Решение по дело №882/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 715
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Пенка Кръстева Стоева
Дело: 20185300900882
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                                              Р Е Ш Е Н И Е

                                           № 715  30.12.2019г., гр. Пловдив

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                 ХХІІ-ри гр. състав

            На десети декември                                   две хиляди и деветнадесета година

            в публично заседание в следния състав:                                                                                                                                            Председател:  Пенка Стоева

            Секретар: Диана Плачкова

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            търговско дело №882 по описа за две хиляди и осемнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Иск по чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм/

            Ищецът И.П.П., ЕГН **********,***, ***, адв.В.М., моли съда да осъди Гаранционен фонд, гр.София, да му заплати по банкова сметка  *** ****** ***, на която е титуляр,  сумата от 50000лв., ведно със законната лихва от ***г., като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка със смъртта на ***М.П.П., ЕГН **********, настъпила при птп, състояло се на ***г. в гр.***, причинено от М.Х.Д., ЕГН **********, при управление на мотоциклет „Априля 125“, тип скутер, с ***регистрация, закупен през 2014г. в чужбина, но като се е намирал обичайно на територията на РБ, тъй като е бил управляван в РБ от датата на закупуването му и до датата на птп от ***г., без да спазено задължението за регистрацията му в страната, след употреба на алкохол и без валидна застраховка ГО на автомобилистите, при което М.Д. нарушил правилата за движение- при направата на ляв завой по ул.“**“ в посока от изток на запад, навлезнал в лентата за насрещно движение и се ударил челно с движещия се в нея мотоциклет „Ходна“, управляван от С.С.Х., ЕГН **********, вследствие което починали както М.Д., така и М.П., ***на ищеца, който се возел зад М.Д., на управлявания от него мотоциклет, а поради смъртта на виновния водач, образуваното за птп ДП №377/2015г. по описа на РУ на МВР- гр.*** било прекратено. Датата, от която претендира законна лихва върху обезщетението, е датата, на която ответникът му отказал със свое писмо изх.№*** да заплати търсеното обезщетение, поради непредставяне на писмени доказателства за наличието на особена близост и привързаност между него и покойния му ***.

            Пледира по същество за уважаване на иска и за присъждане на основание чл.38,ал.2 от ЗА, на възнаграждение в полза на адв.М., доколкото го е представлявал безплатно в хода на процеса. С исковата молба претендира и присъждане на направените в производството разноски.

            В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, доколкото преди ответникът да повдигне възражение по чл.369,ал.1 от ГПК, уважено от съда с Определение №2308/18.12.18г. /л.26/, след което делото се движи по общия ред, ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№37053/17.12.18г. /виж л.21-л.22/, с който е оспорил изцяло исковата претенция, тъй като не са представени доказателства ищецът и починалият негов ***да са имали изключително близки и топли отношения. Алтернативно е навел възражение за съпричиняване и възражение за прекомерност, съответно по чл.51,ал.2 и чл.52 от ЗЗД, първото от които е основано на твърдението, че покойният не е носел защитна каска, каквото задължение е имал като пътник, съгласно чл.137е от ЗДвП, а второто- на установената съдебна практика по отношение на понятието „справедливост“, на която искането не отговаря, както не отговаря и на икономическите уславия и стандарта на живот в страната.

            Пледира по същество за отхвърляне на иска с присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 10.12.19г. /л.112/, като развива подробно съображения в писмена защита вх.№38066/18.12.19г.

 

            Конституираните с Определение №2308/18.12.18г. /л.26/ по искане на ответника като негови помагачи в процеса трети лица Н.М.Д., ЕГН ********** и Х.М.Д., ЕГН **********, ***на покойния водач М.Д., не са подали отговори на исковата молба в дадения им от съда едномесечен срок, изтекъл и за двамата на 25.02.19г. /виж: Определение №2308/18.12.18г. на л.26; съобщенията на л.31 и л.32/.

            Не пледират по същество и не претендират разноски.

           

            Съдът, като взе предвид събраните в производството доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, воден от следните съображения:

 

            І.По допустимостта и правната квалификация на предявения иск.

            С писмената си защита ответникът е развил съображения, че макар съдът да е квалифицирал с доклада по делото предявения иск като такъв по чл.228,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/, той на практика попада в хипотезата на чл.288,ал.1,т.2,б.“б“ от КЗ/отм/, и тъй като предвидените с последната правно-релевантни предпоставки не са установени като налични в производството, а отговорността на ГФ може да бъде ангажирана само в точно определени от закона случаи, то искът следва да бъде отхвърлен само на това основание.

            Отговорността на ГФ за изплащане на обезщетения по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, включително за неимуществени вреди вследствие на смърт, какъвто е предявеният от ищеца иск, наистина може да бъде ангажирана само в точно определени от закона случаи, и доколкото в този казус се касае до птп от ***г. и се претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смърт, това са случаите, посочени в чл.288, ал.1 от КЗ/отм/.

            В с.з. от 07.06.19г. съдът е приел без възражение от ищеца, като окончателен доклад по делото, проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №856/19г., чрез връчване на препис от определението при призоваването им за с.з. от посочената дата, първо по делото /виж определението на л.42-л.43 и протокола от с.з. на л.64-л.66/.

            В това с.з., редовно призован /виж призовката на л.54 и пълномощното на гл.юриск.Ш.на л.24/, ответникът не е изпратил свой представител, нито е взел преди провеждането му становище с молба по съобщения му от съда проект за доклад.

            С приетия доклад по делото, съдът е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/, след като със свое Разпореждане №1730/27.02.19г. /л.33/ е констатирал, че извършената вече между страните размяна на книжа е станала при нередовна искова молба, в която не се съдържат достатъчно пълни обстоятелства, позволяващи да се квалифицира предявения иск, поради което е дал указания на ищеца да отстрани нередовността и, и след като с молби вх.№6886/01.03.19г. /л.25/ и вх.№9361/22.03.19г. /л.39/, наред с първоначално соченото обстоятелство, че виновният за причиняването на птп водач М.Д. е нямал сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите към датата на птп, ищецът е заявил още изрично и това, че насочва иска си срещу ГФ, тъй като птп се е състояло на територията на РБ и е било причинено от мпс, което обичайно се намира на територията на РБ.

            Преписи от двете молби, подадени от ищеца след първоначалната размяна на книжа, са били също връчени на ответника, като му е дадена възможност да вземе становище в 1-седмичен срок /л.41/, след изтичане на който срок, и като от него не е постъпило становище по тях, съдът е подготвил делото за съдебно заседание с вече описаното Определение №856/17.04.19г. /л.42-л.43/.

            При горните данни, съдът поддържа дадената с приетия по делото доклад правна квалификация на предявения от ищеца иск, като такъв по чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/, в която, вземайки предвид и твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди от смъртта на ***, настъпила при описаното птп, за които претендира обезщетение по съдебен ред, тъй като искането до ответника за заплащане на такова не е уважено /виж писмото на л.13/, го е намерил за допустим, предвид спазване на изискването, закрепено както от чл.288,ал.11 от КЗ/отм/, така и от чл.558,ал.5 от КЗ, в сила към датата на отправяне на претенцията за плащане /виж молбата на л.12/, и счита, че установеността или неустановеността на предвидените в хипотезата по дадената правна квалификация предпоставки, е въпрос по съществото на спора, въпрос за основателността на иска, като какъвто и ще го разгледа по-долу, с оглед този първи довод от писмената защита на ответника.

            ІІ. По основателността.

            Съдът не намира правна пречка развитият от ответника за пръв път в писмената му защита довод за неоснователност на иска да бъде обсъждан по същество с решението, доколкото той е черпен директно от нормата на закона и е основан на отричане на предпоставките за ангажиране на отговорността му в случая, наличието на които ищецът твърди и на които е основал иска си.

            Разглеждайки по същество наведения от ответника с писмената му защита довод, съдът намери, че същият има опора в данните по делото, поради което може да бъде споделен, а искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, само въз основа на неговото зачитане, при следните съборажения:

            В чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ и б.“б“ са уредени две различни основания за ангажиране на отговорността на ГФ за заплащане на обезщетение за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, в случай на претърпени неимуществени вреди, вследствие на смърт, като част от правно-релевантните предпоставки са еднакви и за двете хипотези -птп да да е настъпило на територията на РБ и виновният за причиняването водач да няма сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите към датата на птп, а други се различават, и конкретно, като по б.“а“ се изисква птп да е причинено от мпс, което обичайно се намира на територията на РБ, а по б.“б“- птп да е причинено от мпс, което е било доставено в РБ от друга държава - членка и не е било формално регистрирано в РБ, при условие, че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на мпс от приобретателя.

            По общите и за двете хипотези релевантни предпоставки, страните са нямали спор, както личи от твърденията и съображенията им, а и със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че птп, при което е загинал *** на ищеца, се е състояло на територията на РБ- в гр.*** /виж: констативен протокол за птп на л.5; Постановление за прекратяване на ДП №377/2015г. по описа на РУП-***, пр.пр.№4038/15г. на ОП-*** на л.7-л.9/; показанията на св.С.Х. в с.з. от 07.06.19г. на л.65гръб/, както и че към датата на състояването му, управляваният от М.Д. мотоциклет, марка „Априля“, е бил без регистрация в страната и без сключена задължителна застраховка ГО /виж в констативния протокол на л.5/.

            Спорно в случая, с оглед обсъждания довод, наведен от ответника с писмената му защита, е наличието на третата предвидената от чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/ предпоставка- птп да е било причинено от мпс, което се намира обичайно на територията на РБ, поставена с доклада по делото в доказателствена тежест на ищеца.

            Видно е от молба вх.№9361/22.03.19г. на ищеца, че според него, птп от ***г. е причинено от мпс, което обичайно се намира на територията на РБ, защото, съгласно събраните в ДП показания на свидетели и приетата с Постановлението за прекратяване на ДП фактическа обстановка било установено, че мотоциклетът е бил закупен от М.Д. през 2014г., от И.В., в РБ, и макар за това да не били надлежно оформени документи за покупко-продажба и да не било спазено задължението за регистрациятата на мотоциклета по българското законодателство, а той да е останал с ***си регистрационна табела, от датата на покупката му, от плащането му, мотоциклетът бил управляван от М.Д. на територията на РБ.

            Абсолютно същите установени в ДП факти, поради които ищецът счита, че мпс, с което птп е причинено, се намира обичайно на територията на РБ, са изтъкнати от ответника с писмената му защита като обосноваващи извода, че доколкото в случая е установено, че птп е причинено на територията на РБ от водач без сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите, но при управление на мпс, доставено в РБ от друга страна-членка на ЕС /***/, което не е било формално регистрирано в РБ, и като птп е настъпило в срок по-дълъг от 30дни от приемането на мпс от приобретателя му, отговорността му не може да бъде ангажирана, тъй като не са налице предпоставките на чл.288,ал.1,т.2,б.“б“ от КЗ/отм/, в хипотезата на която казусът попада.

            Казаното означава, че остава единствено да се отговори дали обстоятелствата, поради които ищецът счита, че мпс, с което е причинено птп, обичайно се намира на територията на РБ, се признават и от закона за такива.

            Въпросът коя е територията, на която обичайно се намира мпс, когато става дума за действието на договора за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, както и за целите на предявяване на претенции пред ГФ, е законодателно уреден, като:

            Съгласно чл.258, ал.4 от КЗ/отм/, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата:

1. където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен или временен;

2. където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 - в случаите, в които не е необходима регистрация за определени видове моторни превозни средства;

3. в която собственикът на моторното превозно средство има постоянно пребиваване - в случаите, в които за определени видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг отличителен знак.

Видно е от прочита на тези хипотези, че :

       обстоятелствата, щото мотоциклетът, с който птп е причинено, е бил платен и управляван от М.Д. на територията на РБ, не попадат в никоя от тях, и следователно са ирелевантни при определяне на територията, на която обичайно се намира едно мпс по смисъла на закона;

       ако се съди от факта, че мотоциклетът е с бил към датата на птп с ***регистрационна табела, независимо постоянна или временна, който ищецът сам твърди, то следва да се счита, че територията, на която обичайно се намира това мпс, е тази на *** /чл.258,ал.4,т.1/;

       не може при приложение на чл.258,ал.4,т.3 да се счита, че мпс се намира обичайно на територията на РБ, тъй като М.Д. е имал постоянно пребиваване в РБ преди смъртта си, тъй като ищецът сам твърди, че М.Д. не е придобил надлежно с оглед изискванията на чл.144,ал.1 или ал.2 от ЗДвП - с писмен договор, евентуално- с нотариална заверка на подписите на страните собствеността върху мотоциклета- т.е, не е станал негов собственик, а именно за последния се отнася цитираната хипотеза, и то, когато са изпълнени и останалите предвидени в нея предпоставки-да се касае до определен вид мпс, за което законът не изисква нито регистрационен номер, нито друг отличителен знак, докато в случая очевидно не става дума за такова мпс, тъй като мотоциклетът е имал ***регистрационна табела.

Съгласно чл.258, ал.5 от КЗ/отм/, за целите на предявяване на претенцията пред гаранционен фонд или национално застрахователно бюро в случаите, в които моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не се отнася до това превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Тази хипотеза е също неприложима за конкретния казус, макар птп да е настъпило на територията на РБ, доколкото мпс, с което е причинено птп, както сам ищецът твърди, е имало регистрационен номер, и няма наведени от него твърдения, нито събрани по делото доказателства, поставеният регистрационен номер да не се е отнасял до това превозно средство.

            С оглед гореказаното може да се заключи, че при поставена върху него доказателствена тежест, ищецът не е установил в процеса наличието на кумулативно изискуемата се от чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/ предпоставка, птп, при което ***му е загинал, да е било причинено от мпс, което обичайно се намира на територията на РБ.

            Неустановеността на обсъждания правно-релевантен за предявения иск факт е достатъчна, за да се отхвърли той като неоснователен, защото липсата и изключва възможността да се ангажира отговорността на ГФ в случая.

            Дали част от описаните факти са такива, които попадат в хипотезата на чл.288,ал.1,т.2,б.“б“ от КЗ/отм/ и отричат правото на ищеца да получи обезщетение в същата хипотеза, както ответникът счита с писмената си защита, няма да се коментира от съда, доколкото ищецът не го е сезирал с иск, основан на тази разпоредба, тъй че съставът да се произнася налични са нейните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, респективно- да отхвърли иска, тъй като те не са налични, предвид визирания в същата разпоредба срок за състояване на събитието/птп/.

            При достигане на извода за неоснователност на иска, тъй като птп, при което *** на ищеца е загинал, не е било причинено от мпс, което обичайно се намира на територията на РБ, съдът намира за ненужно обсъждането за установеността или неустановеността на останалите релевантни за иска и спорни в производството факти, конкретно- за надлежна активна легитимация на ищеца, с оглед критериите на ТР №1/18г. по т.д. №1/16г. на ОСНГТК на ВКС., както и на повдигнатите от ответника възражения за съпричиняване и прекомерност, тъй като разглеждането им би било нужно само тогава, когато искът е основателен, и затова не се произнася по тях.

 

            В частта за разноските.

            Разноски претендират и двете страни, като с отхвърляне на иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват само на ответника.

            Ответникът претендира с представения в производството списък присъждане на разноски в размер на 300лв.- заплатени за КСМАТЕ /л.112/ и е установил направата им /виж пл.нар. на л.51/.

            Доколкото правото на адвоката да получи присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА е обусловено от обстоятелството насрещната страна в съответното производство, в което е осъществена безплатната правна помощ, да бъде осъдена за разноски, а такова осъждане в случая няма, не се присъжда от съда възнаграждение на адв.М., както се иска.

 

            Притези мотиви, съдът

                                                                       Р Е Ш И:

 

            Отхвърля иска на И.П.П., ЕГН **********,***, ***, адв.В.М., за осъждане на Гаранционен фонд, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, да му заплати по банкова сметка  *** ****** ***, на която е титуляр,  сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва от ***г., като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка със смъртта на ***М.П.П., ЕГН **********, с когото бил изключително близък, настъпила при птп, състояло се на ***г., в гр.***, причинено от М.Х.Д., ЕГН **********, без водачът да е имал към датата на птп задължителна застраховка ГО на автомобилистите, при управление на мотоциклет „Априля 125“, тип скутер, с ***регистрация, който обичайно се намирал на територията на РБ, тъй като бил закупен, платен и управляван от него в РБ, от 2014г. и до датата на птп на ***г., в РБ.

            Осъжда И.П.П., ЕГН **********,***, ***, адв.В.М., да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, сумата от 300- триста лева, разноски в производството.

            Това решение се постанови при участие на привлечените от ответника Гаранционен фонд, като трети лица- негови помагачи, Н.М.Д., ЕГН ********** и Х.М.Д., ЕГН **********-***.

            Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Окръжен съдия: