Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, … .11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№390/20г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба,
подадена от ЗД„Бул Инс”АД, гр. София чрез процесуалния му представител адв.М.Г.,
против решение №253/ 10.04.2020г., постановено по т.д.№39/19г. по описа на ВОС,
т.о./изменено в частта му относно разноските с влязло в сила определение
№260348/06.08.2020г./, в частите му,
с които: 1/ ЗД„Бул Инс”АД е осъдено
да заплати на С.К.С. сумата от 5 000
лв. /по частичен иск, предявен за
сумата от 50 000лв., целият в размер от 100 000лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни
психически изживявания от загубата на дядо му Коста Костов Костадинов,
настъпила в резултат на ПТП от 11.01.2014г., виновно причинено от Яна Цветанова
Христова като водач на л.а. „Ауди А4“ с peг. №СА1231СВ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс“АД, ведно със законната лихва върху главницата от
12.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати на Г.К.С. сумата от 5 000
лв. /по частичен иск, предявен за
сумата от 50 000лв., целият в размер от 100 000лв./, представ - ляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на
дядо й Коста Костов Костадинов, настъпила в резултат на ПТП от 11.01.2014г.,
виновно причинено от Яна Цветанова Христова като водач на л.а. „Ауди А4“ с peг.№СА1231СВ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност" в ЗД
„Бул Инс“АД, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2016г. до
окончателното изплащане на задължението; 3/
ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати на адвокат Н.Н.Д. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 353лв.+70, 60лв.; 4/ ЗД
„Бул Инс”АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Варна авансираните от
бюджета на съдебната власт разноски в размер на 429, 28лв., от които за
държавна такса и възнаграждение на вещото лице по СПЕ.В жалбата се твърди, че
решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие
с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени.Евентуално се претендира да бъде
намален размерът на присъдените обезщетения.Претендират се разноски.
Въззиваемите С.К.С. и Г.К.С. в депозирания
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв.Н.Д. поддържат становище за нейната неосновател -ност и молят
решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде
потвърдено.Претендират разноски.
Въззивна жалба, подадена от С.К.С.
и Г.К.С., двамата чрез процесуалния им представител адв.Н.Д., против решение
№253/10.04.2020г., постановено по т.д.№39/19г. по описа на ВОС, т.о. /изменено
в частта му относно разноските с влязло в сила определение №260348/
06.08.2020г./ в частите му, с които
съответно: 1/ е отхвърлен
предявеният от Ста -нислав К.С. ***”АД иск в частта му за разликата над
5 000 лв. до претендираните 50 000лв.,
частично предявени от иск в общ размер от 100 000лв.; 2/ е отхвърлен предявеният от Г.К.С. ***”АД
иск в частта му за разликата над 5 000лв. до претендираните 50 000лв., частично предявени от
иск в общ размер от 100 000лв.; 3/ са осъдени С.К.С. и Г.К.С. ***”АД съдебно-деловодни разноски в
размер на 3 812 лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените
в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени и за разликата над
5 000лв. до 50 000лв., ведно с присъждане на дължимата законна лихва
върху тези главници, като се присъдят и сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна ЗД„Бул Инс”АД, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на
ВОС в обжалваните му от С.С. и Г.С. части да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и уточняващата такава към
нея от 30.01.2019г. ищците С.К.С. и Г.К.С. излагат, че на 11.01.2014г. при ПТП, виновно причинено от Яна
Цветанова Христова, е загинал техният дядо Коста Костов Костадинов.С влязла в
сила на 22.04.2015г. присъда №99/11.11.2014г., постановена по НОХД №664/14г. по
описа на ВОС, Яна Цветанова Христова е призната за виновна в това, че на
11.01.2014г. по пътя гр.Добрич-гр.Варна на около 350м. след фирма „Вебер“,
обл.Варна, при управление на л.а.“Ауди А4“ с рег. №СА1231СВ, нарушила правилата
за движение - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта
на повече от едно лице - Коста Костов Костадинов и Славчо Костов Костадинов.Към
момента на настъпване на ПТП за л.а. “Ауди А4“ с рег. №СА1231СВ е имало сключена
задължителна застраховка „Граж -данска отговорност” на автомобилистите с полица
№02113000987884 със срок 13.04.2013г.-12.04.2014г. с ответника ЗД„Бул Инс”АД.
Ищците, като внуци на починалото лице, имат
качеството увредени лица по см. на чл.265, ал.2 от КЗ/отм./ предвид
постановеното ТР №1/2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.Между ищците и
Коста Костов Костадинов е съществувала изклю -чителна близост, взаимна обич и
привързаност, надминаваща обичайната такава. Техният дядо/заедно с тяхната баба
Гергина/, типично за поколенията от 80-те и 90-те години, са ги гледали от
самото им раждане, прекарвали са в дома на своя дядо съботите и неделите,
всички празници, ученически ваканции и почивки.Дядо им е бил част от живота им
от най-ранна детска възраст, играел си е с тях, учил ги е на нещата от живота с
грижа и обич, подкрепял ги е и им е помагал, с каквото може в годините, когато
са растели.Тази здрава връзка е разрушена от трагичния инцидент, довел до
внезапната и нелепа смърт на техния дядо.След загубата му ищците се променили в
негативен аспект - имали проблеми със съня, изпитвали тревожност, не могли да
приемат, че техният дядо, който, макар и на такава възраст, бил жизне
-способен, работоспособен и стожер на фамилията, си е отишъл така насилствено и
без време.Ищците и понастоящем посещават гроба му, ревниво спазват всички
траурни традиции и пазят паметта на дядо си, изпитвайки неговата липса във
всеки един аспект.
Предвид изложеното претендират ответникът да
бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата от по 50 000лв./предявена
като частичен иск за всеки, целият от 100 000лв./, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техният дядо
Коста Костов Костадинов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.01.2014г./датата на смъртта на пострадалото лице/ до окончателното
изплащане.
Ответникът ЗД„Бул Инс”АД в депозирания писмен
отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни.Не оспорва твърденията на ищците досежно
настъпилото на 11.01. 2014г. ПТП с участието на водача Я.Христова, настъпилата
в следствие това ПТП смърт на К.Костадинов, наличието на застрахователно
правоотношение, възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобили -стите за л.а. “Ауди А4“ с рег. №СА1231СВ.
Оспорва материално-правната легитимация на
ищците да получат обезщетение за смъртта на дядо им.Твърди, че ангажираните
доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се направи
изключение от разрешението, залег -нало в ППВС №4/61г. и ППВС
№5/69г.Самостоятелно твърди и, че ищците не са претърпели и не търпят описаните
в исковата молба болки и страдания в резултат от смъртта на
К.Костадинов.Поддържа, че техните болки и страдания са се свеждали до житейски
логичните и обичайните такива от загубата на близък и не може да се обоснове
изключителност, вкл. като се има предвид, че чувствителността на конкретната
личност има строго субективен характер.Евентуално оспорва размера на претенциите
като изключително завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта,
съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна
практика към датата на ПТП, както и като несъобразен с предвидения в §96, ал.1,
вр. ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./ размер от 5 000лв.Твърди, че
не дължи лихва от датата на деликта, евентуално, ако се приеме обратното,
възразява за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите, предхождащи с
три години датата на подаване на исковата молба.
Решението в частта му, с която претенцията за
присъждане на законна лихва върху присъдените главници от по 5 000лв. за
периода от 11.01.2014г. до 11.01. 2016г. е отхвърлена, е влязло в сила.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 от ЗЗД
Между страните не е спорно, а и от
представените по делото писмени доказа -телства се установява, че с влязла в
сила на 22.04.2015г. присъда №99/11.11.2014г., постановена по НОХД №664/14г. по
описа на ВОС, Яна Цветанова Христова е призната за виновна в това, че на
11.01.2014г. по пътя гр.Добрич-гр.Варна на около 350м. след фирма „Вебер“,
обл.Варна, при управление на л.а.“Ауди А4“ с рег. №СА1231СВ, нарушила правилата
за движение - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта
на повече от едно лице - Коста Костов Костадинов и Славчо Костов Костадинов -
престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 и
чл.54 от НК.Също не е спорно и се установява от представените доказателства, че
към 11.01.2014г. за л.а.“Ауди А4“ с рег. №СА1231СВ е имало сключена със ЗД„Бул
Инс”АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с
начална дата на покритие 13.04 .2013г. и крайна дата на покритие 12.04.2014г.,
както и родствената връзка между въззивниците Стоянови и починалия Коста
Костадинов.
На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължи -телна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед това и тези
горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени в
присъдата по НОХД №664/14г. по описа на ВОС, н.о.
На осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ - приложим
закон на осн. §22 от ПЗР на ЗК доколкото не се твърди, съответно установява,
страните по застрахователния договор да са договорили друго след влизането в
сила на този кодекс, т.к. пътно - транспортното произшествие, в резултат от
което е починал Коста Костов Костадинов, е настъпило на 11.01.2014г., т.е. при
действието на КЗ /отм.2016г./, увреденият, спрямо когото застрахователят е отговорен,
има право да иска обезще -тение пряко от застрахователя.Към момента на
настъпване на ПТП-11.01.2014г., съответно смъртта на К.Костадинов, ищците са
нямали качеството увредено лице, т.к. не са имали право на обезщетение за
претърпените от неговата кончина неиму -ществени вреди предвид разрешенията,
дадени в задължителното към посочената дата за съдилищата ППВС №2/30.11.1984г.,
предвиждащи, че при смърт на постра - далия поради непозволено увреждане не се
дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези,
посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. /между които не са внуците на
починалия/.Впоследствие с ТР №1/2016 от 21.06. 2018г. на ОСНГТК на ВКС, с цел
синхронизиране на българското законодателство с европейското /посочените в ТР директиви/,
се изостави цитираното разрешение и се прие, че с оглед развитието на
обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на
държава членка на Европейския съюз, използваният от ППВС ограничителен подход
при определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на
съвременните изисквания за справедливост, предвид което е справедливо от гледна
точка на чл.52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг,
да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило
сила ППВС №2/30.11.1984г.От момента на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г.
на ОСНГТК на ВКС и, ако е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и съответно са търпени продължителни болки и страдания от неговата
смърт, въззивниците Стоянови биха придобили качеството увредено лице по см. на
КЗ/отм./, които са материално-правно легитимирани да претендират тяхната
обезвреда.
Съгласно разпоредбите на чл.223, ал.1 и ал.2
от КЗ/отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществе -ни вреди, като застрахователят заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
В
мотивите на цитираното тълкувателното решение е прието, че най-близките на
починалия /по смисъла на двете постановления/ се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.Правото
на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 от ЗЗД.От гледна точка на посочената норма обаче е справедливо и други
лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продъл -жителност с болките и
страданията на най-близките.Отричането на правото на обезщетение при реално
проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи
на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от
КРБ и с чл.20 и чл.47 от Хартата на основните права в ЕС равенство на всеки
пред закона.Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди /наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт/.Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци.В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг.Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик.В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа
на фактите и доказателствата по делото.Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания.Горното предполага установяването и
на оправдани очаквания за взаим -на грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие, като тяхното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
За доказване на твърдяната
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания в производството са ангажирани гласни доказателства и СПЕ.
Съгласно показанията на св.
Г.С. същата е съпруга на С.К.С. от 2 години, а са се запознали през месец
октомври 2013г.Има лични впечатления от отношенията на ищците с техния
дядо.Когато са се събрали по повод коледните празници на 2013г. там/дядото и
бабата на ищците живеели в с.Змейово, а те живеели в гр.Варна, като са ходили в
с.Змейово и преди тези празници през съботи и недели/, останала с впечатления,
че са много сплотено семейство и имат силна емоционална връзка по между си,
държали са се изключително топло и сърдечно.Отделно ищците са и разказвали, че
много са го обичали, прекарвали са много време с него и баба си на село, почти
всяко лято като малки са били там, събирали се винаги по празниците, съботи и
недели.Когато пораснали също, при възможност, ги посещавали, помагали им с
каквото могат, а когато нямали възможност да отидат се чували по
телефона.Ищците преживяли много тежко смъртта на дядо си.Когато семейството се
събира по време на празници, много се усеща липсата му, разстройват се, казват,
че им липсва, че вече не са едно цяло семейство без него, не са превъзмогнали
загубата му.След инцидента Г. заминала да учи магистратура в Италия, завършила
и се върнала да живее в България, като сега живее с родителите си.Сега се
чувства добре, но усеща липсата на дядо си.
Съгласно заключението на СПЕ
от 26.02.2020г. на в.л. доц. д-р С.Върбанов и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 05.03.2020г. според изложеното от тях при
обследването им, между ищците и техния дядо е имало нормално близка житейска
връзка, съответстваща на такава между внуци и дядо в добри отношения, като не е
установил нещо изключително и необичайно, надхвърляща традиционното за този вид
родствена връзка в българското семейство.Г.С. е посочила, че връзката й с дядо
й била като на внучка с дядо, виждали са се лятото и покрай празниците, свързва
дядо си с много хубавото си детството.Споделя, че след инцидента станала
по-тревожна, че предстоящата й тогава магистратура й е помогнала да преодолее
скръбта, ясно се откроява накърненото й чувство за справедливост поради
внезапната смърт на дядо й, причинена от действия на трето лице.С.С. е посочил,
че е бил близък с дядо си, като дете половината си лета е прекарвал с него,
били по цял ден заедно, научил го на много неща, детството му било
прекрасно.Споделя, че след инцидента е станала по-затворен, без желание да
общува с приятели, установява се негодувание от неочакваната и непредизвикана
смърт на дядо му.Сега се чувства добре, щастлив е, че има семейство, разбира се
с жена си чудесно, близък е и с родителите си, събират се, но го боли, че дядо
му не могъл да види неговото щастие.
Състоянието на ищците
непосредствено след ПТП и последвалата смърт на техния дядо съответства на
неусложнена траурна реакция.При Г.С. се установяват емоционални реакции -
тревожност, гняв, тъга.При С.С. са доминирали емоционални и поведенчески
реакции - шок, гняв, социално оттегляне.И при двамата траурната реакция е
своевременно преодоляна и не представлява трайно психично увреждане.Понастоящем
двамата са психично здрави, без психопатологични феномени, които да насочват
към психично страдание.
Действително
с ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се изостави досегашната практика
на ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени
вреди.С него обаче не се дава неограничена възможност за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия,
които страдат от смъртта.Смисълът на тълкувателното решение е изрично
поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко
емоционална, отличаваща се от обичайните.Това изключение налага в тези случаи -
за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкият или сред
най-близките на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите
му.Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство
освен ищеца /или обратно/ и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили
отношения, заместващи тези между най-близките - съпруг, низходящи, възходящи.
Т.е., дори ищецът да не е сред най-тесния родствен кръг съобразно цитираните
постановления, следва да се установи, че на практика е бил най-близкият човек
на починалия, поради което и е справедливо да бъде обезщетен вместо или заедно
с тях.Възможно е напр. поради определени житейски обстоятелства брат и сестра
да са изградили отношения, сходни на тези между най-близки кръвни роднини
/останали без родители, споделяли трайно общо домакинство, при взаимна помощ и
грижа/, което обаче не бива да ги лишава от правото на обезщетение, само защото
са такива по съребрена линия.Или племенник, за когото също поради стечение на
обстоятелствата, леля/чичо са поели заместваща родителска грижа.
Наблюденията
на св.Г.С. върху съвместните отношения между ищците и техния дядо са от около
3-4 месеца преди кончината му, като в останалата си част за тези обстоятелства
се пресъздава предаденото й от ищците.Ценени при условията на чл.172 от ГПК,
предвид родствената й връзка с ищците, но в съвкупност с изслушаната по делото
СПЕ, същите установяват, че като деца ищците често са посещавали дядо си и баба
си на село през летните ваканции, прекарвали много време заедно, семейството се
е събирало и по празниците, свързват дядо си основно с хубавото си детство,
като и след това са поддържали близки и топли отношения, характеризиращи се с
обичайната за тази връзка взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост.
Спорно
между страните е дали помежду им е била изградена такава особена връзка, която
поради определени житейски обстоятелства, се различава от нормал -ната и
обосновава изключителност на отношенията, водеща до неимуществени вреди,
надхвърлящи обичайните при добри, социално-активни отношения в бита, без
конфликти и при взаимна грижа и помощ и съответно оправдаваща присъж -дането на
обезщетение наред с най-близките на пострадалия.В общата хипотеза житейски
недостоверно е едно починало лице да има дълбока емоционална връзка с
неограничен брой лица, които да са претърпели вреди от неговата смърт и да е
справедливо да бъдат обезщетени.В случая починалият е имал близки и топли отношения
със своите внуци, макар същите да са го посещавали основно през летата като
малки и по време на празници като големи.Не се установява, обаче между тях да
има такава трайна и извънредна емоционална връзка, която да покрива
предвиденото в ТР изключение.Не е спорно между страните, че е и двамата
родители на ищците са живи и те са отгледани от тях в техния дом, а не в дома
на баба си и дядо си, намиращ се в друго населено място, с предоставена в пълен
обем родителска грижа.Семейството им е, съгласно показанията на св.Г.С., имаща
непосредствени и чести наблюдения, изключително сплотено, със силна връзка,
като членовете му се държат топло и сърдечно помежду си, т.е. не са били налице
отношения с дядо им, заместващи отношенията им с най-близките от тесния семеен
кръг /съпруг, деца, родители/.Предвид горното и не би могло да бъде прието, че
техният най-близък човек е бил дядо им, нито може да се приеме, че дядо им е
нямал други близки, които да го обичат и да се грижат за него, нито, че те са
имали очаквания за основна житейска подкрепа от него.Действително ищците са
търпели, предвид създадената положителна емоционална връзка, обич и
привързаност, душевни болки и страдания от загубата на дядо си, но същите не са
от вида на тези, които подлежат на репариране по изключение.Към момента на
смъртта му ищците са били пълнолетни, съответно на 27г. и 24г. и всеки от тях е
започнал своя самос -тоятелен живот/завършили образование, работещи, живеещи
самостоятелно/. Изживели са неусложнена траурна реакция/според СПЕ това е
нормалпсихологична реакция в ситуация на загуба на близък/, която е
своевременно преодоляна и от двамата, без да доведе до продължаващи негативни
психологични изживявания. След инцидента ищцата е започнала да учи магистратура
в чужбина, което й е помогнало по-бързо да преодолее скръбта си, ищецът е
продължил да работи и е създал свое семейство, с което се чувства щастлив.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че ищците не установиха в производ -ството своята
материално-правната легитимация да получат обезщетение за изживени психични
болки и страдания от загубата на своя дядо, т.к. не доказаха наличието на
особена близка привързаност - изключителна трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия, която да е породила значителни душевни болки и страдания, извън
традиционно присъщите за родствената връзка.С оглед горното и следва да се
приеме, че принципът на справедливостта не налага включването на шщците в кръга
на най-близките лица, имащи право на обезщетение за неимущес -твени вреди от
смъртта на техния дядо.Предявените главни искове са неосновател - ни и следва
да бъдат отхвърлени.Предвид тяхната неоснователност, неоснователни са и
исковете с пр.осн. чл.86 от ЗЗД, също подлежащи на отхвърляне.
Предвид несъвпадане изводите на настоящата
инстанция с тези на първо -инстанционния съд, решението на ВОС в обжалваните му
от дружеството части следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което исковете бъдат отхвърлени и за сумите от по 5 000лв., ведно със
законна лихва от 12.01.2016г.В обжалваните от ищците части решението на ВОС
следва да бъде потвърдено.
На дружеството следва да се присъдят
сторените пред настоящата инстанция разноски, представляващи държавна такса в
размер на 200лв., като и остатъкът от сторените пред ВОС разноски за
адв.възнаграждение.Общо са направени разноски за адв.възнаграждение в размер на
4 236лв. с ДДС съгласно представените договор за правна защита и
съдействие от 15.02.2019г., проформа фактура от 27.06.2019г., фактура от
02.07.2019г. и платежно нареждане за кредитен превод от 02.07.2019г.За
отхвърлената от ВОС част от исковете на дружеството е присъдена сумата от
3 812, 40лв., като следва да се присъди остатъкът от 423, 60лв. или общо
на дружеството се следва сумата от 623, 60лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №253/10.04.2020г., постановено
по т.д.№39/19г. по описа на ВОС, т.о./изменено в частта му относно разноските с
влязло в сила определение №260348/06.08.2020г./, в частите му, с които: 1/
ЗД„Бул Инс”АД е осъдено да заплати на С.К.С. сумата от 5 000 лв. /по
частичен иск, предявен за сумата от 50 000лв., целият в размер от
100 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на
дядо му Коста Костов Костадинов, настъпила в резултат на ПТП от 11.01.2014г.,
виновно причинено от Яна Цветанова Христова като водач на л. а. „Ауди А4“ с peг. № СА
1231 СВ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс“АД, ведно със законната
лихва върху главницата от 12.01.2016г. до окончателното изплащане на
задължението; 2/ ЗД „Бул Инс”АД е
осъдено да заплати на Г.К.С. сумата от 5 000 лв. /по частичен иск, предявен за сумата от 50 000лв., целият в размер от
100 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на
дядо й Коста Костов Костадинов, настъпила в резултат на ПТП от 11.01.2014г.,
виновно причинено от Яна Цветанова Христова като водач на л. а. „Ауди А4“ с peг. № СА
1231 СВ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс“АД, ведно със законната
лихва върху главницата от 12.01.2016г. до окончателното изплащане на
задължението; 3/ ЗД „Бул Инс”АД е
осъдено да заплати на адвокат Н.Н.Д. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 353лв.+70, 60лв.; 4/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд
Варна авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 429,
28лв., от които за държавна такса и възнаграж -дение на вещото лице по СПЕ, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.К.С., ЕГН **********,
адрес ***, против ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, частичен
иск /предявен за сумата от
50 000лв., целият в размер от 100 000лв./ и в частта му за
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на
дядо му Коста Костов Костадинов, настъпила в резултат на ПТП от 11.01.2014г.,
виновно причинено от Яна Цветанова Христова като водач на л. а. „Ауди А4“ с peг.№СА1231СВ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност" в ЗД
„Бул Инс“АД, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лв.,
считано от 12.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.К.С., ЕГН **********,
адрес ***, против ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, частичен
иск /предявен за сумата от
50 000лв., целият в размер от 100 000лв./ и в частта му за
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на
дядо й Коста Костов Костадинов, настъпила в резултат на ПТП от 11.01.2014г.,
виновно причинено от Яна Цветанова Христова като водач на л. а. „Ауди А4“ с peг.№СА1231СВ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност" в ЗД
„Бул Инс“АД, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лв.,
считано от 12.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №253/10.04.2020г.,
постановено по т.д.№39/19г. по описа на ВОС, т.о. /изменено в частта му относно
разноските с влязло в сила определение №260348/06.08.2020г./ в частите му, с които съответно: 1/ е отхвърлен предявеният от С.К.С. ***”АД
иск в частта му за разликата над 5 000лв. до претендираните 50 000лв., частично предявени от
иск в общ размер от 100 000лв.; 2/ е отхвърлен предявеният от Г.К.С. ***”АД иск в частта му за
разликата над 5 000лв. до претендираните 50 000лв., частично предявени от иск в общ размер от
100 000лв.; 3/ са
осъдени С.К.С. и Г.К.С. ***”АД съдебно-деловодни разноски в размер на 3 812 лв.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, адрес ***, и Г.К.С.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплатят на ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, сумата от
623, 60лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени
пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: