Решение по дело №176/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от инж. П. Г. П. – и.д. Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Ловеч, чрез главен юрисконсулт С. Т., против Решение № 9/08.02.2024г., постановено по АНД № 368/2023г. по описа на Районен съд гр. Троян. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и потвърждаване на отмененото с решението Наказателно постановление № 427/10.11.2023г. на и.д. Директора на РДГ гр. Ловеч. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер 150.00 лева.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощеният процесуален представител – юрисконсулт Ц. Й., който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и моли същата да бъде уважена. Подробни аргументи за това излага както в съдебно заседание, така и в представена писмена защита.

Ответникът по касационната жалба „ГРЕНОРИТА“ ЕООД гр. Априлци, обл. Ловеч, редовно призован, не се представлява. Представено е писмено становище по жалбата от адв. М. И., процесуален представител на ответника, с което се оспорва касационната жалба и са изложени аргументи за оставяне в сила на обжалваното решение на Районен съд гр. Троян като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за основателност на жалбата и моли същата да бъде уважена.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Троян е образувано по жалба на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя Б. К. Б., против Наказателно постановление № 427/10.11.2023г., издадено от инж. П. Г. П. – и.д. Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД гр. Априлци, обл. Ловеч е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева по чл. 266, ал. 2, предл. първо от ЗГ във вр. чл. 266, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 111, ал. 2, вр. чл. 114, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 108, ал. 3, във вр. чл. 186, ал. 1, т. 2, б. “в“, пр.2 от от Закона за горите във вр. чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Административнонаказателната отговорност на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД гр. Априлци, обл. Ловеч е била ангажирана за това, че на неустановена дата в периода от 19.01.2023г. до 08.08.2023г., в землището на гр. Априлци, обл. Ловеч, отдел 209, подотдел „д“, имот с кад. № 52218.806.2, като търговец, регистриран в публичния регистър по чл. 241, ал. 1 от ЗГ с Удостоверение № 9866/19.01.2022г. за добив на дървесина, с който собственикът на имот с кад. № 52218.806.2 е сключил договор за възлагане на добива на дървесина по реда на чл. 114, ал. 2 от ЗГ, е извършил добив (сеч и извоз) на дървесина в имота, вследствие на което са отсечени 26 броя дървета от бук, едра строителна дървесина, без да са маркирани с контролна горска марка в основата на пъновете им. Неправомерно отсечената дървесина била изчислена общо на 23 пл. куб. метра.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, като е приел, че „ГРЕНОРИТА“ ЕООД гр. Априлци, обл. Ловеч е осъществило нарушението по чл. 104, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 111, ал. 2, вр. чл. 114, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 108, ал. 3, във вр. чл. 186, ал. 1, т. 2, б. “в“, пр. 2 от Закона за горите във вр. чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. В обжалваното решение първи съдебен състав на Районен съд гр. Троян е изложил подробни мотиви за липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство по издаване на оспореното наказателно постановление, както и е посочил, че отговорността на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД е обективна и безвиновна. Тя съществува независимо от отговорността на извършителя на сечта, респ. и на извоза на дървесината. Съгласно чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл. 47, ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета.

За да отмени обжалваното Наказателно постановление № 427/10.11.2023г. на и.д. Директора на РДГ гр. Ловеч, първоинстанционният съд е приел, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД гр. Априлци, обл. Ловеч е наложено административно наказание „глоба“, а не „имуществена санкция“. Съдът е изложил подробни мотиви относно различието между административно наказание „глоба“ и административното наказание „имуществена санкция“, които настоящият касационен състав напълно споделя.

Правилни са изложените доводи от първоинстанционният съд, че съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3/03.07.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ВАС, текста на чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, които административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно - чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица - чл. 24 и чл. 26 от ЗАНН. Правилно съдът е счел, че имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност и съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Настоящият касационен състав споделя аргументите, изложени в оспореното решение, че имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения и наказания", като по този начин законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни институти. „Имуществената санкция“ не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци. Разликата между административното наказание "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателната отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция.

Предвид изложеното съдът намира за неоснователни аргументите по касационната жалба и не споделя отразеното в нея, че същностна разлика между наказанието „глоба“ за физическите лица и наказанието „имуществена санкция“ за юридическите лица и едноличните търговци не е налице. Напротив това са различни правни институти и налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица. Не случайно законодателят е предвидил различни санкционни норми, конкретно в ал. 1 и ал. 2 на чл. 266 от Закона за горите. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Съгласно ал. 2 когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че с налагането на административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв., вместо предвидената в чл. 266, ал. 2 от ЗГ имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., наказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 9/08.02.2024г., постановено по АНД № 368/2023г. по описа на Районен съд гр. Троян е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. М. И. – процесуален представител на ответника, ще следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН да се присъди в полза на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД гр. Априлци, обл. Ловеч, адвокатско възнаграждение в размер 1000 лева, заплатени разноски съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.03.2024 година.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/08.02.2024г., постановено по АНД № 368/2023г. по описа на Районен съд гр. Троян.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, [улица], да заплати на „ГРЕНОРИТА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя Б. К. Б., сумата 1000.00 – хиляда лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.