Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
От публичен регистър, том
№……,стр……..
Гр.Тервел,28.07.2021 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 28.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в открито
съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
При участието на секретаря Милена
Димова сложи на разглеждане докладваното от районния съдия гр.дело №49 по описа
на съда за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с вх.№260344 от 12.02.2021г. от В.Д.Ч.
с ЕГН ********** с адрес ***.Св.Кирил и Методий №5, с посочено правно основание чл.344 във вр. с
чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.2 и чл.188, т.3 от КТ, за
постановяване на решение, по силата на което да бъде признато уволнението за
незаконно и да бъде отменена заповед №40/05.02.2021г. на кмета на Община
Тервел, да бъде възстановен ищеца на предишната му работа на длъжност „здравен
медиатор“, считано от деня на уволнение, посочен в заповедта- 05.02.2012г.,
както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на
месечното му трудово възнаграждение от 428, 22 лева за времето през което е
останал без работа поради уволнение, за
не повече от 6 месеца, съгласно чл.225 ал.1 във вр. с чл.228 ал.1 от КТ, като
общия размер бъде определен от съда, съобразно посочените разпоредби към деня
на постановяване на решението по спора.
Претендират се и сторените разноски.
делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответника на длъжност „Здравен медиатор“, съгласно
трудов договор №8 от 01.01.2010 г. Трудовото
му правоотношение е прекратено със Заповед №40 от 05.02.2021 г, издадена от
Кмета на Община Тервел, на основание чл.190, ал.1 т.2 от КТ, г.е. дисциплинарно
уволнение, за това, че не се е явил на работа повече от два дни в периода от
09.12.2020г. 10.12.2010 г. .Ищецът счита, че уволнението е незаконно и
моли същото да бъде отменено, като сочи следните съображения.Сочи още в
исковата молба, че съгласно чл.194,ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налагат на работника не
по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението , което не е спазено от
ответника и срокът за налагане на дисциплинарно наказание е преклудиран.Твърди се в исковата молба, че
съгласно законовите разпоредби, годишния платен отпуск е следвало да се
използва в календарната година и по график. За 2020 година му се полагали 26
работни дни и затова молбата му за отпуск е била за периода от 29.10.2020г. до
04.12.2020 година, през който период искал да отиде при децата си в чужбина.
Ишеца твърди още, че след разговор на
личният състав на общината свид.И. П. и колегата си свид.Б.М.М. , той си бил
оставил молбата на свид.Б.М., който е бил поел ангажимент да му представи
молбата за отпуск в личния състав на
общината.Ищеца сочи, че се явил на работа на 07.12.2020г. и е получил
възнаграждение за м.декември и м.януари. С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени искания да допускане на двама свидетели,
които ще води.Претендират се разноски по делото.
С
разпореждане №260103 от 15.02.2021 година
Районен съд-Тервел е изпратил на ответника препис от исковата молба и от
доказателствата към нея. Разпореждането
е било получено от ответника на
16.02.2021 година.
В законоустановения едномесечен
срок е получен писмен отговор с
вх.№260544 от 11.03.2021г. от ответника Община Тервел, представлявана от кмета
инж.С.С., чрез юрисконсулт З.Г.И. , която в хода на делото е заменена от юриск.Б.Д.,редовно
упълномощена от кмета на Община Тервел инж.С.Г., който потвърдил всички
действия извършени от юрисконсулт З.Г.И..
В отговора си ответника подробно и мотивирано изразява становището си по
предявеният иск, оспорва изцяло същият
по основание, като го счита за
недопустим, недоказан и моли да бъде отхвърлен.Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са допуснати и
приети като доказателства по гр.дело № 49/2021 година по описа на Районен съд-Тервел: заверени
копия от заповед №40/05.02.2021г., фишове
за заплати/ за месеците 10.2020г., 11.2020, 12.2020 и 01.21/, извлечение
от сметка и заверени копия от заповед №40/05.02.2021г., уведомление по чл.62
ал.5 от КТ, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ и
потвърждение за получаване, 20 бр. допълнителни споразумения към трудов договор
№8/01.01.2010г., експертно решение №3391/19.10.2020г., производствена
характеристика, писмо от РЗИ-Добрич с изх.№94-149/20.07.20г., удостоверение с рег.№36/22.06.2010г.,
болничен лист от 17.02.2020г., молба за
отпуск от 20.06.2019г., заповед №541/21.06.2019г., болничен лист от
05.03.2019г., молба за отпуск от 09.07.2018г., заповед №383/09.07.2018г.,
експертно решение №3053/02.10.2017г., длъжностна характеристика, молба за
отпуск от 12.02.2017г., заповед №73/13.02.2017г., молба за отпуск от 03.01.2017г., заповед №3/03.01.2017г.,
уведомление на осн. чл.37а от НРВПО, молба за отпуск от 09.12.2015г., заповед
№850/10.12.2015г., писмо с дата 06.08.2015г., диплома за завършено средно
образование, молба за отпуск от 28.11.2014г., заповед №1033/28.11.2014г.,
удостоверение №180 от 16.12.1986г., експертно решение №2440/11.09.2014г., молба
за отпуск от 25.11.2013г., заповед №1334/22.11.2013г., молба за отпуск от 20.11.2012г.,
заповед №872/20.11.2012г., допълнително споразумение към трудов договор
№160/06.06.2011г., уведомление по чл.62, ал.4 от КТ, справка по чл.62 ал.5 от КТ, допълнително споразумение към трудов договор №152/17.05.2011г., молба за
отпуск от 15.03.2011г., заповед №155/15.03.2011г., молба за отпуск от
12.11.2010г., заповед №108/12.11.2010г., молба за отпуск от 20.10.2010г.,
заповед №974/21.10.2010г., молба за отпуск от 22.10.2010г., заповед
№980/20.10.2010г., молба за отпуск от 23.08.2010г., заповед №644/31.08.2010г.,
молба за отпуск от 13.07.2010г., заповед №398/13.07.2010г., допълнително
споразумение към трудов договор №116/02.06.2010г., трудов договор №8/01.01.2010г., длъжностна
характеристика, справка, уведомление по чл.62 ал.4 от КТ, декларация, служебна
бележка, писмо с рег.№РД-25-2406/30.10.2020г., известия за доставяне, докладна
записка, констативен протокол №1/29.10.2020г., констативен протокол
№2/30.10.2020г., констативен протокол №3/02.11.2020г., констативен протокол
№4/03.11.2020г., констативен протокол №5/04.11.2020г., констативен протокол
№6/05.11.2020г., констативен протокол №7/06.11.2020г., констативен протокол
№8/09.11.2020г., констативен протокол №9/10.11.2020г., констативен протокол
№10/11.11.2020г., констативен протокол №11/12.11.2020г., констативен протокол
№12/13.11.2020г., констативен протокол №13/16.11.2020г., констативен протокол
№14/17.11.2020г., констативен протокол №15/18.11.2020г., констативен протокол
№16/18.11.2020г., констативен протокол №17/20.11.2020г., констативен протокол
№18/23.11.2020г., констативен протокол №19/24.11.2020г., констативен протокол
№20/25.11.2020г., констативен протокол №21/26.11.2020г., констативен протокол
№22/27.11.2020г., констативен протокол №23/30.11.2020г., докладна записка, констативен протокол
№24/01.12.2020г., констативен протокол 21/02.12.2020г., констативен протокол
№26/03.12.2020г., констативен протокол №27/04.12.2020г., констативен протокол
№28/07.12.2020г., констативен протокол №29/08.12.2020г., констативен протокол
№30/09.12.2020г., констативен протокол №31/10.12.2020г., писмо с
рег.№РД-25-2825/11.12.2020г., писмо с рег.№РД-17-5970/11.12.2020г., искане с
рег.№РД-25-2975/23.12.2020г., писмо с рег.№РД.25-7/05.01.2021г., декларация от
23.12.2020г., експертно решение №3391/19.10.2020г., допълнителен лист към ЕР,
експертно решение №0072/14.01.2021г. и допълнителен лист, извадка от ел. поща с рег №
РД-25-390/26.01.2021г., писмо с рег.№РД-25-465/29.01.2021г., писмо с
рег.№РД-25-168/26.01.2021г., искане с рег.№РД-25-169/26.01.2021г., писмо с рег.№РД-25-549/03.02.2021г.
По
делото са допуснати и разпитани исканите от ищеца свидетели Б.М.Х. и И.
Николова Петков, редовно призовани, както и водените от ищеца свидетели Иван
Митев Г. и Н.Р.Мехмедали.
В открито съдебно заседание ищеца
редовно призован, явява се лично и с адв.В.Д., редовно упълномощена, поддържа
иска така както е предявен.
Ответника Община – Тервел, гр.Тервел,
обл.Добрич, редовно призовани се представлява юрисконсулт З.Г.И. , която в хода
на делото е заменена от юриск.Б.Д.,редовно упълномощена от кмета на Община
Тервел инж.С.Г., който е потвърждил всички действия извършени от юрисконсулт З.Г.И., които
оспорват иска като недопустим, неоснователен и недокозан и като такъв да бъде
отхвърлен.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и по вътрешно убеждение ,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата, като подадена от лице
активно легитимирано да води настоящият спор пред надлежния съд е допустима, разгледана
по същество е неоснователна ,недоказана по следните съображения:
Няма спор по делото , че ищеца В.Д.Ч. е бил в трудовоправно
отношение с ответника Община Тервел по
силата на трудов договор
№8/01.01.2010г., като ищецът е заемал длъжността „Здравен медиатор.
Трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №40 от 05.02.2021 г,
издадена от Кмета на Община Тервел, на основание чл.190, ал.1 т.2 от КТ, т.е.
дисциплинарно уволнение, за това, че не се е явил на работа повече от два дни в
периода от 09.12.2020г. 10.12.2010 г.
За решаване на спора, съдът
счита, че на първо място следва да обсъди доводите на ищцовата страна относно
законосъобразността на атакуваната заповед .Ищецът счита, че кмета не е
съобразил уволнението му с разпоредбата на закона, а именно с чл.194, ал.1 от КТ,в рамките на двумесечният срок от откриване на нарушението да му бъде
наложено дисциплинарното наказание. Ищеца твърди, че с изтичането на
двумесечния срок по чл.194 ал.1 от КТ , субективното право на работодателя да
наложи дисциплинарно наказание е преклудирано, което е самостоятелно основание
за отмяна на процесната заповед.
Съдът намира, че ответника е спазил разпоредбата на чл.194,ал.1 от КТ, като
в двумесечния срок от откриване на нарушението е наложено дисциплинарното
наказание на ищеца. На ищеца заповедта за дисциплинарно уволнение е от
05.02.2021 година за това, че не се е
явил на работа в течение на два последователни работни дни – 09.12.2020г. и
10.12.2020 г. ,двумесечния срок изтича на 11.02.2021 година. Заповедта е
връчена лично на ищеца в деня на издаването й 05.02.2021 година. Съгласно
чл.195 ,ал.3 от КТ ,дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато
е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Предвид гореизложеното се явява
неоснователно твърдението на ищеца , че е изтекъл двумесечния срок по чл.194
ал.1 от КТ ,че субективното право на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание на ищеца е преклудирано.
По делото са установени следните фактически обстоятелства. Действително със Заповед №40 от 05.02.2021 г,
издадена от Кмета на Община Тервел, на основание чл.190, ал.1 т.2 от КТ, е
наложено наказание дисциплинарно
уволнение на ищеца В.Д.Ч. с
ЕГН ********** с адрес ***, на длъжност „Здравен медиатор“ , с място на работа Община Тервел, съгласно трудов договор №8/01.01.2010г. и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във
вр. с чл.190,ал.2, т.2 и чл.188 т.3 от КТ, като е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца , считано от 05.02.2021 година. Наложено наказание дисциплинарно уволнение на ищеца е за това, че
същият не се явил на работа в течение на два последователни дни - 09.12.2020г.
и 10.12.2010 г.
С докладна записка с рег.№РД-25-5735 от
30.11.2020г. от зам.кмета на Община Тервел В.В.е посочено, че ответника В.Д.Ч.
е отсъствал неоснователно от работното си място в пери които е удостоверено датите
, в които ищеца не е бил на работното си място от 29.10.2020 г. до 30.10.2020
г. От Община Тервел е изпратено писмо до ищеца да даде обяснения за отсъствието
му от работа от 20.10.2020г. до 30.10.2020г. Писмото е върнато на 25.11.2011 г. като
невръчено на ищеца, с отбелязване, че е в чужбина. Към докладната са приложени
23 бр. констативни протоколи, с които се удостоверява датите, на които ищеца не
е бил на работното си място. С последваща докладна записка от зам.кмета В.В.се сочи, че ищеца В. Д.Ч. отсъствал
неоснователно от работното си място в периода от 01.12.2020г. до 10.12.2020 г.
включително, без да е представил обяснения за отсъствието си, молба за ползване
на отпуск или болничен лист. Към докладната
записка са приложени 8 бр. констативни протоколи, с които се удостоверява
отсъствието на ищеца от работа за посочения във втората докладна записка
период.
С писмо рег.№РД-25-2825 от 11.12.2020г. е искано
писмено обяснение от ищеца за отсъствието му от работа за периода от
29.10.2020г. до 10.12.2020 г. На ищеца е връчено писмото на 11.12.2020г. лично
от кмета на общината. Още същият ден с Вх.№РД-27-5970 от 11.12.2020г. ищеца е
дал обяснение. В обяснението ищеца сочи, че съгласно чл.173 ал.5 от КТ отпускът
трябва да се използва до края на година и затова на 29.10.2020г. е попълнил
молба за ползване на платения си годишен отпуск , като е работил до 28.10.2020г., а на 29.10.2020г.
е изпратил молбата си за отпуск до отдел „Човешки ресурси“ по колегата си Б.. Ищеца твърди, че времето
на отпуската си е прекарал при семейството си в Лондон. Върнал се е в България
на 05.12.2020г. и започнал работа на 07.12.2020 г.
Твърденията на ищеца се опровергават от
представените по делото писмени доказателства, както и от разпитаните
свидетели. От представените констативни протоколи №28 от 07.12.2020г., № 29 от 08.12.2020г., №30
от 09.12.2020г. и №31 от 10.12.2020г. е установено, че на посочените дати, на
които са съставени констативните протоколи ищеца не е бил на работа през целия работен ден от 8.00
часа до 17.00 часа, без преди това да е подал заявление за ползване на платен
или неплатен годишен отпуск, да е представил болничен лист или обяснения за
отсъствието си. Свид.И. П. – специалист личен състав в Община Тервел , твърди,
че от ищеца В.Д. няма подавана молба за ползване отпуск, не е представял болничен лист, нямат
график за ползване на отпуските. Също така свид.П. твърди, че при съставянето
на констативните протоколи за всеки един ден е правена проверка лично от нея и
от секретаря на кметството Д.Х.Д..Протоколите са докладвани на кмета веднага.
Свид. Б.М.Х. ,който е колега на ищеца сочи
пред съда, че двамата с ищеца са здравни медиатори в общината и за ползване на
отпуските се разбират двамата. Сочи ,че са се разбрали В. да излезе в отпуск
ноември месец, а той /свид.Б./ през м.декември. Свид.Б. твърди пред съда, че ищеца
В. не му е давал молба за отпуск, която той да предаде в личния състав,В. не си
е подал молба за отпуска. Свид.И.Г., който
приятел на ищеца и бивщ служител на общината сочи пред съда, че
разговарял лично с В., когато е бил на летището във Варна
да пътува за Лондон. Свид.Г. го е попитал дали да отиде да му занесе
молба за отпуск,ищеца му отговорил, че молбата му ще я занесе колегата му Б.. Свид.Г. сочи още, че изчислили колко отпуск му
се полага на ищеца, че е инвалид и му се
полагат 26 работни дни. Почти всеки ден се чували по телефона и предпоследния
ден ищеца му казал, че се връща и на
другия ден ще бъде на работа. Свидетелят не сочи кога на коя дата е бил
предпоследния ден , не знае на коя дата се е върнал ищеца от Лондон и на коя
дата се е явил на работа. Свидетелят сочи, че видял ищеца на работа през
м.януари 2021 година. Свид.Н.Р.твърди ,че през м.януари 2021 година е идвала в
общината да взема някакви документи за явяване на ТЕЛК и тогава е разговаряла с ищеца, защото не
знаела от къде да вземе документите и той я насочил. Свидетелката датата не си
спомня, но знае, че е било през м.януари 2021 година, когато е видяла ищеца в
общината..
Фактическата обстановка по делото е ясна. От представените писмени
доказателства ,от обясненията на ищеца В.Д.Ч.,*** се установи ,че в общината
липсват подадено заявление от ищеца за ползване на платен или неплатен отпуск,
болничен лист, няма издадена заповед на ищеца да ползва отпуск за времето през
което той не се явил на работното си място. Твърденията му в исковата молба,
както и от даденото обяснение на ищеца, не се потвърждават от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.Ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина ,
отсъствал неоснователно от работното си място в периода от 01.12.2020г. до
10.12.2020 г. включително, без да е представил обяснения за отсъствието си,
молба за ползване на отпуск или болничен
лист.
Предвид прекратяването на трудовият договор на
основание чл.190, ал., т.2 от КТ , от Община Тервел е отправено искане до ищеца за предоставяне на информация
дали ползва закрила при уволнение по смисъла на чл.333 КТ.
В дадения срок е постъпила декларация от ищеца, в
която декларира, че боледува от исхемична болест на сърцето,с поставен стенд,
както и от захарна болест инсулинова зависимост. Ищеца декларира, че не е член
на синдикална организация.
Съгласно
чл.1 ал.1 от наредба №5 за болестите, при които работниците боледуващи от тях
имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ. - При частична ликвидация, при
съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни предприятието
само след предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана
на труда може да уволни работници, боледуващи от някоя от следните болести: 1.
исхемична болест на сърцето; 2.активна форма на туберкулоза; 3. онкологично
заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна
болест.
От така цитирания текст на наредбата
е видно, че посочените две заболявания на ищеца попадат в списъка на болестите,
които попадат под особена закрила.
В чл.1 ал.2 от същата наредба е
посочено, че предприятието събира предварителна информация от работниците,
които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1.
В тези случаи работниците, които
страдат от някоя болест, посочена в Наредба №5, имат особена закрила съгласно
чл. 333, ал. 1 от КТ. За болните от посочените болести, както и за
трудоустроените, преди уволнението се взема и мнението на Трудово-експертната
лекарска комисия (ТЕЛК) което мнение .
За да може да приложи законовата
закрила при съкращение на работник със заболяване, преди уволнението
работодателят трябва да разполага с информация за здравословното състояние на
служителите.
За целта законът го задължава да
събира предварително информация от работниците, които иска да уволни, за да се
установи дали страдат от някоя от изброените болести. Служителите са длъжни да
предоставят тези данни. А работниците, които страдат от тези болести, са длъжни
при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза,
медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се
лекуват или се водят на диспансерен учет.
Разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ е императивна и
нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да
поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда, работодателят е
длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения
за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от
заболяване по Наредба № 5 от 1987 г., и да го приложи към искането до
инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда,
когато са налице предпоставките на чл. 333, ал.
1 от КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК, е самостоятелно основание
за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество.
За да бъде едно прекратяване на
трудовото правоотношение законосъобразно, то следва да бъдат спазени всички особени
изисквания за това заложени в КТ.
Чрез Регионална здравна инспекция
гр.Добрич, до ТЕЛК към МБАЛ гр.Добрич , с писмо от 05.01.2021 г. Община Тервел
е поискала мнение на ТЕЛК – относно процедура по чл.190, ал.1, т.2 от КТ по
дисциплинарно уволнение на В.Д.Ч. на длъжност „Здравен медиатор“ в Община
Тервел, относно прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.333, ал.2
във вр. с чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ на В.Д.Ч. с ЕГН ********** с
адрес ***.,
С писмо изх.№07-4/05.01.2021г.
Регионална здравна инспекция гр.Добрич, относно отправеното запитване от Община
Тервел , на основание чл.71 от ПУОРОМЕРНМЕ, приет с ПМС №83/26.04.2010г.,ни
изпращат ЕР №0072 от 14.01.2021 г., издадено от ТЕЛК към „МБАЛ – Добрич“ АД
гр.Добрич на лицето В.Д.Ч. с ЕГН ********** с адрес ***, относно
запитване от работодател, предвид заболяванията му лицето е под закрила от
съкращение на осн. чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. от КТ –защита от съкращение.
С писмо от Община
Тервел – гр.Тервел с изх.№25-168 от
26.01.2021 г. до Директора на „Инспекция по труда“ гр.Добрич на основание
чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ е направено мотивирано искане да им бъде разрешено да прекратят трудовото
правоотношение с лицето В.Д.Ч. с ЕГН ********** с адрес ***, на длъжност
„Здравен медиатор“ към Община Тервел, на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ. С писмо от Община Тервел – гр.Тервел с изх.№25-169 от 26.01.2021 г. до Директора
на „Инспекция по труда“ гр.Добрич на основание чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ е
направено искане за издаване на разрешение или отказ за уволнение на служителя
,ползващ специална закрила по чл.333, ал.1 от КТ.Към искането са приложени
писмени доказателства.
С писмо
изх.№21005207/02.02.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич ,на
основание чл.333, ал.1 от КТ , във връзка с постъпило искане от Община Тервел и
след преглед на приложените към него документация, ДАВАТ предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с В.Д.Ч. с ЕГН ********** на
длъжност „здравен медиатор“ на основание:
-
Чл.333,ал.1, т.2 от КТ - трудоустроен работник или служител;
-
Чл.333,
ал.1, т.3 от КТ – работник или служител , боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването.
Районният съд е
провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Констатираните
нарушения,се доказват по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства. Твърденията дадени от ищеца в даденото му писмено обяснение , не
се доказаха по никакъв начин. Установи се , че в Община Тервел няма подадено
заявление от ищеца за ползване на платен годишен отпуск, няма издадена и
заповед за ползване на отпуск или болничен лист, с което ищеца да оправдае
отсъствието си от работа. В практиката на
ВКС е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. Преценката по чл.
189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е
правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното
нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното
наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието
между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя, като при констатирано несъответствие
на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание
следва да се отмени.
По безспорен начин е
доказано по делото, че ищеца не се явил на работа в течение на два
последователни дни, а именно на 09.12.2020г. -10.12.2020 г. Съдът приема, че за
нарушение по чл. 190 ал.1 т. 2 от КТ - неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни и може да се
наложи най – тежката дисциплинарна санкция. Следователно конкретното нарушение
е в достатъчна степен тежко за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“.
Такова наказание може да бъде наложено и за други нарушения на
трудовата дисциплина, които работодателят е приел да са с по - висока от
обичайната тежест, но в конкретния случай работодателят е съобразил както
тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, така и
поведението на работника, за което може да се съди от обясненията, дадени по
реда на чл. 193 ал. 1 КТ.
В обобщение –
заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е законосъобразна
и обоснована, а предявеният иск за нейната отмяна е неоснователен. От това
следва, че е неоснователен е и
предявеният иск възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност
„Здравен медиатор“ ,както и заплащане на обезщетение в размер месечното му
трудово възнаграждение н размер на
428.22 лв. за времето през което е останал без работа.
Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение
поради незаконно уволнение.
Предвид изхода на делото
ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника юрисконсулско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Воден от гореизложеното Тервелският районен съд,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от В.Д.Ч. с ЕГН ********** с адрес ***.Св.Кирил и
Методий №5 искове, с посочено правно
основание чл.344 във вр. с чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.2
и чл.188, т.3 от КТ за признаване на уволнението му наложено със заповед
№40/05.02.2021г. на кмета на Община Тервел за незаконно, да бъде възстановен
ищеца на предишната му работа на длъжност „здравен медиатор“, считано от деня
на уволнението му 05.02.2012г., както и да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на месечното му трудово възнаграждение от 428, 22
лева за времето през което е останал без работа поради уволнение, но за не
повече от 6 месеца, съгласно чл.225 ал.1 във вр. с чл.228 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА В.Д.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
Община Тервел с адрес гр.Тервел, ул.Св.Св.Кирил и Методий №5 сумата от 150.00 лева ,представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок, от
датата на уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: