Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2090
гр. Пловдив, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията АНД
№ 5144/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от С.И.Г.в качеството й на ... на ЕТ „С.Г. –С.”, седалище и адрес на
управление : гр.Пловдив, ул. „...” № … против Наказателно постановление №
453602-F478193/29.07.2019 г. , с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.42, ал.1, 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500,00 лв. на
основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1
от ЗДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата по направените в нея
оплаквания и моли наказателното постановление като незаконосъобразно да бъде
отменено.
Въззиваемата страна,
редовно призована, се представлява от юриск. С. с пълномощно по делото, която
изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима –
подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
На 16.03.2019 г. в 14:00
ч. на обект – щанд за пуканки, находящ се в гр.Пловдив, ул.Патриарх Евтимий
№11, стопанисван от ЕТ„С.- С.Г.” с ЕИК …, била извършена проверка от служители
на НАП-Пловдив. При проверката било констатирано, че търговецът в качеството си
на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ не е осигурил съхраняването
на паспорта на регистрираното за конкретния обект фискално устройство на
територията на обекта, с което е допуснал нарушене на разпоредбите на същата
наредба.
Резултатите от
направената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка сер.АА
№ 0224482/16.03.2019 г.
Въз основа на направените
констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F478193 от 20.03.2019 г., в който в графа възражения нарушителят отбелязъл, че
има възражения, а в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал и писмени такива.
Въз основа на събраните в
хода на започналото административнонаказателно производство доказателства било
издадено обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН
фактическа обстановка, била възприета по идентичен начин.
Изложената фактическа
обстановка се установи безпротиворечиво от показанията на свид. М.Л.С., които
съдът кредитира напълно, като логични, последователни и напълно подкрепящи се
от приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
- Протокол за извършена проверка сер.АА № 0224482/16.03.2019 г., Заповед
№ ЗЦУ–ОПР-17/17.05.2018 г., разрешение №ВР-007226/20.12.2017г., разрешение
№ВР-007226/20.12.2017 г., копие на съкратен отчет на фискална памет от
16.03.2019 г.
Свидетелката С. лично е
установила при проверката на място, че процесният паспорт на ФУ не е съхраняван
в търговския обект, където е въведено в експлоатация и работещото фискалнното
устройство. Според св. С., действително проверяваният търговски обект
представлявал щанд за пуканки и имал издадено разрешение за ползване, но не бил
регистриран като нестационарен, поради което и за търговецът съществувало
задължение да съхранява паспорта на фискалното устройство в обекта. Показанията
на св. С. са в съответствие с приложеното към административнонаказателната
преписка копие на съкратен отчет на фискалната памет от 16.03.2019 г., в който
проверяваният обект не е регистриран като нестационарен.
Самият жалбоподател пред съда също не оспорва
констатациите на проверяващите, т.е. че в деня на проверката паспортът на
фискалното устройство не бил на мястото на търговския обект, заявява обаче, че обектът
представлява щанд за пуканки, т.е. не е
стационарен и няма как документите да бъдат съхранявани в обекта поради
променливите климатични условия и опасност паспортът да бъде увреден при силен
дъжд. Жалбоподателят отбелязва също, че
поради незнание при въвеждане в
експлоатация на фискалното устройство търговецът не обърнал внимание на
техническия работник, че трябва обектът да бъде отбелязан като нестационарен.
Впоследствие обаче били направени нужните корекции и обектът бил променен от
стационарен в нестационарен, с което отпаднало задължението му да съхранява
паспорта на фискалното устройство на търговския обект. Дадените от
жалбоподателя обяснения се подкрепят от представените от него пред съда в
оригинал документи - свидетелство за
фискална регистрация с отбелязване, че обектът не е стационарен, договор за
техническо обслужване от 17.07.2019 г. със същото отбелязване, че обектът не е
стационарен, а също и паспорт на фискално устройство. В тази връзка
жалбоподателят представи и оригинали на фискални бонове за регистрирани
продажби след проверката, в които търговският обект е нестационарен.
Съдът намира, че
административнонаказателното производство е водено законосъобразно при напълно
изяснена фактическа обстановка, събрани са релевантните за нарушението
доказателства. АУАН и НП са съставени от
компетентни лица, в предвидената от закона форма. Нарушението е описано по ясен
начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои то и да
организира адекватно защитата си. Спазени са и предвидените за съставяне на
АУАН и НП срокове по чл.34 от ЗАНН.
Правилно според съда е приложена нарушената правна норма и съответстващата на
нарушението санкционна разпоредба. Търговецът има качеството на лице по чл.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което за него съществува задължение да
съхранява в търговския обект документите, посочени в чл.42, ал.1 т.1-4 от
посочената наредба. В качеството на лице по чл.3 от Наредбата, което не съхранява паспорта на ФУ, правилно му е
вменена предвидената за нарушението административнонаказателна отговорност.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н – 18 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства в стационарния
търговски обект следва да се съхранява паспортът на регистрираното фискално
устройство.
При налагане на съответната
за нарушението санкция правилно е било отчетено, че нарушението е за първи път,
не води до неотразяване на приходи, поради което и на основание чл.185, ал.2,
вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложена
санкция към законоустановения минимум.
В случая обаче търговецът
само формално отговаря на изискванията, предвидени за лицата по чл.3 от
Наредбата. Фактически стопанисвания от него търговски обект и в деня на
проверката не е бил стационарен, а е представлявал количка, щанд за продажба на
пуканки. Търговският обект е бил регистриран като стационарен единствено поради
недостатъчно въведените данни при регистрация на фискалното устройство. След
проверката търговецът е направил нужните корекции и обектът е бил регистриран
като нестационарен, с което е отпаднало задължението на търговеца да съхранява
в обекта паспорта на фискалното устройство. По тези съображения съдът намира,
че процесното деяние, макар и формално да осъществява състава на
административно нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. При това положение налагането на „имуществена санкция” в
размер на 500 лв., макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно
тежка спрямо степента на обществената опасност на дееца и деянието. Вярно е, че
обществените отношения, регулирани от Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, по чл.3
от Наредбата, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира
задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на
всеки отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на
конкретния нарушител. Според чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. След като неправилно административнонаказващият
орган не е сторил това, задължение на съда е при проверка относно
законосъобразността на издаденото наказателно постановление да прецени дали
случаят е маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН и при наличие на основания за това
да приложи посочената разпоредба. Настоящият състав приема, че конретният
случай е именно такъв, поради което и наказателното постановление следва да
бъде отменено, доколкто административнонаказавщият орган неправилно не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 453602-F478193/29.07.2019 г. , с което
на ЕТ „С.Г. –С.”, ЕИК …, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул. „...”
№ … за нарушение на чл.42, ал.1, 2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500,00 лв. на основание чл.185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК
и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :....................................
Вярно с оригинала! МК