РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. гр. Хасково, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200915 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от М. Р. К. от град Кърджали, срещу Наказателно
постановление № 22-1253-000920 от 18.07.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал.1, т.5, предл.5 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 150
лева, за нарушение по чл. 42, ал.1,т.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление,
което било издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Жалбоподателят посочва, че има разминаване между описаното нарушение и неговата
правна квалификация, които си противоречали. В АУАН се твърдели две нарушения, а в НП
било санкционирано само едно. Опинаните обстоятелства в НП не отговаряли на
действителността. Моли жалбата да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно
постановление – отменено.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призована, не се явява. Упълномощения по делото представител – адв. М. С. С. заявява, че
поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения за
1
нейната основателност, като представя и писмени бележки. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски за адвокат.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В
съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, която предлага да бъде оставена
без уважение, като се прави възражение за прекомерност и по адвокатският хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, като се има предвид записаното в
писмото на ОДМВР –Хасково с което е изпратена преписката, че жалбата е постъпила и
входирана в ОДМВР –Хасково на 27.09.2022г., а НП е връчено на 16.09.2022г. Жалбата е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На ********, около 20.30-21.10 часа, св.Я. Н. Д. пътувала към гр.Хасково от
гр.Кърджали с лек автомобил „*****“ управляван от лицето К. Д. К.. Преди с.Конуш, от
страната на гр.Кърджали в посока гр.Хасково, на завоя точно преди влизане в селото,
техният автомобил бил изпреварен от автомобил „**** ****“ с рег.№*******. Процесният
автомобил се движел зад автомобила в който се намирала св.Я. Н. Д., почти през цялото
време, като нарушавал правилата за движение. Точно така се случило и описаният по-горе
завой, където имало забрана за изпреварване, въведена с пътен знак № „В-24“ и пътна
маркировка „М-1“ – единична непрекъсната линия. Автомобилът „**** ****“ с рег.
№*******, се управлявал от жалбоподателя М. Р. К., като в автомобилът се возело лицето А.
И. А.. При изпреварването водачът на лекият автомобил „*****“ се принудил да намали за
да направи место на автомобила на жалбоподателя да се прибере в дясната лента по
посоката на движение. За това нарушаване на правилата св. Я. Н. Д., съобщила на тел.112. В
гр.Хасково, около 21.30 часа жалбоподателят бил спрян от патрул на МВР, в който участвал
и А. К. А. – служител на РУ МВР-Хасково. След известно време дошла и св. Я. Н. Д.. На св.
Я. Н. Д. и на М. Р. К. в 22.00 часа били съставени разпореждания по чл.64 от ЗМВР. Като им
били връчени и призовки да се явят в РУМВР-Хасково. След снемане на обяснения от М. Р.
К., св.Я. Н. Д., А. И. А. и К. Д. К. и изготвяне на докладна записка от А. К. А., на
жалбоподателят бил съставен АУАН на 19.05.2022г. от св.Н. Й. К.
В АУАН било прието, че на *****. около 22.00 часа на републикански път І-5, преди
с.Конуш, община Хасково, жалбоподателят М. Р. К., управлява лек автомобил „**** ****“ с
рег.№*******, негова собственост в посока гр.Хасково, като при въведена забрана за
изпреварване с пътен знак № „В-24“ и пътна маркировка „М-1“, предприел изпреварване на
лек автомобил „*****“ с рег.№********,без да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние достатъчно за изпеварване и не може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното МПС и го принуждава да намали скоростта. На база горното контролният
орган приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.6, т.1 и по чл.42, ал.1,т.2 от
2
ЗДвП, както е квалифицирал и нарушенията описани в АУАН. Акта е съставен от св. Н. Й.
К., в присъствието на св. Я. Н. Д., като е предявен и връчен екземпляр от акта.
Жалбоподателят е подписал АУАН като е отбелязал, че няма възражения.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение е
постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок за това от връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган,
като е приел същата фактическа обстановка и описание на нарушението, го е квалифицирал
като такова по чл.42, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на
разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелят Н. Й. К. относно обстоятелствата, свързани с действията, възложени във връзка с
процесната проверка и на показанията му, свързани със съставянето на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Съдът кредитира отчасти и показанията на св. Я. Н. Д., в частта,че на процесната дата е
пътувала към гр.Хасково с автомобил „*****“ с рег.№******** управляван от К. Д. К. и че
по същото време след тях е пътувал жалбоподателят управлявайки лек автомобил „****
****“ с рег.№**********, като в този автомобил пътник е бил А. И. А.. Съдът кредитира и
показанията на този свидетел в частта в която се твърди, че са били настигнати от
автомобила на жалбоподателя и са били изпреварени преди село Конуш или по-скоро при
влизането в селото от страната на гр.Кърджали от жалбоподателят, който е управлявал лек
автомобил „**** ****“ с рег.№**********. Съдът не кредитира показанията на св. Я. Н. Д.
относно времето на пътуването и изпреварването, както и по отношение на твърдяното от
нея, че АУАН е съставен в нейно отсъствие и че тя го е подписала след жалбоподателя.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата - Чл. 6.
Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл.42, ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП - Чл. 42. (1) Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен:
т.1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;
2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или
да изменя посоката на движение.
3
По силата на чл. 179, ал. 1, т.5, предл.5 от ЗДвП - Чл. 179. (1) (Предишен текст на
чл. 179 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с
глоба в размер 150 лв.:
т.5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) който
не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно
наказание е обявено от закона за наказуемо, към датата извършването му.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията
на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното
постановление. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушенията са
описани в достатъчна степен за да може да се разбере в какво точно се обвинява
жалбоподателят. Тоест обезпечена е възможността нарушителят да узнае за какво точно
деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да
организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото
описание на деянието съответства на правната квалификация по относимия текст от Закона
за движението по пътищата. акта е съставен в сроковете на ЗАНН, от компетентен орган в
кръга на правомощията му и пи спазване на изискванията на ЗАНН относно присъствието
на един свидетел очевидец при съставяне на акта. Тук следва да се отбележи, че съдът не
кредитира показанията на св. Я. Н. Д. относно твърдяното от нея, че АУАН е съставен в
нейно отсъствие и че тя го е подписала след жалбоподателя. в тази насока не се събраха
други доказателства освен нейните показания. Нещо повече даже и акта да е съставен в
нейно отсъствие и тя да го е подписала след жалбоподателя, то това не е съществено
процесуално нарушение, до колкото жалбоподателят е запознат със съдържанието на акта и
е получил екземпляр от същият срещу подпис. Тоест това не е съществено процесуално
нарушение което да води до отмяна на НП на това основание. Според съда описанието на
нарушенията и тяхната правна квалификация съответстват в АУАН.
При издаване на наказателното постановление обаче, е допуснато процесуално
нарушение от категорията на съществените в процеса на ангажиране на отговорността на
жалбоподателя. следва да се отбележи, че НП съдържа също всички реквизити които ЗАНН
изисква за наказателните постановления. В този смисъл е посочено мястото, датата и
извършеното нарушение, както и неговата правна квалификация. Посочени са и
обстоятелствата при които е извършено нарушението. НП е издадено от компетентен орган в
кръга на неговата компетентност и в срока по ЗАНН.
В НП обаче, на база възприетата от АУАН фактическа обстановка и обстоятелства
при които е извършено нарушението е дадена правна квалификация, която не отговаря на
обвинението с думи. Принципно няма пречка с НП да се прецизира правната квалификация,
като за основание служи чл.53, ал.2 от ЗАНН, но в този случай наказващият орган е дал
4
правна квалификация по чл.42, ал.1,т.1 от ЗДвП, за която липсва фактическо обвинение с
думи описано в НП. това е съществено процесуално нарушение което води до отмяна на НП.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като води до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице да узнае въз основа на какви конкретни обстоятелства
се ангажира отговорността, доколкото се поддържат вече въведените в съставения АУАН,
но е дадена различна правна квалификация, която не отговаря на тези факти и
обстоятелства. Това от своя страна препятства и възможността за съдебен контрол, като
санкционният акт следва да бъде отменен на процесуално основание, без да се проверява
неговата обоснованост и правилност, тъй като поради самото си естество, визираното
процесуално нарушение изключва възможността за анализ по същество.
Въпреки това съдът намира, че следва по същество да отбележи, че от събраните по
делото доказателства не се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил
описаното в НП нарушение, за което е бил санкциониран и му е наложено административно
наказание. Нито един от свидетелите в това число и св.Д. подала сигнала на тел.112 не
твърди, че жалбоподателят пред да предприемане на изпреварването и преди да подаде
сигнал за това, не се е убедил, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че
движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало
сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Напротив твърденията на
свидетелката са за това, че са били изпреварени на забранено с пътен знак и маркировка
место и това ги е принудило да намалят скоростта си. именно така е описано и нарушението
в НП, но е квалифицирано като друго нарушение.
Тук следва да се посочи и факта, че не се доказа по безспорен начин кога именно е
извършено нарушението. Това е така защото в АУАН и НП е посочено, че е извършено в
22.00 часа, но това не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Видно от
обясненията на М. Р. К., А. И. А. и най-вече от изготвяне на докладна записка от А. К. А. се
установява, че жалбоподателят е бил до с.Конуш с управляваният от него автомобил доста
преди 22.00 часа. Според докладната записка от А. К. А., той е получил сигнал за
извършеното от жалбоподателя нарушение около 21.10 часа. Тук следва да се отбележи, че
това е станало след подаване на сигнал на тел.112 и след препращане от там на сигнала до
дежурният по ОД МВР-Хасково. Тоест самото нарушение, ако е имало такова е станало в
периода 20.30 – 21.00 часа. От същата докладна която е изготвена още на същият ден е
видно, че жалбоподателят е спрян до сградата на съда в гр.Хасково в посока към
бул.Съединение. Нещо повече, видно от изготвените разпореждания, това е станало в 22.00
часа на********г. в гр.Хасково, което изключва по същото това време жалбоподателят да е
бил в с.Конуш и да е извършил твърдяното нарушение. С други думи един от съществените
елементи от обективна страна на нарушението е недоказан, а именно времето на извършване
на нарушението. Тоест съдът намира, за недоказано, жалбоподателят да е извършил по
описаното време описаното нарушение. Затова и НП следва да се отмени и на това
самостоятелно основание като се приеме, че обвинението е недоказано.
Иначе правилно е приложена разпоредбата на чл.179, ал.1,т.1 предл.5 от ЗдвП. и
5
правилно е определено единствено възможното наказание глоба от 150 лева. Пак с
уговорката, че не са на лице процесуални нарушения водещи до отмяна на НП и ако
нарушението беше доказано.
По делото е постъпило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
ОДМВР-Хасково. Във връзка с това възражение и с крайният изход на делото съдът намира,
че възнаграждението за адвокат следва да се присъди в размера в който е определено, до
колкото този размер е минимален. Затова и съдът намира, че следва наказващият орган да
бъде осъден да заплати адвокатското възнаграждение на жалбоподателя в размер на 300
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 22-1253-000920 от 18.07.2022 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на М. Р. К. ЕГН ********** от град
*************** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
6