Решение по дело №177/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 280
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 16 ноември 2020 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20201420200177
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

         РЕШЕНИЕ

                        

 гр.В., 30.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                  ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ  в публичното заседание на    27.07.2020 год.   /двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година /, в състав:

 

    Председател : КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

          

При секретаря          В.В.като разгледа докладваното  от            СЪДИЯТА                НАХ дело № 177 по описа за 2020 год.

               ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 411433-F471237/ 22.02.2019 год. на Д-ра на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - гр.В.Т., И.С.З., с което на фирма ”Хави” ЕООД – гр.В. с ЕИК ***, с управител и едноличен собственик В.И.В. с ЕГН **********, е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 000.00 лв. /хиляда лева/ - за нарушение по чл.124 ал.2 във вр. с чл.182 ал.1 от ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ, като ЗАКОНОСЪБРАЗНО.

 

           ОСЪЖДА ”Хави” ЕООД – с.В., общ. М., с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-В.Т., разноски по делото за юрисконсулт, сумата от 200.00 лв. /двеста лева/ - съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от НЗПП.

 

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ – дневен срок, считано от уведомяването, чрез Районен Съд – гр. В., пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.В..

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

               М О Т И В И :

  Търговско дружество Хави”ЕООД-В., с ЕИК ***, с управител и едноличен собственик В.И.В., със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”***” ***– считано към момента на подаване на жалбата и с настоящо седалище, и адрес на управление с. В., общ. М., обл. В., Стопански двор № 1, е обжалвало НП № 411433-F471237/22.02.2019 год. на Д-ра на ТД на НАП – гр. В.Т., с което  на фирмата е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв. - за нарушение по чл.124 ал.2 вр. с чл.182 ал.1 от ЗДДС. В жалбата и чрез пълномощник пред съда, адв. Х.Х. от САК, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се иска отмяната му.

Ответникът по жалбата, ТД на НАП-В.Т., чрез процесуален представител, юрисконсулт В.Р.А., излага  становище  пред РС-В., жалбата да се остави без уважение, като неоснователна и обжалваното НП да бъде потвърдено. Иска се и присъждане на разноските по делото.

  Производството по делото е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/ във вр. със ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ /ЗДДС/.

  Първоначално по жалбата е било образувано НАХд № 580/ 2019 год. на РС-В., приключило с Решение № 259/25.07.2019 г., с което обжалваното НП е било потвърдено. С Решение № 51/ 12.02.2020 год. по КАНд № 811/2019 год. на Административен Съд-В., решението на РС-В. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

  Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

           За времето от 31.01.2019 год. до 08.02.2019 год. в гр. В., на ул.”***№ **, в сградата на ТД на НАП-В. Т., Офис В., служители на НАП-В.Т., св.Т.Н.К. и св.П.Х.Х. извършили насрещна проверка на жалб.”Хави” ЕООД-В., във връзка с извършена преди това проверка на лицето ЗП /земеделски производител/ Д.К.Й.от гр. М.. При проверката по документи поискани на 31.01.2019 г. и представени на 07.02.2019 г. от жалб. „Хави”ЕООД било установено, че същото е издало на Д.Кр. Й., Фактура № 858/06.11.2018 г. с ДО 2 000 лв. и ДДС 400 лв., с предмет покупка и доставка на торачка „AMAZONE”, което е данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, като сделката не била отразена в счетоводните регистри за 2018 год. Издадената фактура от жалб.”Хави” ЕООД не била отразена и в дневника за продажби, и в СД /справка-декларация/ за данъчния период м.ноември на 2018 год., в нарушение на чл.124 ал.2 от ЗДДС. За тази насрещна проверка се съставил Протокол за извършена насрещна Проверка № П-04000619019457-141-001/08.02.2019 г.

            На 12.02.2019 год. в гр.В., св.Т.К., който е на длъжност „гл.инспектор по приходите” в ТД на НАП-В.Т., Офис-В., съставил Акт за установяване на администра-тивно нарушение /АУАН/ № 411443-F471237 на жалб. ”Хави” ЕООД-В., за нарушение по чл.124 ал.2 от ЗДДС, а именно затова, че за при извършената насрещна проверка приключила с Протокол № П-04000619019457-141-001/08.02.2019 г. е установено, че „ХАВИ”ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице е било длъжно, но не е отразило издадена от него фактура № **********/06.11.2018 г. с ДО 2000.00 лв. и ДДС 400.00 лв. на ЗП Д.К.Й.с ЕИК ********** в дневника за продажбите за данъчния период м.11.2018 г., което е довело до определяне на ДДС за внасяне в по - малък размер.Нарушени са разпоредбите на чл.124 ал.1 от ЭДДС. Фактурата е отразена по време на проверката в дневника за продажби за м.01.2019 г. За свидетел при съставяне и връчване на акта бил вписан и се подписал св. П.Х.. АУАН бил връчен на собственика и представляващ жалб. ”Хави” ЕООД – Управителя В.В. в същия ден - на 12.02.2019 год., като в Акта не били записани писмени възражения – „НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ”. Няма данни по делото и за писмено възражение против АУАН в законовия три дневен срок.

 

            Последвало издаването на обжалваното НП № 411433-F471237/22.02.2019 год. на Д-ра на ТД на НАП – гр.В.Т., връчено на 28.05.2019 г. на управителя на жалб.”Хави”ЕООД. Жалбата срещу НП е заведена с вх. номер  от 04.06.2019 год. в ТД на НАП-В.Т., Офис-В.. В НП е преповторена фактическата обстановка в АУАН, като е посочено допълнително, че „Нарушението е извършено на 12.12.2018 год. с подаване на СД по ЗДДС за м.ноември 2018 г., съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от закона, а установено на 08.02.2018 г. при проверката. СД по ЗДДС е с вх. № 06001258418/12.12.2018 г. Нарушението е за първи път”. С това НП на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС на жалб. ”Хави” ЕООД-В., е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000.00 лв.

            Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите – св.Т.Н.К. и св.П.Х.Х., както и от приложените и приети писмени доказателства към делото.

       Съдът на първо място намира, че жалбата против НП № 411433-F471237/22.02.2019 год. на Д-ра на ТД на НАП – гр. В.Т., е подадена в срок и е допустима, тъй като при връчено НП на 28.05.2019 год., жалбата е подадена на 04.06.2019 год., т.е. в законния 7/седмо/-дневен срок за обжалване, като е подписана и произхожда от лицето управител и собственик на санкционираната фирма ”Хави”ЕООД-В., а именно – лицето В.В..

           На второ място съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия, съгласно – Заповед /на л.10-12 от НАХд № 580/19г. на ВРС/, както и разпоредбите на ЗАНН и ЗДДС.

            На следващо място, съдът намира, че по делото се доказа, че жалб.”Хави” ЕООД – гр.В.,  с управител и собственик на фирмата – лицето В.В. е допуснала да се извършил нарушение по чл.124 ал.2 от ЗДДС, а именно затова, че за при извършена насрещна проверка приключила с Протокол № П-04000 *********-141-001/08.02.2019 г. е установено, че „Хави”ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице е било длъжно,но не е отразило издадена от него фактура № **********/06.11.2018 г. с ДО 2000.00 лв. и ДДС 400.00 лв. на ЗП Д.К.Й.с ЕИК ********** в дневника за продажбите за данъчния период м.11.2018 г., което е довело до определяне на ДДС за внасяне в по-малък размер. Нарушението е извършено на 12.12.2018 год. с подаване на СД по ЗДДС за м.ноември 2018 г., съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от закона, а установено на 08.02.2018 г. при проверката. СД по ЗДДС е с вх. № 06001258418/12.12.2018 г. Нарушението е извършено в гр. В. – седалището на ЮЛ.

       Нарушението се установява, както от показанията на разпитаните пред съда двама свидетели - св.Т.К. и св. П.Х., така и от приложените писмени доказателства, по един безспорен и несъмнен начин. Отговорността на ЮЛ - жалб. ”Хави” ЕООД, е обективна, безвиновна. Двамата свидетели, служители на ТД на НАП-В.т.са категорични и няма противоречия в показанията им, че жалб.”Хави”ЕООД, като регист-рирано по ЗДДС лице е било длъжно, но не е отразило издадена от него фактура с ДДС от 400.00 лв. на ЗП Д.К.Й.в дневника за продажбите за данъчния период м.11.2018 г., което е довело до определяне на ДДС за внасяне в по-малък размер. Св. Т.К. уточни, че това е станало поради пропуск на счетоводителката на фирмата, която е заявила, че фактурата и е предоставена, но тя е пропуснала да я отрази. Според този св.Т.К., който е и актосъставител,  датата на нарушението е 15.12.2018 г., а мястото на нарушението е там където е сключена сделката, вероятно в гр. В.. Показанията на св. К. и св.Х. се потвърждава и от приложените писмени доказателства - Протокол на л.45-46, Декларация л.49 гръб, аналитичен регистър л.50, фактура л.50 гръб, Договор л.51, справка декларация л.52 и дневник продажби л.52 гръб, справка-декларация л.55, Уведомление за приемане на СД на л.60, дневник продажби на л.61 - от настоящето дело и от НОХд № 580/19 г. на ВРС – Протокол на л.9, и справка от НАП на л.27. Съдът не приема показанията на св.Т.К. в частта им относно посочените от него дата и мотиви за място на нарушението. Правилно в обжалваното НП е посочената датата, а именно 12.12.2018 г., като това е станало с подаването на СД от тази дата. Относно мястото на нарушението, действително не е посочено в описание на нарушението в АУАН и НП, но същото се подразбира, тъй като нарушението е допуснато от ЮЛ, изразява се в бездействие – неотразяване на документ по ДДС в СД и в дневника за продажбите, при което нарушението явно е извършено в неговото седалище, а именно в гр. В., както е посочено в АУАН и в НП, над описанието на нарушението, към момента на извършването му, а именно 12.12.2018 г. Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че в отменителното решение на Адм.Съд-В. е посочено изрично, че липсват съществени процесуални нарушения и относно датата на нарушението, същата е посочена в НП, по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Делото е върнато за произнасяне по същество на спора. Настоящия съд приема, че по същество е налице безспорно извършено нарушение по чл.124 ал.2 от ЗДДС, а именно - жалб.„Хави”ЕООД, на 12.12.2018 г. в гр. В., като регистрирано по ЗДДС лице е било длъжно, но не е отразило издадена от него фактура № **********/06.11.2018 г. с ДО 2000.00 лв. и ДДС 400.00 лв. на ЗП Д.К.Й.с ЕИК ********** в дневника за продажбите за данъчния период м.11.2018 г., което е довело до определяне на ДДС за внасяне в по-малък размер.

            Съдът не приема за основателни възраженията в жалбата и в становището на пълномощника по същество – адв. Х.Х. от САК, че има противоречие в АУАН и в НП относно квалификацията на нарушението – по чл.124 ал.1 от ЗДДС или по чл.124 ал.2 от ЗДДС. Действително е посочено в обстоятелствената част на нарушението първо, че са „Нарушени разпоредбите на чл.124 ал.1 от ЗДДС”, а след това е посочено „Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.124 ал.2 от ЗДДС”. От описанието на нарушението обаче е ясно, че нарушението е именно по чл.124 ал.2 от ЗДДС, тъй като чл.124 ал.1 от ЗДДС гласи: „Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри; 1.дневник на покупките и 2.дневник на продажбите”. Нарушението се изразява не в липса на дневник за продажбите, а в невписване на извършена продажба в данъчния период, през който е извършена, в неотразяване на фактурата за продажбата, което ясно сочи и е посочено, че е нарушението е по чл.124 ал.2 от ЗДДС. С посоч-ването на разпоредбата на чл.124 ал.1 от ЗДДС не се нарушава съществено правото на защита и съдът приема, че това е несъществено нарушение, тъй като,  и в АУАН и в НП е уточнено – на отделен ред, под описанието на нарушението, че нарушението е по чл.124 ал.2 от ЗДДС.

             Не е налице и „маловажен случай” на адм. нарушение. В НП това е обсъдено и е прието, че „не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН”. Съдът приема също, че не е налице „маловажен случай” на адм. нарушение. Действително е посочено, че нарушението е за „първи път” в НП и нарушението е извършено от счетоводителя на фирмата, но се касае за неотразяване на сделка – продажба с ДДС в размер на 400 лв., като  отговорността на ЮЛ  е обективна, безвиновна. Продажбата е отразена едва в данъчния период за м.януари на 2020 г., като справката-декларация е подадена на 07.02.2019 г. в 14.11 ч., видно от Уведомлението за приемане /на л.60 от делото/, по време на проверката от органите на ТД на НАП, която е започнала на 31.01.2019 г. и приключила на 08.02.2019 г. с Протокол /на л.45/. По делото има справки / на л.14 и л.15 от НАХд № 580/19 г. на ВРС/ от които е видно, че през 2014 г. на жалб.”Хави”ЕООД е издаван АУАН от НАП, но няма данни за какво нарушение, издадено ли е НП и влязло ли е същото в сила,  дру-жеството няма ревизионни производства от 2012 г. до момента, като са посочени внесен ДДС от 2013 г. до 2019 г., като за 2018 г. има внесен ДДС в размер на 12 488.78 лв., но за 2019 г. само за 106.71 лв. – реални плащания по банков път. Извършеното нарушение по ЗДДС с оглед последиците и начина на извършване не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на адм. нарушения от същия вид. В случая не е налице „маловажен случай” на адм. нарушение и също няма нарушаване правото на защита.

           Относно датата и мястото на извършване на нарушението, по-горе съдът прие, че няма нарушаване на чл.42 т.3 от ЗАНН. Датата правилно е посочена в НП и съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН, а именно 12.12.2018 г. с подаване на справката-декларация /СД/ за м. ноември на 2018 г., а за мястото – същото е в гр. В. по подразбиране и съгласно закона – в АУАН и НП е посочено „седалището и адреса на управление”, а именно „гр. В.”, като при нарушения извършени от ЮЛ, каквото е жалб.”Хави”ЕООД - допускането на извършването на този вид нарушения се явява в седалището на дружеството. Няма съществено процесуално нарушение и нарушаване правото на защита.

           Нормата на чл.126 ал.3 т.1 от ЗДДС действително е приложима в настоящия случай. Грешката – неотразяване на документ по ДДС в СД за периода, обаче е установена едва след сезирането за проверка от органите на ТД на НАП – искане за предоставяне на документи връчено по електронен път на 31.01.2019 г., като документите са предоставени в срока до 07.02.2019 г. /Протокол на л.45/. С приложението на чл.126 ал.3 т.1 от ЗДДС на неотразената фактура в СД за данъчния период за м.ноември на 2018 г. и отразяването й в СД за данъчния период за м.януари на 2019 г. съдът приема, че не се освобождава от отговорност ЮЛ за извършеното адм. нарушение по чл.124 ал.2 от ЗДДС. В случая също няма нарушаване правото на защита.

           Правилно за допуснатото административното нарушение по чл.124 ал.2 от ЗДДС на жалб.”Хави” ЕООД – гр.В., с управител и собственик на фирмата ЮЛ – лицето В.И.В., е наложена  „имуществена санкция” в размер от 1 000 лв., която се явява и минималната по закон, тъй като санкцията за ЮЛ е в размер на 25 на сто от определения в по-малък размер данък, в случая ДДС от 400 лв., но не по-малко от 1 000 лв.

          Няма допуснати съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на правота на защита на жалб.”Хави” ЕООД – гр. В. /сега с. В., общ. М., обл. В./ при установяване на нарушението, определяне на нарушителя, определяне правната квалификация на деянието и вида на наказанието, като правилно е определен и размера на имуществената санкция. Жалбата на жалб. ”Хави” ЕООД, в горния смисъл, се явява неоснователна и несъстоятелна, фактически се оставя без уважение и следва обжалваното НП се потвърди, като правилно и законосъобразно.

            С оглед на този изход на делото следва жалб. ”Хави”ЕООД да се осъди да заплати на отв. ТД на НАП-В.т.разноските по делото за юрисконсулт.

            Затова и съдът ПОТВЪРДИ обжалваното НП № 411433-F471237/22.02.2019 год. на Д-ра на ТД на НАП – гр.В.Т.- съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, като ЗАКОНОСЪБРАЗНО.

            Съдът ОСЪДИ ”Хави” ЕООД – с.В., общ. М., обл. В., с ЕИК ***3, ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-В.Т., разноски по делото за юрисконсулт, сумата от 200.00 лв. /двеста лева/ - съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП /Закон за правната помощ/ вр. чл.25 ал.1 от НЗПП /Наредба за заплащане на правната помощ/. По отношение размера на разноските съдът прецени размера на глобата /1 000 лв./, сложността на делото /по ЗДДС с двама свидетели, разпитани по два пъти/ и многократното явяването на юрисконсулт пред съда -  по настоящето дело три пъти явяване, пред Адм.Съд-В. един път и при първото разглеждане на делото пред РС-В., по НАХд № 580/2019 г. на ВРС, също един път, или общо 5 /пет/ пъти явяване на юрисконсулт пред съд в открито съдебно заседания, в защита интересите на ТД на НАП-В.т.- в защита на обжалваното НП.  

По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

 

 

Гр. В.                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :

30.07.2020 год.                       /КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ /