О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………… 13.07.2018 г. гр. П
Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на тринадесети юли две хиляди и
осемнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Г.Д.С.
Д.О.А.
Секретар: КОНА ДОЧЕВА
Прокурор: КРАСИМИР ЯЧЕВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НЧД № 599 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО
ПО РЕДА НА ЧЛ. 451, 452 ОТ НПК.
В
Плевенския окръжен съд е постъпило предложение на Председател на Пробационен
съвет - гр. Плевен в РС „ИН“, звено – Плевен към ОС „ИН“ – гр. Плевен, в което
се сочи, че на осъдения по определение №1089/14.12.2017г.,
постановено по ЧНД №3342/2017г. на Плевенски районен съд на основание чл. 25,
ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание
измежду наложените със съдебни актове по НОХД №1398/2016г., НОХД №1330/2016г.,
НОХД №880/2016г., НОХД №878/2016г. и НОХД №881/2016г., всички на Районен съд –
гр. Плевен, а именно 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 69 от НК
отлага изтърпяването с 2-годишен изпитателен срок. Постановява отделно
изтърпяване на наложеното наказание по НОХД №2692/2017г. по описа на Районен
съд – гр. Плевен, а именно „Пробация“ при следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес – за срок от 1 година при
периодичност три пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен
служител – за срок от 1 година. Начало на надзора: 12.12.2017г. Иска се замяна на остатъка от наложеното наказание
пробация, с наказание „лишаване от свобода“ – чл.43а, т.2 от НК. В съдебно
заседание предложението се поддържа с искане за уважаване.
Осъденото
лице не се явява за да изрази становище, но служебният защитник изразява
становище, че предложението е основателно.
Представителят
на ПОП изрази становище, че искането е основателно и следва да се уважи.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и
основателността на предложението, намира за установено следното:
С определение №1089/14.12.2017г., постановено по ЧНД
№3342/2017г. на Плевенски районен съд на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.
23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените
със съдебни актове по НОХД №1398/2016г., НОХД №1330/2016г., НОХД №880/2016г.,
НОХД №878/2016г. и НОХД №881/2016г., всички на Районен съд – гр. Плевен, а
именно 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 69 от НК отлага
изтърпяването с 2-годишен изпитателен срок. Постановява отделно изтърпяване на
наложеното наказание по НОХД №2692/2017г. по описа на Районен съд – гр. Плевен,
а именно „Пробация“ при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес – за срок от 1 година при периодичност три пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от 1 година.
Начало на надзора: 12.12.2017г.
По
данни от предложението лицето има наложена възпитателна мярка – настаняване във
възпитателно училище интернат с Решение №900/16.11.2015г. на Районен съд – гр.
Плевен. По НОХД №881/2016г. на Районен съд – гр. Плевен, на основание чл. 194,
ал. 1 от НК са наложени 3 месеца „Лишаване от свобода“. На основание чл. 69,
ал. 1 от НК е отложено изтърпяването с 2-годишен изпитателен срок; НОХД
№878/2016г. на Районен съд – гр. Плевен, на основание чл. 198, ал. 1 от НК – 4
месеца „Лишаване от свобода“ с 2-годишен изпитателен срок; НОХД №880/2016г. на
Районен съд – гр. Плевен, на основание чл. 194, ал. 1 от НК – 7 месеца
„Пробация“. С ЧНД №1282/2016г. на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23 от НК
групира в 4 месеца „Лишаване от свобода“ с 2-годишен изпитателен срок; НОХД
№1330/2016г. на Районен съд – гр. Плевен, на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК – 1 година „Пробация“. С ЧНД №1499/2016г. на основание
чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23 от НК групира в 4 месеца „Лишаване от свобода“ с
2-годишен изпитателен срок; НОХД №1398/2016г. на Районен съд – гр. Плевен, на
основание чл. 194, ал. 1 от НК – 6 месеца „Лишаване от свобода“ с две години
изпитателен срок.
Социално
– демографски данни за лицето от предложението: Осъдената е отгледана в
многодетно семейство на разделени родители с общо осем деца. Има пет братя и
две сестри, като двама от братята ѝ са от предишно съжителство на баща
ѝ. Родителите ѝ се разделят, когато тя е била на 10 години. Майката
Васка Богданова заминава за Гърция, където заживява с друг мъж, но нямат деца.
Не се интересува от децата си. А. не подържа контакт с нея. За децата се грижи
бабата Василка Иванова. Бащата също не полага грижи, не се интересува от
малките членове на семейството. А. расте без родителски грижи и подкрепа.
Осъденото лице няма подкрепа от семейството, родителите не са добър пример за
подражание. Бащата е осъждан, както и е единият от братята ѝ – Янек
Васков Юлиянов. Има наложени възпитателни мерки, настанена е във ВУИ, от където
е бягала. По време на бягствата си е извършвала кражби и се е занимавала с
незаконна дейност – проституция. От петнадесет годишна е започнала да извършва
кражби, като а тези си деяния се оправдава с липсата на пари.
Съобщава
за приятел – Павлин Георгиев Иванов от гр. Плевен, също непълнолетен, като
отново се оправдава, че под негово влияние е извършвала кражби. Като цяло има
много малко приятели, предимно от нейното обкръжение.
По
отношение на финансите и доходите има проблеми. Разчита предимно на пенсията на
баба си, понякога и на Социални помощи за отопление и др. Печели известни суми
и от незаконни източници – множество кражби, проституция. Не успява да планира
разходите си. Извършва правонарушения за да придобие неща, които желае.
Не
е интегрирана в обществото, няма позитивни връзки, общува с криминално проявени
лица. Приятелската и семейната среда имат негативно въздействие върху
поведението на осъденото лице.
Влияе
се от другите, но по-скоро е последовател, а не подстрекател за правонарушения.
Дейностите през свободното ѝ време създават възможност за неспазване на
законите. Наблюдава се съпричастност към извършване на кражби. Степента на
риска от рецидив при нея е висок – 83 точки. Липсва подкрепа от семейството,
няма подходяща семейна среда за отглеждането ѝ, бащата не е в състояние
да осъществи контрол и възпитание, тъй като и самият той е криминално проявен.
Има множество противообществени прояви, които са в тенденция на повторяемост и
са се превърнали в начин на живот.
Дефицити
са следните зони: Настоящо правонарушение – отнела чужди движими вещи от познат
съселянин, рецидив по отношение на кражби; Има ранно криминално минало. Има
наложени възпитателни мерки. Има образувани множество преписки в Първо РУ –
Плевен, главно за извършени кражби. Има и регистрирано едно бягство във ВУИ, с.
Подем; Нагласи – омаловажава извършеното, оправдава се с липсата на пари и
влиянието на приятеля ѝ. Не съзнава всички фактори, допринесли за
криминалното ѝ поведение. Не вижда връзка между собственото си поведение
и други фактори в живота. Към жертвата има повърхностни чувства, при
подсказване изказва съжаление. Смята правния процес за не много справедлив,
конкретната присъда за твърде голяма; Жилищно устройване – жилището е
неподходящо, няма някои необходими условия за живот, с достъп до криминални контакти;
Взаимоотношения – липсва подкрепа от семейството, неефективно възпитание,
криминално проявени в семейството; Начин на живот и обкръжение – влияе се от
другите. Дейностите през свободното време създава възможност за извършване на
правонарушения. Възползва се от определена ситуация за собствена изгода,
наблюдава се нежелание и неприемане на законно установените норми на поведение.
Проявява безразсъдно и рисково поведение; Образование и обучение – не може да
чете, пише и смята. Повтаря осми клас. От образованието не вижда полза, смята
го за ненужно, не желае да се обучава; Умения за мислене – не разпознава всички
проблеми, не осъзнава собствения принос. Не търси достатъчно алтернативи за
решаване на проблемите, вини другите за проблемите и затрудненията си. Често
повтаря едни и същи грешки отново и отново поради неспособност да намери
алтернативи. Не мисли за последствията от действията си. Няма цели, живее ден
за ден; Не е агресивна, няма история на използвано насилие.
Относно
поведението на осъденото лице се посочва, че А.Я. има наложена възпитателна
мярка „Настаняване във Възпитателно училище интернат“ и с Решение
№900/16.11.2015г. на Районен съд – гр. Плевен е настанена във ВУИ – с. Подем,
където изпълнява и наложената ѝ пробационна мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“.
На
основание Заповед №РД-14-68/12.12.2017г. на Директора на ВУИ „Христо Ботев“ –
с. Подем е определено длъжностно лице, което да отговаря за изпълнение на
наложената пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“. По
данни на Директора на ВУИ – с. Подем, А.В. е пусната в домашен отпуск от
04.05.2018г. до 07.05.2018г. с решение на ИДПС М. Тодорова. Непълнолетната не
се е върнала в определения срок. На 07.05.2018г. А.В. би следвало да положи
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, но е нарушила изпълнението на
пробационната мярка.
От
07.05.2018г. осъдената не изпълнява наложеното ѝ наказание „Пробация“ по
ЧНД №3342/2017г. на Плевенски районен съд.
Проведени
са многократни разговори със служителите от Първо РУ на МВР относно
местонахождението на А.В.,***. По техни данни лицето не се намира в с.
Буковлък, напуснала е дома си на 05.05.2018г. и не се е завръщала. Обявена е за
общодържавно издирване с телеграма №14112/15.05.2018г. До 07.05.2018г. А.Я.В. е
спазвала наложеното ѝ наказание „Пробация“. Не е наказвана. На
02.05.2018г. е проведена среща с А.В., на която е проведена беседа относно
искането ѝ за домашен отпуск за Гергьовден. Разговаряно е относно водене
на законосъобразен начин на живот по време на домашния отпуск, както и
завръщането ѝ във ВУИ – с. Подем на 07.05.2018г. Предупредена е и за
санкциите, които ще бъдат приложени спрямо нея съгласно ЗИНЗС. На 04.06.2018г. А.Я.В.
е навършила пълнолетие. Въпреки разговорите относно изпълнение на наложеното
наказание „Пробация“, А.В. от 07.05.2018г. не изпълнява наложеното наказание
„Пробация“ и е в неизвестност.
Към
датата на заседанието на Пробационния съвет – 20.06.2018г., А.Я.В. е изтърпяла от наложените ѝ пробационни
мерки, както следва: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1
година – изтърпяла 6 месеца и 8 дни, остатък:
5 месеца и 22 дни; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 1 година – изтърпяла 6 месеца и 8 дни, остатък: 5 месеца и 22 дни.
За
постановяване на съдебния акт по делото са събрани следните доказателства: Протокол
№270/12.12.2017г. за правата и задълженията на осъдената по време на изпълнение
на наложените пробационни мерки – 2 броя; 4 л.; План за регистрация – 2 бр.; График
срещи – 1бр., общо 4 листа; Първоначален доклад с вх. №3035/14.12.2017г. –
6стр.; Индивидуална програма с вх. №3036/14.12.2017г. – 4стр.; Доклад с вх.
№871/13.03.2018г. – 3 листа; Препланиране с вх. №872/13.03.2018г.; Отчетен
картон №270/12.12.2017г. – 1бр.; Писмо до ВУИ – с. Подем с изх.
№2854/12.12.2017г.; Заповед №РД-1468/2017г. с вх. №3915/12.12.2017г.; Удостоверение
за настоящ адрес с вх. №3914/12.12.2017г.; Писмо до ВУИ – с. Подем с изх.
№882/11.05.2018г.; Писмо от ВУИ – с. Подем с вх. №1537/16.05.2018г.; Писмо до
Първо РУ на МВР – Плевен с изх. №914/16.05.2018г.; Писмо от Първо РУ на МВР –
Плевен с вх. №1603/28.05.2018г.; Докладна записка с вх. №1715/07.06.2018г. –
1бр., 2 листа; Писмо до ОД на МВР – Плевен с изх. №1044/07.06.2018г.; Отговор
от ОД на МВР – Плевен с вх. №1843/15.06.2018г.; Протокол от проведен
пробационен съвет №6/20.06.2018г.
От горното е видно, че лицето не изпълнява задълженията си по
мярката задължителни периодични срещи с пробационен служител и задължителна
регистрация по настоящ адрес.
При
така установените обстоятелства, с представените доказателства, относно
неизпълнението на пробационните мерки от осъденото лице и останалата
фактология, изложена в предложението на председателя на пробационния съвет, се
налага извода, че предложението е основателно. Предвид липсата на доказателства
относно наличието на обективни и извинителни причини за неявяването на
осъденото лице за изпълнение на наложеното наказание, съдът намира за
установено, че осъдения безпричинно се е отклонил от изпълнение на задължението
си по пробационните мерки, които са му наложени с влязъл в сила съдебен акт. Предвид това са налице предпоставките
на чл.43а от НК, тъй като от доказателствата по делото е видно, че осъденият не
е изтърпял в цялост наложеното му
наказание по пробационните мерки, без да посочва основателна причина и без да е уведомил съответният орган,
изпълняващ наказанието. Към 20.06.2018г., А.Я.В. е изтърпяла от
наложените ѝ пробационни мерки, както следва: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 1 година – изтърпяла 6 месеца и 8 дни, остатък: 5 месеца и 22 дни;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година –
изтърпяла 6 месеца и 8 дни, остатък: 5
месеца и 22 дни. Това е и датата/ 20.06.2018г./ на спиране на изпълнението на пробационните
мерки по чл.228 ал.1 от ЗИНЗС и лицето има остатък за изтърпяване, както следва:
по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК - остатък 5 месеца и 22 дни. С оглед на това на основание чл.43а т.2 от НК
неизтърпения остатък от наказанието пробация в размер 5 месеца и 22 дни по пробационните мерки по чл. 42а ал.ІІ т.1, 2 и 6 следва да
бъдат заменени с лишаване от свобода в размер на 2
месеца и 26 дни лишаване от свобода.
Освен
това съгласно Решение № 367 от 18.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1211/2012 г.,
III н. о., и Решение № 501 от 19.12.2011
г. на ВКС по н. д. № 2416/2011 г., I н. о., НК, „Замяната на наказанието "пробация"
с лишаване от свобода не предоставя възможност на съда за преценка налице ли са
условията за приложение института на условното осъждане.” Чл.66 от НК изрично
посочва, че се прилага когато съдът налага
наказание лишаване от свобода. По чл.43а т.2 от НК съдът не налага, а заменя наказание пробация с лишаване от
свобода, което в някои случаи може дори да не е предвидено в особената част на
НК за съответното престъпление. Смисълът на приложението на чл.43а т.2 от НК е
в санкциониране на последващи неправомерни действия на осъдения при
изпълнението на наложеното наказание "пробация". Освен това както в Решение № 5 от 27.03.2014 г. на КС на РБ, така и в Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2014 г. на ВКС по
т. д. № 6/2013 г., ОСНК се говори за изтърпяване
на наказание лишаване от свобода. В този аспект следва на осъдения на
основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да се
определи общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Водим
от горното и на основание чл.452 /1/ НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На
основание чл.43а т.2 НК ЗАМЕНЯ неизтърпения остатък от наказанието „Пробация”, в размер на 5 месеца и 22 дни, наложено на А.Я.В. с
ЕГН **********, родена на ***г***. Постоянен адрес:*** с влязло в сила определение №1089/14.12.2017г.,
постановено по ЧНД №3342/2017г. на Плевенски районен съд с ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на 2 месеца и 26 дни, като на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя общ режим за изтърпяване на
наказанието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок
от днес с частна жалба и протест по реда
на глава ХХІ от НПК пред Апелативния съд
гр. Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.