Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 327 19.06.2018 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На седми юни две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 127/2018г., по описа на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 и чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с
предишно наименование МОБИЛТЕЛ”ЕАД), ЕИК *********, гр.София, представлявано
заедно от А.Д. и М.М., действащи чрез А..
Д-во „Г. и П.“, предст. от а.. В.Г.-САК, съдебен
адрес ***2, твърди в исковата си молба, че между него и ответника И.М.Й., ЕГН ********** ***, е съществувал
сключен договор за далекосъобщителни услуги № Й0785038 от 10.07.2010г. и ID *********, с които на
абоната-ответник са предоставяни услуги за телефонен номер ********** по тарифен план MEGA LOOP. Твърди
още, че нa 01.11.2011
г. И.Й. е удължил срока на Договор Й0785038 с 24 месеца, а на 28.10.2013 г.,
възползвайки се от промоционални условия на
оператора, ответникът е добавил за ползване мобилен номер **********, избирайки условията
на тарифен план LOOP EXTREME, като същевременно се е обвързал и с Договор за лизинг №
Й0785038 за мобилен апарат Apple iPhone5S 16 GB Spac iPhone 19.90
MAT 24
м, сключен за срок от 24 месеца. На същия принцип на 04.04.2014 г. длъжникът е
добавил за ползване и мобилен номер **********, обвързвайки го с Договор за продажба на изплащане
№********* за мобилен Апарат НТС Desire 500 Black 23м. Излага още, че на
14.07.2014 г. ответникът отново се е възползвал по бонус схема на мобилния
оператор, добавяйки за ползване и мобилен номер **********, избирайки условията
на тарифен план Мтел Мобилен интернет 2,5 ГБ с
месечна абонаментна такса 13,90 лв /с ддс/ за срок от 2 години, като отново е сключил и Договор
за продажба на изплащане №********* за „Ком Ком Acer Е1- 510/15.6"/4GB/Lin+S1M64K
Промо 23м", сключен за срок от
23 месеца.Сочи, че номера, посочен в договора от 10.07.2010г. Й0785038 е
индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на
Оператора и представляват уникална комбинация от цифри, като услугите, които
ползват клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях
се издават месечните сметки/фактури. Уточнява, че съгласно Общите условия, на
един клиентски номер може да се предоставят множество услуги, респ. под един
клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на
клиента, който е другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвежда
в системата на Оператора и ID или клиентски номер на клиента в настоящия случай е
*********, като ответникът е бил въведен в системата на Мобилтел с индивидуален
номер Й0785038 и с „клиентски номер" ID ********* по които са издавани
фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича
претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на
които е издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника.Излага, че в срока на
действието на договора за мобилни услуги Й0785038 от дата 10.07.2010 г., „А1
БЪЛГАРИЯ”(Мобилтел) е издал на абоната-ответник следните фактури: фактура №
*********/12.11.2014 г., с падеж на плащане 27.11.2014 г., за отчетен период от
07.10.2014 г.до 06.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 49.36 лв. (четиридесет и девет лв. и 36 ст.); фактура №
*********/12.11.2014 г., с падеж на плащане 27.11.2014 г., за отчетен период от
07.10.2014 г.до 06.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст.); фактура №
*********/10.12.2014 г., с падеж на плащане 30.12.2014 г„ за отчетен период от
07.11.2014 г.до 06.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 47.87 лв. (четиридесет и седем лв. и 87 ст.); фактура №
*********/10.12.2014 г., с падеж на плащане 30.12.2014 г., за отчетен период от
07.11.2014 г.до 06.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст.); фактура №
*********/09.01.2015 г., с падеж на плащане 29.01.2015 г., за отчетен период от
07.12.2014 г.до 06.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 0.12 лв. (нула лв. и 12 ст. ); фактура № *********/09.01.2015 г., с падеж на
плащане 29.01.2015 г., за отчетен период от 07.12.2014 г.до 06.01.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв.
и 80 ст. );фактура № ********* /10.02.2015 г.„ с падеж на плащане 02.03.2015
г., за отчетен период от 07.01.2015 г.до 06.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст.); фактура №
*********/10.03.2015 г., с падеж на плащане 30.03.2015 г., за отчетен период от
07.02.2015 г.до 06.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст.); фактура № *********/09
04.2015 г., с падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 07.03.2015
г.до 06.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35.8
лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст. ); фактура № *********/22.04.2015 г , с падеж
па плащане 22.04.2015 г., за отчетен период от 07 03.2015 г.до 06.04.2015 г\, в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 162 12 лв. (Сто шестдесет и два лв. и 12
ст. ); фактура № *********/22.04.2015 г., с падеж на плащане 22.04.2015 г., за
отчетен период от 07.03.2015 г.до 06.04.2015 г., в която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
127.38 лв. (Сто двадесет и седем лв. и 38 ст.); фактура № *********/22.04.2015
г. , с падеж на плащане 22.04.2015 г., за отчетен период от 07.03.2015 г.до
06.04.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 99.48 лв. (деветдесет и девет
лв. и 48 ст.); фактура № *********/12 05.2015 г., с падеж на плащане 01.06.2015
г., за отчетен период от 07.04.2015 г.до 06.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 429.6 лв. (Четиристотин двадесет и девет лв. и 60 ст.
).Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори,
като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник И.М.Й.
договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Сочи, че задължението на
ответника към ищцовото дружество е в размер на 741.75 лв. (Седемстотин четиридесет и един
лв. и 75 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена
неустойка в размер на - 388.98
лв. (Триста осемдесет и осем лв. и 98 ст.), както и обезщетение
за забава в размер на 174.60 лв., за които суми ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 949/12.10.2017г. по ч.гр.д. №
1770/2017г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради което приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове за съществуването на
посочените вземания, претендира законната лихва и разноските в заповедното и в
настоящото производство.В съдебно заседание представител на ищеца не се явява,
постъпили са писмени бележки от процесуалния му представител а.. Г.-САК, в
които се излага, че доколкото не се оспорва наличието на договорно отношение
между страните, това обстоятелство следва да се приеме за безспорно, а по
същество- иска уважаване на претенциите изцяло, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от а..С.Д.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, се излага становище за допустимост на исковете.В съдебно заседание а..Д. поддържа изложеното в писмения отговор, като оспорва валидността на клаузата за неустойка, като неравноправна.
С определение № 153/01.02.2018г., постановено по делото, съдът е прекратил производството по претенцията за обезщетение за забава в размер на 174.60 лв., за което е издадена посочената по-горе заповед по чл. 410 от ГПК № 949/12.10.2017г. по ч.гр.д. № 1770/2017г. по описа на РСТ в тази част, поради оттегляне на тази претенция от ищеца, на осн. чл. 233 от ГПК и е обезсилил заповедта в тази част.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото ищецът е представил Договор за далекосъобщителни услуги № Й0785038 от 01.11.2011 г.; Договор за лизинг № Й0785038 от 28.10.2013г.; Договор № ********* от 04.04.2014г.; Договор за продажба на изплащане от 04.04.2014г., Договор № ********* от 14.07.2014г.; Договор за продажба на изплащане № ********* от 14.07.2014г. Що се отнася до Договор за далекосъобщителни услуги № Й0785038 от 10.07.2010г., на който се позовава ищецът в заповедното производство, които твърдения очертават фактическата и правна рамка и на настоящия спор, и въз основа на който твърди в заповедното производство, че е предоставил на ответника услуги, такъв договор по делото не е представен, останала е недоказана както връзката на този договор с представените други договори по делото, така и твърдяното удължаване срока на този договор с последващия такъв, а именно- с Договор за далекосъобщителни услуги № Й0785038 от 01.11.2011г., доколкото никъде в съдържанието на последния не се установява предходно съществувало договорно правоотношение, респ. продължаване срока на предходен договор. От така представените договори се установява единствено практиката на ищеца да сключва с потребителите си различни договори на различни дати с един и същ номер, но следва да се приеме, че дори и в този случай, всеки от тези договори обективира отделно, самостоятелно правоотношение между страните. Доколкото посоченият в заповедното производство Договор за далекосъобщителни услуги № Й0785038 от 10.07.2010г. липсва в настоящото производство, то представените други такива са ирелевантни за спора (дори и валидно да обвързват страните и да не са оспорени по делото), тъй като ищецът не е претендирал суми по тях и не за дължими по тях суми се е снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК.На следващо място, по делото са представени и фактури, в които ищецът е начислили дължими суми, както за предоставени услуги, така и за неустойки поради прекратяване на договор, както следва: фактура № *********/12.11.2014 г., с падеж на плащане 27.11.2014 г., за отчетен период от 07.10.2014 г.до 06.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 49.36 лв. (четиридесет и девет лв. и 36 ст.); фактура № *********/12.11.2014 г., с падеж на плащане 27.11.2014 г., за отчетен период от 07.10.2014 г.до 06.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст.); фактура № *********/10.12.2014 г., с падеж на плащане 30.12.2014 г„ за отчетен период от 07.11.2014 г.до 06.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 47.87 лв. (четиридесет и седем лв. и 87 ст.); фактура № *********/10.12.2014 г., с падеж на плащане 30.12.2014 г., за отчетен период от 07.11.2014 г.до 06.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст.); фактура № *********/09.01.2015 г., с падеж на плащане 29.01.2015 г., за отчетен период от 07.12.2014 г.до 06.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.12 лв. (нула лв. и 12 ст. ); фактура № *********/09.01.2015 г., с падеж на плащане 29.01.2015 г., за отчетен период от 07.12.2014 г.до 06.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст. );фактура № ********* /10.02.2015 г„ с падеж на плащане 02.03.2015 г., за отчетен период от 07.01.2015 г.до 06.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст.); фактура № *********/10.03.2015 г., с падеж на плащане 30.03.2015 г., за отчетен период от 07.02.2015 г.до 06.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст.); фактура № *********/09 04.2015 г., с падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 07.03.2015 г.до 06.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35.8 лв. (тридесет и пет лв. и 80 ст. ); фактура № *********/22.04.2015 г. , с падеж па плащане 22.04.2015 г., за отчетен период от 07 03.2015 г.до 06.04.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 162 12 лв. (Сто шестдесет и два лв. и 12 ст. ); фактура № *********/22.04.2015 г., с падеж на плащане 22.04.2015 г., за отчетен период от 07.03.2015г. до 06.04.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 127.38 лв. (Сто двадесет и седем лв. и 38 ст.); фактура № *********/22.04.2015 г. , с падеж на плащане 22.04.2015г., за отчетен период от 07.03.2015 г.до 06.04.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 99.48 лв. (деветдесет и девет лв. и 48 ст.); фактура № *********/12 05.2015 г., с падеж на плащане 01.06.2015г., за отчетен период от 07.04.2015 г. до 06.05.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 429.60лв. (Четиристотин двадесет и девет лв. и 60 ст.). Видно от съдържанието на фактурите, които съдът цени като частни документи, издадени от ищеца и установяващи изгодни за него факти, в тези за предоставени далекосъобщителни услуги е посочен единствено потребителски № Й0785038, при което не може да се прецени по кой от договорите с този номер са издадени, а във фактурите за начислена неустойка е посочено името и ЕГН на ответника, при което също не може да се установи по кой точно договор е начислена неустойката.Отделно от това, видно от съдържанието на фактурите за предоставени услуги, в стойността на същите са включени освен стойността на разговори, съобщения, такси и услуги, още и лизингови вноски, поради което следва да се приеме, че ищецът, с представените фактури опровергава собственото си твърдение, че посочените в тези фактури суми са за предоставени далекосъобщителни услуги, доколкото, както се посочи по-горе, те съдържат и начислени суми да лизинг, които съставляват отделни основания за плащане, различни от предоставени далекосъобщителни услуги.И не на последно място, фактурите сами по себе си не са доказателство за доставяне на посочените в тях услуги, а други доказателства, установяващи предоставянето на същите, не са ангажирани по делото.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че ищецът не е провел указаното му пълно и главно доказване на релевантите факти по спора, с който е сезирал съда, а именно-наличие на съществувало и едностранно прекратено договорно отношение между страните въз основа на договор за далекосъобщителни услуги № Й0785038 от 10.07.2010г., по силата на който ищецът е предоставил фактурираните далекосъобщителни услуги на ответника и за които услуги е претедирал дължими суми и се е снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 949/12.10.2017г. по ч.гр.д. № 1770/2017г. по описа на РСТ, а именно- за сумата от 741.75 лв., претендирана главница за предоставени далекосъобщителни услуги и за сумата от 388,98лв., претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договора, обстоятелства, обуславящи неоснователността на исковете и тяхното отхвърляне, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 и чл. 92,ал.1 от ЗЗД.Доколкото ищецът се позовава на договор № Й0785038 от 10.07.2010г., какъвто липсва по делото, съдът приема, че не следва да се произнася и по въпроса за валидността на клаузата за неустойка, тъй като не става ясно дали такава е включена в съдържанието на процесния договор № Й0785038 от 10.07.2010г.
По разноските: С оглед изхода от спора, ищецът
дължи на ответника разноски на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК, но доколкото по делото липсват данни такива да са направени от ответника,
разноски не следва да се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД(с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”ЕАД),
ЕИК *********, гр.София, представлявано заедно от А.Д. и М.М., действащи
чрез А.. Д-во „Г. и П.“, предст. от а.. В.Г.-САК,
съдебен адрес ***2, против И.М.Й., ЕГН ********** ***, установителни искове за съществуване на вземане с пр. осн. чл. 422,ал.1 вр. чл.
415,ал.1 от ГПК за сумата от 741.75 лв., главница за предоставени
далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги № Й0785038 от 10.07.2010г. и за сумата от 388,98лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договора,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2017 год.
до изплащане на задължението, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК №
949/12.10.2017г. по ч.гр.д. № 1770/2017г. по описа на РСТ, като неоснователни и недоказани, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 и чл.
92,ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: