020г. в резултат на разликата в курса на швейцарския франк в деня на
плащането на всяка вноска и в деня на усвояване на кредита и сумата от 9559.80 шв. франка, платени без
основание в резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент за
периода 07.03.2015г. до 23.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 24.02.2020г.
до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата
молба, че ищецът, в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 34447/02.04.2008г., обезпечен
с ипотека, за сумата от 96 000 евро, която е посочена в чл.1 от договора.
Сочи се, че в чл.2, ал.1 от договора е предвидено усвояване на кредита в
швейцарски франкове, но сметката била блокирана и кредитополучателят
практически не е имал достъп до нея. Съгласно чл.2, ал.3, швейцарските франкове
от блокираната сметка се превалутират служебно в евро по курс купува шв. франк
към евро в деня на усвояването, респективно се твърди, че реалното усвояване на
кредита е станало в евро. Поддържа се в исковата молба, че атакуваните
договорни клаузи не отговарят на изискването за яснота и разбираемост, а
банката не е предоставила достатъчна информация на кредитополучателя, която да
му позволи да извърши разумна преценка на икономическите последици. Сочи се, че
потребителят е приел предложението на банката за кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в евро като по-изгодно с оглед по-нисък
лихвен процент и предположение за стабилност на швейцарския франк – информация
от рекламната брошура и от служителите на банката. Поддържа се, че банката не е
разяснила на кредитополучателя рисковете на превалутирането и по този начин е нарушила
принципа на добросъвестност. Счита се, че клаузата на чл.22, ал.1 от договора е
довела до значителна неравнопоставеност между страните и във вреда на
потребителя му прехвърля изцяло валутния риск. Поддържа се, че е нищожно
съгласието на потребителя за поемане на валутния риск, тъй като това съгласие е
получено вследствие въвеждане на потребителя в заблуда. Настоява се и че
клаузите не са индивидуално договорени. Сочи се, че при погасяване на кредита,
кредиторът преизчислява месечните вноски в швейцарски франкове, прилагайки
определен от него курс на франка, който от сключване на договора, до настоящия
момент се е увеличил значително. В резултат на това едностранно преизчисляване,
банката събира сума многократно по-голяма от дължимата – договорена и усвоена в
евро. Също така, се поддържа че кредиторът многократно едностранно е увеличил
договорения лихвен процент по договора, което още един път увеличава размера на
кредита. Ищецът счита, че претендираните с исковата молба суми са недължимо
платени въз основа на нищожни поради неравноправност клаузи по смисъла на
чл.146, вр. с чл.143 ЗЗП и ответникът неоснователно се е обогатил с
претендираните суми. Моли се за
уважаване на предявените установителни и осъдителни искове по тези съображения
и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание
исковете се поддържат.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника „Юробанк
България“ АД, с който се изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се
твърдението, че договорът за кредит не е бил сключен в швейцарски франкове,
като се поддържа, че в документите за откупуване на валута изрично е посочено,
че кредитът е в размер от 155 619 франка. Счита се, че уговорката в чл.3 от
договора, че към кредита се прилага годишна лихва, формирана въз основа на
базовия лихвен процент на кредитора за швейцарски франкове, е индикация, че
кредитът е в шв. франкове. В чл.6 е посочено, че кредитът се погасява на вноски
в шв. франкове. Настоява се, че изборът между предложенията за кредити в
различни валути принадлежи на клиента, а банката разполага с финансов ресурс в
различни валути. Сочи се, че в чл.6, ал.2 е предвидено, че курсът на ответника
се прилага при плащане на вноските, само ако кредитополучателят реши да си
закупува франкове от ответната банка, но той е свободен да се снабди с тази
валута, откъдето намери за добре. Оспорва се твърдението, че клаузите на
договора са неясни и неразбираеми, като се излага че са съставени на български език
и не съдържат сложна терминология, или неточни изрази. Ответникът счита, че
потребителят е получил достатъчна информация за възможността от повишаване
стойността на швейцарския франк. Поддържа се, че сумата по конкретния кредит по
размер и валута е винаги индивидуално договорена. Настоява се, че разпоредбите
относно валутата на кредита са част от основния предмет на договора и не
подлежат на преценка за неравноправност на осн. чл.145, ал.2 ЗЗП. Излагат се и
съображения, че ищецът е имал възможност да влияе върху съдържанието на
договора. Поддържа се, че кредитът е усвоен в швейцарски франкове, което се
счита, че се установява от бордеро за усвояване. Пояснява се, че усвояването на
всички целеви кредити, независимо от валутата, става по блокирани сметки, за да
се гарантира спазването целта на кредита. Поддържа се, че превалутирането се
извършва от банката по силата на изрични искания от страна на кредитополучателя
и защото той е уговорил продажната цена на закупувания от него имот в евро.
