№ 9
гр. Кюстендил, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Е. Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500516 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *****, представлявано от изп.директор С. И., чрез Адвокатско съдружие ***
чрез адв. Б. П. от ВрАК, насочена против решение № 260128 от 12.03.2021 г., постановено
от РС – Дупница по гр.д. № 704/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е осъдил А. А. С. и Е. К. Г.а да
заплатят на *** сума в размер на общо 1 820,76 лева, включваща 1 657,66 лев главница и
163,10 лева договорна лихва, произтичащи от сключен с ответниците договор за
потребителски кредит № ***., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане; отхвърлил е като неоснователен предявения от *** срещу И. Н. Г.
иск за осъждане на ответника в качеството му на поръчител да заплати на ищеца сума в
размер на общо 1 820,76 лева, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***.;
осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. С. и Е. Г.а да заплатят на *** сторените
разноски в производството в размер на 412,83 лева.
Въззивното дружество обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която
районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения срещу И. Н. Г. иск за осъждането
му в качеството му на поръчител да заплати на ищеца сума в размер на общо 1 820,76 лв.,
произтичащи от договор за потребителски кредит № ***., като релевира доводи за неговата
неправилност поради незаконосъобразност, неоснователност и допуснати нарушения на
1
материалния и процесуалния закон. Излага съображения в подкрепа на становището за
основателност на предявения иск като се позовава на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Подчертава, че уведомяването от кредитора на длъжника, съдлъжника и поръчителя за
обстоятелството, че кредитът е предсрочно изискуем, е станало на 04.11.2019 г. с поканата,
получена лично от ответницата С.. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд в
решението си в частта относно поръчителя И. Г. не е съобразил разпоредбите на чл. 3 и чл.
4, ал. 1, т. 1 от приетия на 13.03.2020 г. Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците. Твърди, че съобразявайки цитираните разпоредби, 6
месечният срок по чл.147, ал. 1 от ЗЗД изтичал на 04.06.2020 г., предвид което подадената
на 29.05.2020 г. искова молба била подадена в срок и срещу поръчителя И. Г. и той не
можел да се ползва от защитата по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване
на ново решение, с което предявения срещу И. Г. иск бъде уважен. Претендира присъждане
на разноските за особен представител на ответника в първоинстанционното производство,
както и разноските във въззивното производство.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
2
Пред окръжен съд не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 ал.2 и ал.3 от
ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не е необходимо да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
По делото е установено, а и не е спорно между страните, че между страните е
сключен Договор за кредит № 002726/14.04.2015г., по силата на който дружеството-ищец е
предоставило на ответницата А. С. потребителски кредит за текущи нужди в размер на 5
000.00 лева, за срок от 60 месеца, при променлив годишен лихвен процент в размер на
15.850 % и ГПР 17.69%. Общата стойност на дължимите плащания е уговорен в размер на
7331.63 лева. На същата дата, според условията на сключения между тях договор за кредит,
ищецът начислил на ответницата С. такса в размер на 60.00 лв. и рефинансирал задължения
на същата към ***. Не е спорен и фактът, че сумата, предмет на договора за кредит е усвоена
от кредитополучателя. Договорът е подписан от ответницата Е. Г.а като съдлъжник и от
ответника И. Г. като поръчител.
Към 28.05.2020г. ответницата А. С. не е платила дължимите шестнадесет месечни
вноски в размер на общо 1 820.76 лв. (от които 1657.66 лв. - главница и 163.10 лв. договорна
лихва), като първата неплатена вноска е с дата на падеж 14.01.2019 г., а последната-
14.04.2020 г.
Ищецът изпратил на ответниците извънсъдебна покана с peг. № ОГК-КК-
215/31.10.2019 г., с която ги уведомил за допуснатата забава в плащанията на вноските по
кредита над 180 дни и че на 181-вия ден кредитът е станал предсрочно изискуем в цялост и
ги поканил да заплатят. Поканата е получена лично от ответницата С. на 04.11.2019 г., видно
от приетото като доказателство известие за доставяне, след което е направено едно плащане
в размер на 130.00 лв. на 01.04.2020 г.
При така установените факти районният съд е приел иска за основателен по
отношение на ответниците А. А. С. и Е. К. Г.а, а по отношение на ответника И. Н. Г.
отхвърлил иска, позовавайки се на защитната норма на 147, ал.1 ЗЗД, приемайки че
последният се е освободил от отговорност поради изтичане на предвидения в цитираната
разпоредба преклузивен шестмесечен срок. За да постанови този краен извод съдът е приел
за доказано в процеса, че ищецът надлежно е упражнил правото си да обяви кредита изцяло
за предсрочно изискуем чрез изпратената до ответниците и приета от длъжника А. С.
извънсъдебна покана. Съобразявайки, че длъжникът по кредитното правоотношение е
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита на 04.11.2019 г., а исковата молба е
депозирана в съда на 29.05.2020 г., е приел, че спрямо ответника И. Н. Г. е настъпила
преклузията, уредена в чл.147, ал.1 ЗЗД, което го и освобождава от задължението да
отговаря след този срок за задължението на главния длъжник, което е обезпечил като
поръчител.
Изводите на районният съд не се оспорват с депозираната въззивна жалба.
Основният довод, на който същата почива, е че към процесният период от време, е действал
3
приетият на 13.03.2020 г. Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците. Въззивното дружество се позовова на чл.4, ал.1, т.1 от цитирания закон, където
е прието, че се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете,
определени в закон, извън тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното положение
и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни
субекти.
По така изложеният от въззвника довод, очертаващ предметният обхват на въззивната
проверка, настоящият съдебен състав приема следното:
На основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19 с решение на Народното събрание е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 април 2020 г.
С решение на Народното събрание на Република България прието на 3.04.2020 г.,
срокът на извънредното положение обявено на 13.03.2020 г. е удължен до 13 май 2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците с един месец от отмяната на извънредното
положение се удължават сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат
по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение
на задължения на частноправни субекти.
Срокът по л.147, ал.1 ЗЗД е относим към предоставени от закона материални права на
частноправни субекти, при което съдът намира, че същият се субсидира под нормата на
чл.4, ал.1, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците.
По силата на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в ДВ бр. 44 от
13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата. При това положение срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
е започнал да тече на 04.11.2020 г., следвало е да изтече на 04.05.2020 г., но по силата на
цитираната в специалния закон регламентация, реално изтича на 04.06.2020 г. Исковата
молба е подадена на 29.05.2020 г., когато все още не е изтекъл преклузивния срок по чл.147,
ал.1 ГПК, при което искът и срещу длъжника И. Н. Г., като поръчител по кредитното
правоотношение, следва да се уважи. Същият дължи солидарно с останалите двама
ответници претендираните по делото суми за главница и мораторна лихва
Изложеното предопределя отмяна на решението на районния съд в обжалваната част
4
и уважаване на исковата претенция и срещу ответника И. Н. Г., който дължи присъдените
суми солидарно с останалите двама ответника .
По разноските:
Поради уважаване на иска и срещу ответника И. Г. на ищецът се дължат изцяло на
основание чл.78, ал.1 ГПК сторените в производството разноски. Районният съд е присъдил
на ищеца разноски в общ размер на 412.83 лева, от които 72.83 лева държавна такса и 340.00
лева адвокатски хонорар. Сумата, платена от ищеца за възнаграждение на особения
представител на ответника И. Н. Г. не е присъдена поради отхвърляне на иска спрямо този
ответник. С настоящото решение тази сума ще бъде присъдена, както и сумата за особен
представител, заплатена и за въззивното производство, възлизащи на по 357.45 лева за една
съдебна инстанция или общо 714.90 лева за двете съдебни инстанции, като сумата е
дължима от въззиваемия И. Н. Г..
По обжалваемоста:
Настоящото решение не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260128 от 12.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.
№ 704/2020 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил като
неоснователен предявения от *** срещу И. Н. Г. иск за осъждане на ответника в качеството
му на поръчител да заплати на ищеца сума в размер на общо 1 820,76 лева, произтичащи от
договор за потребителски кредит № ***., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати солидарно с А. А.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** и Е. К. Г.а, ЕГН **********, с адрес: гр. *** на ***,
ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор С.
И.,, присъдената с горепосоченото решение на ДнРС сума в размер на общо 1820.76 лв.
//хиляда осемстотин и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, включваща 1657.66 лв.
(хиляда шестстотин петдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) главница и 163.10
лв. (сто шестдесет и три лева и десет стотинки) договорна лихва, произтичащи от сключен с
ответниците договор за потребителски кредит № 002726/14.04.2015г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 29.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
*** да заплати на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. *****, представлявано от
изпълнителния директор С. И., сума в размер на 714.90 лева заплатено възнаграждение за
особен представител за двете съдебни инстанции.
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6