О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 260288
Година
27.01.2021
Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и седми януари Година 2021
в
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4136 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140,
ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с
нея искове допустими.
За изясняване на делото от фактическа
страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени
доказателства, представените от страните писмени документи.
Доколкото страните нямат искания за
събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито
съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото
определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото,
като на ищците се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към
него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като
им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 140 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора
би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да
постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като
освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството
държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за
доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на
претендираните от ищците вземания, са посочени в поправената им искова молба и
изразяват по същество в това, че на 03.04.2019 г. сключили договор за
туристически пакет № 16464, който включвал услуги, свързани с програма К.. В страница
1 на договора били посочени датите и часовете на тръгване към И., съответно на
пристигане в Р.. Отново там били посочени и часовете на отпътуване от летище М.,
К. (-), И., съответно очаквано време на пристигане на летище С. (-), Б., както
следвало: час и място на отпътуване: 13.07.2020 г. от 21:55 часа/летище М. и
време на пристигане: 02:25 часа, вече 14.07.2020 г. На ищците били предоставени
бордни карти за полет FB480, опериран от въздушния превозвач – ответникът,
който се състоял на дата 13.07.2019 г., по маршрут летище М., К. (-), И. -
летище С. (-), Б.. На 12.07.2019 г. им била предоставена информация, че полетът
им щял да се движи с един час закъснение. В деня на отпътуването, 13.07.2019
г., когато пристигали на международно летище М., К. (-), около 18:30-19:00 часа
(местно време), организаторите на туристическата им група съобщили, че полетът,
опериран от ответника, се движел с неизвестно към онзи момент като време
закъснение. Единственото, което разбрали, било, че причината за закъснението не
била свързана с извънредни обстоятелства. Около час по-късно, когато бил и
наближаващият час за излитане, им било съобщено, че самолетът ще се движи със
закъснение, което ще варира между три и четири часа. Организаторите отново не
посочили причина за закъснението. Самолетът, опериран от ответника, пристигал
на летище М., К. (-), И. в 3:10 часа през нощта, вече 14.07.2020 г. Достигането
до крайната му дестинация - летище С., се осъществило с три и повече часа
спрямо първоначално предвидения час на пристигане (02:25 часа). Самолетът, на
който били, пристигнал на летище С. след 06:00 часа на 14.07.2019 г. сутринта. Вследствие
на закъснението на полета, опериран от ответника, те претърпели вреди,
изразяващи се в безпокойство и неудобство, с оглед късния час през нощта, в
който трябвало да чакат на международното летище, и необратима загуба на време
в размер на почти четири часа спрямо първоначалния пътен план. Впоследствие,
преди да вземат решение да подадели иска си, разчитали на компенсация,
вследствие причинените им неудобства, която да бъдела получена извънсъдебно.
Поради това, първата ищца изпратила жалба по електронната поща до центъра за
жалби и рекламации на ответника, на 30.07.2019 г., в която претендирала
обезщетение за закъснелия полет в размер на 400 евро за всеки от тримата
пътници. След това получила генерирано съобщение от системата, че документите
щели да бъдат обработени в срок от 2 месеца. Не получили отговор, поради което същата
ищца апелирала отново към извънсъдебно разрешаване, като изпратила съобщение по
електронната поща на 01.10.2019 г. Едва на 11.11.2019 г. получила отговор от
Центъра за жалби и рекламации на ответника, който гласял, че в отговор на жалбата
й относно закъснението на полет FB480 от М. до С. на 13.07.2019 г., като моли да приемели тя и
близките й най-искрените извинения за причиненото неудобство, както и желанието
да ги уверят, че правели всичко възможно за предотвратяване на забавянето
полетите на авиокомпанията, като за съжаление, понякога били изправени през
затруднения в осигуряването им навреме, но сигурността и безопасността на
пътниците и екипажите били основен приоритет за тях и в това отношение не правели
компромиси, а като израз на уважението им към тях и като пълна компенсация за
този неприятен случай, предложили да получат по един безплатен двупосочен билет
(с платени от авиокомпанията такси) за директен полет на ответната авиокомпания
по техен избор, в рамките на 12 месеца от получаване на това съобщение, като при
невъзможност да ползвали предложеният им билет, можели да го предоставят на техен
роднина или приятел, като уведомели изрично за това и ако приемели това предложение,
моли да му изпратят избраната дестинация, дати на пътуването, имената на
латиница, както са изписани във валиден за пътуване документ, и два телефонни
номера на посочения и-мейл адрес, а те щели да упълномощят техния Център за
обслужване на клиенти да издадял билет съгласно тяхното искане, като след
издаването им билетите щели да бъдат изпратени директно до тях и отново моли да
приемели най-искрените им извинения за причиненото неудобство. Това
предложение, заедно с уточненията по него относно за кои полети се отнасяло, не
ги удовлетворило, като първата ищца отправила две поредни запитвания на
13.11.2019 г. и на 29.11.2019 г., дали предоставянето на три безплатни
двупосочни билета за директен полет на въздушния превозвач можело да бъде
заменено с парично обезщетение за всеки член от семейството й, съгласно
действащото право в рамките на ЕС. Почти три месеца не получили никаква
информация от ответника относно запитването си. На 18.02.2020 г., в 16:01 часа,
същата ищца получила отговор от центъра за жалби и рекламации на ответника, в
който заявяли, че ако не искали да използват билетите, можело да им бъде
изплатено парично обезщетение, което се равнявало на 400 евро на човек, като им
указали да посочат имената на титулярите на банковите сметки, номера им и други
банкови детайли, за да се осъществяло плащането. На 19.02.2020 г. същата ищца
изпратила банковите детайли съгласно указанията, за да се пристъпело към
изплащане на обезщетенията на всеки от тримата ищци. Тъй като не получила
отговор от ответника, изпратила банковите детайли на всеки от ищците отново на
28.02.2020 г. След признанието на ответната страна, че дължала обезщетение на
всеки от тях, не постъпил никакъв отговор по електронната й поща, не постъпило
и плащане. С цел да избегне съдебен конфликт, на 29.05.2020 г. същата ищца
отправила съобщение до представителите на ответника, в което отправила поредния
апел, в който напомнила, че банковите сметки били изпратени преди три месеца и
все още очаквали плащане. Посочила, че ако такова не постъпело, тя и родителите
й щели да бъдат принудени да потърсят защита по съдебен ред. Към момента все
още не били получили паричните обезщетения в размер на 400 евро на човек. В
областта на въздушния транспорт на територията на ЕС действал Регламент (ЕО)
№261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 295/91. Той бил акт с общо приложение и имал пряко
действие във всяка държава-членка. Закъснение на полет равно или по-голямо от
три часа при пристигането си в крайното местонахождение пораждало за пътниците
право на парично обезщетение съгласно чл. 7 от същия Регламент, като в този
смисъл било и посоченото в исковата молба тълкувателно решение на СЕС. В
Регламента било посочено, че задълженията на въздушните превозвачи следвало да
бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие било причинено
от извънредни обстоятелства, които не можели да бъдат избегнати, дори при
вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнели
по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказвали
влияние върху дейността на въздушния превозвач. В дългогодишната си практика
СЕС уточнявал и конкретизирал понятието „извънредни обстоятелства“, каквито не
били непредвидени технически проблеми, например повреди или заменянето на
преждевременно излязла от строя част, не представлявали извънредни
обстоятелства. Авиокомпаниите не можели да бъдат освободени от задължението да
платят обезщетение, тъй като подобни технически проблеми неизбежно се появявали
при функционирането на самолетите и не били извън контрола на въздушния
превозвач, който именно трябвало да осигури поддръжката им. Същевременно Съдът
уточнявал, че някои технически проблеми можело да се разглеждат като извънредни
обстоятелства (например скрити фабрични дефекти, които се отразявали върху
сигурността на вече намиращи се в употреба летателни апарати, или вреди,
причинени на самолетите вследствие на саботаж или тероризъм. Пояснявал, че
сблъсъкът между въздухоплавателно средство и специализиран автомобил с подвижна
стълба за качване и слизане на пътници не можел да се счита за извънредно
обстоятелство, което освобождавало въздушния превозвач от плащане на
обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламента. Не можело да се счита за
извънредно обстоятелство и верижно закъснение. Според различни решения на
европейски съдилища, извънредните обстоятелства можели да бъдат съображение
само, когато били повлияли на разглежданият полет, ergo дори и да е имало
закъснение или отмяна на предишен полет (било поради лоши метеорологични
условия, било поради друга причина), това не можело да бъде отправено към
втория полет. Критерий за присъждането на конкретен размер било разстоянието
между двете летища, измерено по „метода на дъгата на големия кръг“, съгласно
чл. 7, § 4 от Регламента. За процесния полет първоначален пункт на излитане било
летище М., а краен на пристигане - летище С.. Разстоянието между двете летища
попадало в хипотезата на чл. 7, § 1, б. “б” от Регламента, който определял
размер на обезщетение, равняващо се на 400 евро за полети на територията на Общността
над 1500 километра. Измерено по метода на дъгата на големия кръг, разстоянието
между летище М. и летище С. било 2 473 километра. В чл. 6 от Регламента
били предвидени отговорностите за превозвача, в определени хипотези. Посочено било,
че когато опериращ въздушен превозвач очаквал по разумни причини даден полет да
закъснее повече от времето за излитане по разписание за три или повече часа за
всички полети на територията на Общността за три или повече часа над 1 500
километра и при всички други полети между 1 500 километра и 3 500 километра,
какви действия следвало да се предприемат. В чл. 7 от Регламента било предвидено
обезщетение, за което било посочено, че съгласно чл. 7, т. 1, б. „б“ то било в
размер на 400 евро за всички полети над територията на общността на 1 500
километра и за всички други полети между 1 500 километра и 3 500 километра. С
оглед изложеното, в случая безспорно се установявало, че нямало данни
извънредни обстоятелства, разстоянието по метода на дъгата на големия кръг
между летищата, описани по-горе, било 2 473 километра, опериращият въздушен
превозвач – ответникът признавал за закъснението на полета, като указвал на ищците
да посочат три банкови сметки, по които да бъдел извършен превода на сумата за
компенсация на причинените им вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство и
неудобство, както и необратима загуба на време в размер на три или повече часа
спрямо първоначалния им пътен план.
Искането е да се осъди ответника да
заплати на всеки от ищците сумата от 400 евро за обезщетение за закъснял полет -,
опериран от въздушния превозвач – ответник на 13.07.2019 г., по маршрут - летище
М., К. (-), И. - летище С. (-), Б., и законната лихва върху тези суми от подаване
на исковата молба в съда на 16.10.2020 г. до изплащането им, както и сторените
по делото разноски.
Правната квалификация на предявените
искове – нормата на чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
С подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, ответникът оспорва тези искове, като неоснователни, защото
обезщетението по посочения Регламент (ЕО) № 261/2004, било изплатено. При
обработване на жалбата им, извършил плащане на 11.12.2020 г. Плащането било от
по 782.33 лева, което било левовата равностойност на 400 евро за всеки от
пътниците. Плащането било извършено по посочените в отговора банкови сметки,
предоставени му от ищците. Прави възражение за прекомерност на платеното от
същите адвокатско възнаграждение, което било прекомерно дори на този етап.
Делото не се отличавало с фактическа или правна сложност, а допълнително в
срока за отговор претенциите на ищеца били погасени. Моли съда това му
възражение за прекомерност да се считало направено и в случай на последващо
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение - с молба по
делото, самостоятелна или инкорпорирана в становище на страната, устно или
писмено, или в списък с разноски по смисъла на чл. 80 ГПК.
Тежестта за доказване на твърдените от
страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както
следва: ищците носят тежестта да докажат по делото всички горепосочени
обстоятелства, твърдени в поправената им искова молба, тъй като на тях са
основали предявените искове, респективно ищците носят тежестта да докажат
посоченото в поправената им искова молба основание/правопораждащ факт за
възникване и съществуване на претендираните със същите вземания, и техния
размер и изискуемост, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал
възраженията си за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото следните заверени преписи от: имейл разпечатка от кореспонденция между
представител от контактния център на ответната страна и ищцата Ж.Ж. - 13
страници, договор за туристически пакет № 16464/03.04.2020 г., ведно с общи
условия към него, фискален бон, бордни карти за полет - и документи, удостоверяващи
наличието на багаж (приложение 3) - три броя, извлечение - екранна снимка,
която удостоверява разстоянието между летище С., Б. и летище М., И., преводно
нареждане от 14.12.2020 г. – 3 бр., разпечатка от валутен калкулатор и актуално
състояние на ответника.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание
и го НАСРОЧВА за 24.03.2021 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищците да се изпрати
и препис от отговора на ответника с приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: