М О Т
И В И
Към Присъда по НОХД №220/09 г. ВОС
Окръжна прокуратура Враца обвинява П.Л.Р. *** в
това, че на 01.01.2009 год. около 10.05 ч. на * е
дал парична облага – сумата от 50 лева сериен № * на длъжностно лице В.И.М. – младши автоконтрольор в РУ на МВР АЕЦ Козлодуй, за да
не извършва действие по служба, а именно да не му състави акт за установяване
на административно нарушение, като по този начин е осъществил състава на престъплението
визирано в чл.304 ал.1 НК.
След откриване на с.з.,
подсъдимия заяви, че е запознат с обвинителния акт и се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.304 ал.1 от НК. Заяви също, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че е съгласен да не се събират
допълнителни доказателства за тези факти, както и че е съгласен така
направените от него признания да се ползват при постановяване на присъдата, без
да се събират доказателства за това.
Имайки предвид горното, както и
обстоятелството, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, съдът постанови съдебното производство да бъде разгледано по
диференцираната процедура по чл.371 т.2 и сл. от НПК, като на основание чл.372 ал.4 от НПК
с нарочно определение освободи свидетелите и в.л. от
участие в процеса и ОБЯВЯВИ на
страните по делото, че при постановяване на присъдата си ще ползва направените от
подсъдимия самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.2 вр.чл.283 и чл.284 НПК, съдът приобщи събраните на
досъдебното производство доказателства и предяви на подсъдимия веществените
такива.
Въз основа на така изложеното
по-горе и на основание чл.373 ал.3 от НПК,
съдебният състав прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Л.Р.
***. Същият е правоспособен водач и притежава свидетелство за управление
на МПС № *, категория
"В", като се води на отчет в КАТ при Областна дирекция на МВР Враца.
На 01.01.2009 г., Р. тръгнал с личния си лек автомобил марка ,,Опел Астра” ДКН * за *, за сватба на свой братовчед. Заедно с
него в автомобила пътували и свидетелите Г.В., с която подсъдимия живеел на съпружески
начала, И.С. *** - нейни родители.
Около 10.05 часа в *, авто-патрул в състав
свидетелите В.М. и С.Т. —
служители на РУ на МВР АЕЦ Козлодуй, спрели за проверка лекия автомобил,
управляван от подсъдимия за рутинна проверка. Р. бил поканен да бъде изпробван
за употреба на алкохол, като първоначално отказал това. След като бил
предупреден обаче, че ще му бъде съставен акт за този му отказ, той променил
становището си и бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с
фабричен номер *, като
уредът отчел 0,94 промила алкохол в издишания въздух.
Свидетелят В.М.
започнал да съставя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
тогава Р. извадил от джоба си една банкнота от 50
/петдесет/ лева със сериен *
и я оставил на тавана на служебния автомобил, непосредствено до акта, като
казал на М.: ,,вземи тези пари да се оправим”. Чувайки тези думи, св.М.
незабавно уведомил дежурния по управление на РУ на МВР АЕЦ Козлодуй — св.Р.С., след което подсъдимия бил задържан
и отведен в поделение на МВР. Банкнотата от 50 лв. била поставена в плик и
занесена в РУ на МВР АЕЦ Козлодуй.
Пътуващите в автомобила,
управляван от Р. свидетелите Г.В.,*** не присъствали пряко на изпробването с
уред и даването на банкнотата от страна на подсъдимия.
Горната фактическа обстановка се
установява както от самопризнанията на подсъдимия, така и от събраните на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства - показанията на
свидетелите М., С., Т., Г., В., С. и С., АУАН от 01.01.2009 г., протокол
за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, от изготвените
дактилоскопна и одорологична експертизи, справка за съдимост и характеристика
на подсъдимия.
Към момента на извършване на
деянието Р. е могъл да разбира и е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, а към настоящия момент е годен
да участва в наказателното производство.
Качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл.93 т.1
б."а" НК, по отношение на св.М.
се установява от представеното писмено доказателство на л.20
и сл. от приложеното към делото ДП №
2/09 г. по описа на РУ на МВР Козлодуй.
Същият по време на деянието е бил на
работа като "младши автоконтрольор" и е изпълнявал задълженията си,
произтичащи от трудовия му договор и типовата му характеристика, според която е
длъжен да работи за предотвратяване на нарушенията по пътищата и да участва в
борбата срещу престъпността по пътищата.
При така изложената фактическа
обстановка изведена от безпротиворечивите доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, които
изцяло кореспондират с признанията на подсъдимия, направени в обясненията му и
които съдът кредитира изцяло, могат да се направят правни изводи, че на процесните дата и място подсъдимия Р. е
дал дар - парична сума - една банкнота от 50 лв. със
сериен *, на свидетеля В.М.
- длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1
б."а" НК, младши автоконтрольор в РПУ МВР АЕЦ Козлодуй, за да не извърши
действия по служба, а именно да не състави акт за установяване на
административно нарушение, в който да удостовери, че подсъдимия е управлявал
МПС след употреба на алкохол и преди да е преминало действието му. Този
дар е предложен лично от подсъдимия, за да не понесе неблагоприятните последици
на предвидената от закона административна санкция, която би последвала от
действията на длъжностното лице.
От обективна и субективна страна, с
действията си, подсъдимия е осъществил състава на престъплението визирано в
чл.304 ал.1 НК.
От обективна страна категорично е установено, че подсъдимият като
водач на МПС е предложил на св.М. паричната сума, след
като е било констатирано допуснато от него нарушение на Закона за движение по
пътищата и по време на съставяне на акта за това нарушение. Изпълнителното
деяние е осъществено чрез извършване на конкретни действия, насочени към този
свидетел и изразяващи се в предоставяне на конкретна парична сума на негово
разположение и в негова власт, респективно
в отправяне на покана към свидетеля за установяване на фактическа власт върху
паричната сума и за придобиване собственост върху тези пари. Действията на
подсъдимия по изваждане на банкнотата, последвалото й оставяне на тавана
на служебния автомобил, непосредствено до акта, съставян от свидетеля М., както и
устните увещания към последния да я вземе, са били насочени към получаване на
съгласие от страна на този свидетел да приеме фактически и да придобие дадените
от подсъдимия процесни пари.
От обективна страна предложените
пари представляват дар, тъй като в случая парите са в наличност и като такива
по своята правна характеристика се явяват вещи, а в частност ценни
книжа на приносител, които материализират в себе си права, включително и
имуществени.
Освен това, от обективна страна
подсъдимият е предложил дар /процесните пари/ на длъжностно лице, като служител
на МВР, който към момента на деянието е изпълнявал постоянно и срещу заплащане,
служба в държавно учреждение – заемал е длъжността "младши
автоконтрольор" в сектор "Пътен контрол" в РПУ МВР АЕЦ Козлодуй.
Другият обективен признак на
деянието е, че подсъдимият е предложил парите на длъжностно лице за да не
извърши конкретно действие по служба, а именно да не му състави АУАН.
По делото безспорно е установено, че
в правомощията на длъжностното лице се включва осъществяването на контрол на
движението по пътищата и в частност констатиране на нарушения по Закона за
движение по пътищата и Правилника за приложение на Закона за движение по
пътищата, както и установяване на тези нарушения чрез съставяне на съответните актове.
В случая длъжностното лице е
констатирало, че подсъдимият управлява МПС след употреба на алкохол, преди да е
преминало действието му, с което е извършил административно нарушение по чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП
и в рамките на своята компетентност в присъствие на свидетели е предприел
действия по съставянето на АУАН. Възприемайки неговите действия, подсъдимият се
е опитал да го мотивира да не му състави акт, като за целта му е предложил сумата
от 50 лева.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимия е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и обективно е направил
всичко необходимо за настъпване на обществено опасните последици - засягане
дейността на държавни органи в частност по контрола за спазване на правилата за
движение и търсене на административно-наказателна отговорност.
Формата на вината се установява
както от обясненията на подсъдимият и признаване на
виновността му, така също и от психическото му отношение към деянието и
свързания с него резултат към момента на извършването му.
Подсъдимият безспорно е имал в
съзнанието си представа, че свидетелят е длъжностно лице, осъществяващо контрол
на движението по пътищата. М. и бил в униформа и е бил придружаван от друго
униформено лице. Двамата са се движили в служебен автомобил със съответни
обозначения. Подсъдимия Р. е имал и съзнанието че предлага на проверяващия го
сумата от 50 лева, както и че това го прави с единствената цел, да не му бъде
съставен АУАН. Подсъдимият е имал в съзнанието си формирана представа, че
свидетелят М. е започнал да му съставя именно акт за установяване на извършеното
от него нарушение, като е съзнавал и характера и съществото на това нарушение,
а именно че е управлявал МПС след употреба на алкохол
и преди да е преминало въздействието му. Свидетелите с действията си да го
изпробват с техническо средство и с предоставената възможност той лично да
възприеме стойностите на алкохолната концентрация, са демонстрирали своите
правомощия за съставяне на акта, които той е възприел обективно и без
заблуждение.
При горните съображения съдът с
присъдата си призна подсъдимия П.Р. за виновен в извършено „престъпление
против дейността на държавни органи, обществени организации и лица изпълняващи
публични функции” - активен подкуп, затова че е дал дар на
длъжностно лице, за да не извърши действие по служба, поради което и го осъди и по чл.304 ал.1 от НК, по който текст му
наложи наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието, което наложи на подсъдимия, за деянието по чл.304
ал.1 от НК, съдът взе предвид смекчаващите отговорността му обстоятелства - неговата младост,
семейното му положение, обстоятелството, че лицето е безработно, чистото му
съдебно минало, както и критичното му отношение към извършеното от него деяние,
но и отегчаващото отговорността му
обстоятелство - високата степен на обществена опасност на това деяние.
Имайки предвид всичко това, но и съобразявайки
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът прие, че следва да определи наказанието на
този подсъдим при условията на чл.55
ал.1 т.2 б."б" НК, т.е при наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и затова му наложи единственото
възможно предвидено в закона наказание – ПРОБАЦИЯ,
при което съгласно чл.42"а"
ал.2 т.1 и т.2 НК, му определи за изтърпяване следните
пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от Шест месеца;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от Шест месеца;
Поради посочените по-горе
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и съобразявайки императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от
НПК, съдът прие че в случая по отношение на предвиденото кумулативно
наказание „глоба”, следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 ал.ІІІ от НК
и такава да не се налага на подсъдимият.
С така определеното
индивидуализирано наказание съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК, а именно
да се поправи и превъзпита подсъдимият и същевременно да се въздейства
предупредително възпиращо върху останалите членове на обществото.
На основание чл.53
ал.1 от НК, съдът постанови предмета на престъплението
– банкнота с номинал от 50 лв., сериен № * да бъде отнета в полза на Държавата.
Направените в процеса разноски,
съдът възложи в тежест на подсъдимия.
Причини за извършеното престъпление
съдът намира в ниското правно съзнание на подсъдимия, проявената от него
самонадеяност при управление на МПС след употреба на алкохол, незачитането на
установения правен ред в страната ни и стремеж по неправомерен начин да отклони
налагането на административни санкции, които се следват от това му поведение.
При горните съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: