Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
03.02.2022г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
15.12 |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Мариана
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Суркова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
1170 |
по
описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл. 422 от ГПК.
Ищецът сочи, че между кредитора „БТК” ЕАД и С.А.М.
бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги под клиентски номер
13346749001 от дата 10.08.2013. г., с който му е предоставяна мобилна услуга за
номер ********** при условията на тарифен план + DATA Unlimited XL
със срок на договора 24 месеца - съответно до дата
10.08.2015 г. С Допълнително споразумение от дата 26.08.2014 г. абонатът
променил условията за ползваната мобилна услуга за номер **********, избирайки
условията на тарифен план VIVACOM MegaCall XL с месечен абонамент 99.80 лева и допълнителен пакет +Data L с абонамент 15.80 лева/месец - за срок от 24
месеца. С Допълнително споразумение от дата 27.08.2014 г. абонатът добавил нова
мобилна услуга за номер **********, избирайки условията на тарифен план VIVACOM MegaCall XL с месечен абонамент 99.80 лева
и допълнителен пакет +Data М с абонамент 9.80 лева/месец - за срок от 24 месеца. С Допълнително
споразумение от дата 16.06.2016 г., абонатът добавил нова мобилна услуга за
номер **********, избирайки условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic М с месечен абонамент 15.99
лева, а за ползваната мобилна услуга по отношение на мобилен номер ********** е
избрал нов тарифен план VIVACOM Smart Call XL c месечен абонамент 25.99 - за срок от 24 месеца. На същата дата 16.06.2016 г. , С.М. обвързала
ползването на мобилен номер ********** с Договор за лизинг (№ **********) за
устройство GSM SAMSUNG GALAXY S6 EDGE c обща лизингова цена в размер на 890.11 лева, със схема на разсрочване за 24
броя месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 32.09 лева и една
последна лизингова вноска в размер на 32.04 лева. Въз основа на сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
********** между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* са издадени Фактури №
**********/22.06.2017 г.. **********/22.07.2017 г.. **********/22.08.2017 г. за
периода от 22.05.2017г. до
21.08.2017г. на стойност 1166.69 лв.
Моли, съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника С.А.М., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 774.03 лева - представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга по договори с клиентски номер 13346749001, сключени между ответника и
„БТК“ ЕАД, както и мораторна лихва за забава в размер на 201.04 лв. за периода
от 10.09.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира разноски в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез
назначение му особен представител, депозира отговор, с който счита иска за
неоснователен и недоказан, излагайки подробни съображения.
Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:
От приложеното ч.гр.д.
№ 589/2020г. по описа на КРС се установява, че със заповед №201/16.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът С.А.М.
с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на кредитора «ЮБЦ»ЕООД
с ЕИК ********* , гр.София, р-н «Триадица» , бул.»България» №81, вх.»В»,
ет.8 следните суми: 1 166.69 лева – главница , представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по Договори
с клиентски номер 13346749001 от дати 10.08.2013г., 26.08.2014г., 27.08.2014г.,
16.06.2016г., сключени между длъжника и „БТК“ЕАД с ЕИК *********, за което са
издадени фактури с №№ **********/22.06.2017г., **********/22.07.2017г.,
**********/22.08.2017г., за периода от 22.05.2017г. до 21.08.2017г., сумата от
303.05 лева – мораторна лихва за периода от 10.09.2017г. до
01.04.2020г., ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 15.07.2020г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски от 29.39 лева – внесена държавна такса и
199.73 лева – адвокатско възнаграждение.
Тъй като заповедта е върчена на длъжника при условията на чл. 46 от ГПК, съдът
разпореди да се изпълни разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, да което е
връчено на 14.10.2020 г. съобщение. В законовия едномесечен срок – на
12.11.2020г., кредитора е депозирал настоящата искова молба, поради което искът
се явява допустим като надлежно предявен в указания срок и от надлежната
активно легитимирана страна, а относно неговата основателност, след преценка
поотделно и в цялост на представените по делото доказателства , намира същия за
основателен.
За да бъде
уважен предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК е
необходимо ищецът да докаже съществуването на валидно и изискуемо
вземане в негова полза срещу ответника.
В процесния случай ищецът успя да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между „БТК” ЕАД и ответника, съставляващо основание на
претендираното задължение на ответника. То е възникнало въз основа на сключен
между тях Договор за електронни съобщителни услуги под
клиентски номер 13346749001 от дата 10.08.2013. г., с който му е предоставяна
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план + DATA Unlimited XL със срок на договора 24 месеца -
съответно до дата 10.08.2015 г. С Допълнително споразумение от дата 26.08.2014
г. абонатът променил условията за ползваната мобилна услуга за номер
**********, избирайки условията на тарифен план VIVACOM MegaCall XL
с месечен абонамент 99.80 лева и допълнителен пакет +Data L с абонамент 15.80 лева/месец - за срок от 24
месеца. С Допълнително споразумение от дата 27.08.2014 г. абонатът добавил нова
мобилна услуга за номер **********, избирайки условията на тарифен план VIVACOM MegaCall XL с месечен абонамент 99.80 лева
и допълнителен пакет +Data М с абонамент 9.80 лева/месец - за срок от 24 месеца. С Допълнително
споразумение от дата 16.06.2016 г., абонатът добавил нова мобилна услуга за
номер **********, избирайки условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic М с месечен абонамент 15.99
лева, а за ползваната мобилна услуга по отношение на мобилен номер ********** е
избрал нов тарифен план VIVACOM Smart Call XL c месечен абонамент 25.99 - за срок от 24 месеца. На същата дата 16.06.2016 г. , С.М. обвързала
ползването на мобилен номер ********** с Договор за лизинг (№ **********) за
устройство GSM SAMSUNG GALAXY S6 EDGE c обща лизингова цена в размер на 890.11 лева, със схема на разсрочване за 24
броя месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 32.09 лева и една
последна лизингова вноска в размер на 32.04 лева. За вземанията по
сключените договори са издадени фактури с №№ **********/22.06.2017г.,
**********/22.07.2017г., **********/22.08.2017г., за периода от 22.05.2017г. до
21.08.2017г.. Ответникът потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 774.03
лева за три последователни отчетни месеца – за м.06/2017г., м.07/2017г. и
м.08/2017г. което е дало основание на БТК да прекрати едностранно сключения
договор и да претендира мораторни лихви.
Прехвърлянето
на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го
прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие
между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен
на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл.
99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено
от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на
договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник,
правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от
цесионера (новия кредитор). При договора
за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това
положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.
Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на
сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до
момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не
знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението
ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014
г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК. В настоящото
производство се установи , че с договор за цесия от 16.10.2018г. процесните
вземания са прехвърлени от „БТК“ЕАД на „С.Груп“ ЕАД. С договор за цесия от
01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ********* е прехвърлило вземането на заявителя.
Длъжникът е уведомен за двете цесии по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД на дата 06.01.2020г.,
с оглед на което единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ ЕООД.
Длъжникът не доказа в настоящото производство, че е изпълнил изискуемите задължения за заплащане на стойността на предоставените му по договора и допълнителното споразумение към него мобилни услуги, за което са издадени процесните фактури с №№ **********/22.06.2017г., **********/22.07.2017г., **********/22.08.2017г., за периода от 22.05.2017г. до 21.08.2017г. , поради което следва исковите претенции да се уважат изцяло като основателни и доказани.
При този изход на делото следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски от 75.00 лева – държавна такса, 180.00 лева – адвокатско възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение за особен представител , както и направените в заповедното производството по ч.гр.д. №589/2020г. на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното , съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.М. с ЕГН ********** *** , че дължи на кредитора «ЮБЦ»ЕООД
с ЕИК ********* , гр.София, р-н «Триадица» , бул.»България» №81, вх.»В»,
ет.8 заплащане на следните суми: 774.03
лева – главница , представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договори с клиентски номер 13346749001
от дати 10.08.2013г., 26.08.2014г., 27.08.2014г., 16.06.2016г., сключени между
длъжника и „БТК“ЕАД с ЕИК *********, за което са издадени фактури с №№
**********/22.06.2017г., **********/22.07.2017г., **********/22.08.2017г., за
периода от 22.05.2017г. до 21.08.2017г., сумата
от 201.04 лева – мораторна лихва за периода
от 10.09.2017г. до 01.04.2020г., ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 15.07.2020г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена по ч.гр.д. № 589/2020г. по описа
на КРС заповед №201/16.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
ОСЪЖДА С.А.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора «ЮБЦ»ЕООД с ЕИК ********* , гр.София, р-н «Триадица» , бул.»България» №81, вх.»В», ет.8 направените по делото разноски от 75.00 лева – държавна такса, 180.00 лева – адвокатско възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение за особен представител , както и направените в заповедното производството по ч.гр.д. №589/2020г. на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: