ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1237
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110144694 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от Н. В. З., чрез адв. Б. Б., срещу
„......................, с правоприемник „.....................
В срока за отговор е постъпил такъв.
Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно
заседание и изготвяне не проект за доклад в следния смисъл:
В исковата молба се твърди, че на 29.11.2018 г. между ищцата Н. В. З. и
„.....................“ ............... е сключен договор за потребителски кредит PLUS-
16563936, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв., 82
погасителни вноски, лихвен процент 36,03%, застрахователна премия 4 704
лв., такса ангажимент 350 лв., ГПР 44,89%, обща сума за връщане 32 795,28
лв. Ищцата твърди, че е заплатила 82 месечни вноски по кредита,
включително застрахователната премия и такса ангажимент.
Ищцата счита, че договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Сочи, че в договора: не е посочено как се формира главницата; нарушен е чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени застрахователната
премия и такса ангажимент, с което се нарушава чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
заобикаля чл. 21, ал. 1 от ЗПК; липсват условия за прилагане на лихвения
процент, в това число дали е фиксиран или променлив, дали е годишен или за
друг срок; не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва, посочен е само като процент, а не в размер в лева;
ГПР е посочен като абсолютна стойност, без да е ясно кои компоненти са
включени в него и каква е стойността им; липсва погасителен план,
отговарящ на изискванията на закона; на длъжника не са представени общите
условия.
Ищецът твърди, че е налице нищожност на конкретни клаузи: такса
ангажимент и застрахователна премия. Сочи, че не е спазена формата на
застрахователния договор.
Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на
1
договор за потребителски кредит PLUS-16563936 от 29.11.2018 г., сключен
между Н. В. З. и „................., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК,
както и да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД „....................... да заплати на Н. В. З. сума в размер на 50 лв.
(частичен иск от 22 795,28 лв.), дадена на без правно основание (по нищожен
договор за потребителски кредит PLUS-16563936 от 29.11.2018 г.), ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
плащане.
В условията на евентуалност, моли съдът да прогласи нищожност на
клаузата за такса ангажимент на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.
2 от ЗПК и клаузата уреждаща застрахователна премия от договор за
потребителски кредит PLUS-16563936 от 29.11.2018 г., на основание чл. 26,
ал. 2, предл. 3 от ЗЗД, както и да постанови решение, с което да осъди на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „................. да заплати на Н. В. З. сума в
размер на 5 054,00 лв. дадена на без правно основание по нищожни клаузи, от
които: 350 лв. за такса ангажимент и 4 704 лв. за застрахователна премия,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане.
В отговора на искова молба ответникът е оспорил иска, моли съдът да
го отхвърли. Сочи, че ищцата е заплатила само 13 187,65 лв. по договора и е
сключено споразумение за предсрочно погасяване на 08.08.2022 г., била
заплатила 2 062,33 лв. застрахователна премия, а възнаградителната лихва
била начислявана до датата на споразумението. Излага, че застрахователната
премия и таксата ангажимент не са част от главницата по кредита, като
таксата ангажимент е включена в ГПР, а застрахователната премия не е част
от ГПР. Твърди, че застраховката „защита на плащанията“ е сключена по
желание на длъжника. Излага, че има практика, че в случай, че потребителят
се откаже от застраховката, условията по кредита не се променят. Твърди, че
лихвения процент по чл. 2 от договора е фиксиран за целия срок на договора,
че е част от ГПР, може да се определи стойността му в лева при елементарно
пресмятане. Налице са доводи, че ГПР е формиран при достатъчно дадена
информация за потребителя. Твърди, че договора съдържа погасителен план,
а общите условия към договора били инкорпорирани в самия него. Намира и
евентуалните искове за неоснователни. Оспорва, че клаузите за такса
ангажимент и застрахователна премия са недействителни. Сочи, че договорът
за застраховка е сключен при общи условия, на застрахования бил представен
застрахователен сертификат, била спазена формата на договора. Възразява, че
кредиторът не се е обогатил, тъй като е превел на застрахователя „.................
всички суми платени от потребителя по договора за застраховка и иска по чл.
55 от ЗЗД е неоснователен. Претендира разноски.
Съдът намира, че не са налице обстоятелства или права, които не
подлежат на доказване и трябва да се приемат за безспорни по делото.
Правна квалификация:
Ищцата е предявила два главни кумулативно съединени иска:
1/ Установителен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1
2
от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор за кредит.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор
за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузи от
договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби. В
тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни,
включително са договорени индивидуално.
2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Съгласно
задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на ВС иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. За да бъде уважен иска
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е предал,
съответно, че ответникът е получил посочената от него сума, размерът й,
както и че липса на основание за получаването. В тежест на ответника е да
докаже, че сумата е получена на валидно правно основание, респективно не е
получил сумата.
В условията на евентуалност са предявени кумулативно следните
искове:
1/ Установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на
клаузата за такса ангажимент.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор
за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузи от
договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби. В
тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни,
включително са договорени индивидуално.
2/ Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, вр.
чл. 344, ал. 1 от КЗ за прогласяване на нищожност на клаузата за
застрахователна премия.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е налице
твърдяното противоречие на клаузата от договора за потребителски кредит с
императивни законови разпоредби. В тежест на ответника е да докаже, че
оспорената клауза е действителна, включително е договорена индивидуално,
както и формата на договора за застраховка е спазена.
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За да бъде
уважен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е
предал, съответно, че ответникът е получил посочената от него сума,
размерът й, както и че липса на основание за получаването. В тежест на
ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно основание,
респективно не е получил сумата.
Доказателствени искания:
Искането на ищеца за съдебно счетоводна експертиза, по посочените от
него въпроси, е основателно. Следва да се допуснат и въпросите на ответника.
3
Съдът ще остави без уважение доказателственото искане на ищеца да
задължи ответника да представи определени документи от счетоводството си,
като ще възложи на вещото лице съответната задача, а именно: Вещото лице
след като се запознае със счетоводството на ответника, да посочи – Какъв е
размерът на заплатените от потребителя суми по договора за потребителски
кредит, в общ размер и разбити по съответните пера (главница,
възнаградителна лихва, застрахователна премия други лихви и неустойка в
случай, че са начислявани такива, и др.)?
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба
и отговора на искова молба писмени доказателства, тъй като същите са
допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор
предмет на делото, а по доказателствената им стойност съдът ще се произнесе
в крайния съдебен акт.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. от
10:00 ч., за която дата и час:
Да се призоват страните като им се връчи препис и от настоящото
определение;
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на искова молба
документи като писмени доказателства.
УКАЗВА ищеца, че не представя доказателства, че за заплатил на
ответника сума от 50 лв. (частичен иск от 22 795,28 лв.), дадена на без правно
основание по нищожен договор за потребителски кредит PLUS-16563936 от
29.11.2018 г., а по евентуалния иск сума в размер на 5 054,00 лв. дадена на без
правно основание по нищожни клаузи, от които: 350 лв. за такса ангажимент
и 4 704 лв. за застрахователна премия, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното плащане.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито
съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в
настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите в исковата молба и в отговора на искова молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото М. М., която да бъде призована
4
за изпълнение на поставената задача и насроченото съдебно заседание, след
представяне на доказателства за внасяне на определения от съда депозит.
Вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и и в
счетоводството на ищеца, да даде заключение по поставените задачи от
страните, което да представи по делото най-малко една седмица преди
заседанието – арг. от разп. на чл. 199 ГПК. Да отговори и на поставената в
проекта за доклад задача от съда.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
определението, по сметка за вещи лица на Софийски Районен съд .
УКАЗВА на страната /ищеца/, че следва да представи платежен
документ по делото, удостоверяващ плащането на определения от съда
депозит за възнаграждение на вещото лице, оглед уведомяването и
призоваването на същото.
УКАЗВА на страните, че на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК ще провери служебно
договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото за
наличието на неравноправни клаузи като им дава възможност да изразят
становище по този въпрос в първото съдебно заседание по делото.
УКАЗВА на страните, че по арг. от разп. на чл. 41 от ГПК, страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА, ЧЕ НА ОСНОВАНИЕ Чл. 238 ГПК Ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се
чл. 232, изречение второ. Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА на страните възможността да ползват медиация за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5