РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 722
гр. Пловдив, 28 март 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отд., ХІV състав, в
открито заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, и участието
на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 227
по описа за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.А.К., ЕГН **********,***, против решение на Общото събрание
на съдиите при Окръжен съд – Пловдив от 15.01.2019 г, в частта, в която са
избрани съдебни заседатели и в частта, с която е постановен изричен отказ
спрямо жалбоподателя да бъде избран за съдебен заседател.
Според жалбоподателя решението е
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в нарушение на закона
и административно-производствените правила, поради което иска отмяната му. Посочва,
че от 2005 г. до края на м.януари 2018 г. непрекъснато е бил съдебен заседател
и не е имал ппроблеми с избирането си за съдебен заседател от Общото събрание
на съдиите на Окръжен съд – Пловдив. Твърди, че освен правен интерес да оспори
отказа да бъде избран самият той за съдебен заседател, за него е налице и
правен интерес да оспори решението и в частта, с която са избрани кандидатите
за съдебни заседатели, тъй като вместо него бил избран друг съдебен заседател. В
съдебно заседание от жалбоподателя се представят писмени бележки, подписани от
адв. Е.Х. с приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно.
Претендира разноски, в т.ч. адвокатски хонорар.
Ответникът – Общо събрание на съдиите от
Окръжен съд – Пловдив, в постъпило становище намира жалбата за недопустима в
частта на оспореното решение, което не касае жалбоподателя, и моли в тази част
производството да бъде прекратено, а по отношение на решението, с което
жалбоподателят не е избран за съдебен заседател, счита жалбата за неоснователна и моли същата
да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че тя следва да
бъде отхвърлена. Посочва, че в Наредба № 7/ 2017 г. са постъпили изменения дали
едно лице може да изпълнява функциите на съдебен заседател.
По допустимостта на жалбата съдът намира,
че жалбата е подадена в преклузивния четиринадесетдневен срок от съобщаването,
връчено лично на жалбоподателя на 23.01.2019 г., а жалбата е подадена на
24.01.2019 г. в деловодството на Административен съд – Пловдив, при наличие на
правен интерес и на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК в
частта, в която същият не е избран за съдебен заседател за мандат 2019 г. –
2023 г. за Районен съд- Пловдив.
По отношение на оспорената част от
решението на Общото събрание на съдиите на Окръжен съд – Пловдив от 15.01.2019
г., с която се избират определени съдебни заседатели в Районен съд Пловдив за
мандат 2018 г. – 2023 г., съдът намира жалбата за недопустима, поради което и
следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство следва да се прекрати. Това
е така, тъй като в тази част от решението не засяга пряко и непосредствено
правата и законните интереси на жалбоподателя, а последното произхожда и от
обстоятелството, че евентуалната отмяна на решението в посочената част не би
могла да доведе до промяна на правното положение на жалбоподателя, както и до
търсената от него правна последица, а именно избирането му за съдебен
заседател.
Разгледана по същество жалбата в частта, с
която се оспорва решение от 15.01.2019 г. на Общото събрание на съдиите от Окръжен
съд - Пловдив, с което жалбоподателят А.К. не е избран за съдебен заседател в Районен
съд - Пловдив за мандат 2019 г. – 2023 г. е основателна, предвид следното:
Със заповед № РД 226 от 13.12.2018 г. на
председателя на Окръжен съд– Пловдив е назначена комисия за извършване на
проверка за съответствие с изискванията на чл.67, ал.1 ЗСВ на кандидатите за
съдебни заседатели. Комисията приключва работата си с доклад от 08.03.2018 г.
/л. 28 по делото/, в който доклад се посочва, че жалбоподателят не отговаря на
изискването на чл.67, ал.1, т.4 ЗСВ.
По делото е представена административната
преписка с писмо изх. № 1776 от 31.01.2019 г. на председателя на ОС – Пловдив,
от която става ясно, че въз основа на проведено Общо събрание на съдиите на Окръжен
съд Пловдив от 15.01.2019 г. е определен поименно съставът на съдебните
заседатели за Районен съд – Пловдив, Районен съд – Асеновград, Районен съд –
Карлово и Районен съд – Първомай, а пълната бройка съдебни заседатели за мандат
2019 г. – 2023 г. е определен с предходно решение от 27 юни на същия орган на
съдебната власт през 2018 г.
На 15.01.2019 г. е проведено Общо събрание
на съдиите от Окръжен съд-Пловдив с дневен ред: избор на съдебни заседатели за Районен
съд – Пловдив, Районен съд – Асеновград, Районен съд – Карлово и Районен съд –
Първомай Окръжен съд-Пловдив за мандат 2019 г. - 2023 г. В протокола е
отразено, че от 54 щатни бройки за съдии, с които разполага Окръжен съд
-Пловдив, от които присъстват 30 съдии.
Съдът установи от приетия по делото
протокол-извлечение, че Общото събрание е взело решение при необходимия кворум.
Относно кандидатурата на жалбоподателя с 10
/десет/ гласа "за" и 20 /двадесет/ гласа "против", при
присъствали 30 /тридесет/ съдии, е взето решение, съгласно което не се избира
за съдебен заседател към Районен съд - Пловдив с мандат 2019 г. -2023 г. А.К.,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 67, ал.1, т.4 от ЗСВ.
Представени са към административната
преписка придружително писмо на жалбоподателя от 26.09.2018 г. за
кандидатстване в процедурата за избор на нови съдебни заседатели, към което
същият е приложил изискуеми документи /л.53 и сл. по делото/.
От
така приложените документи от жалбоподателя във връзка със заявлението му за
кандидатстване за съдебен заседател, в т.ч. свидетелство за съдимост рег. №
6207 от 21.02.2018 г., издадено от РС – Пловдив /л.56 и л.81 по делото/, както
и допълнително представените доказателства от страна на Окръжен съд –Пловдив, в
това число справка за съдимост на А.К. с рег.№ 4596/ 09.10.2018 г., издадена от
Районен съд – Пловдив /л. 71 по делото/, съдът установява във връзка с
конкретния спор относно изпълнението на изискването на чл.67, ал.1, т.4 Закона
за съдебната власт, че се установява жалбоподател да е осъждан с присъда № 368
от 23.10.2006 г. по НОХД № 1675/2005 г. на ПРС, Х н.с. В същото време от
представеното свидетелство за съдимост от 21.02.2018 г. е видно, че лицето не е
осъждано.
По делото спорът между страните опира до
обстоятелството осъждан ли е жалбоподателят или не е, което от своя страна
определя правилното приложение на материалния закон в конкретния случай.
Няма спор по делото, че НОХД № 1675/2005 г.
на ПРС, Х н.с. е постановена присъда № 368 от 23.10.2006 г., с която
жалбоподателят е бил признат за виновен в извършването по престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, но до постановяване на присъдата от първа инстанция е
изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалите,
поради което не е бил наказан на основание чл.183, ал.3 НК.
Следва да се посочи, че справката за
съдимост и свидетелството за съдимост представляват официални документи, които
съдържат информация за съдимостта на физическите лица.
Едното се издава във връзка с искане на
самото лице, а другото се издава за служебни цели по искане и за нуждите на
отделни държавни органи. В справката за съдимост
съгласно чл.6 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на
дейността на бюрата за съдимост, се съдържа информация както относно осъжданията за извършени
престъпления на определено лице, включително за осъждания, за които лицата са били
реабилитирани, така в случаите, когато осъденият е освободен от изтърпяване на наказанието или
не е наказан съгласно чл.64, чл.158, чл.182, ал.3,
чл.183, ал.3 и чл.191, ал.4 НК, или е
приложено условно осъждане по чл.66 НК.
С други думи както справката за съдимост,
така и свидетелство за съдимост, са равносилни официални документи, но са
различни по вид, предвид различния обем информация, която съдържат в себе си. Справката
съдържа по-разширена информация, съгласно изискванията на посочената наредба,
като в случая е посочена присъдата за престъпление по чл.183, ал.1 НК, за което
жалбоподателят не е бил наказан на основание чл.183, ал.3 НК.
В открито с.з. жалбоподателя не оспорва
факта, че е бил подсъдим за престъпление по чл.183, ал.1 НК, като твърди, че
действително е бил признат за виновен, но присъдата му не е била осъдителна, а оправдателна
по чл.183, ал.3 НК. Установява се безспорно, че жалбоподателят е бил подсъдим
по н.о.х.д. № 1675/2005 и е бил признат за виновен за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, но не е бил наказан, предвид разпоредбата на чл.183, ал.3 НК.
Съдът се позовава на Тълкувателно решение №
19 от 27.III.1974 г. по н.д. № 12/74, ОСНК, което в т.1 от диспозитива си гласи,
че „…ако едно деяние съставлява престъпление, но по различни причини е
обявено от закона за наказуемо, както е например с деянията по чл. 18, ал. 3,
чл. 105, ал. 2, чл. 292 НК и др., за него не може да бъде издадена осъдителна
присъда, независимо че е виновно извършено. А щом присъдата няма осъдителен
характер, не следва и да се регистрира в бюрото за съдимост.“ Пради тази
причина се приема с ТР, че присъдата по чл.183, ал.3 НК
не е осъдителна и затова деецът, макар да е признат за виновен, се счита за
неосъждан.
Съгласно нормата
на чл.67, ал.1, т.4 ЗСВ за съдебен заседател може да бъде избран дееспособен
български гражданин, който: т.4 не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията.
Съдът намира за
необходимо да посочи, че цитираната норма на чл.67, ал.1 ЗСВ не следва да се
тълкува разширително, а съобразно нейния точен смисъл. Същата определя
конкретни, кумулативни и изчерпателно изброени изискванията, на които следва да
отговаря всеки съдебен заседател, за да бъде избран да заеме посочената
позиция, и всяко разширително и стеснително тълкуване е недопустимо. Идеята за
подобно разширително тълкуване в конкретния случай може би има логическо и
житейско обяснение, предвид високата обществена функция, възложена на съдебния
заседател, но подобно изискване следва да бъде заложено в закона по категоричен
начин, предвид спазване на принципите за прозрачност и предвидимост.
От казаното
по-горе в изложението става ясно, че жалбоподателят К. не бил осъждан за
умишлено престъпление. В случая е бил приложен привилегированият състав на
чл.183, ал.3 НК, поради което същият се счита за неосъждан. Неправилен и
незаконосъобразен в този смисъл съдът намира извода, посочен в решението от
15.01.2019 г. на Общото събрание на съдиите на Окръжен съд – Пловдив, за липса
на спазване изискването на чл.67, ал.1, т.4 ЗСВ по отношение на кандидата К. за
съдебен заседател за мандат 2019 г. – 2023 г. Предвид посоченото съдът намира,
че при издаване на процесното решение е налице нарушение на материалния закон,
което налага неговата отмяна.
По отношение
твърденията на жалбоподателя за наличие на нищожност и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, при
служебната проверка съдът не установи такива нарушения.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното
решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, поради
което следва да го отмени.
Предвид изхода на делото и направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на разноските по делото, съдът намира същото
за основателно и доказано в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение,
тъй като е бил освободен от държавна такса за производството, следва да се
уважи и да бъде осъден Окръжен съд Пловдив да заплати посочената сума на
жалбоподателя.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отд., ХIV състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.К., ЕГН **********,***, против
решението на Общото събрание на съдиите от Окръжен съд – Пловдив от 15.01.2019
г. за съдебни заседатели в Районен съд - Пловдив за мандат 2019 г. – 2023 г., с
което са избрани 69 физически лица.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 227 по описа на Административен съд Пловдив за 2019
година в тази част.
Решението в тази част е с характер на
определение в тази част подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването с препис за страните.
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.К.,
ЕГН **********,***, решението на Общото събрание на съдиите от Окръжен съд -
Пловдив от 15.01.2019 г., с което А.А.К. не е избран
за съдебен заседател в Районен съд Пловдив за мандат 2019 г. – 2023 г.
ОСЪЖДА Окръжен съд Пловдив да заплати на А.А.К., ЕГН **********,***, сумата от 500 /петстотин/ лева,
разноски по делото.
Решението в тази част подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен
срок от съобщаването с препис за страните.
Административен
съдия: