Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……….,гр.София,………………..г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети март , две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Йоана Генжова
при участието
на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Златка Чолева гр.дело №
14567 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК .
Обжалва се решение на СРС, 148 състав под № 192-391 от 14.08.2019г.,
постановено по гр.дело № 64280/ 2016 г., с което е отхвърлен предявеният от Н.С.К. срещу З. „Б.и.“
АД иск с правно основание чл.405 от КЗ – за сумата от 5 500,00лв., претендирана
като застрахователно обезщетение по договор № Е13162382469002148/ 31.03.2016г. - за имуществени вреди, причинени на 17.10.2016г. на
л.а. „Ауди А 7“ с рег.№ *******/кражба на предни леви и десни дистроници и
решетки/, ведно със законната лихва от 10.11.2016г.- до окончателното изплащане.
Решението се обжалва и в частта, с която Н.С.К. е осъден да заплати на З. „Б.и.“
АД разноските по делото в размер на
200,00лв.
Срещу решението е подадена жалба от ищеца
Н.С.К..
Въззивникът – ищец Н.С.К. поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на
решението, подробно развити в жалбата, с които мотивира искането си за отмяна
на атакуваното решение и уважаване на предявения иск. Твърди, че от първата
инстанция е пренебрегнат правно-релевантният факт, че откраднатите части на
автомобила са фабрично монтирани, както и че в резултат на кражбата им на
застрахования автомобил са нанесени повреди, поради което не е налице хипотезата
на раздел ІV от ОУ. Ето защо, твърди , че не е налице соченият от ответника
изключен риск по смисъла на раздел ІV от ОУ, чието наличие неправилно е прието
за доказано и с обжалваното решение. Поддържа, че в нарушение на процесуалните
правила първата инстанция не е основала правните си изводи на доказателствата
по делото и в частност- на САТЕ, а изводите на съда почиват на предположения и обстоятелства,
които не са предмет на настоящия спор. Въззивникът – ищец твърди, че по делото
не е установено представените от ответника ОУ да са подписани от него в
съответствие с изискването на чл.147“а“ от ЗЗП, поради което и не го обвързват.
Нещо повече, твърди, че ответникът не доказва тези ОУ да са приложими към
процесната застрахователна полица. Въззивникът –ищец счита, че при недоказано
наличие на изключен риск от страна на ответника, в съответствие с носената от
ответника доказателствена тежест, предявеният иск следва да бъде уважен, след
отмяната на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноските за двете
инстанции.
Въззиваемият З. „Б.и.“ АД депозира писмен отговор на жалбата в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК, с който оспорва
същата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Възразява, че
именно от СТЕ, обсъдена от първата инстанция, е установено, че процесните
отнети части от застрахования автомобил, представляват отделни части,
които не формират основата на автомобила
или преобладаващата му част, а също така – могат да се произвеждат и продават отделно, да бъдат монтирани и демонтирани без това да
наруши субстанцията на останалите части на автомобила. Поради това, намира, че
по делото е доказано наличието на изключен риск, обосновават недължимост на
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. Заявява искане за
присъждане на разноските за въззивното производство. При условията на
евентуалност – поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца за настоящото производство.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок и от легитимирана страна и като такава е допустима.
При извършената от съда проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.405,ал.1 от КТ- за сумата от 5
500,00лв., претендирана като застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие- кражба на части /фабрично монтирани ляв преден дикстроник,
десен преден дикстроник, предна лява решетка на бронята и дясна предна решетка
на бронята/.
Между страните по делото няма спор относно факта на настъпване на събитието
кражба на процесните части от автомобила по време на действие на
застрахователния договор „Пълно Каско“, сключен със застрахователна полица № №
Е13162382469002148/ 31.03.2016г., а тези обстоятелства се установяват и от
представените по делото писмени доказателства.
Единственият и основен спорен между страните по делото въпрос е за
наличието или липсата на изключен риск, като в тази връзка ответникът се позовава на приложението на раздел
ІІІ, т.1.9 /точната номерация на клаузата е т.1.10/ от представените по делото
Общи условия, които поддържа, че са приложими към конкретния сключен с ищеца
застрахователен договор.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните Общи условия са приети и
приложими към процесния застрахователен договор, като не обсъжда, като
преклудирано на основание чл.266,ал.1 от ГПК, заявеното за пръв път от ищеца
във въззивното производство възражение за неприложимост на тези ОУ, като
неотносими към процесния договор и неподписани от него. ОУ са представени от
ответника в първоинстанционното производство и не са оспорени от ищеца,
включително и относно приемането от негова страна и приложимостта им към
конкретния застрахователен договор. Ето защо, възражението за неприложимост на
тези ОУ, направено от ищеца за пръв път с въззивната жалба се явява
преклудирано и като последица от това, в съответствие с разпоредбата на
чл.266,ал.1 от ГПК, съдът не го обсъжда.
По въпроса за наличието на изключен риск, настоящият съдебен състав не
споделя правните изводи на първата инстанция, че такъв е доказан по настоящото
дело. Настоящият съдебен състав намира, че неправилно от първоинстанционният
съд са тълкувани клаузите на ОУ и са преценени фактите, установени с приетото
по делото и неоспорено заключение на САТЕ.
Настоящият съдебен състав приема, че при систематично тълкуване на клаузите
на т.1 от раздел ІІ на ОУ- „Покрити рискове и разходи“, клауза „Пълно
каско“, и тези по т.1.10 от раздел ІІІ-
„Изключени рискове“ във връзка с клаузата на т.2 от раздел ІV – „Обекти на
застраховане“, може да се направи категоричният извод, че ответното
застрахователно дружество приема, че фабрично монтираното оборудване при
доставката на ППС представлява част от самото ППС. Именно поради това и то не е обект на отделно
и самостоятелно застраховане, отделно от самото ППС. Този извод следва по
аргумент за противното при тълкуване на клаузата на т.2 от раздел ІV на ОУ, в
която като отделен обект на застраховане е посочено допълнителното оборудване
на ППС, представляващо : механизми, инсталации, приспособления и друго
оборудване, уреди и принадлежности, трайно монтирани в ППС, които не влизат във фабричният комплект при
доставката на автомобила, съобразно документацията на завода производител,
включително: специална боя, автомобилни видео, аудио и радио системи, декоративни елементи в
интериора на салона , купето, уреди, осветление , сигнализация и друго
оборудване, монтирано в ППС, комплектовани колела ,които не влизат в
оригиналния комплект на завода производител , по приложен опис. След като
самият ответник е приел в ОУ, че само допълнителното оборудване на ППС, /извън
това, което е част от фабрично монтираното
при доставката на автомобила/, следва да е обект на отделно застраховане, за да
е дължимо за него застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, то по аргумент за противното следва , че всяко
друго оборудване, което е фабрично монтирано представлява част от субстанцията
на ППС и липсата му в резултат на кражба, безспорно води до нарушаване на тази
субстанция и невъзможност за ползване на
всички функции на ППС. А последното, представлява покрит риск, на основание клаузата както на раздел ІІ.
Всяко ППС и в частност- МПС представлява сложно съоражение, включващо отделни
части с различно предназначение и
функции. Липсата на някоя от тези отделни части /оборудване, които са
фабрично монтирани води до невъзможност за използване на определени фабрично
заложени функции на ППС. Настоящият съдебен състав намира, че неправилен и
извода на първата инстанция, с който е прието, че е без правно значение
обстоятелството дали липсващата част на застрахованото ППС влияе на сигурността
и функционирането на ППС. Напротив, след като тази липса води до невъзможност
за ползване на определена фабрично заложена функция , респ.- гарантира
допълнителна сигурност, тя несъмнено обосновава извод за нанесена повреда на
ППС като сложна система с различни функции на отделните й части. Следва да се посочи, че процесните части ,
като част от фабричният комплект на
цялото МПС във вида, в който е било доставено, са взети предвид от ответника при
определяне на застрахователната премия и са обект на застраховане със сключения
между страните договор, поради което и за тях се дължи застрахователно обезщетение.
В конкретния случай , от приетото по делото и неоспорено заключение на САТЕ се
установява, че процесните части са част от фабричният комплект на застрахования
лек автомобил. Вещото лице изрично уточнява, че двата дикстроника /ляв преден и
десен преден дикстроник/, изискват направата
и наличието на специални отвори в предната броня на автомобила, в които се
поставят. От заключението на САТЕ се установява също така релевантния факт, /с
оглед гореизложените мотиви относно функционалността на фабрично монтираните
части/, че без процесните части от техническа гледна точка водачът на лекият
автомобил не би могъл да управлява същия с фабрично заложената функция /екстра/
като част от ППС - „адаптивен контрол“, измерване на разстоянието при паркиране
и т.н. При така установения факт на фабрично монтиране на процесните
дикстроници, за които са фабрично обособени специални отвори в предната броня,
както и фактът, че без тях не може да бъде ползвана фабрично заложена функция
на процесния автомобил, настоящият съдебен състав приема, че кражбата на тези
части води безспорно до повреда на застрахования
автомобил, представляваща покрит риск, съгласно раздел ІІ от ОУ, както и на
основание изключението, изрично предвидено в т.1.10, изр.2 от раздел ІІІ от същите ОУ. На последно място, следва да се посочи, че
императивната разпоредба на чл.408 от КЗ установява хипотезите, при които застрахователят
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. В случая, не се
установява наличието на нито една от тези законово регламентирани хипотези,
която да обоснове изключване на отговорността на ответника –застраховател.
По изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск
по чл.405 от КЗ се явява доказан по своето основание- при доказано наличие на
застрахователно правоотношение между страните и настъпило застрахователно
събитие в срока на действие на застраховката „Пълно Каско“. Относно размера на
причинените на ищеца вреди на застрахованият автомобил, подлежащи на
обезщетяване от ответника , между страните няма спор, а този размер се установява и от приетото по
делото заключение на САТЕ-пълната претендирана от ищеца сума от
5 500,80лв. Като основателен предявеният иск следва да бъде уважен, след
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на
въззивника-ищец се дължат направените в първоинстанционното производство
разноски по делото в размер на 1 193,32лв. /включващи държавна такса,
адвокатско вънаграждение и възнаграждение за вещо лице/. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност
на адвокатското възнаграждение от 896,00лв., заплатено от ищеца за
производството пред СРС, тъй като то се доближава до минималния размер от
855,08лв. по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.
На ищеца се дължат и разноски за въззивното производство за дължимата
държавна такса от 111,01лв.,/за
надвнесената от ищеца държавна такса над дължимата, той разполага с правото да
поиска връщането й/, както и за адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен
състав намира за основателно заявеното от ответника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 1 500,00лв. и счита, че то следва да
бъде намалено до минималния размер по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.- от
856,00лв. , след като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност над средната и по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в
което не са събирани доказателства. Като последица от това, дължимите от
ответника на ищеца разноски за въззивното производство възлизат на общата сума
от подлежи на връщане , пр ,33лв. и и
адвокатско възнаграждение
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРЕКОМЕРНОСТ НА АДВVВЪЗНААЖД……
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение на СРС, 148 състав под № 192-391 от 14.08.2019г.,
постановено по гр.дело № 64280/ 2016 г.,, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, с ЕИК *******да заплати на Н.С.К. , с ЕГН **********, на основание чл.405,ал.1
от КЗ – сумата от 5 500,00лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор №
Е13162382469002148/ 31.03.2016г. - за имуществени вреди, причинени на 17.10.2016г. на л.а. „Ауди А 7“ с рег.№ *******/кражба
на предни леви и десни дистроници и решетки/, ведно със законната лихва от
10.11.2016г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 1 193,32лв.-
разноски за първоинстанционното производство и сумата от 967,01 лв.- разноски
за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните, при наличието на
предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.