Счита се, че между страните не е била договаряна вноска в евро, която да бъде
преизчислявана във франкове, а вноските са изначално уговорени във франкове и
са правени във франкове, а банката не е събрала допълнителна печалба от валутни
сделки. Поддържа се, че задължението на ищеца е в шв. франкове и е една и съща
стойност, независимо от промяната на курса. Оспорва се твърдението, че
ответникът е разполагал с информация за предстоящо увеличаване на курса на шв.
франк и не е разяснил на ищеца рисковете от кредит в шв. франкове. Последното
се счита, че е сторено в чл.22 от договора. Оспорва се банката да е възложила
валутния риск върху ищеца, като се сочи, че потребителят носи този риск поради
обстоятелството, че изплаща кредит в швейцарски франкове, а получава доходите
си в друга валута. Обръща се внимание, че кредитът е отпуснат в чуждестранна
валута, а не индексиран в чуждестранна валута, а практиката на Европейския съд
прави разлика между двете понятия. Сочи се, че с кредит в шв. франкове ищецът е
спестил по-високи лихви по кредити в евро и лева, който факт следва да бъде
отчетен при преценка обедняването на ищеца. Оспорва се да са разпространявани
рекламни материали, които да съдържат неверни твърдения за тенденциите в курса
на шв. франк. Сочи се, че увеличаването на главницата по кредита се е случило
по взаимно съгласие между страните с преструктуриране на кредита по молба на
ищеца. Излага се, че по договора за кредит е постигнато съгласие за прилагане
на променлива лихва, като методологията за определяне на БЛП е свободно достъпна
във всеки офис на банката, публикувана на интернет страницата й и всеки има
достъп до нея. Поддържа се, че сключването на договори за кредит при променлива
лихва се допуска от закона. БЛП изразява трансферната цена на ресурса,
приложима за банката, и се влияе от обективно действащи пазарни и икономически
механизми и параметри, които могат да повлияят както в посока на увеличаване,
така и в посока на намаляване на БЛП. Твърди се и че е налице изключението по чл.144, ал.2 ЗЗП и
за промяна на лихвата са били налице основателни причини, а кредитополучателят
е имал възможност да се откаже от договора, като погаси предсрочно задължението
си към банката. Счита се, че е налице и изключението по чл.144, ал.3 ЗЗП. Прави
се в евентуалност възражение за погасяване на претенциите по давност, като
поради това, че исковете са за суми, платени по периодични плащания за лихви,
се счита за приложим чл.111, вр. с чл.114 ЗЗД, в евентуалност чл.110 ЗЗД. Моли
се за отхвърляне на предявените искове по тези съображения. Претендират се
разноски в полза на ответника. Възразява се срещу размера на претендираните
разноски от насрещната страна. В открито съдебно заседание с писмени молби,
ответникът поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова
уредба, прие за установено от фактическа
страна:
Приобщен по делото е Договор за кредит
за покупка на недвижим имот №HL 34447/02.04.2008г. /л.42-48/, сключен между
„Юробанк и Еф Джи България“ АД и Б. А. Ш., с който банката предоставя на
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 96 000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на
усвояване на кредита за покупка на описан в договора недвижим имот.
