Р Е
Ш Е Н
И Е № .........
гр.К., ………...2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.и районен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря................Х. К......................................................................като
разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №2227 по описа за 2019 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.286 от ТЗ и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че дружеството е специализирано в
хидростроителство и в началото на 2014г. управителят на „В.1“ ООД - Г.Д.бил
потърсен от С. Р. Х. - едноличен собственик и управител на "Ф.Б."
ЕООД. Между двамата били осъществени множество срещи и се провели разговори във
връзка с възлагане на работа от страна на „Ф.Б.“ ЕООД на „В.1“
ООД - строително монтажни дейности съпътстващи рехабилитацията на
водопровод ф 800 мм., преминаващ през местност „С.“ до спирателен кран на бул.“Р.“
с дължина 1554м. Твърди, че постигнали съгласие относно предмета на договора,
както и неговите параметри като цена, начина на плащането й, сроковете за
изпълнение, както и правата и задълженията на всеки един от контрагентите.
Изготвен бил договор №***за изпълнение на Рехабилитация на водопроводи от
водоснабдителната система на гр.Ш. с дата 01.02.2014г. с възложител „Ф.Б.“ ЕООД
и „В.1“ ООД –изпълнител, но същият не бил подписан само и единствено по вина на
ответната страна, тъй като управителят на „Ф.Б.“ ЕООД изтъквал различни
причини, сред които и невъзможност за конкретно посочване на видовете СМР,
които следвало да бъдат извършени от изпълнителя, количеството им и цените им.
Въпреки това прогнозната стойност на всички предстоящи СМР била определена от
двете страни в размер на около *** лв. с ДДС. Предложено било от страна на „Ф.Б.“
ЕООД да се работи по следния начин: от страна на възложителя се посочват
видовете на СМР, които следва да бъдат извършени от страна на „В.1“ ООД, като
количеството на материалите, единичната им цена, както и общата стойност, да
бъдат одобрявани и приемани с подписването от двете страни на акт 19 за всяка
една дейност. Заплащането на приетата работа, щяло да се извърши с издаването
на една фактура за цялата извършена дейност от страна на изпълнителя, след
приемането на последния подписан между страните акт 19, с който реално и ще се
осъществи последното приемане на изработеното от страна на изпълнителя по
възложената от „Ф.Б.“ ЕООД работа. Възложителят щял да заплати аванс в размер
на *** лв. с ДДС по банковата сметка на изпълнителя. Твърди, че се договорили
устно и сключили договор за изработка, с който възложителят „Ф.Б.“ ЕООД
възложил на изпълнителя „В.1“ ООД, възмездно да извърши строително- монтажни
дейности съпътстващи рехабилитацията на водопровод ф 800 мм., преминаващ през
местност „С.“ до спирателен кран на бул. „Р.“ с дължина 1554м. Договорът за изработка бил сключен на
10.11.2014г. Договарянето и воденето на преговорите между двете страни, било
осъществявано от С. Р. Х. - едноличен собственик и управител на „Ф.Б.“ ЕООД към
2014г. и управителя на „В.1“ ООД. Договорът
включвал изпълнение на дейности по направа на шахта за спирателни кранове,
направа на шахта за въздушници, направа на шахта за отток, направа на шахта за
мониторинг, всички по трасето на водопровода, направа на опорни бетонови
блокове, както и направа на изкопи и възстановяване на съществуващ терен по
трасето на водопровода за технологични нужди при рехабилитационните дейности по
трасето на водопровода по задания и място посочени от „Ф.Б." ЕООД, като
СМР, които следвало да бъдат извършени и били извършени, ще се удостоверяват с
подписан и от двете страни акт 19, имащ значението на приемане на работата от
страна на поръчващия. Окончателното заплащане по договора било договорено да
бъде на един път след издаването на фактура от страна на изпълнителя, което ще
стане след последния подписан между страните акт 19. На 29.04.2014г. „Ф.Б.“
ЕООД заплатило по банковата сметка на „В.1“ ООД сумата от ***лв. представляваща
аванс за СМР, които ще бъдат извършени по договора между страните. На ответното
дружество била издадена фактура №****/29.04.2014г. и същата била получена лично
от г-н Х.. От този ден нататък, двете дружества започнали съвместна работа и за
около 7 месеца „В.1“ ООД изпълнило съвестно и коректно всички възложени й от
страна на „Ф. БГ“ ЕООД строително - ремонтни дейности. Възложителят приел
работата на изпълнителя, чрез подписани без каквито и да било възражения 8 броя
акт 19.1. „Връзка между РЕ-НЕ) ф 800 и рехабилитирана стомана ф 800 /демонтаж и
монтаж на връзка/." 2. „Механизирано натоварване и извозване на излишни
материали и технологичен отпадък. Обратно насипване и възстановяване трасе на
рехабилитиран водопровод. Водочерпене, машинен и ръчен изкоп, насипване на
фракция и трамбоване с ръчна трамбовка до ниво среда на тръба."
3.“Водопроводна връзка на рехабилитиран водопровод ф 800 към съществуващ по ул.
„„Ц.“ и връзка към съществуващ ф 250 АЦ по бул. „Р.“. 4. „Направа на шахта за
СК ф *** с ф***, Н=3.3м. Направа на шахта за СК ф 500 с ф 2000, Н=2.7м.
Насипване с трамбоване на фракция на водопровод ф 800 стомана, съществуващ АЦ ф
*** и съществуващ АЦ ф 500." 5.За обект „С."-подобект: дейности
предстоящи за изпълнение: 1.Водочерпене, машинен и ръчен изкоп, насипване на
фракция на Пластове и
трамбоване с ръчна трамбовка до ниво среда на тръба. Монтажна шахта 1 за връзка
между РЕ-НЕ) и стомана ф 800. 2.Направа подготовка за полагане асфалтобетонова
настилка и укрепване на чугунени гърнета за СК и стержени. 3.Доставка и
полагане асфалтобетонова настилка." 6.“С. - Направа на опорен блок на
коляно с намалител в „А."." 7.“С. - Шахта мониторинг ф 2000 вътр. СН
=4.50м. на рехабилитационно трасе на водопровод ф 800 разположено в „А."
до „Т."". 8.Мобилизация и демобилизация за изпитване на водопровод ф
800 -„С.", в конто подробно са описани видовете извършени СМР,
количеството им, единичната им цена и общата им стойност. На 10.11.2014г. от
страна на „В.1“ ООД е издадена Фактура
№**********/10.11.2014г. с получател „Ф.Б.“ ЕООД за сумата от ***лв. с ДДС.
Същата била получена лично от г-н Х. и 12.12.2014г. по сметката на „В.1“ ООД
постъпило частично плащане по посочената фактура в размер на ***лв. Остатъкът в размер на ***лв. г-н Х. е
обещал да заплати в най-кратки срокове. Във времето били водени многократни
разговори, в които С.Х. обещавал, че ще плати, но сумата не била платена на „В.1“
ООД. На 12.04.2017г. до ответното дружество била изпратена по пощата и покана за
доброволно изпълнение, получена от „Ф.Б.“ ЕООД, но по нея не постъпил какъвто и
да било отговор, а и нямало плащане. Ответното дружество дължало на „В.1“ ООД
главница в размер на ***лв. по Фактура №**********/10.11.2014г. Стойността на
цялата фактура била ***лв., от която „Ф.Б.“ ЕООД заплатило сумата от ***лв,
представляваща стойността на дължимото ДДС върху данъчната основа от ***лв. Тъй
като сумата от ***лв. по Фактура №**********/10.11.2014г. не била платена в срока
предвиден в ТЗ, поради това и „Ф.Б.“ ЕООД дължало и законна лихва върху
неплатената главница по процесната фактура. Заявява, че претендира законна
лихва върху неплатената част от процесната фактура за период от 3 години назад
от датата на подаване на исковата молба, в размер на ***лв. Срокът на изпълнение бил уговорен да бъде до
31.12.2014г., а възнаграждението, което е следвало да заплати „Ф.Б.“ ЕООД като
възложител на „В.1“ ООД като изпълнител било ***лв. Общата дължимата сума от главница и законна лихва по
процесната фактура била в размер на ***лв. На основание всичко гореизложено за
„В.1“ ООД бил налице правен интерес от предявяването по съдебен ред с
осъдителен иск, за да може да пристъпи към принудително събиране на вземанията
си. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***
да заплати на „В.1“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от ***лв. /двадесет и три хиляди и деветдесет лева и петдесет и три
стотинки/ неплатена главница по фактура №**********/10.11.2014г. за извършени
от страна на „В.1“ ООД СМР по устен договор СМР, както и ***лв. законна лихва
за забава за периода от 14.08.2016г. до датата на подаване на искова молба,
ведно със законнатата лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски, включително и
разноски по обезпечителното производството по ч.гр.д.№2300/2019г. по описа на
районен съд -Ш..
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131, ответникът
оспорва основателността на исковата претенция. Оспорва твърдението, че са сключили договор за
изработка, с който ответникът е възложил на ищеца възмездно да извърши СМР,
описани в исковата молба. Оспорва, че ищецът е изпълнил работата по описания от
него договор. Оспорва, че ищецът е предал и ответникът е приел СМР, описани в исковата молба, за които се претендира плащане.
Оспорва твърдението, че е получавал поканата за доброволно изпълнение, приложена
като доказателство към исковата молба. Оспорва, че приложените към исковата
молба фактури касаят СМР, посочени
като предмет на спора. Оспорва твърдението, че ответното дружество е подписало
8 броя актове за приемане на извършени СМР.
Твърди, че представените с исковата молба
8 бр.Акт образец 19 не са подписани от законен или упълномощен представител на
ответното дружество. На основание
чл.301 от Търговския закон се противопоставя на действията на
лицето, подписало тези актове и твърди, че същите са му представени за
първи път с искова молба. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По делото е
представено заверено копие на договор №***от 01.02.2014г., неподписан, със
страни: „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.Р.Х.-Управител, като възложител и „В.1“ ООД с ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.В. Д.-Управител, като
изпълнител, с предмет- 1. СМР съпътстващи рехабилитацията на водопровод ф
800 мм., преминаващ през местност „С.“ до спирателен кран на бул.“Р.“ с дължина
1554м., включващ изпълнителните дейностите по направа шахти за спирателни
кранове по трасе на водопровод, шахти за въздушници по трасе на водопровод,
шахти за отток по трасе на водопровод, шахти за мониторинг по трасе на
водопровод, опорни бетонови блокове, изкопи и възстановяване на съществуващ
терен по трасе на водопровод за технологични нужди при рехабилитационни
дейности по трасе на водопровод с дължина 1555 м. по задания и място посочено
от Инвеститора; 2.Цена: цената за изпълнение на рехабилитационните мероприятия
на тръбопровод за доставка на вода за питейно-битови нужди /предмет на
договора/ възлиза на стойност *** лв. с ДДС; 3. Начин на плащане: актуването на
изпълнените рехабилитационни и монтажни дейности се извършват с подписването на
приемо-предавателен протокол /Акт 19/, утвърден от представител на Възложителя,
изпълнителят издава фактура в петдневен срок от датата на протокола.
Възложителя ще заплаща на Изпълнителя аванс: *** лв. с ДДС и окончателно
плащане в срок до 30 дни от датата на издаване на фактурата за изпълнените
дейности по договора; Начин на плащане- по банкова сметка /***/ на изпълнителя;
4.Срок за изпълнение на договора- 60 календарни дни от датата на сключване.
Съгласно
показанията на св.Ц. А. А., като счетоводител на свободна практика, от 2003 г.
обслужвала „В.1“ ООД, което било специализирано за хидростроителна работа и
изпълнявало само тази дейност. Била повикана от управителя на „В.- 1“ ООД да
присъства на среща със С.Х. като собственик на „Ф.Б.“ ЕООД ***, по повод
разговори за хидростроителна услуга в гр.Ш., местността „С.“ във връзка с
рехабилитация на водопроводна мрежа. Разбрала, че С. Х. е собственик на „Ф.Б.“ ЕООД, тъй преди
започването на разговора той се представил. На срещата говорили за сключването
на договора, как ще бъде извършена цялата дейност, начин на плащане, срокове на
плащане, приемане на обекта. Всичко било уточнено и нямало никакви възражения
от двете страни. В последствие в базата на ищеца бил изготвен договора, който и
бил предаден след завършването на обекта, но бил неподписан. Преди сключването
на договора се разбрали да се извърши авансово плащане, което било преведено
100% по издадена от „В. -1“ ООД фактура.. За завършеният обект с Акт 19 била
издадена фактурата. Фактурите се издавали в офиса на „В.- 1“ ООД. Била в базата
на ищеца, когато С.Х. бил уведомен по телефона , че трябва да плати и
последният отговорил, че парите ще бъдат преведени. Като счетоводител следяла
сроковете за вземания и задължения на дружеството „В.- 1“ ООД и вземането към „Ф.Б.“
ЕООД се консултирала с управителя и написала поканата за доброволно плащане и я
изпратила по пощата.
В показанията си св.С.Р.Х. сочи, че бил
управител на „Ф.Б.“ ЕООД, но не си спомня както дружеството да е имало
договорни отношения с „В.1“ ООД, така и да е било извършено плащане на „В.1“
ООД. Дружеството имало печат и знаел за един. Печатът положен за инвеститор 8
бр. Акт образци 19 бил на „Ф.Б.“ ЕООД, но подписът не бил негов и не заявява,
че не е упълномощавал някой да го представлява и подписва. Имало периоди, през
които упълномощавал с пълномощно счетоводителката на фирмата да тегли суми от
банката, когато отсъствал. Печатът стоял в офиса. Дружеството „Ф.Б.“ ЕООД,
основно изграждало газопроводи в много градове. Заявява, че не са изграждали в
гр.Ш. и не е ходил там. Договорите гледал лично и ги подписвал. От 3 години не е управител на „Ф.Б.“ ЕООД.
При служебна
справка в ТР съдът установи, че 02.11.2017 г. е вписана промяна както на
собственика на капитала и управител на „Ф.Б.“ ЕООД / прехвърляне на
дружествения дял от едноличния собственик С.Р.Х., на И. К. С./, така и на седалището
и адреса на управление на дружеството.
Съдът не
кредитира показанията на св.С.Х., който като предишен собственик и управител на
ЕООД е заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл.172 от ГПК и
показанията му обслужват каузата на ответника, а и са изолирани и не
кореспондират със събраните по делото доказателства.
Прието
като доказателство е представено от ищеца заверено копие на фактура
№**********/29.04.2014 г. с получател „Ф.Б.“ ЕООД и доставчик „В.-1“ ООД за сумата
*** лв. с ДДС, с основание –аванс за извършване на СМР на стойност *** лв. без
ДДС. Фактурата не носи подпис за получател.
От представеното от ищеца
заверено копие на фактура №**********/10.11.2014 г. е видно, че е с доставчик
„Вегода-1“ и получател „Ф.Б.“ ЕООД, за сумата *** лв. с ДДС с посочена услуга
„изплащане по договор“. Фактурата не носи подпис за получател.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от
страните, което съдът кредитира. Съгласно заключението фактура
№**********/29.04.2014 г. и фактура
№**********/10.11.2014 г. са осчетоводени в счетоводствата на двете
дружества. Фактура №**********/29.04.2014 г. е включена на ред 10 в дневника за
продажби по ДДС за м.04.2014 г. на ищеца
с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., а фактура №**********/10.11.2014 г.
е включена на ред 10 в дневника за продажби по ДДС за м.11.2014 г. на ищеца с данъчна основа *** лв. и *** лв. И
двете фактури са осчетоводени от ищеца по дебитна сметка 411 Клиенти с размер
на вземането и по кредитна сметка 703 с размер на прихода от продажбата на ВиК
и строително-ремонтни услуги. Фактура №**********/29.04.2014 г. е включена на
ред 9 в дневника за покупки по ДДС за м.10.2014 г.на ответника с данъчна основа
*** лв. и ДДС *** лв., а фактура
№**********/10.11.2014 г. е включена на ред 1 в дневника за покупки по ДДС
за м.07.2015 г. на ответника с данъчна основа *** лв. и *** лв. И двете фактури
са осчетоводени от ответника по кредитна сметка 401 Доставчици с размер на
задължението и по дебита на сметка 602 с размера на разхода за външни услуги. С
включването на фактурите в дневниците за покупки по ДДС и в справката
декларация по ДДС „Ф.Б.“ ЕООД е упражнил правото си на приспадане на данъчен
кредит. Счетоводството на ответника е водено редовно. На 29.04.2014 г. с
банково бордеро №33 ответникът е превел на ищеца сумата от *** лв. и на
12.12.2014 г. с банково бордеро №84 ответникът е превел на ищеца сумата от ***
лв. От общата стойност на двете фактури -*** лв. с ДДС са изплатени ***лв. като
дължимата разликата е *** лв. За периода 15.08.2016 г. до 14.08.2019 г.
законната лихва върху главницата от *** лв.
е ***лв.
Приети като доказателство
са 8 бр. Акт 19 за обект: Рехабилитация на водопроводи по водоснабдителната
система на гр.Ш. с посочени в тях подобекти, дата на извършване, СМР,
количество, ед.цена и обща стойност, подписани
от Изпълнител „В.1“ ООД и Инвеститор „Ф.Б.“ ЕООД. Документите са
оспорени от ответника в частта досежно подписа за инвеститор и е открито
производство по реда на чл.193 от ГПК.
По делото е назначена
съдебно-графологична експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от
страните, което съдът кредитира. Съгласно заключението подписите, положени
срещу реквизит „Инвеститор“ в 8 бр. Акт 19 не са изпълнени от С. Р. Х., с ЕГН-**********.
По делото е назначената съдебно-техническа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Съгласно заключението всички описани дейности по СМР по пера, посочени в 8 бр. Акт 19 са извършени и са на обща стойност ***лв. без ДДС. В с.з. вещото лице пояснява, че цялото съоръжение, тръбопровод преминаващ през местността „С.“ до бул.“Р.“ е работещо. В Община Ш. няма съхранени строителни книжа, като по информация гл.инж.И. и инж.Г. – служители на общината, последната не е участвала при възлагане на изпълнението и приемане на водопровода, тъй като строежа имал за възложител „ВиК-Ш.“ ООД. „В. -1“ бил подизпълнител на някои подобекти на строежа, свързани с изграждане на водопроводните връзки и шахти по трасето.
Съгласно покана за доброволно
изпълнение от 12.04.2017 г., получена на 19.04.2017 г. от Д.А. с отметка
„счетоводител“, видно от известие за доставка /л.70/, ищецът поканил ответника
да изплати до 30.07.2017 г. сумата от *** лв. като неплатена част от главницата
по фактура №**********/10.11.2014 г.
По делото е приложено
ч.гр.д.№2300/2019 г. по описа на РС-Ш., образувано по молба на „В.1“ ООД за
обезпечение по чл.390 от ГПК.
От така описаната
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е плащане на възнаграждение за изпълнение на възложена работа с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД. За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факти: 1. наличието на сключен договор за изработка, по който ответникът е възложител, а ищецът изпълнител. 2. че е изпълнил възложената му работа съобразно поръчката на възложителя; 3.приемането на работата, както и 4. размера на претенцията. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти.
Договорът за изработка е консенсуален, двустранен и възмезден. Той се
счита за сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава
задължения за тях– за изпълнителя да изработи нещо на свой риск съобразно
поръчката, а за възложителя да приеме изработеното и да го заплати. Договорът
за изработка е и неформален, тъй като не е предвидена форма
за неговата действителност.Тези характеристики на правната сделка следва от
разпоредбата на чл.258 от ЗЗД. Предмет на задължението на изпълнителя е
конкретен трудов резултат, поради което не му се дължи възнаграждение, ако
работата му не даде резултат или при невиновна невъзможност за изпълнение –
арг. от чл.267
от ЗЗД. В конкретния случай страните са търговци по смисъла на чл.1,
ал.2, т.1 от ТЗ и отношенията им са във връзка с упражняваната от тях
дейност, поради което сделката е търговска по смисъла на чл.286,
ал.1 от ТЗ и съгласно чл.288
от ТЗ спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно търговските
сделки включително нормата на чл.301 от ТЗ и субсидиарно общите разпоредби на
ЗЗД за договорите и специалните разпоредби на ЗЗД, уреждащи договора за
изработка. Ищецът основава претенцията си на договор за изработка- изпълнение
на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Ш., на обща
стойност *** лв.,
по който са издадени фактура №**********/29.04.2014 г. и фактура №**********/10.11.2014 г. Ответникът
релевира възражение с оспорване съществуването на договорно правоотношение с
ищеца и изпълнение на работата и се противопоставя на действията на лицето,
подписало актовете обр.19 с твърдение, че са му били представени с исковата
молба.
Безспорно ищецът „В.-1“ ООД и „Ф.Б.“ ЕООД са търговци /чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ/ и съгласно чл.53, ал.1 от ТЗ са длъжни да водят счетоводство, в което да отразяват движението на имуществото на своето предприятие. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от ТЗ сочи, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Вписванията в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите- чл.182 от ГПК. Съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането от ЗДДС. В трайната и последователна практиката на ВКС / пр.Решение №96/26.11.2009 г. по т.д.№380/2008 г. на ВКС, I т. о., Решение №30/8.04.2011 г. по т.д.№416/2010 г. на ВКС, I т.о., Решение №118/5.07.2011 г. по т.д.№491/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение №42/2010 г. по т.д.№593/2009 г. на ВКС II т.о., Решение №211/30.01.2012 г. по т.д.№1120/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение №109/07.09.2011 г. по т.д.№ 465/2010 г. на ВКС , II т. о., Решение №92/7.09.2011 г. по т.д.№478/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение №46/27.03.2009 г. по т.д.№546/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение №71/22.06.2009 г. по т.д.№11/2009 г. на ВКС, Решение №62/25.06.2009 г. по т.д.№546/2008 г. на ВКС, Решение №166/26.10.2010 г. по т.д.№991/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №252/03.01.2013 г. по т.д.№1067/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение №20/25.03.2013 г. по т.д.№206/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение №114/26.07.2013 г. по т.д.№255/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение №103/11.07.2014 г. по т.д.№2334/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение №71/08.09.2014 г. по т.д.№1598/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение №46/06.04.2017 г. по гр.д.№60140/2016 г. на ВКС, I г.о. и др./ е прието, че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество – ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Според приетото в Решение №42/2010 г. по т.д.№539/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №92/2011 г. по т.д.№478/2010 г. на ВКС, II т.о. и Решение №47/2013 г. по т.д.№137/2012 г. на ВКС, II т.о., дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е останала неподписана за „получател“ от купувача по договора за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. Освен това в Решение №211/2012 г. по т.д.№1120/2010 г. на ВКС, II т.о. е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от ЗСч реквизити във фактурата не е основание за отричане на правоотношението, тъй като поради неформалния характер на процесния договор, преценката за сключването му не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникването на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена. С оглед на така изложеното и събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема за доказано, че между страните по делото са установени търговски отношения основани на устен договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД по който ответното дружество възложило, а дружеството-ищец приело да изпълни строително-монтажни дейности съпътстващи рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Ш.. Условията на договора са били устно обсъдени от законните представители на двете дружества, предложени в последствие от изпълнителя в писмена форма /договор/, в която са посочени строително-монтажните дейности-предмет на изработката, общата цена и начина на плащане /авансово и окончателно/, удостоверяване изпълнението на СМР и срока на изпълнение. С превеждането от ответника по банковата сметка на ищеца на 29.04.2014 г. авансово сумата от *** лв. с ДДС по фактура №**********/29.04.2014 г. и на 12.12.2014 г. сумата от *** лв. по фактура №**********/10.11.2014 г. на стойност *** лв. с ДДС, тяхното осчетоводяване, включването им в дневниците за покупка/продажба по ДДС и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит сочи на извода, че ответното дружество е приело условията на офертата и между страните е постигнато съгласие ищец да извърши строително-монтажните дейности, съпътстващи рехабилитацията на водопровод ф800 мм., преминаващ през местност „С.“ до спирателен кран на бел.“Р.“ в гр.Ш. с дължина 1554 м., а ответното дружество да му плати възнаграждение от *** лв. с ДДС.
Съдът приема за доказано, че ищецът е изпълнил задължението си по чл.261, ал.1 от ЗЗД. Като изпълнител по договора ищецът е извършил всички дейности по СМР, описани в 8 бр. актове обр.19 и съоръжението-тръбопровод преминаващ през местността „С.“ до бул.“Р.“ е в експлоатация. Този се установява от заключението на СТЕ. По своята същност акт обр.19 е приемо-предавателен протокол за извършена работа. Според трайната практика на ВКС /решение №34/22.02.2010 г. по т.д.№588/2009 г. на ВКС, II т.о., решение №94/2.03.2012 г. по т.д.№133/2010 г. на ВКС, II т.о., решение №65/16.07.2012 г. по т.д.№333/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №43 по т.д.№61341/2016 г. на ВКС, I г.о., решение №209/20.02.2018 г. по т.д.№1096/2017 г. на ВКС, I т.о и др./ по правната си характеристика приемо-предавателният протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Следва да се посочи, че актът за приемане на определен етап от работата е документ, който се изготвя в хода на изпълнение на договора, поради което няма задължение същият да бъде подписан от законния представител на възложителя. В практиката, постановена по чл.290 от ГПК /решение №30/08.04.2011г по т.д.№416/2010 на ВКС, I т.о., решение №46/27.03.2009 г. по т.д.№546/2008 г. на ВКС, II т.о., решение №202/06.02.2012 г. по т.д.№87/2011 г. на ВКС, II т.о. и др. / се приема, че чл.301 от ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. Извод за липсата на противопоставяне от страна на търговеца за извършените без представителна власт действия би могъл да бъде направен при наличие на данни за отразяване на издадената фактура по договора в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко- продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит и др. В настоящия случай факта на осчетоводяване/ отразяване на задължението по фактура №**********/10.11.2014 г. от ответника, извършеното частичното плащане на 12.12.2014 г. и ползването на данъчен кредит следва да се приеме, че той е потвърдил извършените от трето лице действия по приемане на изпълнението и недвусмислено признава задължението към ищеца, поради което приложение намира презумпцията на чл.301 от ТЗ. Ответникът не се е противопоставил веднага-през м.07.2015 г., когато фактурата е включена в дневника за покупки по ДДС и е ползван данъчния кредит. Страна по договора за изработка е „Ф. Б.“ ЕООД и правата и задълженията са възникнали за юридическото лице –търговец. Настъпилата през 2017 г. /02.11.2017 г./ промяна в собствеността на капитала и законния представител на ответното ЕООД и вътрешните отношения между предишния и настоящия му собственик, свързани и с предаване на счетоводните и други документи в т.ч. за задълженията към трети лица по сключени договори респ. към ищеца са обстоятелства неотносими и непротивопоставими на ищеца като трето лице. Предвид изложеното съдът намира, че презумцията, произтичащата от разпоредбата на чл.301 от ТЗ за необорена.
Ответникът е приел изпълнението, не е възразил относно правилността му и на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца възнаграждение за приетата работа. Относно размера на възнаграждението съдът намира, че следва да вземе предвид заключението на съдебно-техническа експертиза, което установява стойността на извършените от ищеца СМР. Ето защо съдът приема, че размерът на възнаграждението по договора, е ***лв. без ДДС респ. *** лв. с ДДС, което съответства като стойност по фактура №**********/10.11.2014 г. Установи се, че от дължимите *** лв. с ДДС ответникът е заплатил ***лв. / авансово *** лв. на 29.04.2014 г. и *** лв. на 12.12.2014 г. / и остават неплатени *** лв. В хода на производството не са наведени доводи и представени доказателства претендираната сума да е изплатена, поради което съдът намира предявеният иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.258 от ЗЗД за основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът претендира лихва за забава от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.- датата на подаване на исковата молба. Ответникът е изпаднал в забава с изтичането на даденият му срок -30.07.2017 г. с поканата, получена на 19.04.2017 г., поради което Следователно дължи заплащането на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода от 30.07.2017 г. до 14.08.2019 г., чийто размер, определен от съда на основание чл.162 от ГПК предвид заключението на СИЕ, е ***лв. Предявеният акцесорен иск е основателен за сумата ***лв., а в частта до претендирания размер *** лв. и за периода от 14.08.2016 г. до 29.07.2017 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.№2300/2019 г. по описа на РС-Ш., съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски за експертиза в размер на ***
лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от И. К. С. да заплати на „В.1“ ООД, с ЕИК:***,
със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. В. Д., сумата от *** лв. с ДДС, представляваща
неизплатена част от възнаграждение по фактура №**********/10.11.2014 г. за изпълнение строително-монтажни работи по устен
договор за изработка, ведно със законната лихва от 14.08.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И. К. С. да заплати на „В.1“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Георги Венелинов Денчовски, сумата
от ***лв. представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено плащане
на възнаграждението по устен договор за изработка, периода от 30.07.2017 г. до
14.08.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта над уважения размер до претендираните *** лв. и за периода от 14.08.2016
г. до 29.07.2017 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА
“Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от И. К. С. да заплати на „В.1“ ООД, с
ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. В. Д., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски
в размер на ***лв. и ***лв. разноски в обезпечителното производство по
ч.гр.д.№2300/2019 г. по описа на РС-Ш..
ОСЪЖДА „В.1“ ООД, с ЕИК:***,
със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. В. Д. да заплати на “Ф.Б.“
ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. К.
С. направените по делото разноски за експертиза в размер на *** лв.
НА основание чл.127, ал.4 от ГПК присъдените в полза на „В.1“ ООД, с ЕИК:*** суми следва
да бъдат заплатени от “Ф.Б.“ ЕООД, с
ЕИК:*** по банковата сметка с IВАN:ВG***CB***, ВIС:РRСВВG SF, в
„П.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: