Присъда по дело №2109/2020 на Окръжен съд - Пловдив

П Р И С Ъ Д А

№ 260017

гр.Пловдив, 27.06.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА

                                        ЧЛЕН-СЪДИЯ: МИРЕЛА ЧИПОВА

                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: НЕНКА ЧЕРВЕНАКОВА                 

                                                                                     ТИНКА ТКАЧОВА                                                    СПАСКА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря Христина Николова и прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  НОХД № 2109 по описа на Окръжен съд-Пловдив за 2020 година, след тайно съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.М.М., роден на *** ***, б., б. гражданин, със средно образование, осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, на 06.01.2019 год. около 01:10 часа в гр.П., в началото на кръстовището на бул.“К. ш.“ и бул. „Д.“ в посока към АМ „Тракия“, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК /осъждан със съдебен акт (споразумение) по НОХД № 781/2014г. на СНС и присъда по НОХД № С-252/2012г.- на СГС/, да  е отвлякъл Р.С.В. ЕГН-**********, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.142, ал.3, т.1, във вр.с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.М.М. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 06.01.2019 год. в периода от 03:30 часа до 10:00 часа, в къща, находяща се в гр.С., ул.“Г. м.“ №* при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и при условията на продължавано престъпление на три пъти се е съвкупил с лице от женски пол, като я е принудил към това със заплашване, както следва:

- около 03:30 часа се съвкупил с лице от женски пол - Р.С.В., ЕГН-**********, като я е принудил към това със заплашване с насилие спрямо нея и семейството й;

-около 09:30 часа се съвкупил с лице от женски пол - Р.С.В. ЕГН-**********, като я е принудил към това със заплашване с насилие спрямо нея и семейството й;

-около 10:00 часа се съвкупил с лице от женски пол - Р.С.В. ЕГН-**********, като я е принудил към това със заплашване с насилие спрямо нея и семейството й,

поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН в това да е извършил процесното престъпление и при условията на б.“Б“ на чл.29, ал.1 от НК, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в тази му част.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия П.М.М. наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ДА СЕ ИЗТЪРПИ при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимия П.М.М. наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което осъденият е бил задържан, считано от 10.01.2019г. до 16.06.2020г., както и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 16.06.2020г. до 19.02.2021г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

ПРИЛОЖЕНИТЕ КАТО ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО–ДВР с надпис „MODEL:TRX-4016NVR“; рутер – TP-link модел TL-WR841N/EM/ с адаптор; адаптор модел RXZ12V2A-A; рутер – TP-link модел TL-WR841N с адаптор; флаш памет „Emtek“; флаш памет „Kingston 8 GB“, флаш памет „Good ram 16 GB“ и флаш памет, свързана към USB - „Kingston 64 GB“-ДА СЕ ВЪРНАТ НА подсъдимия П.М.М. след влизане на присъдата в законна сила.

ПРИЛОЖЕНИТЕ КАТО ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО–нишковидни обекти с различна дължина; обтривка от белезникаво петно и част от мокет; част от матрак с кафяво зацапване; капак на сифон; брадва с жълто-черна дръжка с надпис „topmaster“ от двете страни на дръжката; държач за сим карта „Виваком“; кутия от мобилен телефон „Айфон“; картодържач за сим карта „Виваком“; обтривка със стерилен тампон от свид.Р.В.; клетъчен материал и косми от главата на свид.Р.В.; бельо–прашки, черни на цвят- ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в законна сила.

Веществените доказателствени средства-СД от запис на Гранд-хотел „Пловдив“, 2 бр. СД от записи на бензиностанция „Петрол“, 2 бр. СД от мобилни оператори „Теленор“ и „Виваком“, 1бр. СД от СТЕ-приложени към кориците на делото-да останат по делото след влизане на присъдата в законна сила.

ОСЪЖДА подсъдимия  П.М.М. /със снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-Пловдив в полза на бюджета на МВР-сумата от 3827 лева, направени в хода на досъдебното производство разноски, както и по сметка на Окръжен съд – Пловдив в полза на бюджета на Съдебната власт-сумата в размер на 2652,75 лева, направени в хода на съдебното производство разноски.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пловдивския апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       

                                                     ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

 

 

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                                                               2.

 

 

 

                                                                                3.

                                                                          

 

 

 

 

 

МОТИВИ  към присъда № 260017/27.06.2022г. по НОХД  № 2109 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2020 година

 

Окръжна прокуратура–Пловдив е повдигнала обвинение срещу П.М.М. и същият е предаден на съд за извършени престъпления, както следва:

- чл.142, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за това, че на 06.01.2019 год. около 01:10 часа в гр.П., в началото на кръстовището на бул.“К.“ и бул. „Д. в посока към АМ „Тракия“, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66–осъждан с влязъл в сила на 17.09.2014г. съдебен акт (споразумение) по НОХД №781/2014г. на СНС, с което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 м. и осъждан с влязла в сила на 26.01.2015 г. присъда по НОХД № С-252/2012г- на СГС, с което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 7 г., е отвлякъл Р.С.В. ЕГН-**********.

- и по чл.152, ал.3, т.5, вр. с ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 06.01.2019 год. в периода от 03:30 часа до 10:00 часа, в къща находяща се в гр.С., ул.“Г.“№ *, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 и след като е бил осъждан на два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 – осъждан с влязъл в сила на 17.09.2014г. съдебен акт (споразумение) по НОХД № 781/2014г. на СНС, с което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 м. и осъждан с влязла в сила на 26.01.2015 г. присъда по НОХД № С-252/2012г. на СГС, с което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 7 г. и при условията на продължавано престъпление, на три пъти се е съвкупил с лице от женски пол, като я е принудил към това със заплашване, както следва:

- около 03:30 часа се съвкупил с лице от женски пол - Р.С.В. ЕГН-**********, като я е принудил към това със заплашване с насилие спрямо нея и семейството й;

- около 09:30 часа се съвкупил с лице от женски пол - Р.С.В. ЕГН-**********, като я е принудил към това със заплашване с насилие спрямо нея и семейството й;

- около 10:00 часа се съвкупил с лице от женски пол - Р.С.В. ЕГН-**********, като я е принудил към това със заплашване с насилие спрямо нея и семейството й.

 

При пренията представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатите на подсъдимия обвинения със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същите правни квалификации на осъществената от него деятелност. Направи анализ на събрания по делото доказателствен материал от гледна точка на държавното обвинение, въз основа на което изложи становище относно наличието на изискуемата доказателствена обезпеченост за постановяване на осъдителна присъда срещу подсъдимия за всяко едно от вменените му във вина престъпления. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия, прокурорът пледира да му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода” в размери, съответни на предвидените в закона специални максимуми за всяко от процесните престъпления. Предложи се на основание чл.23, ал. 1 от НК да се извърши групиране на наказанията лишаване от свобода с определяне на едно общо най-тежко наказание, което да бъде изтърпяно реално при първоначален „строг“ режим. Формулира се допълнителна претенция, в случай, че съдът не определи максималните размери на предвидените в закона наказания, да приложи разпоредбата на чл.24 от НК, като завиши размера на общото най-тежко наказание с ½.  

По делото не беше предявен за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия от пострадалата Р.В., но същата въз основа на отправена до съда по надлежния ред писмена молба, бе конституирана в процесуалното качество на частен обвинител. Редовно призованата за последното по делото съдебно заседание Р.В., не се яви, като нейните процесуални интереси бяха представлявани от повереника й адв.К.. Представителят на частното обвинение се присъедини към изложеното от държавния обвинител, вкл. и относно параметрите на предложените санкции, доразвивайки аргументацията на прокуратурата, като акцентира върху някои основни положения, които според адв.К. обосновават обвинителната теза.

Защитникът на подсъдимия адв.В. пледира за оправдаването на подзащитния му по повдигнатите му обвинения, като се наведоха подробни съображения в противовес с обвинителната теза. Акцентира се, че реализираната на процесната дата деятелност от страна на подсъдимия М., не се субсумира под нито една от вменените му наказателноправни норми, поради липсата на упражнена спрямо Р.В. принуда, която да е улеснила промяната на местоположението й, а така също и осъществените малко по-късно между двамата съвкупления. По отношение на отправените посредством Месинджър заканителни съобщения, придружени с изпращане на клип, непосредствено предхождащи срещата между В. и М. пред дома на частната обвинителка в гр.П., адв.В. изложи съображения, с които аргументира становището, че същите не са били обективно и субективно насочени към мотивиране на пострадалата да осъществи поведение, противно на действителната й воля, както по отношение на осъществената инкриминирана промяна на местоположението й /в резултат от предприетото пътуване от П. към С./, а така също и спрямо реализираните трикратно съвкупления между двамата в гр.С. Направи се критичен анализ и на предприетите от органите на досъдебното производство действия по разследването, респ. пропуските да бъдат извършени такива, с което се обоснова тезата относно предубеденост на компетентните органи в първата фаза на процеса в ущърб на обвиняемия тогава М..

Подсъдимият М., упражнявайки процесуалното си право на лична защита, се присъедини изцяло към изложеното от своя защитник, като апелира към законосъобразно упражняване от страна на съда на процесуалните му правомощия и постановяването на справедлива присъда.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :

Подсъдимият  П.М.М. е роден на *** ***. Той е ***, *** гражданин е, със средно образование, осъждан е, има ЕГН: **********.

Подсъдимият М. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като влияние върху правната квалификация на сторената престъпна деятелност, имат единствено последните му две осъждания /по НОХД № 781/2014г. на СНС, с което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 м. и по НОХД № С-252/2012г. на СГС, с което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 7 г./, наказанията по които са групирани на основание чл.25, ал.1 от НК. Определеното с протоколно определение №1680 от 18.05.2015г. по ЧНХД № 1583/2015г. на СГС общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 781/2014г. на СНС и по НОХД № С-252/2012г. на СГС „лишаване от свобода“ за срок от 7 години било изтърпяно на 08.09.2017г., с което е изпълнено изискването на чл.30, ал.1, изр. 1 от НК за прилагане правилата на чл.29 от НК да не са изтекли пет години към инкриминирания момент.

 

Към месец януари 2019г. подсъдимият П.М. *** и управлявал два леки автомобила, съответно „Мерцедес АМГ С 63, 4-матик“ с рег. № ***, сив на цвят[1] и л.а. „Мерцедес АМГ С 63, 4-матик“ с рег. № ***, бял на цвят[2], които документално били собственост на търговското дружество „А.“–С., управлявано от свид.Н.К.. Към този период подсъдимият използвал и два мобилни телефонни номера ***[3] и ***[4].

Към месец януари 2019г. подсъдимият ползвал фейсбук-профил с наименование **** който бил активен и през 2018г. П.М. бил инсталирал и приложението „Месинджър“, като бил активирал към телефона си и приложението „Вайбър“.

Посредством „Фейсбук“ подсъдимият се свързвал нерядко с непознати за него отпреди жени с цел евентуални последващи контакти с тях. През период от време, значително предхождащ инкриминираните събития, подсъдимият канел и съответно реализирал срещи с участнички в конкурса „П.“, сред които били свидетелките М.О., Д.А. и В.В..

Към м.януари 2019г. свид. Р.В. ***, заедно с майка си и работела в застрахователна компания.

Свидетелката В. поддържала продължителна връзка с приятеля си свид.Е.И., който преимуществено живеел в гр. Х. и имал бизнес-ангажименти и в гр.С., поради което двамата се виждали рядко, основно през почивните дни от седмицата. В процеса на връзката им В. разбрала, че приятелят й поддържал връзки и с други момичета, включително и чрез „Фейсбук“ (чрез покани за приятелство), поради което между тях възниквали конфликти, придружени с временни раздели, вкл. и към края на 2018г. В тази връзка свидетелката декларирала пред И., че също ще започне да приема покани за приятелство във „Ф.“ от непознати за  нея лица, което и сторила. По това време В. имала активен профил във „Фейсбук“ с наименование *** със снимка на него, като към края на 2018г., вкл. и в началото на месец януари 2019г. тя ползвала мобилен телефон „Айфон“ с ИМЕИ *** с карта на мобилен оператор „Теленор“ с № ***, регистрирана на името на брат й Д. В.[5]. Чрез телефона си тя имала достъп до онлайн социалната мрежа „Фейсбук“, инсталирала приложенията „Месинджър“ и „Вайбър“[6].

Към месец януари 2019г. свид.Р.В. поддържала добри приятелски отношения със свидетелките И.Г., Р.Т. и М.П., като най-близка била с последната.

Във връзка с новогодишните празници в края на 2018г. подсъдимият М. посетил Р.Г. и отседнал в хотел в гр. С. Подсъдимият, който бил инициирал приятелство във „Фейсбук“ от профил с име *** с непознатата дотогава за него В. /която му харесала по профилната й снимка/, прието от последната, изпратил на 01.01.2019г. посредством „Месинджър“ съобщение, съдържащо поздравителна картичка за Нова година. В. също му изпратила такава картичка в отговор[7].

С това между двамата отпочнала кореспонденция, като след размяната на поздравителни картички и съобщения, подсъдимият изпратил на пострадалата В. 3 видеоклипа, на които бил записан и той самият, както и локация, която показвала, че той се намира в хотел Н., гр. С.

На 03.01.2019г. подсъдимият изпратил и клип от купе на лек автомобил[8]. Междувременно подсъдимият успял да разгледа профила й и установил, че В. ***, а от снимките й разбрал, че има куче, придобил известна информация за роднините и приятелите й. Решил през следващите дни да посети града и да се опита да се срещне с нея.

Така на 05.01.2019г. В. и М. отново започнали кореспонденция посредством Месинджър, инициирана от последния, включваща изпращане на съобщения и проведени разговори. Подсъдимият предложил на пострадалата да й покаже своето куче във видеочат, а малко след това изпратил снимки и клип, написал на свидетелката двата си телефонни номера – *** и ***, като й казал, че може да му се обажда на същите[9].

Същия ден между двамата се провели разговори по телефон, при които М. поставил „задача“ на В. да познае породата на кучето му. Свидетелката, която също имала куче и много обичала тези животни, приела предизвикателството и започнала да изказва предположения, като между двамата се разменяли шеговити съобщения по Месинджър, придружени с различни емотикони и снимки на въпросното куче.

В един момент В. решила да прекрати този чат и написала на М., че влиза да се къпе, че било събота и иска да си почине[10], но подсъдимият не желаел да преустанови кореспонденцията си със свидетелката, поради което й изпратил няколко гласови съобщения по „Месинджър“. В едното от тях й казал, че същата вечер щяла да бъде с него на „СПА-то“, след като го почерпела. Започнал да упорства с това, че й давал 5-6 минути, за да отгатне породата на кучето му. Казал й, че ако отгатне породата на домашния му любимец, той ще почерпи същата вечер, а ако не успее да я отгатне-тя ще почерпи. В. се притеснила от настоятелността на М. и му писала, че някой от двамата явно е останал с грешни впечатления и че тя не се е обзалагала с него. В отговор подсъдимият изпратил гласово съобщение, в което заявявал на свидетелката, че това за вечерята го бил казал с чувство за хумор, но все пак искал от нея да познае породата на кучето.

Отново в желанието си да финализира текущата кореспонденцията, В. написала на подсъдимия, че влиза в банята и му предложила да опита да поспи, понеже малко преди това в телефонен разговор той бил споделил, че бил изморен, понеже не бил почивал продължително време. В отговор М. написал, че нямало да заспи нито в момента, нито през нощта, докато свидетелката не му даде телефонния си номер[11].

Междувременно, все на същата дата /05.01.2019г./ В. решила да провери чрез „Гугъл“ подсъдимия и след като изписала двете му имена /бащиното и фамилното/, с които бил записан във „Фейсбук“, открила няколко статии за него, в които били описани различните му „сблъсъци“ с органите на наказателното производство. Така свидетелката прочела налична в Интернет информация, в която се сочело, че подсъдимият бил задържан, вкл. за изнасилване, както и че в багажника на управлявана от него кола била открита отрязана човешка глава. В статиите имало и снимки на П.М., като В. веднага разпознала, че изображенията отговаряли на снимките от Фейсбук на лицето, с което си кореспондирала допреди малко. Прочела в статиите, че П.М. бил оправдан по няколко обвинения, както и че бил толкова добре запознат със законите, че си бил изгонил адвоката и сам се защитавал, като дори осъдил и държавата да му плати обезщетение.

Така около 17:00 на същата дата /05.01.2019г./ часа В. изпратила на подсъдимия скрийншот на резултатите, които намерила за него в „Гугъл“[12], като след му написала посредством Месинджър пространно съобщение, че било напълно очаквано да открие информация за него, като отбелязала, че независимо от наличието на общи и за двамата познати, тя нямало как да ги попита за него, понеже рискувала да злепостави и двамата. Заявила му, че тя е избрала да води друг живот, характеризирайки ежедневието си като нормално такова.

В отговор на изпратеното от пострадалата съобщение, придружаващо събраната от нея информация от Гугъл за него, подсъдимият написал, че това били клеветнически статии, а след това се обадил на В. и по „Месинджър“ посредством видеочат. За да успокои В. относно личността си, на камерата на телефона показал себе си, както и своя позната, която представил като негова добра приятелка, която се казвала „М.“, като в хода на съдебното производство било установено, че това е свид.М.В.[13].

Малко след на 05.01.2019г. подсъдимият  продължил да пише на В.. Започнал да праща снимки и клипове на скъпи коли, отговарящи на фигуриращите в профила й снимки, предвид, че при проведените между двамата разговори те обсъждали тази тема и станало ясно, че самата В. ***. Всички снимки и клипове били за коли и за изложения на такива, които двамата коментирали, включително във видеочат. Междувременно М. се опитал да инициира среща с В., питайки я какво ще прави през уикенда, но не получил желания утвърдителен отговор, понеже свидетелката му отговорила, че е заета. Пострадалата отказала да се видят и през седмицата, заявявайки на подсъдимия, че е на работа. Междувременно М. отправил към В. и предложение да отиде на екскурзия с него до Г. през м.февруари, но отново получил отказ. За да приключи разговора, пострадалата заявила на подсъдимия, че имала среща със своя приятелка, която вече я чакала. В отговор М. заявил на свидетелката, че около 10-11 часа вечерта ще приключи срещата с приятелката си и в 10 часа вечерта ще я чака в лобито на „Г. П.“ (**). И на това предложение отново получил отказ от В., но той я информирал, че ще стои и ще я чака, като непрестанно й напомнял как не бил спал 10 дни и че получавал пристъпи и затова никога не карал колата си сам, а винаги с шофьора си. Освен това започнал да й говори, че той бил много интелигентен и че му писнало от „***“ в С., а нея я смятал за интелигентна жена.

 Всички тези откази не осуетили желанието на подсъдимия все пак да осъществи среща със свидетелката, поради което вечерта на 05.01.2019г. след последния разговор с В., М. се качил в автомобила, който ползвал „Мерцедес АМГ С 63, 4-матик“ с рег.№ ***, сив на цвят и потеглил от гр.С. за гр.П., като около 20:30 часа[14] написал на В.,***, като получил от нея многобройни съобщения по Месинджър, с които го уведомявала, че няма да дойде на среща с него. Последвало обаждане от подсъдимия към свидетелката по видеочат, при което й заявил, че заради нея карал с 200 км/ч, че не е спал и пак заради нея с риск за живота си бил предприел пътуването.

 Междувременно подсъдимият, който разполагал с телефонния номер и на друго момиче от гр.П. свид.А.С., с което отново се бил запознал чрез Фейсбук, решил вечерта на 05.01.2019г. да се види и с нея. За целта малко по-рано на същата дата се свързал със свидетелката чрез „Вайбър“, представил й се, но същата, като чула името му заявила, че има информация за него в Интернет и не иска да се занимава с такъв човек. Подсъдимият се опитал да й обясни, че това не било вярно, че информацията била изопачена и че бившата му съпруга я била пуснала. Обяснил също, че не трябва да го „реже“, а да го опознае, за да разбере какъв човек бил. С. се опитала да му обясни, че не желае отношения с него, но предвид репутацията му не смеела да прекъсне разговора рязко. След като поговорили известно време, момичето казало, че е на работа, с което разговорът приключил. Като пристигнал в гр.Пловдив, подсъдимият спрял колата си близо до мястото, където предполагал, че живеела С., за което имал известна информация от Фейсбук и зачакал. След като свършила работа, свидетелката потеглила с автомобила към дома си и като приближила, получила обаждане по телефона от подсъдимия с предложение да се видят. Почти веднага, след като С. спряла колата си, към нея със своя автомобил се присъединил и М.. Подсъдимият отново предложил на свидетелката да отидат да хапнат нещо и момичето поради настоятелността му и репутацията му, от която изпитвало притеснение, се съгласило да влезе в автомобила на М. и да му отдели известно време. След качването на свидетелката, подсъдимият потеглил с автомобила си, като опитал да поддържа разговора, питайки свидетелката дали харесва автомобила му, на което С. отговорила отрицателно. По пътя М. започнал да обяснява на момичето, че трябвало да го опознае, за да разбере какъв човек бил, че искал да станат приятели, че не желаел връзка само на сексуална основа, а искал да гради „нещо стойностно“ с нея. С. отново манифестирала категоричното си нежелание да има каквито и да било отношения с него и след отказа й да отидат на ресторант, подсъдимият си купил „гирос“. Малко по-късно откарал свидетелката близо до дома й, решавайки да продължи опитите си да осъществи желаната среща с В., която междувременно малко преди 22 часа се чула по телефон със своя приятелка и се уговорила с нея да отиде на гости в дома й в кв.С. в гр.П. същата вечер.

След като пострадалата слязла пред блока и се качила в автомобила си „Ауди Кю 5“ с рег.№ ***, подсъдимият отново се свързал с нея й казал, че я чака пред **, след което затворил. Чудейки се какво да измисли, за да осуети срещата си с М., В. му се обадила веднага по Месинджър и му споделила, че приятелката й, с която трябвало да се видят, плачела по телефона, поради което трябвало да я посети. Подсъдимият започнал да я убеждава, че трябва двамата да отидат заедно, тъй като бил преживял много такива ситуации и можел да помогне. След поредния отказ за среща, М. се ядосал много и с агресивен тон заявил на свидетелката, че бил пътувал до П. с риск за живота си, за да я види, а в замяна тя го „отрязвала“. Уведомил я, че ще си седи и ще я чака, докато приключи с приятелката си.

В., след разговора с М. започнала да мисли какво да направи, за да се „отърве“ от него и решила, че ако приеме една кратка среща с него, може да финализира, отпочналите контакти с подсъдимия. Обадила му се и предложила да се видят за малко пред Новотела, и подсъдимият се съгласил.

В., която била спортно облечена, с автомобила си потеглила към „Г.“ /**/ и в малко след 22 часа все още на 05.01.2019г. пристигнала на място и спряла на осветен участък пред сградата. След няколко минути подсъдимият също пристигнал, двамата слезли от автомобилите си, като М., който харесал много свидетелката, започнал да се държи и да разговаря със спокоен и мил тон с нея. В разговора отново станало въпрос за проблема с приятелката на В., при което подсъдимият отново настоял да отидат двамата заедно. Свидетелката му обяснила, че много бърза и че трябва да тръгва и тогава М. попитал дали може да я прегърне. С цел да отклони насоката на разговора, В. отишла до автомобила си и си взела кучето. Поради студеното време започнала да трепери, при което подсъдимият усетил възможност за демонстрация на близост и я поканил на топло в колата си с молба да го снима с кучето й, след което казал, че ще тръгва обратно за гр.С. В. се съгласила, качила се в автомобила му и там му направила няколко снимки с един от телефоните му, които били там, а подсъдимият си направил няколко селфита. Срещата на двете коли била регистрирана от охранителните камери на Г.„П“.[15]

След това В. слязла от колата на подсъдимия, качила се в своя автомобил и малко след 22:30 часа потеглила си в посока бул.“Ц. Б. О.“ към дома на приятелката си. Подсъдимият потеглил в същата посока, като изпреварил автомобила на свидетелката, която забелязвайки тази маневра, използвала една пресечка и успяла да се скрие от евентуално преследване от страна на М.. Последният, който не се отказал същата вечер да се срещне отново със свидетелката веднага й изпратил емотикон със сърце.

Междувременно В. посетила приятелката си, а към 00:30 часа вече на 06.01.2019г. се прибрала в дома си. По това време по „Месинджър“ й позвънил подсъдимият. В. не отговорила на обаждането, но му написала, че не може да говори и го попитала дали се е прибрал, за да разбере дали не я е проследил. Подсъдимият й писал, че я чака на една улица в града и изпратил снимка[16]. От нея В. разбрала, че той се намирал срещу хотел „М.“. От снимката забелязала часовника на колата му, който показвал реален час и така разбрала, че снимката била направена в момента.

Продължителното чакане и отказите на пострадалата ядосали подсъдимия, който желаел да осъществи среща с нея, поради което решил да предприеме по-агресивен подход в осъществяване на намерението си. Междувременно В. изпратила по Месинджър съобщение на подсъдимия, в което го питала дали наистина той си е помислил, че тя ще остане да спи с него и допълнила, че дори да не е била поставена при тези обстоятелства, „пак би било същото“[17]. В отговор М. й написал, че бил обещал да я изчака и да се видят, след като тя приключи срещата с приятелката си. В. отново чрез съобщение по същото приложение се опитала да му обясни, че не са имали такава уговорка и че тя въпреки всичко е отделила време да се видят за малко. Тогова подсъдимият решил и да я изплаши, като й написал, че това спрямо него било „гавра“, която никога нямало да й прости и допълнил, че такова поведение към него никой не си е позволявал. Заявил й, че ще съжалява в отговор на извинението й, че съжалява, че той приемал нещата по този начин, понеже тя никога не си позволявала да се гаври с хората[18]. В. се опитала да облекчи положението като написала на подсъдимия, че той в момента вече я карал да съжалява и да се чувства зле, като веднага след това подсъдимият й изпратил клип отново по Месинджар, на който се виждало как отсичат главата на човек с брадва[19]. Изпратил й и съобщение, че скоро ще пролее кръвта й и че не можело да подценява и унижава хора като него. Този клип и съобщенията стреснали В., която се притеснила за собствения си живот, както и този на близките си, тъй като в профила й във „Фейсбук“ те също били отбелязани и имала снимки с тях. Усетил притеснението и уплахата й, подсъдимият продължил с агресивното си поведение. За целта написал, че й дава точно 10 минути да отиде при него и да му се извини, защото след това той почвал да я търси[20]. В. отговорила отново по Месинджър, че я плашил, като от своя страна подсъдимият продължил с психическата атака, като й написал, че щяла да има причина да се страхува, ако не отиде при него. Това съвсем уплашило В., която се разплакала от страх и му се обадила. Опитала се да му обясни, че не тя била искала той да дойде до П., но въпреки всичко се видели за малко. Усещайки, силното притеснение на свидетелката, подсъдимият продължил с психическата атака. Излъгал я, че познава майка й, баща й и брат й, че знае кои били и че цялото й семейство /включително и тя/ ще умре, ако не му се извини. Това изявление на подсъдимия уплашило силно В. и под влияние на тази емоция, свидетелката преценила, че ще бъде по-добре да се видят. Притеснението на свидетелката се засилило от факта, че тя никога не била споменавала на подсъдимия, че имала брат, поради което си помислила, че той я е проучил и наистина разполагал с информация за семейството й. Тогава В. обяснила на М. как да дойде до аптеката, намираща се на кръстовището на бул. „Б.“ с ул. „В. Л.“ в близост до дома й, като му посочила пътя дотам. Това се случило около 01:00 часа на 06.01.2019г.

Със същите дрехи, с които била облечена до момента свид.В. излязла от дома си, като казала на майка си, че ще се види със своя приятелка. В себе си взела телефона си и ключовете от апартамента, носела в джоб на дрехата си и калъф с личните си документи. Вървейки към аптеката, В. написала съобщение на приятелката си свид.М.П., в което й съобщавала, че отива на среща с „П. М.“ пред Н., като идеята й била, ако нещо се случи с нея, да има следа, с кой се е срещала. Когато стигнала до аптеката, пострадалата видяла автомобила на подсъдимия, паркиран пред входа и влязла вътре. Седнала на предната дясна седалка и започнала да се извинява на подсъдимия, който при пристигането на свидетелката не слязъл от автомобила, чийто двигател бил включен, а си останал на шофьорското място. В. започнала да обяснява на М., че е станало недоразумение и тя не била разбрала, че той оставал да я чака в града, като през това време подсъдимият бавно привел автомобила в движение и започнал да се отдалечава от мястото, на което свидетелката се била качила в превозното средство. Междувременно свидетелката попитала къде е тръгнал, при което М. отвърнал със спокоен тон, че просто се разхождали, понеже не можел да стои на едно място.

В хода на разговора момичето отново заявило, че не е искало подсъдимият да идва в гр.П., при което той погледнал към нея със застрашителен поглед, бръкнал с ръка под предна дясна седалка и извадил една малка брадва с жълто-черна дръжка. Държейки брадвата в ръка й казал, че имала два варианта, за да изкупела греховете си. Първият бил да останела с него същата вечер, като й обещал, че не иска да прави секс с нея, а иска само да я „гушнел“ и да заспят заедно и ако се „държала добре“, всичко щяло да бъде наред. По този начин щяла да изкупи вината си. Другият вариант бил, ако поискала да се върне вкъщи, щял да я ликвидира, след което това щял да направи и със семейството й. Казал й, че щял да го направи със същата брадва, която й показал, като й заявил, че с нея бил убил човека от клипа, който й бил изпратил малко по-рано. Обяснил й, че цялата държава работела за него и че щял да я „затрие“, както бил направил с една жена, която се била оплакала от него и за която медиите били писали, че била изчезнала, а всъщност той я бил убил в гората. Отново заявил на пострадалата, че отиват в дома му в С. и че иска само да легне до него, „за да изкупи греха си“. Отново споменал, че не бил спал от 10 дни и не му било до сексуални отношения, след което продължил към АМ „Т.“ в посока гр.С., като управляваният от него автомобил излязъл от град П. по ул.“К.“, където в 01:18 часа бил регистриран от камера на МВР и продължил по автомагистрала „Т.“.  

По пътя свидетелката В. се разплакала, защото преди да се качат на магистралата още вярвала, че подсъдимият ще я върне, което го помолила да стори, но той й напомнил заканите, които вече й бил отправил, ако поиска да се върне обратно и продължил да шофира в посока към гр.С., като в 01:37 часа автомобилът му била регистриран от камера на АПИ на АМ“Т.“[21].

По пътя подсъдимият влязъл в локалното платно, в района на бензиностанция „П.“, намираща си на 67-ми километър[22], спрял колата и заявил, че не се чувства добре и наредил на свидетелката да започне да шофира. В., която била опитен водач, изпълнила искането и започнала да шофира автомобила. По пътя подсъдимият активирал навигацията в превозното средство и продължил да й говори, че ако била „добричка“ и той щял да бъде добър и щял да я прибере жива и здрава вкъщи. При влизане в град С. М. й наредил на свидетелката да шофира  по ***, като й обяснил, че живеел в най-скъпия квартал.

Междувременно за времето от 19:00 часа на 05.01.2019г. до 07:00 часа на 06.01.2019г., съгласно утвърден график на Отдел “ОСПСОВОР” – СДВР, като наряд ППГ били определени полицейските служители В.А., Й.Д., А.Х. и Д.К., които били на смяна с един служебен автомобил–„Опел-Астра“ с рег. № ***[23]. Колата се управлявала от първия полицейски служител. Малко преди 03:00 часа на 06.01.2019г. патрулният автомобил се движел по ул. „К.“ в посока кв. „Д.“ от ул. „Д. С. П.“. В този момент полицейските служители настигнали движещия се пред тях л.а. „Мерцедес“ с рег.№***, управляван от В., като решили да извършат проверка на лицата в превозното средство. За целта водачът на служебния автомобил включил звуковата сигнализация, за да покаже на автомобила, движещ се пред тях да отбие вдясно за проверка.

В. видяла сигнализацията на полицейския автомобил, веднага намалила скоростта и отбила вдясно, като спряла близо до кръстовището на ул. “К.” с ул. “С. К.”. Излъгала подсъдимия, че нямала документи и го попитала какво ще правят, като си мислела, че тогава полицаите ще я задържат и така ще приключи случаят. В отговор М. я успокоил, като й казал, че всички били „негови хора“ и нямало да й трябват документи. Инструктирал я да се усмихва и да се държи добре, при което В. решила, че няма смисъл да не си дава документите.

След като свидетелите Д. и Х. приближили автомобила, в който се намирали М. и В., полицейските служители поискали документите на двамата и тези за автомобила. Подсъдимият и свидетелката изпълнили полицейското разпореждане, след което *** Й.Д. отишъл с документите до патрулния автомобил, където направил справка през ОДЧ при *** РУ на МВР при СДВР. През това време свидетелят Х. останал до спрения за проверка автомобил, поради което подсъдимият решил да демонстрира интимна близост със свидетелката и за целта се обърнал към нея с репликата : “Бебче, дай ми целувка”. Освен това взел ръката й и я поставил върху бедрата си, а впоследствие се опитал да я постави и върху ** си, но свидетелката я отдръпнала. Тъй като при проверката свидетелят Д. не установил нередности, върнал документите на М. и В.. Извършената проверка свидетелят Д. отразил в съставения доклад за проверени лица и превозни средства по време на дежурството[24].

След извършената проверка, под ръководството и упътването на подсъдимия, свидетелката В. продължила да шофира автомобила към дома на М. *** и след като стигнала да крайната дестинация, спряла пред двуетажна къща с двор на адрес в кв.“Б.“ ул.“Г.№*. Сградата била оградена с тухлена ограда с решетки. В., която видяла кучето, на което подсъдимият по-рано й изпращал снимки, попитала дали е добро и дали хапе, а той й отвърнал, че животното трябва да стане звяр и никой не трябвало да го разлигавя. В. приклекнала до кучето, за да види как то ще се отнесе с нея, като в този момент подсъдимият си вземал вещите от автомобила. Като видял спокойното поведение на животното към новодошлата, М. се развикал към В., като й казал, че кучето не трябвало да свиква с хора и започнал да го насъсква.

След като подсъдимият и свидетелката влезли в къщата, първият обяснил, че сградата в момента била в ремонт, поради което спял в таванското помещение. След това двамата влезли в голямо празно помещение тип хол с една украсена елха. По указание на подсъдимия В. започнала да се качва по намиращите се вдясно от вратата вити стълби, а той самият вървял след нея. Така двамата се качили до мансардно помещение на същата сграда, влезли в една малка стая, в която имало една спалня, а срещу нея-голям видеоекран. Там се намирало и устройство DVR модел ***, което представлявало видео-записващо устройство[25]. Към същото имало конфигурирани 6 бр. камери, като по това време работели камери 1, 2, 3, 4 и 6, които извършвали наблюдение, като информацията предавали в устройството[26].Из стаята имало разхвърляни дрехи и вещи.

След като пристигнали в помещението, подсъдимият наредил на свидетелката да се съблича и тогава тя разбрала, че действителното му намерение било да правят ***, независимо, че по време на пътуването им я уверявал в противното и пренебрегвайки несъгласието й. Свидетелката, която не желаела да има *** отношения с подсъдимия, се опитала да осуети намерението му като отклони вниманието му. За целта поискала да се стопли. Подсъдимият включил малка печка с реотани, до която седнала В., а през това време той се съблякъл и отново наредил на момичето да се освободи от дрехите си и да отива да се изкъпе. Свидетелката отново се опитала да отклони намерението му, заявявайки, че се била къпала. Междувременно подсъдимият, сигурен, че в резултат от психологическата атака, която упражнявал от няколко часа спрямо В., тя е достатъчно уплашена и няма да избяга, влязъл в банята на етажа да се изкъпе. Излязъл след 1-2 минути и заявил, че отива в банята на долния етаж, като вече било малко преди 03:30 часа на 06.01.2019г. В това време В. решила да не бяга, защото се страхувала за себе си и за семейството си, предвид отправените от подсъдимия поредица от заплахи, че ще ликвидира нея и семейството й, подкрепени с клипове от телефона му.

Когато подсъдимият излязъл от стаята, В. взела телефона от якето си и му изключила звука, тъй като я било страх, че ако чуел звъненето му, М. можел да й го вземе, след което, за да избегне нежелания *** контакт с него, без с това да си навлича гнева му, легнала в леглото, завила се и се престорила, че спи.

След като се изкъпал в около 03.30 часа на 06.01.2019г., подсъдимият се върнал при В. и понеже преценил, че достатъчно е сломил волята й за съпротива, за пореден път й наредил да се съблича. В. се опитала отново да обясни, че й е студено, но тогава М. на няколко пъти с груб тон й наредил да се съблича. Едва тогава В. се съблякла и останала по бельо, след което отново легнала. Подсъдимият също легнал до нея и започнал да я целува. Казал й да си съблече и бикините. За пореден път В. се опитала да осуети намерението му, без да си навлича гнева му, като го излъгала, че била неразположена и че не се е епилирала. Това обаче ни най-малко притеснило подсъдимия, който от своя страна й казал, че нямал проблем с тези обстоятелства и че така също обичал да прави ***. Тогава В. му напомнила за обещанията му, дадени малко по-рано, докато пътували към гр.С., че няма да имат *** отношения. В отговор подсъдимият отвърнал, че *** с него е неизбежен. Напомнил също на свидетелката, че трябвало да бъде добра или знаела какво ще се случи с нея и семейството й, имайки предвид отправените от по-рано закани. Обяснил, че трябвало да бъде спокойна, понеже нямало да я „***“, а щял да прави любов с нея. Стресирана от отправените от по-рано от подсъдимия закани, че ще ликвидира нея и семейството й и намирайки се сама с него в дома му, В. решила, че е по-добре да не се съпротивлява, за да не бъдат изпълнени тези заплахи. Тогава М. пристъпил към плана си да осъществи съвкупление със свидетелката и въпреки молбата на В. да използват предпазни средства, не поставил презерватив на *** си. След това легнал върху пострадалата, вкарал *** си във *** й и започнал да прави *** с нея, като по време на съвкуплението М. ударил по един шамар на всяка от двете бузи на В. и я карал да му говори, че била „неговата ***“. В. усетила, че в *** си подсъдимият имал имплантирани топчета. Междувременно М. поискал да осъществят и *** контакт със свидетелката, но тя го помолила да не го прави. Подсъдимият изразил желание да *** във *** на свидетелката, като й казал, че иска да й направи едно детенце, но момичето го помолило да не го прави, при което М. ***върху корема й. След ***контакт В. се измила в банята на долния етаж и се избърсала с намерените там хавлии. В този момент дошъл и подсъдимият и свидетелката веднага тръгнала нагоре, връщайки се в таванската стая и легнала на леглото, а малко по-късно дошъл и М.. Последният поискал от В. да го прегръща, като по някое време и двамата заспали.

 Около 09:30 часа все на 06.01.2019г. подсъдимият се събудил първи с намерение отново да прави ** с В.. Започнал да търка ***си в тялото на свидетелката, при което тя се събудила. Наредил й да си свали бикините, като й заявил, че го били надрали. Свидетелката се опитала да осуети нежелания от нея *** контакт, без да си навлича с това гнева на подсъдимия, казвайки му, че е изморена и иска да поспи още, но той не се отказал и продължил да търка ***си орган във В.. Тогава свидетелката, която още преди първия акт на съвкупление била взела решение, че с оглед създалата се ситуация за нея е по-добре да не се съпротивлява и да изпълнява щенията на подсъдимия, събула бельото си, след което М. проникнал с *** си във ***й и отново се съвкупил с нея. По време на **** контакт, който бил втори по ред, подсъдимият отправял нецензурни изрази към В., като например „Кажи ми кой е номер едно, ***“ и отново поискал да ** във ** на свидетелката. Последната го помолила да не го прави, след което подсъдимият поискал да **** в **, хванал я за косата и след като придърпал главата й към ***си, го ** в ** на свидетелката, където ***. Веднага след това В. отишла в банята на етажа, където изплюла *** в мивката и си измила устата, но не се изкъпала, понеже нямало топла вода.

След като се върнала в стаята при М., В. започнала да го моли да я върне в гр.П., като му казала, че всички я чакали, а и трябвало да си разходи кученцето. По това време вече било станало около 10.00ч. на 06.01.2019г. Подсъдимият й наредил да спре да мрънка, като й казал, че скоро ще тръгнат и решил за трети път за прави *** с нея. Поискал от свидетелката да го ***, махнал бельото й, след което вкарал *** си във ** й и отново започнал да се съвкупява с нея. В. му казала, че просто вече не може, и го умолявала да спре. След неколкократни молби от страна на свидетелката, подсъдимият спрял и извадил *** си от *** на В., без да ***.

После М. заявил на свидетелката, че шофьорът му е в Г. и й предложил да се прибере сама с някакъв джип, който бил паркиран пред къщата, като след няколко дни щял да си го вземе от П. В. отказала, понеже не искала повече да го вижда, поради което подсъдимият започнал да търси свои познати, които да откарат свидетелката обратно до гр.П. Първо се обадил на своя позната-свидетелката М.В., която била заета и му отказала, като впоследствие в 10.17ч. се свързал със свид. Ц.Д., за който пред В. казал, че е „***“, който се съгласил с предложението на М.. Подсъдимият указал на свид.Д. да вземе такси и да пристигне пред къщата, в която се намирали с В..

Докато чакали, подсъдимият казал на свидетелката, че нямал доверие на Д., и заявил на В. *** само двамата, като тя трябвало да кара дотам, а на обратно той щял да шофира, понеже нямало да издържи да шофира и в двете посоки. Двамата излезли от къщата и се качили отново в същия автомобил, с който пристигнали „Мерцедес“ с рег. номер ***, като момичето се качило на шофьорското място, съобразно плана на М., а той седнал до нея. Междувременно на място пристигнал и Д., който по указания на М. се качил на задната седалка. За да създаде невярно впечатление у Д. за действителния характер на отношенията му с В., а именно, че същите се основават на взаимно съгласие, а не на принуда, подсъдимият накарал В. да го прегръща и целува. Подобна интимна привързаност демонстрирал малко по-рано и на излизане от къщата пред камерите на сградата, които били активирани и в резултат бил осъществен запис на устройството в къщата (****“) на излизането на В. и М., което се случило и по време на тяхното влизане през нощта[27].

Подсъдимият представил В. на свид.Д., като му обяснил, че това била „Р.“, а по пътя му обяснявал, че тя била „***“, тъй като не искала да й направи деца. Говорил му, че свидетелката много го била разочаровала, понеже „нямала акъл“ и ако се била държала добре, можело да му стане жена, но поради поведението й, това нямало да се случи.

Автомобилът бил шофиран от В., като тримата пътували за гр.П., където трябвало да я оставят, след което по обратния път водач на автомобила според плановете, трябвало да бъде свид.Д..

Около 11:00 часа все на 06.01.2019г. спрели на бензиностанция „Е.“ до комплекс «Ц. » (намираща се на ***), където заредили гориво. Подсъдимият поискал пари за гориво от свидетелката В., но тя му отговорила, че няма у себе си и той го заплатил сам. По пътя М. продължил с обидите, като междувременно В. се опитала да заговори Д., обяснявайки му, че не е искала подсъдимият да идва до П. в опит да покаже, че нещо й се било случило. Но Д. заявил, че това не го интересувало, понеже двамата с М. били приятели. По пътя на няколко пъти подсъдимият карал В. да управлява колата с максималната скорост от 270 км/ч. Правел и клипове на В. с телефона си и понеже тя не се усмихвала на записите, започнал да се ядосва. Когато свидетелката го помолила да изтрие въпросните записи, подсъдимият „отворил“ телефона си и тя забелязала в галерията му нейна снимка, изтеглена от „Фейсбук“, за която той й обяснил, че я бил пращал на негов познат от П., за да пита за нея. Попитал я отново дали щяла да отиде с него в Г. през м.февруари същата година, но В. замълчала, тъй като искала всичко това да свърши по-бързо.

Около 12 часа на 06.01.2019г. управляваният от В. ***, като момичето спряло колата пред същата аптека, откъдето се била качила предната вечер. На слизане от автомобила подсъдимият отново демонстрирал пред Д. близки отношения с В., като я предупредил да се усмихва, заявявайки й че ако го сторела, всичко щяло да бъде наред. Накарал я също да го целува и прегръща до колата и В. изпълнила исканията му, след което се разделили и тя си тръгнала, минавайки по задни улички, за да не види подсъдимият къде живеела.

След като останал само със свидетеля Д., М. му казал да се качи на шофьорското място, след което двамата потеглили за гр.С., като автомобилът се управлявал от първия. Малко преди 12.30ч автомобилът бил регистриран от камера на АПИ, находяща се на бул.“К.“[28].

Веднага след като свид.В. се прибрала в дома си, се разплакала, като малко преди 14 часа на същата дата /все 06.01.2019г./ получила съобщение по „Месинджър“ от подсъдимия с текст “как си” и негова снимка с кучето й, върху която имало сърчица. Отговорила му, че е добре[29]. Около 17:00 часа на 06.01.2019г., пострадалата отишла на църква със своя приятелка, за да се успокои и да не е сама, а след това посетили и едно заведение. По-късно се прибрала вкъщи и пила някакви успокоителни лекарства, които успяла да намери там. Майка й се била прибрала от работа, но тя решила за момента да не й казва за случилото се, не споделила и с приятеля си Е.И., като още вечерта сменила фамилията си във „Фейсбук“ на „*** “, за да не я притеснява повече подсъдимият, след което заспала.

Сутринта на 07.01.2019г., който бил работен ден (понеделник), В. се събудила по-късно и видяла, че М. отново й бил изпратил видеоклипове и й бил писал през нощта[30]. Свидетелката разбрала, че подсъдимият явно нямал намерение да я остави на мира, поради което първо изтрила данните относно семейството си в профила си във „Фейсбук“ и блокирала подсъдимия, а впоследствие изцяло изтрила и профила си в тази социална мрежа.

Същия ден, малко по-късно, след като вече била на работното си място, В. решила да попита началника си Д. Ч. дали познава въпросния „П. М.“ или „С.“, с които имена била прочела в статиите в Интернет, че бил известен подсъдимият. Споделила на Ч. само, че това лице я заплашва, без да навлиза в подробности, но той видял, че момичето е изплашено и започнал да я разпитва. В. му казала, че въпросният М. просто й бил писал веднъж във Фейсбук със заплахи и попитала ръководителя си дали според него има от какво да се страхува. Тогава той, след като потърсил името му в Интернет и видял част от отправените предната вечер закани, които били на телефона на свидетелката, й казал, че има приятел в полицията, на когото имал доверие и й предложил да отидат дотам. Свидетелката първоначално отказала, но шефът й предложил да му се обади само да го попита, понеже били близки, при което тя помолила да не му споменава имена й, защото се притеснявала да не се разчуе. Ръководителят на В. се обадил по телефона на своя познат и в момента, в който споменал имената П.М., последният настоял веднага да отидат в полицията. Свидетелката отново отказала, но началникът й я убедил да отидат при неговия познат, само да поговорят, като й обещал, че никъде няма да се вписват личните й данни. Едва тогава В. се съгласила да отиде, като посетили въпросния полицейски служител-М.Д., който към онзи момент работел като **** сектор „***“ при *** РУ на МВР-П., който се помещавал в една и съща сграда с Отдел „***“ при ОДМВР-П.[31]. Д. предложил на В. да разкаже какво се е случило, като първоначално тя продължила да подкрепя версията си, че е получила само заплахи и го запитала дали има основание да се притеснява, че нещо ще й се случи. Полицаят помолил да види съобщенията и свидетелката му дала телефона си. Докато той четял заплахите, я попитал дали М. й има номера, при което тя излъгала, отговаряйки отрицателно и заявила, че няма от къде да е получил подобна информация.

Междувременно, блокирането във „Фейсбук“ ядосало силно М. и той започнал по Вайбър да изпраща на В. съобщения малко след 11 часа на 07.01.2019г., което съвпаднало по време с посещението на свидетелката и нейния ръководител при познатия му в полицията. Така между 11.12 ч. и 11.30ч. М. изпратил на В. няколко съобщения от тел. номер *** с обозначен потребител „***“[32], в които й пишел, че най-голямата глупост, която била направила в живота си е да го блокира във „Фейсбук“, че с поведението си губела всичко, че била „*** ***“ и дано оцени правилно отмъщението му. Пишел също, че цялата му къща била с камери, на които „целият свят щял да види как му *** ***“. Изпратил й и статия от вестник, която била озаглавена „Закопчали го с *** в багажника“. Тирадата от съобщения се финализирала в 11.30 ч. със съобщенията „Спокойно, бебче, аз съм“, придружено с намигащ емотикон, след това целувка и накрая репликите:“Ще се възползваш ли от правото си на последно желание“ /с емотикон усмивка/ и „Може би се досещаш, че срещата ни е неизбежна!“ /с многоточие/.

Веднага след това, съответно в 11.31 ч. и 11.32 ч. отново по „Вайбър“, но от потребител с наименование „***“ /което било името на кучето му/ от телефонен номер ****, подсъдимият изпратил на В. последователно снимка на екрана на телефона си, „отворен“ на нейния профил във Вайбър-контактите му, където била записана като „Р.“ със сърчица и имало нейно снимка, а около минута по-късно й пратил и целувка[33].

След като полицейският служител М.Д. прочел старите съобщения, изпратени чрез Месинджър и видял и новопристигащите по Вайбър, погледнал В. и й предложил да разкаже какво в действителност й се е случило и тя се разплакала. Тогава Д. й предложил да излезе отвън, за да се съвземе, като й върнал телефона. Свидетелката излязла за малко от стаята и се обадила на приятеля си свид.Е.И., без да чете новите съобщения от М. и му казала, че са я изнасилили. Той й казал веднага да отиде в полицията и тя му отвърнала, че вече била там, след което се върнала в кабинета на М.Д., като взела решение да разкаже истината за случилото се с нея. Междувременно Д. се бил обадил на свид.М.П., който работел в същата сграда на длъжността **** „ПОРИТКППСОС“ в Отдел „**“ при ОД на МВР-П. /от компетенциите на която било противодействие на отвличания, рекет, изнудване, трафик на хора, проституция и пр./ и съобщил за случая. Свид.М.П. отишъл в кабинета на своя колега /и съименник/ М.Д. и изслушал разказаното му от В. за случилото се с нея на процесната дата. След това, свид.П. докладвал на своя ръководител случая, като свидетелката отишла вече в Отдел „**“ при ОД на МВР-П., където била отпочната проверка по случая, а впоследствие било образувано и досъдебно производство. За проверката отговарял свид.К.А.-разузнавач в отдел „КП“ към онзи момент, като в работата по случая се включили и останалите му колеги от групата, чийто началник бил свид.М.П.. Пред свид.А.В. отново разказала за случилото се с нея, а впоследствие предала на свид.Б.Р. общо 8 листа със скрийн-шотове (снимки) от комуникация чрез „Фейсбук“ и „Вайбър“[34], а той самият направил 7 бр. скрий-шотове, поместени в 4 броя листи, на Фейсбук-профил, на името на „****“, които били приложени по делото. Били извършени и ОИМ за установяване на свидетели и записи от записващи устройства от мястото на срещите и от пътя, по който се е движил автомобилът на подсъдимия /като били приобщени записите от камерите на Новотела, на които била инкорпорирана срещата между В. и М. късно вечерта на 05.01.2019г./, но не били иззети записите от мястото, където Р.В. се качила в автомобила на М. ***. Тези записи били прегледани на място в сградата на ** РУ на МВР-П. от свид.А., но не били приобщени по делото, а впоследствие поради изтичане срока им на съхранение били автоматично изтрити[35].

По делото с протокол за доброволно предаване бил приобщен мобилният телефон на Р.В., който бил изследван в хода на досъдебното производство посредством надлежно експертно изследване, като от същия била обективирана на хартиен носител и приложена към материалите по делото информация, относима за настоящото производство. В хода на експертизата не е обективирано обаче съобщението, което В. изпратила на свид.П. непосредствено преди потеглянето към С. на инкриминираната дата. Впоследствие телефонът на пострадалата бил върнат от органите на досъдебното производство, поради преценка, че необходимостта от същия е отпаднала и по време на съдебното производство апаратът е с нов преобретател, като независимо от положените от съда усилия да обективира текста на въпросното съобщение, тези опити са безрезултатни.  

Междувременно на 10.01.2019г. рано сутринта  в къщата, обитавана от подс.М. ***, където се случили процесните събития било извършено претърсване и изземване (л.11, т.1 от ДП), при което били приобщени редица предмети, имащи значение за случая, описани подробно в надлежно съставения протокол, но не били открити телефонните апарати, ползвани от подсъдимия М.. Последният бил задържан на същата дата.

  

Поради нуждата от специални знания в хода на досъдебното производство са били назначени и проведени няколко експертни изследвания, чиито заключения са прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.282, ал.1 от НПК, както следва:

 

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза (л.36-37, т.2 от ДП) при прегледа на Р.В. не са установени видими травматични увреждания (следи от насилие) по главата, включително и по лицето (където тя съобщавала, че била ударена с шамар), по шията, гръдния кош, по корема, по горните и долни крайници. Девствената ципа на пострадалата е със запазена цялост, с широк и разтеглив отвор, с нисък свободен ръб и свободно пропуска два пръста. Според експерта, при това анатомично устройство на девствената ципа напълно възможно е било да е извършено полово сношение–еднократно или многократно, без да се разкъсала девствената ципа.

Разпитано в съдебно заседание, вещото лице уточни относно констатацията си, че *** ципа на пострадалата била с широк и разтеглив отвор и свободно пропуска два пръста, че тази разтегливост на практика не се заключава само в два пръста, тя няма предели. Като при тази структура на *** ципа е възможно нейното разтягане и при мъжки полов *** с големи размери, а така също и с имплантирани топчета, без да останат следи.

 

В хода на разследването е била изготвена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства (л.42-45, т.2 от ДП), изследвала съответно черен суитшър марка „NIKE“ /обект №1/, черно долнище на анцуг с избродирана емблема с надпис „NIKE“ /обект №2/, бикини, тип „прашки“, черни на цвят с надпис „Calvin Clein“ /обект №3/ и памучен тампон на дървена дръжка с иззето ***съдържимо от Р.В.“ при преглед от съдебен лекар в Катедра „***“ при МУ-П. /обект №4/. Видно от експертното заключение, по обекти №1, №2 и №3 е констатирано наличие на следи от кръв. По обекти №1, №2 и №4 не е доказано наличие на *** течност, като наличие на човешка *** течност е установено единствено по обект №3 (бельо – прашки, черни на цвят с надпис „Calvin Clein“).

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-техническа експертиза (л.48-108, т.2 от ДП), с няколко обекта на специализираното проучване. Така същата е изследвала предадения от свид.В. /с протокол от 08.01.2019г. – л.6, т.2 от ДП/ мобилен телефон „Айфон“ с ИМЕЙ **** с карта на мобилен оператор „Т.“. Видно от експертното заключение, при стартиране и зареждане на начална страница и въвеждане на представен код за отключване, се установява, че същият се ползва от потребител „***“. Снимките на представения телефон са дадени в Приложение №1 към заключението. В паметта на телефона бил открит разговор през приложението “Месинджър“ с потребителско име „****“, като екранните снимки на открития разговор били дадени в Приложение №2. В съдържанието на разговора били открити множество видеоклипове, два от които са посочени, като такива, които могат да имат отношение към предмета на разследването. Кадри от тези клипове били дадени непосредствено след тяхната поява в разговора, след което продължавали екранните снимки на разговора в Приложение №2. В паметта на телефона е открито инсталирано приложение за комуникация „Вайбър“. Били открити няколко разговора, които според експертите биха могли да касаят процесния случай, сред които: такъв с потребител „***“ с телефонен номер **** (екранните снимки били дадени в приложение №3),  разговор с потребител „***“ с телефонен номер ***  (екранните снимки били дадени в приложение №4), както и разговор с потребител „***“ с телефонен номер ***(екранните снимки били дадени в приложение №5).

Видно от заключението на коментираната експертиза, при изследване съдържанието на фейсбук-профила на „***“- ***“ към 11.01.2019г. /който също е обект на изследване/ било установено, че профилът бил създаден през април 2018г. (в експертното заключение фигурира и екранната му снимка и екранна снимка на подробни данни за този профил). Вещите лица са посочили, че са открити и множество качени видеоклипове (показани са екранните снимки с предварителен преглед), като е отразено, че между тях били открити няколко видеоклипа, в съдържанието на които се виждали брадва и пистолет с пълнител (показани и екранните снимки). Експертите уточняват, че към датата на изготвяне на заключението-19.07.2019г., изследваната фейсбук-страница била с променено име „***“, като пътят до нея не бил променян „***“, а така също в съдържанието на публикациите не били открити промени.

По отношение устройство DVR модел *** с номер ***, което също е предмет на изследване на въпросната експертиза, в заключението е посочено, че същото представлява видео-записващо устройство. След включване чрез адаптер и въвеждане на предоставена парола за достъп до менюто било изследвано съдържанието на устройството. Установило се, че същото имало конфигурирани 6 бр. камери, които към момента на изследването не били свързани. В записващото устройство е констатирано наличието на записи от 01.01.2019г. до 10.01.2019г., като е посочено, че към инкриминирания период са работели камери 1, 2, 3, 4 и 6. В хода на експертното изследване са изведени записи на десет файла, всички от дата 06.01.2019г. (по два от всяка камера), наименованията на които са посочени таблично и същите са записани на външен оптичен носител (DVD), приложени към заключението на вещите лица, а кадри от изведените файлове са дадени съответно в приложения от 6 до 11, следващи заключението.

В хода на досъдебното производство е назначена и допълнителна съдебно-техническа експертиза на фейсбук-профил с потребителско име „***“- „***“ (л.113-120, т.2 от ДП), в хода на която е установено, че изследваният профил „***“ е с име „***“. Името на профила било свободно променящо се по желание на потребителя, но адресът на потребителската страница във „Фейсбук“ оставал непроменен. В хода на изследването били открити видеоклипове, като екранните им снимки са приложени към експертизата и на същите се виждат брадва и пистолет с пълнител, брадва, пистолет и пистолет и банкноти. Открити са и други видеоклипове, чиито екранни снимки също са приложени към заключението. Вещите лица посочват, че платформата „Фейсбук“ предоставяла възможност на потребителите да заснемат видео с мобилно устройство и в същия момент да го излъчват в профила си. Видеото се наричало „live“ (на живо). Авторството на клипа, който се излъчвал „на живо“, било на профила, от който се излъчвало. Такъв тип видеоклипове се посочват от „Фейсбук“ като след името на потребителя се изписва „е на живо“ или „is live“ по време на излъчването, а „беше на живо“ - „was live“, ако клипът е останал в профила (не е бил изтрит). Експертите са обобщили, че в материалите, приложени към предходната техническа експертиза, както и при допълнителното изследване са открити множество видеоклипове, качени в изследвания профил, които били от типа „на живо“ („live“), като са изведени примери от три такива клипа. В заключение вещите лица посочват, че към датата на финализиране на заключението (23.10.2019г.), изследваната фейсбук-страница била с променено име „***“, като пътят до нея отново не бил променен: ***, като е показана фейсбук-страницата. Установено е също, че всички, открити до момента на изследването снимки и видеоклипове, както и тези от предходната експертиза, липсват от профила.

При съдебния си разпит вещите лица, изготвили допълнителната съдебно-техническа експертиза, уточниха, че видеоклипове, които са записани във Фейсбук, няма как да бъдат манипулирани, тъй като остават в техния сървър.

 

Видно от заключението на назначената в първата процесуална фаза комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на П.М. /л.186-202 от ДП, т.2/, изследваното лице не страда от психично заболяване с качествено нарушаване на психичните функции и не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ-Пловдив. Диагностициран е с „Паническо разстройство“, при което качеството на психичните му функции било съхранено. Уточнено е, че това е разстройство, което допуска лечение в амбулаторни условия, при необходимост от медикаментозна терапия. Вещите лица са приели, че изследваният М. е могъл да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания. Същият може да участва пълноценно във всички стадии на наказателния процес, да организира защитата си и да носи наказателна отговорност.

В извършения от експертите анализ същите са посочили, че изследваното лице е характерово очертан като затворен, изолиран, не е общувал активно с връстниците си, набелязана е раздразнителна слабост, диагностицира се акцентуация на характера в посока на доминантност и демонстративност. По време на освидетелстването е спокоен, контактен, манимулативен, като от влизането си в определеното за освидетелстване помещение се старае да контролира хода на интервюто и да налага стратегията си. Вещите лица отбелязват, че по време на психиатричното и психологично изследване не са наблюдавани никакви признаци на паническа атака или тревожност, като съобщаваното от освидетелствания има по-скоро изискващ и заплащителен характер от рода на :“…щом съм добре, мога и да си умра в ареста…не се чувствам добре, други въпроси имате ли…“.

 

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на Р.С.В. (л.141-180, т.2 от ДП), според чието заключение, изследваната не страда от психично заболяване и не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ-Пловдив. Лицето е с обща интелигентност в норма, ниска интраперсонална социална интелигентност – наблюдават се затруднения в разбирането на широкия спектър емоции, които били собствено преживени. Лицето отграничава основните емоции, но се затруднява в определянето на техните нюанси и степенуването им. Липсата на вербализация и осъзнаване на емоционалните нюанси са предпоставка за бързо преминаване от една емоция към друга. Лицето е с ясна представа за категориите забранено-позволено, допустимо-недопустимо. Не са налице паметови нарушения. Паметта на В. е съхранена в основните си функции запомняне, съхраняване и възпроизвеждане. Липсата на абстракция, критичност и фокусирането върху обективното са причина лицето да си спомня обективните детайли, но се затруднява да възпроизведе емоционалния фон в ситуацията, в която се намирала на 6-7 януари 2019г.

По-нататък вещите лица приемат, че от самото начало на комуникацията с М. на 06.01.2019г. В. изпитвала негативни емоции, породени от недоумение и страх, което е довело да ограничаване на възможностите й за справяне със ситуацията. Същата е била обект на емоционално (психологическо) насилие, което е възпрепятствало правилното й функциониране. Психологическото насилие и контролиращото поведение от страна на М. продължило и след раздялата на 07.01.2019г., като емоционалното насилие било най-разрушителното и най-трудно за понасяне. В началните стадии на взаимоотношенията им, М. е действал като тип клише за насилник с позитивни послания, като интензитетът на посланията бил висок и поставял началото на спирала, от която подекспертната, поради личностовите си особености, не можела да се измъкне. Всяко следващо движение на спиралата я вплитало все повече в сложни и опасни поведения. Според вещите лица, изследваната В. била в състояние на принуда – поставена била в ситуация да не може сама да взема решения, да е опорочена личната й воля, да е принудена да претърпи нещо, което не желаела да претърпи, да не може да противодейства, като била сломена съпротивата й.

Експертите приемат, че на етапа на експертизата В. е с разстройство на адаптацията с изменения в индивидуалното поведение, емоции, взаимоотношения, социален живот, личностни характеристики, житейска ситуация и здравословно състояние. Според експертите не се установяват промени като асоциализиране, проблеми с храненето, злоупотреба с наркотици и саморазрушително поведение.

Независимо от емоционалното й състояние В. била със запазена психична годност да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да участва в наказателния процес.

Според вещите лица, предвид показанията на В., не са установени данни за изкривяване от нейна страна на информацията, касаеща предмета на разследването. При същата не са налице данни за личностови особености, разстройство на личността (асоциално личностово разстройство) или Престорено разстройство. Уточнено е, че престореното разстройство е процес на представяне на лъжливи или грубо преувеличени телесни или психологични симптоми, мотивирани от външни подбуди, напр. отмъщение, злепоставяне, финансови облаги, избягване на криминално разследване и др. Това, на което може да се припише въвличането на изследваната В. в ситуацията, се отдава според експертите на лекомислие (нетипично за възрастта), инфантилност, ограничени социални умения, липса на житейски опит, съответно неусвоени адекватни стратегии за справяне в ситуации, застрашаващи здравето и живота й.

  При съдебния си разпит вещите лица, изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на Р.С.В., направиха допълнителни уточнения на експертните си изводи, като на зададения въпрос от страна на защитата дали са се запознали със записите от къщата в гр.С., в която са се случили процесните събития, отговорът бе отрицателен. Експертите заявиха, че становище за съдържанието на въпросните записи градят от събрани по делото гласни доказателства, съдържащи се в изложеното от подс.М. и свид.Ц.Д.. Що се отнася до експертния извод, че „от самото начало на комуникацията с М. на 06.01.2019г. В. е изпитвала негативни емоции, породени от недоумение и страх“, в хода на разпита си вещите посочиха, че този извод базират на показанията на свидетелите И., П., Т. за поведението на пострадалата известно време след деянието, които сочат информация, че същата била притеснена.

  

При преценката си относно коментираното експертно заключение /на назначената в хода на досъдебното производство СППЕ на Р.В./, съдът отчете на първо място незапознаването с част от материалите по делото-въпросните записи, както и неглижирането на това обстоятелство от вещите лица. На следващо място, прави впечатление липсата на конкретен обстоен анализ на собственото поведение на пострадалата по време на и след случилото се с нея от научна гледна точка. Вместо това експертите градят изводите си за състоянието на В. по време на инкриминираните събития въз основа на показания на свидетели неочевидци, сочещи информация за поведението й известно време след деянието, които дават информация, че същата била притеснена. Ето защо, експертният извод, че „от самото начало на комуникацията с М. на 06.01.2019г. В. е изпитвала негативни емоции, породени от недоумение и страх“ не е научно обоснован според съда, доколкото поведението на пострадалата непосредствено преди, по време и след инцидента, не е съотнесено от вещите лица към това състояние на страх.  

Междувпрочем прави впечатление, че такъв научен анализ отсъства в почти цялото експертно изследване, като в същото доминира по-скоро обстоен коментар на поведението на друго лице, което не е предмет на изследване от конкретната експертиза-а именно подсъдимия М.. Наблюдава се също и формулиране на изводи и възприемане за случили се факти, която мисловно-логическа дейност е по-скоро част от преценката на процесния казус по същество, което следва да бъде сторено именно от съда, и то с крайния акт по делото. Така например експертите са приели, че изследваната В. „е била в състояние на принуда-поставена е в ситуация да не може сама да вземе решение, да е опорочена личната й воля, да е принудена да претърпи нещо, което не желае да претърпи, не може да противодейства и са сломили съпротивата й“ /л.180 от ДП, т.2/, като отново зад този извод липсва надлежна аргументация на каква научна база е формирано становището за това състояние и как това състояние предопределя поведението на пострадалата, респ. с какви конкретни прояви от нейна страна се е изразило същото.

В отговора на въпрос 4 от поставените им задачи, вещите лица отново правят извод, неподкрепен с аргументация от гледна точка на научните дисциплини от съответната им компетентност. Така същите обобщават, че „предвид показанията на св.В., не се установяват данни за изкривяване от нейна страна на информацията, касаеща предмета на разследването“, което заключение така, както е формулирано е отново от правомощията на съда, доколкото представлява становище относно достоверността на свидетелски показания, които следва да бъдат разглеждани при преценката на делото по същество в контекста на останалата доказателствена съвкупност. В предела на компетентност на вещите лица от коментираната експертиза влиза преценката дали изследваното лице има капацитет да преценя събитията, случващи се около него и дали интелектуалните му възможности позволяват да вербализира изживяванията си, както и дали е налице преувеличаване или модифициране на фактите от обективната действителност, което да е следствие на болестни възприятия или значими личностови особености в смисъла на личното разстройство.  

 

 От гореизложеното е видно, че така коментираното експертно заключение на СППЕ на свид.В., изготвено в хода на досъдебното производство е необосновано, поради което възниква съмнение за неговата правилност. Ето защо въз основа искане на защитата за назначаване на повторна СППЕ, подкрепено от представителя на държавното обвинение, в хода на съдебното следствие бе назначена комплексна тройна повторна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза на свид.В. със същите задачи като първоначалната. В състава на новото експертно изследване се заложи участието на три вещи лица-двама лекари-психиатри и един психолог, неучаствали в изготвянето на първоначалната експертиза, като се указа да се запознаят с всички материали по делото, вкл. и приложените видеозаписи.

 

Видно от заключението на назначената от съда комплексна тройна повторна съдебно–психиатрична и психологическа експертиза на свид.В. /л.644-665, т.3 от СП/, вещите лица  приемат, че Р.В. не страда от психическо заболяване и не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве – П.. Същата се отличава с интелектуално–паметово равнище и функциониране, което е съответно за възрастта, образованието и натрупания житейски опит. Няма данни за болестна обусловеност. Според експертите психичното състояние на Р.В. към инкриминирания период–05/06.01.2019 г. е било в рамките на нормалпсихологичните изяви, няма данни за абнормалности, съотносимо е към особеностите на интелектуален и личностов капацитет. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да участва в наказателния процес. Изследваното лице има капацитет да преценя обстоятелствата на събитията, случващи се около нея и свързани с нея. Интелектуалните ѝ възможности позволяват да вербализира изживяванията си, а също така, според евентуални съображения, да премълчавала факти и да предава интерпретация. Според експертното заключение не се установява преувеличаване или модифициране на фактите от обективната действителност, което да е следствие на болестни възприятия или значими личностови особености в смисъла на личното разстройство.

Вещите лица, изготвили назначената от съда повторна СППЕ на Р.В., са извършили обстоен анализ на събраните по делото материали, давайки компетентна научна обосновка на своите изводи, като са се придържали стриктно към характера на експертното изследване, без да „изземат“ компетентността на съда, приемайки за случили се определени факти, чието наличие, респ. липса, следва да бъде констатирано едва със съдебния акт по същество на делото. В извършения анализ вещите лица са посочили, че състоянието на В. в обсъжданото време е представено от нея самата като описани преживявания, сочения извършител, полицейски служители и лицето, пътуващо с тях на обратен път. Отбелязано е, че състоянието й след това е описано от свидетели от близкото й обкръжение. Впечатления за състоянието на подекспертната се придобиват и от приложените записи от видеокамери от дома, посочен за място на деянието. В обобщение, вещите лица посочват, че според наличните данни В. е имала правилно подредено и контролирано от нея самата поведение. Полицейските служители и спътникът по обратния път не са забелязали значими особености. Повлияване от преживяната травма е отчетено от свидетели впоследствие. За доминанта в емоционалното си състояние В. посочва изпитван страх за живота и здравето си. В подкрепа на това навежда вербално и невербално поведение на сочения извършител, както и налични вещи, засилващи убедителността на декларирани намерения. За своите действия описва добър спомен на мотивацията си, съобразена с преценка на конкретни факти и анализ на възможности и последствия. Вещите лица са уточнили, че естеството на процеса и многократните заявки на подекспертната за изпитван страх, предполага обсъждане на състояние, покриващо критериите на категорията „основателен страх“ и са разгледали същото първо от чисто теоретично-научна гледна точка, а след това са съотнесли наличните по делото конкретни данни за свид.В. към това състояние. Така същите са обобщили, че декларациите на подекспертната за изпитван страх за живота й не са в изразеност и интензитет, които да покриват критериите на категорията „основателен страх“, аргументирайки подробно този извод. Посочили са, че това състояние предполага липса на осмисленост и рационалност в действията. Налице е надделяване над трезвата мисъл, изразени са проявите на вегетативния дисбаланс. На тази основа, съпоставяйки конкретиката на случая, експертите отбелязват, че в състоянието на подекспертната не са описани особености, които да са израз на изживявания, довели до такова състояние. Декларацията за изпитван страх има своите нормалпсихологични прояви, изводими и от особеностите на адаптивната й и диференцирана личностна структура. Обсъжданият период от време е сравнително продължителен и е протичал на различни места в динамика. Това предполага наличие на преценени, възникнали възможности за прибягване към „спасение“. Вещите лица уточняват, че в обстановка като посочената, на преден план остава преценка и усещане за риск за собствената сигурност и респективно обмислени или необмислени действия, свързани с нея, като заплахи с далечна тенденция или разширение за застрашените обекти не са определящи. Не са установени психопатологични изживявания, които болестно да повлияват поведението на В., ето защо нейните преживявания и усещания към процесния период са преценени като нормалпсихологични. Анализът на съобщеното от В. според експертите допуска комплекс от изпитвани емоции, които са субективно преживяване, респ. твърдение, като вещите лица са обобщили, че допускат запознанството, срещата, прекараното време да са предизвикали у изследваната нежелани емоции, изводими от разминаване в очаквания или получен натиск за нежелана активност. Именно в конкретната обсъждана ситуация и период от време тя е проявила гъвкавост и адаптивност, които обаче не са довели до удовлетвореност според очакванията и нагласите й.

          При проведения в хода на съдебното следствие разпит вещите лица, изготвили повторната комплексна СППЕ на В., дадоха подробни уточнения във връзка с поставени от страните въпроси, касаещи предмета на извършеното изследване. Така експертите изясниха, че обсъждането им касае всичко, заявено от подекспертната като комуникация и нейните преживявания, свързани с тази комуникация, като са имали предвид и съобщената информация от другата страна за състоянието на подекспертната в тази комуникация. Допълват, че не са разглеждали едностранчиво нещо съобщено и да го приемат безусловно, напротив-приели са същото като нещо, което е възможно да е било реално. Посочват, че психологическите характеристики на В. от началото до края на развитие на случая са все нейните нормално психологични характеристики. Тя е в състояние да реагира на етапите на този период според своята преценка на всеки един факт и събитие. Тя е имала емоции, които самата определя по своя начин, поради което вещите лица са анализирали данните за нейното поведение с тези данни, които получават за нейните преживявания. Така според експертите, в нито един момент от началото до края на процесните събития при В. не действат механизми на поведение, извън рамките на обичайното за нея. Така в съобщеното от изследваната, тя обяснява всяко свое действие с някакъв анализ, който е направила и е съобразявала евентуалните последствия. Вещите лица допускат, че е възможно В. да е изпитвала негативни емоции и страх, както тя го заявява, като уточняват, че всички негативни емоции, които тя съобщава да е изпитала, те допускат, че е възможно да ги е изпитвала, но тя не е била в състояние, което да е свързано с категорията „основателен страх“. В обобщение на зададените им в хода на съдебния разпит въпроси, експертите наблягат, че те само допускат възможността изследваната В. да е изпитвала негативни емоции, и то само въз основа на заявеното от нея, но не могат да твърдят с категоричност, че това е така, доколкото относно това състояние са налични единствено нейните собствени твърдения относно преживяванията й. Така поведението на изследваната е било съобразено с преценката й на ситуацията, на нейните емоции. Не е имала преживявания, които да й попречат и тя да премине пределите на личностовите особености в своите реакции. Можела е да контролира емоциите си и дори околните да не разберат какво изпитва тя, защото тя е била в нормално състояние, със запазен самоконтрол.

По-нататък вещите лица изясняват, че състоянието на страх е нормално психично състояние и това се свързва с инстинкта за самосъхранение в конкретната ситуация. Ако се допусне един човек да не изпитва страх, то тогава той няма нормално психическо функциониране. В обобщение посочват, че допускат В. да е изпитвала страха в нормално психическите му граници /както е съобщено/, уточнявайки, че това е нормално психологично състояние, свързано със самосъхранението на личността и човек, който не изпитва страх, има психично разстройство.

На зададените от различните страни въпроси относно поведението на В. в отделни ситуации от процесните събития, вещите лица посочват, че тя има ясен спомен за целия период не само за случилото се с нея, но и за собствените си вътрешни преживявания. Ако е преценила в конкретната ситуация, тя е могла да реагира по определен начин, понеже е била в състояние да действа според собствената си преценка, според вътрешните си преживявания и наличния личностов ресурс, като няма извънредно състояние в нито една от фазите по делото. В подкрепа на изложеното вещите лица посочват, че изследваната В. дава обяснение на своето поведение като включва една преценка, която е определила поведението да избегне нежелани за нея последици – да не й бъде причинено нещо на нея или на нейни близки. Доколко е разумно това нейно поведение в една или друга ситуация от процесните събития, според експертите е въпрос на нейната преценка, няма логично обичайно поведение, шаблон или еталон. Всеки реагира различно, има мотивация на активно или пасивно поведение, което важи и за В..

 На питането дали човек под стрес може да извършва някаква деятелност, предполагаща например специфични умения, вещите лица разясниха, че човек в състояние на стрес може да действа с всичките си ресурси, с които разполага една личност и този ресурс би могъл и да е непознат за човека-т.нар. адреналин. В състояние на стрес, включвайки резервите си при конкретно действие, независимо от неговата продължителност, се задействат и защитни механизми. Такава адреналинова реакция, според експертите, не трае цяла нощ или цял ден. Тя зависи от стимула според съпътстващите допълнителни стимули. След обсъжданото време и след посочените действия няма момент на пълно отпадане, на изчерпване на този ресурс, защото, когато бъдат включени тези поведенчески личностови ресурси, след това следва спад. При В. няма такъв спад. Според експертите няма основание да коментират извънредна емоция, в който и да е момент.

 

В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно-техническа експертиза на мобилен телефон марка „Айфон“, модел „8 Плюс“ и СИМ карта към него, предоставени от свид.П., относно наличие на съобщения между въпросната свидетелка и пострадалата В. за периода 04-08.01.2019г. /л.623-630, т.3 от СП/. В заключението си вещото лице посочва, че при прегледа на раздела „Messages” (СМС) за наличие на съобщения за процесния период, с описаните лица не са констатирани налични СМС-съобщения в паметта на телефона. В хода на експертизата е изследвана паметта на телефона за наличие на програми за комуникация и съдържанието им, като не били открити налични програми за комуникация, инсталирани в паметта на изследвания телефон. Експертът е използвал и друг способ за прочитане съдържанието на мобилния телефон, а именно специализиран софтуер “ ***” за прочитане и възстановяване на информация от телефонни апарати марка “Iphone”. След сканиране паметта на телефона било установено, че не са налични данни за запаметени СМС и други съобщения. Изследвана е и извлечената от СИМ картата на свид. П. информация, като за целта картата е поставена в тестов телефонен апарат и е прочетена за наличие на СМС. В СИМ картата не са открити записани СМС съобщения.

 

В хода на съдебното следствие беше назначена и съдебно-техническа експертиза на дисковете от записите на камерите от бензиностанция Петрол, която да установи дали в записите е обективиран автомобилът, ползван от подс.М. на 06.01.2019г., като в случай, че е констатирана такава информация, същата е следвало да бъде записана на отделен магнитен носител или на хартиен такъв /л.776-801, т.4 от СП/. Видно от експертното становище, в записите се открива наличие на един брой сив автомобил, чийто номер не може да се установи, като са приложени снимки на които се вижда същият.

 

 Съдът даде вяра на коментираните по-горе експертни заключения /с изключение на първоначалната СППЕ на свид.В./, като изготвени, обективно, безпристрастно, обосновано и мотивирано, с необходимите професионални знания и опит в съответните области.

Съдът не възприе единствено експертното заключение на изготвената в хода на досъдебното производство СППЕ на свид.В. по изтъкнатите по-горе подробни съображения, обосноваващи необходимостта от назначаване на повторна такава. Както бе отбелязано по-горе, характерна особеност на коментираното изследване е липсата надлежна научна обосновка на формулираните експертни изводи, както и „надхвърляне“ пределите на професионалната компетентност на вещите лица, които в основната част от експертните си изводи са формулирали по-скоро фактически и правни такива, касаещи преценката на делото по същество, която следва да бъде извършена именно от съда. Ето защо, макар в определени части експертното заключение на първоначалната СППЕ на В. да кореспондира принципно с изводите на назначената от съда повторна СППЕ, то поради изложените съображения, съдът намира това заключение за изцяло опорочено, поради което не ползва същото при формиране на вътрешното си убеждение.

 

Предвид обаче, претенцията на държавното обвинение, манифестирана след разпита на вещите лица, изготвили повторната СППЕ на В., за назначаване на „повторна на повторната СППЕ“, която бе оставена без уважение от съда, уместно е да се направи кратък паралел между двете експертни заключения. В тази връзка е необходимо също да се изложат и съображения относно аргументите, мотивиращи становището на съда относно обосноваността именно на назначената в хода на съдебното следствие повторна СППЕ, както и липсата на процесуална нужда от провеждането на друго експертно изследване на психично-психологическия статус на пострадалата В.. 

Така по въпрос 1 и 2 отговорите на двете СППЕ принципно си кореспондират, а що се отнася до отговорите по въпрос 3 и 4 отликата между тях се изразява в наличните при първоначалната СППЕ констатации по същество на делото, коментирани по-горе, при които липсва надлежна научна обосновка. Така по въпрос 3, както бе отбелязано по-горе, първоначалната СППЕ приема за безспорно случила се фактическа обстановка, която тепърва следва да бъде преценявана от съда с акта по същество на делото и на тази база се градят категорични изводи за изпитван от пострадалата В. страх. За съпоставка, в повторната експертиза вещите лица в рамките на професионалните си компетенции по този въпрос пространно са уточнили, че е възможно изследваната В. да е изпитвала страх, така, както посочва тя самата, характеризирайки този страх от гледна точка на съответните научни дисциплини от предмета на експертното изследване, уточнявайки, че същият не е с патологичен генезис. Акцентират, че те само допускат възможността изследваната В. да е изпитвала негативни емоции, и то само на заявеното от нея, а не твърдят с категоричност, че това е така, доколкото посочват, че в тази връзка са налични единствено нейните собствени твърдения относно преживяванията й към инкриминирания период. Тук следва да се направи уточнението, че по въпрос 3 окончателното становище на първоначалната експертиза е, че „независимо от емоционалното й състояние В. била със запазена психична годност да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да участва в наказателния процес“, което заключение принципно съвпада с това на повторната, доколкото и първата експертиза изключва патологичен генезис на състоянието й. По-нататък по въпрос 4, касателен преценката относно показанията на свид.В., за разлика от първоначалната СППЕ, вещите лица, извършили повторното изследване, разглеждат същите от гледна точка на своята професионална компетентност и формулират изводи от гледна точка капацитета на изследваното лице да преценя събитията, случващи се около него, както и наличието на интелектуални възможности, позволяващи да вербализира изживяванията си, както и възможността за преувеличаване или модифициране на фактите от обективната действителност, което да е следствие на болестни възприятия или значими личностови особености в смисъла на лично разстройство. Така повторната СППЕ приема, че по отношение на В. не са налични такива особености и патологични състояния, които да са от естество, че да рефлектират върху показанията й, в което се изразява и същностната отлика с първоначалната СППЕ, която категорично приема за достоверно, изложеното от свидетелката, обобщавайки, че „предвид самите й показания не се установяват данни за изкривяване на информацията, касаеща предмета на делото“, отново, без да обосновават научно този си извод /с което де факто вземат отношение по въпрос, касаещ преценка на делото по същество/.

В контекста на изложените структурни различия между двете коментирани психиатрични експертизи на Владжева, е изводимо становището, че отликите между двете се дължат на обстоятелството, че дадените при първоначалната отговори са нюансирани с разсъждения, които далеч надхвърлят професионалната компетентност на вещите лица, приели за безспорно случили се факти, въз основа на които са направени категорични изводи, неподкрепени с научна обосновка. Ето защо, съдът прецени, че липсват основания за назначаване на арбитражна експертиза, която няма легален генезис и нормативно очертани предпоставки, а според съдебната практика намира приложение в случаите, в които са налични противоречащи си експертни заключения, обосновани по начин, непозволяващ на съответния ръководно-решаващият орган в съответната фаза на процеса да прецени кой от експертните изводи да възприеме при формиране на вътрешното си убеждение. В конкретния случай не сме изправени пред такава хипотеза, доколкото от наличните две експертни заключения според съда, именно повторното такова, явяващо се професионално обосновано и подкрепено с надлежни научни аргументи, заслужава кредитирането със заслужено доверие при преценката на делото по същество.  

*

Горната фактическа обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени материали: частично от обясненията на подсъдимия М., дадени в хода на съдебното производство, в кредитираните от съда части /том 4 от СП, л.955-976/, отчасти от показанията на свидетелите: К.А. /том 2 от СП, л.239 гръб-л.252/, Б.Р. /том 2 от СП, л.252 гръб-л.256/, В.З. /том 2 от СП, л.256 гръб-л.257/, И.Т. /том 2 от СП, л.257 гръб/, М.П. /том 3 от СП, л.543-л.547/, М.В. /том 2 от СП, л.948 гръб-л.951/, В.В. /том 4 от СП, л.857-л.859/ и Т.Т. /том 4 от СП, л.943 -л.947/,  както и изцяло от показанията на свидетелите Р.В. /том 1 от СП, л.142-163, л.192-211, том 3 от СП, л.533-538, том 4 от СП, л.944 гръб-948, л.952 гръб, л.953-954-очна ставка със М.В., л.973-976-очна ставка с подс.М./, М.П. /том 1 от СП, л.163-172, том 3 от СП, л.538 гръб-л.540/, А.Х. /том 3 от СП, л.403 гръб-405/, Д.К. /том 3 от СП, л.405-406/, В.А. /том 3 от СП, л.538/, Й.Д. /том 3 от СП, л.406 гръб-409/, А.С. /том 2 от СП, л.368 гръб-360/, Е.И. /том 3 от СП, л.413 гръб-418, л.570 гръб-л.575, л.420-очна ставка със свид.Р.Т./, Н.К. /том 2 от СП, л.360 гръб-366/, И.Г. /том 3 от СП, л.409-413/, М.О. /том 4 от СП, л.900 гръб-907/, Д.А. /том 3 от СП, л.575-578/ и Г.В. /том 3 от СП, л.403/.

В случаите, в които се наложи прочитане показанията на свидетели от досъдебното производство, поради съществено противоречие с изложеното от тях в хода на съдебното следствие или поради демонстрирана липса на спомен, то съдът цени именно показанията им от досъдебното производство, прочетени по реда, съответно на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК, като отчете темпоралната им близост до процесните събития, а и обстоятелството, че въпросните свидетели преимуществено потвърдиха изложеното от тях в първата процесуална фаза по отношение на основните въпроси от предмета на доказване. В случаите, в които свидетел е заявил достоверност именно на изложеното пред съда, за сметка на изложеното в хода на досъдебното производство по факти, относими към основни въпроси от предмета на доказване, то съдът ще обърне специално внимание на съответното систематическо място.  

Възприетите от съда фактически констатации са изводими и въз основа заключенията на подробно коментираните по-горе експертни заключения /с изключение на назначената в хода на досъдебното производство СППЕ на свид.В., която не бе кредитирана от съда/; а също и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК: в т.ч. протоколи за претърсване и изземване, ведно с фотоалбуми /том 1 от ДП, л.11-12, 16-25, 26-27, 32-36, 37-38, 42-46/, протоколи за доброволно предаване /том 2 от ДП, л.1, 6, 7, 8, 21/, протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум /том 2 от ДП, л.2-5/, протокол за оглед на ВД /том 2 от ДП, л.33/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване /том 2 от ДП, л.34/, медицински документи относно здравословното състояние на подс.М. /том 2, л.212-220, том 4, л.51-63, л.91 и 104 от ДП/, разписки за връщане на веществени доказателствени средства /том 4, л.6 и л.11 от ДП/, протокол за доброволно предаване на записите от бензиностанцията на АМ Т. /том 4, л.118 от ДП/, справки от мобилни оператори /том 3 от ДП, л.14, 16, 31, том 3 от СП, л.590, 608, 610, 616/, преписи от документи, изпратени от *** РУ при СДВР /том 3 от ДП, л.41-42, 99-102/, справка КАТ за регистрирани МПС /том 3 от ДП, л.63-64/, справки АПИ /л.74-98/, справка съдимост /л.55-57/, характеристична справка /л.59/, писмо-отговор от Отдел „КП“ при ОДМВР-П. /том 2 от СП, л.273/, писмо-отговор от *** на ОДМВР-П. /том 2 от СП, л.380/, писмо-отговор от Началника на *** РУ на МВР-П. /том 2 от СП, л.396/ и др., както и от приобщените по делото веществени доказателствени средства.

Съдът възприе изцяло показанията на свидетелите Р.В., М.П., Е.И., А.Х., Д.К., В.А., Й.Д., А.С. и И.Г.. Както бе отбелязано по-горе, съдът кредитира в пълнота изложеното от посочените свидетели относно всички въпроси от предмета на доказване, отчитайки, че показанията им са логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а също и с останалата част от преобладаващата доказателствена съвкупност. Коментираните свидетели бяха разпитани от настоящия съдебен състав при условията на устност и непосредственост, като в случаите, в които се наложи прочитане на части от показанията им от досъдебното производство по реда съответно на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК /поради противоречие на изложеното от тях в двете фази на процеса или поради демонстрирана липса на спомен/, съдът кредитира именно прочетените им показания, предвид времевата им близост до процесните събития, както и с оглед обстоятелството, че въпросните показания се потвърждават и от други доказателствени материали.

Така свидетелите А.Х., Д.К., В.А., Й.Д. са ****, участвали в извършената проверка на входа на гр.С. на инкриминираната дата, малко преди достигане на крайната дестинация-обитаваната от подс.М. къща, като същите сочат данни относно конкретните обстоятелства, които са възприели пряко по време на изпълнение на служебните си задължения по контрол на движението по пътищата. Същите не познават никоя от страните по делото, поради което не са налице каквито и да било причини да се счита, че показанията им са недостоверни, поради което не са налице препятствия изложеното от тези свидетели да се кредитира в пълнота, при все, че са налични и писмени доказателства в подкрепа на твърденията им, които кореспондират и с обясненията на подсъдимия и показанията на свид.В..   

Логични, последователни, безпристрастни са и показанията на свидетелката А.С., която описва прекараното време с подсъдимия М. ***, непосредствено преди инкриминираните събития, като изложеното от нея, което в пълнота кореспондира с обясненията на подсъдимия, се възприе от съда изцяло. Въпросното лице е участник в наказателния процес /в качеството й на свидетел/ още от неговото начало, като по делото не е налична информация същата да поддържа каквито и да било отношения с някоя от страните по делото, поради което и в контекста на гореизложеното, не са налице основания за съмнения в нейната добросъвестност.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. В., дадени при условията на устност и непосредственост пред настоящия съдебен състав, като по отношение на обстоятелствата, за които свидетелката демонстрира липса на ясен спомен, или пък бе констатирано противоречие със заявеното от нея в хода на досъдебното производство, съдът цени именно изложеното в първата процесуална фаза /прочетено и приобщено по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК/. Прочитането на практика в пълнота на всички показания на свидетелката В. от досъдебното производство, която е и единствен свидетел-очевидец на инкриминираната деятелност, дава възможност да се направи паралел на изложеното от нея във всеки един момент от развитието на делото. Междувпрочем, внимателният преглед на заявеното от свидетелката пред съда и приобщените по надлежния ред към доказателствената съвкупност показания от досъдебното производство обосновава извода, че пострадалата последователно и непротиворечиво във всеки момент от наказателното производство възпроизвежда своите спомени за процесните събития, като не са налични същностни разминавания по основните въпроси от предмета на доказване. Така в първоначалните си показния, дадени съвсем скоро след инкриминираната дата, пострадалата очертава, и то с немалки подробности, случилото се с нея, като при последващите й разпити е налице детайлизиране на процесните събития, без да се изменят същностно вече изложените факти, очертаващи основния предмет на доказване и включени в обхвата на повдигнатото от прокуратурата обвинение. Така например, относно твърдението на В., че по време на едно от инкриминираните съвкупления, „получила“ няколко шамара от подсъдимия, то следва да се посочи, че наистина този факт не фигурира в първоначалния й разпит, но следва да се има предвид, че в нито един момент пострадалата не е твърдяла, че волята й е била сломена посредством физическо насилие. На следващо място, в разпита си пред съда[36] пострадалата заявява, че за шамарите се сетила при посещението си при лекаря, изготвил съдебномедицнското изследване, в контекста на зададените от него въпроси за нуждите на изследването му, неизменна част от което е установяването на следи от физическо насилие /респ. липсата на такива/. Известното надграждане и детайлизиране на визията за процесните събития в показанията на пострадалата, така, както бе посочено по-горе в никакъв случай не е свързано със съществена промяна на основните факти от предмета на доказване, предвид, че с оглед динамиката на случилото се на процесната дата, свидетелката В. уточнява някои подробности, които си е спомнила в съответните етапи от развитие на наказателния процес. Още повече, че предвид състезателността на съдебното производство, в хода на което всяка страна, а и съдът имат възможност да зададат множество въпроси, напълно логично е при формулиране на отговорите по отправените конкретни питания, разпитваното лице, в частност пострадалата, да си спомни някои детайли, непосочени в първата процесуална фаза, именно поради известната статичност на тези разпити /от досъдебното производство/. Има се предвид, че в хода на досъдебното производство в общия случай разпитът се провежда само от разследващ орган, който единствено формулира въпроси относно релевантните за делото обстоятелства, извън свободния разказ на разпитваното лице. 

На следващо място, от факта, че Р.В. се явява пострадала от процесната деятелност, не следва автоматично извод за депозиране на неверни показания, обусловени от заинтересованост на свидетелката от изхода на делото. Качеството й на пострадал наистина задължава съда да подложи на внимателна преценка достоверността на заявеното от тази свидетелка и да го съпостави с останалите доказателствени източници. При липса на съмнение в обективността му обаче и при съответствие на изложените от нея факти с тези, извличащи се от останалия доказателствен материал, показанията на пострадалата следва да се кредитират, което бе и сторено от настоящия съдебен състав. При преценката си относно достоверността на изложеното от свид.В., съдът отчете, че заявените от нея факти кореспондират с други доказателства по делото. Така например показанията й кореспондират с разменената между нея и М. комуникация, непосредствено преди инкриминираните съвкупления, а също и след процесните събития /обсъдена по-горе и предмет на съдебнотехническата експертиза/, обективирана по делото и потвърдена от дадените пред съда обяснения на подсъдимия. Макар тази комуникация да е предхождаща и последваща спрямо стореното от последния, то същата е показателна за насоката, в която са се развили отношенията между двамата и след потеглянето към гр.С.. Самият подсъдим в разпита си пред съда подробно възпроизведе коментираната по-горе комуникация между него и В., посредством Месинджър и Вайбър, включително и изпратените заканителни съобщения и клип, давайки обяснението, че същите са провокирани, съответно от отказа на пострадалата да се срещне с него, а последващите /след пътуването до София/-от блокирането му от нея в онлайн социалната мрежа Фейсбук. Така в разпита си пред съда, подсъдимият твърди, че не е имал каквито и да било намерения да осъществява въпросните закани, като навежда довода, че ако бе имал такова намерение, то щеше да ги осъществи реално и заявява, че същите са плод единствено на накърненото му его и желанието му да получи извинение /първата група съобщения-за отказа на В. да се срещнат, а втората група-за блокирането му от нея във Фейсбук/. Тази теза на подсъдимия, както и твърдението му за доброволност и съгласие на В. за осъществените в гр.С. съвкупления, съдът не може да сподели, като досежно въпросните обстоятелства възприе именно изложеното от пострадалата В.. В тази си преценка съдът отчете последователността и категоричността на последната, която /както бе отбелязано по-горе/ във всеки един момент дава непротиворечиво описание на процесните събития. Нещо повече, показанията на В. кореспондират и с обективираните по делото съобщения, а така също частично и с обясненията на подсъдимия в кредитираните от съда части. Съответстват и на други, макар и косвени доказателства, изводими от показанията на свидетелите М.П., И.Г., К.А., Е.И. и Р.Т., даващи описания на състоянието й непосредствено след инкриминираните събития и известно време след това.

  Изложеното мотивира съда да се довери изцяло на показанията на пострадалата. Всъщност и житейско обяснение не може да се намери в тезата, че свид.В. държи на всяка цена да уличи в извършване на престъпление подс.М.. Нелогично е при липсата на каквито и да било причини, свидетелката В., която изначално не желае да се разчува за срещата й с М. /такова нежелание същата демонстрира при разговора й с нейния ръководител/, под угрозата да понесе наказание за депозиране на неверни показания или за набедяване, да даде лъжливи показания, без да е налице какъвто и да било мотив да уличи въпросното лице, и то в извършване на престъпления по Раздел „Разврат“ от Специалната част на НК. Такъв убедителен мотив не успя да посочи и самият подсъдим, който наведе като причина за оплакването на свидетелката В. пред полицията неговите съобщения, в които я заплашвал, че има запис на сексуалните им отношения от 06.01.2019г.[37], както и съобщение до В. от свид.Г.В.[38] във връзка с такъв запис. Този мотив очевидно не е налице в случая, доколкото изначалното посещение на В. в полицията, макар и не в отдел „КП“ /при познатия на нейния ***, работещ в * РУ на МВР-П./, се е случило преди въпросните съобщения /тези на М. са изпратени по времето, през което В. е разговаряла с въпросния служител на * РУ на МВР/[39], а съобщението на свид.Г.В. е изпратено дори няколко дни по-късно-на 12.01.2019г. /т.е. много след оплакването на пострадалата/. А и самият М. не твърди да е отправял други „предупреждения“ към В., предхождащи коментираните съобщения, свързани с разпространяване на компрометиращи я записи, които да се приеме, че би могло евентуално да са я мотивирали да подаде неистинна информация пред полицията.

От друга страна, от цялостното поведение на В., включително непосредствено след инкриминираните събития, може да се  мотивира становището, че на инкриминираната дата спрямо свидетелката е извършена нежелана от нея деятелност, и то такава, която тя свързва именно с подсъдимия. Иначе няма причини пострадалата да го блокира в онлайн социалната мрежа Фейсбук, почти непосредствено след завръщането й в П.. Индиция за изначалното наличие на притеснение у В. от М., непосредствено преди потеглянето за С., е именно изпращането на съобщението до свид.П., преди пострадалата да се качи в автомобила подсъдимия. Така във въпросното съобщение В. оповестява на приятелката си предстоящата среща с М.. Ако пострадалата е била напълно спокойна от предстоящата среща, каквито са съжденията на защитата, то не би имало какъвто и да било смисъл да уведомява приятелката си за това именно в този момент. По отношение въпросното съобщение и неговия текст подробни разсъждения ще бъдат изложено по-долу.

Фактът, че пострадалата е съобщила на полицейските органи за изнасилването едва на следващия ден след него /на 07.01.2019г./ също не може да аргументира извод за недостоверност на заявените от пострадалата факти за развилите се събития, включително и относно осъществените с нея престъпни съвкупления, въпреки нейното нежелание. Свид. В. изрично посочи причините, поради които е подходила по този начин[40], които съвсем не са нелогични, а и това й поведение напълно кореспондира с относително „примиренческата“ позиция, която пострадалата е възприела в случая, демонстрирана по време на процесните събития, а и непосредствено преди това със съгласието да се срещне с М., въпреки нежеланието си. Междувпрочем това нежелание свидетелката неколкократно е заявявала пред подсъдимия, но неговата постоянна позиция по отношение на нея, отпочнала още от 05.01.2019г. следобед се характеризира с особена упоритост и ясно изразена непримиримост с желанията на В..

Предвид гореизложеното, при формиране на вътрешното си убеждение съдът възприе в цялост показанията на свидетелката В. /с направените по-горе уточнения, касателни изложеното от нея в хода на досъдебното и съдебното производство/, приемайки липсата на съмнение относно обективността и достоверността на изложените от нея факти. Именно установената 

 

 

 от съда последователност, логичност и непротиворечивост в показанията на пострадалата относно фактическите данни, очертващи рамката на основния предмет на доказване, са утвърдили достоверността за заявеното от нея. От съществено значение е и подкрепата на изложеното от свид.В. с други доказателства по делото, така че показанията й съвсем не са изолирани, както твърди защитата. Напротив, потвърдени са, както бе обсъдено подробно по-горе и от други, макар и косвени доказателства /обективираните по делото съобщения по Месинджър, разменяни между пострадалата и подсъдимия, показанията на свидетелите М.П., И.Г., К.А., Е.И. и Р.Т./, налично е и едно пряко доказателство, а именно обясненията на подсъдимия М., които частично кореспондират с изложеното от В.. Така подсъдимият не отрича осъществяването на три съвкупления между него и пострадалата, случили се на инкриминираната дата в гр.С., а напротив разказва подробно за същите, макар да твърди липсата на принуда, упражнена от негова страна спрямо В., акцентирайки върху доволството на същата от сексуалните му умения. На следващо място, подсъдимият подробно описва при разпита си пред съда и текста на изпратените от него съобщения, предхождащи и последващи инкриминираната деятелност, макар да дава други обяснения за тяхната насоченост и причините, поради които е изпратил същите, като несъстоятелността на тази защитна теза бе коментирана подробно по-горе. В обобщение на изложеното, не са налични основания за дискредитиране показанията на свид.В. или определени части от тях, поради което и съдът използва същите в пълнота при формиране на фактическите си изводи по делото.  

Макар при Е.И. /*** приятел на пострадалата/ и свидетелките М.П. и И.Г., последните две близки приятелки на В., да е налице известно лично отношение към една от страните по делото, а именно частната обвинителка, сами по себе си, близките им отношения не означават непременно недостоверност на изложеното от въпросните свидетели. Ето защо при преценката си относно показанията им съдът подложи на обстоен анализ същите, разглеждайки ги в контекста на останалата доказателствена съвкупност, като по отношение на релевантните за предмета на делото факти, съдът прие за достоверно заявеното от коментираните свидетели в пълнота. Така въпросните участници в процеса са изложили последователно и логично кореспондиращи си факти, макар с косвено значение за предмета на доказване, като показанията им съответстват и на заявеното от пострадалата В., а не са налични и достоверни, опровергаващи ги доказателства. Както бе посочено по-горе, съдът възприе дадените от тези свидетели показания в хода на съдебното следствие, като в случаите, в които се наложи прочитане на части от показанията им от досъдебното производство по реда съответно на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК /поради противоречие на изложеното от тях в двете фази на процеса или поради демонстрирана липса на спомен/, съдът кредитира именно прочетените им показания. Тази преценка на съда е обоснована от времевата близост до процесните събития /на показанията от ДП/, както и с оглед обстоятелството, че въпросните показания се потвърждават и от други доказателствени материали. Отчете се също и потвърждаването на тези показания от разпитаните свидетели след тяхното прочитане. По отношение показанията на свидетелката П., касаещи съобщението, изпратено й от В., непосредствено преди инкриминираните събития, съдът ще изложи подробни аргументи по-долу в коментара на въпросното съобщение и свързаните с него обстоятелства. Само за пълнота, необходимо е да се отбележи, че относно тези обстоятелства, за които се наложи прочитане показанията на свидетелката от първата процесуална фаза, съдът кредитира именно изложеното в хода на досъдебното производство.

 При коментара на показанията на свидетелите Е.И., М.П. и И.Г. следва да се уточни изрично, че нито един от тях не е пряк свидетел на процесните събития, като същите съобщават преди всичко информация относно разказаното им от В. за случилото се с нея на инкриминираната дата, както и за състоянието на пострадалата, непосредствено след това, а и след изтичането на известен период от време. Ето защо, в една част от показанията си въпросните свидетели възпроизвеждат предимно фактология за процесните събития, описана им от друго лице /свидетелката В./, а в останалата част-изложеното от тях съдържа преимуществено информация за състоянието на пострадалата след инкриминираните събития. Относно втората група обстоятелства, показанията на коментираните свидетели кореспондират и със заявеното от свид.К.А., както и от свид.Р.Т.. Междувпрочем показанията на последната съдът възприе само частично, като не кредитира само онази част, в която отрича да е провеждала разговор със свид.Е. И., при който да му е съобщила, че неин близък свид.Т.Т. я е информирал, че Р.В. ще получи много пари, ако се откаже от делото. Няма причина нито пострадалата, още по-малко свид.И., който не познава Т. /а и Т. не познава И./, да сочи пред съда именно въпросния „Т.“ /който пък се оказва, че познава М./, като лицето, за което е говорила Т., и то в контекста, в който съобщава свидетелят И.. От друга страна, логично е свид.Т., която е в близки отношения с Т., да отрича в показанията си пред съда за подобен разговор с Е.И., при все, че съобщаването за такъв, би поставило Т. в едно несъвсем благоприятно положение. Уместно е само за изчерпателност да се посочи, че по изложените вече съображения, съдът не кредитира онази част от показанията на Т., в които отрича да е отправял твърдения в подобен контекст, както и че е разбрал за делото едва няколко месеца преди призоваването му, доколкото последното твърдение не кореспондира в темпорално отношение с изявлението му, препредадено от Т. на И..

Няма пречка да се приемат за достоверни показанията на свид.Т.Т., дадени пред съда, в останалата им част, касателни познанството му с В. и М., доколкото същите кореспондират и с изложеното от последните двама. Що се отнася до твърденията му, препредаващи информация, съобщена му от свид.Г.В., че последният е имал интимни отношения с В., то този факт се оспорва от всеки един от тях, бидейки „преки участници“ в подобни отношения, но акцентът относно това обстоятелство, отчетен от съда, е не толкова косвения характер на изложеното от Т., а липсата на връзка с основния предмет на доказване.

Именно поради липса на отношение към предмета на делото, съдът отказа прилагане на снимков материал, флашки и пр., които според подсъдимия инкорпорират заснети материали, доказващи интимни отношения на свид.В. и свид.Г.В., остави без уважение и претенцията на подсъдимия за провеждане на допълнителни разпити и пр., все досежно тези обстоятелства. Нееднократно в съдебната практика, вкл. и тази на ВКС е отбелязвано категорично, че съдът събира доказателства по направените от страните искания, както и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът има суверенното право да прецени кои доказателствени искания да уважи с оглед на това дали те са необходими и значими за изясняване на фактическите положения, пряко свързани с предмета на доказване. Ако това е ненужно, то и съдът има правото да не уважи определени искания, щом те са извън предмета на делото.

Както бе отбелязано по горе, съдът възприе само частично изложеното от свидетелите Т.Т., М.В. и В.В., като относно първия бяха изложени подробни съображения по-горе. При преценката си относно показанията на свидетелките В. и В., съдът отчете, че участието на същите по делото бе поискано от подсъдимия повече от три години след неговото стартиране в досъдебната му фаза, като двете свидетелки не отричат добрите си близки отношения с М.. Ето защо, разглеждайки показанията им в контекста на останалата доказателствена съвкупност, съдът възприе само онази част от изложеното в тях, която не се опровергава от останалите доказателствени материали, възприети като достоверни от съда. Така съдът не кредитира заявеното от свид.В., че няколко часа преди инкриминираната дата, в момент, в който тя се намирала в дома на М. пострадалата В. е инициирала телефонно обаждане до него, с което го канела на кафе в П. и се държала мило и дружелюбно. В тази й част показанията на коментираната свидетелка се опровергават с категоричност от самата В., не съотвестват и със съдържанието на разменената между пострадалата и подсъдимия М. кореспонденция /подробно описана и от самия подсъдим при разпита му в хода на съдебното следствие/. Нещо повече, по онова време В. вече е прочела информация, и то в крайно негативен аспект за подсъдимия и го е информирала посредством съобщение. Целият развой на кореспонденцията им към този момент, както и последващата такава, вкл. и след идването на М. *** и развоят на техните отношения /демонстрираното от В. крайно нежелание да осъществи среща с подсъдимия/, навеждат към категоричния извод за недостоверност на изложеното от свид.В. относно тези обстоятелства. Няма пречка обаче показанията на тази свидетелка в останалата им част, касаещи нейните лични впечатления от поведението на М., извън процесните събития, както и показанията на свид.В. относно същите обстоятелства да бъдат кредитирани, предвид липсата на опровергаващи ги доказателства, както и с оглед съответствието им помежду им, както и с изложеното и от други свидетели по делото, също сочещи положителни данни за личността на подсъдимия /свид.К. и свид.А./. Съдът не възприе онази част от показанията на свид.В., в която сочи провеждан разпит за отношенията й с М. по времето, през което е провеждано досъдебното производство, както и подробностите, които сочи за този разпит. В този ред на мисли, съдът отчете, че същата бе поискана по делото от подсъдимия М. повече от три години след отпочване на наказателното производство, както и подчертано добрите отношения, които има с него. Факт е, че показанията на въпросната свидетелка, дадени пред съда, са предимно насочени към дискредитиране на разследването, но в тази им част не намират опора в останалата доказателствена съвкупност. Сам по себе си разпит на въпросната свидетелка липсва по делото, като логична причина за това не е налице, при все, че тя няма каквото и да било пряко отношения към предмета на доказване. От друга страна, по делото, и то в неговата първа фаза, са разпитвани и свидетели, сочещи положителна или поне неутрална информация за подсъдимия от гледна точка на личните си възприятия и отношения с него /напр. свид.К. и свид.С./. Така например докато свид.К. сочи изцяло положителни данни, охарактеризиращи М., то информацията на С. е по-скоро неутрална. В показанията си втората свидетелка разказва за срещата си с подсъдимия малко преди инкриминираните събития, при която той бил настоятелен да отпочне „връзка“ с нея, но не и агресивен след отказа й да има каквито и да било отношения с него. Ето защо, нелогично е именно „показанията“ на свидетелката В. /която не сочи каквото и да било информация, пряко значима за делото[41]/ да липсват, дори в контекста на твърдението на защитата и подсъдимия за предубеденост на органите на досъдебното производство, което съдът не споделя, по съображения, които следва да бъдат обсъдени на съответното систематическо място.

   Съдът възприе в пълнота изложеното от свидетелите Н.К., М.О., Д.А. и Г.В., доколкото не са налични доказателства, опровергаващи показанията им[42], които междувпрочем не са източник на факти от особено значение за предмета на делото. Това е така, понеже всички те сочат данни, стоящи извън рамките на процесната деятелност, като по отношение на свидетелите К., О. и А. може да се приеме, че съобщават поне информация относно личността на подсъдимия от гледна точка на техните лични впечатления при контактите си с него, несвързани с процесните събития, а при някои от тях и далеч преди този период /О. и А./. Междувпрочем, както бе отбелязано по-горе, такива данни се сочат и от разпитаните по искане на подсъдимия свидетели М.В. и В.В., чиито показания съдът кредитира само частично.

Уместно е да се уточни по отношение на свидетелката К., че същата само преразказва съобщена й от самия М. информация, че не е осъществил деятелността, за която го обвиняват, поради което няма пречка да се кредитират с доверие показанията й и в тази им част. Що се отнася до изявлението й, че подсъдимият няма причина да изнасилва жени, което аргументира с наличието на много обожателки и приятелки, то в първата си част /че няма причина да изнасилва жени/ твърдението й само по себе си представлява нейно собствено умозаключение и не съдържа каквито и да било факти, поради което няма характер на свидетелски показания, подлежащи на преценка от съда. Ето защо и доколкото не са налични доказателства, дискредитиращи изложеното и от свидетелката К., то съдът кредитира показанията й в пълнота. Същата, макар и близка приятелка на подсъдимия, изложи предимно данни относно положителните лични впечатления, които тя има от подсъдимия, предвид отношението му, демонстрирано към нея самата, а така също и за успехите на М. сред женския пол.

В обобщение на горното, следва да се посочи, че една част от горните свидетелки /К., А., В. и В./ сочат положителни впечатления от личните си контакти с М., докато показанията на О. са диаметрално противоположни. Независимо от въпросните данни, то съдът намира, че същите са абсолютно ирелевантни в преценката относно съставомерността на сторената от подсъдимия деятелност, при все, че няма пречка едно лице, принципно имащо добра лична характеристика, респ. непроявяващо обичайно агресия с подобна насоченост, да извърши умишлено престъпно посегателство, насочено срещу личността на другиго, както и обратното.   

Доколкото обсъдените по-горе свидетелки /К., А. и О./ сочат поне някаква информация, касателна личността на подсъдимия, то за свидетеля Г.В. /който е имал краткотрайно познанство с пострадалата, предхождащо инкриминираната дата/, трудно би могло да се приеме, че сочи и такива факти. Същият не съобщи информация, която да обрисува морала на пострадалата в негативна светлина, в каквато насока имаше известна тенденция в защитната позиция на подсъдимия. При все, че /както бе отчетено и от частното обвинение/ няма спор в съдебната практика относно възможността едно лице от женски пол да бъде жертва на изнасилване, независимо от своите морални качества /и по-точно половия си морал/, щом са изпълнени всички елементи на престъпния състав. Единственото твърдение на В., което би могло да се приеме за косвено относимо към делото /в контекста на защитната позиция на подсъдимия, че жалбата на В. е продиктувана от реакция на ревност от страна на въпросния свидетел/, е, че мимолетното му познанство с В., не е било от сериозно естество. Нещо повече, както бе отбелязано по-горе, защитната теза в тази й част се опровергава и от факта, че въпросното съобщение от В., на което акцентира в обясненията си подсъдимият, е изпратено няколко дни след завеждане на жалбата, когато телефонът на В. вече е бил предаден на полицията.

Извън предмета на доказване са показанията на свидетелката С.В. /том 2 от СП, л.366-367/, която съобщава единствено, че е получила покана за приятелство във Фейсбук от профил с имената на подсъдимия в началото на месец февруари 2019г., когато непознатия за нея П.М. е бил вече задържан. Дали тази покана е изхождала именно от М. съдът намира за ненужно да бъде подлагано на обсъждане, при все, че резонно по делото не са събирани категорични доказателства в тази насока, предвид ирелевантността на тези събития за инкриминираната деятелност, независимо кой е лицето, изпратило въпросната покана.

Съдът възприе като логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а също и с останалата част от преобладаващата доказателствена съвкупност, онази част от показанията на свидетелите К.А., Б.Р., В.З., И.Т. и М.П., в които представляват първично доказателствено средство. В този ред на мисли, съдът не кредитира само онези части от показанията на обсъжданите свидетели, в която коментират данни, разказани им от техни колеги, или пък от пострадалата В., респ. описват съдържанието на записи, налични по делото. В тези им части показанията на въпросните свидетели съставляват производни доказателствени средства, за които са налични по делото първични такива, които те възпроизвеждат /например показанията на самите свидетели, възприели пряко съответните факти, или пък самите записи, възпроизведени от съда/. Аргумент в подкрепа на това становище е и принципната забрана оригинерни доказателства (каквито са показанията на свидетели очевидци например) да бъдат замествани с деривативни такива (каквито са например показания, в които се възпроизвеждат беседи, проведени от оперативни работници с потенциални свидетели). В такива случаи съдебната практика, а и правната теория приемат, че когато по делото липсват преки доказателствени средства, то може да бъдат използвани и производни такива досежно определени факти, щом е известен първичният източник на тези факти /какъвто е случаят с коментираното по-горе съобщение, изпратено от пострадалата В. на свид.П. непосредствено преди потеглянето за С/. Ето защо, съдът възприе останала част от показанията на коментираните свидетели, като отчете също, че, макар същите да са участвали по служба в полицейските мероприятия, свързани с процесното престъпление, то никое от тези лица не е взело участие в следствените действия. Ето защо, не съществува законова пречка показанията на въпросните свидетели, касателни техните лични възприятия, да се ползват като годно доказателствено средство. Този въпрос нееднократно е бил обсъждан и разглеждан от съдебната практика, като актуалната такава приема, че разпитът им е допустим и показанията им представляват годни доказателствени източници[43]. Ето защо, казаното от полицейските служители, възприели също и някои от проведените следствени действия /и по-специално претърсванията и изземванията/, но невзели участие в тях, може да се ползва като годно доказателствено средство, тъй като това е законово допустимо, съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК. Липсва процесуално препятствие да бъдат изслушани в качеството на свидетели тези полицейски служители, тъй като не са извършили действия с процесуален характер, в какъвто случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. Нещо повече, съобразно разпоредбата на 118, ал. 1, т. 3 от НПК, "служители на МВР, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване" могат да бъдат свидетели. По този начин се разширява възможността те, освен за съответните процесуални действия, на които са присъствали, да могат да изложат възприятията си като свидетели и по други обстоятелства, станали им известни във връзка с разследването на дадено деяние[44].

По отношение на свидетеля Ц.Д., който бе разпитан в хода на съдебното следствие, а поради съществено противоречие с показанията му от досъдебното производство, както и поради липса на ясен спомен за определени факти, се наложи прочитане в цялост на изложеното от него в първата процесуална фаза на процеса[45], съдът кредитира в цялост именно прочетените показания поради времевата им близост до процесните събития. Нещо повече, съдът отчете и обстоятелството, че приобщените показания на свидетеля от първата процесуална фаза кореспондират със заявеното от свид.В., а и самият Д. заяви, че това, което е казал в хода на досъдебното производство, отговаря на действително случилото се. Отделно от изложеното, в преценката си относно това кои показания на въпросния свидетел да възприеме, съдът отчете наличието на отношения, отговарящи на критерия за „добро познанство“ /макар естеството на същото да остана неизяснено по делото, при все, че именно Д. е едно от лицата, на които М. се обажда сутринта, за да го използва като „шофьор“/ и характера на информацията, за която свидетелства лицето, първо видяло пострадалата на процесната сутрин. Тази информация, изнесена в условията на устност и непосредственост, при каквато се провежда съдебното производство, би могла да постави свидетеля в неблагоприятно положение спрямо неговия познат, като прави впечатление цялостната насока на дадените от него показания пред съда, ориентирани към обрисуване на прекомерно идилична картина на демонстрираните отношения между В. и М., непосредствено след последното престъпно съвкупление между тях. Принципно такава картина би могла да съответства на предупрежденията, отправени от по-рано от страна на подсъдимия към пострадалата да „се държи добре“, за да бъде наред всичко, както и на тенденцията във възприетото от нея поведение да не се съпротивлява драстично на М., за да не влоши положението си. Само че подобен изглед на събитията по време на пътуването на тримата спътници към П. не кореспондира с изложеното от свидетеля в първата процесуална фаза на процеса. Що се отнася до останалата част от дадените при условията на устност и непосредственост показания от свид.Д. /касаеща факта на познанството на свидетеля с подсъдимия, обаждането и причините за него сутринта на 06.01.2019г., факта на предприетото пътуване и неговата дестинация, както и ситуирането на пътниците в автомобила, а така също и събитията след оставянето на В./, съдът възприе изложеното от Д. в съдебната фаза на процеса, поради съответствието му, както с показанията на В., а така също и с обясненията на М..          

Съдът при преценката си относно обясненията на подсъдимия П.М., отчете двойствената им правна природа, доколкото същите представляват от една страна основно доказателствено средство, а от друга са и средство на защита. Ето защо, изложеното от подсъдимия се подложи от съда на внимателен анализ през призмата на процесуалното му качество и съответствието, респективно, противоречието на заявените факти с онези, извличащи се от останалите доказателства. Подсъдимият даде подробни обяснения по предявените му обвинения, в които пространно описа запознанството си със свид.В., посредством онлайн социалната мрежа Фейсбук, описвайки подробно съдържанието на разменените между тях съобщения, вкл. и тези непосредствено преди инкриминираните събития, както и тези след тях. Същият не отрече осъществяването на три съвкупления между него и пострадалата на инкриминираната дата, като даде подробно описание на същите, твърдейки изцяло доброволния им характер. Така подсъдимият отрече да е отправял в устна форма каквито и да било закани по адрес на В., насочени към сломяване на волята й и мотивиранети й да предприеме нежелано от нея поведение, а по отношение на писмените текстови закани, клип и снимки, предхождащи и последващи инкриминираните събития, акцентира върху несериозния им характер. Междувпрочем, значителна част от обясненията на подсъдимия, и по-точно онези, описващи процесните събития, бяха коментирани по-горе, в съпоставка с показанията на В., като се изложиха подробни съображения, аргументиращи вътрешното убеждение на съда относно достоверност именно на изложеното от пострадалата, респективно и причините, поради които не се кредитира коментираната част от обясненията на М., поради което е абсолютно ненужно преповтарянето на тези съждения.

Относно останалите обстоятелства /в т.ч. факта на запознанството между М. и В., характера и естеството на техните контакти, известно време преди инкриминираната дата /с изключение на твърдението, че именно пострадалата се е обадила малко преди потеглянето му към П. и го е поканила на кафе/, съдържанието на всички съобщения, които са си разменяли с В., липсата на отправена към В. заплаха, с която да е убедил свидетелката да се качи в автомобила, вкл. и известно време, след като превозното средство вече е било приведено в движение, фактът на самото пътуване от П. до С. и обратно, както ситуирането на возещите се в двете посоки лица, извършената от служителите на СДВР проверка на влизане в С., факта на трите съвкупления на инкриминираната дата, предоставените сутринта на 06.01.2019г. на В. варианти за отпътуването й към П./, съдът кредитира обясненията на подсъдимия в тези им части. Тази преценка на съда е продиктувана от съответствието в тези им части на обясненията на подсъдимия и останалите, събрани по делото доказателства, съдържащи се в показанията на коментираните по-горе свидетели в кредитираните от съда части, обективираните в експертното заключение на съдебнотехническата експертиза от досъдебното производство съобщения, разпечатки от АПИ и пр. Ето защо съдът възприе за достоверни обясненията на подсъдимия в коментираните части.

 

Необходимо е във връзка с пълнота на изложението, а и във връзка с направените от защитата възражения да се отдели специално внимание на два пропуска, допуснати в хода на разследването. Единият касае съобщението, изпратено от В. на П., непосредствено преди пътуването с М. ***. Текстът на същото нито е пресниман посредством скрийн-шот, нито е бил предмет на изследване от съдебнотехническата експертиза, въпросите към която са акцентирали върху комуникацията на В. и М., както и изследване профила на последния, а впоследствие, след изготвяне на съдебно- техническата експертиза, апаратът бил върнат на пострадалата, поради преценката за отпаднала необходимост от същия.  

В хода на съдебното следствие съдът положи максимални усилия да бъде „открито“ и обективирано коментираното съобщение, но същите останаха безрезултатни, предвид, че мобилният апарат на пострадалата, от който е било изпратено, е бил продаден отдавна, а при проведеното експертно изследване на телефона на М.П., назначено в хода на съдебното следствие, въпросното съобщение не е било открито в паметта на телефона. Независимо от липсата на въпросното съобщение, информация относно съдържанието му се съдържа, както в показанията на свидетелките В., така и в тези на свид. П., които си кореспондират относно текста му. Така макар съобщението да не е запазено по делото, в каквато насока бяха навеждани многократно възражения от страна на защитата, то няма пречка при липсата на преки доказателствени средства, да бъдат използвани производни такива досежно определени факти, щом е известен първичният източник на тези факти /какъвто е конкретният случай/. Изложеното принципно положение е в синхрон със съдебната практика, според която при липса на определено първично доказателствено средство или неговото опорочаване няма пречка да бъдат положени процесуални усилия за изясняване на релевантните обстоятелства с помощта на друг доказателствен източник, като например свидетелски показания. Това е така, понеже съгласно разпоредбата чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети. Доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за извличане на факти по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство, или посредством друг процесуален способ. Необходимо е единствено по отношение на приетите от съда факти да са налични достатъчно доказателства, които в своята съвкупност да са годни да обезпечат безспорен и категоричен извод, че тези обстоятелства са се случили именно по този начин. В конкретния случай, в своите показания, дадени в хода на досъдебното произовдство, и то непосредствено след инкриминираните събития, приобщени от съда по надлежния ред, свидетелките П. и В. са били категорични, че втората е съобщавала на приятелката си именно за предстояща среща с М. пред Н.. Отделно от това в показанията си свид. В. във всеки един момент от наказателното производство е категорична относно текста на въпросното съобщение, като отчитайки последователността и съответствието на нейните показания в останалата им част, няма основание да се счита, че е изложила недостоверни твърдения досежно това обстоятелство, още повече, че, както бе отбелязано са налични и други доказателства, подкрепящи коментирания факт. В тази насока са показанията на свид.П. в онзи начален момент от наказателното производство /надлежно приобщени от съда по реда на чл.281, ал.4 от НПК/, когато всички спомени са били все още актуални. Междувпрочем досежно това обстоятелство свидетелката В. е категорична и при дадените при проведения пред съда разпит, а свид.П. след приобщаване на показанията й от досъдебното производство по реда на чл.281 от НПК потвърди именно прочетеното й, заявявайки липсата на ясен спомен за събитията към момента на съдебния й разпит, предвид изтеклия период от време[46]. Не без значение е и обстоятелството, че междувременно свидетелката П. в крайна сметка е научила каква е била крайната точка на процесната дестинация, а именно гр.С., поради което напълно логично е, предвид липсата на конкретен спомен за текста на съобщението, да преплита факти, известни й по делото. От друга страна към онзи начален момент от наказателното производство /едва около 4 дни от инкриминираните събития/ спомените на свидетелката са били значително по-ясни, а не е налична причина, поради която свид.П. да лъжесвидетелства именно за този факт.

Междувпрочем в показанията си от досъдебното производство от 10.01.2019г.[47], приобщени от съда по реда на чл.281 от НПК при допълнителния разпит на свид.П.[48], последната е заявила, че впоследствие, без да иска е изтрила съобщението си от телефона-т.е. към момента на разпита й това съобщение не е било налично. Макар в разпита си пред съда свидетелката да твърди, че била изтрила това съобщение впоследствие, и то било налично към момента на разпита й, то няма основание да се отхвърлят показанията й от досъдебното производство в тази им част, доколкото нееднократно същата твърди, че към онзи момент спомените й са били по-ясни, а твърдението й в хода на досъдебното производство, че съобщението не е налично към момента на разпита й пред разследващия, понеже го била изтрила случайно, е достатъчно категорично и ясно.

Ето защо съдът прие, че текстът на коментираното съобщение е съдържал именно уведомяване на свидетелката П. от страна на приятелката й В., че втората отива да се срещне с „****.“ пред Н., поради което възприе показанията на свид.В. и в тази им част. Междувпрочем, уместно е да се посочи, че според съда, оспорваната от защитата част от текста на съобщението, не е толкова основополагаща по отношение преценката на съда досежно престъплението по чл.142 от НК, в каквато насока ще бъдат изложени по-подробни аргументи на съответното систематическа място.    

Вторият пропуск, допуснат в първата фаза на процеса, също нееднократно поставян на обсъждане от страна на защитата, касае неприобщаването към материалите по делото на записите от камерите в близост да мястото, където е бил спрян автомобилът на М. пред дома на пострадалата, откъдето В. и подсъдимият се потеглили към гр.С. Междувпрочем и относно тези записи съдът положи усилия за тяхното приобщаване към материалите по делото, изисквайки същите от *** на * РУ на МВР-П., но видно от получения отговор, предвид срока им на съхранение, към момента същите вече не са налични /същите се съхраняват около 10-15 дни, след което се изтриват автоматично/, нито пък се пази информация за служебните лица, които са ги преглеждали през периода, непосредствено следващ инкриминираните събития[49].Подробна информация относно въпросните обстоятелства, касаещи самото качване на В. в автомобила на М. и потеглянето на превозното средство се съдържа в кореспондиращите напълно в тази им част показания на пострадалата и обясненията на подсъдимия.  

 

Недоказани и голословни останаха направените от страна на защитата възражения, както и твърденията на подс.М., за предубеденост на полицейските служители /в т.ч. разследващ полицай и оперативни работници/ и наблюдаващия по време на досъдебното производство прокурор П., участващ и като представител на държавното обвинение в съдебната фаза на процеса. Коментираните по-горе два пропуска, допуснати при разследването[50], респ. провеждането на разпити и на лица, чиито показания не са пряко относими към предмета на делото, в никакъв случай не са от такова естество, че да обосноват извод за каквато и да било предубеденост или заинтересуваност на органите на досъдебното производство, в частност „заговор“ от страна на прокуратурата и полицейските органи в полза на Е.И.-*** приятел на пострадалата. Обсъдените по-горе пропуски на разследването в никакъв случай не са съществени, а и доказателства относно съответните факти се изличат от други доказателства по делото, в каквато насока бяха изложени вече подробни разсъждения от съда. Що се отнася до възраженията, неколкократно обсъждани от защитата, включително в хода на съдебното следствие, за разпит в хода на досъдебното производство на немалко свидетели, нямащи пряко /а и трудно би могло да се приеме и косвено/ отношение към предмета на доказване, тези обстоятелства също не могат да обусловят извод за предубеденост на разследващите, а и на прокурора в конкретния случай. Междувпрочем в хода на досъдебното производство е разпитана и свид.К., която е от близкото обкръжение на М. и за която в никакъв случай не може да се твърди, че „обслужва“ обвинението. Що се отнася до свидетелките А. и О., то същите са по-скоро неутрални спрямо обвинителната теза, но в никакъв случай според съда не са подкрепящи я. Самата А. нито пряко, нито косвено е възприела някакви факти, от които да е изводима информация за упражнена от М. агресия, насочена срещу *** неприкосновеност на лице от женски пол, а единственото опасение, което е изпитала О. /която не е станала жертва на принудително съвкупление или опит за такова/ при срещата си с М., далеч преди инкриминираните събития, е за мобилния си телефон, който останал във владение на подсъдимия, поради което контактите й с организаторите на конкурса за „***“ били затруднени.   

Правото на справедлив процес на подсъдимото лице по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ предполага безпристрастност на съда, вкл. и на прокурора по делото във всичките му фази. По принцип „безпристрастност“ означава липса на предразсъдъци и пристрастия. Безпристрастността изисква съдът, включително и прокурорът да не е предубеден в полза или във вреда на някоя от страните по делото, а да се ръководи само от доказателствата и закона.

В практиката на ЕСПЧ е прието, че субективният подход при преценката на безпристрастността цели да се установи личната непредубеденост на членовете на съдебния състав, а и на прокурора–дали показват лични предразсъдъци и пристрастия по дадено дело. Така субективната безпристрастност се презюмира, освен ако няма данни за обратното, като в конкретния случай, съдът прие, че относно субективната безпристрастност на прокурор П. /а и на останалите органи на досъдебното производство/ в хода на съдебното следствие не се установиха данни, оборващи тази презумпция, като претенциите на подсъдимия /заявявани нееднократно/ относно личното му познанство със свид.И., както и близки отношения с разследващия полицай, останаха голословни и недоказани. Както бе изложено вече, пристрастност на прокурора, на разследващия и оперативните служители, работили по случая, не може да бъде изведена и от обстоятелствата, при които се е развило разследването. Такава не може да бъде обоснована и с фактическата и правна преценка на делото, направена от държавното обвинение, макар и да не се споделя в определени части от съда. Това се отнася и за направените от защитата съждения, че делото изначално е следвало да се наблюдава и разследва в С., които също не са от такова естество, че да обосноват извод за обективна пристрастност на прокурора. Тава е така, доколкото право на прокуратурата е да прецени на кое лице какво обвинение да повдигне, като доколкото обвинението на М. е включвало и такова за „отвличане“, бидейки по-тежка наказуемото, то именно това престъпление е предопределило и подведомствеността на Пловдивската прокуратура на основание чл.38 от НПК. Обстоятелството дали въпросното обвинение ще бъде доказано в хода на съдебното следствие, то същото е въпрос по същество на делото и не би могло, вкл. в конкретния случай да обоснове извод за предубеденост на прокурора. Ето защо, съдът прие, че в хода на досъдебното производство не е накърнено правото на „справедлив процес“ на подсъдимото лице.

 

В обобщение на горното, съдът прие, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява с необходимата степен на категоричност описаната по-горе фактическа обстановка.

Предвид изложеното, могат да се обобщят безспорните и оспорваните от страните основни моменти от фактическата обстановка по следния начин :

Няма спор по делото, че на процесната дата пострадалата Р.В. е приела да се срещне в близост до дома си в гр.П. с подсъдимия М., след което се качила в автомобила му и двамата потеглили към гр.С., където финализирало тяхното пътуване.

Не е спорен и фактът, че в дома, обитаван от подсъдимия в гр.С., между двамата на инкриминираната дата били осъществени три съвкупления.

От страна на подсъдимия и неговия защитник се навеждат възражения относно обвинителната теза, че промяната местоположението на В. е резултат от психическа принуда, упражнена от подс.М., като се оспорва и наличието на такава за осъществените процесни съвкупления.

Обръща се внимание също така, че доколкото пътуването на В. е финализирано именно в гр.С., то ако въобще по делото е имало данни за принудителна промяна в местонахождението на пострадалата, то тази деятелност би се явила довършена в гр.С.. Макар в случая се преплитат две възражения от различно естество-едното по фактите и доказателствата, а другото правно, то уместно е именно понастоящем да се направи едно уточнение от правен характер, касателно престъплението по чл.142 от НК. В съдебната практика е прието, че изпълнителното деяние на престъплението „отвличане“ се изразява в принудителната промяна в досегашното местонахождение на пострадалия и същото е довършено с факта тази принудителна промяна /със самото принудително напускане на мястото, където се е намирало пострадалото лице/. Ето защо, несъстоятелна е принципната теза на защитата, че изначално некоректно е „избран“ гр.П.като място на довършване на престъплението по чл.142 от НК[51]. Принципно би имало резон във възражението на защитата, касателно мястото на извършване /довършване/ на престъплението, свързано с промяна местоположението на пострадалата, ако обвинението бе за „противозаконно лишаване от свобода“ по смисъл на чл.142а от НК /каквото обвинение очевидно не е повдигнато/, изразяващо се в противоправно задържане на пострадалия, при което се създава едно неблагоприятно за него фактическо състояние, което продължава до освобождаването му. В конкретния случай това „задържане“ принципно би било преустановено в С., доколкото според синхронните твърдения на подсъдимия и на свид.В., след осъществяване на третото по ред съвкупление, за пострадалата не е съществувало каквото и да е препятствие да си тръгне от дома на подсъдимия в гр.С. Така свид.В. заявява, че тя сама потърсила помощ от подсъдимия за придвижването й обратно към гр.П. и той й предложил да й предостави автомобил, с който да пътува дотам сама. Ирелевантни в случая са причините, поради които пострадалата се е отказала от тази възможност, понеже същите не променят факта, че именно към онзи момент за напускането й на дома, обитаван от М., не е имало препятствие, създадено от негова страна.  

Доколкото обаче повдигнатото на М. обвинение е именно за престъпление по чл.142 от НК, то именно наличието или липсата на доказателства за елементите, изпълващи този състав, следва да се подложат на обсъждане. С други думи, в конкретния случай, за да се приеме наличие на „отвличане“, което принципно би се явило довършено от момента на потегляне на автомобила от мястото, на което В. се е качила в близост до дома си в гр.П., то ще следва да се установи дали към онзи момент тази промяна е сторена под влияние на принуда-в случая психическа такава. Тази теза на прокуратурата остана недоказана в хода на съдебното следствие. Видно от показанията на самата пострадала, същата се е качила в автомобила на подсъдимия напълно доброволно, без тази й активност да е била мотивирана от М. посредством принуда, след което той потеглил и едва по пътя /след като автомобилът се движил-т.е. местоположението в пространството на В. вече било променено/ подсъдимият започнал да отправя закани, да предупреждава свид.В. да се държи добре, да не се противопоставя на пътуването към С., като изрично я е уверил, че желае само да го придружи до дома му, понеже не се чувствал добре и обещал, че няма да имат сексуален контакт.

Що се отнася до заплахите, отправени по телефон и чрез съобщения по Месинджър преди пострадалата да слезе от дома си, то и самата тя не твърди същите да са били насочени към мотивиране нейното съгласие да се качи в автомобила на подсъдимия, който впоследствие потеглил в посока към гр.С. Едва вече по пътя, след като превозното средство се движело, свидетелката изразила несъгласие да остане с подсъдимия и да пътува към С., след което заканите били подновени с обещанието, че няма да имат сексуални отношения след пристигането в дома на подсъдимия. Това обещание само по себе си и в контекста на случилите се на инкриминираната дата събития, обосновава становището според съда, че от самото им начало всички заплахи са били предназначени към създаване на едно трайно състояние на страх у пострадалата, единствено с цел последващо осъществяване на съвкупления против волята й.  По този начин, посредством отпочнатите още от П. психологически атаки чрез отправянето на закани по адрес на семейството й и към нея самата /по телефон и съобщения по Месинджър/, продължили и по пътя след потеглянето за гр.С. и след това припомнени в дома, обитаван от подсъдимия, последният е сломил напълно съпротивата на пострадалата, което именно е улеснило осъществените с нея инкриминирани съвкупления. Тази психическа принуда, упражнена спрямо В., към всеки един момент и обективно и субективно е била насочена според съда именно към осъществяване на сексуален контакт с нея, което в крайна сметка е било и сторено, и то трикратно. Дори да приемем, че упражнената спрямо пострадалата психическа принуда обективно и субективно е била насочена към нейното задържане от страна на подсъдимия, каквато насоченост според съда не е налице, то тази деятелност принципно би се субсумирала под разпоредбата на чл.142а от НК и се явява довършена в гр.С., каквото обвинение няма повдигнато. Това е така, доколкото, както бе отбелязано, самото качване в автомобила и потегляне към гр.С., не е било нито в резултат от сила, нито в резултат от заплашване /което е в синхрон, както с изложеното от подсъдимия, така и с твърденията на частната обвинителка/. Доколкото този въпрос е и от правно естество, то процесуално редно е по-подробни аргументи в тази насока да бъдат изложени и при коментара на процесния казус от правна страна.   

Нееднократно по делото в хода на съдебното следствие, а и при съдебните прения бе поставян на обсъждане въпросът относно два пропуска, допуснати в хода на разследването, касателни именно престъплението по чл.142 от НК, а именно неприобщаването на съобщението, изпратено от свид.В. на нейната близка приятелка М.П., непосредствено преди тръгването за гр.С., както и на записите от камерите в близост да мястото, където е бил спрян автомобилът на М. пред дома на пострадалата. Както бе отбелязано по-горе, безуспешни останаха положените от съда усилия да бъде инкорпориран към материалите по делото въпросния запис, както и да се обективира съобщението на В.. Няма спор по делото обаче, че качването на пострадалата В. в автомобила на подс.М. е осъществено доброволно, в каквато насока са кореспондиращите си в тази им част показния на пострадалата и обяснения на подсъдимия. Що се отнася до въпросното съобщение, то неговото съдържание бе установено посредством гласни доказателствени средства в съзвучие със съдебната практика. Междувпрочем, както бе вече отбелязано, акцентът, който защитата поставя относно това дали се сочи пътуване до гр.С. или среща пред Н., не е чак толкова значим според съда, макар за неговият текст да се събраха достатъчно категорични доказателства. По-същественото е, както бе отбелязано по-горе, че още към онзи момент у пострадалата вече е формиран страх от подсъдимия, предвид получената информация за личността му, агресивните заплахи отправени към нея и семейството й, които към онзи момент не са манифестирали изрично конкретна насоченост. А че в крайна сметка психическата принуда на М. е била насочена единствено към осъществяване на съвкупления с В., противно на волята й, е изводимо от внимателния анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Така самата пострадала подчертава, уверението на подсъдимия, че само ще го придружи до С., без да правят ***. На следващо място, свид.В. не твърди след като се срещнала с М. пред дома си, непосредствено преди да се качи в автомобила му /а и преди това/, да е получила заплахи именно с такава изрична насоченост-да я мотивират да се качи в превозното средство, посредством което е осъществено пътуването до гр.С. Нещо повече, прави впечатление от приложените по делото съобщения, придружени с видеоклип на окървавен труп, изпратени по Месинджър[52], че заплахите на подсъдимия М., непосредствено предхождащи потеглянето към гр.С., започват след като В. изпраща съобщението:“ти наистина ли реши че ще остана да спя с теб, и дори и да не бях поставена при тези обстоятелства, пак би било същото“, което уверение в известна степен също подкрепя тезата относно обективната и субективна насоченост на психическата принуда-именно към осъществяване на престъпни съвкупления. Последните пък не биха били осъществими, без среща между В. и М., поради което в едно от съобщенията подсъдимият заплашва пострадалата, че ще започне да я търси и тя ще има причини да се страхува, ако не се срещне с него.

Ето защо, съдът прие за доказана обвинителната теза, че осъществените малко на 06.01.2019 год. в периода от 03:30 часа до 10:00 часа, в къща, находяща се в гр.С., ул.“Г.“№*, общо три съвкупления са именно в резултат от психическата принуда на В. /изразяваща се в заплашване с насилие спрямо нея и семейството й/. Така още от преди потеглянето за С. с поредицата от заканителни съобщения по Месинджър и разговори по телефона, у В. е създаден страх от личността на подсъдимия, катализиран и от прочетената от В. негативна медийна информация за него, което обстоятелство му било добре известно. Самият М. не отрича в обясненията си, че пострадалата го информирала за породената у нея тревога от прочетеното за него, което пък кореспондира, както със собствените й показания, а така също и с текстовете на разменените между тях съобщения по Месинджър[53]. Впоследствие в хода на пътуването към гр.С., вече след като автомобилът бил изминал известно разстояние, подсъдимият отправил множество заплахи с насилие спрямо нея и семейството й, като я инструктирал да се „държи добре“, за да бъде наред всичко. Едва след влизането в обитаваната от подсъдимия къща в гр.С., пострадалата, която вече била изложена на серия психически атаки от страна на подсъдимия, от когото вече изпитвала страх, узнала за действителното намерение на М. да осъществи актове на съвкупления с нея /с приканването му да се съблече и изкъпе/, като отново й било напомнено за очаквано от нея „добро поведение“. Разбирайки за действителното намерение на подсъдимия, пострадалата изразила нежеланието си за ** отношения с него, напомняйки му за обещанието, дадено по време на пътуването, че такива няма да има. В отговор последвало изявлението на М., че ** с него е неизбежен и напомняне да се държи добре, за да бъде наред всичко, което в контекста на цялата, предхождаща въпросните съвкупления психологическа атака на подсъдимия, окончателно е сломило съпротивата й.

Предвид изложеното, съдът не споделя възраженията на защитата, че дори и да не е била съгласна да се съвкупи с подсъдимия, това нежелание на В. не му било известно. Той категорично е бил наясно с този факт, иначе не би имало смисъл да отправя серия от закани, отпочнали още със съобщенията по Месинджър /и то след писменото й изявление, че няма да има сексуални отношения с него/, а впоследствие и по време на пътуването. Не би уверявал и пострадалата, че му е необходима само като „патерица“-т.е. да го откара до С. с изричното обещание да не правят ***. Нещо повече, самата В., непосредствено преди първото съвкупление изразила нежеланите си за сексуален контекст с него, напомняйки му даденото обещание, при което получила в отговор изявлението на М., че сексът с него е неизбежен, както и че трябвало да бъде добра, за да е наред всичко. Имайки предвид, че в този момент пострадалата е била сама в дома на подсъдимия, независимо дали в предходни моменти е могла да постъпи по различен начин от избрания от нея /в каквато насока са и възраженията на защитата/, то тези изявления на М. /предвид всички предходни обстоятелства-информацията за него и многократните заплахи/ са били напълно достатъчни, за да сломят последващата активна съпротива на пострадалата, включително и за останалите инкриминирани съвкупления.    

  Както бе отбелязано по-горе, по отношение на обстоятелствата, касаещи събитията, случили се по време на пътуването и тези в къщата в гр.С., съдът възприе изцяло изложеното в показанията на свид.В.. Именно  

 

 

установената от съда последователност, логичност и непротиворечивост в показанията на пострадалата относно фактическите данни, очертаващи основния предмет на доказване са утвърдили достоверността им. Показанията на тази свидетелка съвсем не са изолирани– така както твърди защитата, напротив потвърдени са и от други, макар и косвени доказателства по делото, подробно коментирани по-горе, кореспондират в определени аспекти и с обясненията на подсъдимия, които вече бяха обсъдени. Наистина по делото бяха прочетени в пълнота показанията на свидетелката от първата процесуална фаза, което допринесе за проследяване на тяхната последователност, като наличието на някои противоречиви моменти, а така също и липсата на спомен за определени факти от случилите се преди повече от три години събития, съвсем не са от такова основополагащо значение, какъвто ефект им се придава от страна на защитата. Нещо повече, независимо от многобройните й разпити, вкл. и проведените с нейно участие очни ставки /с подсъдимия и със свид.М.В./, пострадалата В. е последователна в своите показания относно основните въпроси от предмета на доказване.

Изложеното от В., не се опровергава и от съдържанието на инкорпорираните по делото записи от камерите пред дома, обитаван от М. /предявени в хода на съдебното производство/. Не противоречи и с поведението й пред полицейските служители на входа на С., доколкото същата вече била получила предупреждението на подсъдимия, че от нея се очаква „добро поведение“, за да е наред всичко, придружено с уверението му, че има много познати в полицията, а така също и предвид поредицата закани, създали у нея едно относително трайно състояние на страх. Кореспондира и с обясненията на самия подсъдим, който пред съда заяви, че е свикнал периодически да заснема своето ежедневие, вкл. и интимно такова, което пък обяснява твърденията на свид.В., че заснетото на камерите поведение и на двамата е в резултат, както от собствения й страх, а така също и от сценичното маниерничене на подсъдимия /което се отнася и за направените пред свид.Ц.Д. демонстрации по време на пътуването към П. и при пристигането там/. Нещо повече, по време на пътуването към С. и „срещата“ с полицаите на входа на града, макар и адресат на серия закани от страна на подсъдимия, у В. все още е съществувало убеждението, формирано и поддържано от самия М., че няма да бъде принудена да прави ** с него и че придружавайки го до С., по този начин ще „изчистят“ отношенията си и ще бъде извън опасност, както и семейството й. Самият М. в обясненията си пред съда заявява, че манифестирал на тръгване пред пострадалата, че му била нужна само за „патерица“. 

Що се отнася до наведените в хода на съдебното производство съждения относно интимните познанства на пострадалата с едно, или друго лице от мъжки пол, вкл. и относно нейния полов морал и/или този на нейни приятелки, свидетелки по делото, то тези твърдения останаха недоказани, а и същите са ирелевантни за преценката относно субсумиране на стореното от М. под разпоредбата на чл.152 от НК. Категорична е съдебната практика, че всяко лице от женски пол /като това включва дори лица, занимаващи се с проституция, каквато, както отбеляза и частното обвинение, не се установи да е Р.В./, може да бъде жертва на изнасилване, щом по отношение на него е осъществена деятелност, изпълваща обективните и субективни елементи на престъплението по чл.152, ал.1 от НК. Ето защо и съдът аргументирано в съзвучие със съдебната практика остави без уважение претенциите на подсъдимия в предпоследното по ред заседание по делото, да продължи изследването на въпроса имала ли е в крайна сметка Р.В. интимни отношения с лицето Г.В. /т.нар. „Д.“, сочен като свидетел още в справката към обвинителния акт/, или не, при все, че всеки от двамата отрече такива контакти.

Ето защо и защитната теза, че заплахите, предхождащи инкриминираните съвкупления, отправени от подсъдимия били едва ли не израз на накърнено его, остана голословна, недостоверна и житейски нелогична, противоречаща на останалия доказателствен материал, което се отнася и до съждението на подсъдимия, че оплакването на В. пред полицията вероятно било провокирано от желание за отмъщение от страна на пострадалата. Така обясненията на М., че жалбата била подадена от В. поради споделена от него информация за процесните съвкупления със свид.Г.В., не се потвърждават от пострадалата, която отрича да е общувала със свидетеля след инкриминираната дата, а и известно време преди това. Не кореспондира и с въпросното съобщение, изпратено от името на лице, запаметено в телефона на В. като „Д.“[54]. Както бе отбелязано по-горе, видно от коментираното съобщение, същото е изпратено на 12.01.2019г.-т.е. няколко дни след официалното оплакване на В., когато телефонът й вече е бил в полицията. Несъстоятелна е и тезата на подсъдимия, че причина за депозиране на жалбата са изготвени от него клипове на процесните съвкупления. По делото не се установи пострадалата да е била информирана, че М. притежава подобни клипове, за които дори и да бе известена, нелогично би било да подава жалба до полицията с неверен сигнал за изнасилване, понеже по този начин би рискувала официализирането на твърдяните от подсъдимия записи. Още повече, че и самият подсъдим заявява, че пред В. бил изтрил клиповете, за които тя знаела, а и видно е, че съобщението до „Д.“ е последица именно от блокирането на М. от пострадалата във Фейсбук. Самият акт на блокиране в онлайн социалната мрежа, непосредствено следващ завръщането на В. в дома й след процесните съвкупления, индицира, че свързва блокираното лице /подсъдимия М./ с неприятни изживявания, което отново противоречи на твърдението му за двустранно доброволни и удовлетворителни за двамата сексуални контакти. А и към момента на блокирането, и самият подсъдим не твърди до знанието на В. да е била сведена по един или друг начин информация за наличието на сексуални клипове с нейно участие, или пък, че той има намерение да разпространява същите, или пък каквато и да било компрометираща я информация. Ето защо, както бе отбелязано по-горе, противоречиви, взаимноизключващи се и изолирани от останалия материал останаха обясненията на подсъдимия за доброволност на процесните съвкупления, поради което и същите в тази им част не бяха кредитирани от съда, а защитната теза за липса на психическа принуда /заплашване/, обективно и субективно насочена към сломяване съпротивата на В. за осъществяване на трите съвкупления, бе категорично опровергана. 

Изложеното кореспондира и с кредитираните от съда експертни изследвания, извършени, както на подсъдимия М., така и на пострадалата В.[55], коментирани по-горе. Така в извършения от експертите анализ на подсъдимия същите са посочили, че по отношение на изследваното лице се „диагностицира акцентуация на характера в посока на доминантност и демонстративност“, като по време на освидетелстването същият е „спокоен, контактен, манимулативен, като от влизането си в определеното за освидетелстване помещение се старае да контролира хода на интервюто и да налага стратегията си, като… по време на психиатричното и психологично изследване не са наблюдавани никакви признаци на паническа атака или тревожност, като съобщаваното от освидетелствания има по-скоро изискващ и заплашителен характер от рода на :“…щом съм добре, мога и да си умра в ареста…не се чувствам добре, други въпроси имате ли…“. Изложеното кореспондира с показанията на пострадалата, касаещо цялостния модел на предприетото от страна на подсъдимия спрямо нея демонстративно и манипулативно поведение.

Що се отнася до В., експертите, изготвили повторната СППЕ на пострадалата, не изключват възможността същата де е изпитвала страх по време на процесните събития, така, както самата тя съобщава, като във връзка с поставените им въпроси от страните съотнесоха всяка от реакциите й към тази възможност, уточнявайки, че няма универсално поведение, общоважащо за всички при подобни застрашаващи ги ситуации, като всеки реагира според своите собствени разбирания. Изложеното обяснява и невъзможността на В. да устои на психологическите атаки на подсъдимия и да предприеме поведение, което защитата квалифицира като нелогично.

Прави впечатление и различния подход, който М. има към пострадалата с този например към свид.А.С., с която се е срещнал малко по-рано. Ако към втората само предлага среща, причаква я, споделя й за намеренията да има сериозна връзка и пр., като след категоричния й отказ да има каквито и да било отношения с него, я оставя пред дома й, то цялостните му усилия и непримиримост с отказите й по една или друга причина са насочени именно към пострадалата В.. Като в крайна сметка упражнената спрямо последната психическа агресия е довела и до желания резултат-три акта на противоправно съвкупление.

 

Предвид гореизложеното, съдът оправда изцяло подсъдимия М. по обвинението му за престъплението по чл.142, ал.3, т.1, във вр.с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за това на 06.01.2019 год. около 01:10 часа в гр.П., в началото на кръстовището на бул.“К.“ и бул. „Д.“ в посока към АМ „Т.“, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК /осъждан със съдебен акт (споразумение) по НОХД № 781/2014г. на СНС и присъда по НОХД № С-252/2012г.- на СГС/, да е отвлякъл Р.С.В. ЕГН-**********.

Така, както бе отбелязано по-горе, съдът прие, че при описаната по-горе категорична фактическа установеност, поведението на подсъдимия М. не се субсумира под разпоредбата на чл.142 от НК. Както бе обсъдено, коментираното престъпление, изразяващо се в принудителна /посредством психическа или физическа заплаха/ промяна на досегашното местоположение на пострадалия /независимо от формите на евентуално упражнената принуда/, е довършено с напускане на мястото, където се е намирало пострадалото от деянието лице[56]. В този ред на мисли, принудата в никакъв случай не може да бъде последваща спрямо осъществената промяна, понеже именно принудата се явява улесняващият акт, който препятства изявата на действителната воля на пострадалото лице. В правната доктрина е развивана и тезата, че отвличането може да бъде осъществено и посредством измама на пострадалия, която препятства формирането на действителната воля на пострадалия[57]. В конкретния случай, обаче тази възможност е извън предмета на обсъждане в настоящото производство, предвид обхвата на обвинението, очертан от прокуратурата /откъм време, място и начин на осъществяване/. Така според обстоятелствената част на обвинителния акт /л.14 от ОА/, а и според повдигнатото обвинение, съставът на престъплението по чл.142 от НК бил осъществен чрез заплахи /психическа принуда/, като същият бил реализиран около 01:10 часа в гр.П., в началото на кръстовището на бул.“К.“ и бул. „Д.“ в посока към АМ „Т.“ /според диспозитива на повдигнатото обвинение/, когато „обвиняемият счел, че вече достатъчно бил изплашил и бил сломил съпротивата на В., както и че това било достатъчно да осъществи и двете си намерения-да я откара в гр.С.без съгласието й и там да осъществи с нея полов/и контакт/и, отново без съгласието й“ /според фактите, очертани от прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт, като очертаващи престъплението по чл.142 от НК/. Очевидно е, че към така фиксирания изрично от държавното обвинение момент, пострадалата вече е била сменила своето местоположение. Като това е било сторено непосредствено след качването й в автомобила на подсъдимия и неговото потегляне, което не е било принудително, не се и претендира да е било такова, според рамките на повдигнатото от прокуратурата обвинение, включително и вменените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Нещо повече, този момент /в който В. е сменила своето местоположение в пространството/ се явява извън обхвата на повдигнатото от прокуратурата обвинение по чл.142 от НК-той на практика предхожда инкриминирания момент /във времеви и пространствен аспект/. Предвид гореизложеното, съдът намира, че осъществената от подс. М. деятелност, очертана в обхвата на обвинението по чл.142 от НК не би могла да бъде субсумирана под инкриминираната разпоредба на престъплението „отвличане“.

От друга страна, така, както е очертан обхватът на повдигнатото обвинение, а именно упражнена спрямо В. психическа принуда по пътя, вече след като автомобилът е изминал известно разстояние-до началото на кръстовището на бул.“К.“ и бул. „Д.“ в посока към АМ „Т.“, т.е. касае се вече за последващо лишаване от възможност на В. против волята й за свободно придвижване, необходимо е за пълнота да се обсъди и престъплението по чл.142а от НК-„противозаконно лишаване от свобода“, при все, че такова обвинение на М. няма повдигнато. Така според съдебната практика, а и според правната доктрина, при „отвличането“ пострадалият бива отведен, и то принудително, от мястото, където обикновено пребивава и е поставен в положение да не може свободно да се придвижва в пространството. Деянието се явява довършено в момента на принудителното напускане на пострадалия на мястото, където се намира. Отвличането е резултатно престъпление, което ще бъде довършено, когато пострадалият бъде поставен в положение да не може свободно да се придвижва в пространството, като за разлика от „противозаконното лишаване от свобода“ при отвличането времетраенето не е от значение. Това е така, понеже с довършване на дейността по ограничаване свободата на придвижване на пострадалия, настъпва автоматично и престъпният резултат. Така отвличането накърнява по-широк кръг обществени отношения, за разлика от обикновеното „противозаконно лишаване от свобода“, защото при „отвличането“, наред с възможността за свободно придвижване в пространството /както е при престъплението по чл.142а от НК/, се засяга и свободата на формиране на волята на пострадалия. Т.е. съотнесено към конкретиката на случая, отвличане би било налично, ако свид.В. бе качена принудително в автомобила на М. и същото би било довършено в момента на потеглянето му, понеже от този момент същата би била с накърнена възможност за свободно придвижване в пространството. За разлика от „отвличането“, характерна особеност за престъплението „противозаконно лишаване от свобода“ по смисъла на чл.142а от НК е неговата непрекъснатост, поради което и то се явява продължено. Така изпълнението на фактическия състав трае от момента, в който действително бъде задържан противоправно пострадалият, докато деецът не освободи задържания или той не бъде освободен от другиго /или пък се освободи сам/. Т.е., ако приемем, че в конкретния случай, упражнената от подсъдимия принуда известно време след потеглянето на автомобила, е била насочена и към препятстване възможността за свободно придвижване на В. в пространството, освен към последващите инкриминирани съвкупления, то престъплението би било субсумирано именно под разпоредбата на чл.142а от НК /противозаконно лишаване от свобода/, каквото обвинение няма повдигнато /нито пък са вменени такива факти с обвинителния акт/, което би било довършено в момента и на мястото, когато и където пострадалата е можела вече свободно да се придвижва в пространството. Според конкретиката на казуса, това би било в гр.С., сутринта след третото инкриминирано съвкупление, когато М. предоставил на В. възможност да си тръгне, вкл. и сама, като дори й предложил автомобил. Междувпрочем тези обстоятелства кореспондират и с показанията на пострадалата. Както обаче бе посочено, обвинение по чл.142а от НК, няма повдиганото, а и не е налице възможност съдът да премине към такава квалификация, предвид липсата на вменени такива факти, които да позволяват подобна преквалификация от Пловдивския окръжен съд. Основното в случая е, че упражнената от подсъдимия М. принуда, не е била насочена /нито обективно, нито субективно/ към ограничавана свободата на придвижване в пространството на пострадалата В., а единствено към сломяване на нейната съпротива, с оглед улесняване на последващите инкриминирани съвкупления. Този извод на съда се гради на цялостното поведение на подсъдимия, информация за което се извлича, както от собствените му обяснения, а така също и от показанията на пострадалата В., в каквато насока вече бяха изложени подробни съображения. Така до пристигането в дома на подсъдимия последната в две ситуации е имала принципна възможност да преустанови своето пътуване към дома на М.-първия път при спирането на бензиностанцията и смяната на местата между двамата, а втория-при спирането за полицейската проверка. Не може да бъде упрекната пострадалата за това, че не се е възползвала от тези ситуации, доколкото към онзи момент същата е постъпила според преценката си, която е направила тогава на наличните обстоятелства. Всички тези факти според съда, обаче аргументират извода, че цялостното застрашително поведение на М. е било насочено единствено и само към улесняване на предстоящите съвкупления. В противен случай той поне би опитал да противодейства на тези моменти /поне не първия от тях/, в които В. е могла да „избяга“.

 

Предвид описаната по-горе безспорна фактическа установеност, съдът призна за виновен и осъди подсъдимия П.М. за вмененото му във вина престъпление по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 06.01.2019 год. в периода от 03:30 часа до 10:00 часа, в къща, находяща се в гр.С., ул.“Г.“ №* при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и при условията на продължавано престъпление на три пъти се е съвкупил с лице от женски пол, като я е принудил към това със заплашване, както следва:

- около 03:30 часа се съвкупил с лице от женски пол - Р.С.В., ЕГН-**********, като я е принудил към това със заплашване с насилие спрямо нея и семейството й;

-около 09:30 часа се съвкупил с лице от женски пол - Р.С.В. ЕГН-**********, като я е принудил към това със заплашване с насилие спрямо нея и семейството й;

-около 10:00 часа се съвкупил с лице от женски пол - Р.С.В. ЕГН-**********, като я е принудил към това със заплашване с насилие спрямо нея и семейството й,

като го призна за невинен в това да е извършил процесното престъпление и при условията на б.“Б“ на чл.29, ал.1 от НК, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение в тази му част.

От обективна страна, като двуактно престъпление, изнасилването се характеризира с извършване на съвкупление с пострадалото лице, като извършителят принуждава същото със сила или заплашване, за да сломи съпротивата му. В случая са налице и двете съставни части на това престъпление. На инкриминираната дата подсъдимият М. е осъществил трикратно престъпни съвкупления с пострадалата Р.В., въпреки ясно изразеното от нейна страна нежелание за това, като деецът е използвал заплашване /психическа принуда/, за да сломи нейната съпротива. Както подробно бе коментирано по-горе, още преди качването на В. в автомобила, подсъдимият отправил множество закани, вкл. и по Месинджър /текстови такива и изпращане на видеоклип/, които подновил известно време след потеглянето на автомобила и съответно напомнил на пострадалата в дома му в С.. Всички тези закани, вкл. и изпратените по Месинджър, в никакъв случай не са безцелни, в каквато насока са съжденията на защитата, а категорично са били използвани именно към улесняване на престъпните съвкупления, доколкото са създали у пострадалата едно продължително състояние на страх, което е било повлияно и от узнатата от по-рано информация за М., с което той бил наясно /доколкото самата пострадала подробно ги информирала предния ден следобед/. Не може да бъде споделено възражението на защитата, че заключението на повторната СППЕ опровергава наличието на такова състояние у пострадалата. Напротив, експертите заявяват, че пострадалата не е изпитвала патологичен страх, но е възможно да е изпитвала страх, както съобщава. Така според съдебната практика[58] за съставомерността на престъплението „изнасилване“ чрез заплашване, не е необходимо отправените закани да парализират психиката на пострадалата. Достатъчно е да са предизвикали страх у пострадалата. Така в Решение № 477/15.12.88г. по н.д. № 484/88г. на ВК на ВС, в което са обсъдени два опита за изнасилване чрез заплашване е прието, че съставомерността на деянието не се изключва дори в случаите, в които пострадалата, която е била заплашена с неблагоприятни за нея последици, които са могли да я мотивират да извърши действия противни на волята й, но е „проявила самообладание и преодолявайки страха си, е успяла да осъществи енергична нравствена и физическа съпротива.“ Достатъчно е в случая според коментираното решение, че деецът е започнал изпълнителното деяние на намисленото престъпление, упражнявайки принуда с цел да сломи съпротивата на пострадалата и да осъществи съвкупление. По-нататък, коментираното решение обобщава, че престъплението е съставомерно, дори когато заплашителните изрази са предизвикали страх у жертвата, но той е бил преодолян.

Така в проведения в хода на съдебното следствие подробен разпит, вещите лица, изготвили назначената от съда повторна СППЕ, разясниха, че реакциите на пострадалата В. във всеки един момент са били осмислени според собствения й обичаен капацитет на справяне с определени ситуации, като същата е постъпвала така, както е счела, че е добре за нея, уточнявайки, че няма универсално правилно и грешно решение. Т.е. по време на процесните събития същата е предприела тактиката на „по-малкото зло“, решавайки да не противодейства активно на подсъдимия, повлияна от създадения у нея страх в резултат от процесните закани. Независимо от тази относително пасивна стратегия, пострадалата е „свела до знанието“ на подсъдимия своето нежелание да преви *** с него и поради това още в началото на съвместното им пътуване получила уверението му, че само ще го придружи до С., без да правят **. Това нежелание пострадалата напомнила на подсъдимия и в дома му след нареждането му да се съблече, припомняйки му обещанието „да не правят ***“, но той й отговорил, че ***с него бил неизбежен. В този ред на мисли, съдът не споделя възражението на защитата, че подсъдимият не бил наясно с несъгласието на пострадалата за сторените с нея общо три престъпни съвкупления.

Същественото за съставомерните заплахи по чл.152, ал.1, т.2 от НК е, че по своя характер и интензитет на въздействие, заплахата трябва да е била обективно годна да мотивира жертвата към действия, противни на волята й, които изисквания са изпълнени в конкретния случай. На следващо място, тези заплахи обективно и субективно са били насочени именно към сломяване съпротивата на В. и улесняване на осъществените с нея съвкупления. Тези заплахи, предшествани от получената от В. медийна информация за личността на М., хронологично започват с отправяне на закани по Месинджър и преминават в такива в устна форма по време на пътуването /подсилени с показване на брадва[59], придружено с „разяснението“ към пострадалата, че, „ако бъде добра, всичко ще бъде наред“/. Така непосредствено преди процесните съвкупления заплашителното поведение на М. еволюира в напомнянето за очаквано от пострадалата „добро поведение“, както и заключението му, че *** с него е „неизбежен“. Осъщественото от подсъдимия е типичната проява на изнасилване, при която деянието се осъществява чрез употреба на заплашване, посредством което подсъдимият е преодолял несъгласието на пострадалата и е улеснил осъществяването на процесните общо три съвкупления.

Безспорно от значение за съставомерността на процесното престъпление е осъществяването на съвкупленията без съгласието на пострадалата–в настоящия случай ясно изразеното от В. нежелание, включително и непосредствено преди инкриминираните съвкупления чрез нежеланието да се съблече, както и с напомнянето за даденото обещание по време на пътуването, че няма да правят ***. С оглед възраженията на защитата в тази насока, съдът намира за необходимо изрично да подчертае, че според съдебната практика за съставомерността на деянието не е необходимо пострадалата да се е съпротивлявала наистина, достатъчно е да е изразила несъгласието си с половия акт, целен от извършителя. Не е необходимо съпротивата й да е била продължителна, нито пък жертвата да е изчерпала всички възможности. Така деянието е съставомерно и в случаите, в които пострадалата е била поставена в токова положение, при което тя, като не вижда друг изход се съвкупява с дееца, въпреки вътрешното си несъгласие[60], какъвто е процесният случай.

Всяко едно от трите съвкупления се явява довършено, предвид обстоятелството, че при всяко едно от тях е налице проникването на половия член на подсъдимия във влагалището на пострадалата.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване. Напълно е съзнавал, че пострадалата не е съгласна да се съвкупява с него, съзнавал е обективната насоченост на употребеното заплашване, като е целял чрез него да сломи съпротивата й, за да може да осъществи *** акт. Както бе посочено, несподелими са възраженията на защитата, че подсъдимият не бил наясно с несъгласието на пострадалата. Същата категорично му е заявила своята позиция непосредствено преди отпочване на процесните съвкупления, отказвайки да се съблече, а впоследствие и напомняйки му за даденото обещание да не правят секс, което иначе въобще не би било дадено, ако у подсъдимия е било формирано убеждение, че този контакт е желан от В.. Не би било необходимо и изявлението, направено от М., непосредствено преди първото съвкупление, че „*** с него е неизбежен“, предхождано от напомнянето „да се държи добре, за да е наред всичко“. Така, сломявайки окончателно съпротивата на В., с подробно описаната психическа принуда, ненужно е било преди всяко от следващите съвкупления /след първото/ отново да бъдат подновявани тези закани, респ. да бъде подновявано несъгласието на В..    

Предвид, че в случая спрямо едно и също лице са осъществени общо три съвкупления през инкриминираната дата, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, коректно е повдигнато обвинение именно за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.

Предвид гореизложеното съдът прие, че описаната по-горе деятелност на подсъдимия, насочена срещу половата неприкосновеност на пострадалата В., осъществява квалифицирания състав на престъплението „изнасилване“, извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, като прие, обаче за осъществена единствено хипотезата на чл.29, ал.1, б.“а“, но не и на б.“Б“ на чл.29, ал.1 от НК. Ето защо съдът призна подсъдимия за невинен в това да е извършил процесното престъпление и при условията на б.“Б“ на чл.29, ал.1 от НК, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение в тази му част.

Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия М., същият е осъждан, като влияние върху правната квалификация на сторената престъпна деятелност, имат единствено последните му две осъждания /по НОХД № 781/2014г. на СНС, с което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 м. и по НОХД № С-252/2012г. на СГС, с което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 7 г./, наказанията по които са групирани на основание чл.25, ал.1 от НК поради което в съзвучие с категоричната съдебна практика се ценят като едно осъждане за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, с което изпълват изискванията единствено за „опасния рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1 ,б.“А“ от НК, но не и тези по б.“б“ от същата разпоредба, поради което и бе произнесен от съда оправдателен диспозитив в тази част от повдигнатото на подс.М. обвинение за престъпното съвкупление по смисъла на чл.152, ал.3, т.5 от НК.

Принципно двете форми на опасния рецидив – по б. А” и б. „Б” НК не са алтернативни. Те могат да съществуват едновременно, поради което, ако са налице предпоставките и на двете форми, деянието следва да се квалифицира едновременно и по б. „А”, и по б. „Б” НК. В практиката често се допуска смесване на понятията „осъждания” и „присъди”, като от гледна точка на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. Б” НК е важно да се подчертае, че законът има предвид именно „осъждания”, а не „присъди”. Ето защо, ако деянията по двете присъди са в условията на реална съвкупност, макар и да не е извършена кумулация, няма да е налице опасен рецидив по б. „Б” на чл.29, ал.1 от НК, евентуално може да е само по б. „А”. Ако прокуратурата е внесла обвинителен акт за престъпление – опасен рецидив по б. „Б”, без да е съобразила посоченото изискване за две осъждания, а не за две присъди, няма пречка подсъдимият да бъде признат за виновен по б. „А” и да бъде оправдан по б. „Б”, без да е необходимо изменение на обвинението, защото всички обстоятелства са били предявени на подсъдимия и той се е защитавал по тях.

На следващо място, така определеното с протоколно определение № 1680 от 18.05.2015г. по ЧНХД №1583/2015г. на СГС общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 781/2014г. на СНС, с което е осъден на за срок от 1 г. и 6 м. и по НОХД № С-252/2012г. на СГС „лишаване от свобода“ за срок от 7 години било изтърпяно на 08.09.2017г., с което е изпълнено изискването на чл.30, ал.1, изр. 1 от НК за прилагане правилата на чл.29 от НК да не са изтекли пет години към инкриминирания момент. Това изискване не е налично по отношение осъждането на М. по НОХД №1122/2002г. на РС-Пловдив, по което с присъда №193 от 25.04.2005г. бил признат за виновен за извършено на 05.06.1999г. престъпление по чл.152 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.2 от  НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години, изтърпяно на 19.12.2008г. /том 3 от ДП, л.174/. Ето защо това осъждане е ирелевантно за правната квалификация на процесното престъпление по чл.152 от НК. 

  Що се отнася до санкционирането му с „глоба“ в размер на 10,00 лева, наложена с определение от 27.06.2001г. по НОХД№ 795/2000г. на РС-Пловдив за извършено престъпление по чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.2 ал.2 от НК, то същата категорично няма как да е обуславяща по отношение на „опасния рецидив“ .

 

След като призна подсъдимия М. за виновен по съответната правна квалификация, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанието му в пределите, предвидени от закона за съответното престъпление, като изходи от общите разпоредби /чл.54 от НК/ и принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази същите със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната превенции.

При индивидуализиране наказанието на подс.М. съдът прецени с оглед разпоредбите на чл.54 от НК, като смекчаващо отговорността му обстоятелство, вида на оказаната спрямо пострадалата принуда, която в случая е психическа такава /заплаха/, която е по-леката в сравнение с физическата. В полза на подсъдимото лице като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете и немалкия период от време, изтекъл от осъществяване на инкриминираната деятелност до момента на постановяване на присъдата, съотнесен към фактическата сложност на делото, а така също и данните за здравословното състояние на подсъдимото лице, за което по делото са налични медицински документи.   

В ущърб на подс. М. съдът отчете предишното му осъждане, и то по същата правна квалификация, което не обуславя правната квалификация „опасен рецидив“ на процесното престъпление, а така също и извършването на престъплението при условията на продължавана престъпна деятелност, както и упорството на подсъдимия при отправяне на инкриминираните заплахи.

Като отчете горевизираните индивидуализиращи отговорността на подс.М. обстоятелства, съдът определи наказанието му за процесното престъпление като приложи разпоредбите на чл.54 от НК.  

Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. М., поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание за вмененото му във вина престъпление, за което бе признат за виновен, да се явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК.

Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.152, ал.3, т.5 от НК от НК е лишаване от свобода от 3 до 15 години. Т.е. средата на основната санкция е 9 години лишаване от свобода. Тази среда (медианата на санкцията) отразява типичната степен на обществена опасност на деянието и типизираната степен на обществена опасност на дееца – степен, проявявана без друго, тоест при отсъствие на каквито и да е смекчаващи и отегчаващи обстоятелства или при баланс на наличните. Съдът при преценката си отчете, че в практиката на ВКС нееднократно е застъпвана принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца”/Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.

Така при съвкупната преценка на противоположните по насоченост индивидуализиращи обстоятелства, налични по делото, съдът прие, че смекчаващите са с по-висока относителна тежест спрямо отегчаващите и обосновават налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер, по-нисък от средния, предвиден в Специалната част на НК за това престъпление, но по-висок от специалния минимум, а именно ШЕСТ ГОДИНИ. Съдът прие, че този размер на наложеното наказание /който е съответен на средата между специалния минимум от три години и медианата от девет години/ съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

Така определеният размер на наложеното на подс.М. наказание лишаване от свобода не поставя на обсъждане въпроса относно начина на изтърпяването му /разпоредбата на чл.66 от НК е неприложима/, а и с оглед конкретната степен на обществена опасност на извършената от подс.М. инкриминирана деятелност, а и на дееца, съдът намира, че целите на наказателната превенция биха се постигнали единствено с реално изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, съдът определи така наложеното на подс. М. наказание в размер на шест години „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „строг” режим.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия П.М. наказание от шест години лишаване от свобода времето, през което осъденият е бил задържан, считано от 10.01.2019г. до 16.06.2020г., както и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 16.06.2020г. до 19.02.2021г., като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест се зачетоха за един ден лишаване от свобода.

Съдът се произнесе и по приложените като веществени доказателства по делото, в следния смисъл:

–ДВР с надпис „***“; рутер – TP-link модел *** с адаптор; адаптор модел *** рутер – TP-link модел ** с адаптор; флаш памет „E*“; флаш памет „***“, флаш памет „**“ и флаш памет, свързана към USB - „Kingston 64 GB“-съдът постанови да се върнат на подсъдимия П.М. след влизане на присъдата в законна сила.

По отношение на : нишковидни обекти с различна дължина; обтривка от белезникаво петно и част от мокет; част от матрак с кафяво зацапване; капак на сифон; брадва с жълто-черна дръжка с надпис „topmaster“ от двете страни на дръжката; държач за сим карта „В.“; кутия от мобилен телефон „Айфон“; картодържач за сим карта „В.“; обтривка със стерилен тампон от свид.Р.В.; клетъчен материал и косми от главата на свид.Р.В.; бельо–прашки, черни на цвят съдът постанови да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в законна сила,

а за веществените доказателствени средства-СД от запис на Г. „П“, 2 бр. СД от записи на бензиностанция „П “, 2 бр. СД от мобилни оператори „Т“ и „В.“, 1бр. СД от СТЕ-приложени към кориците на делото, съдът постанови да останат по делото след влизане на присъдата в законна сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди признатия за виновен подсъдим П.М. да заплати по сметка на ОДМВР-Пловдив в полза на бюджета на МВР-сумата от 3827 лева, направени в хода на досъдебното производство разноски, както и по сметка на Окръжен съд – Пловдив-в полза на бюджета на Съдебната власт-сумата в размер на 2652,75 лева, направени в хода на съдебното производство разноски.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                               

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                              ЧЛЕН-СЪДИЯ: