Р Е
Ш Е Н
И Е № 80
гр. Габрово, 23.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО,
……………….. колегия, в публично
заседание на седм октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря ……РАДИНА БУРМОВА и с участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ КАНД №80 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С Решение №55/02.07.2020г. по НАХД№151/2020г. на РС Севлиево е
отменено НП№**********/08.04.2020г. на Директор на РДГ В. Търново, с което за
нарушение по чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и на осн. чл.
84, ал. 1 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева, на осн. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три
години, а на осн. чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата 1бр.
ловно оръжие АТА АРМС/******/*****.
В жалбата си касационния жалбоподател Директор на
РДГ В. Търново твърди, че обжалваното Решение било неправилно и
незаконосъобразно, като при постановяването му били нарушени материалните норми
на Р България. Излагат се подробни мотиви като се интерпретират събраните писмени
и гласни докаателства в хода на проведеното административно наказателно
производство и и пред РС Севлиево, като в заключение се твърди че извършеното
нарушение било доказано по безспорен и несъмнен начин и се пътвърждавало от
събраните по делото доказателства. Деянието не следвало да се квалифицира като
маловажен случай.
Въз основа на тези си съображения жалбоподателят
моли за отмяна на обжалваното Решение, както и за потвърждаване на обжалваното
НП.
Касационният жалбоподател, редовно призован не се
явява, не се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен
процесуален представител. Депозирано е Писмено с становище в което се заявява
че поддържа жалбата, както и искането по същество.
Ответната по жалбата страна М.К.С., редовно
призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител- адвокат, който в постъпило по делото
Писмено становище оспорва жалбата, по същество се заявява искане за оставяне в
сила на обжалваното Решение. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава
мотивирано заключение за оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и
законосъобразно, като въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка Административен
съд Габрово, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Същата не се
оспорва и от страните по делото. АС Габрово споделя като правилни правните
изводи, довели до отмяна на атакуваното
НП.
Въз основа на АУАН серия В № 005855 от
12.10.2019г. и писмените доказателства, събрани в хода на административнонаказателното производство е издадено обжалваното НП № **********/08.04.2015г. на Директор на РДГ Велико Търново против М.К.С.,
за това, че на 12.10.2019г. ловува с редовно заверен билет за лов №315174, с
писмено Разрешително за групов лов № 009983 за 12.10.2019г. за
ловностопанския район на РЛД– Севлиево– 1, ловище Бял бряг, но извън
определеното в разрешителното за лов място, като стои на пусия извън населено
място, в землище на с. Ряховците – 3-то ловно поле, местност „*****” на ЛРД
Ряховците, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие АТА АРМС/*****/***** без
да е убил или уловил дивеч. В НП е отбелязано, че нарушението е
извършено на територията на РДГ В. Търново, общ. Севлиево,
землище Ряховците, трето ловно поле, местност „*****” на ЛРД Ряховците. Административнонаказващият
орган е приел, че с действията си М.С. е нарушил
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 43,
ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, за което на осн. чл. 96,
ал. 1 от ЗЛОД, му е наложена наказание по
чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД глоба в размер на
200.00лв., на осн. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от три
години, а на осн. чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата
вещите, средство на нарушението: 1 бр. ловно оръжие АТА АРМС/*****/*****. В НП е отбелязано, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, за което са изложени мотиви.
Така изложеното фактическа обстановка съдът е установил от приложените писмени и гласни доказателства. При описаната фактическа обстановка съдът е направил следните изводи:
Жалбата е подадена в законноустановения срок, от лице с правен интерес, поради
което същата е допустима и следва да се разгледа. НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е
представено заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това
по силата на чл.96, ал.1 от ЗЛОД, предвид заеманото от него длъжностно
качество.
Съдът е обсъдил изложените в жалбата доводи, като е изложил
подробни мотиви защо не споделя не споделя част от заявените твърдения от
санкционираното лице и неговия процесуален представител.
Така изложените
мотиви в голямата си част се споделят от настоящата съдебна инстанция като АС
Габрово възприема и крайния извод на РС Севлиево, а именно че процесното НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, при
непълнота на доказателствата, както и, че АНО е следвало да събере
доказателства дали е извършеното нарушение. Правилен е и крайния извод
на СРС, че поради посочените пропуски в административно наказателното
производство, представляващи процесуални нарушения оспореното НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Правилно
първоинстанционния съд е приел, че срокът по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а не този по чл.52, ал.1 е
преклузивен и с изтичането му се прекратява възможността за търсене на
административно-наказателна отговорност. Спорът по чл. 34 от ЗАНН е спазен.
Правилно, в
съотвествие със законовите разпоредмби и установената съдебна практика е
констатирано, че началото на
административно-наказателното производство се поставя със съставянето на АУАН,
а не с изготвянето на твърдяния от жалбоподателя Констативен
протокол, като
факта, че същия не е бил доведен до знанието на санкционирания не съставлява съществено процесуално нарушение и основание за
отмяна на атакуваното НП.
В хода на
проведеното административно наказателно производство са спазени изискванията на
чл.42 от ЗАНН, тъй като не липсват задължителни реквизити. НП отговаря на и на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Безспорно е, че АНО при издаване на НП не е
взел изрично становище по отношение на депозираното в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН възражения срещу съставения на жалбоподателя М.С. АУАН. Такова задължение за него в ЗАНН не е
въведено. След като наказващият орган е издал НП, с което е
санкционирал виновното
лице то очевидно следва да се приеме, че
същият е счел възраженията, представени пред него за неоснователни.
Правилно е
преценено от първоинстанционния съд, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка, при непълнота на
доказателствата, както и, че АНО е следвало да събере доказателства дали е извършено
вмененото нарушение от кого. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, преди да
се произнесе по преписката, наказващият орган е следвало да прецени
възраженията и събраните доказателства, и да извърши разследване на спорните
обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от неговото ведомство. При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че са налице противоречия и
относно важни за решаване на делото обстоятелства- мястото на извършване на нарушението
и точния час на деянието за което е санкциониран С.. Тези обстоятелства не са били изследвани от страна на
проверяващите по време на проверката, а в последствие и от страна на АНО, а те
са изключително важни за решаване на спора по делото.
Следвало е с оглед разпоредбата на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН да бъде извършено разследване на спорните
обстоятелства и едва тогава да се пристъпи към издаването на НП, още повече, че
е против съставения АУАН е постъпило възръжение от страна на жалбоподателя, като са изложени доводи в
тази насока. Изследването на
посочените по-горе спорни обстоятелства би допринесло за правилното решаване,
както на административно- наказателната преписка, така и на делото.
С оглед така
изложените доводи и след преценка на събраните
в хода на административно- наказателното и съдебното производство
доказателства, настоящият
съдебен състав на ГАС намира, че правилно РС Севлиево е приел,
че така описаното в НП фактическо обвинение не
е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин. Не са установени часа на нарушението
и мястото на извършването му- обстоятелства които са важни за съставомерността
на конкретното деяние. Отразеното в акта, с
който е констатирано административното нарушение, няма обвързваща
доказателствена сила, не се счита за установено до доказване на противното и в
тежест на административния орган е да установи извършването на нарушението с
всички допустими от закона доказателствени средства - както в
административното, така и в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното Решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено. Неправилно е постановено обжалваното НП, като същото правилно е
отменено от състава на РС Севлиево поради факта, че не е доказано по безспорен
и несъмнен начин, че санкционирания М.С. да е осъществил състава на вмененото
му административно нарушение.
С оглед изхода на спора, а именно
отхвърляне на оспорването и предвид своевременно заявеното искане за присъждане
на разноски в полза на санкционирания
М.К.С., същото следва да бъде уважено като основателно. Такива следва да бъдат
присъдени в полза на М.С. на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за касационната съдебна
инстанция и представляват заплатен от него адвокатски хонорар за оказана му
правна помощ и съдействие в съдебното производство от надлежно упълномощен пр.
представител- адвокат. Присъдените разноски следва да бъдат в пълно заявения
размер от 300 лева, тъй като видно от приложени по делото Договор за правна
помощ и съдействие заплатеното възнаграждение за адвокат пред настоящата
съдебна инстанция е в размер на 300 лева. Липсва възражение за прекомерност на
възнаграждението от насрещната страна, а и същото е в размер към минимелно
установения за подобен вид дела.
С оглед изложеното РДГ В. Търново следва да
заплати на М.К.С. сума в размер на 300 лева, представляваща разноски по делото-
възнаграждение за адвокат.
На основание изложеното и чл. 221, ал.2, предл. ІІ-от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 ЗАНН,
Административен съд Габрово,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №55/02.07.2020г. по АНД № 151/2020г. по описа на Районен съд Севлиево,
с което е отменено Наказателно постановление № **********/08.04.2020 година на
Директор на РДГ В.Търново, с което на М.К.С. за нарушение по чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от
ЗЛОД и на осн. чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева, на осн. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува
за срок от три години, а на осн. чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на
държавата 1бр. ловно оръжие АТА АРМС/******/*****.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите В. Търново да заплати на М.К.С.
*** сума в размер на 300 лева, представляваща разноски по делото-
възнаграждение за адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: