Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260019, Дата 05.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение,
Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели
Богданова
открито съдебно заседание на 4.11. 2020 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 405/ 2020 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ЗД
„Б.И.„АД ,ЕИК ********* против Решение № 118 от 01.04.2020 г, постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 278/2019 г.
По силата на обжалваното решение съдът
е осъдил ЗД „Б.И.„АД - град С. да заплати на А.
Д. Д. с ЕГН:********** сумата
от 60 000 лева, представляваща обезщетение за преживени допълнителни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания настъпили след извършени две нови операции за
отстраняване на поставени метални
импланти, както и на трета операция -
нова фрактура или още рефрактура - счупване на дясната бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза,
дисбактериоза на червата, нарушения на
съня. За всички тези заболявания на
пострадалата А.Д. са определени 50% трайно намалена работоспособност за период от три години,
както и душевни болки и страдания и преживени негативни емоции, в резултат
на претърпяното от ищцата ПТП на
25.09.2016 г.,ведно със законната лихва върху обезщетението,считано от датата
на предявяване на писмената застрахователна полица от увреденото лице
-12.06.2019 г,до окончателното изплащане
на сумата.
По силата на същото решение първоинстанционният съд е осъдил ЗД „Б.И.„АД да заплати на ищцата А. Д. Д. ЕГН: ********** сумата 4 167.88
лева, представляваща обезщетение за настъпили допълнителни
имуществени вреди,а именно: заплатени разходи за лечение поради влошаване на
здравословното й състояние, ведно със
законната лихва върху обезщетението,
считано от 12.06.2019 г, на която дата е
предявена пред застрахователя писмена
застрахователна претенция от увреденото
лице .
Предмет на въззивно обжалване е
осъдителната част от решението,с която съдът
осъдил ЗД „Л.И. „АД да заплати на ищцата сумата от 60 000 лева
,представляваща обезщетение на неимуществени вреди ,настъпили в резултат на
влошаване на здравословното
състояние / ексцес /на ищцата.
Жалбоподателят оспорва да е налице
ексцес и счита, че не е налице влошаване
на здравословното състояние на пострадалата, тъй като двете екстракции на метални тела са „остатъчни негативни последици „ от
първоначалното увреждане, но сами по себе си не водят до влошаване на здравословното състояние на
ищцата.
По отношение на фрактурата
на дясната бедрена кост или на езика на специалистите още рефрактура поддържа становището, че това
е ново увреждане,което обаче не е в
причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП,настъпило на 25.09.2016 г. Счита, че ищцата А.Д. не установява наличието на такава
причинно –следствена връзка, която е елемент от фактическия състав на ексцеса.
В тази обжалвана част
се поддържат подробни оплаквания за
неправилност на постановения
съдебен акт.
Претендира се за отмяната на решението и постановяване на
въззивно решение по съществото на
спора,по силата на което да се отхвърлят
предявените искове.
Ответника по въззивната жалба поддържа
писмен отговор, съгласно който жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният главен иск е с правно основание
чл.432,ал.1 КЗ във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.51,ал.3 от ЗЗД- претендира се за присъждане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди настъпили поради влошаване на
здравословното състояние/ексцес/.
Предявен е и акцесорен иск по
чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение.
Основният спорен въпрос по делото е
налице ли е влошаване на здравословното състояние на ищцата / ексцес/ и следва
ли да се приеме, че в случая
съществува пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и новите три операции,извършени след постановяването на влязлото в сила
осъдително решение. По силата на
съдебният акт в полза на
ищцата А.Д. е присъдено обезщетение на
неимуществени вреди,причинени
непосредствено след пътно-транспортното произшествие /ПТП/
По делото е безспорно установено, че с
влязло в сила съдебно решение № 35/ 17.01.2018 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по приложеното търг.дело № 148/2017 г.съдът е осъдил ЗД „Б.И.„АД ЕИК ********* да заплати на
ищцата А.Д.Д. сумата от 80 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания. Последните са причинени от
следните три травматични увреждания,а
именно:
-счупване дясната бедрена кост;
-счупване на големия пищял на дясната
подбедрица;
-счупване на двата маеола на лявата
глезенна става.
В диспозитива на влязлото в сила
решение изрично е отразено , че тези три травматични увреждания, както и посттравматичното стресово разстройство са
настъпили в резултат на претърпяното от
ищцата А.Д. ПТП, настъпило на 25.09.2016
г.
Решението е потвърдено
с въззивно Решение №169 от
06.06.2018 г.,постановено от Пловдивският апелативен съд по въззивно
търг.дело№194/2018 г.Въззивното решение е влязло в сила без да бъде обжалвано.
От мотивите на влязлото
в сила решение се констатира,че се касае до три самостоятелни увреждания,за
които общо присъдена сумата от 80 000 лева.
В конкретния случай относими към
ексцеса са първите две травматични
увреждания,а именно:
а/
счупване на дясната бедрена кост,която фрактура е наложила
оперативна интервенция и метална стабилизация с плака и винтове;
б/
счупване на дясната тибия \
голямата пищялна кост на дясната
подбедрица, която фрактура е наложила оперативна интервенция и метална
стабилизация с интрамедуларен застопоряващ пирон.
Третото увреждане не касае дясната
подбедрица и се отнася до счупване на
двете кости на лявата подбедрица,поради
което няма отношение към предмета на
спора.
Безспорно е, че и трите увреждания са отстранени по оперативен път , като това е
станало през месец септември 2016
г.,непосредствено след процесното ПТП
,настъпило на 25.09.2016 г.
Ищцата претендира , че здравословното
й състояние е влошено в резултат на претърпените от нея три нови
оперативни интервенции. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза,изготвено от вещото лице със
специалност ортопед- травматолог д-р М.С.се установява, че операциите са
осъществени хронологично ,както следва:
а/
на 18.09.2017 г е осъществена
екстракция /изваждане/ на метални
импланти от дясната подбедрица;
б/ на
17.01.2018 г. е осъществена екстракция на метални импланти от дясното
бедро по повод изваждане на остеосинтезни
средства от дясната подбедрица и
дясното бедро.
Общият факт, който свързва тези две нови
операции е, че металните импланти са
поставени през месец септември 2016 г, при първата операция,
непосредствено след станало на 25.09.2016 г. ПТП и приемането на
пострадалата в болничното заведение.
ПАС
споделя извода на
първоинстанционния съд, че двете
нови допълнителни операции по изваждане на металните импланти са пряко свързани
с причинените на ищцата А.Д. травматичните увреждания, получени при процесното ПТП.
Касае е се до две самостоятелни оперативни
интервенции, всяка една от които
имат своята оперативна и постоперативна терапия. Респективно: имат и антибиотична терапия, за която ще стана
въпрос малко по-долу в изложението.
Според обясненията на вещото лице-
ортопед д-р М.С.и двете операции са
извършени под обща анестезия и рисковете ,които последната
крие, свързани са с кръвозагуба и
изразен болков синдром. И тук стигаме до третата и последна/ засега /
оперативна интервенция.
в/ на 03.032018 г. и
осъществена третата операция , която се е наложила с оглед на
рефрактурата / ново счупване / на дясната бедрена кост.
На тази дата ищцата по спешност е приета в МБАЛ „ Т.“ в
Отделението по ортопедия и травматология.
Установено е, че при ходене
пострадалата А.Д. е изпитала внезапна силна болка в областта на дясното
бедро. Болката е била толкова силна,че
за ищцата е било невъзможно да се
предвижва сама.
След проведени лабораторни
изследвания е предприето оперативно
лечение- репозиция под рентгенов контрол и фиксация
на фрактурата с интрамедуларен бедрен пирон.
След спокоен следоперативен период ищцата е дехоспитализирана на
09.03.2018г.,т.е. била е в отделението по ортопедия и травматология в продължение на 6 дни.
Установено е от заключението на
експерта ,че медикобиологичният
характер на счупването на дясната бедрена кост или още рефрактурата от 03.03.2018 г. е предизвикало
затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-дълъг от 30 дни и
представлява средна телесна
повреда. Това ново увреждане, според
вещото лице д-р М.С.се е получило в резултат на няколкократните оперативни
интервенции –общо три такива,от
които първоначалната през м. септември
2016 г. и двете допълнителни операции- екстракции на метални импланти. Вещото
лице подробно и ясно е обяснило ,че рефрактурата на дясната бедрена кост се явява
едно усложнение , което е настъпило в
резултат на затормозването на
физиологичните и обменни процеси в организма.
След извършените операции е била нарушена локалната костна структура и
кръвоснабдяващата мрежа. Това е довело
до настъпването на състояние, което
лекарите- ортопеди наричат „костна умора“, тъй
като след всяка операция костната
структура се променя.
В този случай организмът автономно
се стреми да осигури костоизграждащи елементи и минерали, за да се постигне срастването на множеството фрактури.
Именно това усложнение връща
ищцата А.Д. в начален стадий на лечение и възстановяване, въпреки проведените три сериозни оперативни интервенции.
Тази нова фрактура или на езика
на ортопедите наричана още“ рефрактура“
се е получила в рамките на възстановителния период,непосредствено след първата
и основна оперативна
интервенция,осъществена през м. септември
2016 г. Това е всъщност
непосредствено след
пътно-транспортното произшествие.
От заключението на СМЕ,изготвена от вещото лице-ортопед д-р М.С., което
е било прието без да бъде оспорено ,се установява,че оздравителния период вследствие на оперативната
интервенция по изваждането на интрамедуларния пирон от дясната подколенница продължава около 45 до 60 дни.
Установено е освен това, че
оздравителния период след изваждането на металната плака от дясното
бедро е със същата продължителност,а именно от 45 до 60 дни.
По отношение на най-сериозното травматично увреждане, претърпяно от
ищцата, а именно рефрактурата на
дясното бедро, след която е предприето ново лечение с открито наместване и
фиксиране с интрамедуларен бедрен пирон
е установено от вещото лице-ортопед, че оздравителния период на лечение
и възстановяване е с продължителност от 12 до 18 месеца. Това е продължителността на рехабилитацията
при нормалното протичане на оздравителния процес.
Следва да се посочи, че вещото лице д-р
С.е осъществил и личен преглед на пострадалата, като е установил, че
възстановяването е протекло в „много амбициозни срокове „.
Това съда го разбира като своего рода „ускорена рехабилитация“,която
очевидно зависи от редица фактори като
Възрастта на пострадалия ,здравословното му състояние, липсата на
сериозни съпътстващи заболявания и не на последно място от това ,което хората
наричат „воля за живот“ .
В конкретния случай това означава воля за връщането към нормален и
пълноценен живот,както и нормално
възстановяване на двигателната функция на увредения десен крайник. Очевидно е,
че ищцата А.Д. се е възстановила,въпреки всичко сравнително бързо.
Доказателство за това е,че при
осъществения личен преглед на пострадалата ищца,извършен от вещото лице
С.последният е констатирал, че като последица от проведените операции в
областта на дясната тазобедрена става е „съвсем леко ограничение „от около 10
градуса имат флексията и външната
ротация.
Всички други движения
са възстановени напълно, като в дясното коляно и десния глезен
движенията са възстановени „до норма“,както дословно се е изразил
вещото лице.
Като обобщение на казаното до тук следва да се приеме,че ищцата А.Д. в рамките
на две години е изживяла продължителния стрес
от три оперативни интервенции. Но в крайна сметка се е наложило да се подготви за още една трета оперативна
интервенция,проведена на дата 03.03.2018 г.
Новата фрактура на дясната
бедрена кост/ рефрактурата/ се явява усложнение и в крайна сметка води до
влошаване на състоянието на ищцата Д.. Това е така, тъй като след три проведени операции и свързаните с
тях болки и негативни емоции ищцата А.Д.
отново се е върнала за съжаление в първоначалното положение. По-точно: в
началния стадий на лечение и
възстановяване след операцията непосредствено след претърпяното от нея ПТП.
Следва да се отбележи,че
трите нови оперативни интервенции са
проведени като за целта е било използвано лечение с антибиотици,което е
било продължително. Като резултат от
това лечение ищцата „се е сдобила „
и с
чревна дисбактериоза, за което
заболяване е била лекувана с
пробиотици.
По делото е представено и
Експертно решение №2383 от 12.10.2018 г,от което се установява, че на
ищцата А.Д. е определена 50% трайна нетрудоспособност.
Отразено е, че основното заболяване е
„Спондилолистеза“, представляващо приплъзване между Л5 е С1 гръбначни прешлени.
Другите заболявания са били съпътстващи.
При определянето на този процент
на нетрудоспособност / 50% / ТЕЛК е взела в предвид и настъпилите в резултат от
процесното ПТП травматични увреждания. От този факт първият съд прави извода,че претърпените от ищцата травматични увреждания с в пряка причинно-следствена връзка с
деликта- претърпяното ПТП. С този извод
на съда
е невъзможно да не се съгласим още повече,че новите три оперативни
интервенции са свързани с първоначалните травматични увреждания. Нека да припомним отново, че с влязло в сила въззивно
решение застрахователят „Л.И. „АД
е осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на
80 000 лева.
Обезщетението е присъдено за
причинените болки и страдания от трите средни телесни повреди,а именно:
счупване на дясната бедрена кост, счупване на
големия пищял на дясната подбедрица и счупване на двата маеола на лявата глезенна става. За тези три телесни повреди съдът е присъдил главница в размер на 80 000 лева, като
въззивното решение е влязло в сила,без
да бъде обжалвано на 17.01.2018 г.
Две години по-късно съдът в
същия персонален състав е присъдил обезщетение
в общ размер на 60 000
лева,като обезщетение за неимуществените вреди за една средна телесна повреда –
ново счупване на дясната бедрена кост или още
рефрактура. Наред с това в тази
сума се включват и болките от извършените две нови операции за отстраняването
на металните импланти, поставени на пострадалата непосредствено след процесното
ПТП и най-първата оперативна интервенция. Наред с това в общият размер на присъденото от първия съд
обезщетение в размер на 60 000 лева
се включва и болките от причинената
дисбактериоза на червата,както и нарушения на съня.
Или в едно изречение – за три
средни телесни повреди на ищцата е определено обезщетение в общ размер на
80 000 лева,а с оглед на влошеното здравословно състояние /ексцес/ и
присъдена главница в размер на 60 000 лева. Очевидно липсва симетрия,тъй
като за една средна телесна повреда и болките и страданията от две напълно
рутинни интервенции по
отстраняване
на металните импланти е определена
сумата от 60 000 лева. Следва да
се отчете, че само главницата по двете
дела е в общ размер на 140 000 лева,да не говорим,че вземането включва
и присъдените законни лихви
върху сумата от 140 000
лева. Получава се сума в общ размер на
160 000 лева,която нормално се присъжда
като обезщетение за неимуществени
вреди,настъпили от смъртта на пострадалото лице. За щастие в случай ищцата А. Д. с оглед на
възрастта си и на доброто си общо здравословно състояние се е възстановила
сравнително бързо. След проведения личен преглед,извършен от вещото лице –ортопед д-р М.С.се
установява,че движенията на увредените крайници на ищцата са били възстановени
„ до норма“.
Като отчита този факт ПАС намира
, че размера на присъденото обезщетение от 60 000 лева за вредите от
влошаване на здравословното състояние
на ищцата / ексцес/ е завишен.При това значително завишен. В този смисъл
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за причинените
неимуществени вреди не е
справедлив.Нарушен е принципа на чл.52 ЗЗД,като справедливото обезщетение означава да се съобразят особеностите на всеки един случай, което в
случая на е отчетено от съда в достатъчна степен.
По
тази причина въззивният съд намира,
че размера на присъденото обезщетение следва да се намали до 40 000 лева, което означава, че
решението следва да се отмени в осъдителната му част за разликата над
40 000 лева до 60 000 лева. В тази част следва да се постанови въззивно решение по съществото на спора,по
силата на което искът по чл.432,ал.1
КЗ във връзка с чл.51,ал.3
ЗЗД -за присъждане на застрахователно обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди,настъпили в
резултат на ексцес следва да се
отхвърли за сумата от 20 000 лева .
С оглед на този краен резултат,
при който искът по чл.432,ал.1 КЗ във връзка с чл.51,ал.3 ЗЗД се
уважава до размер на 40 000 лева и се отхвърля за разликата над тази сума
до пълния размер от 60 000 лева следва да
се присъдят съдебните разноски.
Ищцата е направила съдебни
разноски пред първата инстанция
документално установени в размер на 4500
лева,представляващи адвокатско възнаграждение.
Пред втората инстанция е
заплатила 2500 лева или за двете инстанции
адвокатското възнаграждение е в
общ размер на 7000 лева.
Ищцата е направил съдебни разноски в общ размер от 7000 лева , като е защитавала
материалния си интерес от
60 000 лева, в който размер е исковата претенция. Постигнала е частичен
успех, като искът е уважен частично до
размер на 40 000 лева.
От
друга страна ответника е постигнал също частичен успех, като предявените от него
искове са отхвърлени за разликата над
40 000 лева или искът е отхвърлен за сумата 20 000 лева, т.е.
за 1/3 от исковата сума.
Ответника е направил пред първата инстанция съдебни разноски в размер на
236 лева.
Пред въззивната инстанция ответника е
направил съдебни разноски в общ размер на 4 163,от които ДТ за въззивно
обжалване в размер на 1283.35 лева и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция в размер на 2880 лева.
Общият размер на направените от ответника съдебни разноски пред двете инстанции е 4399 лева като ответника е
постигнал отхвърляне на иска за 20 000 лева.
С оглед на това и на основание
чл.78,ал3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените от него разноски в размер на
4 167 лева ,съразмерно отхвърлената част от исковете.
В
този смисъл съдът следва да постанови съдебния си акт,който ще подлежи на
касационно обжалване.
По
тези съображения Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 118 от 01.04.2020 г.,постановено от Старозагорският окръжен
съд по търг.дело № 278/2019 г. по описа на съда в осъдителната му част, с който предявеният от А. Д.Д. с ЕГН: ********** против застрахователно
дружество ЗД“ Б. И.“АД с
ЕИК:********* пряк иск по чл.432,ал.1 КЗ във вр.с чл.51,ал.3 ЗЗД е уважен за сумата над 40 000 лева до 60 000 лева, като вместо това в тази отменена част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявеният от А.Д.Д. с ЕГН: *********** ***.“АД ЕИК
********* за сумата от 20 000 лева, представляваща разлика между претендирания размер от 60 000
лева и доказания размер от 40 000/ четиридесет
хиляди лева/ а,която сума представлява
дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата допълнителни неимуществени вреди,настъпили в резултат на влошаване на здравословното й
състояние /ексцес/,изразяващ се в извършване на две нови операции за
отстраняването/ екстракция/ на
поставените метални импланти от дясната
подколенница и от дясното бедро на ищцата, както и от ново счупване /
рефрактура/ на дясната бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза дисбактериоза на
червата,както и душевни болки и
страдания,както и негативни емоции, които са възникнали и са резултат на претърпяното от ищцата А.Д.Д.
пътно-транспортно произшествие /ПТП/,настъпило на 25.09.2016 г.,ведно със
законната лихва върху присъдената главница от 40 000 лева,считано от 12.06.2019 г., на която дата е
предявена писмената застрахователна
претенция от увреденото лице до окончателното
изплащане на дължимите суми.
В
частта , с която съдът е присъдил сумата от
4 167.88 лева като обезщетение за претърпените от ищцата допълнителни имуществени вреди,изразяващи се
в заплатени от нея разходи за лечение-
решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА
А.Д.Д. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес ***“АД ЕИК ********* сумата от 4 167 лева, представляваща направени от ответника съдебни
разноски пред двете инстанции,дължими на основание чл.78,ал.3 ГПК,съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок,считано от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.