Р Е Ш Е Н И Е
№ 275 17.10.2019 г. град Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски
районен съд, VII-ми наказателен състав,
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Диана
Каравасилева
като разгледа
докладваното от съдията Сияна Димитрова
АНД № 927 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу наказателно постановление № 18-0304-003095/27.09.2018 г. на
началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лева. Жалбоподателят излага подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че същото
е постановено при неправилно установена фактическа обстановка. Заявява, че не е
извършил соченото от наказващия орган административно нарушение, а до удар
между управляваното от него МПС и мотоциклета се е достигнало вследствие
невъзможност на водача на мотоциклета да вземе завой. При изложените доводи
моли за отмяна на наказателното постановление.
Насрещната страна по жалба – РУП гр. Несебър, не изразява
становище по оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по
делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, поддържа
жалбата и моли за уважаването ѝ. Не ангажира писмени и гласни
доказателства.
Административно-наказващият
орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и
възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 04.09.2014
г., около 16,00 часа, на главен път I-9 гр. Бургас – гр. Варна, около 192 км, в близост до
заведение „Ловно ханче“, общ. Несебър, при управление на МПС марка „Опел“,
модел „Корса“, с ДК № А ....ВМ, жалбоподателят допуснал ПТП с мотоциклет
„Ямаха“ № GD
AH 42, немска
регистрация, управляван от А.Х.. По повод произшествието бил съставен протокол
за ПТП № 287/09.09.2014 г. от ст. разследващ полицай Г.Д.от РУП гр. Несебър и е
било образувано досъдебно производство /ДП/ № 14-2146/2014 г. по описа на РУ –
гр. Несебър срещу жалбоподателя за извършване на престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „Б“ от Наказателния кодекс /НК/. След прекратяване на ДП с постановление
на Районна прокуратура – Несебър от 27.08.2018 г. и на основание чл. 343, ал. 2
от НК, на жалбоподателя е издадено обжалваното наказателно постановление,
предмет на проверка в настоящото производство, за това, че не е избрал
скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, условията на видимост,
интензивността на движението и и други обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност
за движението.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: протокол за ПТП № 287/09.09.2014 г. на ст. разследващ полицай Г.Д.от
РУП гр. Несебър; представена преписка по ДП № 14-2146/2014 г. по описа на РУ –
гр. Несебър. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Самият
жалбоподател оспорва описаната фактическа обстановка, но възраженията му
остават неподкрепени с доказателства в хода на съдебното производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава
НП със заповед № 8121З-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи/,
в срока по чл. 34, ал. 3 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. При издаване на
наказателното постановление е спазена императивната разпоредба на чл. 57 от ЗАНН.
Независимо от
изложеното, съдът служебно установи, че към настоящия момент са изтекли
давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, за които следи в производството.
Давността
представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни
законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или
изпълнението на наложеното наказание. По отношение на института, законодателят
е предвидил уредба в ЗАНН с разпоредбите на чл. 34 и чл. 82.
Първият текст от
разпоредбите на чл. 34 урежда случаите, при които административнонаказателното
производство въобще не се образува или образуваното се прекратява - когато
нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато
това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за
митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е
две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в
алинея 2, при конкретна хипотеза на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната
финансова инспекция. Според ал. 3, образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
6-месечен срок от съставяне на акта.
Анализът на
разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН води до извода, че същите уреждат давност,
различна от предвидената в Наказателния кодекс /НК/ давност за преследване,
която да е обвързана с датата на съставяне на АУАН или датата на образуване на административнонаказателното
производство - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.
Законодателят не е предвидил уредба в ЗАНН и относно абсолютната давност /по
аналогия на чл. 81, ал. 3 от НК/.
От друга
страна, разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на
наложеното наказание /т. нар. в теорията „изпълнителска давност“/. Според ал. 1,
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три
хипотези, срокове, като според ал. 2 давността започва да тече от влизане в
сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на
наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова
давност. В ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност,
но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1 на чл. 82 от ЗАНН. Според ал. 4, разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на
глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство. Ако наказателното постановление не е било връчено по
реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете по чл. 82 от ЗАНН не
могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който
е наложено наказанието, е влязъл в сила.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на
абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се
изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието, не е влязъл в
сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК,
предвид което и при условията на препращането на чл. 11 от ЗАНН, тази пълнота
следва да се запълни с приложение на НК. Препращането на чл. 11 от ЗАНН към чл.
81 от е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982
г. по н.д. № 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е доразвито със
съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015 г. Нещо повече,
дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да бъде приложим по
правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради степента на
сходство в институтите на административнонаказателното и наказателното право /по
арг. за противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА/. В противен случай лицата,
извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от
извършилите административно нарушение. Ако се изключи въобще приложението на
института на давността в производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания ще се допусне възможността
административните нарушения да се санкционират след изтичане на неопределен
период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в
правния мир. Такава възможност няма нито по отношение на извършителите на
противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност, каквито са
престъпленията /чл. 79, т. 2 от НК/, нито по отношение на извършителите на
други проявни форми на правно запретено поведение като гражданските деликти
/чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД/ и дисциплинарните простъпки /чл. 194, ал. 1 от КТ,
чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, чл. 134, ал. 1 от ЗАдв., чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ, чл. 76,
ал. 1 от ЗННД и др./.
В заключение,
настоящият състав счита, че на основание чл. 11 от ЗАНН вр. с чл. 81 ал. 3 от НК
в настоящия случай следва да се приложи института на абсолютната давност. Според
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години, а съобразно чл. 81, ал. 3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, като този срок започва да тече съобразно чл. 80, ал. 3 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай с протокол за ПТП е
установено, че деянието, предмет на обжалваното НП е извършено на 04.09.2014 г.
Следователно, абсолютната давност е четири години и шест месеца, и е изтекла на
04.03.2019 г.
По изложените
съображения, съдът счита, че в случая, към настоящия момент на произнасяне на
съда, са изтекли давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и
издаденото наказателно постановление следва да се отмени на това основание, без
да е необходимо да се обсъждат другите доводи за незаконосъобразност.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0304-003095/27.09.2018 г. на началника на сектор към ОДМВР –
Бургас, РУ – Несебър, заповед № 8121З-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДВП на жалбоподателя Н.А.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: