Р Е Ш Е Н И Е №50
гр. Габрово, 16.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
седми юни ................. през две
хиляди двадесет и втора година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА...............
и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 290 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Жалбоподателят Ф.С.Ю. *** е
обжалвала Заповед №1033/29.10.2021г. на Зам. Кмет на Община Севлиево с искане
същата да бъде отменена.
В жалбата си Ф.Ю. твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна и неправилна. Според
жалбоподателката процесния навес представлявал лека постройка за дърва с
ламаринен покрив с височина около 2м., като в източната му част за стена бил
използван съществуващ стар каменен зид, който се явявал граница на имота с
улицата, а в западната си част бил открито пространство с четири вертикални
дървени подпори, поддържащи ламаринения покрив. Направен бил около 1980г. По
начина по който бил направен и материалите от които бил изграден следвал извод
че същия не представлява строеж предвид дадената дефиниция в §5, т. 38 от ДР на
ЗУТ. Процесният строеж не попадал в нито
една от посочените хипотези и сам по себе си не представлявал строеж по смисъла
на закона. Не следвало да се изследва факта дали същият бил търпим строеж по
смисъла на § 16, ал. 1 и §127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като същият не представлявал
строеж. Излагат се доводи за търпимост на процесния обект съобразно §16 от ПЗР
на ЗУТ.
Претендира въз основа на изложените в жалбата
съображения, доразвити допълнително в съдебно заседание отмяна на Заповед
№1033/29.10.2021г. на Зам. Кмет на Община Севлиево, като незаконосъобразна и
присъждане на направените по делото разноски.
За ответника Зам. Кмет на Община Севлиево, редовно
призован, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и
моли същата да бъде отхвърлена по подробно изложени съображения. Претендира
присъждане на разноски.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за допустима, а разгледана по същество за основателна.
ГАС в настоящия си
състав, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на
процесното оспорване е Заповед №1033/29.10.2021г. на Зам. Кмет на Община
Севлиево, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се в
гр. Севлиево, представляващ: "Второстепенна постройка- навес",
находящ се в имот *****, кв. ***по плана на с. **********, общ. Севлиево
без одобрени строителни книжа и Разрешение за строеж, както и поради факта, че
постройката е изградена на уличната регулация.
Заповедта е
издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.
Процесният строеж
е изпълнен без одобрени строителни книжа и без да е издадено Разрешение за
строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ,
изграден е на уличната регулация, което е дало основание на административния
орган да приеме същия за незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ
и да разпореди премахването му.
Прието е, че
строежът не представлява търпим по смисъла на § 16, ал. 1 оат ПЗР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
тъй като не са налични изискванията на тези норми, както и на чл. 113, ал. 1 от
Наредба №5/17.05.2001г.
За строежа не са
налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на
§ 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
както и че не е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
В изпълнение на
законовите изисквания, до извеждането на извода за незаконност на процесния
строеж, се е стигнало след извършване на надлежна проверка от страна на
служители на Община Севлиево, констатациите от която са обективирани в КА №16
от 13.10.2021г., в който е констатирано изграждането на разпоредения за
премахване незаконен строеж, находящ се в гр. Севлиево, представляващ:
"Второстепенна постройка- навес", находящ се в имот *****, кв. **
по плана на с. ***********,
общ. Севлиево без одобрени строителни книжа и Разрешение за строеж и е
изградена на уличната регулация.
В Община Севлиево
е заведено Възражение №ДД-4-Б-03.713-/7/19.10.2021г. в законовия 7- дневен срок
от Ф.С.Ю. против съставения КА№16/13.10.2021г., което не е уважено от административния
орган.
По делото не са
представени доказателства, че у жалбоподателя са налични строителни книжа за
процесните строежи, макар и съдът да е изпълнил задължението си за
разпределение на доказателствената тежест.
В Заповедта
подробно е описано, че е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
който подлежи на премахване. Посочено е също, че строежа е изпълнен без
изискващите се строителни книжа/одобрени инвестиционни проекти и издадено
Разрешение за строеж/ в нарушение на чл. 42, ал. 2
и ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
В жалбата не се
твърди, че за спорната постройка не са налице одобрени проекти и е издадено
Разрешение за строеж, като се сочи година на изграждането. Излага се
единствено, че постореното е при режим на търпимост.
Установяването на
годината на построяване на строежа е от съществено значение за изясняване
предмета на спора дотолкова доколкото се твърди в жалбата търпимост на строежа,
макар и да не се сочи конкретно в коя хипотеза на § 16
или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
да попада процесното строителство.
Жалбоподателката
се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на НА№***********. по силата на
който същият е придобит от нейната майка Ф. И.
Е. Д.. Тя е починала, като видно от представено
Удостоверение за наследници №208/07.08.2019г. наследник на Ф. Д. е дъщеря й жалбоподателката Ф.Ю..
Съгласно разпоредбата
на чл. 42 ал. 2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване, с изключение на
гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.
Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната
граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват
калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран
поземлен имот, или плътни огради.
За доказване
търпимост на един строеж с оглед необходимостта от преценка на неговото
съответствие с ПУП/ правилата и нормативите, действащия към момента на
извършването му/или съгласно ЗУТ, е необходимо назначаването на експертиза в
какъвто смисъл е и допуснатата от съда СТЕ.
В Заключението си
вещото лице е описало подробно строителните правила и норми, както и посочила
законовите разпоредби, действали в периода 1980г. Според вещото лице процесната
„Второстепенна постройка- навес“ не е трайно прикрепена към терена върху който
е поставена. Същата не представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ
и съответно за изграждането й законът не изисква издаването на каквито и да е
било строителни книжа в т.ч. разрешение за строеж. Според вещото лице застроената
площ на процесната постройка посочена в Констативния акт, Становището и
Заповедта е невярна. Постройката е с площ 21.30кв.м., което е повече от
допустимата 20кв.м., но превишението е в рамките на допустимото от 5% и
отговаря на изискването на чл. 120 от Наредба №5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство. Процесната постройка е била отразена на
плана от 1928г. но не в точния вид и размер както е към момента. Към момента на
построяване на постройката същата отговаря на изискванията на чл. 173, ал. 1 и
чл. 119, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗТСУ. Навесът няма изградена за него стена
разположена на уличната регулационно линия, а е използвана оградата от каменна
зидария за подпиране на покрива. Конструкцията е изградена от четири дървени
колони, които не са закрепени трайно към земята, а са поставени върху настилка
от тротоарни плочи и циментен бордюр, без наличието на други крепежни елементи.
Предвид данните по
делото съдът приема, че по делото от страна на жалбоподателя се доказва
годината на построяване на сградата, предмет на Заповедта. Безспорно се
установява че процесната потройка не е трайно прикрепена към терена върху който
е поставена. Същата не представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ
и съответно за изграждането й законът не изисква издаването на каквито и да е
било строителни книжа в т.ч. разрешение за строеж. Застроената площ на
процесната постройка посочена в Констативния акт, Становището и Заповедта е
невярна. Постройката е с площ 21.30кв.м., което е повече от допустимата
20кв.м., но превишението е в рамките на допустимото от 5% и отговаря на
изискването на чл. 120 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство. Процесната постройка е била отразена на плана от 1928г. но
не в точния вид и размер както е към момента. Към момента на построяване на
постройката същата отговаря на изискванията на чл. 173, ал. 1 и чл. 119, ал. 1,
ал. 2 и ал. 3 от ЗТСУ. Навесът няма изградена за него стена разположена на
уличната регулационно линия, а е използвана оградата от каменна зидария за
подпиране на покрива. Конструкцията е изградена от четири дървени колони, които
не са закрепени трайно към земята, а са поставени върху настилка от тротоарни
плочи и циментен бордюр, без наличието на други крепежни елементи.
С оглед горното съдът
намира, че процесният обект, нямащ характер на
строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, няма как да бъде квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Основателно е твърдението в жалбата за това, че
проценната Заповед е немотивирана и неправилна. Същата възпроизвежда неправилна
ппреценка на контролните органи в хода на проведеното административно
производство, които са в разрез със събраните в хода на съдебното оспорване
писмени и гласни доказателства. В тази насока е и заключението на вещото лице,
което също води до крайния извод за неправилност на обжалваната Заповед, поради
факта, че проверяваната постройка- навес няма качеството строеж съобразно §5,
т. 38 от ДР на ЗУТ.
По тези съображения,
съдът намира, че оспорената Заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при допуснато
нарушение на материалния закон.
Ето защо, съдът
намира, че подадената пред него жалба се явява основателна, а оспореният
административен акт – незаконосъобразен.
По тези съображения се налага отмяна на обжалваната Заповед №1033/29.10.2021г.
на Зам. Кмет на Община Севлиево.
При изхода от делото,
искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в тежест на органът,
издател на оспорения акт следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита на жалбоподателя, в размер на 710 лв., от които 10лв. ДТ, 400 лева възнаграждение за вещо
лице и 300 лева адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №1033/29.10.2021г. на Зам. Кмет на Община Севлиево по оспорване на Ф.С.Ю.
***, като неправилна и незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Зам.
Кмет на Община Севлиево да заплати на Ф.С.Ю. *** сума в размер на 710 лева,
представляващи направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок
от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :