РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 21.01.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в
публично съдебно заседание
на единадесети януари , през
две хиляди ,двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 162
/ 2020 г. по описа на ПлОС и за да се
произнесе взе предвид:
С исковата
молба от В.Т.Ф. , С.Д.Б. и И.Д.Т. , ,чрез пълномощника им адв. П.К.
са предявени срещу ЗК“*** „ АД , ЕИК-*** – гр.София
субективно съединени искове с правно осн. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска за всеки от тримата ищци по 20 000 лв. ,представляващи
обезщетение за причинените им неимуществени вреди поради смъртта на Т.И.Ф. ,настъпила при ПТП на 25.02.2019г. , виновно
причинено от водача на лек автомобил „БМВ 320 И „, с рег. № ***- Г.П.Р. ,който е бил застрахован при ответното
дружество по застраховка „гражданска отговорност „ ,ведно законната лихва върху
всяка от трите главници ,считано от 04.03.2019г. /датата на която според ищците е изтекъл срока по чл. 329,ал. 3 от КЗ във
вр. с чл. 430 , ал.1 от КЗ / до
окончателното им заплащане. Претендира
се и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. на осн. чл. 38,
ал.1 т.2 от ЗА ,заедно с ДДС.
В с.з. на 29.10.
2020г. РС-Плевен ,пред когото е било висящо
първоначално делото , е допуснал изменение на претенциите на осн. чл. 214 от ГПК ,като всяка от трите претенции е увеличена до размер на 130 000 лв./като
частичен иск от 200 000лв./
Тъй като този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е
родово подсъден на Плевенски окръжен съд,делото при РС-Плевен е било
прекратено и изпратено на ПлОС.
В исковата молба
се твърди ,че на 25.02.2019г. около 22,40 ч.в гр.Плевен по улица „ *** „ при
управление на лек автомобил БМВ 320 И „,
с рег. № ***,водачът Г.П.Р.
нарушила правилата за движение по пътищата и блъснала пешеходеца Т.И.Ф. ,след което напуснала
мястото на ПТП, а вследствие на това ПТП Ф. е починал. Твърди се също така ,че
за процесния лек автомобил има сключена застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите „ със застрахователна полица № BG /22/118001712688/11.06.2018г. със
срок на валидност една година, считано от 12.06.2018г. до 11.06.2019г.
Ищците твърдят , че на 28.03.2019г. са предявили извънсъдебно претенциите си за
изплащане на обезщетение пред ЗК“*** „АД и са представили всички документи с
които разполагат ,като по претенциите им е била заведена щета № 0000-1000—61-19-7242 ,но застрахователят
не е определил обезщетение в законоустановения за това срок.
Твърди се ,че В.Т.Ф. е дъщеря на починалия при това ПТП Т. Ф. ,а С.Д.Б.
и И.Д.Т. са съответно негови
доведени дъщеря и син ,като последните двама са отглеждани от Т. Ф. от
най-ранна детска възраст и между тях отношенията са били като между баща, и
съответно дъщеря и син ,независимо ,че тези близки отношения не са били
оформени по съответния ред . Твърди се ,че семейството е било изключително
сплотено и никога не се е разделяло , а починалия е отглеждал доведените си син
и дъщеря като родни деца и никога не ги е разделял от родната си дъщеря В..Твърди
се ,че ищците търпят много болки и страдания и изключително тежко приемат смъртта
на баща си .Твърди се ,че те са поддържали постоянни контакти помежду си
,помагали са си постоянно при общи за семейството грижи. Със смъртта на Т. Ф.
ищците са загубили моралната и
физическа подкрепа от своя баща на която винаги са могли да разчитат преди
това.
В даденият
му срок за писмен отговор ответното
дружество – ЗК “*** „ АД е подало писмен отговор.
По съществото на
правния спор ответникът оспорва изцяло предявените искове както по основание ,така и по предявения размер.
Най –напред се
правят възражения по допустимостта на предявените искове ,поради това ,че
ищците не били спазили изискванията на чл. 380 от КЗ ,което в случая намирало
израз в това ,че те не са представили с молбата си данни за банкова сметка *** да бъде преведено
определеното обезщетение.Това се сочи и като порок на исковата молба на осн.
чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Счита се също така
,че не била достатъчно ясно и пълно изложена фактическата обстановка от която
ищците извличат претенциите си и трябвало ответникът да предполага каква е тя
на база на представените с исковата молба документи.
По същество се оспорва твърдението на ищците
за съществувалата дълбока емоционална връзка на починалия с ищците ,както и
това ,че смъртта му се е отразила негативно на тяхното емоционално и здравословно
състояние. Позовава се на ТР № 1/ 2016г.
на ОСНГТК на ВКС ,като се счита ,че не е налице такова изключение при което
друго лице, извън лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВКС да е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия , поради което да търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания ,които да е справедливо да бъдат
обезщетени.
Оспорва се твърдението
от исковата молба за наличие на виновно и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил , като се счита че не е
установено да има нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на
водача , както и се счита за недоказано ,че има причинна връзка между
процесното ПТП и настъпилите неимуществени вреди .
Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от самия пострадал , който
е употребил алкохол / 1,72 промила установени в кръвта му / ,което е допринесло
за неговото виновно поведение, изразяващо се евентуално в слизането му на
пътното платно ,което е станало предпоставка за самото ПТП и поради това, че
пешеходецът не е се движил по тротоара като по този начин е нарушил нормата на
чл. 108 от ЗДвП ,която разпорежда, че пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. , а когато няма тротоар ,то те следва
да се движат по платното за движение ,но в посока противоположна на посоката на
движение на ППС по възможност най-близо до лявата му граница .
Счита
се ,че размерът на претенциите за неимуществени вреди е завишен и в противоречие с принципа на чл. 52
от ЗЗД.
Върху ищците е доказателствената тежест да установят и докажат
пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на застрахователя, а
именно :
1. механизма на
осъществяване на процесното ПТП и
вината на водача на лекия автомобил за неговото настъпване.
2. че има причинно - следствена връзка между описаното в
исковата молба ПТП,смъртта на Т. Ф. и претърпените от ищците болки и страдания.
3.за вида ,обема ,продължителността и интензитета на
търпените от всеки от ищците болки и
страдания.
Ответникът следва да
докаже възраженията си за наличието на обстоятелства ,които изключват
или намаляват неговата
отговорност обстоятелства , които твърди в писмения си отговор,в т.ч.
следва да докаже възражението си за съпричиняване на вредите от пострадалия.
В конкретния
случай между страните е безспорно
,че не е налице влязла в сила присъда на
наказателен съд ,която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския
съд за това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за
виновността на дееца. Не е спорно между
страните по делото , че образуваното във
връзка с процесното ПТП досъдебно производство ЗМ № 66 / 25.02.2019г.
по описа на ОД на МВР-Плевен не е приключило.
Поради това се
налага изследването на въпросите дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца да се извърши в рамките на настоящото
исково производство след преценка на събраните годни доказателства.
Заедно с това съдът
намира ,че не е необходимо да се изчаква приключването на досъдебното
производство ,тъй като в настоящото
исково производство съдът ще изследва въпроса дали е осъществен деликт
от водача на МПС , а не въпроса дали този деликт осъществява състава на
определено престъпление по НК.
При изследване на
този въпрос , съдът съобрази на първо място представеният по делото от
ищците констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 11.03.2019г. , съставен от мл. автоконтрольор А.М.Й. при сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен
,който
протокол е съставен на осн. чл.
125а ,ал.1 във вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр. с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба №
Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР ,комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд .Този
протокол представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй
като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма
и ред и съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В раздела „ обстоятелства и причини за ПТП“
на процесния протокол длъжностното лице
е отразило „На 25.02.2019г.около 22,40 часа на ул.“*** „ №10 неизвестен
извършител удря на пътното платно участник № 2 –пешеходец ,който пада на
платното ,след което напуска мястото на ПТП. На 26.02.2019г. водача на МПС е установен. „
Констатираното в
този протокол относно причините , механизма на възникване и протичане на
произшествието е подкрепено от приетата от страните без възражения и
оспорвания съдебна автотехническа експертиза.
Според заключението
на автотехническата експертиза ,изготвена от в.л. инж.В.П. ,в конкретния
случай разстоянието за спиране на лекия автомобил при допустимата за конкретния
пътен участък скорост /50 км./ч./ е 33,50м. , което е по-малко от дължината на
осветената зона дори при движение на къси светлини ,с оглед на което се прави извод ,че водачът на лекия автомобил е имал
техническата възможност да възприеме пешеходците и да спре преди мястото на
удара. Сочи се също така ,че водачът на МПС е имал и техническата възможност
да предотврати удара като измени траекторията на движение на автомобила в
лявата част на пътното платно. От
заключителната част на това експертно заключение , където е посочено ,че при
управление на автомобила водача следва да наблюдава пътното платно и другите
участници в движението ,както и че следва да контролира движението на
автомобила и при възникване на опасност да реагира с технически действия за
предотвратяване на произшествието с органите за управление на автомобила , и по
аргумент за противното ,се налага извода
,че в случая водачът на лекия автомобил Г.Р. не е изпълнила именно тези си
задължения, произтичащи от ЗДвП и е допуснала процесното ПТП и в това именно се
изразява нейното виновно и противоправно поведение ,което се намира в пряка
причинна връзка с ПТП
. …………………кои нпорми на ЗДДП ?
Налице ли е
причинна връзка между това ПТП и настъпилата впоследствие смърт на Т. Ф..
Отговорът на този въпрос се усложнява ,поради
това ,че смъртта на Ф. не е настъпила
веднага в деня на ПТП , а от датата на
процесното ПТП – 25.02.2019г. до датата на смъртта на Т. Ф. – 11.03.2019г. е
изминало немалко време , като на 26.02.2019г. Ф. е постъпил в УМБАЛ „ д-р
Георги Странски Плевен , където е
пролежал около две седмици , а на
11.03.2019г. в болничното заведение е
настъпила смъртта му. В болничното
заведение му е била поставена диагноза
„контузия на главата и тялото.Счупване на костите по основата на черепа
.Счупване на дясната орбита и дясната скула. Излив на кръв в десния синус . Травматичен
субарахноидален кръвоизлив . Тежка контузия на мозъка .Оток на мозъка .
Бронхопневмания. „
Сочи се в СМЕ ,че
тази диагноза е била потвърдена и от извършената аутопсия на пострадвалия . Вещото лице д-р П.Л. дава заключение ,че
причината за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и
кръвоизлив между мозъчните обвивки. Според
вещото лице описанието на произшествието се потвърждава в находките на съдебно
медицинското изследване на трупа / кръвонасяданията по задната повърхност на
тялото в областта на таза и долните крайници предимно отдясно ,които са
получени при блъскане с дясната предна част на колата /десен фар и десен калник
/ ; както и последвалата го черепно-мозъчна травма ,получена при падането върху
твърда повърхност /тротоара/. Вещото
лице е категорично в заключението си ,че смъртта е настъпила в резултат на
черепномозъчната травма , причинена при падането му върху твърдата повърхност
на тротоара . В т.см. според съда следва
да се приеме ,че е доказана причинно следствената връзка между процесното ПТП и
настъпилата , макар и по –късно смърт на Т. Ф.. Заедно с това по делото не се установиха
никакви други фактори ,които да се
намесват във въпросната причинно-следствена връзка и да я прекъсват .
В т.см. съдът намира,че е доказано по делото
,че е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил
БМВ 320 И „, с рег. № ***
- Г.П.Р.
,което се намира в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пешеходеца
Т. Ф.,което пък от гл.т. на
застрахователното правоотношение ,страна по което е ответното дружество
осъществява застрахователното събитие
,което се покрива от сключеният договор „задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите “ /какъвто няма спор между страните,
че е бил сключен за процесния автомобил/ ,
и поради това представлява основание за ангажиране пряко отговорността
на застрахователя за причинените от застрахования при него водач на лек
автомобил,причинил процесното ПТП с
неимуществени вреди от него.
Тук е необходимо да
се изследва и въпроса дали ответникът е доказал успешно направените от него
възражения за съпричиняване на вредите от пострадвалия , което е свързано с
твърдението ,че като е употребил алкохол / 1,72 промила установени в кръвта му
/ ,това е допринесло за неговото виновно
поведение, изразяващо се евентуално в слизането му на пътното платно ,което е
станало предпоставка за самото ПТП и поради това, че пешеходецът не е се движил
по тротоара като по този начин е нарушил нормата на чл. 108 от ЗДвП.
Съдебно
–медицинската експертиза сочи ,че установеното съдържание на алкохол в кръвта
на Т. Ф. ,което е 1,72 промила, е в долните
граници на средна степен на алкохолно опИ.е ,като при тази концентрация
лицето е несъмнено повлияно ,независимо от индивидуалната реакция . Налице е подчертана емоционална лабилност,
раздразнителност , неадекватни понякога агресивни реакции . Появяват
се и нарушения в мускулния тонус и
координацията на движенията,нарушава се чувството за равновесие ,стеснява се
периферното зрение .Походката е несигурна , а бързината на рефлексите е
намалена ."
В това именно намира израз и съпричиняването
от страна на пострадалия ,който поставяйки се в състояние на алкохолно опиване се е лишил от възможността за адекватна
преценка на пътната обстановка и е слязъл от тротоара на
пътното платно , като се е движил по посоката на движение на процесното МПС ,
вместо да се движи по наличния в посоката му на движение свободен тротоар или поне да се движи в
противоположната на посоката на движение на МПС страна на пътното платно,т.е.
от лявата страна пътното платно , а не от дясната му страна по посоката на
движение на самото МПС.Освен това ,ако реакциите му не бяха повлияни от
алкохола ,пешеходецът би следвало да възприеме своевременно движещото си в
същата посока МПС и да промени посоката си на движение така ,че да не попада на
пътя на МПС.
По този начин според съда ,със собственото
си поведение , което представлява проява на груба небрежност ,пешеходецът е допринесъл според съда в равна степен за
настъпилите вреди от процесното ПТП, поради което определеното от съда
обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди ,ще следва да се
редуцира наполовина/ т.е. с 50 % / .
По въпроса имат ли основание ищците да претендират обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на Т. Ф. ,съдът намира ,че това основание е установено
по делото.По отношение на ищецът В.Ф.
,която е родна дъщеря на починалия в резултат на ПТП Т. Ф. е безспорно ,че тя
се явява от кръга на най-близките на пострадалия лица / според
Постановелние № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. ,както и според актуалното ТР № №1 от 21.06.2018г. на ВКС / , които лица се ползват с право на обезщетение ,тъй като
поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага
,че те търпят пряко и непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му . Разбира се, това право на родната дъщеря не е
абсолютно и не може да се реализира, ако тя не докаже ,че действително е
претърпяла неимуществени вреди от загубата му . В конкретния случай от свидетелските
показания на разпитаните по делото
свидетели безпротиворечиво се установява ,че тя е търпяла и продължава да търпи
болки и страдания поради загубата на своя роден
баща .
Що се отнася до
другите двама ищци ,които не се родни син и дъщеря, а са доведени деца на
втората жена на Т. Ф. , то и по отношение на тях е налице основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди . Още с Постановление № 5/
24.ХІ.1969г. Пленумът на ВС изрично е
признал право на обезщетение не само на родните деца , но така също и на
отглежданото , но неосиновено дете ,като включването и на тази категория лица е
обоснована със съдържанието на
съществувалите между него и починалия житейски отношения ,които са напълно
сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо при установени
действително претърпени вреди те да получат обезщетение. Това разбиране е потвърдено
и с актуалното ТР № 1 / 21.06.2018г. по т.д.№ 1 /2016г. на ОСНГТК .В конкретния
случай всички разпитани по делото свидетели установяват ,че доведените син и
дъщеря на Т. Ф. са били отглеждани от него заедно с родната му дъщеря ,без той
е да е правил някакво разграничение между тях , отглеждал ги е като родни деца;
че помежду им е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка и че в резултат
на загубата на Т. Ф. те са претърпели морални болки и страдания със значителна интензивност ,които не се
отшумели и досега. В т.см. са показанията
на свидетелката В. М. , на Д.В.П. и Г.Н. ,които сочат, че Т. Ф. се е грижил за
ищците като за свои деца изцяло тези 30 години ,че е държал да имат всичко
необходимо ,че е присъствал на всички значими за тях събития, като балове,
новобрански , сватби ,че е бил много грижовен като баща. , а продължил да помага на С. и на И.дори след
като те са се отделили от семейството му ,като е гледал техните деца ,водил ги
е на градина и на училище и че те продължават да се разстройват винаги когато
стане дума за него ,т.е. все още не са преживели напълно загубата му,макар
всеки от тях да им свое собствено семейство.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди съдът съобрази и това ,че все пак всеки от тримата ищци
има самостоятелно семейство на което може да разчита / т.е. че не са разчитали
единствено и само на починалия Т. Ф. / ,както и неговата напреднала възраст към
датата на смъртта му /същият вече е бил навършил 81 години /,на която възраст е
вероятно да се очаква и неговата естествена
смърт . Поради това съдът намира ,че поначало адекватният размер на обезщетението би бил
по 100 000 лв. за всеки от ищците .
Като се съобрази ,обаче изложеното по-горе във
връзка с приетото от съда за степента на съпричиняване от пострадалия на
вредите ,която степен е равна с поведението на водача на МПС , съдът намира ,че следва размера на
обезщетението да се редуцира с 50 % или следва да се присъди обезщетение в
размер на по 50 000 лв. за всеки от тримата ищци.
Върху определените размери на
застрахователните обезщетения ,застрахователят дължи и лихва за забава ,като в
конкретния случай съдът намира ,че тя се дължи ,считано от 05.07.2019г. ,когато
е изтекъл тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 във вр. с чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ ,като началото на този тримесечен срок е поставено според съда на 05.04.2019г.,
когато е била входирана при застрахователното дружество молбата вх.№ 4873/ 05.04.2019г.
от ищците за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди
,която молба е цитирана в писмо изх.№ 6019/ 19.07.2029г. от „***“ АД до адв.А.Б. /тогава пълномощник на ищците /
,което писмо е вложено на л. 15 от делото на РС-Плевен . От
това писмо се вижда ,че застрахователят
е отказал да удовлетвори претенциите за обезщетение ,като това не е свързано с допълнително
изискване на конкретно определени документи от кръга на тези, посочени в чл. 106, ал. 3 от КЗ, без които за застрахователят да е било невъзможно да прецени налице ли е
основание за уважаване на претенциите и в какъв размер . Поради
това съдът намира,че следва да се присъди и законната лихва върху определените
суми за обезщетение ,считано от 05.07.2019г. . , а не от 04.03.2019г., както
претендират ищците с исковата си молба. Последната
дата не е обоснована по никакъв начин.
С оглед на това ,че
на тримата ищци е оказана безплатна
адвокатска помощ на осн. чл. 38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,то в полза
на представляващия тримата ищци адвокат П.К. от САК , с адрес *** следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2
във вр. с чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата и във вр .с чл. 7, ал. 2 т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,което е в размер на 2030лв. по всеки отделен иск.Тъй като , обаче адв.К. е представила
доказателства ,че е регистрирана по ЗДДС,то следва върху посочените по –горе
размери на адвокатските възнаграждения да се начисли и ДДС 20 % в резултат на
което възнаграждението за защита на всеки от тримата ищци става в размер на 2436лв.
С оглед този изход на делото следва ответното
застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ПлОС д.т. в размер на 2000лв. по всеки от субективно съединените искове или
общо д.т. в размер на 6000лв.
Следва също така да
бъде осъдено да заплати в полза на ПлРС сумата 69,23лв., която е част от
направените от бюджета на този съд
разноски/общо 180лв./ , съразмерна с уважената част на исковете.
Ответното дружество
също такта има право на част от направените от него деловодни разноски
,съразмерно с отхвърлената част от иска ,които разноски в случая се равняват на
153,85лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА
на осн. чл. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД ЗК “***
„ АД ,с ЕИК-*** – гр.София,бул.“Черни връх „ № 51 Д, да
заплати на В.Т.Ф. ,ЕГН- ********** *** сумата
50 000лв./петдесет хиляди лева / ,представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди поради
смъртта на баща и Т.И.Ф. ,
настъпила в резултат на ПТП на 25.02.2019г.,поради виновното поведение на Г.П.Р. - водач на лек автомобил „БМВ 320 И „, с рег. № *** ,който е бил застрахован при
ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност „ ,ведно
със законната лихва върху тази сума ,считано от 05.07.2019г. до окончателното и
изплащане ,като за разликата до претендираните 130 000 лв. и за
законната лихва върху главницата за периода от 04.03.2019г. . до 05.07.2019г. ,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на осн. чл. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД ЗК “***
„ АД ,с ЕИК-*** – гр.София,бул.“Черни връх „ № 51 Д, да
заплати на С.Д.Б. ,ЕГН- ********** ***/доведена
дъщеря на Т. Ф. / , сумата 50 000лв./петдесет хиляди
лева / ,представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди поради смъртта на
баща и Т.И.Ф. , настъпила в резултат
на ПТП на 25.02.2019г. . ,поради виновното поведение на Г.П.Р. - водач на лек автомобил „БМВ 320 И „, с рег. № *** ,който е бил застрахован при
ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност „ ,ведно
със законната лихва върху тази сума ,считано от 05.07.2019г. до окончателното и
изплащане ,като за разликата до претендираните 130 000 лв. и за
законната лихва върху главницата за периода от 04.03.2019г. . до 05.07.2019г. ,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на осн. чл. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД ЗК “***
„ АД ,с ЕИК-*** – гр.София,бул.“Черни връх „ № 51 Д, да
заплати на И.Д.Т. /доведен син на Т. Ф. / ,
сумата 50 000лв./петдесет хиляди
лева / ,представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди поради смъртта на
баща му Т.И.Ф. , настъпила в резултат на ПТП на
25.02.2019г. ,поради виновното поведение на Г.П.Р. - водач на лек автомобил „БМВ 320 И „, с рег. № *** ,който е бил застрахован при
ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност „ ,ведно със законната лихва
върху тази сума ,считано от 05.07.2019г. до окончателното и изплащане
,като за разликата до претендираните 130 000 лв. и за
законната лихва върху главницата за периода от 04.03.2019г. до 05.07.2019г. , ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36,
ал.2 от Закона за адвокатурата и във вр .с чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ЗК“***
„ АД , ЕИК-*** – гр.София да заплати на адвокат П.К. от САК , с адрес *** възнаграждение в размер на 2436лв.за всеки ищец, или общо
7308лв.
ОСЪЖДА ЗК“*** „ АД , ЕИК-*** – гр.София
да заплати на Плевенски окръжен съд д.т. в размер на 2000лв. по всеки от трите субективно съединени иска или общо д.т. в размер на 6000лв.
ОСЪЖДА ЗК“*** „ АД , ЕИК-*** – гр.София
да заплати на Плевенски районен съд сумата 69,23лв., която е част от направените от бюджета на този
съд разноски/ общо 180лв./ ,съразмерна с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК В.Т.Ф. , С.Д.Б. и ИВАН Д.Т. , да заплатят на ЗК“*** „ АД , ЕИК-*** – гр.София
част от направените от ответника
деловодни разноски ,съразмерно с
отхвърлената част от иска ,които разноски в случая се равняват на 153,85лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :