Р Е Ш Е Н И Е
№
29.09.2020г., гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при
секретаря Донка Табакова,
като разгледа докладваното от съдия Пенчева
а.н. дело № 242 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано
е по жалба на Т.Н.Б., срещу Наказателно постановление № 33-0000043 от 11.02.2020
г. на Началника на областен отдел
"Автомобилна администрация" Пазарджик при РД „Автомобилна
администрация“ Пловдив, с което на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 16 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра на
транспорта.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакувания акт, поради издаването му в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, обосноваващи отмяна на наказателното постановление. Допуснато било несъответвие между нарушената законова разпоредба в АУАН и
в наказателното постановление, представляващо самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания акт. Позовава се на обективни обстоятелства, независещи от
неговата воля, дължащи се на забавяне от страна на Община Ракитово да
предостави заплатените от таксиметровия водач холограмни стикери. Евентуално
счита, че с оглед особеностите на конкретния случай, а именно че притежава разрешение
за таксиметров превоз за съответната година на територията на Община Ракитово и
че е заплатил изискуемите холограмни стикери, е налице маловажен случай.
В проведеното съдебно заседание, чрез адв. Канатова-Бучкова, АК Пазарджик, поддържа жалбата и иска
отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна РД "Автомобилна
администрация" гр. Пловдив, в писмено становище, счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН /обжалваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя на 19.02.2020 г., а жалбата е подадена на 26.02.2020 г./, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Като
прецени представените по делото писмени и гласни доказателства и след като
обсъди доводите и възраженията на страните, съдът счита за установено следното
от фактическа страна:
При извършване на съвместна проверка от
служители на РД АА Пловдив и РУ Велинград,
на 27.01.2020г., на път III-376, на разклона за гр. Ракитово, бил спрян таксиметров
автомобил Дачия Логан с рег. № ****** . Установило се, че се извършва превоз на шестима пътници от гр. Ракитово за гр. Велинград. Таксиметровият
автомобил се управлявал от Т.Н.Б.. При проверката същият представил разрешение
за извършване таксиметров превоз на пътници на територията на Община Ракитово
със срок на валидност за периода от 01.01.2020г. до 30.06.2020г., издадено на ЕТ „Деси-Р-Т.Б.“. Представени били пътна книжка, издадена на
превозвача ЕТ „Деси-Р- Т.Б.“ и пътен лист за
извършвания на същата дата превоз. Таксиметровият автомобил, извършващ превоза,
нямал трайно залепени водоустойчиви светлоотразителни стикери, защитени с холограма
по образец /приложение № 10а/ на предния десен калник и на задната страна на
автомобила, за което на същата дата на водача Т.Б. бил съставен АУАН Серия А №
274835 от 27.01.2020г. Като нарушена разпоредба в него е посочена чл. 21, ал.
1, т. 15 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на Министъра на транспорта. При съставянето му водачът възразил, че е
заплатил холограмните стикери още на 20.12.2029г., но
към момента все още същите не му били предоставени от Община Ракитово. В срока по чл. 44 ЗАНН не са постъпвали
възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на Т.Н.Б. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лв., на осн. чл. 105, ал. 1 ЗАвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 16 от Наредба № 34
от 06.12.1999г. на Министъра на транспорта.
От представената по делото приходна
квитанция, издадена от Община Ракитово се установява, че таксата за издаване на
разрешение за таксиметров превоз на пътници и на два броя холограмни
стикери е заплатена на 20.12.2019г. Според представената от справка от Община Ракитово-л.
26 по делото, се установява, че отпечатването на холограмните стикери е
възложено на печатница „Бъгстон“ гр. Велинград на
06.01.2020г., но същите са получени от печатницата на 30.01.2020г.
Съдът установи фактическата обстановка
въз основа на показанията на актосъставителя А.С.И.-инспектор
към РД „Автомобилна администрация“ Пловдив и присъствалите при проверката
свидетели служителите на РУ Велинград мл. инспектор В.О.С. и мл. автоконтрольор Т.М.К., които кредитира като обективни,
логични и непротиворечиви, както и от представените писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до сладните правни изводи:
Актът за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени
от компетентни органи, в кръга на правомощията им, съгласно чл. 92, ал. 1, във
вр. 91, ал. 1, т. 5 ЗАвП и чл. 92, ал. 2 АвП, във вр. със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на МТИТС и в срокове по чл. 34 ЗАНН
При издаването им обаче са допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за
отмяна на обжалвания акт.
Нормативните изисквания за извършване
на таксиметров превоз са регламентирани в ЗАвП и
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на Министъра на транспорта. Таксиметровият превоз,
като вид обществен превоз на пътници срещу заплащане, се извършва от
превозвач, притежаващ съответното удостоверение за регистрация, и документи,
които се изискват от този закон, или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка. За таксиметров превоз на пътници се изисква също и разрешение за
съответната община, където ще се извършва превозът, издаден от кмета или от
упълномощено от него лица, за всеки отделен автомобил. Разрешението се издава
на регистрирания превозвач /арг. чл. 24, ал. 1 ЗАвП и чл. 24а, ал. 1 и ал. 2 ЗАвП/.
Заедно с разрешението се издават и водоустойчивите свотлоотразителни
стикери.
В настоящия случай регистриран превозвач е ЕТ
„Деси-Р-Т.Б.“, на когото е издадено разрешението за
извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Ракитово. Именно едноличният търговец е правно
задължения субект да спазва разпоредбите на ЗАвП и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, респективно се явява
субект на нарушението и административнонаказателноотговорно
лице. В случая обаче като нарушител е посочен и към отговорност е привлечено
физическото лице Т.Б.. Незаконосъобразно е санкционирано лице, което не е
субект на нарушението, защото няма качеството превозвач. Макар че едноличния
търговец е физическо лице, осъществяващо търговски дейност и регистрирано като
търговец по реда на чл. 56-60а ТЗ, ЗАвП и ЗАНН
предвиждат, че административнаказателна отговорност
се носи и от еднолични търговци и юридически лица, когато
същите в това си качество извършат нарушение. В случая нарушението е извършено от лицето,
регистрирано като превозвач- ЕТ „Деси-Р-Т.Б.“, на което е следвало да се
наложи имуществена санкция по чл. 105, ал. 1 ЗАвП. С
ангажирането на отговорността на физическото лице, което не субект на нарушение
и налагането на административно наказание глоба, е допуснато съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено по реда на чл. 53, ал.
2 ЗАНН.
Освен това е налице разминаване на
посочената нарушения разпоредба в АУАН, където е прието, че с деянието е
нарушен чл. 21, ал.1, т. 15 от Наредба № 34 от 06.12.1999г., а в обжалваното
наказателно постановление, извършеното е подведено под чл. 21, ал. 1, т. 16 от същата наредба.
Производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия
орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Това означава,
че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или
липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно
нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна
квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
“повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и
място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се
защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като
абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно
връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо с НП лицето да бъде наказано
за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в
АУАН или със същата правна квалификация, но с различно описание на съставомерните признаци – т.е. – на практика за различно
деяние.
В конкретния случай в АУАН описаното от
фактическа страна нарушение е квалифицирано по чл. 21, ал.1, т. 15 от Наредба №
34 от 06.12.1999г., която разпоредба е неотносима към
извършеното. Налице е съществено
противоречие между словесното описание на фактите и правната норма, под която
тези факти са подведени. Според показанията на актосъставителя при съставяне на акта е допусната техническа
грешка, която е коригирана в наказателното постановление, в което е посочено относимата разпоредба на закона, а именно чл. 21, ал. 1, т.
16 от Наредбата.
По мнение на настоящия състав този подход е
незаконосъобразен и цели заобикаляне на задължението на актосъставителя
да посочи в АУАН правната квалификация на нарушението, обяснявайки пропуска с
техническа грешка. Горното нарушение на административнопроизводствените
правила не може да се приеме за техническа грешка. Именно поради строгата
формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в
ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще
института “техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й /след
измененията на 248а НПК в наказателния процес все пак е въведен институтът на
ОФГ, но той е неприложим за настоящето производство/.
Така допуснатото процесуално нарушение не
би могло да бъде „санирано” по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и
когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма не е
основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително
тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да
се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение /деяние,
място и дата на извършване/ и посочената като нарушена правна норма. Подобно
противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов
АУАН стига да не са изтекли сроковете, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН. В
случая това не е сторено.
Ето защо съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора на жалбоподателят
се дължат разноски в производството, на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Искането е
заявено своевременно, в хода на съдебните прения. Претендират се разноски в
размер на общо 550, 00 лв. Като доказателства по делото са представени два
договора за правна защита и съдействия между Т.Н.Б. и адв.
Веселина Канатова-Бучкова, без дата, както й
пълномощно. В единия от договорите /л.28 по а.н.д. 242/2020г. на РС Велинград/
е уговорено, процесуално представителство, изразяващо се в изготвяне на жалба
срещу наказателно постановление № 33-0000043 от 11.02.2020г. и процесуално представителство по образуваното дело, в който е удостоверено,
че е платено в брой, възнаграждение в размер на 350,00 лв.. В другия- л. 29 по
а.н.д. 242/2020г. на РС Велинград, е уговорено процесуално представителство по
а.н.д. 242/2020г., насрочено за 21.09.2020г. и е удостоверено заплащане на
възнаграждение в брой от 200,00 лв.
Ответникът по жалбата прави възражения за
прекомерност на разноските в подаденото становище по жалбата срещу Наказателно
постановление № ********* от 11.02.2020г.
Съобразно представените доказателства и с
оглед релевираното възражение за прекомерност на
разноските от ответника, на жалбоподателят следва да се заплатят разноски в
размер на 300,00 лв.
Представени са два договора за правна
защита и съдействие с уговорени в тях адвокатски възнаграждения, но разноски се
дължат единствено по договора, в който е договорено възнаграждение за изготвяне
на жалба и процесуално представителство в размер на 350,00 лв. Съобразно
съдържащите се в него уговорки и предвид че възнаграждение за процесуално представителство,
ако не е уговорено друго, се дължи за
една инстанция, а в случая друго не е уговаряно, последващият договор за представителство пред съда на
21.09.2020г. е без основание и не поражда задължение за плащането на разноски
по него. Освен това, чл. 18, ал. 2 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения препраща към чл. 7, ал. 2, но не и към чл. 7, ал. 9. Но дори и
да се приеме за допустимо прилагането на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, при
обжалването на наказателното производство пред съда са преведени две заседания,
поради което с оглед размера на глобата и възражението на ответника, на
жалбоподателя следва да се присъдят 300,00 разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл.3 ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 33-0000043 от 11.02.2020 г. на Началника на областен отдел
"Автомобилна администрация" Пазарджик при РД „Автомобилна
администрация“ Пловдив, с което Т.Н.Б., ЕГН: **********, на основание чл. 105, ал. 1
от Закона за автомобилните превози на му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 16 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на
Министъра на транспорта.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на Т.Н.Б., ЕГН: ********** *** сумата от 300,00 лв. /триста
лева/ разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено, пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева