Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
гр.
София, 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д
въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР
ИГНАТОВ
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№13794 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Медицински център за с.и.п.“ ЕООД
срещу решение от 23.07.2020 г. по гр.д. №61985/2019 г. на Софийския районен
съд, 78 състав, в частта, в която са уважени предявените от М.Ц.В. срещу жалбоподателя
осъдителни искове с правно основание чл.141 ал.7 ТЗ вр. чл.9 и чл.8 от договор
за възлагане на управлението от 02.08.2017 г. и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от
3521,26 лв. – възнаграждение на управителя за периода май 2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., до
окончателното изплащане, сумата от 150,00 лв. – лихва за забава върху
главницата от 3521,26 лв., за периода 01.06.2019 г. – 28.10.2019 г., сумата от
3318,21 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., до
окончателното изплащане, и сумата от 138,26 лв. – лихва за забава върху
главницата от 3318,21 лв., за периода 01.06.2019 г. – 28.10.2019 г., както и
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано – постановено
в противоречие на материалния закон, при допускане на съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи, тъй първоинстанционният съд неправилно е
приел, че не е необходимо специално решение на СД на собственика на капитала за
сключване на договора за управление, като твърди, че последният е
недействителен. Поддържа, че липсва и решение на едноличния собственик на
капитала за определяне на възнаграждението на управителя по процесния договор
за управление. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.Ц.В. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца
в частта, в която предявените осъдителни искове за неизплатено възнаграждение и
лихва за забава върху него са отхвърлени за разликата над посочените по-горе
размери, поради което решението е влязло в сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във
въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо и правилно по следните съображения:
СРС, 78 състав, е сезиран с кумулативно съединени искове
с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.141 ТЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на
неизплатено възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
по договор за възлагане на управлението и лихва за забава върху тях.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва
предявените искове. Релевира възражение за недействителност на договора за
управление, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.141 ал.7 ТЗ – липсва решение
на СД на едноличния собственик на капитала на дружеството за сключване на
договор за управление. Твърди също, че е липсва и решение едноличния
собственик на капитала за определяне на възнаграждението на управителя по
процесния договор за управление по чл.137 ал.1 т.5 ТЗ.
От представения по делото протокол от проведеното на
31.07.2017 г. заседание на СД на МБАЛББ „Света София“ ЕАД се установява, че е
взето решение за избиране на ищеца за управител на ответното дружество, а от
представения протокол от проведеното на 04.02.2019 г. заседания на СД на МБАЛББ
„Света София“ ЕАД се установява, че е взето решение за освобождаване на ищеца
от управител на ответното дружество.
По делото е представен договор възлагане на
управлението на дружеството-ответник, с който последният е възложил на ищеца да
управлява и представлява дружеството за срок от 3 г., считано от 02.08.2017 г.
В чл.9 от договора е предвидено управителят да получава възнаграждение в размер
на 250 на сто от средната месечна брутна заплата на лечебното заведение, а
съгласно чл.8 от същия договор, управителят има право на 30 работни дни платен
годишен отпуск. Договорът е сключен за ответното дружество от изпълнителния
директор на едноличния собственик на капитала МБАЛББ „Света София“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.141 ал.7 ГПК, отношенията между дружеството и управителя се
уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена
форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на
съдружниците или от едноличния собственик.
Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №306 от 25.06.2012 г. по гр.д. №1387/2011 г.
на IV ГО, решение №150 от 29.05.2015 г. по гр. д.
№5272/2014 г. на IV ГО и др./, договорът за управление
на търговско дружество има смесен характер и съдържа елементи от договора за
поръчка и договора за изработка, защото включва в съдържанието си задължения за
извършване както на материални, така и на правни действия. Договорът за
управление е уреден в ТЗ като формална
сделка с писмена форма за валидност, което изключва по принцип възможността за
сключването и продължаването на действието му чрез конклудентни действия.
Посоченото правило обаче не е абсолютно, то търпи изключения в две посоки: на
първо място, независимо от това дали ще се приеме, че договорът за управление е
търговска сделка, след като неговата утежнена форма за валидност е уредена в ТЗ, по отношение на същото изискване ще важи и
правилото на
чл.293 ал.3 ТЗ,
че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението и може да
се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, а такова
неоспорване е налице винаги, когато тя е приемала изпълнение по договора; и на
следващо място, договорът за управление урежда съществуващи правоотношения
между търговското дружество и управителя, тези отношения възникват от
извършените в писмена форма избор от съответния орган на дружеството и съгласие
на управителя, като основното им съдържание е уредено в закона. С договора за
управление може да бъдат уредени поемането на задължение за постигане на
определен стопански резултат, възнаграждението на управителя и други детайли на
отношенията им, но без да се засяга установеното в закона съдържание на
договора нито решенията на общото събрание /напр. това за определяне на размера на възнаграждението/. Договорът за управление е изцяло подчинен на
отношенията, възникнали от избора и съгласието на управителя. Сключването му не
е предпоставка за конституирането на органа на дружеството, тъй като основната
част от отношенията са уредени в закона, той е срочен, защото изборът на
управител е срочен и влиза в сила от вписването на управителя в търговския
регистър, защото, макар отношенията между управителя и дружеството да са
вътрешни, от вписването се пораждат правомощията и представителната власт на
управителя по отношение на третите лица. Сключването на договор за управление е
правна възможност, от която страните могат да се възползват по свое желание.
Неоснователни са доводите на ответника, че
процесният договор за управление е недействителен, тъй като липсва решение на СД на
едноличния собственик на капитала на дружеството за сключване на договор за
управление. В конкретния случай договорът е сключен от изпълнителния директор
на едноличния собственик на капитала на дружеството в съответствие с изискванията
на чл.141 ал.7 изр.2 ТЗ и на
чл.62 ал.4 вр. ал.1 и ал.3 ЗЛЗ, според която правата и задълженията
на органите на управление и контрол на лечебните
заведения се уреждат с договор, т.е. доколкото договорът е сключен от
едноличния собственик на капитала, а изрично решение на СД на едноличния собственик на капитала на
дружеството за овластяване на конкретно лице за сключване на договора за
управление не е необходимо. За
пълнота на изложението следва да се посочи още, че дори и да се приеме, че
договорът е подписан от лице без представителна власт и доколкото по делото
няма спор, че процесният договор за управление е изпълняван, то ответното
дружество, което е страна по този договор, не може да се позовава на недействителността, тъй като от поведението му може да се заключи, че не е оспорвало действителността на изявлението, съобразно цитираната
по-горе практика на ВКС.
Неоснователни са и доводите на въззивника,
касаещи липсата на решение на едноличния собственик на
капитала за определяне на възнаграждението на управителя по процесния договор
за управление. Съгласно разпоредбата на чл.137 ал.1 т.5 ТЗ, Общото събрание на
ООД или ЕООД избира управителя, определя възнаграждението
му и го освобождава от отговорност. Договорите за
управление като такива, съдържащи елементите на договор за поръчка, по принцип са възмездни, като органът, който е
избрал лицето за член или му е възложил
управлението определя неговото възнаграждение, но няма пречка договорът да бъде
и безвъзмезден. В процесния договор за възлагане на управление се
съдържа предмета, правата и задълженията на страните, срока на действие,
условията за прекратяване на пълномощията и др., като в цитираната по-горе
разпоредба на чл.9 от договора е посочен
размерат на месечното възнаграждение на управителя, а в чл.8 – размерът на платения годишен отпуск. Договорът за управление, както вече бе посочено, е подписан от изпълнителния
директор на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, т.е. налице е взето решение за определяне на възнаграждението му от ОС на дружеството, инкорпорирано в самия
договор.
Поради
изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 972,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №158605/23.07.2020 г., постановено по гр.д. №61985/2019
г. по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА „М.ц.з.с.и.п.п.б.б.” ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.Ц.В., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 972,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.