Решение по дело №2867/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 219
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20227050702867
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер………………….       Година 2023                                                   град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд                                   девети тричленен състав

на втори февруари                                             две хиляди двадесет и трета година

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

 ЧЛЕНОВЕ:     Мария Даскалова

Станислава Стоева

 

 

секретар Светла Великова

прокурор А.А

като разгледа докладваното от съдия Милачков

КАНД №2867 по описа на съда за 2022 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ДИАС“ ЕООД представлявано и управлявано от Д.Д,  срещу Решение № 1414/31.10.2022г. на Районен съд – Варна по НАХД № 2972/2022 г., с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 03-013493/17.03.2021г..  на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на „ДИАС“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. / двеста лева/, на осн.чл. 416, ал.5 вр.чл. 415в, ал.1 от КТ, за нарушение на чл. 22, ал.3, т.4 от Наредба за структура и организация  на работната заплата.   С решението на Районен съд – Варна, „ ДИАС“ ЕООД е осъдена да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна сумата от 80.00 / осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 1414/31.10.2022 г. на Районен съд – Варна по НАХД № 2972/2022 г.,  като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушенията съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебният акт, като молят да се постанови съдебно решение, с което да бъде отменено НП № 03-013493/17.03.2021г..  на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна като неправилно и незаконосъобразно и да им бъдат присъдени сторените разноски и адвокатски хонорар за две съдебни инстанции. 

В съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа и искането за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

От фактическа страна въззивния съд е приел за установено, че на 24.02.2021г. служители на Д”ИТ”, гл.инспектори Н.З и М.Д извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Диас“ ЕООД в магазин „Акациите“ в кк“Камчия“, общ.Аврен, до хотел „Лонгоз“. Проверката била извършена в присъствието на И К  - продавач консултант в магазина.           |

В хода на документалната проверка на 08.03.2021г. в Дирекция „ИТ“ Варна се е явил управителя на дружеството Д М.Д. В хода на проверката са били установени няколко различни по вид нарушения, като са били дадени и съответните предписания за отстраняването им.

Като четвърто описано нарушение в Протокола за извършената проверка е посочено, че във вътрешните правила за работната заплата работодателят не е включил редът и начинът за изменение на допълнителното трудово възнаграждение за придобит професионален опит. Така описаното нарушение е било квалифицирано по чл.22 ал.3 т.4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /ДВ№9/2007г./.

На 10.03.2021г. бил съставен АУАН № 03-013493, в който била описана изложената по-горе фактическа обстановка и е дадена правна квалификация на нарушението по чл. 22 ал.3 т.4 от НСОРЗ. Акта бил надлежно връчен на представляващия въззивното дружество, който не е депозирал възражения в законния за това срок.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление. С него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите описани в акта, както и правната квалификация на нарушението. За него и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415в ал.1 от КТ, на „Диас“ ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 200.00лв.

 За да  потвърди   НП, районният съд  е приел, че по делото не се спори, че нарушението е отстранено веднага след установяването му. Приел е, че извършването на нарушението е доказано с факта на неговото отстраняване и липсват процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на обжалваното пред него НП.

Настоящият състав, като касационна инстанция, намира, че решението на въззивния съд е немотивирано, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Макар и просторни, в мотивите на въззивния съд, освен цитиране на относимите правни норми, липсва отговор на основния въпрос по делото – има ли извършено нарушение и на база на какви доказателства е прието това. В мотивите на съда е посочено, че не се спори факта, че нарушението е било отстранено от работодателя непосредствено след неговото установяване.

Този извод на съда е неправилен, тъй като в становището на жалбоподателя депозирано по делото с вх. №61302/07.09.2022 г., категорично се отрича дружеството да е допуснало вмененото му нарушение. В становището е направена съпоставка между „старите“ и „новите“ вътрешни правила за работната заплата, каквато съпоставка липсва в мотивите на въззивния съд. Не става ясно как е било допуснато нарушението, още по-малко как е било отстранено.

Липсата на мотиви във въззивното решение по отношение на главния въпрос на доказване в производството, поставя пред невъзможност касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора.

По разноските следва да се произнесе ВРС при новото разглеждане на делото.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ Решение № 1414/31.10.2022г. на Районен съд – Варна по НАХД № 2972/2022 г.

 

ВРЪЩА НАХД № 2972/2022 г. на ВРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

Решението е окончателно .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.