№ 121
гр. Пазарджик, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201880 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пещера, обл.Пазарджик, представлявано от управителя Г. АЛ.
Б., ЕГН ********** против Електронен фиш серия Г, № 0030640 на ОДМВР-
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ
и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на ЕФ. Претендира и
присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОДМВР-
Пазарджик, редовно призован чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-
Пазарджик, с което иска потвърждаване на ЕФ, прави възражение за
прекомерност на разноските и на свой ред иска присъждане на такива под
формата на юрисконсултско възнаграждение.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 06.04.2021г., в 14:48 часа, в гр.Пазарджик, по ул.“Стоян Ангелов“, в посока
на движение към ул.“Осми март“, било заснето МПС - специален автомобил
„Ивеко Дейли 35 Ц 15“ с ДК № ***, собственост на дружеството жалбоподател
Същото било заснето с АТС – ARH CAM S1 с № 11743bb, като било установено
нарушение на Кодекса за застраховането.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ
са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон.
Основното от тях се свежда до това, че в обстоятелствената част на ЕФ липсва,
каквото и да е описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е
било извършено. От съдържанието на ЕФ не става ясно и не може да се разбере
какво нарушение е извършено от дружеството жалбоподател, доколкото се сочи
само, че е установено нарушение на Кодекса на застраховането. Липсата на
словесно описание на нарушението ограничава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да разбера какво
нарушение се твърди, че е извършило и от възможността правилно да организира
защитата си. Дадената цифрова квалификация на нарушението – чл.483 ал.1, т.1
от КЗ не санира допуснатото процесуално нарушение, доколкото в ЕФ, освен
цифрова, следва да се съдържа и словесна правна квалификация, т. е. да са
описани всички необходими обективни, респ. субективни елементи на вменения
състав на административното нарушение. Когато обаче това не е сторено, то
наказаното лице е лишено от възможност адекватно да упражнява правото си на
защита, като оспорва, респ. оборва обективната и/или субективна съставомерност
на деянието.
Нещо повече, освен че липсва подробно словесно описание на
2
нарушението, което се твърди, че било установено по КЗ, в обстоятелствената
част на ЕФ е отразено, че при установяване на нарушението бил „отчетен
толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост“. Това още повече задълбочава
допуснатото нарушение и за пореден път затруднява жалбоподателя да научи за
какво точно административно нарушение е привлечен към отговорност, респ.
каква е връзката между Кодекса на застраховането и някаква /неясно каква/
измерена скорост, а след това и отчетен толеранс от нея.
Всичко казано до тук прави обжалвания ЕФ незаконосъобразен и налага
неговата отмяна.
При този изход от делото искането за присъждане на разноски в полза на
ОДМВР-Пазарджик не може да бъде уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото о.
с. з., от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право
на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото следва
да се каже, че същото е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с
ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производства, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е приложима
нормата на чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата, т.к. имуществената санкция е 2000 лева. В
последната цитирана норма е посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв., както
е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лева. Тази горница е също 1000 лева, а 7% от
нея се равняват на 70 лева. Иначе казано минималното дължимо адвокатско
възнаграждение в настоящото производство е точно 370 лева
3
По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., т.е. с 30 лева над
минималното възнаграждение, което в никакъв случай не е прекомерно. С оглед
на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в размер на
платеното адвокатското възнаграждение, които ОД на МВР Пазарджик следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0030640 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пещера, обл.Пазарджик, представлявано от управителя Г. АЛ.
Б., ЕГН **********, на основание чл.638 ал.4, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от
КЗ и вр. с чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА ОД на МВР-ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Пещера, обл.Пазарджик, представлявано от управителя Г. АЛ. Б., ЕГН
**********, разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4