Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
29.01.2021 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 12 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.27а от Закона
за закрила на детето (ЗЗДет.) и е образувано по жалба на А.К.М. и Р.Н.М. с
адрес ***, подадена чрез адв.К.С.-ДАК, срещу Заповед № ЗД/Д-Р-083/11.12.2020 г.,
издадена от Детелина Матева - директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Русе,
с която е наредено настаняване, считано от 11.12.2020г. на детето С.Р.Н.с ЕГН **********,
с родители-жалбоподателите, в Кризисен център за деца-Варна със срок до
произнасяне на съда с решение по реда на чл.28 от ЗЗакр.Д.
Жалбоподателите
не са съгласни със заповедта, считат същата за незаконосъобразна и излагат
съображения за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила. Считат, че заповедта е без мотиви и е издадена без да са налице
фактически и правни основания на настаняване на детето в специализирана
институция. Подробно излагат съображенията си за това в жалбата като твърдят,
че са набедени от трети лица в извършване на противоправни действия спрямо
малолетната си дъщеря. Молят заповедта да бъде отменена. В съдебното заседание
чрез процесуалния си представител заявяват, че поддържат жалбата и исканията си
в нея.
Ответникът,
директорът на Дирекция “Социално подпомагане“-Русе, чрез процесуалния си
представител, С.Д.-юрисконсулт в ДСП-Русе, изразява становище за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадената заповед. В писмен
отговор на жалбата от 22.01.2021г.
излага съображенията си за законосъобразност на издадената заповед като
изтъква, че наложената със заповедта мярка е за защита интересите на детето, тя
има обезпечителен характер и изисква провеждане на бързо административно
производство и в тези случаи не следвало да се извършва предварително проучване
за възможността за настаняване на детето в семейство на роднини или близки. Моли
жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованите
страни, Кризисен център за деца-Варна и Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, не се представляват, не изразяват становище.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна и правна
страна следното:
Жалбата е
допустима. Оспорената Заповед № ЗД/Д-Р-083/11.12.2020г. е връчена на А.К. на
29.12.2020г., видно от известие за доставяне, а жалбата е постъпила в ДСП -
Русе на 31.12.2020 г. Жалбата изхожда на родителите на малолетното дете, адресат
на заповедта и е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,
съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗакр.Д.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:
Видно от
Удостоверение за раждане - дубликат, издадено на 29.12.2020 г. от длъжностно
лице по гражданско състояние в Община Балчик, жалбоподателите са родители на С.Руменова
Начкова, родена на *** г. Към датата на издаване на заповедта и към настоящия
момент С.Н.има навършени 13 години и е „малолетна“ по смисъла на чл.3, ал.1 от
Закона за лицата и семейството и „дете“ по смисъла на Закона за закрила на
детето (ЗЗДет.)
На 08.12.2020г.
Районен съд-Д., ФР Германия,
Колегия за семейни дела е постановил Решение по дело № 311F 3566/20 е/А като
временна мярка, с което са отнети родителските права на жалбоподателите. Решението
е мотивирано със социален доклад на Службата по въпроси, свързани с младежта в
гр.Д., в който са изразяват подозрения, че С.е принуждавана да са занимава с
проституция, както и да сключи граждански брак. В мотивите на решението е
прието, че С.не ходи редовно на училище и че на 07.12.2020 г. било насрочено
вземане на детето, което се провалило, тъй като С.избягала с майка си.
С.Н.и
жалбоподателката А.М. са установени на 09.12.2020г. на Граничен пункт Дунав
мост-Русе при влизането им в страната. При извършване на гранична проверка в Шенгенската
информационна система (ШИС) се установява, че детето е обявено за международно
издирване от немските власти. Жалбоподателката, А.М. също била обявена от
немските власти за международно издирване с мярка „установяване на
местонахождение“.
Полицейските
служители задължали и отвели С.Н.във Второ РУ към ОДМВР-Русе, където била
предадена на инспектор от Детската педагогическа стая, М. Р. Инспекторът, М. Р.,
подала сигнал, която е подала сигнал за случая до ДСП-Русе. Междувременно, началникът
на Второ РУ-Русе е издал Заповед за полицейска закрила с рег. №
3393з-504/09.12.2020г.
На
10.12.2020г. е проведена онлайн среща по Координационен механизъм за рефериране
и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца-жертва на трафик, завръщащи
се от чужбина. От съставения протокол е видно, че на срещата са присъствали социални
работници от ДСП - Русе, представители на Детска педагогическа стая при МВР - Русе,
представител на Районна прокуратура-Русе, на Община Русе и на РЗИ - Русе, които
са взели решение при отрицателен тест (за Ковид-19) С.Н.да бъде настанена
временно, считано от 11.12.2020г. в Кризисен център за деца - Варна, като за
тази цел директорът на ДСП “Русе“ да издаде заповед. От съставения протокол е
видно също, че при беседата на социалния работник М.Димитрова от отдел“Закрила
на детето“ С.Н.е споделила, че в гр.Дрезден, където живеела с родителите си от
2018 г. семейството е общувало с жена, която им оказвала помощ при превода и
попълване на документи на немски език. Тази жена имала син, когото настоявала
да ожени за сестрата на Славина, Славка, т.е. за голямата пълнолетна дъщеря на
жалбоподателите. Жалбоподателите не били съгласни, затова било направено ново
предложение за сключване на брак със Славина. След като жалбоподателите отново
не били съгласни, бил подаден сигнал до социалните служби в гр.Дрезден. Служители
от немските социални служби отишли на проверка в дома на жалбоподателите. Това
изплашило жалбоподателите и те взели майката, А. М., и двете момичета да се
приберат в България, а бащата да остане да работи в Германия.
Видно от
протокола, присъствалият на срещата прокурор от РП-Русе, В.Г., е заявил, че
Прокуратурата не разполага с цялата информация по случая и е допуснал
изложената пред социалните работници от ДСП-Русе от С.Н. версия за причините,
довели до проблема, да е вярна. Затова е изразил становище, че момичето следва
да поддържа връзка с биологичното си семейство.
На
11.12.2020г. социални работници от ДСП-Русе са съставили Социален доклад за
оценка на постъпил сигнал и Социален доклад № СЛ/Д-Р/1116-001/11.12.2020 г. От
социалните доклади е видно, че при проведените беседи със С.Начкова, същата не
е споделила спрямо нея да е осъществено насилие от родителите й, изразяващо се
в склоняване към проституция или насилствено сключване на брак. Напротив,
детето е потвърдило твърденията на родителите си в жалбата, че последните са
отказали на турско семейство сключване на брак от своите дъщери, поради което за
отмъщение били набедени пред немските власти.
На същата
дата е издадена оспорената Заповед № ЗД/Д-Р-083/11.12.2020 г.
С приемо
–предавателен протокол, съставен на 11.12.2020 г. С.Н.е предадена на директора
на Кризисен център за деца гр.Варна, София Благоева и е отведена в гр.Варна.
Междувременно,
на 21.12.2020 г., жалбоподателят Р.М. също се прибира в България, което е видно
от писмо на ОД на МВР-Добрич от 06.01.2021г. (л.101).
След като
са получили екземпляр от заповедта на 29.12.2020г. по пощата, родителите на
детето са подали жалба срещу заповедта до Административен съд-Русе, който с
определение от 06.01.2021г. по адм.д. № 5/2021г. е изпратил делото по
подсъдност на настоящия съд на основание чл.135, ал.2 от АПК.
От
допълнително изисканите по делото писмени доказателства се установява, че досието
с оригиналните документи за случая са прехвърлени на ДСП-Варна, която е
направила искане пред Районен съд-Варна по реда на чл.27, ал.2 от ЗЗДет.
Представена е молбата до Районен съд-Варна, от която е видно, че е поискано
настаняване на детето в Кризисен център за деца-Варна за срок от три месеца. По
данни на процесуалния представител на ответника по молбата е образувано гр.дело
№ 648/2021г. по описа на Районен съд-Варна.
От писмо с
изх. № 540300-29 от 21.01.2021г. на П.Петков-директор на Гранично полицейско
управление –Русе се установява, че към датата на съдебното заседание по
настоящото дело не е получена допълнителна информация от ФРГ, на какъв етап е
производството в Германия, какви доказателства са събрани.
Компетентната
понастоящем ДСП-Варна е възложила социално проучване на родителите, което да
бъде извършено от социални работници на ДСП - Балчик. Видно от писмо с изх. №
СЛ/Д-В/1685-014/13.01.2021г., директорът на ДСП - Балчик Е. В., заявява, че на 06.01.2021г.
е бил посетен адресът на жалбоподателите в г.Балчик, улххххххх, където бил
осъществен контакт с бащата на момичето, Р.М.. Социалните работници получили обяснение,
че в момента семейството не живее в жилището и че същото е в ремонт, което било
видно от огледа му. Жилището представлявало едноетажна къща от коридор, две
стаи и помещение, предвидено за баня. Жалбоподателят М. оказал съдействие при
проверката, показал жилището и обяснил, че заради ремонта в момента семейството
живее при роднини. Жалбоподателите обяснили, че имат сключен граждански брак от
2018г., но живеят заедно от 20 години като от съжителството имат две дъщери –
С. Р. Н. -пълнолетна и С.Р. Н. Жалбоподателката, А.М., споделила, че е учила
само до 1-2 клас, не упражнява трудова дейност, а жалбоподателят пояснил, че в
Германия е работил по трудово правоотношение към фирма по пътно строителство.
Към момента бил регистриран като безработен в Г. и получавал обезщетение, но в
България започнал работа при шурея си и така получавал по 40 лв. надник на ден.
Социалните
работници от ДПС-Балчик са посочили, че при посещението им е направило
впечатление, че семейството на жалбоподателите е добре прието от съседите си. Жалбоподателите
били консултирани за възможностите за предоставяне на социална услуга и по тяхно
искане на 08.01.2021г. ДСП-Балчик им предоставила
социална услуга за 6 месеца, изразяваща се психологическа подкрепа, оценка на
родителския капацитет и неговото повишаване.
От писмо на
началника на Районно управление на МВР-Балчик до ДСП-Балчик от 13.01.2021г. се
установява, че към този момент РУ –Балчик не извършва проверка по случая с
малолетната С.Н.; не били постъпвали сигнали за осъществено насилие от
родителите към децата; нямало данни родителите на С.Н да са злоупотребявали с
алкохол, между тях да е имало битови скандали или да са нарушавали обществения
ред. Жалбоподателят през 2016г. бил подсъдим за престъпление по чл.191, ал.2 от НК.
В тази
връзка по делото бе изискана информация от Районен съд Балчик, който представи
Определение № 5 от 02.02.2016г., постановено по нохд № 25/2016г. по описа на
РС-Балчик, с което е одобрено споразумение между Р.Н. ***, с което
жалбоподателят се е признал за виновен, затова, че през 2014г. улеснил ненавършили
пълнолетие две лица от мъжки и женски пол да заживеят съпружески като им
предоставил помещение и средства за живеене.
По делото
бяха събрани и гласни доказателства.
Разпитаният
по делото социален работник в Кризисен център за деца - Варна, Л.Л.,
придружител на малолетната С.в съдебното заседание заявява, че когато С.пристигнала
в Центъра била много емоционално разстроена, притеснявала се, понеже била доста
чувствителна. Социалните работници успели да разберат, че притесненията на детето
до голяма степен били причинени от обстоятелството, че в гр.Русе била държана
изолирана в изолатор и много се страхувала да не бъде отново изолирана по същия
начин и в Кризисния център в гр.Варна. След няколко дни се успокоила и
започнала да общува с другите деца, но много тежко изживявала отвеждането си в
Центъра. В началото получавала пристъпи подобни на паник-атаки, но впоследствие
те изчезнали. С.била настанена в стая със самостоятелен санитарен възел с още
едно момиче на нейната възраст, с което се разбирали. С.не можела да участва в
дистанционното обучение на другите деца, понеже не знаела да чете и пише.
Затова й било организирано самостоятелно обучение, в което изучавала българската
азбука и някой задачи по математика. Според г-жа Л. С.разбирала български език,
но не можела да говори, поради което в Центъра се учила да говори български. С.спазвала
правилата в дома, била послушна и г-жа Ласкова я определя като добро дете,
което търси контакт със социалните работници. Г-жа Л. заявява, че С.не е
споделяла спрямо нея да е упражнено насилие от родителите й.
Съдът
приема за достоверни и обективни показанията на Л.Л..
При
изслушването си в съдебното заседание С.заявява, че няма проблеми в Центъра и
децата се държат добре с нея, но й е мъчно за майка й и иска да се прибере при
нея. След като бе запитана има ли близки роднини, при които предпочита да
остане, С.отговаря отрицателно.
Последното
твърдение на детето, С.настоящият състав на съда не приема за обективно. От
писмените доказателства по делото е видно, че детето има близки роднини. При
изслушването обаче е явно, че С.не умее да се изразява ясно на български език, изглежда
много притеснена и не може да се установи дали е разбрала въпроса, свързан с
роднините й, за да се приеме, че е дала обективен отговор, съответстващ на
нейните желания.
Към настоящия момент няма данни да е извършено
социално проучване за възможността детето да бъде настанено при близки роднини,
докато случаят с отправените към родителите обвинения от немските власти бъде
изяснен.
Разпитаната
по делото свидетелка, С.С.Ш.твърди, че родителите на С.се грижат добре за двете
си дъщери. Свидетелката заявява, че жалбоподателката А. Н.й е споделила за
проблемите си с турско семейство, които е имала в Германия, Д. по повод искания
за сключване на брак с една от дъщерите й.
Свидетелят Е.Р.Р.също
е категоричен и твърди, че жалбоподателите се грижат добре за децата си като
бащата винаги и ходил на работа, а майката работи през летния сезон.
Впечатленията на свидетеля са за времето, през което жалбоподателите са живели
в гр.Балчик.
Съдът приема показанията на свидетелите, че
жалбоподателите полагат грижи за децата си относно осигуряването на насъщни
нужди като прехрана, подслон и дрехи.
Не приема
показанията в частта относно твърденията, че С.е посещавала редовно училище,
докато семейството е живяло в България в гр.Балчик, както и в Германия, тъй
като това обстоятелство се опровергава от извършеното към момента социално
проучване на ДСП-Русе и наблюденията на служителите в Кризисен център—Варна, че
детето не познава азбуката.
Съдът
приема също за установено, че към датата на издаване на заповедта и към
настоящия момент няма представени данни, от които да се установи въз основа на
какви доказателства немските социални служби и съдът по семейните въпроси в
гр.Дрезден обосновават съмненията си, че С.е принуждавана да проституира от
майка си, както и да сключи насилствено брак. В административното производство
за настаняване по административен ред е видно, че както инспекторът от Детска
педагогическа стая при Второ РУ-Русе, така и прокурорът от РП-Русе са допуснали
възможността за вярност на твърденията на С.пред социалните работници от
ДСП-Русе, че родителите й са били набедени пред немските власти.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема че заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.27, ал.1
от ЗЗДет. Във вр. с § 1, т.15 от ДР на с.з., според който „настоящ адрес на
дете" е адресът, на който детето пребивава. Настаняването на детето в Кризисен
център за деца-Варна е извършено със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане"-Русе по настоящия адрес на детето към
11.12.2020 г. по смисъла на посочените разпоредби.
Заповедта е
незаконосъобразна, като издадена при липса на сочените в нея правни основания,
при неясни и необосновани мотиви, при съществени процесуални нарушения.
Оспорената
заповед е мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че момичето е
обявено за издирване от немските власти и че районен съд по семейни въпроси в
гр.Дрезден постановил решение на 08.12.2020г., с което лишил жалбоподателката, А.М.,
от попечителство над малолетната й дъщеря по подозрения, че момичето е било
принудено да се омъжи и че е принуждавано да проституира. Заповедта е
мотивирана от фактическа страна и с взетото решение на Координационния
механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и
деца-жертва на трафик, завръщащи се от чужбина. От правна страна заповедта е
мотивирана с основанията по чл.33 от Правилника за прилагане на ЗЗДет. във вр.
с чл.27, ал.1, чл.5, ал.1, чл.25, ал.1, т.4 и т.5 от ЗЗДет. във вр. с чл.4,
ал.1, т.5 и § 1, т.11 б.“б“ и „в“ от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет.
Изложените
фактически основания не съответстват на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. и на § 1,
т.11, букви „б“ и „в“ от ДР на ЗЗДет.
Предприетата мярка за закрила, предвидена
в чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет е временна и крайна се налага незабавно по
административен ред при наличие на данни за „дете в риск“. В случая събраните
по делото доказателства установяват, че към 11.12.2020г., датата на издаване на
заповедта, административният орган е разполагал с данни, получени от Второ
РУ-Русе и Гранична полиция-Русе, че задържаното на граничния пункт дете С.Руменова
Начкова, на 13г. години, е обявена за безследно изчезнала и за издирване от
властите във Германия - държавата, на чиято територия е пребивавала с
родителите си. Пред директора на ДСП-Русе са постъпили и данни, че родителите
на детето са лишени от „попечителство“ над него от немски съд, но като временна
мярка, поради съмнения че злоупотребяват с детето.
Единственото доказателство за наличие
на „дете в риск“ по см. на чл.5, ал.1 във вр. с § 1, т.11 б.“б“ и б.“в“от ДР на
ЗЗДет., цитирани като основание за издаване на оспорената заповед, е писмото на
немските власти, с което молят спрямо С.да се предприемат мерки за закрила и
решението от 08.12.2020г. на Районен съд по семейни въпроси в гр.Дрезден.
Съгласно чл.25, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗЗДет., може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие или в
случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г. В каква връзка е спомената т.5 от
чл.25, ал.1 на закона, не се установява, тъй като заповедта е неясна по този
въпрос. Разпоредбата на чл.11 от Конвенцията посочва три хипотези, като
административният орган не уточнява на коя от тях се позовава.
Приложената в случая мярка за закрила
- "предоставяне на социална услуга - резидентен тип" по чл. 27, ал. 1
от ЗЗДет. - временно настаняване на малолетното дете С.Н.в Кризисен център за
деца гр.Варна - е в хипотезата на "спешно настаняване извън
семейството", предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. Съгласно чл.33, ал.1
и ал.2 от ППЗЗДет., спешното настаняване извън семейството се предприема в
случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето като настаняването
се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на
дирекция "Социално подпомагане".
В случая
въпросната мярка „настаняване на дете извън семейството“ е взета незабавно, но
без да е обоснована с доказателства за действително наличие на реална опасност
за здравето и живота на детето. Съгласно § 1, т.11 б.“б“ и
б.“в“от ДР на ЗЗДет "дете в риск" е дете, което е жертва на злоупотреба, насилие,
експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или
наказание в или извън семейството му или за което съществува опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие
Мярката е
мотивирана от правна страна с дефиницията за дете в риск по § 1, т.11 б.“б“ и
б.“в“от ДР на ЗЗДет., но от фактическа страна единствено с породените у
немските социални служби и съда по семейни въпроси в гр.Дрезден съмнения, че
детето е принуждавано от майка си да проституира, за които съмнения не е
представено нито едно доказателство, получено при извършената в гр.Дрезден
административна или съдебна проверка.
От представеното
в превод решение на Районния съд по семейни въпроси в гр.Дрезден е видно, че
същото е взето в закрито заседание, без участието на засегнатите страни - С.и
нейните родители. Родителските права на жалбоподателите, български граждани, са
отнети без самите те или детето да са били изслушани, което е в противоречие с
българското законодателство.
Освен това
в решението не се сочи въз основа на какви данни и обстоятелства са изведени
съмненията и обвиненията към майката, че е извършила престъпление спрямо
личността на детето си като го е принуждавала да проституира, че самата тя е
проституирала и че бащата е алкохолик. От мотивите на решението обаче се
разбира, че става дума само за подозрения и съмнения като е извършено
позоваване на социален доклад, който не е представен на българските власти. Не
става ясно също така въз основа на какъв административен или съдебен акт на
07.12.2020 г. е било насрочено отвеждане на С.от семейството й.
Обстоятелството,
че към датата на издаване на оспорената заповед българските власти не
разполагат с доказателства за осъществено спрямо детето насилие от майката или
от двамата родители, е изтъкнато и от прокурора от Районна прокуратура –Русе и
е потвърдено впоследствие от Районно управление на МВР-Балчик.
По
настоящото дело бяха изискани и представени от ответника всички съставени и
постъпили след 11.12.2020г. допълнителни доказателства по случая. От тях се
установява, че и към момента немските власти не са представили данни въз основа
на кои факти и по какъв начин установени са започнали процедура за социална закрила
спрямо С.Н.
Действително,
съгласно чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет. спешното настаняване извън семейството се
извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на
дирекция "Социално подпомагане", но законът изисква самият сигнал да
е придружен с обосновани съмнения за наличие на опасност за живота и здравето на
детето.
Единствените
безспорни доказателства в административната преписка са, че детето С.не е
посещавало редовно училище в България и в Германия, поради което на 13 години не
е в състояние да чете и пише на родния си или на друг език.
Този вид неполагане
на грижа от родителите на С.не обосновава обаче вземането на най-крайната и
драстична мярка за закрила – извеждане на детето от семейството, тъй като в Закона
за закрила на детето са предвидени множество други мерки, които биха били
съобразени с най-добрия интерес на детето по см. на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДет.
Оспорената
заповед, с която е предприета най-крайната спрямо детето мярка, е издадена в
нарушение на чл.35 от АПК без да са изяснени фактите и обстоятелствата от
значение за случая, без да е обсъдена изложената от детето версия за набедяване
на нейните родители в извършване на престъпление и без да е взето предвид
становището на прокурора при Районна прокуратура – Русе, че по случая няма
доказателства за осъществено насилие към 11.12.2020г.
Заповедта е
издадена и в нарушение на специалния Закон за закрила на детето, тъй като не е
съобразена с желанията и чувствата на детето, с възрастта му, с опасността от
причиняване на силен психически стрес от изолирането от семейството му за продължителен
период от време и без никаква яснота за бъдещето отглеждане на детето.
По делото
се установи, че семейството е от ромски произход, детето трудно общува на
български език и настаняването му извън семейството в необичайна за него среда
му причинява много силен стрес. Последното обстоятелство се потвърждава от
категоричните показания на г-жа Ласкова- служител в Кризисен център за деца
–Варна.
При
изслушването на детето в съдебното заседание, то заяви ясно своето желание да
бъде върнато при майка си.
Заповедта е
издадена и при съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.27, ал.6 от ЗЗДет,
актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В специалния ЗЗДет. не е
предвидено изключение в производството по издаване на а заповедите за спешно
настаняване извън семейството да не се спазват поне минималните стандарти по
чл.34 от АПК и осигуряване на засегнатите страни възможност поне да бъдат
изслушани и да изразят становище. Видно от преписката административния орган не
е допуснал майката на детето да участва в производството, тъй като няма данни
жалбоподателката да е била изслушана.
Видно от доказателствата в преписката, макар че жалбоподателката А.М. също е
била на територията на ДСП-Русе, с нея среща не е проведена, няма данни да са й
разяснени причините за разделянето с дъщеря й. Не става ясно дали тя е
запозната с решението на немския съд за ограничаване на родителските й права и
как може да се защити в случай на неоснователни обвинения.
В рамките
на настоящото бързо производство по чл.27а от ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките
за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта не са били
налице, поради липса на безспорни доказателства за необходимостта от
предприемане на тази крайна мярка.
По изложените съображения
в заключение съдът приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен на основанията по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК,
тъй като е издаден в нарушение на изискванията за форма, при съществени
процесуални нарушения, в противоречие на материалноправните разпоредби по
ЗЗДет. и ППЗЗДет. и на целта на закона.
Процесуалният
представител на жалбоподателите претендира присъждане на направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева,
Видно от представения договор за правна защита от 25.01.2021г. жалбоподателите
са платили в брой сумата от 500 лева на процесуалния си представител. Същите са
направили и разноски за държавна такса и банков комисион от 21,08 лева. С оглед
резултата от оспорването и чл.143, ал.1 от АПК разноските им се следват.
Водим от
горното и на основание чл.27а, ал.5 и ал.6 от Закона за закрила на детето във
връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на А.К.М. и Р.Н.М. ЗАПОВЕД № ЗД/Д-Р-083/11.12.2020г., издадена от
Детелина Матева - директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Русе.
ОСЪЖДА Дирекция
„Социално подпомагане“- Русе да заплати на А.К.М. с ЕГН ********** и на Р.Н.М. с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, сумата от 520(петстотин
и двадесет) лева - разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: