РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети март през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11258 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм). от Г.Б.С., действащ със съгласието на баща си Б.А.С., срещу З.
„Б.И.“ АД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на неговия брат С.Б.С., настъпила вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 18.08.2015 г., в гр. София на ул. „Околовръстен
път“, в района на хотел-ресторант „Езерото“, в посока от ул. „Суходолска“ към
ул. „Филиповско шосе“, по вина на Г.Т.С.водач на лек автомобил „Мерцедес Е230“, peг. № ********, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2015 г.
до окончателното плащане, както и сторените в производството разноски.
Ищецът поддържа, че при процесното пътнотранспортно
произшествие водачът Г.Станчев е управлявал лекия автомобил с несъобразена
скорост, при което е загубил контрол над превозното средство и отклонявайки се
надясно, се удря с предно дясно колело в бетонен блок, встрани от пътя.
Вследствие на удара автомобилът се преобръща, а тялото на возещия се в
автомобила С.Б.С. изхвърча през шибидаха, в резултат на което настъпва и
неговата смърт. Сочи, че вината на водача на лекия автомобил е установена с
влязла в сила Присъда № 194, по НОХД № 2486/2016 г., по описа на СГС, НО, III
състав. Излага, че в резултат от смъртта на неговия брат търпи силни
емоционални болки и страдания.
Твърди, че към момента на инцидента лекият
автомобил е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в З. „Б.И.“ АД по полица № 02115000604426/2015, поради което
за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на
застрахователно обезщетение срещу застрахователя на делинквента.
Ответникът „З.Б.И.“ АД оспорва иска по основание
и размер, като счита, че ищецът не е от кръга лица, които имат право на
обезщетение, тъй като до датата на постановяване на ТР №1/2016 г., на ОСНГТК на
ВКС - 21.06.2018 г. е действало ППВС №2/1981 г. Оспорва да е налице особено
силна връзка по смисъла на ТР №/2016 г. между ищеца и починалия му брат, а по
отношение определянето размера на обезщетението се позовава на разпоредбите на
чл. 493а КЗ, § 95 и § 96 от ПЗРЗИД към КЗ. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия, който е бил без предпазен колан
и/или детско столче.
В депозираната допълнителна искова молба по реда
на чл. 372 ГПК ищецът поддържа доводи за неприложимост на чл. 493а КЗ, § 95 и §
96 от ПЗРЗИД към КЗ, както и оспорва възражението за съпричиняване.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. (Тълкувателно решение 1/2016 г.от
21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС).
Видно от представеното към исковата молба
удостоверение за наследници изх. №4592 от 24.08.2015 г. на С.Б.С. и
удостоверение за родствени връзки изх. №3159 от 27.06.2018 г., издадени от
Столична община, р-н „Красна поляна“, и удостоверение за раждане № 584762 от 23.03.2004
г. на Г.Б.С., издадено от СО, р-н „Люлин“, ищецът Г.Б.С. е брат на починалия на
18.08.2015 г. С.Б.С..
Предвид задължителната сила на влязлата в сила присъда
№ 194 от 01.07.2016 г., по НОХД № 2486/2016 г., по описа на СГС, III Н.О., на
основание чл. 300 ГПК, не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: на
18.08.2015 г., около 21,00 ч., в гр. София на ул. „Околовръстен път“, в района
на хотел-ресторант „Езерото“, в посока от ул. „Суходолска“ към ул. „Филиповско
шосе“, водачът на лек автомобил „Мерцедес Е230“, peг. № ******** Г.Т.С.е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 и чл. 21,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост е причинил
смъртта на пътуващия в автомобила С.Б.С., което деяние съставлява престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „В“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съгласно
заключението на изслушаното и прието по делото заключение на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, механизмът на пътнотранспортното
произшествие и данните по делото за изпадане на С.Б.С. извън автомобила, дават
основание категорично да се приеме, че същият е бил без поставен предпазен
колан. Отделно от това, по тялото му не са описани увреждания, които да са
характерни или специфични за пострадал при пътнотранспортно произшествие с
поставен предпазен колан.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е отделено обстоятелството, че към датата на
деликта за процесния автомобил е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователното дружество –
ответник № 02115000604426 от 19.02.2015 г.
В мотивната
част на Тълкувателно
решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС, е прието,
че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието
на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във
всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Съгласно решение
№ 92 от 17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, от посочените разяснения следва категоричният извод, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица,
извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само
по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и
2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет
и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Съгласно показанията на свидетеля Н.К.Д.(неговата
съпруга и ищеца са първи братовчеди), отношенията между Г. и С.са били много близки.
Техните родители са работили и С.е ходел да го взима от градина. Катастрофата
ищецът е приел много зле, защото С.му е бил като баща, грижил се е повече за
него от родителите му. Сочи, че ищецът се
е затворил в себе си и не искал да празнува Гергьовден. Г. ако е имал
проблем в училището или ако се сбият, първо на С.се е обаждал за помощ.
Родителите на братята живеят заедно с трите си деца – Го., С.и А., сплотено семейство
са, грижат се за тримата си синове. А. е бил в пубертета и много е отговарял на
С.. Родителите – Б. иВ.са полагали усилия, работели са много за да ги нахранят,
бедно семейство са.
Традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. (решение № 372 от
14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.).В случая, от събраните
по делото доказателства, не се установяват конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Напротив, от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че родителите са се грижели и за трите си деца,
като е нормално между децата в семейството, да има различни взаимоотношения и
близост, в зависимост от възрастта им и характера им.
От всичко
изложено следва изводът, че вредите, чиято обезвреда се претендира са не са
доказани, тъй като не се установява създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението,
надхвърляща нормалната между двамата братя. Следователно
не е възникнало задължение за ответника по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за обезвреда на сочените от ищeца вреди, поради което
останалите събраните по делото доказателства, е безпредметно да бъдат обсъждани.
Предвид горното, искът подлежи на отхвърляне.
Относно
разноските
При този
изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, както следва: 500 лв. - депозит за комплексна експертиза и 4236
лв. с ДДС, за възнаграждение за адвокат, съобразно представените доказателства
по делото (ДПЗС № 838601 от 15.01.2018),
намалено до минималния размер по НМРАВ, с оглед релевираното възражение
за прекомерност и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Б.С., ЕГН **********,***, действащ
със съгласието на законния си представител Б.А.С., срещу З. „Б.И." АД, ***, чрез адв. А.И., с правно основание чл. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за заплащане на сумата
от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта неговия брат С.Б.С., настъпила на 18.08.2015 г., около 21,00 ч., в
гр. София на ул. „Околовръстен път“, в района на хотел-ресторант „Езерото“, в
посока от ул. „Суходолска“ към ул. „Филиповско шосе“, по вина на Г.Т.С.- водач на лек автомобил „Мерцедес Е230“,
peг. № ********, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното
застрахователно дружество, ведно със законна лихва върху застрахователното
обезщетение от дата на деликта - 18.08.2015 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Б.С., ЕГН **********,***, действащ със съгласието на
законния си представител Б.А.С., да заплати на З.
„Б.И." АД, ЕИК********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500
лв. - направени по делото разноски за експертизи и сумата от 4236 лв. с ДДС, сторени разноски за
възнаграждение за адвокат.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: