№ 163123
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Частно
гражданско дело № 20241110164659 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „..“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу
М. А. М. за няколко суми, сред които и сумата от 133.75 лева, представляваща неустойка
дължима и неплатена за периода от 17.02.2023г до 03.04.2023г. поради неизпълнение от
страна на длъжника на задължение за предоставяне на обезпечение.
В разглеждания случай видно от изложените от заявителя твърдение и от
представения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за паричен заем
съобразно изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК в контракта се предвижда задължение за
длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение на
задълженията му по договора. Такава уговорка обаче се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат кредит получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по кредита, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
1
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974
от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 133.75
лева, представляваща неустойка дължима и неплатена за периода от 17.02.2023г до
03.04.2023г. поради неизпълнение от страна на длъжника на задължение за предоставяне на
обезпечение.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
20.45 лева, до пълния размер на държавната такса от 25 лева и за сумата над 40.91 лева до
пълния размер на юрисконсултското възнаграждение определено от съда на 50 лева.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 344766/29.10.2024г. на „..“ ООД, ЕИК . срещу М. А. М.,
ЕГН ********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 133.75 лева, представляваща неустойка дължима и
неплатена за периода от 17.02.2023г до 03.04.2023г. поради неизпълнение от страна на
длъжника на задължение за предоставяне на обезпечение, както и за сумата над 20.45 лева
до пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 40.91 лева до
пълния дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2