РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 30.12.2019година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение ,
в публично заседание на деветнадесети
декември , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието на
прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 959 по описа на съда за
2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване.
С решение №1815/30.09.2019г. ,постановено по гр.д.№
2832 по описа за 2019г. Плевенски районен съд
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр. С., ул.*** №***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***, сумата от 1636,58лв, представляваща
възнаграждение за положен 241,384 часа извънреден труд, вследствие преобразуване
на нощен към дневен такъв, за периода 07.05.2016г. - 06.05.2019г, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ- 20.05.2019г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***, против „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, гр. С., ул.*** №***, иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.2 вр. чл.179, ал.2 от ЗМВР, за заплащане на сумата от 775,50лв., представляваща възнаграждение за
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като ДСл в МВР
за периода 10.01.2017-06.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***, против „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, гр. С., ул.*** №***, иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 86,15лв.- лихва за забава върху главницата от 775,50лв.,
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности, за периода
01.02.2017г. -06.05.2019г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, гр.С., ул.*** №***, да заплати на Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***,
сторените разноски в размер на 319,26лв
.-по компенсация.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.С.,
ул. *** №***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд, сумата от 65,46лв
- държавна такса, върху цената на уважения иск.
Това решение е
съобщено на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението на 04.10.2019г.,откогато тече двуседмичният
срок за неговото обжалване.
На 18.10.2019 г. е подадена въззивна жалба от Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението- МВР , чрез пълномощника ст.юрк.С.Н. срещу това решение на РС-Плевен.Решението се
обжалва в частта с която е уважен иска с
пр. осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР и е осъдена ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, гр. С., ул.*** №***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***,
сумата от 1636,58лв, представляваща възнаграждение за положен 241,384 часа
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода
07.05.2016г. - 06.05.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
20.05.2019г., до окончателното й изплащане.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна – Д.Б. Д.- Г.,чрез пълномощника адв.Д.П. .Според него въззивната жалба е
неоснователна.
С въззивната жалба
не са представени нови писмени
доказателства и не са направени искания за събиране на други
доказателства.Такива искания не са направени и с писмения отговор на въззивната
жалба.
Същото решение на ПлРС
е било съобщено на Д.Б. Д.- Г.,чрез пълномощника адв.Д.П. на 07.10.2019г.
откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 15.10.2019г. е постъпила въззивна
жалба от Д.Б. Д.- Г.,чрез пълномощника адв.Д.П. срещу решението на
ПлРС.Решението се обжалва в частта с която е отхвърлен предявеният от нея иск с
правно осн. чл. 178,ал.1 т. 2 във вр. с
чл. 179 ,ал.2 от ЗМВР за заплащане на
сумата от 775,50лв., представляваща възнаграждение за допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като ДСл в МВР за периода
10.01.2017-06.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения
срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е
допустима.
Същата е и
редовна.В случая жалбоподателят не дължи държавна такса,тъй като е работник
/служител предявил иск произтичащ от трудово правоотношение . Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази
въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от
насрещната въззиваема страна Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението МВР, гр.С.,според който въззивната жалба не е основателна .
С въззивната жалба
не са представени нови писмени
доказателства и не са направени искания за събиране на други
доказателства.Такива искания не са направени и с писмения отговор на въззивната
жалба.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа
въззивните жалби при условията на чл. 268 от ГПК и като
извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК
и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо решение ,което обаче ,в частта с която на осн. чл.
чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.179,
ал.1 от ЗМВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр. С.,
ул.*** №***,е осъдена ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***, сумата от
1636,58лв, представляваща възнаграждение за положен 241,384 часа извънреден
труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода
07.05.2016г. - 06.05.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
20.05.2019г.,се явява неправилно и по тази причина следва да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго решение по съществото на правния
спор.
В другата
обжалвана част –с която ПлРС ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***, против „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, гр. С., ул.*** №***, иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.2 вр. чл.179, ал.2 от ЗМВР, за заплащане на сумата от 775,50лв., представляваща възнаграждение за
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като ДСл в МВР
за периода 10.01.2017-06.05.2019г., ведно със законната лихва,решението според
въззивната инстнация е правилно и следва да бъде потвърдено.
І.По иска ,квалифициран от ПлРС по чл. чл.178, ал.1, т.3
вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР.
Преди всичко
въззивната инстанция намира за нужно да отбележи ,че според нея РС-Плевен е
възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация на
спора с който е бил сезиран ,така както тя е посочена от самия ищец в исковата
молба ,вместо да я изведе самостоятелно от
изложените в исковата молба обстоятелства ,което се е проявило в грешна
правна квалификация на правния спор и на действително претендираното от ищеца
вземане. В резултат на това РС-Плевен е счел, че се касае за претенция за
заплащане на положен извънреден труд и като приел ,че са приложими към правния
спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 във
вр. с чл. 179 ,ал.1 във вр. с чл. 187 от ЗМВР присъдил в полза на ищеца сумата 1636,58лв.-
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд ,след превръщане на
нощните часове към дневни за периода от 07.05.2016г.-06.05.2019г.
,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от завеждане на делото/ 20.05.2019г./
до окончателното и изплащане.
Като се съобразят
,обаче твърдените в исковата молба
обстоятелства, се налага извод според Плевенски окръжен съд,че се касае не за
претенция за заплащане на положен от ищеца извънреден труд , а за претенция за заплащане на дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд след
преобразуване на нощните часове положен
труд в дневни ,което е нещо различно . Всъщност никъде в исковата молба
не се твърди ,че положеният от ищеца нощен труд ,дори след преобразуването му в
дневни часове,се явява положен извън установеното за него работно време; не се
обосновава в исковата молба ,че получената след преобразуване на нощния в
дневен труд разлика излиза от рамките на установеното от него работно време , а
само ,че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд вследствие
преобразуването му към дневен .За да се приеме ,обаче ,че предявената претенция
е за заплащане на положен извънреден труд, според ПлОС би следвало да има
изрични твърдения в исковата молба и да се обосновава ,че твърдяната от ищеца
разлика / в конкретния случай – 241 часа / получена при преобразуване на нощния
към дневен труд ,надхвърля установеното за ищеца работно време, а такива
твърдения в исковата молба няма.Поради това ,при липсата на изрични твърдения
за полагане на труд от работника /служителя
извън установеното за него работно време ,което е основна характеристика
на „извънредния труд„ според легалното определение в чл. 143 от КТ,не може да
се приеме ,че претенцията на ищеца следва да се квалифицира като такава за
извънреден труд ,независимо ,че самият ищец нарича този труд „извънреден „ ,но
както беше посочено по-горе това представлява даване на правна квалификация на
претендираното вземане от самия
ищец,която не обвързва съда,който е сезиран със спора.
Приетата от
РС-Плевен погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане
,обаче , в крайна сметка не е довело до разглеждане на непредявен иск ,респ. до
недопустимост на постановеното от РС-Плевен решение ,тъй като в действителност
първоинстанционният съд е изследвал именно обстоятелствата от изложената в
исковата молба фактическа обстановка ,свързани с твърденията за положен от ищеца нощен труд , който не е надлежно заплатен от
работодателя след преобразуването му към дневен при прилагане на коефициент
1,143.Именно за тези релевантни за спора обстоятелства са и събираните от ПлРС
доказателства ,в т.ч. и приетото експертно заключение на съдебно-счетоводната
експертиза ,независимо от това ,че в една негова част / а именно в частта изчисляваща размера на дължимото
допълнително възнаграждение с 50% увеличение /, това заключение всъщност излиза
извън предмета на спора .
В такъв случай
,когато е дадена от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на
спора ,но всъщност е разгледан
действително предявеният иск ,решението на РС-Плевен не е недопустимо , а е
неправилно и като такова следва да бъде
отменено от въззивната инстанция ,която следва да постанови друго решение по
съществото на същия ,но вече правилно
квалифициран правен спор.В т.см. е съдебната практика на ВКС ,постановена по
реда на чл. 290 от ГПК / вж.напр. Решение
№ 71 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията К. Ю. по чл. 290 ГПК в което се приема,че “ когато дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това прави решението
му незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на действителното
правно основание е дейност на съда по приложението на закона. Когато
констатира, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на спорното
право е неправилна, въззивният съд определя вярната правна квалификация и
разрешава спора по същество.
В заключение на
изложеното по –горе ,Плевенски окръжен съд приема,че претенцията на ищеца е за
заплащане на допълнително възнаграждение за полагане от него на нощен труд за
периода от 07.05.2016г.до 06.05.2019г. ,общо в размер на 1688 часа,които при
преобразуването им в дневен труд при прилагане на коефициент 1,143 се равняват
на 1929 ч. ,или претенцията е за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за получената в резултат на
това преобразуване разлика в размер на 241 часа,което възнаграждение според
ищеца е в размер на 1446лв.
В чл. 178 и чл.
179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения ,които се изплащат
на държавните служители ,като в чл. 178,ал. 1 т. 3 от ЗМВР е предвидено
изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд , а в чл. 179, ал.
1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа ,което характеризира този труд като
„нощен труд „според легалното
определение за това в чл. 140 ,ал. 2 от КТ.
Както се вижда от посочените по –горе норми на чл. 178,ал.1 т. 3 и на
чл. 179, ал.1 от ЗМВР всъщност се касае за два различни вида допълнителни
възнаграждения ,които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно
правно основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и в КТ двете
понятия са дефинирани поотделно ,като уредбата на нощния труд е дадена в чл.
140 на КТ , който се намира в раздел І –редовно работно време ,докато уредбата
на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ за които е обособен
специален раздел ІІ – извънреден труд .Съществената отлика на тези два вида
труд е ,че докато нощния труд ,макар да се полага в точно определен времеви
отрязък от денонощието / от 22,00 до 6,00ч./,то по презумпция се полага в
рамките на нормалната продължителност на работното време ,то извънредния труд ,независимо от това дали е
положен през деня или през нощта ,се явява положен извън установеното за
служителя работно време.Вярно е ,че нощният труд може да се прояви и като
извънреден труд,но това качество той не придобива априори само защото е положен в периода от 22,00 ч.
до 6.00ч. ,нито пък то се придобива априори в резултат на преобразуването му в
дневен труд при прилагане на коефициента 1,143.Във всеки отделен случай за да
бъде окачествен като извънреден труд ,въпросния нощен труд трябва да се яви
положен извън установеното за конкретния служител работно време. Този извод се
подкрепя според ПлОС и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време ,почивките
и отпуските . В чл. 9б ,ал.1 от този Наредба е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142 , ал.2 от КТ / а в конкретния случай
е предвидено именно сумирано изчисляване на работното време /,да се определя
норма за продължителност на работното време за периода ,като нормата се
определя в часове ,като броят на работните дни по календар ,включени в периода
на отчитане се умножи по дневната продължителност на работното време
,установена за работното място ,при подневно отчитане на работното време.В чл.
9г от същата Наредба пък е предвидено ,че отработените часове от работника или служителя,които в
края на периода ,за който е установено сумирано изчисляване на работното време
,са повече от часовете ,определени съгласно чл. 9б,се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Същественият
извод,който се налага при съвместното разглеждане на тези две норми от Наредба за работното време ,почивките и
отпуските е ,че за да се направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода
на сумирано изчисляване на работното време , е необходимо да се съпостави
посочената в чл. 9б конкретна норма за продължителност на работното време
,определена за периода ,с общия брой на отработените часове от работника или
служителя за същия период / в т.ч. дневни и нощни / и само в случай ,че общият
брой на тези отработени часове надвиши
нормата за продължителност на работното време ,тогава може да се направи извод
,че е налице положен извънреден труд.
Тези разсъждения
,касаещи нормите на чл. 9б и чл. 9г от Наредба за работното време ,почивките и
отпуските,въззивният съд излага само по принцип и за изясняване на същността на
„извънредния труд „ , но всъщност те не са пряко относими към конкретния случай , доколкото в него ,както беше посочено по-горе ищецът в
исковата си молба всъщност не е твърдял ,че нощният труд е положен извън
рамките на установеното за него работно време ,нито пък че в края на всеки
период за който е установено сумирано изчисляване на работното време ,общият
сбор на отработените от него часове дневен и нощен труд ,надвишават
определената норма за продължителност на работното време за периода. Именно
поради липсата на такива конкретни твърдения в исковата молба, и РС-Плевен не е
давал такива указания на ищеца по делото при разпределяне на доказателстваната
тежест между страните, а именно – че носи доказателствената тежест да установи
и докаже пред съда първо каква е конкретната норма за продължителност на
работното време за всеки отделен период , и второ да установи и докаже пред
съда ,че общия брой на отработените от служителя часове през този конкретен
период за който е установено сумираното изчисляване на работното време,в крайна
сметка надвишават конкретната норма за
продължителност на работното време за същия период и с колко , ако я
надвишават.