Приети по делото са и допълнителни
споразумения към Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
34447/02.04.2008г. от 01.09.2009г., с което е отложено плащането на една
дължима вноска с падеж 07.10.2009г., и от 19.02.2016г., с което е договорен
дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга. Представени са
погасителен план, както и извлечение от сметката по кредита и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от кредитополучателя в полза на банката от
04.04.2008г.
Ангажирани са от ищеца гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.П.Ш. и П.К.Ц.. Първата свидетелка –
майка на ищеца излага, че през 2008г. синът й имал желание да си купи
апартамент, отишъл в Пощенска банка да иска кредит за 96 000 евро и го
получил. Когато започнал да връща парите, разбрал, че ще ги връща в швейцарски
франкове, без никой кредитен инспектор да го убеди, че има валутен риск, за
който той не знае. Когато разбрал, че ще плаща във франкове, кредитният
инспектор го убедил, че това е много стабилна валута и няма никакъв риск.
Когато започнал да изплаща вноските, видял, че работите са много сериозни.
Свидетелят Пламен Ц. сочи, че Б.
теглил кредит за жилище преди 10-12 години от Пощенска банка. Искал евро, тъй
като продажбата била в евро и казал, че е получил в евро. Като започнал да
внася, разбрал, че трябва да внася в швейцарски франкове и че му се вдигат
много рязко вноските и лихвата. Знае от Б., че лихвеният процент е увеличен
доста.
Съобразно заключението на вещото лице Г.Г.
по първончалната съдебно-счетоводна експертиза, /л.150-169/, кредитът по
процесния договор е усвоен еднократно. За процесния период всички задължения по
договора за кредит са погасени. Към датата на усвояване на кредита - 07.04.2008
г. кръстосаният курс на франка към еврото е 1,5872, докато към датата на
последна вноска преди ИМ (05.02.2020 г.) кръстосаният курс е 1,0702 франка за
едно евро. Следователно, налице е изменение спрямо еврото в посока поскъпване
на франка. От записванията в движенията по разплащателната сметка, обслужваща
процесния кредит, се установява, че дължимите месечни вноски по погасителните
планове са заплащани текущо, като сумите за погасяване са внасяни в брой - в
CHF. Разликата между равностойността на изплатените суми по курс на БНБ в деня
на плащане и в деня на усвояване на кредита в лева е 30537.15лв., а в евро –
15613.39 евро. Експертизата е изчислилатази разлика и във втори вариант без да
се вземе предвид промяната на месечната вноска - при размер на месечната вноска
съобразно първоначалния погасителен план (л.68), а именно 859,10 CHF, при
съобразяване и условията на двете допълнителни споразумения. При този вариант,
разликата между равностойността на изплатените суми по курс на БНБ в деня на
плащане и в деня на усвояване на кредита в лева е 26 627,46 лв., а в евро 13
614,40 евро. На въпроса каква би била левовата равностойност на задълженията на
кредитополучателя при прилагане на обявения от банката лихвен процент за
кредити в евро плюс посочената в договора за кредит надбавка към 02.04.2008 за
същия вид кредити при предоставен кредит в размер на 96 000 евро, вещото лице
отговаря, че общият размер на задълженията по съставения от ССЕ погасителен
план -само за процесния период 02.2015-02.2020 - възлиза на 38 586,35 EUR, с
левова равностойност 75 468,34 BGN. А за процесния период 03.02.2015-05.02.2020
по сметката, обслужваща кредита, са постъпили общо 57 263,91 CHF, които (заедно
с наличността по сметката) са отнесени за погасяване на задължения по процесния
кредит на стойност 57 272,00 CHF. Равностойността на погасените задължения в
лева и евро по курс на БНБ/кръстосан курс към деня на плащане, възлиза
съответно на 101110,48 BGN и 51696,97 EUR.БЛП е изменян на следните дати и по
следния начин: на 07.04.2008г. – 4.50; на 07.07.2008г. – 5.00; на 16.10.2008г.
– 6.00; на 07.10.2012г. – 5.75; на 07.03.2016г. – 6.95, като към този момент
договорната надбавка е изменена от 1.15 на „-2.82“ и на 07.03.2017г. БЛП е
6.95, при договорна надбавка „-0.05“. Вещото лице по въпрос номер 8 е посочило
какви компоненти са включени в Методологията на банката за определяне на БЛП. В
случай, че БЛП бе останал непроменен от датата на сключване на договора за
кредит до крайната дата на изчисленията - 02.2020, разликата между първоначално
определените и действително събраните задължения по видове е: - 6 481,27 CHF лихва, т.е. платената лихва би
била в по-малък размер; 3 915,13 CHF главница, т.е. погасената главница би била
в по-голям размер; 96,63 CHF годишна административна такса 0,3%, т.е. платената
такса би била в по-малък размер; 2662,77 CHF начислени и платени по-малко
задължения общо за периода (компенсирано). Размерът на реално заплатената по
кредита лихва върху главница 155 619 CHF само за процесния период
02.2015-02.2020 е 46 025,45 CHF.Размерът на лихвата във вариант с прилагане на
БЛП за EUR вместо БЛП за CHF само за процесния период върху главница 96 000
EUR, възлиза на 32 214,80 евро. Вещото лице е извършило самостоятелни
изчисления, като е приложило ГЛП 7,5% (при БЛП за
EUR) върху главница 155 619 CHF, в който вариант само за процесния период
02.2015-02.2020 г. абсолютната стойност на лихвата възлиза на 49 006,54 CHF.
Размерът
на лихвата по първоначалния погасителен план при ГЛП 5,65% върху главницата 155 619 CHF само за
процесния период 02.2015-02.2020 е 46 025,45 CHF.Към датата на отпускане на
кредита (07.04.2008) БЛП за EUR е 6,35%; договорната надбавка е 1,15 пункта,
т.е. приложимия ГЛП е 7,5%. Размерът на лихвата във вариант с прилагане на БЛП
за EUR върху главница 96 000 EUR само за процесния период, възлиза на 32 214,80
EUR. През целия анализиран период, стойността в % на БЛП за EUR надвишава тази
за CHF.
С допълнително заключение
по съдебно-счетоводна експертиза, е съставен погасителен план на кредита в евро
при БЛП на банката за еврови кредити към датата на договора – 6.35 % и
договорна надбавка 1.15 пункта, или общо 7.5%, при което
вещото лице е посочило, че е надвнесена към м.02.2021г. сума от 21463.98 евро ако кредитът е при посочените
условия в евро.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете за нищожност на клаузи от
договора за кредит:
Ищецът има качеството на потребител на
финансови услуги по см. на § 13, т. 1 и т.12 от ДР на ЗЗП. По силата на чл.146
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите с потребителите са нищожни. Съгласно
чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10/; позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата; предвижда цената да се определя при получаването на
стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора/т.12/.
Съгласно чл. 145, ал.
2 ЗЗП, преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора
са ясни и разбираеми. Клаузата за възнаграждението на кредитора е съществен
елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита
за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка,
но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен
наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
Съгласно чл.3, ал. 1 от договора за
усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП),
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка
от 1,15 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на
банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %.
Съгласно чл.3, ал. 5, изр.1 от договора, действащият БЛП на
банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него
стават незабавно задължителни за страните. В чл. 12, ал. 1 от договора е
предвидено, че банката запазва правото си по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове
или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Посочено
е, че измененията в приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
В случая не е посочено на какво
основание банката ще променя БЛП. Не е посочено, че е необходимо да е налице
основателна причина за промяната. Не са посочени и обективни критерии като
пазарни индекси, котировки, курсове и пр., които ще водят до определена или
определяема промяна, в т.ч. увеличение на размера на БЛП. Не се установи
използваната от банката методология за промяна на БЛП да е предоставяна на
ответника при сключване на договора за кредит. От заключението на вещото лице е
видно, че Методологията за определяне на БЛП на банката съдържа както пазарните
мерители СОФИБОР, ЮРИБОР и ЛИБОР, така и редица други, неразбираеми за средния
потребител компоненти, част от тях със субективен характер – разходи, които
прави банката, рискови премии. Това създава възможност банката да определя
изцяло по своя преценка по какъв начин да изчисли базовия си лихвен процент и
така едностранно да определи съдържанието на договора.
Правото на информация за цената на
услугите е основно право на потребителя (чл.1 ЗЗП), респ. задължение на
добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията, позволяваща му
да направи своя избор (чл.4 ЗЗП). Законово задължение на банката, произтичащо и
от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, е да посочи като част от съдържанието на
договора ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични
средства може да бъде променена. То е гаранция за възможността
кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл
да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има
предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска
(Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.).
Процесните клаузи не съдържат
достатъчно ясна и разбираема за потребителя информация за условията и начина на
изменение на размера на лихвения процент по договора за кредит. Същите съдържат
неравноправни уговорки по смисъла на чл. 143, т.т. 10 и 12 от ЗЗП, тъй като
дават възможност на банката да увеличи едностранно лихвата, което е във вреда
на потребителя, създават неравновесие в правата и задълженията на страните като
поставят задължението на потребителя в зависимост от определянето на
съдържанието на едно понятие само от банката и противоречат на принципа на
добросъвестност.
Тъй като спорните клаузи не са
индивидуално договорени, същите са нищожни, освен ако се установи наличие на
някое от изключенията, визирани в чл.
144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП или в чл. 144, ал. 2, т. 1, вр.
143, т. 10 от ЗЗП.
Изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 1 от ЗЗП са въведени при презюмирана от закона добросъвестност на
търговеца, т.е. недобросъвестното му поведение прави неприложими специалните
отклонения от генералната дефиниция за неравнопоставеност, а както се посочи
по-горе, спорните клаузи дават възможност за произвол като въвеждат понятието
БЛБ, без да го дефинират, без да информират потребителя за неговото съдържание,
с което поставят търговеца в по-благоприятно положение пред потребителя.
Следователно не може да се приеме, че търговецът е действал добросъвестно.
Неоснователен е и доводът за
приложение на чл.144, ал.2 ЗЗП, тъй като чл.3, ал.5 предвижда, че промяната има
действие незабавно и кредитополучателят не се уведомява лично, а чрез обявление
в банковите салони. Посоченото изключва приложението на чл.144, ал.2 ЗЗП /така
решение №87/06.11.2019г. по т.д. 848/2017г. на ВКС, I т.о./.
По въпроса за приложното поле на чл.
144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП е налице и практика по чл. 290
от ГПК, обективирана в Решение № 424/2.12.2015 по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС,
ІV г.о. Съгласно изложеното в мотивите на посоченото решение, както и в Решение
№ 77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., изключението по
цитирания законов текст е приложимо само когато съответната клауза предвижда
промяната да не е в зависимост от волята на кредитора. Така например,
хипотезата на чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП е приложима в
случаите, когато лихвеният процент е уговорен като сбор от лихвен процент на
финансовия пазар като Libor, Euribor, Sofibor, ОЛП и пр. и определена фиксирана
надбавка. Възможно е промяната да не настъпва автоматично, например да се
извършва от банката веднъж месечно или два пъти в годината, но във всички
случаи тя трябва да е определена като математически алгоритъм в самия договор и
да е ясно каква промяна в кой обективен фактор на пазара, до каква промяна в
лихвата ще доведе.
В случая атакуваните клаузи от
договора за кредит не предвиждат автоматична промяна на лихвата, която да се
дължи на външни причини и да не зависи от волята на кредитора. Предвидено е
изменението на лихвения процент да се извършва посредством промяна на един от
двата компонента, от които е съставен, а именно т.нар. „базов лихвен процент“
(БЛП). Тази промяна се извършва по
усмотрение на банката, след нейна субективна преценка на фактори, които самата
банка е избрала за релевантни и е определила тяхното относително тегло. Кои са
тези фактори и по каква методология банката взема предвид тяхното влияние, не е
уговорено в договора за кредит.
Горното обуславя извод за основателност
на иска за нищожност на клаузата на чл.3, ал.5, изр.1 от договора за жилищен
кредит, в който е предвидено право на банката едностранно да определя размера
на базовия лихвен процент.
Съгласно чл.1 от договора за кредит,
банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 96 000 евро по курс
„купува" за швейцарски франкове към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД
в деня на усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява от
кредитополучателя по блокирана сметка в швейцарски франкове (чл. 2, ал. 1 от
договора), като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал.
1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс
"купува" на швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя
в евро (чл. 2, ал. 3 от договора).
Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора,
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в
лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
"продава" на банката за швейцарския франк към евро, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 20 от договора е предвидено, че
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро по обявения курс
"купува" на банката за швейцарски франкове на датата на
превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и
комисионна.
В чл. 22, ал. 1 от договора,
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за
последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. Кредитополучателят декларира в ал. 2 на чл. 22 от договора, че изцяло е
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
По делото не е установено проведено
индивидуално договаряне по повод сключването на процесния договор от банката
съобразно вменената й доказателствена тежест по чл. 146, ал. 4 ЗЗП.
Индивидуално уговорена е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел (решение № 98 по т. д. №
535/2016 г. на I т. о. на ВКС). Подписването на договор за банков
кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че
намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са
били индивидуално уговорени с него. Индивидуалното договаряне следва да се
извлече от събрани доказателства за водените преговори и за обстоятелствата по
сключването на договора за кредит, каквито по делото липсват. Доказването
следва да установи, че при сключването на съответните клаузи, като предложени
от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги
приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с
икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите
са били предложени от самия потребител. Сключването на последващи споразумения
за преструктуриране на дълга не прави уговорките, поети в първоначалния договор,
индивидуално уговорени.
Относно валутата на кредита и валутния
риск и тълкуване и прилагане на практиката на СЕС и в частност на актовете по С-186/16
и С-119/17 са постановени по реда на чл. 290 ГПК
решение № 295/22.02.2019 г., т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019
г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. В посочените
съдебни актове е прието, че "неравноправна е договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора,
като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.
3 ЗЗП. За да дадат този отговор, съдебните състави са се позовали на
задължителната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС (решение от
20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение от
22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от
30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU: C: 2014: 282, решение от
23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262, решение от
03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, решение от
20.09.2018 г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750, решение по
дело C-415/11, EU: C: 2013: 164 и др.).
Съвкупният анализ на горецитираните договорни
клаузи сочи, че настоящият кредит се предоставя в швейцарски франкове в размер
на равностойността им в евро. Независимо, че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че
кредитът се усвоява в швейцарски франкове, сумата се превежда безкасово по
сметка, до която кредитополучателят няма достъп, тъй като същата е блокирана. Швейцарските
франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди
усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно
в евро. Видно от горните уговорки, реален паричен поток от кредитора към
кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Същевременно, липсват
данни, че към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута,
на кредитополучателя е била предоставена цялата относима информация, която би
му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск
за финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. По смисъла на даденото от СЕС тълкуване, не може да се
приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от банката
информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава
на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в
лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по-слабата страна в
правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването на договор за потребителски кредит със
срок на издължаване от 408 месеца какви са очакваните прогнози относно
промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран
курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да
минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на
други финансови инструменти. Че тази информация не е предоставена, се
установява и от показанията на ангажираните от ищеца свидетели, които съдът
кредитира като логични, безпротиворечиви и неопровергани от насрещната страна
по делото. С такава информация като част от професионалната си дейност банката
следва да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави
на по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че
потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици
върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на
договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направи
информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск
или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Липсата
на предоставена информация не позволява на средния потребител (относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да прецени
потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на
погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за
котировките на швейцарския франк. Банката като професионалист е могла и е била
длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да
уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява
обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение
на договора. Клаузата на чл. 20, ал. 1 на договора не дава защита на
потребителя, тъй като упражняването на правото на превалутиране е свързано със
заплащането на комисионна и е обвързано с курс "купува" на банката за
швейцарски франкове за датата на превалутирането, който е едностранно
определен.
Банката, с оглед експертната си
компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския
франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на
потребителя, е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен
паричен поток в швейцарски франкове. Ако кредиторът беше постъпил добросъвестно
и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и
обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска
от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори
и при индивидуално договаряне (С-186/16,
С-415/11).
Клаузите за прехвърляне на валутния
риск върху потребителя на чл.2, ал.1 и ал.3 чл.6, ал.2, изр.1 и чл.22, ал.1 и
ал.2 от сключения между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL 34447/02.04.2008г., създават значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т.
19 ЗЗП. Същите са неравноправни, тъй като не са индивидуално
договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
които са свързани с цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя.
Същите не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора.
В заключение, настоящият
съдебен състав достига до извод за основателност на предявените искове за
недействителност на посочените в исковата и уточняващата молба клаузи от
договора за кредит, които следва да бъдат уважени.
По предявените искове с правно
основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
С оглед изхода на спора по предявените
искове за нищожност, заплатените от кредитополучателя суми в резултат на
увеличение на първоначално определения БЛП и сумите, заплатени по курс на
швейцарския франк към еврото, надвишаващ курса при усвояване на кредита, се
явяват платени при начална липса на основание, което обуславя извод за
основателност на исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
При извод за основателност, следва да
бъде обсъдено направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно т.7 от ПП на ВС от 28.05.1979 по гр.д.
1/ 1979г., давностният срок за вземанията по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е общият
петгодишен срок по чл.110 ЗЗД и тече от момента на получаване на плащането.
Исковата молба е подадена на 24.02.2020г., респективно вземанията за заплатените преди
24.02.2015г. суми, се явяват погасени по давност.
Досежно размера, в който да бъдат уважени
претенциите, съдът съобразява заключението на вещото лице по приетата
първоначална съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От него се установява,
че всички начислени от банката задължения за процесния период, са погасени от
кредитополучателя. Съгласно отговора на въпрос 9 от заключението, разликата
между първоначално определените лихви и действително събраните задължения за
процесния период 07.03.2015г. до подаване на исковата молба възлиза в размер на
сумата от 6481.27 шв. франка. Настоящият съдебен състав намира, че именно в
този размер претенцията следва да бъде уважена, тъй като именно тази сумата за
лихви се явява надплатена. Доколкото от заключението на вещото лице се
установява, че кредитополучателят е погасил до датата на исковата молба всички
начислени вноски, не подлежи на съобразяване извършената компенсация от вещото
лице с евентуално дължима главница за същия период, тъй като всички начислени от
банката суми за главница са били погасени чрез плащане, а останалите са платими
занапред. По този иск всички вноски и плащания, попадащи в предмета на иска, са
заплатени след 24.02.2015г., поради което възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията по този иск се явява неоснователно. С оглед
на изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 6481.27 шв. франка за
периода 07.03.2015г. до 23.02.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2020г. до окончателното изплащане
и отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 9559.80 шв.
франка.
По отношение на иска за
връщане на сумите, заплатени по курс на швейцарския франк към еврото,
надвишаващ курса при усвояване на кредита, доколкото с уважаване на иска за
връщане на надплатените суми в резултат на увеличаване на лихвения процент се
елиминира надплащането в швейцарски франка на това основание, по иска за
връщане на даденото в резултат на валутните разлики, следва да бъде съобразен
вторият вариант от заключението на вещото лице по отговора му на въпрос номер
5, при който вещото лице е посочило разликата, съставляваща надплатена сума без
да се взема предвид промяната на месечната вноска в резултат на увеличение на
лихвения процент. Съобразно заключението, за периода 07.02.2015г. до датата на
подаване на исковата молба, тази разлика е на стойност 26 627.46лв. Падежът на
първата вноска в рамките на този период е 07.02.2015г., която, видно от табл.
3-2 от заключението, е заплатена на 03.02.2015г., от който момент е започнала
да тече погасителната давност за това вземане. Респективно, за тази вноска, към
датата на подаване на исковата молба – 24.02.2020г., петгодишният давностен
срок по чл.110 ЗЗД, е изтекъл и по отношение само на това плащане, възражението
за погасителна давност е основателно. Останалите плащания са извършени на
25.02.2015г. и след тази дата, поради което за тях не е изтекла давността.
Поради това, от сумата 26 627.46лв. следва да бъде извадена надплатената
сума по вноската с падеж 07.02.2015г., която съобразно табл. 5-4 от
заключението, е в размер от 538.73лв. /1597.35 – 1058.62 = 538.73лв./. В
резултат, искът следва да бъде уважен за сумата от 26 088.73лв., представляваща
платена без основание сума по кредита за периода 24.02.2015г. до 23.02.2020г. в
резултат на разликата в курса на швейцарския франк в деня на плащането на всяка
вноска и в деня на усвояване на кредита, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.02.2020г., до окончателното изплащане
и отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 30537.15лв. и за
периода 07.02.2015г. до 23.02.2015г.
По разноските в процеса:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед
своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените в производството
разноски съразмерно с уважената част от исковете. Претендират се от ищеца
разноски по списък на л. 185 в общ размер от 6984.22лв. Представени са
доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение от
3500лв. Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по
чл.78, ал.5 ГПК, доколкото само съобразно материалния интерес по делото,
минималното възнаграждение възлиза в размер от 1975.28лв., а по делото са
предявени и разгледани и шест бр. неоценяеми искове, поради което
претендираното възнаграждение не се явява прекомерно. Съразмерно с уважената
част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сума за разноски от
5692.30лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и съразмерно с
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответника разноски.
Претендират се от ответника разноски по списък на л.189 в общ размер от 1070лв.,
включващи и юрисконсултско възнаграждение, което е в рамките на предвидения
размер по чл.78, ал.8, вр. с чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съразмерно с отхвърлената част от исковете,
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 224.96лв. за разноски по
делото.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иска на Б. А. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ №260, клаузите на чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.5, изр.1, чл.6, ал.2,
изр.1 и чл.22, ал.1 и ал.2 от сключен между страните Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №HL 34447/02.04.2008г., на основание чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. с чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ №260, да заплати на Б. А. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 6 481,27 шв. франка / шест хиляди четиристотин осемдесет и един и 0.27 швейцарски франка/, платени без
основание в резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент за
периода 07.03.2015г. до 23.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.02.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 6 481,27 шв. франка /шест хиляди
четиристотин осемдесет и един и 0.27 швейцарски франка/ до предявения размер от 9559.80 шв.
франка /девет хиляди петстотин петдесет и девет и
0.80 швейцарски франка/, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ №260, да заплати на Б. А. Ш., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 26 088.73лв. /двадесет и шест
хиляди и осемдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
платена без основание сума по кредита за периода 24.02.2015г. до 23.02.2020г. в
резултат на разликата в курса на швейцарския франк в деня на плащането на всяка
вноска и в деня на усвояване на кредита, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.02.2020г., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 26 088.73лв.
/двадесет и шест хиляди и осемдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ до
предявения размер от 30537.15лв. /тридесет
хиляди петстотин тридесет и седем лева и петнадесет стотинки/ и за периода 07.02.2015г. до 23.02.2015г., на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ №260, да заплати на Б. А. Ш., ЕГН **********, с адрес *** сумата 5692.30лв. (пет хиляди шестстоин
деветдесет и два лева и тридесет стотинки), представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. А. Ш., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ №260 сумата от 224.96лв. /двеста двадесет и
четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваша сторени по делото разноски,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: