Р
Е Ш Е Н И Е
№ 247/13.4.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1360 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 268,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по
жалбата на Й.С.П. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Г.Д. – ПАК, против Решение
№ 450/12.11.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е потвърдено
ПНОМ с № С 190013-022-0094261/14.10.2019 г. и Разпореждане № С 190013-137-0009125/14.10.2019
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправило и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено, съответно да
бъде отменено потвърденото с него разпореждане. Моли се да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
– Й.С.П. – редовно уведомен на основание чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, представлява
се от адв. Д.. Поддържа се жалбата. Моли се съдът да отмени като материално незаконосъобразно
обжалваното Решение № 450/12.11.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив,
с което е оставил без уважение жалбата срещу разпореждане и постановление за
налагане на обезпечителни мерки. Изложени са подробни съображения в тази
насока. Моли се за направените по делото разноски по приложения списък.
Ответникът – Директор на ТД на НАП
гр. Пловдив, редовно уведомен на основание чл. 138, ал. 2 от АПК, се
представлява от гл. юрисконсулт Т., който оспорва жалбата. Моли съда да
отхвърли жалбата и да постанови решение, с което да потвърди решението на
директора на ТД на НАП гр. Пловдив. Счита се, че изпращането на изпълнителния
титул към НАП представлява действие, което прекъсва давността и започва да тече
нова такава. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
В ТД на НАП гр. Пловдив, офис
Пазарджик е образувано изпълнително дело № *********/2019 г. срещу Й.С.П. за
принудително събиране на два броя НП, издадени от ОД на МВР гр. Пазарджик. С НП
№ 16-0340-000356/13.06.2016 г. е наложена глоба в размер на 310,00 лв. Същото е
влязло в сила на 26.01.2017 г. С НП № 16-0340-000355/13.06.2016 г. е наложена
глоба от 2000,00 лв. – влязло в сила на 25.01.2017 г. На 14.10.2019 г. е
издадено Съобщение за доброволно изпълнение по реда на чл. 221 от ДОПК.
За събирането на посочените задължения
е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
19001-022-0094261/14.10.2019 г., с което е наложен запор на банковите сметки на
жалбоподателя в ДСК АД И ТИ БИ АЙ БАНК АД.
На същата дата е издадено и
Разпореждане с изх. № С 190013-137-0009125/14.10.2019 г. на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик за отказ да се погасят по
давност посочените по-горе два броя НП, във връзка с подадена от жалбоподателя молба/възражение
с вх. № С 190013-000-0480265/17.09.2019 г. Й.П. обжалва Разпореждането, СДИ и
ПНОМ с жалба с вх. № 94-00-6941 от 05.11.2019 г., като жалбата му е оставена
без уважение с Решение № 450 от 12.11.2019 г. на директора на ТД на НАП гр.
Пловдив.
Обжалваното решение е изпратено на
жалбоподателя по пощата и е получено от него с препоръчано писмо на 20.11.2019
г. В законоустановения срок е обжалвано пред Административен съд – Пазарджик.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което
има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореното решение представлява
валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Същото е постановено в
производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП
гр. Пловдив, офис Пазарджик, в писмена форма и съдържа всички съществени
елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид
горното съдът приема, че Решение № 450 от 12.11.2019 г. на директора на ТД на
НАП гр. Пловдив е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на
съществени нарушения на процедурните правила, но при неправилно приложение на
материалния закон.
Вземанията
по влезли в сила наказателни постановления представляват публични държавни
/общински/ вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е предвидено,
че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение,
като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл. 172, ал. 3
от ДОПК/. По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления
обаче е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение
на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и
началния момент, от който този срок започва да тече – чл. 82 от ЗАНН.
Съгласно
чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако
са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Нормата
на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече
давността за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите,
когато тя е прекъсната – давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след
завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова
давност. Това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова
двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни
действия, наказанието „глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред. Този извод
е изцяло в унисон с мотивите в Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г.
по т.д. № 2/2017г. на ВАС, което е задължително за прилагане от
административните органи и съдилищата. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба,
независимо от спирането или прекъсването на давността, административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал. 1. Също така ал. 4 от същата норма установява, че разпоредбата на
предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането
й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Следва да се посочи,
че нормата на ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН изключва приложението единствено и само
на т. нар. "абсолютна погасителна давност", предмет на регламентация
на "предходната алинея" - ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН. Тя по никакъв
начин не обосновава извод, че при образувано изпълнително производство в срока
по ал. 1 на чл. 82 от ЗАНН от тази дата насетне приложим е институтът на общата
погасителна давност, уредена в чл. 171 от ДОПК. Напротив по аргумент от ал. 2
на чл. 82 от ЗАНН, чието приложение не е изключено от разпоредбата на ал. 4,
която е категорична, че не се прилага единствено и само "предходната
алинея", а не целият текст на чл. 82 от ЗАНН, от тази дата давността е
прекъсната и започва да тече нова давност. Безспорно се касае за сроковете по
ал. 1 от чл. 82 от ЗАНН.
При
прилагането на специалната нормативна регламентация по чл. 82, ал. 1, б. „а” във вр. с ал. 2 от ЗАНН,
следва извода, че по отношение на публичните вземания за глоби по посочените
по-горе наказателни постановления, погасителният давностен срок е започнал да
тече от датата на влизането в сила на съответното наказателно постановление, а
именно от 25.01.2017 г. за вземането за глоба, наложена с НП №
16-0340-000355/13.06.2016 г. и от
26.01.2017 г. за вземането за глоба, наложена с НП № 16-0340-000356/13.06.2016
г. издадени от ОД на МВР гр. Пазарджик. Спорният въпрос се свързва с правното
значение на изпращането на изпълнителния титул към НАП и дали това представлява
действие, което прекъсва давността и започва да тече нова такава.
Органът
е посочил в своето решение, че с входиране на двата броя НП в офис Пазарджик на
05.11.2018 г. е прекъсната давността на основание чл. 82 ал. 2 от ЗАНН, който
извод не се споделя от настоящата инстанция.
Разпоредбата
на чл. 220 от ДОПК, озаглавена "Образуване на изпълнително дело"
предвижда при неплащане на публичното задължение в срок изпълнителното
основание да бъде изпратено на публичния изпълнител "за образуване на
изпълнително производство". Разпоредбата на чл. 221 от ДОПК
"Започване на производството" посочва действията на публичния
изпълнител, които той извършва когато пристъпва към изпълнение - изпращането на
съобщението за доброволно изпълнение по същия текст. При сравнителното
тълкуване на двете разпоредби, във връзка с нормата на чл. 226 от ДОПК относно
изискването за форма за всяко действие, което извършва публичния изпълнител,
съдът намира, че постъпването на преписките от МВР в НАП и тяхното регистриране
в НАП няма правното значение на "образуване" на производство по
принудително изпълнение. Законът изисква "действия" на публичния
изпълнител, но регистрацията в деловодната система не може да бъде
квалифицирано като такова действие по смисъла на ДОПК. Първият формален акт, за
който са налице доказателства в административната преписка, издаден от
публичния изпълнител, представляват съобщението за доброволно изпълнение и постановлението
за налагане на обезпечителни мерки от 14.10.2019г., като именно към тази дата
следва да се преценява приложението на чл. 82 от ЗАНН. Двегодишната давност за
задължението, произтичащо от издадените НП е започнала да тече от датата на
влизане на НП в сила – 25.01.2017 г. и
съответно 26.01.2017 г. и е изтекла за НП № 16-0340-000355 на 25.01.2019 г. и
за НП № 16-0340-000356 на 26.01.2019 г.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че към момента на издаването на
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, запор на банкови сметки в
две банки, разпореждането на публичния изпълнител за отказа за отписване на
задълженията, вкл. и на решението на директора на ТД на НАП, срокът по чл. 82,
ал. 1, б. „а“ от ЗАНН е изтекъл и не съществува изпълнително основание за
обезпечаване, респ. за събиране на погасеното по давност задължение.
Погасяването
по давност на вземанията по НП № 16-0340-000356/13.06.2016 г. и по НП №
16-0340-000355/13.06.2016 г. на ОД на МВР гр. Пазарджик води до отпадане на
възможността да се изпълнят наложените с тях административни наказания „глоба“.
С оглед нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗАНН за публичния изпълнител остава единствената
възможност да приеме, че съгласно разпоредбата на чл. 168, т. 3 от ДОПК
публичните вземания по посочените НП са погасени по давност и следва да се
отпишат съобразно императивното правило на чл. 173 от ДОПК. В тази връзка той
следва да приложи и нормата на чл. 225, ал. 1 от ДОПК като прекрати
производството по принудително изпълнение, касаеща публичните вземания по
влезлите в сила НП. Като не е сторил това, публичният изпълнител е допуснал
нарушение на материалния закон. Приемайки подадената пред него жалба против
разпореждането на публичния изпълнител за неоснователна, директорът на ТД на
НАП е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо
него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени и
разпореждането на публичния изпълнител. Преписката следва да бъде върната на
публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение
задължителни указания.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 310 лева, от
които 10 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното, Административен съд – Пазарджик – III състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 450/12.11.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е
потвърдено ПНОМ с № С 190013-022-0094261/14.10.2019 г. и Разпореждане № С
190013-137-0009125/14.10.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.
Пловдив, офис Пазарджик.
ВРЪЩА преписката на публичния
изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Пловдив
да заплати на Й.С.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева,
съставляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/