В т.см. РС-Плевен
всъщност не е изследвал въпрос има ли положен извънреден труд ,което предполага
събиране на доказателства за посочените два показателя и последващото им
съпоставяне като величини , а е събирал само
доказателства за размера на положения от ищеца нощен труд и за неговото
преобразуване в дневен при прилагане на съответния коефициент и така е
определил какво е дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен от
ищеца нощен труд,което всъщност изчерпва и предмета на делото и в т.см.
РС-Плевен е разгледал действително предявения пред него иск .
При това , обаче ,
РС-Плевен отново безкритично е възприел изцяло експертното заключение на в.л. Т.
И. ,като не е съобразил ,че в една своя част това заключение се явява условно
дадено –в случай ,че се приеме ,че се касае за положен извънреден труд, то да
се определи паричната равностойност на разликата ,получена след преобразуването на нощния труд в дневен
, като се използва часовата ставка на ищеца,изчислена на база
основните работни заплати за периода ,но с увеличение от 50% .
В т.вр. следва да
се има предвид ,че вещото лице изрично сочи в заключението си ,че е дало
отговор на задачата ,така както е поставена от ищеца в исковата молба/ за
начисляване на процесните 50% за извънреден труд на осн. чл. 262 ,ал.1 т.1 от КТ /, но всъщност никъде от заключението не може да се направи извод
вещото лице да е установило полагането на извънреден труд от ищеца за процесния
период/впрочем на вещото лице не е и била поставена изрична задача да изследва
има ли действително положен извънреден
труд/ .
Поради това на ищеца
се дължи не допълнително възнаграждение за извънреден труд по смисъла на чл.
143 от КТ , а допълнително
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ,който не е бил адекватно
заплатен поради това ,че не е бил
преобразуван в дневен с прилагане на коефициента 1,143,чието приложение
следва от нормата на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ във вр. с чл. 140 ,ал.1 от КТ .
По този повод следва
да се отбележи ,че според ПлОС именно посочените норми на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ
във вр. с чл. 140 ,ал.1 от КТ следва да
намерят приложение в случая ,респ. следващия от тяхното прилагане коефициент от
1,143 при преобразуване на нощния труд в дневен , а не следва да се прилагат
нормите на действалите
последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и че те не следва
изобщо де се обсъждат при решаване на конкретния спор. Това е така по следните
съображения : Нормата на чл. 188,ал.2 от ЗМВР изрично предвижда ,че „държавните
служители ,които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00часа ,се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда“. Специалната закрила включва
действието на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт/КТ/ по отношение на лицата за които е предвидена
–държавните служители на МВР/какъвто безспорно е и ищеца/ .Тя намира израз в
правото на тези служители да полагат нощен труд при условията ,предвидени в КТ
, а това означава ,че по отношение на
тях е приложима нормата на чл. 140 от КТ /Нощен труд / според която нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Именно затова и при прилагане нормата на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ се
получава коефициент 1,143 при преобразуване на нощните часове в дневни ,тъй
като този коефициент е частно между нормалната продължителност на дневното и на
нощното работно време / 8 към 7 e равно на 1,143/.
Поради изложеното
дотук ,Плевенски окръжен съд намира ,че ищеца има право да претендира заплащане на допълнително възнаграждение за
разликата ,която се получава при преобразуване на положения от него нощен труд
в дневен за процесния период ,която разлика ,установена в заключението на в.л.
е 241,384 часа. Това възнаграждение ,обаче,следва да бъде определено без начисляване към дневната ставка на 50% за
извънреден труд /тъй като такъв не се претендира , а и няма положен / . В т.вр.
съдът съобрази изготвената от въззивника ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, гр. С., счетоводна справка ,която съдържа
математически изчисления за паричната равностойност на процесните 241,384 ч.,но
с прилагане на часова ставка 4,52 лв./ получена на база на посочената от в.л.
Т.И. -6,78лв.,но без добавката от 50% за извънреден труд / при което се
получава ,че действително дължимата
сума за претендираното допълнително възнаграждение за нощен труд е 1091,10 лв. Именно
до този размер следва да бъде уважен предявеният иск ,след като бъде изцяло
отменено решението на ПлРС,което неправилно квалифицира предявената претенция
като такава за заплащане на извънреден труд и вместо това да се постанови
решение за присъждане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен
труд в посочения по-горе размер. За разликата над 1091,10лв. до претендираните 1636,58лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
ІІ.По иска квалифициран от ПЛРС по чл.
178,ал.1 т. 2 във вр. с чл. 179 ,ал.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 775,50лв., представляваща допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като ДСл в МВР за периода
10.01.2017-06.05.2019г.,въззивната инстанция намира ,че крайният извод на
РС-Плевен за неоснователност на този иск е правилен.
Действително ,чл. 178,ал.1 т. 2 от ЗМВР
предвижда ,че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности. Легалното определение на понятието „специфични служебни дейности „ е
дадено в §1 т. 26а от ДР на ЗМВР ,като там са изчерпателно изброени видовете
дейности ,извършвани от държавните служители,които се квалифицират като
специфични служебни дейности. Сред тези дейности фигурира и „патрулно-постовата
дейност „. Следва да се отбележи ,че законът/ чл. 14 ал.2 т. 1 и т. 4 от ЗМВР/
прави разграничение между патрулно-постова дейност и дейност по охрана на обекти по чл. 92 ,ал.1
и 2 , обекти на МВР и дипломатически представителства . Очевидно е ,че и двата
вида дейност представляват по същността
и характера си вид охранителна дейност по смисъла на чл. 14, ал.1 от ЗМВР ,но заедно с това законодателят не слага знак
на равенство помежду им след като ги откроява
като отделни видове охранителна дейност .В § 1 т.26а от ДР на ЗМВР
,обаче като специфична служебна дейност фигурира само патрулно-постовата
дейност ,но не и дейността по охрана на
обекти по чл. 92 ,ал.1 и 2 , обекти на МВР и дипломатически представителства.Вярно
е ,че в Инструкция №8121з-929 от 2.12.2014г. за патрулно-постовата дейност
,издадена от министъра на вътрешните работи, в чл. 2 , ал. 1 т. 5 охраната на обекти по чл. 92 ,ал.1 и 2 , обекти на МВР
и дипломатически представителства е посочена като подвид на патрулно-постовата
дейност ,но това според съда не отговаря на смисъла на ЗМВР ,който неслучайно
посочва двата вида охранителни дейности –патрулно-постовата и дейността по
охрана на обекти по чл. 92 и на обекти на МВР и дипломатически
представителства,като различни една от друга и според съда няма основание за
разширително тълкуване на закона и за включване и на охраната
на обекти по чл. 92 ,ал.1 и 2 , обекти на МВР и дипломатически
представителства към специфичните служебни дейности по смисъла на §1 т.26а от
ДР на ЗМВР.
Отделно от това
,съгласно чл. 179а ,ал.2 от ЗМВР определянето на конкретния размер на
допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал.1 т.2 и съответната специфична
служебна дейност ,неговото изменение ,спиране и възстановяване на ВСЕКИ
СЛУЖИТЕЛ се определят със Заповед на ръководителите на структури по чл. 37 ,както
и на директорите на регионални дирекции.Тази редакция на закона предполага
според съда издаването на конкретна изрична заповед за отделния държавен служител или за група служители , съдържаща
изрично определяне на конкретната специфична служебна дейност ,която той ще
изпълнява ,както и определяне на конкретния размер / определен в рамките на
предвидения с Наредбата по чл. 179а , ал.1 от ЗМВР максимален размер /на допълнителното
възнаграждение ,което ще получава за специфичната служебна дейност. В
случая такава Заповед, касаеща Д. Д. –Г.,според съда , не е
налице. Не може да се приеме ,че характер на такава конкретна Заповед,касаеща
конкретния ищец имат представените с
исковата молба планове за организацията и осъществяването на
охраната,пропускателния режим в сградата на
РДПБЗН и РСПЗБН- Плевен / вложени на л.37-40 от делото на РС-Плевен
/,тъй като това са актове с общ вътрешноорганизационен характер, а не с
индивидуален характер.Заедно с това не може ,липсата на конкретна Заповед
съдържаща и конкретен размер на допълнителното възнаграждение, да се замени с
общата Заповед № 8121з-671/09.06.2015г.на Министъра на вътрешните работи ,която
посочва само максималните размери до които се дължи изплащане на
допълнително възнаграждение ,но
предоставя оперативна самостоятелност на ръководителите на структурите по чл.
37 от ЗМВР да определят вече конкретния размер / но не по-голям от максимално
предвидения в горната Заповед / на допълнителното възнаграждение за отделните
служители ,които ще изпълняват такава дейност.
Отделно от тези
съображения ,следва да се отбележи ,че всъщност по делото не са събрани и
доказателства за извършвана от ищцата патрулно-постова дейност или дори дейност
по охрана на обект на МВР. Наличието на
посочените по- горе планове за организацията и осъществяването на
охраната,пропускателния режим в сградата на
РДПБЗН и РСПЗБН- Плевен / вложени на л.37-40 от делото на РС-Плевен /само
по себе си не доказва фактическото извършване на такава дейност,тъй като тези
планове само предвиждат определени организационни мероприятия , но не доказват
тяхното действително извършване. Всъщност ,не са представени документи ,удостоверяващи реалното извършване
на патрулно-постова дейност от ищцата-напр. отчети за извършена
патрулно-постова дейност,приемо-предавателни протоколи за охранявано имущество
и др. подобни от които да може да се прави извод за реално извършвана охрана на
обект на МВР ,в т.ч. на сградата и
техниката в тази сграда или извън нея. Не са ангажирани и свидетелски показания
за тези обстоятелства.
Поради тези
съображения , ПлОС намира ,че в тази
обжалвана част,решението на ПлРС следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход
на делото,следва да бъдат присъдени и направените от страните деловодни
разноски. Ищцата има право на деловодни
разноски за първата инстанция в размер
на 235,84лв,определена съразмерно с уважената част от исковете . Ответникът
също така има право да му бъдат присъдени деловодни разноски за първата
инстанция съразмерно с отхвърлената част на иска . Като се съобразят
направените от него разноски / 100лв. юрисконсултско възнаграждение ,което
съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37,ал.1 от ЗПП и във
вр. с чл. 23,т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ /, то съразмерно с
отхвърлените части от предявените искове ,ответникът има право на деловодни
разноски в размер на 56,32лв. или по компенсация ответникът дължи на ищцата
деловодни разноски за първата инстанция в размер на 179,52лв.
По сходен начин съдът
определи и разноските за въззивната инстанция.Няма доказателства ,както и
представен списък по чл. 80 от ГПК за
извършени от Д.Б. Д.- Г. разноски за въззивната инстанция. Противната страна -
ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, гр. С. е направила деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 132,73 лв. / 32,73лв.-д.т. и 100 лв.юрисконсултско
възнаграждение ,което съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
37,ал.1 от ЗПП и във вр. с чл. 23,т.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.Поради това съразмерно с отхвърлената част от исковете и се дължат
разноски в размер на 74,76 лв. за въззивната инстанция.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение
№1815/30.09.2019г. ,постановено по гр.д.№ 2832 по описа за 2019г. на Плевенски районен съд в
обжалваната част с която се ОСЪЖДА,
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, гр. С., ул.*** №***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***, сумата от 1636,58лв, представляваща възнаграждение за положен 241,384 часа извънреден
труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода
07.05.2016г. - 06.05.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
20.05.2019г., до окончателното й изплащане,както и В ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ
ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ И ДЪРЖАВНИ ТАКСИ , като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на осн. чл. 179,ал.1 от ЗМВР във вр.с чл.
188,ал. 2 от ЗМВР и във вр. с чл.
9,ал.2 от НСОРЗ и във вр. с чл. 140 ,ал.1 от КТ ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, гр. С., ул.*** №***,да заплати на Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***,сумата1091,10лв.,представляваща допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд
през периода 07.05.2016г. - 06.05.2019г., вследствие преобразуване на нощен към
дневен труд, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
20.05.2019г., до окончателното й изплащане ,като ЗА РАЗЛИКАТА над 1091,10 лв.до претендираните 1636,58лв, ОТХВЪРЛЯ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1815/30.09.2019г. ,постановено по гр.д.№
2832 по описа за 2019г. на Плевенски
районен съд в другата обжалвана част с която се ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***,
против ГД„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр. С., ул.***
№***, иск с правно основание чл.178, ал.1, т.2 вр. чл.179, ал.2 от ЗМВР, за заплащане на сумата
от 775,50лв., представляваща допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични дейности като ДСл в МВР за периода 10.01.2017-06.05.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита
на населението МВР, гр.С., ул.*** № ***
да заплати на Д.Б. Д.- Г., ЕГН **********,***,
деловодни разноски за първата инстанция по КОМПЕНСАЦИЯ , в размер на 179,52лв .
ОСЪЖДА Д.Б. Д.- Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Главна
дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, гр.С., ул.*** № *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 74,76лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението МВР, гр.С., ул.*** № *** да
заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху уважения
размер на иска ,в размер на 50 лв.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл.280,ал. 2 т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :