Решение по дело №40/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 39

гр. Видин, 29.04.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и девети март

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

40

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е по чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на младши инспектор К.Е.А. ***, старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод /МГПВ/ от Гранично полицейско управление /ГПУ/ Брегово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ /РДГП/ – Драгоман против заповед № 3282з - 303 / 31.01.2022г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГДНП/ при МВР, с която е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР, а именно „уволнение” на основание чл.204,т.3, чл.194,ал.2,т.4, чл.197,ал.1,т.6 във вр. с чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон. Твърди се, че мотивите за издаването на заповедта е предположението, че е извършил престъпление. Посочва се, че за приписваното му деяние има висящо досъдебно производство, което не е приключило и съответно неговата виновност не е установена

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Моли за присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на ГДГП при МВР, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва жалбата и моли съда да не я уважава. Твърди, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна и моли съда да я остави в сила. Претендира се присъждането на разноски за ю.к. възнаграждение.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата по делото е, че със Заповед 3282з - 303 / 31.01.2022г. на Директора на ГДНП - МВР, на К.А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.204,т.3, чл.194,ал.2,т.4, чл.197,ал.1,т.6 във вр. с чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР, поради това, че при изпълнение на служебните си задължения за времето от 18,00 ч. на 31.10.2021г. до 09,00 на 01.11.2021г., е бил планиран в състава на ГПН АвП 100, като за времето от 04,00ч. до 09,00ч. нарядът е пренасочен в ГПН „ОИГ“ за претърсване на район в с.Визица и издирване на избягали от автомобил, чужди граждани. По време на претърсването мл. инспектор А. е намерил и взел мобилен телефон и раница, които е оставил в управлявания от него служебен автомобил. Не е уведомил служителя, с който е бил в наряд за намерените вещи, както и други служители от ГПУ Малко Търново, при отвода на наряда. Намерените от него вещи – мобилен телефон и раница, е оставил в квартирата си в гр.Малко Търново. Вещите са принадлежали на задържаното лице Мохамад Дауд Алханшул.

Прието е в заповедта, че действията му са станали достояние на граждани, негови колеги, служители на Окръжна прокуратура Бургас и други лица, поради което и с горните си действия мл. инспектор А. е нарушил етичните правила за поведение на служители в МВР. Наказващият орган е приел, че неговите действия са несъвместими с етичните правила, както и с тези си действия уронва престижа на службата, както и че деянието му представлява дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР във вр. с чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР, поради което му е наложено и обжалваното наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.

Жалбоподателят е заемал длъжността младши инспектор, старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод /МГПВ/ от Гранично полицейско управление /ГПУ/ Брегово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ /РДГП/ – Драгоман.

Не се спори по делото, че със заповед рег. № 4078зк – 1233/ 19.10.2021г. на Директора на РДГП Драгоман, мл. инспектор Кр. А. е командирован за времето от 20.10.2021г. до 03.11.2021г. в ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово за участие в провежданата СПО и включване в осъществяваните дейности по наблюдение на границата за своевременното предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконна миграция и трафик на хора през държавната граница.

Безспорно е също така и че около 03,15ч. на 01.11.2021г. в района на автобусна спирка на с.Визица, община Малко Търново, ГПН на ЗЖУ – Бургас извършват проверка на лек автомобил, като след приключването на проверката забелязват приближаващ се автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № Н 6380 КА. Забелязвайки служителите водачът на лекия автомобил марка „Мерцедес“ спира същия и от него излизат пет лица, които побягват в гората.

Водачът и автомобила са задържани и след проведените ОИМ от страна на служителите на ГПУ Малко Търново, в района на с.Визица са установени 5 лица, без документи за самоличност, които са съпроводени до ГПУ Малко Търново и задържани със заповед за задържане. Установено е, че лицата са сирийски граждани. При проведената беседа с тях, задържаният сирийски гражданин Мохамад Дауд Алханшул, съобщил, че вещите им са иззети от ГПН, като след направения им обиск е установено, че неговите вещи липсват.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 01.11.2021г. около 03,15ч. мл. инспектор А. е изпълнявал служебните си задължения, като за времето от 18,00ч. на 31.10.2021г. до 09,00 ч. на 01.11.2021г. е бил планиран в състава на ГПК АвП 100, и от 04,00 ч. до 09,00ч. нарядът е пренасочен в ГПН „ОИГ“ за претърсване на район в с.Визица и издирване на избягали от автомобил чужди граждани.

По време на претърсването мл. инспектор А. намерил и взел мобилен телефон и раница, които оставил в управлявания от него служебен автомобил, като не уведомил никого за тях, както служителя, с когото бил в наряд – мл. инспектор Живко Николов, така и други служители от ГПУ Малко Търново, при отвода на наряда. Освен това при прибирането си към ГПУ Малко Търново, той оставил в квартирата си намерените от него вещи – мобилен телефон и раница.

След установяване на служителите, имащи отношение по случая, те са извикани в ГПУ за сведение, при което е установено, че вещите са на сирийския гражданин Мохамад Дауд Алханшул, а мл. инспектор А. ги е взел и ги е прибрал в квартирата си, находяща се в гр.Малко Търново.

Не се спори, че жалбоподателят се е явил в ГПУ Малко Търново и е предал раницата на сирийския гражданин и вещите в нея, с протокол за доброволно предаване, на старши инспектор Веселин Градев – началник група ОИД на ГПУ Малко Търново.

В ОСл.О при ОП – Бургас е образувано досъдебно производство № 101 / 2021г. по описа на отдела, срещу жалбоподателя К.А.. Производството е за извършено престъпление по чл.195 от НК, а именно за това, че на 01.11.2021г. в района на с.Визица, общ.Малко Търново е отнел чужди движими вещи от владението на Мохамад Дауд Алханшул, сирийски гражданин, без негово съгласие, с намерение да ги присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице.

За образуваното досъдебно производство директорът на РДГП Драгоман е уведомен с писмо от 23.11.2021г. От директора на РДГП Драгоман са изискани доказателства за приобщаване към разследването, които последният е предоставил.

Междувременно обстоятелства за извършената специализирана полицейска операция и установеното при нея криминално деяние с участието на жалбоподателя са станали достояние на граждани, както и на служители на ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово, РДГП Драгоман, Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, както и служители на Окръжна прокуратура Бургас. По този начин действията на жалбоподателя А. са станали известни на широк кръг от лица, у които се е формирало негативно впечатление, което се отразява негативно и върху авторитета на МВР в обществото. Фактът, че служител на МВР, призван да следи за спазването на законите и правовия ред в страната може да извърши престъпление по чл.195 от НК може да доведе до намаляване или загуба на общественото доверие в МВР, както и до намаляване на обществената подкрепа за цялостната му дейност.

С писмо рег. № 4078р-15498 от 03.11.2021г. от ВПД Директор на РДГП Драгоман до Директора на ГДГП – МВР е направено предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина срещу жалб. А..

Със заповед рег. № 3282з – 4090/ 05.11.2021г. на Директора на ГДГП – МВР е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и е определен състава на дисциплинарно – разследващият орган.

Служителят е запознат със заповедта на 17.11.2021г., видно от отбелязването върху нея. Със същата заповед е запознат и адв. Св. Славчев, който го е подпомагал в защитата.

Междувременно от РДГП Драгоман до директора на РДГП – Елхово е изпратено писмо с рег. № 4078р – 15799 – 09.11.2021г., с което са изискани всички материали, имащи отношение със случая от 01.11.2021г., при който мл. инспектор А. е взел вещите на задържания сирийски гражданин Мохамад Дауд Алханшул и ги е прибрал в квартирата си в гр.Малко Търново.

Материалите са изпратени до РДГП Драгоман с писмо от 12.11.2021г. Към тях са приложени копие от докладна записка от 01.11.2021г.относно резултатите от работата на гранично полицейски наряд с рег. № 4069р – 32466/ 01.11.2021г. ; ежедневен инструктаж с рег. № УРИ 4069р – 32468/ 01.11.2021г., ежедневна ведомост от същата дата, заповед № 4078зк – 1233 – 19.10.2021г. относно командироване на служители от РДГП – Драгоман в РДГП – Елхово за участие в прилаганите дейности за противодействие на нелегалната миграция и включване в осъществяваните мероприятия при провежданата съвместна специализирана полицейска операция /СПО/ в зоната на ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово; констативен протокол от 01.11.2021г., в който е описано съдържанието на раницата на сирийския гражданин, както и намерения телефон; протокол за доброволно предаване от 01.11.2021г. ; съобщение № 4070р – 21501 – 01.11.2021г. до НКЦ – ГДГП; съобщение № 4069р – 32455 – 01.11.2021г. до ВПД Директора на РДГП Елхово; докладна записка от мл. експ. Динко Иванов Николов, мл. разузнавач в ГОИД при ГПУ Малко Търново относно извършена оперативна беседа със сирийския гражданин Мохамад Дауд Алханшул; съобщение № 4069р – 32452 – 01.11.2021г. до ВПД директор на РДГП Елхово; сведение от Мохамад Дауд Алханшул от 02.11.2021г.; обяснение от К.А. /л.54 от делото/, докладна записка от Кр. А. от 01.11.2021г. /л.53/; обяснение от Живко Тодоров Николов от 03.11.2021г. /л.52/; сведение от Живко Николов от 01.11.2021г. /л.51/; сведение от мл. инсп. Иван Христов Илиев от 09.11.2021г.; обяснение от Димитър Йовков от 01.11.2021г. /л.49/;сведение от мл. инсп. Йордан Иванов Пеев от 09.11.2021г. /л.48/; докладна записка относно установяване на лица към нелегален трафик на бежанци от 01.11.2021г. /л.47/.

Видно от дадените сведения и обяснения от колегите на жалбоподателя е, че той на никого не е споделил, че е намерил движими вещи, включително и на служителя, с когото е бил в наряд. В обясненията си Живко Николов посочва, че жалб. А. не е споменавал да е намерил раница и телефон, както и че действително на посочената дата, преди да отидат до ГПУ Малко Търново, са се отбили до квартирата на жалбоподателя, за да остави последния свои лични вещи, които обяснил, че не иска да носи по-късно, прибирайки се пеша от работа. Също така не посочва жалбоподателят да се е оплаквал от болки, както и че не се чувства добре. От обясненията и сведенията на колегите на жалбоподателя не се установява те да са разбрали от него или той да ги е уведомил по някакъв начин за намерените от него вещи. За тях те са разбрали впоследствие.

Дисциплинарно – разследващият орган изготвя и покана рег. № 4078р – 15993 от 11.11.2021г. до жалбоподателя за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, както и с правото му да даде обяснения, да представи доказателства и да бъде подпомаган в защитата си. В поканата е посочено също така и че след запознаване със заповедта има право да даде и писмени обяснения. Поканата му е връчена на 17.11.2021г., видно от отбелязването върху нея. В нея също така е посочено, че писмените си обяснения следва да депозира до 22.11.2021г.

По повод поканата и във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство, на 22.11.2021г. жалбоподателят е депозирал обяснение във връзка със случая, с рег. № 4518р – 13023/ 22.11.2021г. В обяснението си е посочил, че не е вземал въпросните вещи с цел да ги присвои, а ги е намерил в гората, когато са търсили с колегите избягалите мигранти, намерил е телефона и раницата и ги е взел. Не е предполагал, че са именно на търсените от тях лица, тъй като самите лица са открити в противоположна посока на тази, в която е намерил вещите. Прибрал е същите с намерение да ги предаде по – късно. По отношение на това, че не ги е предал веднага, а ги е отнесъл в квартирата си посочва, че това е станало по погрешка, от една страна, а от друга, че го е заболяла много глава и е искал да си отпочине преди да върне вещите, които трябвало да описва дълго, тъй като в раницата имало много дребни вещи. Посочва също така, че веднага след като са му се обадили да го питат дали е намерил вещи и че ако е намерил следва да ги предаде, той е заявил, че е намерил такива и веднага ще отиде да ги предаде в ГПУ Малко Търново. Тръгвайки към ГПУ Малко Търново, за да предаде вещите на входа срещнал служител, на когото също обяснил, че отива да предаде намерените от него вещи, което направил впоследствие.

Резултатите от работата на дисциплинарно – разследващата комисия са изложени в обобщена справка рег. № 40780 - 18456/ 20.12.2021г. и в нея се потвърждават първоначалните констатации. Въз основа на всички събрани доказателства, комисията е обосновала извода, че при изпълнение на служебните си задължения за времето от 18,00 ч. на 31.10.2021г. до 09,00 на 01.11.2021г., е бил планиран в състава на ГПН АвП 100, като за времето от 04,00ч. до 09,00ч. нарядът е пренасочен в ГПН „ОИГ“ за претърсване на район в с.Визица и издирване на избягали от автомобил чужди граждани. По време на претърсването мл. инспектор А. е намерил и взел мобилен телефон и раница, които е оставил в управлявания от него служебен автомобил. Не е уведомил служителя, с който е бил в наряд за намерените вещи, както и други служители от ГПУ Малко Търново, при отвода на наряда. Намерените от него вещи – мобилен телефон и раница, е оставил в квартирата си в гр.Малко Търново. Вещите са принадлежали на задържаното лице Мохамад Дауд Алханшул. Вещите предал в ГПУ Малко Търново с протокол за доброволно предаване.

Дисциплинарно разследващият орган е приел, че с това си поведение А. е извършил тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, регламентирани в т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед МЗ №8121з-348 от 25.07.2014г., което е нарушение на чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.203,ал.1,т.13 —„деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, във връзка с т.15 от Етичния кодекс /ЕК/ /държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т.19 от ЕК -, ,държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява", т.20 – от ЕК „държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ се предвижда наказание „уволнение“.

Извършеното деяние е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с което се уронва престижът на службата. От комисията е констатирано, че служителят е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, доказателства за което са представени и по делото.

Въз основа на изложеното комисията е направила предложение за налагане на дисциплинарно наказание ”уволнение”. Жалбоподателят е поканен за запознаване с обобщената справка, за което му е изпратена и покана с рег. №4078р – 18460 / 20.12.2021г., връчена му на 23.12.2021г., видно от същата /л.28/, в която е посочено, че следва да се яви на 29.12.2021г. за запознаване със справката. Той се е запознал с нея и приложенията на 29.12.2021г., видно от отбелязванията върху нея. В дадения му срок същия е подал и възражение с рег. № 451800 – 569 от 30.12.2021г., в което изразява несъгласие с установеното, като посочва, че справката е изготвена при непълно изясняване на фактическата обстановка, като прави искане за снемане на повторно сведение от полицай Живко Николов, в които подробно да разясни колко точно се е бавил в квартирата си и какво точно е посочено като основание за това желание. Към възражението е приложена и характеристика от домоуправителя на сградата, в която живее А..

След запознаване с възраженията на жалбоподателя от комисията до директора на Директора на ГДГП е представено становище с рег. № 4078р - 174/ 05.01.2022г. за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност от мл. инспектор А. – старши полицай в МГПО от ГПУ Брегово при РДГП Драгоман, в което са изложени съображенията на дисциплинарната комисия и съответно заключението им, че са налице данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение, за което на служителя следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и му бъде прекратено служебното правоотношение. В становището са обсъдени и направените възражения от жалб. А., както и исканията му за повторно снемане на сведения от мл. инсп. Живко Николов. Прието е, че при повторното задаване на същите въпроси няма да постъпят нови относими към предмета на дисциплинарното производство данни.

Въз основа на всички събрани доказателства и след спазване на законовата процедура е издадена и обжалваната заповед на Директора на ГДГП, с която на жалбоподателя е наложено оспорваното дисциплинарно наказание „уволнение”.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, доколкото същите не бяха опровергани от жалбоподателя.

В тази връзка следва да се посочи, че аргументите изложени в жалбата, както и от процесуалния представител на жалбоподателя в устните състезания по делото за липсата на достатъчно доказателства за извършеното нарушение от жалбоподателя, както и относно неизлагането на мотиви, са неоснователни.

От страна на жалбоподателя не са направени каквито и да било искания за събиране на доказателства пред съда, като не са оспорени и съдържащите се такива в преписката. От анализа на събраните доказателства в дисциплинарната преписка, не се установява различна фактическа обстановка, от тази която е приета от дисциплинарната комисия и наказващия орган.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Директора на ГДГП при МВР, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение. На основание чл.211 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

По същество жалбата е неоснователна. Според съда, при така установената фактическа обстановка, оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, материалния и процесуалния закон и целта на закона.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на ГДГП при МВР съгласно чл.210, вр. чл.204,т.3 от ЗМВР и в предвидената от закона писмена форма.

Оспорената заповед е издадена и при спазване на административно - производствените правила, съдържащи се в ЗМВР.

Не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Издадена е заповед за образуване на дисциплинарно производство рег. № 3282p – 4090/ 05.11.2021г. година на Директора на ГДГП съгласно чл.207,ал.1,т.2 и ал.2 от ЗМВР, която е връчена на служителя на 17.11.2021г. За дисциплинарно разследващ орган е определена комисия от трима служители на РДГП Драгоман, която да проведе дисциплинарното производство и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на А..

На основание  чл.207,ал.7 от ЗМВР за резултатите от разследването е изготвена обобщена справка рег. № 40780 - 18456/ 20.12.2021г., в която дисциплинарно-разследващият орган, след като е изложил установената при дисциплинарното разследване фактическа обстановка, е направил извод, че с действията си мл. инспектор А. виновно е нарушил нормите за поведение на т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е преценено от комисията като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,ал.2,т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", поради което е предложил за допуснатото нарушение на служебната дисциплина, на основание чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

А. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Изпратена е покана рег. рег. № 4078р – 15993 от 11.11.2021г. и са приети писмените му възражения с рег. № 4518р – 13023/ 22.11.2021г., в които служителят е заявил, че не е вземал въпросните вещи с цел да ги присвои, а ги е намерил в гората. Не е предполагал, че са именно на търсените от тях лица, тъй като самите лица са намерени в противоположна посока на тази, в която е намерил вещите. Прибрал е същите с намерение да ги предаде по – късно. Причината, която е посочил за по – късното им предаване е свързана с неразположението му. Посочва, че сам е предал вещите доброволно.

Наказващият орган се е запознал и с дадените обяснения, тъй като те са обсъдени в обобщената справка.

Спазена е императивната разпоредба на чл.207,ал.10 от ЗМВР преди налагането на дисциплинарно наказание нарушителят да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

След запознаването с обобщената справка от страна на жалбоподателя е депозирано възражение, което също е обсъдено от дисциплинарно разследващия орган в становище от 05.01.2022г., в което отново е направено предложение за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на установените в чл.195 от ЗМВР срокове, за което няма спор по делото.

В обжалваната заповед се съдържа точно описание на извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение - посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В административното производство са използвани всички допустими по чл.39 от АПК доказателствени средства.

Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, доколкото същите не бяха опровергани от жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че аргументите изложени в жалбата, както и от процесуалния представител на жалбоподателя в устните състезания по делото за липса на доказателства за извършването на дисциплинарното нарушение от страна на А., не бяха доказани по делото.

От приложените към административната преписка обяснения, сведения и докладни записки, в които колегите на А. дават обяснения за събитията на 01.11.2021г., не се установява различна фактическа обстановка, от тази която е приета от дисциплинарната комисия и наказващия орган. Пред настоящата инстанция не са ангажирани други доказателства, различни от намиращите са в административната преписка, респ. такива които да опровергават приетото в дисциплинарното производство.

Факт е, че А. е намерил въпросните вещи, собственост на едно от задържаните лица / макар, че към момента, в който ги е намерил не е бил наясно, че са собственост на сирийския гражданин Мохамад Дауд Алханшул/, прибрал е въпросните вещи в квартирата си в гр.Малко Търново и не е споменал на никого за това, че ги е намерил. Факт е също така и че ги е предал едва след като са го попитали дали е намерил някакви вещи, часове след като се е прибрал. Никой от далите обяснение лица, не е споменал А. да му е споделил, че е намерил нещо, включително мобилен телефон и раница. Дори и да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че се е почувствал зле и не е могъл веднага да предаде вещите, тъй като в раницата е имало много дребни лични вещи, които е трябвало да описва, то той е имал възможност да се обади по телефона или да сподели на някой от колегите си, че е намерил такива и впоследствие ще ги предостави, но не е сторил това.

А. като дългогодишен служител в МВР следва да е бил наясно с действията си, както и с последиците от тях, поради което и съдът възприема тези твърдения на жалбоподателя, като защитна теза, каквото е сторено и в дисциплинарното производство от разследващия орган и от наказващият такъв.

От събраните в дисциплинарното производство доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено. Както правилно е преценил дисциплинарния орган с деянията си държавният служител – мл. инспектор К.Е.А. – старши полицай в МГПВ от ГПУ Брегово при РДГП Драгоман е нарушил установения модел за поведение прогласен в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с М3, а именно изискванията предвидени в т.15 от ЕК, според която „държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“, т.19 -, ,държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“, като доказателствата сочат за неправомерно поведение в по време на работа, което уврежда името на МВР като институция. Липсва дължимо поведение от страна на служителя предвид, че нормативно е въведено изискване да се пази доброто име на МВР. Налице са обстоятелства, които са станали достояние на други лица, негови колеги и граждани, както и служители от ГПУ Малко Търново, от Окръжна прокуратура Бургас, както и е възможно да станат достояние и на други лица, които обстоятелства оказват негативен ефект върху ведомството, че служител на РДГП Драгоман е възможно да е извършил престъпление по чл.195 от НК; т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - „държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“, всеки държавен служител на МВР допринася със своите действия за формиране на моралния облик на ведомството. При така събраните доказателства поведението на мл. инспектор А. е несъвместимо с морала и уронва престижа на МВР. Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР вменява на служителите поведение, свързано със спазването на закона и личен пример в това отношение, но видно от доказателствата не е налице такова поведение от страна на мл. инспектор А. в конкретния случай. В тази връзка, съдът намира за недопустимо извършването на подобни противоправни деяния от служители на МВР, чиято основна задача е защита на обществения ред, правата и свободите на гражданите, опазването на техния живот, здраве и имущество. Така констатираните действия са и уронващи престижа на службата, тъй като установеното в случая нарушение на служебната етика и незачитането на установения обществен ред е станало достояние и на други лица.

За да е налице основание за дисциплинарно уволнение по чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР, е необходимо кумулативното проявление на две условия: деяние, което е несъвместимо с етичните правила на поведение на полицейския служител и с него да се уронва престижа на службата. Деянието безспорно е от категорията на несъвместимите с етичните норми за поведение на държавните служители от МВР. С оглед на разрешението, дадено в Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по тълк. дело № 4/ 2007 г. на ВАС, съдът приема че с поведението си А. е уронил престижа на службата. Това е така, защото сред основните задачи на служителите на Министерството на вътрешните работи съгласно ЗМВР, са противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите, предотвратяване извършването на нарушения.

Нарушаването на закона от лицата, които трябва да следят за неговото спазване и за които ЗМВР повелява да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР, несъмнено води до уронване престижа на службата. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона като дават личен пример с поведението си, каквото поведение, видно от представените доказателства, полицейският служител не е имал. Обществото има ясно изградено отрицателно отношение за извършването на престъпления против собствеността, още повече от страна на служители на МВР, чийто професионален дълг изисква да контролират и санкционират такова поведение. Ето защо въз основа на така установените по делото релевантни факти и обстоятелства съдът приема, че в условията на кумулативност са налице и двете материалноправни предпоставки /деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в МВР, с което се уронва престижа на службата/, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя за несъответствието на заповедта с приложимия материален закон и за недоказаност на такова нарушение, както и за това, че наложеното му наказание е твърде тежко, предвид безупречната му характеристика на гражданин от една страна и от друга на дългогодишен служител на МВР, то съдът намира, че установеното поведение на държавният служител правилно е било квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение.

Съдът споделя приетото от дисциплинарно наказващият орган, че са нарушени т.15, т.19 и т.20 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР - тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР във връзка с  чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Установено е по делото, че на посочената дата, жалбоподателят е намерил и взел чужди движими вещи, без съгласието на собственика им с намерение противозаконно да ги присвои. Всеки един държавен служител на МВР полага клетва да спазва Конституцията и законите на страната /чл. 146, ал. 1 от ЗМВР/, както и е длъжен да спазва правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /чл.150,ал.2 от ЗМВР/. Като такива са и задължението да съобразява действията, които възнамерява да предприеми със законите на страната, да спазва доброто име на институцията, която представлява и да дава личен пример с поведението си на останалите граждани да спазват законите на страната /чл.15, чл.19 и 20 от етичния кодекс/. В конкретния случай с поведението си на 01.11.2021г. в района на с.Визица, общ.Малко Търново, жалбоподателят А. е нарушил и трите норми от кодекса. Отнемането на чужди движими вещи, без съгласието на собственика им с намерение противозаконно да ги присвои, от страна на длъжностно лице, е действие, които противоречи на законоустановения ред и с него се осъществява престъпния състав на чл.195 от НК. Извършването на престъпление от страна на държавен служител, е поведение, с което се уронва престижа на службата, като с това си поведение държавният служител не дава пример на останалите граждани да спазват законоустановеният ред. С оглед на изпълняваните от А. служебни задължения, същият е бил наясно, че отнемането на чужди вещи, без съгласието на собственика им, с намерение да ги присвои, е престъпление, поради което и преди да осъществи фактическото действие на отнемане, е бил длъжен да съобрази поведението си с действащите в страната закони. Държавните служители на МВР са призвани да следят за спазването на законите и да охраняват обществения ред, но не е и да нарушават този обществен ред. Нещо повече, заемането на длъжността държавен служител на МВР предполага завишени изисквания при спазването на обществения ред. Квалифицирайки поведението като нарушение на т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс, ответника по делото е извършил правилна квалификация на установените факти и ги е подвел под правилните материално правни разпоредби на чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР.

В рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му. Освен това съставомерността на деянието следва да бъде доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР. В чл.210,ал.1 от ЗМВР е дадено по императивен начин съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР, което съдът намира, че в конкретния случай е спазено. Посочен е извършителят - А. *** Търново/; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението 01.11.2021г. в с.Визица, общ.Малко Търново, обл.Бургас – описание на поведението на А. – намирането и прибирането на чуждите вещи и неуведомяването на никого за това/; разпоредбите, които са нарушени /т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс/; доказателствата въз основа на които е установено /събраните доказателства – същите са множество сведения и обяснения от трети лица, които не е задължително да бъдат описани поединично в заповедта, още повече, че всичките са последователни, логични и не си противоречат/; правното основание /чл. 194,ал.2,т.4 вр. с чл.203,ал.1,т.13 и наказанието, което се налага /уволнение/; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При извършената служебна проверка, съдът намира, че дисциплинарно наказващия орган е изпълнил задължението си по чл. 39,ал.2 във връзка с ал.1 от АПК.

Що се отнася до исканията на А., съдържащи се в дадените от негова страна възражения и които искания са отхвърлени от разследващия орган, то съдът споделя мотивите на последния, че с тези доказателствени искания не се установяват нови и различни факти и обстоятелства, които да променят по някакъв начин приетата фактическа обстановка. По никакъв начин не би се променила фактическата обстановка при повторното снемане на сведения от полицай Живко Николов. Видно от съдържащите се такива по делото той е категоричен и ясен в обясненията си, че жалбоподателят не го е уведомил по никакъв начин за намерените вещи, както и че действително на посочената дата се е отбил в квартирата си в гр.Малко Търново и е оставил там раница, като е заявил, че тя е негова. Действително доброто му поведение преди извършеното деяние, както и дългогодишната му служба в МВР, по време на която е бил многократно награждаван и не е наказван, са благоприятни обстоятелства за него, но не променят факта на извършеното от него деяние на 01.11.2021г., което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина. По посочените по – горе съображения и няма как на служителя да бъде наложено по – леко дисциплинарно наказание, предвид направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя в писмената защита. В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл.197,ал.3,т.1 от ЗМВР, според която на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания, тъй като става въпрос само за едно извършено нарушение.

Съдът приема, че извършването на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение от мл. инспектор А., е доказано по несъмнен начин в съдебното производство. За описаното нарушение е налице правна квалификация, като същото може да бъде определено като тежко нарушение на служебната дисциплина.

Ето защо съдът възприема за доказана и кредитира като реално осъществена приетата и отразена в атакуваната заповед фактическа обстановка.

Нарушението на служебната дисциплина следва да се окачестви като виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В случая от доказателствата се установява, че с извършеното от жалбоподателя са осъществени субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за което е наложено и наказанието с оспорената заповед, поради което законосъобразно административният орган е наложил наказание по чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР –уволнение.

Оказва се, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на закона, поради което тя е правилна и законосъобразна.

При това положение жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски в производството, следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на младши инспектор К.Е.А. ***, старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод от Гранично полицейско управление Брегово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман против заповед № 3282з - 303 / 31.01.2022г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с която е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР, а именно „уволнение” на основание чл.204,т.3, чл.194,ал.2,т.4, чл.197,ал.1,т.6 във вр. с чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение, като неоснователна.

ОСЪЖДА К.Е.А. *** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :