Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр.Силистра, 06.12.2023
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в открито
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета
Тодорова и с участието на Заместник окръжния прокурор при ОП гр. Силистра
Свилен Тодоров, разгледа докладваното от съдия П. Георгиева-Железова КАНД №62 по описа на съда за 2023 година и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №118/19.07.2023г., постановено по АНД № 425/2023г., Силистренският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление № ЗОП-69/26.04.2023 г., издадено от Председателя на Сметната
палата на РБ, с което на Я.С.Г., в качеството ѝ на кмет на община
гр.Алфатар, на основание чл. 260,
ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), е наложено административно
наказание по вид „глоба” в размер на 4 449,80 лева, за извършено нарушение
на чл. 2 ал. 2, във връзка с чл. 59 ал. 2 и чл. 177 от ЗОП.
Касационното производство
е образувано по касационна жалба от Я.С.Г. срещу Решение № 118 от 19.07.2023 г.
постановено по АНД № 425/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е
потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-69 от 26.04.2023 г. на председателя
на Сметната палата на Република България, санкциониращо касаторката с
административно наказание глоба в размер на 4 449,80 (четири хиляди
четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки) лева, на осн.чл.
247 ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 260, ал. 2 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП) и съответно са присъдени разноски по делото в полза на
административнонаказващия орган.
В касационната жалба са
изложени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. По-конкретно е изтъкнато, че не са обсъдени всички
оспорвания и възражения на санкционираното лице и в резултат на предприетия
формален подход от съда фактическата обстановка е останала неизяснена, което е
довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Респективно, в съдебно
заседание изтъква, че установените от въззивния съд фактически установявания
сочат за липса на нарушение, защото не е осъществен фактическият състав на
вмененото изпълнително
деяние. Чрез действията си длъжностното
лице не е ограничило конкуренцията. По изложените съображения се моли за отмяна
на съдебния акт и за връщане на делото на първата инстанция със задължителни
указания относно приложението на закона, а в условията на евентуалност се моли
за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
В дадения от съда срок след
връчване на касационната жалба ответникът е представил писмен отговор, в който
са изложени доводи за нейната неоснователност. Моли се за оставяне в сила на
оспореното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание на 08.11.2023 г., чрез процесуален представител, представя допълнителни писмени бележки по делото
(л.43-л.48). Поддържа аргументи в подкрепа на решаващите изводи на въззивния
съд, като допълнително твърди пълна несъстоятелност на довода за процесуална
незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Същият бил подробно мотивиран и
отговарял на въведените в процеса възражения от касаторката, противно на
твърденията в жалбата. Въпреки липсата на нормативно задължение за АНО да
обсъжда евентуалните възражения по чл. 44 ЗАНН, съгласно регулацията от чл. 57,
ал. 1 ЗАНН, лимитативно изброяваща задължителните реквизити на НП, подадените
такива са били обект на преценка и счетени за неоснователни, като с нищо
непроменящи установената фактическа обстановка по случая. Поддържа становище за
пълната автономност на производствата по одитиране на бюджетни организации по
ЗСП и санкционните такива по ЗАНН, което ирелевирало възраженията за
неустановеност, по регламентирания служебен ред, на административното нарушение
към датата на издаване на АУАН и, съответно на процесното пред СРС наказателно
постановление. Неприложимо към фактите по делото било и Решението на СЕС от
31.03.2022г. по дело С-195/21, защото сама касаторката, в отговора си от
30.09.2022г. (л.106-л.109 АНД/СРС) посочвала, че липсват специфики в
обществената поръчка, които да са наложили ограничаване на кръга специалисти -
нормативно определени с чл. 163а, ал. 4 ЗУТ, с изключване на „архитект“ от
техния периметър. Ето защо, процесното изискване към техническите ръководители
на обекта, било ограничително, с възпиращ ефект по отношение на икономическите
оператори, които разполагали с архитекти за изпълнение на функциите на
технически ръководители, но не са могли да подадат оферти, защото не са
покривали изискването на възложителя по конфликтния критерий от чл. 59, ал. 2
ЗОП. Последното сочело на осъществено нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, тъй като
необосновано било ограничено участието на стопански субекти в ОП, които имат
възможност да я изпълнят. Поддържа, че цитираната практика на ВАС е без връзка
с предмета на делото, тъй като е постановявана в производства по ЗУСЕФСУ, които
също са самостоятелни; развиват се по друг ред; от други органи и съгласно
регламентацията от друг закон, поради което формираните в техните рамки изводи
са неприложими в настоящото производство по ЗАНН. Настоява касационната жалба
да бъде оставена без уважение. В условията на евентуалност, мотивира подробно
възражение за неустановеност изобщо на направени съдебни разноски от
касаторката (липсвали доказателства за реалното им извършване), както и за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от същата. Претендира
присъждане на разноски в полза на АНО по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Представените
на 23.11.2023 г. втори по ред допълнителни бележки не следва да се обсъждат от
касационния състав, защото са представени без предоставена възможност за
последващо представяне на такива /аналогични такива са представени в съдебно
заседание от 08.11.2023 г., както и след произнасянето на тройния касационен
състав след приключване на съдебното заседание/.
Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на
жалбата и предлага да бъде отменено оспореното съдебно решение, ведно с
процесното пред СРС наказателно постановление. Счита, че от тълкуването на чл. 177
и чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, не следва извод за ограничаване
на конкуренцията на техническите ръководители (2-ма) на обекта по процесната
обществена поръчка. От изричното записване към неизчерпателно изброените видове
специалисти („строителен инженер“ и „строителен техник“) от възложителя като
можещи да изпълняват тези функции - „или еквивалентна специалност“, сочело на
снижени, минимални критерии, а не на ограничителни. По аргумент за по-силното
основание следвало, че всички строителни специалисти с висше или 4-годишно
средно образование, могат да изпълняват функциите на технически ръководител
съгласно въведения критерий в Обявлението за процесната ОП и Документацията за
същата. Следователно, поставеното изискване за подбор не било ограничително, респ.
не давало необосновано предимство и, поради липса на обективен елемент от
фактическия състав на административно нарушение, НП следвало да бъде отменено
след касиране на потвърждаващия го съдебен акт. Отделно от това развива
аргументи, че липсва каквато и да е следа от установяване на вина (субективен
елемент от ФС) за извършването му. Още повече, че предвид вида и характера на
нарушението, същото можело да бъде реализирано само с пряк умисъл за какъвто
липсват данни. В обобщение, поради несъставомерност на деянието, предлага да
бъде отменен оспореният съдебен акт, ведно с потвърденото наказателно
постановление.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след
обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие
следното: Касационните основания, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция, са за неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл.
63в ЗАНН, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК/, като касаторката счита, че
въпреки вярно установените факти от районния съд, неправилно е изведен решаващ
извод за съставомерност на релевираната деятелност по приложения чл. 47, ал. 1
ЗОП, в редакцията му към ДВ, бр.86/2018г. Оспореният съдебен акт страдал от
липса на мотиви по част от въведения предмет в процеса, свързан с твърдение за
необсъждане на възраженията ѝ, направени писмено, в досъдебната фаза на
административнонаказателното производство. Главното възражение е свързано с
приложението на материалния закон като се поддържа, че съдът вместо да обсъжда
неотносима съдебна практика, постановена в производства по налагане на
финансови корекции на бенефициери по реда на ЗУСЕФСУ, е следвало да прецени
задълбочено конфликтното изискване, поставено от възложителя за техническия
ръководител на обекта, за координатора по безопасност и здраве и на отговорника
по контрола на качеството посредством адекватното лексикално тълкуване на
редица термини, сред които са и „еквивалентна специалност или квалификация“. Този
термин, относим за изискването за техническия ръководител, не е употребен в
контекста на допускане до участие в състезателната процедура на чуждестранни
кандидати (както е процедирано в други части от раздел III.1.3 от Обявлението за ОП и в утвърдената
Документация), а съгласно общоупотребимото му значение в българския език, всъщност
не стеснява кръга на определените с чл. 163а, ал. 4 ЗУТ технически специалисти,
а дава по-голяма свобода на участниците, при изготвяне на офертите си. В тази
връзка, за позицията на „технически ръководител“ може да бъде и специалист с
еквивалентни специалности, вкл. „архитект“, „инженер“, което следва и от широко
прилагания способ за тълкуване в правото „per argumentum a
fortiori“. Последното сочело на
пълно отсъствие на субективен елемент у касаторката при утвърждаване на
процесните Обявление и Документация за ОП.
Централният спорен въпрос е сведен до
следното - има ли изобщо нарушение на конкурентното право, в частност на
разпоредбите на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП, чл. 177 от ЗОП, или
установените факти по делото сочат на липса на такова.
Проверката на съдебния акт следва да се
извърши на база на касационните оплаквания и съобразно чл. 218, ал. 2 АПК.
Установяването на правнозначимите факти е
станало преимуществено на базата на писмени доказателства (изслушаните
свидетели са ги потвърдили), изхождащи от възлагащата Община гр. Алфатар,
поради което СРС е приел, че случаят от фактическа страна е изяснен и спорът е
за приложението на правото. Правилно съдът е установил относимата фактическа
обстановка, която се свежда до това, че касаторката, в качеството си на Кмет на
общината, е публичен възложител на обществени поръчки, съгласно чл. 5, ал. 2,
т. 9 ЗОП и с Решение №106/11.02.2020г. е открила процедура „публично
състезание“ по чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП за възлагане на ОП с предмет „ремонтни
дейности в ОУ „Христо Ботев“ в гр. Алфатар.
Решението и Обявлението за оповестяване откриването
на процедурата е публикувано в Регистъра на обществените поръчки (РОП) към Агенцията
по обществени поръчки (АОП) на 01.09.2021 г. и на същата дата е публикувана
документацията за участие в процедурата (вкл. указания за подготовка на
офертите, техническа спецификация, проект на договор и образци на документи).
За изпълнение на обществената поръчка са поставени
изисквания, както следва:
„Технически ръководител на обекта - един с
образователна степен не по-ниска от средно-специално с квалификация строителен инженер
или строителен техник или еквивалентна за посочените квалификации, придобита
извън Р България;
Подобни изисквания са били посочени за координатора
по безопасност и здраве и за отговорника по контрола по качеството в частта за
еквивалентност.
При така установената фактическа страна
касационната инстанция от правна страна приема следното:
В одобрената документация за обществена
поръчка не се съдържа конфликтният критерий за подбор. Въведено е изискването „Техническият ръководител да притежава
квалификация и специфичен опит на минимум един обект с предмет, сходен по
обществената поръчка“.
Аналогични са изводите за длъжността на координатора по безопасност и здраве и
за отговорника по контрола по качеството.
Видно от достъпните в публичния РОП,
Обявление за възложена поръчка и Обявление за приключване на договор за ОП в
договорените срокове, без каквито и да е усложнения и без преразход на публични
средства, процесната ОП е била изпълнена.
Съдът е извел фактическата констатация, че
няма отстранен участник в процедурата, поради несъответствие с изискването
относно професионалната квалификация на трите длъжности. Приел е също така, че
административно-наказателното производство се е развило съобразно процесуалните
правила, обратно на възраженията, въведени пред настоящата инстанция от адв.Д.
- за грубо нарушаване на служебния ред при извършване на одита на Община А.
като разпоредител с публични средства, което изначално било опорочило
настоящото административнонаказателно производство.
Възражението следва да бъде отклонено като
неоснователно, поради изричната регламентация в ЗАНН, според която щом
актосъставителят е разполагал с правомощията от чл. 37, ал. 1 от ЗАНН и
нарушителят е бил установен, АУАН е издаден в срока от чл. 34, ал. 2 ЗАНН и съдържа
реквизитите от чл. 42, ал. 1 ЗАНН, то административно-наказателните
производствени правила са били спазени.
Не се установяват допуснати нарушения и на
съдопроизводствените правила в контекста на развитите оплаквания в жалбата - за
липса на мотиви. Напротив, съдът изрично е отговорил на довода за необсъждане в
процесното пред него НП на възражението по чл. 44, ал. 1 ЗАНН на касаторката,
каквото има, въпреки липсата на нормативно задължение (арг.чл. 42 ЗАНН) за
това.
Неотносима е и съдебната практика, цитирана в
касационната жалба, тъй като същата е постановена в административни
производства по ЗУСЕСФУ, чиито чл. 73, ал. 2 изрично вменява задължение на
Ръководителя на УО да обсъди възраженията на съответния бенефициер, каквото по
ЗАНН няма и въпреки това, въпросните възражения са били обект на преценка от
страна на АНО.
Относно главното възражение в процеса - за
неправилно приложение на материалния закон от СРС: Видно от Документацията за
ОП е, че същата е финансирана от държавния бюджет (раздел I т.5), съгласно Постановление на МС
№348/18.12.19г. (обн.ДВ,бр.101/27.12.2019г.) за одобряване на допълнителни
разходи/трансфери за 2019 г., с която е одобрен трансфер по бюджета на Община
А. за процесния предмет на обществена поръчка.
Касаторката е извършила няколко консултации
относно редовността на документацията за процесната ОП, вкл. относно критериите
за подбор, в частта им за „техническия ръководител“ „отговорник по безопасност
на труда и отговорник по качеството по електронен път. Видно от интернет адреса
на запитваната страна е, че същият е на Регионално звено за изпълнение на
Проект “Красива България“ гр. Русе - с безспорно солиден опит в областта на
обществените поръчки, тъй като Проектът е активиран и се изпълнява отпреди
приемането на страната ни в ЕС.
Кметът на община гр.Алфатар е останал с
увереността, че изискванията към процесните длъжности съответстват на закона и представляват
минимално изискване за професионална квалификация, допускащо по-широк кръг
специалисти от нормативно определените. По отношение на „техническия
ръководител“ - изрично цитираната разпоредба на чл. 163а от ЗУТ поставя
минималните изисквания като наличие на знания, получени чрез образование или
допълнителна квалификация, и/или умения, усвоени в процеса на упражняване на определена
длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански
правоотношения. Ето защо, поставени горните понятия в ракурса на повдигнатия
спор сочат, че “еквивалентна“ професионална квалификация може да е всяка от
професионалното направление „Архитектура, строителство и геодезия“ от
Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления,
утвърдени с Постановление № 125 на МС от 24.06.2002 г. Те предоставят
професионална квалификация за професиите „архитект“, „ландшафтен архитект“,
„урбанист“ и „инженер“. Следователно лицата, притежаващи такива професионални
квалификации, биха могли да изпълняват функциите на „технически ръководител“ на
строителния обект, съобразно предмета на процесната ОП. В този контекст
преценено, основателно се явява възражението на касационната жалбоподателка, че
дори и да не е прецизно формулирано изискването към участниците в ОП, същото не
е ограничително. Нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП не е извършено с въведеното
изискване за наличието на необходими човешки ресурси, разполагащи с определена
професионална компетентност като допустим критерий за установяване на
професионални способности за изпълнение на поръчката по разума на чл. 63, ал. 1,
т. 2 и т. 5 от ЗОП.
Неспазването на забраната по чл. 2, ал. 2 ЗОП
съставлява нарушение само ако е обвързана с други специални норми на закона, когато
се отнася до заложени критерии за подбор и в двете ѝ хипотези: 1. дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и 2. които не са съобразени с предмета,
стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Непрецизността
на поставеното изискване не го прави автоматично ограничително по смисъла на
чл. 2, ал. 2 ЗОП. Непълнотата сама по себе си не дава предимство и не води до
ограничение и може да бъде преодоляна посредством нормативно предвидения способ
на искане на разяснение. Съставомерното обстоятелство по
административнонаказателната разпоредба на чл. 247, ал. 1 ЗОП, в приложимата му
редакция към ДВ, бр.86/18г. (същата е изменена с ДВ, бр.88/2023г., предвиждайки
праг на глобата от 20 000 лева, т.е. последвал утежняващ закон в контекста
на правилото от чл. 3, ал. 2 ЗАНН), е „възложител,
който наруши забраната от чл. 2 ал. 2[…]“, която както стана
ясно, не може самостоятелно, без връзка с конкретно разписано правило за
поведение, да бъде релевирана, защото неспазването на норми-принципи и забрани
от принципен характер, не могат да попълват фактическата част на едно административно
нарушение. А щом не се установява нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП, към който
препраща чл. 177 ЗОП с оглед вида на приложената състезателна процедура, то не
може да се приеме и наличие на нарушение изобщо/по принцип на чл. 2, ал. 2 ЗОП.
Като неотносима към настоящото производство
следва да бъде преценена цитираната практика на ВАС по дела по ЗУСЕФСУ, поради
липсата на връзка между двете производства, и най-вече с оглед преследваните
различни нормативни цели с двата закона: 1.Налагането на финансови корекции е
също рестриктивна мярка упражнявана от държавата, но с цел да бъде отменена
предоставена финансова подкрепа с публични средства или да бъде намален
размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, за да се
постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред ЕК,
са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство; 2.
Целта на ЗАНН, приложим съгласно чл. 261, ал. 3 ЗОП, част осма
„Административнонаказателни разпоредби“, е да бъде санкциониран всеки
нарушител, вкл. възложител на ОП, за да се предупреди и превъзпита към спазване
на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани. Следователно, целта на контрола по ЗУСЕФСУ (по
приложението на който СРС е изложил ненужно мотиви), изведена от чл. 71, ал. 1
е много различна, сочеща че не всяко нарушение може да бъде квалифицирано като
„нередност“ по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013, изрично дефинирана и
в националното ни право. Същата (нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ) е
свързана и с хипотетична опасност за нанасяне на вреда на бюджета, каквито
презумпции са ирелевантни по правило в пеналистиката, видно и от целта от чл. 12 ЗАНН.
В този контекст основателно е възражението на
касаторката, че при липса на нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП; липса на отстранен
от участие в процедурата кандидат заради това, че е предложил за „технически
ръководител“ например „архитект“ или инженер „Промишлено и гражданско
строителство“; налице е по-високо от минималното ниво на конкуренция в
проведената състезателна процедура; самата ОП не е на голяма стойност и е
осъществена по облекчената процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП съгласно част
Пета „Правила за възлагане на обществени поръчки на ниска стойност“ от ЗОП;
няма настъпили вредни последици от непрецизно формулирания критерий за подбор,
тъй като ОП е изпълнена в сроковете, без какъвто и да е преразход на публични
средства; няма данни за отклонени средства, както и няма поискани разяснения по
чл. 33 ЗОП. Следователно, спорното изискване не е ограничително, обективно не е
възпряло от участие стопански субекти с възможности да изпълнят ОП от процесния
по делото вид, както и липсват доказателства за такъв негов ефект. Не се
установяват нито обективните, нито субективните елементи на възведеното
нарушение по чл. 247, ал. 1 ЗОП, което сочи на неправилно приложение на
материалния закон по отношение на несъставомерни факти.
Поисканите разноски от касаторката, чието
присъждане намира своето основание в изхода на настоящия процес, са атакувани с
възражение за тяхната неустановеност и, в условията на евентуалност - за
прекомерност (чл. 63д, ал. 2 ЗАНН).
И двете възражения са неоснователни. Видно от
приложения на л.25 Договор за правна защита и съдействие № 072656 от
касационното дело е, че за защита са платени в брой 540 лева. Съответно по
въззивното дело, към АНД № 293 / 2023 г. по описа на СРС, на л.22 е приложен
договор за правна защита и съдействие по повод оспорване на НП № 69 /
26.04.2023 г. с удостоверено заплащане в брой възнаграждение на един адвокат от
касаторката в размер на 540 лева.
Съобразно т. 1 от ТР №6/06.11.2013г. на ВКС
по т.д. №6/2012г. ОСГТК, в посочените до-говори е вписан начинът на плащане „в
брой“, което е удостоверено с подписа на касаторката и следователно, налице е
разписка за реално платените разноски. В този смисъл неоснователно е
възражението за липса на доказателства относно реалното им плащане. Неоснователно
е и възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение на един адвокат,
което е значително под минималния праг от чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал.
2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г., посл.изм.ДВ,бр.88/22г.)
Адвокат П. Й. е изготвил подробна касационна
жалба и е участвал лично в съдебно заседание, което сочи на добросъвестно
изпълнени задължения в пълен обем. За административно-наказателните
производства в Раздел IV от
Наредба №1/04г., са предвидени минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като с чл. 18, ал. 2 е постановено, че когато административното наказание е под
формата на глоба, каквото е процесното, възнаграждението се определя по реда на
чл. 7, ал. 2, върху стойността на наложената глоба, което в случая означава
следното: наложената глоба на Я.Г. е в размер на 10 000 лева и съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 3 от с.н., възнаграждението при интерес от 10 000 лева до 25 000
лева, е 1 300 лева плюс 9% за горницата над 10 000 лева. Заплатеното
възнаграждение в случая е чувствително под минимума, което прави несъстоятелно
възражението по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Недължимо платената държавна такса
(арг.чл.227а ал.5 АПК) в размер на 70 лева (л.10) подлежи на възстановяване по
друг ред. В обобщение, искането за присъждане на разноски на касаторката,
следва да бъде уважено в удостоверения по делото размер от по 540 лева за двете
съдебни инстанции. Основателно поисканите разноски, следва да бъдат възложени в
тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта – Сметната
палата на РБ,по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.10-чл.11 от ЗСмП.
Предвид изложеното, Административният съд
гр.Силистра, намира за основателна жалбата на Я.С.Г., в качеството ѝ на
кмет на община гр. Алфатар, а оспореното съдебно решение - за постановено при
наличие на касационно основание за неговата отмяна - неправилно приложение на
материалния закон, съгласно регламентацията от чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във
връзка с чл.63в ЗАНН. Настоящият състав, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК,
дължи произнасяне по съществото на спора след отмяна на обжалваното въззивното
решение, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, вр.с чл. 222, ал.
1 АПК и във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 118/19.07.2023г., постановено по АНД № 425/2023г. по описа на
Силистренския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ЗОП-69/26.04.2023г., издадено от Председателя на Сметната палата на РБ,
с което на основание чл. 247, ал. 1, пр. 1 ЗОП, на Я.С.Г., в качеството ѝ
на кмет на община гр.Алфатар, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 4 449,80 лева за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2, във връзка
с чл. 59, ал. 2 и чл. 177 от Закона за обществените поръчки.
ОСЪЖДА Сметна палата на Република България, с БУЛСТАТ: *********
и административен адрес: гр.София, ул. “Екзарх Йосиф“ №37, да заплати на Я.С.Г., с ЕГН: ********** ***, сумата от 1080 (Хиляда и осемдесет) лева - съдебни разноски за
производствата пред Районен съд гр.Силистра и пред Административен съд
гр.Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.