РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Търговище, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря С. Ст. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530100185 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане
по реда на чл.422 ГПК във вр. чл.415 ал.1 ГПК и във вр. чл.410 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 742/02.12.2022г.
г. по Ч.гр.д. № 1509/2022г. по описа на РСТ е разпредено на длъжника: Т. Г. Г.
от гр. ****** да заплати на кредитора „Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново,
сумата от 10 944,50 лева - част от главница по Акт за начет № 11-04-
21/30.10.2018 г. на АДФИ; сумата от 10 645,77 лева - лихва за периода от
22.11.2013 г. до 30.10.2018 г. окончателното изплащане на задължението;
сумата от 8 577,71 лева - лихва за периода от 31.10.2018 г. до 24.10.2022 г.; на
осн. чл.417 т. 9 ГПК, както и е разпоредено на длъжниците: Т. Г. Г. от гр.
******** и Н. Б. Ю. от с. *******, общ. ********** солидарно да заплатят
сумата от 10 278,70 лева - част от главница по Акт за начет № 11 -04-
21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2022 г.
до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
Заповедта е връчена на всеки един от двамата длъжници и двамата са
подали в законния едномесечен срок възражение на осн.чл.414 ГПК, че не
дължат изпълнение на вземането по издадената заповед.
Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде
1
признато съществуването на вземането, посочено по-горе.
Задълженията на ответниците за сумите, предмет на настоящите искове,
произтичат от Акт за начет № 11-04-21 от 30.10.2018 г. съставен от Р. Г. Х. - Е.,
главен финансов инспектор от Втори отдел, дирекция „Извънпланова
инспекционна дейност“ на Агенцията за държавна финансова инспекция.
В процесния акт за начет се установява, че във връзка с издадените на
„Тузлушка гора“ ЕООД, в несъстоятелност, позволителни за сеч в периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., първият ответник Т. Г. Г., в качеството си на
управител на дружеството, от една страна като възложител, е подписал 2 броя
граждански договори с втория ответник от 01.07.2013 г. и с лицето М. И. М.
(починал на 20.12.2020 г.) от 01.07.2013 г., от друга страна, като изпълнители, с
които е възложил „Задялване на дървото в основата и на гръдна височина -
1.30 м, поставяне на контролна горска марка в основата на дървото и траен
знак с блажна боя на Гръдна височина.“
По сключените договори за 2013 г. са изплатени възнаграждения и
осигурителни вноски и са отчетени разходи от „Тузлушка гора“ ЕООД, в
несъстоятелност, общо в размер на 21 223,20 лева.
Финансовата инспекция е установила, че описаните в договорите
дейности не са извършени в действителност от посочените физически лица,
поради което сумите са им заплатени от дружеството без правно основание. В
процесния акт за начет се сочи, че двете физически лица - изпълнители не
разполагат с необходимата, изисквана от закона, квалификация и разрешения
за извършване на дейностите, предмет на сключените граждански договори. И
двете физически лица не притежават удостоверения за частна лесовъдна
практика за маркиране на насаждения, предвидени за сеч.
На следващо място, от приложената техническа документация
инспекцията установява, че през 2013 г. същите дейности са извършвани от
служители на „Тузлушка гора“ ЕООД, в несъстоятелност (А. Х. М. и Б. М. Х.),
които са били назначени на трудов договор, разполагали са с необходимата
квалификация и разрешения и които са получили трудово възнаграждение за
това. Тези служители са притежавали удостоверения за частна лесовъдна
практика за „маркиране на насаждения, предвидени за сеч“ и горска
контролна марка и те лично са се подписали в карнет-описите, като служебни
лица, извършили маркирането и предложили технология за изпълнение на
2
дърводобива, описана в технологичните планове, приложени към досиета на
подотделите, в които е извършена сеч през 2013 г. по общо издадени 50 броя
позволителни за сеч. С оглед на обстоятелството, че дружеството е
разполагало със собствени служители за извършване на маркиране на
дървесината и в действителност те са извършили тази дейност през 2013 г., не
е провеждан открит конкурс, съгласно изискванията на чл.12, ал.1 и чл.10,
ал.1, т.18 от НУРВИДДГТДОСПДНГП.
Дейностите са извършени с материали, закупени през 2013 г. от
„Тузлушка гора“ ЕООД, в несъстоятелност, въпреки, че съгласно сключените
договори изпълнителите е следвало да използват собствени материали за
изпълнение на възложените им дейности.
От друга страна, в проверените 50 досиета на отделите, в които през
2013 г. е извършена сеч, липсва каквато и да е техническа документация,
изготвена от втория ответник и лицето М. И. М., за извършените по
сключените договори дейности в съответните подотдели.
По сключените граждански договори на втория ответник са изплатени
общо 10 278,70 лева, а на лицето М. И. М. са изплатени общо 9 809,30 лева.
Извършените плащания и отчетените разходи в счетоводството на
„Тузлушка гора“ ЕООД, в несъстоятелност, са без правно основание, с което
на дружеството е причинена вреда, която е пряка и непосредствена последица
от поведението на първия ответник, в качеството му на управител на
„Тузлушка гора“ ЕООД, в несъстоятелност, поради което той носи пълна
имуществена отговорност, на основание чл.21, ал.1, т.1 във вр. с чл.23, ал.4 от
ЗДФИ. Вторият ответник и лицето М. И. М. са получили недължимо
заплатените им суми, без правно основание, тъй като не са извършили в
действителност дейностите, предмет на сключените с тях граждански
договори, в резултат на вредоносните действия на първия ответник и носят
имуществена отговорност за получените суми, на основание чл.21, ал.З във вр.
с чл.23, т.5 от ЗДФИ.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по реда на чл.422 ГПК вземането против двамата ответници, за
които е издадена заповед по чл.417 ГПК по Ч.гр.д. № 1509/2022г. по описа на
РСТ, както следва:
Против ответник - Т. Г. Г. от гр. ********:
3
-за сумата от сумата от 10 944,50 лева - част от главница по Акт за начет
№ 11-04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ;
-за сумата от сумата от 10 645,77 лева - лихва за периода от 22.11.2013 г.
до 30.10.2018 г. окончателното изплащане на задължението;
-за сумата от 8 577,71 лева - лихва за периода от 31.10.2018 г. до
24.10.2022г.;
Против двамата ответници, като солидарни длъжници: Т. Г. Г. от гр.
****** и Н. Б. Ю. от с. ******, общ. *******:
-за сумата от 10 278,70 лева - част от главница по Акт за начет № 11 -04-
21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2022 г.
до окончателното й изплащане.
Редовно призован ищецът - „Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново /в
несъстоятелност/ в открито заседание не изпраща представител. С писмена
молба от синдика адв. Д. Г., представляващ дружеството, същият не възразява
делото да се гледа в негово отсъствие.
Първият ответник - Т. Г. Г. от гр. ******* подаде писмен отговор в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК. Счита иска за допустим, но
неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Основните възражения в писмения отговор на първия ответник Т. Г. Г.
са следните:
-Вземането е погасено, поради изтичане на 10-годишна погасителна
давност, считано от причиняване на вредата.
Съгласно разпоредбата на чл.27 ал. 3 ЗДФИ независимо от спирането и
прекъсването на давността, имуществена отговорност по този закон не се
търси, ако са изтекли 10 години от причиняване на вредата. От Акта за начет
се вижда, че се претендира вреда причинена с подписването на граждански
договор с две лица, от 01.07.2013г., по който договор плащането е извършено с
РКО от 22.11.2013г. , която дата се счита и за дата на настъпването на вредата
- 22.11.2013г. Съдът при постановяване на своето съдебно решение следва да
преценява всички факти и обстоятелства настъпили в хода на процеса.
Изтичането на абсолютната погасителна давност е такъв факт, който е
настъпил към 22.11.2023г. /искът по реда на чл.422 ГПК е предявен след това
– на 08.02.2024г./ и поради това следва да бъде преценен в съдебното
4
решение.;
-Не е ясно как е формиран размерът на главницата и лихвата, които се
претендират от първия ответник.
В исковата молба, по пункт първи, се претендира сумата от 10944,50лв ,
като част от главницата по акта за начет. В акта за начет такава сума не
фигурира.
Отделно от това не става ясно как е формирана сумата от 10645,77лв
лихви. За посочения период от 22.11.2013г. до 30.10.2018г лихвата е 5489лв., а
не 10647лв.
За периода от 31.10.2018г до 24.10.22г лихвата е 4423лв., а не 8
577,71лв.;
-Не е налице вреда. В акта за начет е наложена санкция на длъжностното
лице-управител, като е прието, че двамата служители не отговарят на
изискванията на закона за извършване на маркиране на дървесина и нямат
необходимия лиценз. Прието ,че в дружеството има други лесовъди, които
работят същата работа. На това основание в акта за начет, предмет на
настоящото дело, е констатирана имуществена вреда. Вредата това са злини,
загуби и други неблагоприятни последици. Тя представлява неблагоприятно
изменение на имуществената сфера на кредитора. Тя се открива като се
сравни имущественото положение на кредитора, такова, каквото то е станало
след неизпълнение на задължението от длъжника с това, което то би трябвало
да бъде, ако задължението беше изпълнено надлежно. Те настъпват за
увреденото лице в резултат на непозволено поведение (увреждане).
Претърпени загуби - унищожаване или повреждане на имущество, финансови
загуби.
Чл. 21 от ЗДФИ гласи че за противоправно причинени вреди на
организациите или лицата по чл. 4. т. 1 - 3, установени при финансова
инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност,
когато вредата е:
1.причинена умишлено, или
2.от липси, или
3.причинена не при или по повод изпълнение на служебните
5
задължения.
От съставения акт за начет не се установява в какво точно се състои
вредата. Заплащането е извършено за реално извършена работа.
Не е на лице и липса по смисъла на закона.
Чл. 39 от Правилника за ЗДФИ гласи, че причинителят на вредата носи
имуществена отговорност само за реално причинените вреди, но не и за
пропуснатите ползи.
Дори и да се приеме, че има допуснати административни нарушения при
възлагането на работата, това не води до настъпването на вреди за
предприятието, а води само до евентуална административно наказателна
отговорност, но не и пълна имуществена отговорност, каквато се търси в
настоящия случай.;
- Оспорва констатациите на вещото лице- Б. М., назначена по договор за
експертен анализ от АДФИ
Практиката във всички горски стопанства е, освен лесовъда, който
маркира дърветата за сеч, да му помага друго лице, което извършва чисто
техническата работа, да засече дървото и положи марката. Изрично в акта за
начет е отбелязано, че по силата на гражданския договор, на двете длъжности
лица е възложено - задялване на дървото в основата и на гръдна височина от
1,30 м, поставяне на контролната горска марка в основата на дървото и траен
знак с блажна боя, на гръдна височина. Измерване диаметъра на дървото с
клупа в отдели от ОГФ.
Неправилно актосъставителят е приел, че на тези две лица е възложено
да маркират дървесината за сеч и поради това е приел, че им е необходим
лиценз. Тези две лица извършват чисто техническа - физическа работа, под
ръководството на съответния лицензиран лесовъд. Безспорно е, че марката,
която полагат двама служители, принадлежи и е регистрирана на името на
лесовъда, който по закон има задължението да маркира дърветата. Двамата
служители имат задачата да подпомагат технически лесовъда. Той е на място и
ръководи работата. Той указва на двамата служители - къде, на кое дърво, да
сложат марката и боята. В тази връзка абсолютно неправилно
актосъставителят е възприел дейността им и е изложил абсолютно
некореспондиращи с възложената им работа мотиви.
6
Двамата служители са работили на обектите, положили са труд, който
следва да им бъде заплатен. В тази връзка няма нанесена имуществена вреда
на предприятието. Ако има допуснато административно нарушение, то за това
следва да бъде наложена санкция от контролните органи по сечта- РДГ
Шумен, но не и да се претендира имуществена вреда. Такова
административно нарушение обаче няма.
Редовно призован в открито заседание първият ответник Т. Г. се яви
лично и с упълномощен процесуален представител – адв. А. Н. от АК-
Търговище, която поддържа писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен
като неоснователен. Подробни съображения са изложени в писмена защита..
Вторият ответник - Н. Б. Ю. от с. *******, общ. ********, редовно
уведомен за исковата молба, няма писмен отговор в едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК.
Редовно призован в открито заседание вторият ответник Н. Б. Ю. се яви
лично и с упълномощен процесуален представител – адв. А. М. от АК-
Търговище, която обясни, че доверителят и е пропуснал срока за писмен
отговор, тъй като имал заболяване. Заяви, че оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен. В първото открито заседание,
проведено на 30.10.2024г., е представено писмено становище от вторият
ответник Н. Б. Ю..
Основните му възражения, изложени в писменото становище са
следните:
-Вземането е погасено, поради изтичане на 10-годишна погасителна
давност, считано от причиняване на вредата.
Съгласно разпоредбата на чл.27 ал. 3 ЗДФИ независимо от спирането и
прекъсването на давността, имуществена отговорност по този закон не се
търси, ако са изтекли 10 години от причиняване на вредата. От Акта за начет
се вижда, че се претендира вреда причинена с подписването на граждански
договор с две лица, от 01.07.2013г., по който договор плащането е извършено с
РКО от 22.11.2013г. , която дата се счита и за дата на настъпването на вредата
- 22.11.2013г. Съдът при постановяване на своето съдебно решение следва да
преценява всички факти и обстоятелства настъпили в хода на процеса.
Изтичането на абсолютната погасителна давност е такъв факт, който е
настъпил към 22.11.2023г. /искът по реда на чл.422 ГПК е предявен след това
7
– на 08.02.2024г./ и поради това следва да бъде преценен в съдебното
решение.;
-Оспорва констатациите в акта за начет:
Неправилно в акта за начет са приели, че на него - Н. Б. Ю. и на М. е
възложено да маркират дървесината за сеч, за което е приел, че им е
необходим лиценз. Неправилно е отразено в акта за начет, че той е маркирал
дървесина без да има необходимия лиценз. Н. не е маркирал дървесината. Не е
работил въобще за „Тузлушка гора“ и не е подписвал никакви документи и
граждански договор с „Тузлушка гора“ и не е получавал никакви пари от „
Тузлушка гора“.
Работил като товарач на дървесина на камионите подневно, когато има
работа да се товари го викали, но не от „Тузлушка гора“, а друго лице - може
да е и подизпълнител на „Тузлушка гора“, което извършва товарната работа на
дървесината в камионите. Никога не е маркирал дървесина и не е задялвал.
Полагал труд честно и добросъвестно и не е получил нищо без да е заслужил
и без да имам право, полагал труд, който следвало да му бъде заплатен,
плащано му е подневно по 10-20 лв. най-много, и то да е работил около две
седмици.
-Не е налице вреда: Никога не е получавал 10278.70лв., нито от
„Тузлушка гора“, нито от друго лице или фирма. Никога не е виждал 10278,70
лв. и не е получавал такава сума. С нищо не е увредил и не е нанесъл
имуществена вреда на „Тузлушка гора“, не е получил никакви пари от
„Тузлушка гора“. Не е подписвал никакви документи-граждански договор,
РКО или други с „Тузлушка гора“.
Вторият ответник Н. Б. Ю. се яви лично и с упълномощен процесуален
представител – адв. А. М. от АК-Търговище и в хода на устните състезания
отново моли да се отхвърли иска като неоснователен, като поддържа
възражението за изтекла погасителна давност. Подробни съображения са
изложени в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
С решение № 260003/14.01.2021 г. по т.д. № 79/2020 г. по описа на на
Окръжен съд-Търговище ищцовото дружество – „Тузлушка гора“ ЕООД, със
8
седалище и адрес на управление в гр. Антоново, ул. „Тузлушки герой“ № 60, е
обявено като неплатежоспособно с начална дата 01.01.2020г.
С определение № 260038/10.02.2021г. е назначен постоянен синдик на
дружеството – Д. И. Г. от гр. *********.
С решение № 260029/19.05.2021 г. по т.д. № 79/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Търговище, дружеството е обявено в несъстоятелност.
От Акт за начет № 11-04-21 от 30.10.2018 г. и копие от цялата преписка,
приложена към него, съставен от Р. Г. Х. - Е., главен финансов инспектор от
Втори отдел, дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на Агенцията
за държавна финансова инспекция, се установява, че е извършена финансова
инспекция на „Тузлушка гора“ ЕООД, възложена със заповед № ФК-10-167 от
19.02.2018г., изменена със заповеди № ФК-10-284 от 22.03.2018г.; № ФК-10-
325/02.04.2018 г.; № ФК-10-459/14.05.2018 г., № ФК-10-522/31.05.2018 г., №
ФК-10-636/28.06.2018 г„ № ФК-10- 796/09.08.2018 г. и № ФК-10-
1062/25.10.2018 г. на директора на АДФИ с обхват – проверка за
законосъобразност и документална обоснованост на извършените, отчетени и
заплатени разходи през периода 01.01.2013г. - 31.12.2013 г. в „Тузлушка гора“
ЕООД гр. Антоново, свързани с възложени дейности за маркиране на
дървесина, подлежаща на сеч през 2013 г., включващи комплекс от дейности -
„Задялване на дървото в основата и на гръдна височина - 1.30 м, поставяне на
контролна горска марка в основата на дървото и траен знак с блажна боя на
гръдна височина. Измерване диаметъра на дървото с клуппа в отдели
включени в план-извлечение за 2013 г.“ от ОГФ на Община Антоново, по
разпореждане на управителя на дружеството инж. Т. Г. Г..
Няма спор, че първият ответник - Т. Г. е бил управител на „Тузлушка
гора“ ЕООД в периода 27.07.2012 г. - 01.09.2014 г., като управлението му е
възложено съгласно договор за възлагане на управление на еднолично
дружество с ограничена отговорност Изх.№ 390/ 27.07.2012г.
От предварителните бележки по процесния акт за начет се установява
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба за
управление на горските територии на община Антоново, „Ползването на
дървесина от горските територии на общината, което представлява добивът на
дървесина и/или разпореждането с нея, се осъществява в съответствие на
9
разпоредбите от Глава пета, Раздел 1 от ЗГ, при условия и по ред, определени
с Наредбата по чл. 95, ал. 1 от Закона, като ползването се осъществява, „чрез
добив и продажба на добитата дървесина“.
Маркирането на насажденията за сеч включва дейностите по определяне
и отбелязване на дърветата за сеч, съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредба № 8 за
сечите в горите (обн. ДВ, бр. 64 от 2011 г.).
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 18 от Наредба за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти,
приета с ПМС № 316 от 24.11.2011 г. (обн. ДВ. бр.96 от 2011г.), по реда на
наредбата се възлага дейността маркиране на насаждения и дървета за сеч.
Дейността по чл. 10, ал. 1, т. 18 - маркиране на насаждения и дървета за
сеч от Наредбата по чл. 95, ал. 1 от Закона за горите, когато не се извършва от
вписани в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ служители на държавните
горски стопанства (ДГС), държавните ловни стопанства (ДЛС), УОГС
(учебно-опитни горски стопанства) и на общините, се извършва чрез
възлагане, съгласно чл. 10, ал. 1.
В проверявания период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в „Тузлушка
гора“ ЕООД гр. Антоново не е провеждан открит конкурс за възлагане на
дейност по чл. 10, ал. 1, т. 18 от Наредбата - маркиране на насаждения и
дървета за сеч в ОГФ, собственост на Община Антоново, тъй като тази
дейност е извършена от служители на дружеството, назначени по трудови
договори, притежаващи удостоверения за дейността, доказващо се в
вписаните имена и положени от тях лични подписи в карнет-описите,
приложени към досиетата на отделите и подотделите, в които е извършена сеч
и дървесина.
Според разпоредбата на чл. 50, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 8 за
сечите в горите (ДВ бр.64 от 2011 г.), маркирането се извършва от лица,
вписани в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите за дейността
„маркиране на насаждения, предвидени за сеч", като определените за сеч
дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората
им и освен по начина, посочен в ал. 2, определените за сеч дървета с диаметър
18 см и по-голям от 18 см, измерен на височина 130 см, се отбелязват и с
контролна горска марка, когато насаждението е на възраст повече от 40
10
години или когато в насаждението е предвидена възобновителна сеч.
Лицето, извършващо маркирането, предлага технология за добив на
дървесината, която се отразява в карнет-описа, съгласно чл. 50, ал. 7 и ал. 10 от
Наредбата, като лицето извършващо маркирането изчислява обема и
категориите на маркираната дървесина и резултатът от изчисляването се
вписва в карнет-описа, по реда на чл. 50, ал. 11 от Наредбата.
Във връзка с издадените 50 бр. позволителни за сеч на дървесина в
периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., инж. Т. Г. Г. - управител на „Тузлушка
гора“ ЕООД гр. Антоново до 01.09.2014 г., е сключил два бр. граждански
договора, както следва:
- Граждански договор за извършване на работа с личен труд от
01.07.2013 г. с М. И. М. за извършване на услуга „Задялване на дървото в
основата и на гръдна височина - 1.30 м, поставяне на контролна горска марка в
основата на дървото и траен знак с блажна боя на гръдна височина. Измерване
диаметъра на дървото с клупа в отдели от ОГФ“
- Граждански договор за извършване на работа с личен труд от
01.07.2013 г. с Н. Б. Ю., за извършване на услуга „Задялване на дървото в
основата и на гръдна височина - 1.30 м, поставяне на контролна горска марка в
основата на дървото и траен знак с блажна боя на гръдна височина. Измерване
диаметъра на дървото с клупа в отдели от ОГФ“.
В чл. 2 от договорите е записано, че „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ ще изплати на
ИЗПЪЛНИТЕЛЯ възнаграждение, съгл. Справка за цената на услугата /Прил.
№1/.“.
Посоченото в договорите /Прил. №1/ не се представи по време не
финансовата инспекция.
Дейностите по маркирането на насажденията, включващи „Задялване на
дървото в основата и на гръдна височина - 1.30 м, поставяне на контролна
горска марка в основата на дървото и траен знак с блажна боя на гръдна
височина. Измерване диаметъра на дървото с клупа в отдели от ОГФ“, се
извършват от лица, вписани в публичния регистър по чл. 235 от Закона за
горите за дейността „маркиране на насаждения, предвидени за сеч“,
притежаващи удостоверения от ИАГ-София, съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредба
№ 8 за сечите в горите.
11
При извършената проверка в публичния регистър за частна лесовъдна
практика за „Маркиране на насаждения, предвидени за сеч“ на ИАГ-София се
установи, че изпълнителите по гражданските договори, сключени на
01.07.2013 г., физическите лица - М. И. М. и Н. Б. Ю., не притежават
удостоверения за частна лесовъдна практика за „Маркиране на насаждения,
предвидени за сеч“.
В проверените 50 бр. досиета на отделите в които е извършена сеч на
дървесина през 2013 г., съгласно издадените позволителни за сеч, чрез
интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите,
съгласно чл. 56, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 8 за сечите в горите, не се
установиха технически документи - технологични планове, карнет-описи и
др., които да са изготвени от лицата М. И. М. и Н. Б. Ю., с които са сключени
горепосочените два бр. граждански договора за маркиране на дървесината,
изплатени през 2013 г., които да са утвърдени от лицето издало
позволителните за сеч, т.е. от управителя на „Тузлушка гора“ ЕООД гр.
Антоново - инж. Г., доказващо се и с Констативен протокол от 26.09 2018
година.
От друга страна бе установено, че комплекса от дейности по
маркирането на дървесината през 2013 г., включващи: задялване на дървото в
основата и на гръдна височина - 1.30 м; поставяне на контролна горска марка
в основата на дървото и траен знак с блажна боя на гръдна височина;
измерване диаметъра на дървото с клупа в отдели от ОГФ, е извършено от
служители па проверяваното дружество - Б. М. Х., притежаващ удостоверение
за лесовъдна практика № 7615/10.08.2012 г. и марка-метално чукче № 1178 на
ИАГ - София и А. Х. А., притежаващ удостоверение за лесовъдна практика №
8562/05.12.2012 г. и притежаващ марка-метално чукче № 7901 на ИАГ -
София, които данни са вписани в карнет- описите на тези отдели.
За нуждите на проверката е възложено и извършено експертно
заключение от инж.Ч.
Видно от изготвеното експертно заключение от 16.07.2018 г. на вещото
лице инж. Б. А. Ч., „... съгласно регистъра на проведените сечи, насажденията
предвидени за сеч през 2013 г., са маркирани от служители на „Тузлушка
гора“ ЕООД, като определянето на дърветата за сеч се е осъществявало от
правоимащи служители на дружеството, притежаващи съответните
12
регистрирани в ИАГ КГМ /контролна горска марка/. Маркиращият лесовъд е
изготвял и съпровождащите документи, а именно „соргиментна ведомост за
изчисляване на обемите дървесина“ и „карнет-опис за извършеното маркиране
- КО“. С Карнет-описите е предлагана и схема относно почистване на
сечището и извоза на дървесина. Същите са одобрявани от лицето издало
позволителното за сеч, в случая управителят на Тузлушка гора инж. Т. Г. Г..
Маркирането е извършвано от „Маркиращи лесовъди“ - служители на
„Тузлушка гора“, вписани в публичния регистър на ИАГ за дейността
„маркиране на насаждения, предвидени за сеч“ и с притежаваните от тях
КГМ, посочени по-горе.
В експертния си анализ вещото лице е посочило, че „Успоредно с
дейността „Маркиране по служба“, „Тузлушка гора“ ЕООД чрез управителя
си, е сключвала договори за поръчка - услуги с личен труд на физически лица,
които нямат нужната лесовъдска квалификация и не притежават
удостоверения за упражняваме на лесовъдска практика по чл. 235 ЗГ. В тях
няма определено възнаграждение, нито възложени количества по
асортименти, а има договорена единична цена на услугата, т.е. би следвало
самостоятелно да изработят поръчаното, за което пък е следвало да бъдат
правоимащи лица, регистрирани за дейността лесовъди с КГМ, които да могат
самостоятелно да извършат маркирането и сортиментирането на дърветата, да
съставят сортиментната ведомост, където да запишат количеството извършена
работа или броя маркирани дървета, както и съответните категории и
асортименти маркирана дървесина в плътни куб.м.“.
Г-жа Ч. обяснява, че в конкретния случай не са били на лице
необходимите условия възложителят да сключва договор с изпълнител, без да
провеждат открит конкурс или договаряне, съгласно посочените изисквания в
чл. 27, ал. 1 от НУРВИДГТДОСПДНГП.
С оглед направените констатации при проверката е съставен Акт за
начет № 11-04-21 от 30.10.2018 г., съгласно който, причинените вреди на
„Тузлушка гора“ ЕООД са както следва:
С изплатените без правно основание по граждански договори парични
суми на М. И. М. в размер на 9 809,30 лв., на Н. Б. Ю. в размер на 10 278,70
лв.. както и удържани осигурителни вноски за сметка на лицата - 488,40 лв. и
начислени и внесени осигурителни вноски за сметка на „Тузлушка гора“
13
ЕООД - 646,80 лв., по вина на инж. Т. Г. Г., който в качеството си на управител
и лице, осъществяващо управлението и разпореждането с имуществото на
„Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново, е наредил изплащането на
възнаграждения по граждански договори на лица, които нямат нужната
компетентност да извършат възложената дейност е причинил вреда на
„Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново в общ размер на 21 223,20 лв., за която:
- на основание чл. 21, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 23, ал. 4 от Закона за
държавната финансова инспекция, лицето инж. Т. Г. Г.- управител на
„Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново следва да носи пълна имуществена
отговорност в размер на 21 223,20 лв., солидарно с М. И. М. и Н. Б. Ю., на
основание чл. 21, ал. 4 от Закона за държавната финансова инспекция;
- на основание чл. 21, ал. 3, във връзка с чл. 23, т. 5 от Закона за
държавна финансова инспекция, М. И. М., като лице получило парична сума в
размер на 9 809,30 лв., без да е извършило възложената му работа, в резултат
от действието на причинителя на вредата, следва да носи пълна имуществена
отговорност до размера на полученото, солидарно с инж. Т. Г. Г. - управител на
„Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново;
- на основание чл. 21, ал. 3, във връзка с чл. 23, т. 5 от Закона за
държавна финансова инспекция, Н. Б. Ю., като лице получило парична сума в
размер на 10 278,70 лв., без да е извършило възложената му работа, в резултат
от действието на причинителя на вредата, следва да носи пълна имуществена
отговорност до размера на полученото, солидарно с инж. Т. Г. Г. - управител на
„Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново;
На основание чл. 26 от ЗДФИ, инж. Т. Г. Г. - управител на „Тузлушка
гора“ ЕООД гр. Антоново до 01.09.2014 г., като отговорен за причиняването
на вредата, дължи законната лихва в размер на 10 645,77 лв. от деня на
причиняването й - 22.11.2013 г. до датата на съставяне на акта за начет -
30.10.2018 г., както и законната лихва след тази дата до окончателното
възстановяване на сумата.
Установеният ден на причиняване на вредата е 22.11.2013г.
Първият ответник е подал възражение Вх.№ 11-04-21-2018 от
07.01.2019г., което не е било уважено.
След издаването на Акт за начет № 11-04-21/30.10.2018 г. на АДФИ,
14
ищцовото дружество - „Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново е подало
заявление Вх.№ 1740/25.10.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, въз основа на което е било образуван Ч.гр.д. № 354/2022г. по
описа на РС-Омуртаг, прекратено поради неподсъдност, изпратено и
съответно образувано на 21.11.2022г. като Ч.гр.д. № 1509/2022г. по описа на
РС-Търговище.
Със заповед № 742/02.12.2022г. г. по Ч.гр.д. № 1509/2022г. по описа на
РСТ е разпредено на длъжника: Т. Г. Г. от гр. ******* да заплати на
кредитора „Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново, сумата от 10 944,50 лева -
част от главница по Акт за начет № 11-04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ; сумата
от 10 645,77 лева - лихва за периода от 22.11.2013 г. до 30.10.2018 г.
окончателното изплащане на задължението; сумата от 8 577,71 лева - лихва за
периода от 31.10.2018 г. до 24.10.2022 г.; на осн. чл.417 т. 9 ГПК, както и е
разпоредено на длъжниците: Т. Г. Г. от гр. ********* и Н. Б. Ю. от с. ******,
общ. ********* солидарно да заплатят сумата от 10 278,70 лева - част от
главница по Акт за начет № 11 -04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно със
законната лихва, считано от 25.10.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и разноските по делото.
Въз основа на визираната заповед е издаден в полза на ищцовото
дружество „Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново и изпълнителен лист №
597/02.12.2022г.
След постъпили по Ч.гр.д. № 1509/2022г. по описа на РСТ възражения в
законния срок: на 22.12.2023г. от Т. Г. Г. и на 26.01.2024г. от Н. Б. Ю., съдът в
заповедното производство е указал на „Тузлушка гора“ ЕООД гр. Антоново да
предяви по реда на чл.415 ГПК във вр. чл.422 ГПК иск за установяване
съществуване на вземането. Последният е предмет на разглеждане в
настоящото исково производство по Гр.д. № 185/2024г. по описана РСТ,
образувано по подадената искова молба Вх.рег.№ 1192/08.02.2024г.
След като съдът с определението си по реда на чл.140 ГПК задължи
трето неучастващо в спора лице – Агенцията за държавна финансова
инспекция /АДФИ/ да представи заверено ксерокскопие на цялата преписка по
Акт за начет № 11 -04- 21/30.10.2018 г. ведно с всички събрани писмени
доказателства и материали по нея, на осн. чл.192 ГПК и такава постъпи след
насрочването и преди провеждане на първото по делото заседание, то в
15
първото открито заседание - вторият ответник Н. Б. Ю. чрез пълномощника си
адв. А. М. оспори истинността на документи досежно автентичността на
подписа му – на граждански договор, РКО и сметки за изплатени суми /л.220/,
като след дадена възможност за изрично уточняване и посочване на
документите в молба /л.226/, съдът в открито заседание на 15.01.2025г. откри
производство по оспорване истинността на документи, на осн. чл.193 ГПК, а
именно: граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от
01.07.2013г./л.150-151 по делото/; сметка за изплатени суми № 0/22.11.2013г.
по граждански договор № 0/01.07.2013г. /л.154/ и разходен касов ордер
/л.155/, като съответно даде възможност на ищеца да заяви ще се ползвали от
посочените три бр. документи, както и да представи оригиналите на същите с
оглед назначаване на съдебна почеркова експертиза за проверка на
истинността. Преди приключване на съдебното дирене същият ответник се
отказа от доказателственото си искане за съдебна почеркова експертиза,
поради което следва да се приеме, че оспорването не е доказано.
Безспорно се установи от представените писмени доказателства /л.259-
278/, че в „Североизточно държавна предприятие“ – ДП-Шумен се
назначават по граждански договор или като сезонни работници лица с
основно или средно образование, които са без средно
специално/профилирано/ или висше лесовъдско образование и без съответен
лиценз за извършване маркиране на дървесина, които извършват следните
спомагателни дейности и помощни операции: товарене-разтоварване и
пренасяне на боя за маркиране; задялване на предвидените за сеч дървета с
брадва кората на дървото на 1.3 м от повърхността, както и кората в основата
на пъна; поставяне на трайна боя на гръдната височина и измерване на
диаметъра с клупа. Маркирането се извършва с участие и контрол на горски
стражар от съответния район, който притежава съответния лиценз за
маркиране и контролна горска марка. Тези общи работници, които извършват
работа чрез личен труд за определен сезон не извършават маркиране на
насаждения, предвидени за сеч, а фактически подпомагат лесничея или
горския стражар в извършването на тази дейност.
Установеното от писмените доказателства се подкрепя и от гласните
доказателства чрез разпита на св. С. Д., която от 2010г. до 2015г. била гл.
счетоводител в „Тузлушка гора“ ЕООД и св.Б. А.-Х.-инж.химик от 2007г. до
2016г. в пречиствателната станция за питейни води, която тогава също се
16
водила към „Тузлушка гора“ ЕООД и временно е била управител. От
свидетелските показания се установи, че през 2013г. лесовъд или горският
стражар бил Б. Х., който притежавал специална горска контролна марка и той
определял кои дървета да се маркират, а помощните работници, които били
назначени с граждански договори задялквали дървото и слагали боя. Б. Х.
отговарял за тези хора. Касиерката на „Тузлушка гора“ ЕООД, чието работно
място било в гр. Антоново е давала парите на горския в конкретния случай –
на Б., той се разплащал с работниците – давал и парите, те подписвали
документите и той ги връщал на касиерката, а два пъти в месеца документите
се подписвали от счетоводителката. Последната не е виждала лицата,
назначавани по граждански договори и не е присъствала на подписване на
документи от лицата, на които е плащано. Св. А.-Х. също не е виждала
плащанията на хората, лесовъдите се занимавали с тези плащания. Но е факт,
че обикновено са имали по 10000 до 13000 кубика на година сеч и
допълнително се е налагало, напр. когато има снеголом и трябва да има сеч,
това са все дейности в гората, които не могат да бъдат извършени от четири-
пет лесовъда, затова и винаги е имало хора по граждански договори, които да
им помагат.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземания по чл.27, ал.4 от ЗДФИ от „Тузлушка гора“ ЕООД - в
несъстоятелност, с ЕИК *********, представлявано от постоянния синдик Д.
Г., със седалище и адрес на управление гр.Антоново, ул.“Тузлушки герой“ №
60 срещу Т. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.*********, ул.*************
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществуват парични вземания, както следва:
срещу ответника Т. Г. Г. от гр. ******** за сумата от 10 944,50 лева -
част от главница по Акт за начет № 11-04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ; сумата
от 10 645,77 лева - лихва за периода от 22.11.2013 г. до 30.10.2018 г.
окончателното изплащане на задължението; сумата от 8 577,71 лева - лихва за
периода от 31.10.2018 г. до 24.10.2022 г.;
срещу ответниците: Т. Г. Г. от гр. ******** и Н. Б. Ю. от с. *********,
17
общ. ************ като солидарни длъжници за сумата от 10 278,70 лева -
част от главница по Акт за начет № 11 -04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК в съда - 25.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото в заповедното производство - 205.57 лв. – държавна
такса – против двамата солидарни длъжници и 603.36 лв. – държавна такса –
само против Т. Г. Г...
По възражението с правно основание чл. 27, ал. 3 от ЗДФИ:
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че са налице
предпоставките на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ за търсене на имуществената
отговорност на ответника - противоправно поведение на последния,
извършено умишлено, настъпили вреди за ищеца и пряка причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и вредите; забавата на
ответника, както и размера на вземанията.
Ответната страна трябва да установи наведените твърдения, с които
обосновава релевираните правоизключващи и правопогасяващи възражения,
както и възраженията срещу отразените в акта за начет фактически
констатации, които според чл. 22, ал. 5 ЗДФИ се смятат за истински до
доказване на противното.
Според разпоредбата на чл.21 от ЗДФИ за противоправно причинени
вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3 от закона, установени при
финансова инспекция, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност,
когато вредата е причинена умишлено, от липси, не при или по повод
изпълнение на служебни задължения.
Отговорните лица са посочени в чл.23 от ЗДФИ, едно от които е лице,
което управлява и се разпорежда с имущество/по отношение на първия
ответник/, както и посочените в чл.21 ал.3 от ЗДФИ /по отношение на втория
ответник/
В случай, че са налице основания за търсене на отговорността по ЗДФИ
финансовите инспектори съставят акт за начет, като констатациите в него се
ползват с оборимата презумпция, че са истински.
От приетата по делото преписка по съставяне на процесния акт за начет
18
се установи, че е спазена процедурата по издаването му, посочена в чл.22
ЗДФИ.
Съгласно чл.27 ал.3 от ЗДФИ, независимо от спирането и прекъсването
на давността, имуществена отговорност по този закон не се търси, ако са
изтекли 10 години от причиняване на вредата.
На основание чл.27, ал.3 от ЗДФИ имуществената отговорност на
ответниците в случая е погасена въз основа на изтекла абсолютна давност. Тя
се прилага независимо от прекъсването и спирането на давността, в случай, че
са изтекли 10 години от причиняване на вредата. В конкретния случай
съобразно акта за начет вредата е причинена на 22.11.2013г. и съответно
абсолютната давност изтича на 22.11.2023г. Предвид на това възражението на
процесуалните представители на ответниците за погасяване на
имуществената им отговорност е основателно. Това е достатъчно основание
за отхвърляне на иска.
За пълнота на изложението съдът само отбелязва, че със събраните по
делото писмени и гласни доказателства ответниците успяха да оборят и
презумпцията за истинност на констатациите в акта за начет. В акта за начет е
наложена санкция на длъжностното лице-управител, като е прието, че двамата
служители не отговарят на изискванията на закона за извършване на
маркиране на дървесина и нямат необходимия лиценз. Прието,че в
дружеството има други - лесовъди, които работят същата работа. На това
основание в акта за начет, предмет на настоящото дело, е констатирана
имуществена вреда. Но по гражданските договори за извършване на работа
чрез личен труд, работещите лица не са извършвали маркиране на насаждения
за сеч, а само спомагателни и помощни операции /товарене и разтоварване,
носене на блажна боя, под ръководството на лесовъда задялкване, почистване
и пр./ в помощ на маркиращия лесовъд, поради което и за тях не е
необходима специална лесовъдска квалификация, не е необходимо да
притежават удостоверение/лиценз за упражняване на лесовъдска практика,
нито регистрация на лесовъд с контролна горска марка /КГМ/.
Предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Първият ответник – Т. Г. е претендирал разноски по делото.
Представени са писмени доказателства /л.229/ за внесени 280 лв., от които 250
лв. са му върнати, поради оттегляне на искане за съдебна лесотехническа
19
експертиза и от внесения депозит от 30 лв. за разпит на трима свидетел,
следва да му бъдат заплатени от ищеца 20 лв., доколкото третият свидетел не
се яви. Не е представен документ за действителна заплатено адвокатско
възнаграждение, нито списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Вторият ответник – Н. Ю. не е претендирал разноски по делото.
Предвид изхода на спора дължимата държавна такса по него в размер на
общо 1617.87 лв. /1206.72 лв. по предявените искове против първия ответник
и 411.15 лв. по предявения иск против двамата ответници като солидарни
длъжници/ следва да бъде заплатена от ищеца, на осн. чл.77 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Тузлушка гора“ ЕООД / в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Антоново, общ. Антоново, обл. Търговище, ул. „Тузлушки герой“ № 60,
представлявано от постоянния синдик Д. И. Г., съдебен адрес: гр. Велико
Търново, ул. „Васил Левски“ № 27Б, ет.1, ап.2, против Т. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.*********, ул. ****************, , с пълномощник –
адв. А. Н. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Г. Бенковски“
№ 1, вх.А, офис 5 и против Н. Б. Ю., ЕГН **********, постоянен адрес с.
**********, общ. ***********, ул. *************, с пълномощник – адв. А.
М. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А,
ет.2, офис 7, по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.27, ал.4 от ЗДФИ обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че съществуват в полза на
„Тузлушка гора“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Антоново, общ. Антоново, обл. Търговище, ул.
„Тузлушки герой“ № 60, парични вземания, както следва: срещу Т. Г. Г. от
гр. ********* за сумата от 10 944,50 лева - част от главница по Акт за начет №
11-04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ; сумата от 10 645,77 лева - лихва за периода
от 22.11.2013 г. до 30.10.2018 г. окончателното изплащане на задължението;
сумата от 8 577,71 лева - лихва за периода от 31.10.2018 г. до 24.10.2022 г.;
както и срещу Т. Г. Г. от гр. ********* и Н. Б. Ю. от с. *********, общ.
******** като солидарни длъжници за сумата от 10 278,70 лева - част от
20
главница по Акт за начет № 11 -04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК в съда - 25.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и разноските
по делото в заповедното производство - 205.57 лв. – държавна такса – против
двамата солидарни длъжници и 603.36 лв. – държавна такса – само против Т.
Г. Г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК № 742/02.12.2022г. по Ч.гр.д. №
1509/2022г. по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЕМА че оспорването на истинността на документи: граждански
договор за извършване на работа чрез личен труд от 01.07.2013г., с изпълнител
Н. Б. Ю. ; сметка за изплатени суми № 0/22.11.2013г. по граждански договор
№ 0/01.07.2013г. и разходен касов ордер /без № и дата/ за сумата от 10278.70
лв., не е доказано, на осн. чл.194 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Тузлушка гора“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Антоново, общ.
Антоново, обл. Търговище, ул. „Тузлушки герой“ № 60, представлявано от
постоянния синдик Д. И. Г., съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил
Левски“ № 27Б, ет.1, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.******, ул. ******************, с пълномощник – адв. А. Н. от АК-
Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Г. Бенковски“ № 1, вх.А, офис
5, сумата от 20 лв., представляваща разноски по делото за призоваване на
свидетели, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Тузлушка гора“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Антоново, общ.
Антоново, обл. Търговище, ул. „Тузлушки герой“ № 60, представлявано от
постоянния синдик Д. И. Г., съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил
Левски“ № 27Б, ет.1, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Търговище държавна такса по делото в размер на общо 1617.87 лв., на осн. чл.
77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
21
22