Р Е Ш Е Н И Е
№ 261753
гр.Варна,18.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1960 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът Б.Г.С., ЕГН **********, притежаващ лична карта
№ *, издадена на * г. от МВР - Варна, постоянен адрес:***, an. *, претендира от
съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „Е.М." ЕООД със
седалище и адрес на управление ***-6, представлявано от Р. И. М. – Т., вписано
в А. в. – Т. р. с ЕИК *, сумата в размер на 909,22 евро, представляваща просрочена главница по договор за
банков кредит, сключен на 29.01.2009 г., сумата от 4,95 евро, представляваща редовна лихва за периода 20.06.2011 г.
-19.07.2011 г. вкл., сумата от 204,29
евро, представляваща наказателна лихва за периода от 20.06.2011 г. -16.09.2012 г., ведно със законната лихва
върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда
17.09.2012 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 43,75 лв.
разноски по делото за държавна такса и сумата от 205,00 лв. разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за
вземането по Заповед № 7194/19.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.09.2011 г. издадени по ч.г.д. № 13436 по описа за 2012
г. на Варненски районен съд, X състав, представляващи предмет на образувано
изпълнително дело № 20197110401179 по описа за 2019 г. на ЧСИ Д. П. - Я.,***
действие Варненски окръжен съд, вписан с peг. № 711 в
Камарата на частните съдебни изпълнители в Р. Б. с адрес на кантора: *.
Моли съда да му бъдат
присъдите сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото
производство, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие и списък
с разноски по чл. 80 от ГПК.
Ищецът аргументира
правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Въз основа на
Заповед № 7194/19.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.09.2012 г., издадени по
ч.г.д. № 13 436 по описа за 2012 г. на Варненски районен съд, X състав, Б.Г.С.,
ЕГН ********** Е ОСЪДЕН да заплати на „Р. /Б./" ЕАД със седалище и адрес
на управление ***-20, представлявано от изпълнителният директор А. В. А. и
прокурист М. Т. П., вписано в . в. – Т. р. с ЕИК *, сумата в размер на 909,22
евро, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, сключен
на 29.01.2009 г., сумата от 4,95 евро представляваща редовна лихва за периода
20.06.2011 г. - 19.07.2011 г. вкл., сумата от 204,29 евро представляваща
наказателна лихва за периода 20.06.2011 г. -16.09.2012 г., ведно със законната
лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 17.09.2012 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 43,75 лв.
разноски по делото за държавна такса и сумата от 205,00 лв. разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
417, ал. 2 от ГПК.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба
на „Р. /Б./" ЕАД на 02.10.2012 г. е образувано изпълнително дело №
20127110401000 по описа за 2012 г. на ЧСИ Д. П. - Я.,*** действие Варненски
окръжен съд, вписан с per. № 711 в Камарата на
частните съдебни изпълнители в Р. Б. с адрес на кантора: *.
Счита, че възможността на взискателя
да събира вземането си от ищеца по
принудителен ред е погасена по давност, като аргументите за това са както следва:
След образуването на изпълнителното дело на 04.10.2012
г. съдебният изпълнител издава разпореждане, с което налага запор върху
дружествените дялове на Б.Г.С. притежавани в „*-*" ООД. След тази дата не
са извършвани каквито и да било изпълнителни действия в продължение на повече
от две години.
Поради изложеното по - горе счита, че е налице
изоставяне на изпълнението от страна на взискателя
спрямо ищеца, поради което на 04.10.2014 г. същото е прекратено по силата на
закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В правната доктрина и съдебната практика е прието
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради така наречената
„перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление настъпилото вече
прекратяване.
Съгласно TP 2/ 2013 на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др.
Така в хипотезата на прекратено изпълнително
производство и на основание чл. 110 от ЗЗД с изтичането на още 3 години, а
именно на 04.10.2017г. възможността на ответното дружество да събира вземането
си по принудителен ред е погасена по давност.
Погасителната давност се разглежда като правен
институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат,
са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността
да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като
длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото си на
иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е
упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на
правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора,
когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското
правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се
търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал
правният интерес.
Ответното дружество „Е.М." ЕООД е придобило
вземането по гореописаната Заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа
на сключен на 12.06.2014 г. с кредитора „Р. /Б./" ЕАД договор за
покупко-продажба на вземания. Поради това счита, че именно ответното дружество
е надлежен ответник по иска.
Въпреки настъпилата доста по-рано перемпция,
а и обща погасителна давност едва на 03.10.2019 г. съдебният изпълнител издава
постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20127110401000 по описа за
2012 г. на ЧСИ Д. П. -Я. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
По молба на взискателя „Е.М."
ЕООД на 03.10.2019 г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново
изпълнително дело № 20197110401179 по описа за 2019 г. на ЧСИ Д. Петрова - Я.,
което към момента е висящо и по същото се предприемат изпълнителни действия
спрямо ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения
иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за
отричане с влязло в сила решение на изпълняемото
право, както и за осуетяване на образуването на последващ
изпълнителен процес. В конкретната хипотеза е налице спор между страните
относно съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашава
имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване на принудителното
изпълнение върху имуществото му, обосновават правния интерес от избраната форма
на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът
продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По
тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването
на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които
отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство.
Субективното преобразуващо право на погасителна
давност може да се упражни като средство за защита единствено по висящо исково
производство, като не е налице процесуален способ за релевирането
му в изпълнителния процес.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба. Счита, че предявеният срещу
ответното дружество иск е частично
недопустим и неоснователен, тъй като твърденията в него са неправилни и
необосновани. Моли съдът да приеме следното от фактическа страна:
В исковата молба е посочена цена на иска от 2 436.26
лв. Така предявеният иск е недопустим за разликата над сумата, която
представлява главница на вземането, т.е. за сумата над 1778.28 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване по давност на главните задължения се
погасяват по давност и акцесорните, поради което
липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях. Посочените
лихви представляват акцесорни вземания. Относно
частта от цената на иска, представляваща разноски по издадени изпълнителен лист
считам, че разноските не могат да бъдат самостоятелен предмет на иск.
Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на
заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в
съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, Т.6 ГПК.
В исковия процес разпределението на отговорността за
разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание
и не се включва във формиране размера на цената на иска. Ищецът няма правен
интерес от самостоятелен отрицателен установителен
иск относно претендираните такси и разноски в процеса
и по изпълнителното дело- при евентуално уважаване на иска като законна
последица от недължимостта на основните вземания
следва и недължимостта на разноските по образуваното
изпълнително производство и производството по издаване на изпълнителен лист.
Както процесуалната отговорност за разноски е последица от уважаване на
исковите претенции за вземанията, така и недължимостта
на разноските по делото е последица от установената със сила на пресъдено нещо недължимост на
вземанията.
Самостоятелен иск за разноски, направени в друго
гражданско производство е недопустим. Процесуалната отговорност за разноски в
изпълнителния процес може да се реализира съобразно чл.79 ГПК, но не в
самостоятелно исково производство след приключване на гражданското дело, за
което се отнасят разноските./чл.80, изр. 21. /Решение №576/31.08.1989г.;
Определение №89/27.01.2012г.А
Доколкото между страните в настоящото исково
производство не съществува спор относно възникналото валидно облигационно
правоотношение и относно настъпилото частно правоприемство
чрез сключения договор за цесия, то представянето на доказателства в тази
насока е безпредметно.
В настоящия случай приложение следва да намери общият
петгодишен давностен срок. Давността по отношение на
вземането е прекъсвана, като в подкрепа на това твърдение излага следните
аргументи:
Поради неизпълнение на поетите задължения е инициирано
заповедно производство и е образувано изп. №
1000/2012г. по опис на ЧСИ Д. З. П.-Я.,***. По същото са искани и са предприети
изпълнителни действия, прекъсващи давността.
С подаването на молба за образуване на изпълнително
дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или
наличие на възлагане по редовна молба, давността се счита за прекъсната.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата
на възлагане по чл.18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва многократно в изпълнителния процес. В Решение № 45/30.03.2017 по дело
№61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о. съдът приема, че „Като действия, с ефект да
прекъснат 3-годишния давностен срок, следва да се
зачетат - молбата за образуване на изпълнително дело от 12.07.2007г., тъй като
в същата взискателят е посочил изпълнителен способ за
събиране на вземането си - запор...". Същото становище е застъпено и в
Решение №42/26.02.2016г. по дело №1812/2015 на ВКС, IV г. Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело прекъсва
давността.
Искането на взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали
предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по
гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от
27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд -
Пловдив/. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с
обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие
на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
В настоящия случай не споделя изложеното от ищеца, че
за начало на давностния срок следва да се счита
образуването на изпълнителното дело. След образуването са предприети множество
изпълнителни действия, първото от което е връчване на покана за доброволно
изпълнение с уведомяване за насрочен опис и предприемане на изпълнителни
действия. ПДИ на ищеца е връчена на 13.10.2012г., оттук следва, датата на
настъпване на погасителната давност няма как да е 04.10.2017г.
На следващо място съобразно процесуалната норма на чл.
433 ал. 1 т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Срокът, установен с цитираната норма, е преклузивен, а не давностен и
започва от тече от последното извършено и/или редовно поискано изпълнително
действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване
на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на
материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително
производство.
Материалната норма на чл. 125 ЗЗД регламентира как се
отразява прекъсването или спиране на давността по отношение на един от
солидарните длъжници спрямо останалите такива -
прекъсването или спирането спрямо един няма отношение към останалите солидарни длъжници.
Разпоредбата на
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК регламентира последиците при пълно бездействие на взискателя за горния срок по самото дело, а не спрямо един
или друг от солидарните длъжници. Прекратяване по чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на някои от солидарните длъжници
не може да настъпи, доколкото предприемане на изпълнителни действия спрямо един
от тях неминуемо рефлектира върху правната сфера и на всички останали, т.е. по
отношение и на останалите не може да се приеме, че е налице бездействие, което
да е основание за прекратяване на изпълнителното дело.
Между солидарните длъжници е
налице единство в предмета на престацията към
кредитора, и той може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е
от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на
изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички
солидарни длъжници, като смисълът на нормата е да се
прекрати, колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е
обременително за съдлъжниците.Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителен способ с
предмет имущество на някой от солидарните длъжници
има прекратителен ефект по отношение на изпълнението
спрямо задълженията и на останалите съдлъжници -
т.е., с оглед общото действие на изпълнението, за разлика от давността по см.
на чл. 125 ЗЗД, преклузията по чл.43 ГПК няма
относително действие.
От изложеното следва, че преклузивният
срок, уреден с процесуалната норма на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не тече
самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за солидарните длъжници, поради което не се следва да се прави аналогия с материалноправната разпоредба на чл.125 ЗЗД, относно
прекъсване и спиране на давността спрямо солидарните длъжници.
По настоящото дело, предмет на принудително изпълнение
са вземания, които се дължат от няколко длъжници при
условията на солидарност.
Възприемането на противното становище би означавало да
се санкционира едно принципно добросъвестно поведение на взискателя
- при получаване на периодично удовлетворяване на вземането си от един
солидарен длъжник, да не генерира разноски и да накърнява правната сфера спрямо
останалите чрез искания за изпълнителни действия спрямо тях. Едновременно с
това би означавало да се стимулира недобросъвестното калкулиране на евентуално
значителни по обем такси от съдебните изпълнители, които ще са задължени
съобразно с това становище и предвид санкцията по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, дори и
да получават доброволно изпълнение от един от солидарните длъжници,
да провеждат изпълнение и спрямо другите /независимо от броя им/ - вкл. да
извършват запори, възбрани, описи, публични продани
до размер на целия обем от сумата за всеки от солидарните длъжници.
След прекратяване на изпълнително дело № 1000/2012г. е
образувано ново изпълнително производство под №1179/2019г. по опис на ЧСИ Д. З.
П.-Я.,*** действие ОС Варна.
Изпълнително дело № 1179/2019г. е образувано преди
изтичане на предвидения в закона давностен срок, с
който се погасява правото на принудително изпълнение в полза на взискателя, като по него, още с молбата за образуване, също
са искани и са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Относно постановлението за прекратяване на предходното
изпълнително дело, практиката е единодушна по въпроса, че същото има единствено
декларативно действие, а фактът на настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство настъпва по силата на закона. Същото становище е изложено и в
исковата молба.
Прекратяването на изпълнителното производство не води
до погасяване на материалното право, поради което може да се започне ново
изпълнително производство за същото вземане. Прекратяването на изпълнителното
производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото
право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването
на изпълнителното производство, а от прекратяването започва да тече нова
давност. Взискателят може, докато давността не е
изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото
прекратяването на изпълнителния процес нито го погасява, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист.
Счита, че следва да се отбележи и обстоятелството, че
макар с TP 2/2013 от 26.06.2015г. да е отменено действието на Постановление № 3
от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената
отмяна поражда действие от датата на обявяване на TP, съгласно Решение
№170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. Даденото с т. 10 от TP №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от датата на обявяването му и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не
и към тези, които са приключили преди това.
Към момента на образуване на изп.
дело № 1000/2012г. в сила е било Постановление на Пленума на Върховния съд на
Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено,
че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането." Посоченото Постановление губи
силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния
въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се
прилага от момента на постановяването му. TP 2/2015г. дава нов отговор на
правния въпрос, относно давността по ЗЗД, като Решението е обявено на
26.06.2015г. Следователно, новите постановки, обективирани
в т.10 от TP 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред
и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. В
този смисъл е и Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017г., по
описа на ВКС, IV-то ГО.
Алтернативно, следва да се държи сметка и за това, че
съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна
практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази
връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право
да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е
дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на
същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния
срок.
Следователно иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума означава иск за признаване за установено, че
не съществува вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на
вземането, е неоснователен - вземането продължава да съществува, но е придобило
ново качество - станало е естествено вземане. В исковата молба не се оспорва
неизпълнението по сключен договор за кредит, нито дължимостта
на сумата, а единствено липсата на притезателно право
на принудително изпълнение.
С оглед на гореизложеното счита така предявеният иск
за частично недопустим, поради липсата на положителна процесуална предпоставка,
а именно правен интерес в настоящото производство. Така мотивирана, моли
производството да бъде прекратено в недопустимата му част.
В случай, че съдът приеме за разглеждане предявената
претенция, с оглед на гореизложеното, моли да отхвърли предявения иск като
неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани
и недоказани.
Моля да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/, изчислено в съответствие с
разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37
Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за
заплащането на правната помощ.Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1
от ГПК.
В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител адв. Т. от ВАК, поддържа иска и моли за положително произнасяне по него , като
претендира за присъждане и сторените по
делото разноски .
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните , а и от
изисканото за нуждите на настоящото производство изп.дело
№ 20127110401000 по описа на ЧСИ Д. П.-Я.,*** действие ОС-Варна се установява,
че цитираното изп.производство е образувано въз
основа на изп.лист, издаден в производството по
ч.гр.д. №13436/2012год. на ВРС, 10 състав . Изп.лист
е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение , постановена в
производство по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК , въз основа на извлечение от
сметка по банков кредит-чл.417, т.2 от ГПК.
Изп.лист е
издаден в полза на „Р. /Б./“ЕАД срещу „*-*“
ООД, ЕИК *, Б.Г.С., ЕГН********** и Н. А.
С., ЕГН **********. По силата на така издадения
изпълнителен лист, длъжниците са осъдени солидарно да
заплатят на кредитора следните суми : СУМАТА
в размер на 909,22евро /деветстотин и девет евро и двадесет и две евроцента/ ,
представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, сключен на
29.01.09г., СУМАТА от 4,95евро /четири евро и деветдесет и пет евроцента/,
представляваща редовна лихва за периода
20.06.11г.-19.07.11г.вкл.; СУМАТА от 204,29евро /двеста и четири евро и
двадесет и девет евроцента/, представляваща наказателна лихва за периода от
20.06.11г. до 16.09.2012г. вкл., ВЕДНО
със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 17.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от
43,75лева /четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/– разноски по
делото за д.т. и СУМАТА от 205,00лева
/двеста и пет лева/ – разноски по делото за
ю.к.възнаграждение.
Не е спорно между страните, а и от изп.дело се установява, че същото е образувано по молба
от 02.10.2012год.
По изп.дело
са извършени множество изп.действия, последното от
които е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б.Г.С., получавано
от М. Ф. ЕООД. Запорът е наложен с
постановление от 10.04.2017год.
По
молба на взискателя “Е.М.“ЕООД,който е придобил
вземането по изп.лист , чрез цесия в хода на
изпълнителното производство е прекратено
изп.дело № 20127110401000 по описа на ЧСИ Д. П.-Я.,***
действие ОС-Варна, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, на 03.10.2019год.
Впоследствие с молба на “Е.М.“ЕООД
от 03.10.2019год., въз основа на изп.лист, предмет на
изпълнение по изп.дело № 20127110401000 е образувано изп.дело
№20197110401179 при същия ЧСИ. В това изп.производство
са изпратени ПДИ до всеки един от длъжниците,
наложени са запори върху вземанията на длъжниците,
изготвен е протокол за извършено разпределение.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя,
ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото
право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта
му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим,
доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на
твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.
14, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.Освен в тази
хипотеза давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на
заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуална практика на
ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира обвързваща страните сила , че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова
заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания и
факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде
предявен само при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК. / В тази насока
е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС,IV
гр.отделение/. Предвид на това стабилизираната заповед за изпълнение по чл.417 има последиците на съдебно решение за
установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така
че срокът на новата давност по чл. 117,
ал. 1 ЗЗД , следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не
е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу издадената заповед за
изпълнение. Т.е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, стабилизирана
със законна сила след изтичане на двуседмичния срок за възражения, който предвид
датата на връчване на ПДИ на длъжниците е започнал да тече от 13.10.2012год.
Ищецът аргументира искът си с
наведено възражение за образуване на
висящото изп.дело при настъпила перемпция
и обща погасителна давност. Т.е. същият следва да установи , че вземането за
чието удовлетворение е образувано изп.дело, вече не
съществува и не подлежи на принудително
изпълнение.Позовава се на разрешението по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, където се приема, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи че в настоящият случай
към 04.10.2014год. са били налице предпоставките за прекратяване на
делото в хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК . След прекратяване на изп.дело към тази дата и при изтичане на още три години към
04.10.2017год. възможността на ответното дружество да събира вземането си по
принудителен ред е погасена по давност.
Съгласно ТР №2 от 26.06.2015год. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а
не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото
и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение
на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените
от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.,
според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
Ответникът контрира това възражение
, като сочи , че давността не е изтекла. Излага , че след образуване на изп.дело са извършвани множество изпълнителни действия срещу солидарните длъжници, както и че отмяната на ППВС №3/1980год. поражда
действие от датата на обявяването
на ТР №2/26.06.2015год., като
т.10 се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, а не към вече приключилите такива. Доводът на ответника, че отмяната на
ППВС №3/2018год. поражда действие от датата на обявяването на ТР
№2/26.06.2015год. е правилен. Това е така, защото прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще. / Решение №170/17.09.2018год. по дело
№2382/2017год. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Съгласно ППВС №3/18.11.1980год.
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
производството давност не тече. В настоящият случай изп.производство
по изп.дело № 20127110401000 по описа на ЧСИ Д. П.-Я.,***
действие ОС-Варна е
образувано на 02.10.2012год. и до
26.06.2015год. /дата на обявяване на ТР №2/2015год./ давност не тече. Предвид на това се явяват неоснователни
твърденията на ищеца, че към
04.10.2014год. изп.дело е било прекратено,на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и последващите изпълнителни действия по вече перемираното принудително изпълнение са ирелевантни
за прекъсване давността на вземанията по изпълнителния лист, тъй като същите не
почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.
Остава за изясняване въпроса след
дата 26.06.2015год. до дата 03.10.2019год., когато е образувано изп.дело
№20197110401179 при ЧСИ Д. П.-Я.,***
действие ОС-Варна, дали е изтекла давността за принудително удовлетворяване на
вземането на ответника. Със стабилизирането на ЗНИ в двуседмичен срок от
13.10.2020год. за вземането по нея започва да тече 5 годишна давност. До
26.06.2015год. тази давност спира с оглед действието на Пост.3/1980год. в
периода от образуване на изп.дело до обявяването на
ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС. След дата
26.06.2015год. давността е прекъсвана с валидно осъществявани изп.действия до 2017год., впоследствие действия не са
осъществявани и с постановление от 03.10.2019год. изп.дело
номер № 20127110401000 е прекратено по перемпция , но
петгодишната давност за вземанията не е изтекла към датата на прекратяване на изп.дело
№ 20127110401000, предвид на което образуваното
изп.дело №20197110401179 е валидно учредено за
вземания , които не са покрити от давност и подлежат на принудително изпълнение.
Вземайки предвид горното съдът
счита, че предявения иск се явява неоснователен и постановява решение с което отхвърля иска.
При този изход от спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца, следва да бъдат възложени сторените от ответника,
изразяващи се в юк.възнаграждение, което съдът
определя в размер от 150лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Б.Г.С., ЕГН **********, притежаващ лична карта № *, издадена на *
г. от МВР – В., постоянен адрес:***, an. * срещу на Е.М." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***-6, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника, сумата в размер на 909,22 евро, представляваща просрочена
главница по договор за банков кредит, сключен на 29.01.2009 г., сумата от 4,95 евро, представляваща редовна лихва
за периода 20.06.2011 г. -19.07.2011 г. вкл., сумата от 204,29 евро, представляваща наказателна лихва за периода от
20.06.2011г. -16.09.2012 г., ведно със законната лихва върху дължимата
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 17.09.2012 г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 43,75 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата от 205,00 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение за вземането по Заповед № 7194/19.09.2012 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен
лист от 28.09.2011г. издадени по ч.г.д. № 13436 по описа за 2012 г. на
Варненски районен съд, X състав, представляващи предмет на образувано
изпълнително дело № 20197110401179 по описа за 2019 г. на ЧСИ Д. П. - Я.,***
действие Варненски окръжен съд, вписан с peг. № 711 в
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с адрес на
кантора: *, на основание чл.439,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Б.Г.С., ЕГН **********, притежаващ
лична карта № *, издадена на * г. от МВР – В., постоянен адрес:***, an. * ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.М." ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***-6, сумата от
150лв., представляваща
сторени по делото разноски, които се изразяват във юк.възнаграждение
, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението на страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/