О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….……/07.10.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, петдесет и първи състав, в закрито заседание, проведено на седми
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
частно
гражданско дело № 12411 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
след изпращането му подсъдност, съобразно влязло в сила определение №
189515/02.09.2020 г., постановено по гр.д. № 32848/2019 г. по описа на СРС.
Предмет на същото са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Георгиев П.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1346,91 лв., представляваща главница за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до
м.04.2017 г., сумата от 166,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху
незаплатената стойност на топлинната енергия, начислено за периода от
16.09.2015 г. до 12.03.2018 г., сумата от 47,48 лв., представляваща незаплатена
цена за предоставена услуга по дялово разпределение за периода от м.05.2014 г.
до м.04.2017 г., както и сумата от 10,12 лв., представляваща обезщетение за
забава върху незаплатената цена на услугата по дялово разпределение, начислено
за периода от 16.09.2015 г. до 12.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2018
г., до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19555/2018 г. по описа на
СРС.
След като се
запозна с материалите по делото, настоящият
съдебен състав намира, че не е местно компетентен да се произнесе по предявените искове
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за установяване на вземането се смята
за предявен от датата на подаване на заявлението. Цитираната разпоредба
предвижда изключение от общото правило на чл. 125 ГПК, според което искът се
счита предявен от постъпване на исковата молба в съда, съответно процесуалноправните
последици от предявяването на установителния иск настъпват с подаването на
исковата молба, но от момента на сезирането на заповедния съд по
заповедното производство, предшестващо исковия процес. Затова и моментът,
релевантен за определяне на приложимите процесуални норми, вкл. и тези относно
местната подсъдност на делото, е този на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а не на исковата молба. В този смисъл е налице и съдебна практика - напр. определение № 71 от 08.02.2018 г. по
ч.т.д. № 224/2018 г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че ако е налице промяна
в постоянния адрес на длъжника след датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение пред местнокомпетентния районен съд и преди
датата на депозиране на исковата молба срещу него по чл. 422 ГПК, то промяната
е настъпила по време на висящността на процеса и по смисъла на чл. 120 ГПК
съставлява изменение единствено във фактическите обстоятелства, обуславящи
местната подсъдност, и не е основание за препращане на делото с предмет
установителния иск по чл. 422 ГПК.
В
разглеждания случай заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 23.03.2018
г., към който момент регистрираният постоянен и настоящ адрес на длъжника
(настоящ ответник) е бил в гр. София, съответно местно компетентен
да разгледа предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове се
явява Софийският районен съд.
Този извод
налага настоящият състав на Районен съд - Варна да повдигне спор по чл. 122 ГПК.
Така мотивиран,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОВДИГА
спор за подсъдност между
Районен съд – Варна и Софийски районен съд, за разглеждане на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Георгиев П.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1346,91 лв., представляваща главница за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до
м.04.2017 г., сумата от 166,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху
незаплатената стойност на топлинната енергия, начислено за периода от
16.09.2015 г. до 12.03.2018 г., сумата от 47,48 лв., представляваща незаплатена
цена за предоставена услуга по дялово разпределение за периода от м.05.2014 г.
до м.04.2017 г., както и сумата от 10,12 лв., представляваща обезщетение за
забава върху незаплатената цена на услугата по дялово разпределение, начислено
за периода от 16.09.2015 г. до 12.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2018
г., до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19555/2018 г. по описа на СРС,
на основание чл. 122 ГПК;
ДА
СЕ ИЗПРАТИ делото на Окръжен съд - Варна, компетентен да се произнесе по
повдигнатия спор за подсъдност;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: